Category RSS

Calendar

February 2015
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728  



Archive for February, 2015

caitanya1

“Anything done as sacrifice, charity or penance without faith in the Supreme, O son of Pritha, is impermanent. It is called asat and is useless both in this life and the next.”[1]

So after all these elaborate expressions and explanations, there is one focus in this last verse of the Seventeenth Chapter, and it is faith. Whatever you do without faith is impermanent. Therefore we should act on the platform of faith. But then we should understand what is the definition of faith. What is faith?

Paramananda: Conviction.

Tirtha Maharaj: Very nice! So this is not fantasy. It’s not a future hope. Conviction. How can you achieve conviction? Actually, we can arrive to conviction through love. So, faith is a conviction achieved through love. If somebody wants to understand what is faith, this is the definition. Conviction achieved by love.

Try to remember this definition. Because usually people will say about faith: “What I don’t know I believe – this is my faith.” This is very weak. This is like a superstition.

Shrila Shridhara Maharaj says that faith is the strongest capacity of a human being, the greatest power. With this you can bridge the gap between the present position of you and the future prospect. And we can add that faith has a rasic definition also: faith is the ever-growing ecstasy derived from the service of the Divine Couple.

So one little thing… well, not little, but one important thing and so many different angles. And without faith nothing works. We have to cultivate our faith. And how to obtain faith? Through love, you would say. Clever, but actually we should associate with faithful people. If you associate with people who have strong faith, you might also have strong faith. Many times we have discussed – if you associate with drunkards, you will also become a drunkard. Therefore we should select our company.

Remember, faith is very important in our spiritual progress. And don’t put your faith or belief only in things or objects outside of you, but purify yourself so much that you can trust yourself, so that you can be faithful to yourself – not to your false egotism, but to your real identity.

Question: Till now I was thinking that faith is built on the basis of knowledge. In “Bhagavad Gita”, in Second Chapter I think, Shrila Prabhupada says that faith without knowledge is emotion, fanaticism; and only philosophy without faith is mental speculation. Now I learn that faith is conviction achieved on the basis of love. And the first one? Is it correct?

Tirtha Maharaj: Well, that quotation that you mentioned goes like: “Religion without philosophy is sentimentalism and philosophy without religion is dry speculation.” So this is concerning religion, not faith. But these are very general terms, so we can say both are true, of course! There are different teachers and different pure devotees – they can show different angles of the same truth. But actually if you check BG 9.3, so Ninth Chapter, third verse: “asraddadhanah purusa dharmasyasya paran-tapa aprapya mam nivartante mrityu-samsara-vartmaniThose who don’t have faith, they will not achieve Me, they return back to the material practices – mrityu-samsara-vartmani – they will return to the death circle of samsara.” And there in the second or the third sentence Shrila Prabhupada says: “Faith comes from the association with devotees.” So this is his version – faith comes from the association with devotees. And you can check your association – if it helps your faith to grow, this is vaishnava association; if it does not help your faith to grow, this is false. Right?



[1] Bhagavad Gita 17.28



caitanya1

Bármi, amit áldozatként, önfegyelmezésként vagy adományozásként a Legfelsőbbe vetett hit nélkül végeznek, óh Prithá fia, az átmeneti. Aszat-nak nevezik és haszontalan mind ebben, mint a következő életben.” [1]

Mindezen választékos kifejezések és magyarázatok után, egy dolog kerül a fókuszba a Tizenhetedik Fejezet utolsó versében, ez pedig a hit. Bármi, amit hit nélkül csinálsz átmeneti. Ezért a hit szintjén kell cselekednünk. De akkor meg kell értenünk mi a hit meghatározása. Mi a hit?

Paramánanda: Meggyőződés.

