Category RSS

Calendar

March 2015
M T W T F S S
« Feb   Apr »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for March, 2015

Гирлянд от горски цветя

гопи

Въпрос на Крипадхам: Във връзка със стиха за трите врати, водещи към ада: похот, гняв и алчност. За мен е невъзможно да се отърва от тях. Кой е начинът човек да се избави от тях? Какви качества трябва да развие, за да се освободи от тях напълно?

Тиртха Махарадж: Само едно. Дай своите кама, кродха и лобха на духовния си учител. Направи гирлянд от лошите си качества, поднеси го на духовния си учител и тогава ще видиш чудото. Лошите качества ще се превърнат в прекрасна вана-мали, гирлянд от горски цветя.

Крипадхам: Това също е съвсем невъзможно, Гурудев. Защото е много трудно да поднасяш лоши неща на някой, когото цениш.

Тиртха Махарадж: А имаме ли нещо добро да поднесем? Поднеси каквото имаш! Това е сладък дар. Защо? Ако синът ти дойде при теб с някакво глупаво, но пълно с обич подаръче, какво ще му кажеш? “Скъпо мое момче, това е голяма глупост”? Или ще речеш: “О, браво!”

Същото е и с духовния баща. Повечето пъти ние идваме с много сериозни приношения: “Ето го ведрото с моите грешки. А това е вързопът с моята карма, Гурудев! Ето го и чувалът с проблемите ми – за теб е! Просто да те направя щастлив – каквото е мое е и твое! Ние си принадлежим!” Затова учителите трябва да имат голяма къща, за да могат да складират всички тези глупости.

Но да сме малко по-сериозни… Кама, кродха, лобха – всички те могат да бъдат променени в божествени качества. Кама означава желание, нали? И то не просто желание, а страстно желание. Ако добавим божествена любов към нашата страст, тя става божествена страст. А нашите идеали, емблематичните фигури на нашата вяра, страстно обичат Кришна. Така че страстната божествена любов е нещо хубаво; страстната материална любов е лошо.

Толкова за страстта; какво да кажем за кродха, гнева? Не мога да се гневя на братята и сестрите си. Така че гневът е изключен от храма. Или може би мога да се гневя на някои други човешки същества? Не, тринад апи суничена[1], трябва да си по-смирен и търпелив от стръкче трева, от дърво… Не мога да се ядосвам на другите същества. Тогава къде мога да приложа гнева си? Например, мога да се ядосвам на лошите си качества. Това е като духовно джиу-джицу. Как? Енергията, която ви атакува, се превръща в позитивна енергия.

А лобха, алчността? Знаете, материалната алчност е нещо много глупаво. Казва се, че да натрупваш знание и милост, но да не ги споделяш с останалите, е също толкова глупаво, като да събираш ценни метали. Но трябва да сме алчни за нектар. Казва се, че без алчност не можем да постигнем према. Без духовна лобха, духовна алчност, без да го жадуваме – няма как да се случи. Ако имаме този много специален трансформиращ процес, тогава вратите, водещи към ада, ще ни отведат в рая. Това е напълно възможно.

Едно единствено качество не можем да използваме в духовните практики и това е завистта. Завистта не можем да я използваме. Не можем да превърнем завистта в духовна завист. Това е единственото нещо, което трябва да изключим. Останалите неща могат да бъдат преоформени или превърнати в духовна практика. Обаче за целта се нуждаем от допълнителна енергия и тази допълнителна, божествена, по-висша енергия идва от нашите учители, от по-висшите авторитети. Така че в крайна сметка трябва да посветим, трябва да дадем тези качества на нашите учители и те ще започнат да ги променят.

Въпрос: Има ли някакъв пример, който можете да дадете, за да илюстрирате защо завистта не може да бъде трансформирана като останалите качества?

Тиртха Махарадж: Какво представлява процесът на трансформация? Процесът на трансформация е, че сменяте обекта на дейността. Ако изпитвате страст към жените, сменяте обекта и насочвате страстта си към Бога. Ако се гневите на другите, променяте обекта и насочвате гнева си към своите недостатъци, които ви ограничават. Ако сте алчни за печалба, променяте темата и ставате алчни за Бога. Вместо обикновеният обект трябва да сложите божествен обект. И така, ако сте обичайно завистливи, променяте обекта и започвате да завиждате на Бога? Това не помага. Това не помага.

Това е добър въпрос, защото завистта все пак присъства в много случаи. Практикуваме, понякога практикуваме с десетки години, и пак сме си завистливи. Ако нашият духовен учител обръща повече внимание на някой друг, а не на мен – тогава завиждаме. Той предпочита чапатите на другия, а не моите! Много сме слаби! Обикновените практикуващи са много слаби. И може да си речете: “О, но това е духовна ревност, духовна завист.” Не. Защото е тъкмо обратното на манджари-бхаав. Гопи-бхаав означава, че независимо от моя успех, аз помагам на другите да са щастливи. А манджари-бхаав означава, че дори съвсем лекичко да съм докоснат от божествения екстаз, а другите да се наслаждават на пълен божествен екстаз, аз съм дори по-щастлив от тях. Няма завист.

Затова завистта е изключена от Вриндавана. Страстното отношение не е изключено. Алчността не е изключена. Те могат да бъдат одухотворени. Обаче някои лоши навици и лоши обусловености трябва да бъдат отхвърлени.

 

(продължава следващия понеделник)

 



[1] Шикшащака 3



Mar

30

Garland of forest flowers

гопи

Question of Kripadham: In connection with the verse about the three gates leading to hell: lust, anger and greed. For me it’s impossible to get rid of these. What is the way to get rid of these? Which qualities one has to develop to get rid of these completely?

