Category RSS

Calendar

March 2015
M T W T F S S
« Feb   Apr »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for March 9th, 2015

отражение

Question: You have given the formula: “Attachment brings suffering and love brings pain.” Could you please define the difference between suffering and pain?

Tirtha Maharaj: The difference between suffering and pain can be detected by the sharpness and depth of the feelings. Freud gave the definition of happiness in a strange manner: when you don’t suffer too much. From this it looks like suffering is a general condition of life and this is supported by the shastras and tradition. In the East they say life is suffering, yet people in general are happy and contented; while in the West we usually want to say life is happy, yet we perceive suffering. So this is a condition, a general tone, and as the whole world of humans is based on rasas, as humans are by nature a rajasic type, therefore the natural consequence of passion is suffering.

While pain is little different in my understanding. Pain cuts deeper and more sharp, but this should not be simply a feeling, as feelings are coming and going. Pain is also generated in the emotional ego, but we should preserve our ability to perceive this pain only for the best part of life. And I do not say that life is a torture – rather the definition of love applies, as love is not with whom you could live, but in whose absence you’d die immediately.

But then you might say: although we might have intensive feelings, yet we do not die, neither permanently nor many times. But we do. For a kshatriya to die on the battlefield once is enough for perfection. While a brahmana has to die many times as in his case this is the progress – to die for the previous, less perfect state of consciousness, to die for the mistakes, shortcomings. And without the Divine affection this whole life is a kind of survival, waiting for the accomplishment to happen.

And on the top platform of ecstatic feelings, one element of vyabhicari-bhava is the feeling of total annihilation – due to the absence of the beloved Krishna. But this is very rarely manifested, and it is not necessarily a physical death, rather a state of consciousness, very similar to some emotional mundane feeling, although totally different from that.



отражение

Въпрос: Вие давате формулата: “Привързаността носи страдание, а любовта – мъка.” Бихте ли дефинирали моля разликата между страдание и мъка?

Тиртха Махарадж: Разликата между страданието и мъката може да бъде доловена в остротата и дълбочината на чувствата. Фройд дава една странна дефиниция за щастие: когато не страдаш твърде много. От това излиза, че страданието е обичайното състояние в живота, което се потвърждава от шастрите и традицията. На изток казват, че животът е страдание, обаче хората като цяло са щастливи и удовлетворени; докато на запад ние обикновено бихме искали да кажем, че животът е щастие, но въпреки това изпитваме страдание. Така че това е обусловеност, общ тон. И понеже целият човешки свят се основава на раса, взаимоотношенията, тъй като хората по природа са раджастичен, страстен тип, затова и естествената последица от страстта е страданието.

Докато мъката е нещо по-различно според моето разбиране. Мъката прорязва по-дълбоко и по-остро, ала това не би трябвало да е просто чувство, защото чувствата идват и си отиват. Мъката се генерира и в емоционалното его, но ние трябва да съхраняваме способността си да изпитваме такава мъка само за най-добрата страна от живота. И не че твърдя, че животът е страдание; тук по-скоро влиза в сила дефиницията за любов, защото любов е не с кого можеш да живееш, а в чие отсъствие загиваш на мига.

Но тогава може да речете: въпреки че може да изпитваме непосилни чувства, все пак не умираме – нито завинаги, нито многократно. Ала всъщност умираме. За един кшатрия да загине веднъж на бойното поле е достатъчно за постигането на съвършенство. Докато един брахмана трябва да умира много пъти, тъй като в този случай това е развитие – да умреш за предишното, по-несъвършено ниво на съзнание, да умреш за грешките, за недостатъците. А без божествена обич целият този живот е един вид оцеляване, очакване на осъществяването.

А в най-висшата степен на екстатичните чувства, един от елементите на вябхичари-бхава е чувството за тотално изличаване, дължащо се на липсата на любимия Кришна. Но това се проявява много рядко, и не е задължително да става дума за физическа смърт, по-скоро за ниво на съзнанието, което много наподобява някои емоционални земни чувства, макар да е напълно различно от тях.