Tírtha Mahárádzs: Magyon szép! Nem fantázia tehát. Nem egy jövőbeni remény. Meggyőződés. Hogyan lehet elérni a meggyőződést? Igazából a szeretet által érhetünk el a meggyőződéshez. A hit tehát a szeretet által elért meggyőződés. Ha valaki szeretné megérteni, hogy mi a hit, ez a meg meghatározása. A szeretet által elért meggyőződés.

Próbáljatok meg emlékezi erre a meghatározásra. Mert az emberek általában azt mondják a hitről: „Amit nem tudok, abban hiszek – ez a hitem.” Ez azonban nagyon gyenge. Olyan, mint egy babona.

Sríla Srídhar Mahárádzs azt mondja, hogy a hit az emberi lények legerősebb képessége, a legnagyobb erő. Ezzel áthidalhatod a jelenlegi helyzeted és jövőbeni lehetőségeid közötti szakadékot. És hozzá tehetjük, hogy a hitnek van egy raszikus meghatározása is: a hit az Isteni Pár szolgálatából merített mindig-növekvő extázis.

Egy apróság… illetve, nem is kicsit, hanem egy fontos dolog és sok különböző nézőpont. És hit nélkül semmi sem működik. Ápolnunk kell a hitünket. És hogyan érjük el a hitet? A szereteten keresztül, mondanátok. Okos, de igazából hittel rendelkező emberekkel kell társulnunk. Ha olyan emberekkel társulsz, akiknek erős a hitük, neked is lehet erős hited. Sokszor beszéltünk róla – ha iszákosokkal társultok, magatok is azzá váltok. Ezért válogassuk meg a társaságunkat.

Emlékezzetek, a hit nagyon fontos a mi lelki előrehaladásunkban. És hiteteket ne helyezzétek kizárólag rajtatok kívül álló dolgokba, vagy tárgyakba, hanem tisztuljatok meg annyira, hogy bízhassatok magatokban, legyetek hithűk magatokhoz – ne a hamis egoizmusotokhoz, hanem az igazi önvalótokhoz.

Kérdés: Mostanáig azt gondoltam, hogy a hit alapja a tudás. A Bhagavad-gítában, azt hiszem a Második Fejezetben. Sríla Prabhupád azt mondja, hogy a hit tudás nélkül érzelmesség, fanatizmus; a filozófia pedig hit nélkül elmebeli spekuláció. Most megtanultam, hogy a hit a szeretet által elért meggyőződés. És az első? Helyes ez így?

Tírtha Mahárádzs: Nos, az idézet, amit említettél így hangzik: „A vallás filozófia nélkül szentimentalizmus és a filozófia vallás nélkül száraz spekuláció.” Ezt tehát a vallásra vonatkozik, nem a hitre. De ezek nagyon általános kifejezések, úgyhogy mondhatjuk, hogy mindkettő igaz természetesen! Különböző tanítók léteznek és különböző tiszta bhakták – ugyan annak az igazságnak különböző nézőpontjait képesek megmutatni. De ha megnézed a Bhagavad-gítá Kilencedik Fejezetének harmadik versét: „asraddadhánáh purusá dharmaszjászja parantapa, aprápja mám nivartanté mrtju-szamszára-vartmani – Akiknek nincs hitük, nem érhetnek el Engem, visszatérnek az anyagi gyakorlatokhoz – mrtju-szamszára-vartmani – visszatérnek a szamszára halálköréhez.” És ott a második, vagy harmadik mondatban Sríla Prabhupád azt mondja: „A hit a bhaktákkal való társulásból származik.” Ez tehát az ő verziója – a hit a bhaktákkal való társulásból származik. És megnézhetitek a saját társulásotokat – ha segíti nőni a hited, az vaisnava társulás; ha nem segíti nőni a hited, akkor hamis. Igaz?



[1] Bhagavad-gítá 17.28.



caitanya1

“Всичко, извършено като жертва, благотворителност или отречение, в което липсва вяра във Върховния, о сине на Притха, е непостоянно. То се нарича асат и е безполезно както в този, така и в следващия живот.”[1]

И така, след всички сложни изрази и обяснения, има един фокус в този последен стих на Седемнадесета Глава, и това е вярата. Каквото и да правите без вяра е нетрайно. Затова трябва да действаме в равнината на вярата. Обаче тогава трябва да разберем каква е дефиницията за вяра? Какво е вяра?