Tirtha Maharaj: Only one. Give your kama, krodha and lobha to your spiritual master. Make a garland from your bad qualities, offer it to your master and then you will see the miracle. The bad qualities will turn into a beautiful vana-mali, forest flowers garland.

Kripadham: This is also very impossible, Gurudev. Because it’s very difficult to offer bad things to someone you appreciate.

Tirtha Maharaj: Do we have anything good to offer? Offer what you have! It’s a sweet offering. Why? If your son is coming to you with some stupid but loving offering, what will you say? “Ah, my dear boy, this is very stupid”? Or you will say: “Ah, bravo!”

It’s the same with the spiritual father. Most of the times we come with very serious offerings: “Here is the bucket of my mistakes. And this is the package of my karma, Gurudev! And here is the big sack of my problems also – for you! Just to make you happy; whatever is mine is yours! We belong together!” Therefore gurus must have a big house, with a big storage capacity for all these nonsense.

But, you know, to be more serious… Kama, krodha, lobha – all of these might be changed into divine qualities. Kama means desire, right? And not simple desire, but passionate desire. If we add divine love to our passion, it becomes divine passion. And our ideals, emblematic figures of our faith are passionate lovers of Krishna. So passionate divine love is good; passionate material love is bad.

This is about passion; what about krodha, anger? I cannot be angry at my brothers and sisters. So anger is excluded from the temple. Or maybe I can be angry at some other human beings? No, trinad api sunichena[1], you have to be more humble and tolerant than a blade of grass, than a tree… I cannot be angry at other living beings. Then where can I use my anger? For example, I can be angry at my bad qualities. This is like a spiritual jiu-jitsu. How? The energy attacking you is converted into a positive energy.

And lobha, greed? You know, material greed is very stupid. It is said that collecting knowledge and collecting mercy but not sharing with others is the same stupidity as collecting precious metals. But we have to be greedy for the nectar. It is said without greed you cannot achieve prema. Without spiritual lobha, spiritual greed, that we want it – it will not happen. If we have this very special transformation process, then the gates leading to hell will lead us to heaven. It is very much possible.

Only one quality we cannot use in spiritual practices and this is envy. Envy we cannot use. We cannot convert envy into spiritual envy. This is the only thing that we should exclude. Other things can be reshaped or converted into spiritual practices. But for that we need an extra energy and this extra divine superior energy is coming from our masters, from the higher authorities. So ultimately we have to dedicate, we have to give these qualities to our masters and they start to reshape them.

Question: Is there some example that you can give to illustrate why envy cannot be converted like the other qualities?

Tirtha Maharaj: What is the process of transformation? The process of transformation is that you change the object of the activity. If you are passionate about women, you shift the object and you become passionate about God. If you are angry on others, you shift the object and you will use your anger against your obstacles which prevent you. If you are greedy for gain, you shift the topic, you become greedy for God. Instead of the general object you have to put a divine object. So if you are generally envious, you shift the object, you become envious of God. It doesn’t help. It doesn’t help.

It’s a good question because envy is still there in most of the cases. We practice, sometimes we practice for dozens of years, but still we are envious. If our spiritual master pays more attention on the next guy and not on me – then we are envious. He prefers the chapati of the other guy, not my chapatis! So we are very weak. General practitioners are very weak. And you might think: “Ah, but this is spiritual jealousy, spiritual envy.” No. Because this is the opposite of manjari-bhaav. Gopi-bhaav means that irrespective of my success I help others to become happy. And manjari-bhaav means that even if I am slightly touched by divine ecstasy and others are fully enjoying divine ecstasy, I am even happier than them. No envy.

Therefore envy is excluded from Vrindavana. Passionate approach is not excluded. Greed is not excluded. It can be spiritualized. But certain bad habits and bad conditions should be rejected.

 

(to be continued next Monday)



[1] Shikshashtaka 3



add feeling

Krsna-prijá: Van egy kérdésem a mantrázásról. Mi a jobb? Hangosan mantrázni, halkan, vagy az elmében? Mert amikor az elmében mantrázok néha a mantra gyorsabb, nem lehet olyan tisztán hallani a szavakat. Hiba ez? Lehet, hogy ez nem is igazán mantrázás?

Tírtha Mahárádzs: Jó kérdés! A mantrázás egy nagyon bensőséges lelki kapcsolat. Ha valakinek a nevét mondod, az létrehoz egy kapcsolatot. De mielőtt egy bensőséges kapcsolatba kerülnénk, be kell kopognunk az ajtón. Nem úgy működik, hogy hírtelen csak úgy berohanunk a szentélybe. Fokozatosan, lépésről-lépésre, a folyamatot követve kell belépnünk.

És minden esetben két szintje van ugyanannak a történetnek – az egyik a cselekedet, a másik az érzés. Például, ha Péter nagyon szépen viselkedik, akkor az édesanyja nagyon finoman fogja szólítani, amikor azonban egy kicsit csintalan, akkor az édesanyja ugyanazt a nevet komolyabb hangsúllyal fogja szólítani. A cselekedet ugyanaz – a nevén szólítja – de a belső érzés, a töltés különbözik.

Ugyanígy, ha kapcsolatba szeretnénk kerülni Istennel az által, hogy a nevét szólongatjuk, követnünk kell a cselekedetet és meg kell töltenünk érzelmeink legjobbjaival. Ha tehát a kérdésed a mantrázás legjobb módjára vonatkozik, akkor azt kell mondanunk: kövesd a fokozatos folyamatot, valamint az ehhez tartozó előírásokat és szabályokat, és add hozzá az érzelmeid.

Maháprabhutól azonban megértettük, hogy a mantrázásnak nincsenek merev szabályai. Mert különbség van a véda-mantrák és a mahá-mantra között. A Védák mantrái vagy himnuszai, a Védák speciális meditációs formulái, limitáltak. Abban az értelemben limitáltak, hogy nem nyilvánosak. Nem arról van szó, hogy a mantrák ereje lenne limitált, nem; a mantrákhoz való hozzáférés, ez korlátozott. Ez azt jelenti, hogy sok minősítésnek kell megfelelnünk, hogy jó szintet érjünk el ezekkel a titkos mantrákkal kapcsolatban. A mahá-mantrával kapcsolatban azonban, nincsenek merev szabályok. Még te is zengheted. Ez tehát egy nagyon liberális mantra.

A titkos mantrák helytelen, nem szabályos zengése már sok embert tett bolonddá. A szent nevek azonban már sok bolondot felszabadítottak. Ez a különbség a véda-mantrák és a náma-mantrák között. Tehát még egy bolond is, ha ugyanezt a folyamatot alkalmazza, kicsit értelmessé válhat. De mi történik, ha ugyanezt a mantrát alkalmazzuk egy értelmes embernél? Megbolondul. Úgy kezd viselkedni, mint egy őrült – táncol, énekel, sír, kiabál, valami olyasmit keres, amiről nem tudja, hogy mi az. Az egész életet elvesztegetni valamiféle álmok keresésével, ahelyett, hogy élvezné azonnal, ami elérhető. Ez azt jelenti, hogy elveszti az eszét. Először használnunk kell az agyunk, majd el kell veszítenünk azt.

Azt hiszem egy dolgot megértettetek – hogy a mantrázás egy nagyon bensőséges kapcsolat, és szépen kell végeznünk ahhoz, hogy elérjük az eredményeket. És van tíz aparádh vagy hiba a mantrázással kapcsolatban. Mint például tiszteletlennek lenni a vaisnavákkal kapcsolatban, nem követni a lelki tanítómester útmutatását, nem venni komolyan a Védákat vagy azt gondolni, hogy a szent név dicsősége csak képzelgés, a szent név erejét arra használni, hogy jóvátegyük a hibáinkat, nem hinni a szent név dicsőségében még azután sem miután sokszor hallottunk róla. Ezek a nem-ek. Próbáljátok meg elkerülni ezeket a hibákat. De van még egy extra hiba – figyelmetlennek lenni mantrázás közben. Akkor azt mondják, hogy akár megszámlálhatatlan életen keresztül is mantrázhatsz, nem fogod elérni a phalát, az eredményt, a gyümölcsöt. Nem elég tehát csak formálisan ismételni, hanem teljes szívvel kell tenni azt.

Úgy mondják, akár egy szent név is rendelkezik annyi energiával, hogy az egész világot felszabadítsa. Hányszor ismételted már a szent nevet? Hol van az egész világ felszabadítása? Akkor valami hiányzik, nem? Vagy talán a sásztrák hibáztak? Vagy ez csak egy túlzás? Meg kell értenünk, hogy kételkednünk kell. Ne higgyetek el mindent! Ne magadban kételkedj, kételkedj a sásztrákban – manapság ez nagyon népszerű. „Szeresd önmagad, fogadd el önmagad, ahogy vagy” – ez a szemét nagyon népszerű manapság. „Istennek így kellene elfogadnia, ahogy vagyok, mert nagylelkűnek kell lennie, toleránsnak velem szemben. Nem vagyok képes egy lépést tenni, mert olyan vagyok, amilyen.” Ne higgy, ne kövess ilyen buta, értéktelen üzeneteket. Az Úr jól végzi a dolgát. Nekünk is úgy kell tennünk.

A vaisnava egyik jellemzője, hogy kész változtatni magán. Sríla Sridhara Mahárádzs azt mondja: „A vallás helyes igazodás.” De milyen sztenderdhez igazítsuk magunkat? A butasághoz igazodjunk? Nem! A lehetséges legmagasabb elvekhez kell igazodnunk.

A módszer tehát: mantrázz és add hozzá az érzelmeid.

 

(folytatjuk)

 



Prabhuapda-chanting

(продължава от предишния брой)

Питате дали да мантрувате наум, на висок глас или пък тихо. Какво е мантруването? Каква е целта на мантруването? Защо мантруваме? Искаме да привлечем някакво внимание. “О мой Господи, аз съм тук.” Това е, което искаме да постигнем. Вие сте майки и бащи. Ако бебето ви си шушне нещо тихичко, какво внимание ще привлече? “Добре, то е спокойно, мога да си върша моята работа.” Когато детето започва да хленчи, дори и тогава ще си речете: “Все още нищо му няма.” Когато заплаче малко по-силно – забелязвал съм това, нивото на чувствителност на бащите и майките е много различно от чувствителността на един санняс. Когато се вдига голяма врява в семейството, когато всички деца са пощурели, родителите са си съвсем спокойни. Така че вие сте велики йоги! Когато един брахмачари не може изобщо да се концентрира, защото всичко е обърнато наопаки, вие сте толкова спокойни. Ако детето заплаче малко по-силно, ще обърнете лице, но ще си кажете: “Още нищо му няма.” Но когато шоуто наистина се разрази, тогава отивате. Обръщате се към него, гушвате го, храните го, нали?

Така че ако искате да постигнете, да призовете, да привлечете някакво внимание, трябва да плачете високо. Иначе Кришна ще си мисли: “Добре, той си е спокоен. Не е необходимо да му отделям никакво допълнително внимание”.