Парамананда: Убеденост.

Тиртха Махарадж: Много добре! Значи не става дума за фантазия. Не е някаква бъдеща надежда. Убеденост. Как можем да постигнем убеденост? Всъщност, достигаме до убедеността чрез любов. И така, вярата е убеденост, постигната с любов. Ако някой иска да разбере какво е вяра – това е дефиницията. Убеденост постигната с любов.

Опитайте се да запомните това определение. Защото обикновено хората казват за вярата: “Което не знам, го вярвам – това е моята вяра.” Това е много слабо. То е нещо като суеверие.

Шрила Шридхара Махарадж казва, че вярата е най-могъщата способност на човешкото същество, най-голямата му сила. С нея можете да прекосите пропастта между настоящата си ситуация и бъдещата перспектива. Можем да добавим, че вярата има и раса дефиниция: вярата е вечно нарастващият екстаз, който получаваме от служенето на Божествената Двойка.

Едно малко нещо… добре, не малко, но едно важно нещо, а толкова много различни ъгли. Без вяра нищо не става. Трябва да отглеждаме нашата вяра. А как да се сдобием с вяра? Чрез любов, ще кажете. Умно, но всъщност трябва да общуваме с вярващи хора. Ако общувате с хора, които имат силна вяра, вие също може да придобиете силна вяра. Много пъти сме говорили – ако общуваш с пияници, и ти ще станеш пияница. Затова трябва да подбираме компанията си.

Помнете, вярата е много важна в нашия духовен напредък. И не влагайте вярата и доверието си само в неща и обекти извън вас, но се пречистете дотолкова, че да можете да вярвате на себе си, да можете да бъдете верни на себе си – не на фалшивия си егоизъм, а на истинската си идентичност.

Въпрос: Досега си мислех, че вярата се изгражда въз основа на знанието. В „Бхагавад Гита”, мисля че във Втора Глава, Шрила Прабхупада казва, че вяра без знание е емоция, фанатизъм, а само философия без вяра – това са умствени спекулации. Сега научавам, че вярата е убеденост, постигната въз основа на любовта. А първото? Вярно ли е?

Тиртха Махарадж: Цитатът, който споменахте, гласи следното: “Религия без философия е сантиментализъм, а философия без религия е суха спекулация.” Така че това се отнася до религията, не до вярата. Но това са много общи термини, така че можем да кажем, и двете са верни, разбира се! Има различни учители и различни преданоотдадени – те могат да разкрият различни ъгли на една и съща истина. Но всъщност ако погледнете „Бхагавад Гита” 9.3, девета глава, трети стих: “ашраддадханах пуруша дхармасяся паран-тапа апрапя мам нивартанте мритю-самсара-вартманиТези, които нямат вяра, няма да Ме достигнат; те се връщат отново към материалните практикимритю-самсара-вартмани – те ще се върнат в смъртния кръг на самсара.” И там, във второто или третото изречение на пояснението Шрила Прабхупад казва: “Вярата идва от общуването с преданоотдадените.” Така че това е неговата версиявярата идва от общуването с преданоотдадените. И тогава можете да прецените своето общуванеако помага на вярата ви да расте, това е ваишнавско общуване; ако не помага на вярата ви да расте, е измамно. Нали?



[1] Бхагавад Гита 17.28



caitanya1

“Cualquier acto brindado como sacrificio, sea caridad o penitencia, cuando se realice sin fe en el Supremo, oh, hijo de Pritha, será perene y no perdurará. A eso se le llama asat y quedará inútil tanto en esta vida aquí como en la vida siguiente.”[1]

Después de todas estas complicadísimas sentencias y explicaciones, existe pues un truco casi mágico en el Capítulo Diecisiete y éste es la fe. Sin la fe cualquier obra será vana y no durará mucho. Por esto debemos obrar en la plataforma de la fe. Sin embargo nos hará falta comprender la definición de la fe. La fe, ¿qué cosa es?

Paramananda: Es convicción.

Tirtha Maharaj: ¡Muy bien! Entonces, no se trata de fantasía. Tampoco se trata de esperanza venidera. La convicción. ¿Cómo podemos llegar a adquirir convicción? En realidad, llegaremos a adquirir convicción por el amor. La fe es pues convicción que se adquiere por amor. Y si alguien quiere comprender lo que es fe – ésta es la definición. La convicción se adquiere con y por amor.

Tratad de recordar esta definición. Puesto que de la fe se suele decir: “Lo que no lo sé, lo creo y confío – ésta es mi fe.” Esto es muy débil. Parece una superstición.

Shrila Shridhara Maharaj dice que la fe es la capacidad más ponderosa que tiene el ser humano, es su mayor fuerza. Con la fe se puede cruzar el abismo entre vuestra situación actual y la perspectiva venidera. Podemos agregar que existe también una definición rasa de la fe: la fe es éxtasis que crece en permanencia y que llegamos a obtener por medio del servicio devoto en aras de la Pareja Divina.

Una cosita tan diminuta… Bueno, en efecto la cosa no es tan diminuta, pero sí que es importante y existen tantos puntos de vista. Por lo tanto, sin la fe nada será posible. Debemos criar y cultivar nuestra fe. ¿Y cómo obtenerla? Ya me lo diréis: por el amor. Siendo listos, por supuesto, pero también debemos asociarnos con gente que tiene fe. Cuando nos asociemos con gente creyente, con gente que tiene el poder de la fe, también vosotros podréis llegar a adquirir la fuerza de la fe. Ya lo hemos discutido reiteradamente – cuando nos asociemos con borrachos, podremos llegar a ser borrachos a nuestra vez. Por esto habrá que escoger atentamente vuestra compañía.

Debéis recordar que la fe es muy importante para vuestro progreso espiritual. Y no hay que poner fe o confianza sólo en cosas u objetivos afuera, hay que proceder en purificarse para estar en medida de confiar en sí mismo, no en el falso egoísmo, sino en la identidad real.

Pregunta: Hasta ahora he pensado que la fe se constituye a base del saber. Y en la

“Bhagavad Gita”, creo que en el Capítulo Segundo, dice Shrila Prabhupada que fe sin saber es pura emoción, es fanatismo y por lo tanto, solo filosofía sin fe no es más que especulación.

Ahora he aprendido que la fe es convicción que se adquiere a base del amor. Entonces, ¿y lo primero? ¿También será correcto?

Tirtha Maharaj: La citación que se ha mencionado dice: “La religión Religión sin filosofía es sentimentalismo, la filosofía sin religión es mera especulación,” De modo que todo ello se refiere a la religión y no a la fe. Sin embargo esta terminología es muy general y podemos decir que ambas cosas son verdaderas, ¡por supuesto!

Existen diversos maestros y diversos devotos – ellos pueden revelar diversos puntos de vista sobre una misma verdad. En realidad, al fijarse bien en la BG 9.3, Capítulo Nueve, verso tres : “asraddadhanah purusa dharmasyasya paran-tapa aprapya mam nivartante mrityu-samsara-vartmani – Los que no tienen fe, no Me llegarán a alcanzar, ellos seguirán volviendo a sus prácticas de antaño – mrityu-samsara-vartmani – ellos volverán repetidamente al círculo mortal de samsara.” Y allí mismo, en la segunda o en la tercera frase de su explicación dice: “La fe proviene de la asociación con los devotos dedicados.” Ya podéis llegar a evaluar vuestro grado de asociación – siempre que ayude en el fortalecimiento de vuestra fe, será asociación vaishnava; pero cuando no ayude en el crecimiento y en el fortalecimiento de la fe, será falsa. ¿No es cierto?