Мантруването наум в повечето случаи е самозаблуда. Защото да си на такова ниво, че да влагаш пълно внимание, е трудно. Така че не е лесно да се мантрува правилно. Особено ако си привлякъл вниманието на духовния си учител. Твърде тихо, твърде силно – всичко е погрешно. Когато се чувстваме напълно объркани и безпомощни – как трябва да се върши правилно – това е моментът, в който започваме да го вършим правилно. Когато изгубим цялото ноу-хау: “Научил съм, че трябва да се мантрува еди-какси.” Обаче това е теория и често, в много случаи интелектуалното разбиране ни пречи да навлезем надълбоко в аспекта на предаността.

И така, докато все още не сте в позицията да се владеете, по-добре е да внимавате в мантруването поне на тих глас. Защото по този начин освен друго и слушаме. Слушаме и възпяваме, слушаме и възпяваме – слушате самите себе си. Но тъй като сме различни същества, някой може да посвети повече внимание, да вложи повече сърце докато мантрува високо, друг може да го направи когато е по-съкровено – така че опира и до темперамента на човека. Тъй или инак, трябва да добавим онази специална подправка към мантруването, а именно према, посветеността.

И най-добрият начин да се мантрува е когато не вие произнасяте мантрата, а мантрата ви използва, за да звучи. Шрила Прабхупад е казал: “Отне ми тридесет години да се науча как да възпявам маха-мантрата.” Разбира се, ние не вярваме на всичко, изречено в подобно смирено състояние на ума. Но ако един високо издигнат, чист ваишнава казва това, значи трябва да сме много решителни и много смирени в тази практика.

Едновременно с това маха-мантрата е един щастлив начин за медитация в преданост.

Това беше едната страна: извършвай практиката и се стреми да вложиш чувствата си. А другата страна, която споменах, е постепенният процес, стъпка след стъпка. Както за да влезем в храма, най-напред трябва да потропаме на вратата.

Така че дали е наум или на висок глас – не възразявам. Но правете го добре, правете го дълбоко.

И трябва да сме непоколебими в този процес. Имах приятел, който трябваше да влезе в казармата. А знаете, по онова време армията не беше приют за недъгави. Беше трудно място. И в течение на тази една година и половина имало само един ден, в който той не успял да си направи шестнадесетте кръга. Не знам вие как мислите, но обикновено казармата не е най-доброто, най-благоприятното място за духовни практики, нали? Ала понякога трудностите помагат. Когато имате всички улеснения: ашрам, гуру, ваишнави, прасадам, това и онова, се чувствате толкова уморени, че казвате: “Неспособен съм да си направя духовната практика” – хайде стига! Какво е това?! Не бъдете мизерни в своите практики. Бъдете силни, отдадени. Стремете се да изразите желанието си на дело. А когато от време на време имате някой успех в мантруването, бъдете много благодарни.



Prabhuapda-chanting

(Continuación de la conferencia anterior)

Habéis preguntado del modo de cantar o recitar mantras – de memoria, en voz alta o en voz baja. ¿Qué cosa es el canto de mantras? ¿Qué objetivo se propone? ¿Por qué cantamos o recitamos mantras? Queremos atraer con ello cierta atención. “Ah, Dios mío, estoy aquí.” A esto deseamos llegar, esto queremos adquirir. Todos sois madres y padres. Cuando el nene susurra inaudiblemente, ¿qué atención podrá atraer? “Ah, bueno, el nene/la nena está quieto (a), puedo seguir con mis quehaceres.” Cuando se pone a sollozar gimiendo, ya diréis: “Todavía sigue estando bien.” Siempre que el nene/la nena se ponga a llorar gimiendo un poco más fuerte – ya lo he notado – el nivel de sensibilidad de los padres será diferente de la sensibilidad de sannyas. Y cuando la algarabía llegue a ser mayor, cuando ya todos los niños en la familia se pongan extáticamente a armar la gorda, los padres siguen estando quietos. ¡Verdaderos grandes yogi! Cuando un brahmachari no llegue a concentrarse puesto que ya todo en la casa está con los pies arriba, vosotros todavía permaneceréis quietos. Siempre que el nene/la nena se ponga a gemir con mayor violencia, ya volveréis la cara pero de nuevo diréis: “Todavía está ok.” Por lo tanto, al desencadenarse el verdadero show, ya iréis a ver lo que pasa. Iréis al nene/ a la nena para abrazarlo (abrazarla) y para darle a comer, ¿no?

Siempre que aspiréis a adquirir algo, a atraer la atención, tendréis que llorar a gritos. En el caso contrario, Krishna pensará: “Bueno, el fulano/ la fulana está quieto, No le hace falta una atención especial en extra.”

En la mayoría de los casos cantar o recitar mantras de memoria es auto- ilusión. Estando en un nivel tan alto ya es difícil dedicar plena atención en el acto. No resulta fácil cantar o recitar mantras como es debido y correcto. Y en especial habiendo llegado ya a atraer la atención del maestro espiritual. Hacerlo demasiado callado o demasiado fuerte – cualquier modo será erróneo. Cuando nos encontramos completamente confundidos y sin posible respaldo en lo que tenemos que hacer debidamente – éste es el momento en que nos ponemos a obrar correctamente. Cuando echemos a perder todo el know-how: “Hemos aprendido que debemos cantar o recitar las mantras de algún u otro modo.” Sin embargo, todo esto es teoría y frecuentemente la comprensión intelectual nos impide a entrar con más profundidad en el aspecto de la devoción.

Entonces, hasta que no estéis en posición de poder dominaros, más vale poner atención y cantar o recitar mantras por lo menos en voz baja. Ya que de este modo, además de cualquier otra cosa, podemos por lo menos escuchar. Escuchamos y cantamos y luego volvemos a escuchar y a cantar – escuchamos a nosotros mismos. Puesto que somos seres diferentes unos de otros, alguien puede dedicar mayor atención, puede poner más de su corazón en las mantras mientras esté recitando o cantando en voz alta, otro puede hacerlo de modo más íntimo – todo esto depende del temperamento de cada persona. De cualquier modo, siempre debemos agregar un condimento especial a la mantra, sea la prema, la dedicación.

Y el mejor modo de cantar o recitar mantras no es cuando os ponéis a pronunciar la mantra sino cuando la mantra llegue a usaros para adquirir sonido y para resonar.

Shrila Prabhupad ha dicho: “Me ha costado treinta años llegar a aprender cómo cantar la maha-mantra.” Por supuesto, no podemos confiar en todo lo que se dice en un estado humilde de la mente. No obstante, cuando un Vaishnava tan elevado y tan puro lo ha dicho, ello significa que debemos ser muy decididos y muy humildes realizando esta práctica.

En el mismo tiempo, la maha-mantra es un modo muy feliz para la meditación devota y dedicada. Por una parte: haz tu práctica y aspira a agregar emociones. Por otra parte, como ya lo he mencionado, el proceso es paulatino, paso a paso. Es como el acto de entrar en el templo, primero debemos llamar a la puerta.

No importa pues si cantamos o recitamos mantras de memoria o en voz alta. Habrá que hacerlo con decoro y profundidad.

Y no debemos vacilar en el proceso. Yo mismo tenía un amigo que debía ingresar al cuartel para su servicio militar. Como ya lo sabéis en aquellos tiempos el ejército no era lugar apropiado para inválidos o tuertos. Era un lugar difícil. Y a lo largo de un año y medio había un solo día en el que este amigo mío no había podido realizar dieciséis giros. No sé qué es lo que vosotros pensáis pero me parece que el cuartel no es el mejor ni el más apropiado lugar para realizar prácticas religiosas, ¿verdad? Sin embargo, a veces las dificultades pueden ayudar. Cuando tenéis a disposición facilidades como: ashram, o guru, vaishnavas o prasadam, esto o aquello, entonces acabáis por sentiros tan cansados y agotados que llegáis a decir: “Soy incapaz de realizar mis prácticas” – ¡qué va! ¿Qué os está pasando? No hay que ser miserables en las prácticas. Debéis ser fuertes y dedicados. Debéis aspirar a hacer realidad de vuestros anhelos. Y cuando de vez en cuando lleguéis a realizar algún éxito en lo de las mantras, debéis ser muy agradecidos.



Prabhuapda-chanting

(az előző rész folytatása)

Azt kérdezted, hogy vajon hogyan mantrázzunk, az elménkben, hangosan, vagy halkan. Mi a mantrázás? Mi a célja? Miért mantrázunk? Valakinek a figyelmét szeretnénk elnyerni. „Óh, Istenem, itt vagyok.” Ez az, amit el szeretnénk érni. Anyák és apák vagytok. Ha gyermeketek valamit csendben suttog, milyen figyelmet von magára? „Ah, rendben, minden rendben van vele, csinálhatom a dolgom.” Amikor nyavalyogni kezd a gyermek, még akkor is azt mondod: „Még minden rendben van.” Amikor elkezd kicsit sírni – észrevettem, hogy az apák és anyák érzékenysége teljesen más, mint a szannyászíké. Amikor óriási a zűrzavar a családban, úgy értem, amikor minden gyermek extázisban van, a szülőkben teljes a béke. Nagy jógík vagytok tehát! Amikor egy bramacsárí egyáltalán nem tud koncentrálni, mert minden a feje tetején áll, ti még mindig békések vagytok. Amikor tehát a gyermek kissé hangosabban kezd sírni, akkor oda fordítjátok a fejetek, de még mindig azt mondjátok: „Még minden rendben.” Amikor azonban tényleg elindul a műsor, akkor oda mentek. Akkor oda fordultok hozzá, felemelitek, megetetitek, igaz?

Ha tehát szeretnétek elérni, felhívni, meginvitálni egy kis figyelmet, hangosan kell sírnotok. Máskülönben Krsna azt gondolja: „Óh rendben, békés. Nincs szükség extra figyelemre.”

Az elmebeli mantrázás az esetek nagy részében önbecsapás. Mert azon a szinten lenni, teljes figyelmet fordítani rá, nehéz. Helyesen mantrázni tehát nem könnyű. Különösképp, ha magadra vontad a lelki tanítómestered figyelmét. Túl halk, túl hangos – semmi nem jó. Amikor teljesen össze vagyok zavarva, és reménytelennek érzem a helyzetet – hogyan csináljam jól – az a pillanat arra, hogy elkezdjem jól csinálni. Amikor elveszítjük minden hozzáértésünket: „Azt tanultam, hogy ezen a módon kell mantrázni.” Ez azonban az elmélet, és nagyon sokszor, sok esetben az észbeli megértés akadályoz meg abban, hogy mélyére hatoljunk a lelki oldalnak.

Ameddig tehát nem vagy az önkontroll állapotában, jobb, ha legalább valami halk hangra fordíthatjuk a figyelmünket. Mert ily módon halljuk is. Hallás és mantrázás – hallod önmagad. De különböző emberi lények vagyunk, az egyik akkor képes jobban oda figyelni, jobban átadni a szívét, amikor hangosan mantrázik, mások akkor tudják ezt megtenni, ha bensőségesebb a mantrázás – az egyén temperamentumától is függ tehát. Akárhogy is, hozzá kell adnunk mantrázásunkhoz ezt a nagyon különleges fűszert, ez pedig a préma, vagyis az odaszentelődés.

És a mantrázás legjobb módja, amikor nem te zenged a mantrát, hanem a mantra használ téged, hogy visszhangozzon. Sríla Prabhupád mondta: „Harminc évembe került még megtanultam hogyan kell zengeni a mahá-mantrát.” Persze nem hiszünk el minden, amit ilyen alázatos elmeállapotban mondanak. Azonban ha egy magas szinten álló, tiszta vaisnava így beszél, akkor nagyon eltökéltnek és alázatosnak kell lennünk ebben a gyakorlatban.

Ugyanakkor a mahá-mantra a lelki meditáció egy boldog formája.

Ez az egyik oldal: gyakorold és próbáld hozzá adni az érzéseid. A másik oldal pedig, amit már említettem, a fokozatos folyamat. Mint ahogy ahhoz, hogy belépjünk a templomba, először kopognunk kell az ajtón.

Elmében vagy hangosan tehát – nekem mindegy. De csináljátok szépen, mélyrehatóan.

És szilárdnak kell lennünk ebben a folyamatban. Van egy barátom, akinek be kellett vonulnia katonának. És tudjátok abban az időben a katonaság nem volt leányálom. Kemény hely volt. És ez alatt a másfél év alatt mindössze egy nap volt, amikor nem mondta el a tizenhat körét.

Nem tudom, hogy érzitek, de a katonaság általában nem a legjobb, legkedvezőbb hely a lelki gyakorlatok végzésére, igaz? De néha a nehézségek segítenek. Amikor megvan az ásram, a guru, a vaisnavák, a praszádam és minden más lehetősége, olyan fáradtnak érzed magad, hogy „nem vagyok képes végezni a gyakorlataimat” – ugyan már! Mi ez?! Ne légy szánalmas a gyakorlataidban. Légy erős és önátadott. Gyakorlataid által próbáld kifejezni a hajlandóságodat. És amikor időről-időre van némi siker a mantrázásban, légy nagyon hálás.



Prabhuapda-chanting

(продолжение с предыдущего выпуска)

Вы спрашиваете как мантровать: В уме, высоким голосом или же тихо. Что такое мантрование? Какая цель мантрования? Почему мантруем? Хотим привлечь некоторое внимание. “О мой Господи, я здесь.” Это есть то, что хотим постичь. Вы матери и отцы. Если ваш младенец станет шептать что-то тихо, какоe внимание сможет привлечь? “Хорошо, он спокоен, можно заниматься своим делом.” Когда ребенок начинает хныкать, даже тогда вы скажете: “Все еще в порядке.” Когда заплачет чуть громче – я это заметил, уровень чувствительности отцов и матерей очень отличается от чувствительности одного саннясы. Когда наступает большой переполох в семье, когда все дети обезумели, родители совсем спокойны. Так что вы великие йоги! Когда один брахмачари не может вообще сконцентрироваться, потому что все вверх ногами, вы такие спокойные. Если ребенок заплачет чуть сильнее, вы повернетесь посмотреть на него, но скажете: “Пока все в порядке.” Но когда шоу и впрямь разразится, тогда вы идете туда. Обращаете на него внимание, берете наруки, кормите его, не так ли?

Так что если хотите получить, привлечь, вызвать внимание, нужно плакать громко. Иначе Кришна подумает: “Ладно, он спокоен. Нет надобности уделять ему никакое дополнительное внимание”.

Мантрование в уме в большинстве случаев самообман. Потому что быть на таком уровне, чтобы ангажировать все свое внимание трудно. Так что не легко мантровать правильно. Особенно, если ты привлек внимание своего духовного учителя. Слишком тихо, слишком громко – все ошибочно. Когда мы чувствуем себя вполне запутанными и безпомощными – как надо делать правильно – это и есть момент, когда начинаем делать его правильно. Когда потеряем все ноу-хау: “Я знаю, что надо мантровать вот так-то.” Однако это теория и зачастую, в многих случаях интеллектуальное понимание мешает нам войти глубже в аспект преданности.

И так, пока вы все еще не в позиции владеть собой, лучше отдавать внимание в мантровании хотя бы тихим голосом. Потому что таким способом кроме всего прочего и слушаем. Слушаем и воспеваем, слушаем и воспеваем – слушаете сами себя. Но так как мы разные существа, кто-то может посвятить больше внимания, посвятить больше своего сердца пока мантрует громко, другой может делать это более сокровенно – так что зависит и от темперамента человека. Так или иначе, нужно добавить ту специальную приправу к мантровании, а именно према, посвященность.

И самый лучшии способ мантровать это, когда не вы произносите мантру, а мантра использует вас, чтобы звучать. Шрила Прабхупад сказал: “Мне понадобилось тридцать лет чтобы научиться как воспевать маха-мантру.” Разумеется, мы не верим всему, сказанному в подобном смиренном состоянии ума. Но если один столь возвышенный, чистый ваишнава сказал это, значит нам надо быть очень решительными и очень смиренными в этой практике.

Одновременно с этим маха-мантра есть один счастливый способ медитации в преданности.

Это была одна сторона: совершай свою практику и стремись вложить свои чувства. А другая сторона, которую я упоменул, это постепенный процесс, шаг за шагом. Как перед тем как войти в храм, сначала нужно постучаться в двери.

Так что в уме или громким голосом – не возражаю. Но делайте хорошо, делайте глубоко.

И надо быть непоколебимыми в этом процессе. У меня был друг, которому предстояло пойти в армию. А знаете, в то время армия была не приютом для инвалидов. Было трудное место. И в течение этого полтора года у него был только один день, в котором он не успел сделать свои шестнадцать кругов. Не знам как вы считаете, но обычно казарма не лучшее, не самое благоприятное место для духовных практик, не так ли? Но порой трудности помагают. Когда у вас все удобства: ашрам, гуру, ваишнавы, прасадам, то да се, вы чувствуете себя настолько усталыми, что говорите: “Я неспособен сделать свою духовную практику” – ну хватит! Что это такое?! Не будьте мизерными в своих практиках. Будьте сильными, посвященными. Стремитесь выразить свое желание на деле. А когда время от времени у вас будет успех в мантровании, будьте очень благодарны.

 



Prabhuapda-chanting

(continues from the previous issue)

You asked whether to chant in mind or aloud or in soft voice. What is chanting? What is the purpose of chanting? Why we chant? We want to gain some attention. “Ah my God, I am here.” This is what we want to achieve. You are mothers and fathers. If your baby is whispering something quietly, what kind of attention he will draw? “Ah, fine, he is all right, I can do my job.” When the child starts to snivel, then even at that time you will say: “Still he’s all right.” When he or she will start a little crying – I have seen that, the level of sensitivity of fathers and mothers is very different from the sannyas sensitivity. When there is a big scandal in the family, I mean all the children are just in ecstasy, the parents are in full peace. So, you are big yogis! When a brahmachari can pay absolutely no attention because everything is upside down, you are still very peaceful. So when the child starts to cry a little louder, then you will turn your face, but say: “Still he’s all right.” But when they really start the show, then you go there. Then you will turn to him, grab him, feed him or her, right?

So, if you want to achieve, invite, invoke some attention, you have to cry aloud. Otherwise Krishna will think: “Ah, fine, he is peaceful. It is not necessary to pay any extra attention on him”.

Mental chanting in most of the cases is self-cheating. Because to be on that platform, to dedicate full attention, it’s difficult. So chanting properly is not easy. Especially if you have drawn the attention of your spiritual master. Too soft, too loud – everything is wrong. When I feel totally embarrassed and helpless – how to do it properly – this is the moment to start to do it properly. When we lose all the know-how: “I have learned that we have to chant like this.” But this is theory and many times, in many cases intellectual understanding prevents us from entering deeply into the devotional side.

So, until you are not in a self-controlled position it is better to pay attention to at least soft little sounding in chanting. Because in this way we hear also. Hear and chant, hear and chant – you hear yourself. But as we are different human beings, one can pay more attention, dedicate more heart while he chants aloud, the other can do it when it is more intimate – so it depends on the temperament of the person also. Nevertheless we have to add this very special spice to chanting and this is prema, or dedication.

And the best way of chanting is when it is not you who chant the mantra, but the mantra uses you for resounding. Shrila Prabhupad said: “It took me thirty years to learn how to chant the maha-mantra.” Of course we don’t believe everything that is said in such a humble state of mind. But if a highly elevated pure vaishnava says like this, then we have to be very determined and very humble in this practice.

At the same time maha-mantra is a happy way of devotional meditation.

This was one part: do the practice and try to add your feelings. And the other side that I’ve mentioned is the step-by-step gradual process. Like entering the temple, first we have to knock at the door.

So mentally or aloud – I don’t mind. But do it nice, do it deeply.

And we have to be fixed in this process. I have a friend, he had to attend the service in the army. And you know, at that time the army was not a hospital for disabled persons. It was a heavy place. And during these one and a half years there was only one day that he did not chant his sixteen rounds. I don’t know how you feel, but usually the army is not the best, most favorable place for spiritual practices, right? But sometimes difficulties help you. When you have all the facilities of an ashram, of a guru, of vaishnavas, of prasadam, of this and that, you feel so tired that “I am unable to do my practices” – come on! What is this?! Don’t be miserable in your practices. Be strong, dedicated. Try to express your willingness by performing. And when from time to time there is some success in chanting, be very grateful.

 



blindfolded

To get some impression of the higher truths we shall read some verses from the “Gita”.

“Tri-vidham narakasyedam dvaram nasanam atmanah kamah krodhas tatha lobhas tasmad etat trayam tyajetThere are three gates leading to this hell – lust, anger and greed. Every sane man should give these up, for they lead to the degradation of the soul.”[1]

This verse describes the corridors or the channels of fall down. Lust, anger and greed – kama, krodha, lobha – the main enemies of a human being. This is the path leading to hell. So if you want to convince someone of choosing the right path, how can you achieve that? There is one story about it.

Once there was a person who had no faith in God. And two priests were betting outside of his room when he was dying. One of the priests said: “Just give me five minutes, I will convert him.” The other said: “No, that’s impossible! I know this guy for years, he is very blockhead. Atheist number one!” “Never mind, just leave it up to me!” So he went into the room and after five minutes he went out and said: “Now you can bring the Holy Communion, he wants to take it.” The other priest said: “How did you achieve this!? I know that you are an eloquent speaker; did you describe heaven so nicely to him?” The other guy said: “No, I was describing hell to him.”

So therefore Krishna here describes the path leading to hell – kama, krodha and lobha – to convince you quickly that this is not the correct direction. Because they lead to degradation of the soul.

But fortunately the next verse says:

“The man who has escaped these three gates of hell, O son of Kuntī, performs acts conducive to self-realization and thus gradually attains the supreme destination.”[2]

Self-realization is mentioned here and that is the purpose of human life. Self-realization means that we have to identify ourselves. We have to search out who we are. It’s not enough to search who do we think we are, we have to find ourselves. So we have to get rid from all the false concepts concerning ourselves and find our real identity, which is never changing, irrespective of culture, creed, gender, whatever. We have to search for the inner essence, the permanent identity that we have. Because by possessing this self-identity we can gradually reach the supreme destination.

In the shastram it is said: acharyavan purusho veda[3] – what does it mean? Acharyavan purusho veda. Purusha? Purusha is a person, man actually. Acharya is the teacher. Van means “to exist, to posses”. Purusha means “person” and veda means “knowledge”. So if we put this mosaic together, that means: “A person who has spiritual master, he knows.” Acharyavan purusho veda – such a person, who has acharya, he knows. It’s nice, isn’t it? Ah, we are all very happy, we have gurus, so we know!

But to understand this message correctly we have to understand the full story. And the full story goes like this: if somebody binds your eyes, makes you blind and kidnaps you from your village, and brings you to an unknown place, then they throw you out blindfolded in that unknown place and you don’t know the way to get there, then you are in a very depressive situation. We feel very helpless, we don’t know where we are, we don’t see anything and we don’t know what to do – it is very difficult. But if by good chance somebody with open eyes comes to us, removes the fold from our eyes and shows us the direction back home, back to Godhead – that means if there is a teacher to show you the correct direction – then such a person will know. He will know that by following the direction and permanently going from one village to another, he will reach the goal. This is what we can know if we have a guide.

Acharyavan purusho veda – a person who has a master will know where to find the proper direction. Gradually, here it is also mentioned, gradually we shall reach the destination. It is not that when the fold is removed from your eyes immediately you will reach home. You have to follow the whole process. And every long march starts with the first step. Without that we cannot reach the destination. Step by step, from village to village, by following the direction, we can reach the supreme goal.



[1] Bhagavad Gita 16.21

[2] Bhagavad Gita 16.22

[3] Chandogya Upanishad 6.14.2



blindfolded

За да добием някои впечатления за по-висшите истини, ще прочетем няколко стиха от „Бхагавад Гита”.

“Три-видхам наракашйедам дварам нашанам атманах камах кродхас татха лобхас тасмад етат траям тяджетИма три порти, водещи към този ад – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги изостави, тъй като водят до деградация на душата.”[1]

Този стих описва коридорите или каналите на пропадането. Похот, гняв и алчност – кама, кродха, лобха – основните врагове на човешкото същество. Това е пътят към ада. Ако искате да убедите някого да поеме по правилния път, как можете да постигнете това? Има една история в тази връзка.

Имало един човек, който не вярвал в Бога. Двама свещеници се хванали на бас пред стаята му, когато умирал. Единият от свещениците казал: “Просто ми дай пет минути и ще го обърна във вярата.” Другият отвърнал: “Не, това е невъзможно! Познавам този човек от години, той е много твърдоглав. Атеист номер едно!” “Няма значение. Просто остави на мен!” Така че той влязъл в стаята, след пет минути излязъл и рекъл: “Сега можеш да донесеш светото причастие, той иска да го приеме.” Другият свещеник казал: “Как постигна това!? Знам, че си красноречив оратор; да не би да си му описал красотите на рая?” Той отговорил: “Не, описвах му ада.”

Затова Кришна описва тук пътя, водещ към ада – кама, кродха и лобхаза да ни убеди бързо, че това не е правилната посока. Тъй като те водят към деградация на душата.

Ала за щастие следващият стих гласи:

“Онзи, който е избягнал тези три врати, о сине на Кунти, извършва дейности за постигане на себереализация и така постепенно постига върховното местоназначение.”[2]

Тук е спомената себереализацията; тя е целта на човешкия живот. Себереализация означава, че трябва да се самоотъждествим. Трябва да потърсим кои сме. Не е достатъчно да търсим какви си мислим, че сме; трябва да открием себе си. Следователно, трябва да се избавим от всички лъжовни концепции по отношение на самите нас и да открием истинската си идентичност, която никога не се променя, независимо от културата, вярата, пола, каквото и да било. Трябва да търсим вътрешната същина, неизменната идентичност, която имаме. Защото притежавайки тази своя идентичност, постепенно можем да достигнем върховното местоназначение.

В шастрите се казва: ачарияван пурушо веда[3] – какво означава това? Ачарияван пурушо веда. Пуруша? Пуруша е човек, всъщност мъж. Ачария е учителят. Ван означава “да съществуваш, да притежаваш”. Пуруша значи „човек”, а веда значи „знание”. Ако сглобим парченцата от мозайката се получава: “Човек, който има духовен учител, знае.” Ачарияван пурушо ведатакъв човек, който има ачария, той знае. Хубаво е, нали? О, ние сме много щастливи, имаме учители, значи знаем!

Но за да разберем това послание правилно, трябва да проумеем цялата история. А цялата история е следната: ако някой ви завърже очите, правейки ви сляп, отвлече ви от вашето село, отведе ви на непознато място, сетне ви захвърли незрящ на това непознато място и вие не знаете пътя, по който сте се озовали там, тогава сте в много обезкуражаваща ситуация. Чувстваме се съвсем безпомощни, не знаем къде се намираме, не виждаме нищо и не знаем какво да сторим – много е тежко. Но ако, по добра съдба, някой с отворени очи дойде при нас, махне превръзката от очите ни и ни покаже посоката обратно към дома, обратно при Бога – това означава да има учител, който да ни покаже правилната посока – тогава такъв човек ще знае. Ще знае, че следвайки посоката, непрестанно вървейки от едно село в друго, ще стигне до целта. Това е, което ще знаем, ако имаме водач.

Ачарияван пурушо ведаонзи, който има водач, ще знае къде да намери вярната посока. Постепенно, тук също се споменава, че постепенно ще достигне целта. Не е така, че щом превръзката бъде махната от очите ви, на мига ще се озовете у дома. Трябва да следвате целия процес. А всеки дълъг поход започва с първата крачка. Без нея не можем да стигнем целта. Стъпка по стъпка, от село на село, следвайки посоката можем да достигнем върховната цел.

 

 



[1] Бхагавад Гита 16.21

[2] Бхагавад Гита 16.22

[3] Чхандогя упанишад 6.14.2