 



[1] Bhagavad Gita 17.28



caitanya1

“Все,сделанное как жертва, благотворительность или отречение, в чем отсутствует вера в Верховного,о сын Притху, является непостоянным. Оно называется асат и бесполезно как в этой, так и в следующей жизни.”[1]

И так, после всех сложных выражений и объяснений, есть один фокус в этом последнем стихе Семнадцатой Главы, и это вера. Что бы вы ни делали без веры – непостоянно. Поэтому нужно действовать в плоскости веры. Однако, тогда нужно понять какова дефиниция веры? Что такое вера?

Парамананда: Убежденность.

Тиртха Махарадж: Очен хорошо! Значит речь идет не о фантазии. Не какая-нибудь будущая надежда. Убежденность. Как можем достичь убежденности? В сущности, достигаем убежденность любовью. И так, вера это убежденность, достигнутая любовью. Если кто-то хочет понять что такое вера – это дефиниция. Убежденность достигнутая любовью.

Постарайтесь запомнить это определение. Потому что люди обычно говорят о вере: “Чего не знаю, тому верю – это моя вера.” Это очень слабо. Это нечто вроде бы суеверие.

Шрила Шридхара Махарадж говорит, что вера самая могущественная способность человеческого существа, его самая большая сила. С этим вы сможете перейти пропасть между настоящей своей ситуацией и будущей своей перспективы. Можем добавить, что вера имеет и раса дефиницию: вера это вечно нарастающий экстаз, который получаем от служения Божественной паре.

Такая лишь маленькая щучка … ну ладно , не маленькая, но важная вещь, а столько много разных углов. Без веры ничего не получается. Нужно взращивать нашу веру. А как приобрести веру? Через любовь, скажете. Умно, но всущности нужно общатся с верующими людми. Если общаетесь с людми, у которых сильная вера, вы тоже можете достичь сильную веру. Много раз мы говорили – если общаешься с пьяницами, и ты станешь пьяницой. Поэтому нужно выбирать свою компанию.

Помните, вера очень важна в нашем духовном прогрессе. И не ставьте свои веру и доверие только в вещах и объектах вне вас, но очистите себя настолько, чтоб могли верить себе, чтоб могли быть верными себе – не своему фальшивому эгоизму, а своей настоящей идентичности.

Вопрос: Досих пор я думал, что вера создается на основе знания. В „Бхагавад Гите”, думаю во Второй Главе, Шрила Прабхупада говорит, что вера без знания это эмоция, фанатизм, а только философия без веры – это умственные спекуляции. Сечас я узнал, что вера это убежденность, достигнутая на основе любови. А первое? Верно ли оно?

Тиртха Махарадж: Цитат, котрый вы упомянули, гласит следующее: “Религия без философии это сантиментализм, а философия без религии это сухая спекуляция.” Так что это относится к религии, не к вере. Но это слишком общие термины, так что можем сказать, и обе верны, разумеется! Есть разные учителя и разные преданные – они могут показать разные взгляды к одной и той же истине. Но в сущности, если посмотрите „Бхагавад Гита” 9.3, Девятая Глава, Третий Стих: “ашраддадханах пуруша дхармасяся паран-тапа апрапя мам нивартанте мритю-самсара-вартманиТе, у кого нет веры, не достигнут Меня; они возвращаются снова к материальным практикаммритю-самсара-вартмани – они вернутся в смертельний круг самсары.” И там, во втором или в третьем предложении пояснения Шрила Прабхупад говорит: “Вера приходит от общения с преданными.” Так что это его версиявера приходит от общения с преданными. И тогда можете оценить свое общениеесли помагает вашей вере расти, это ваишнавское общение; если не помагает вашей вере расти, значит оно фальшивое. Так ведь?



[1] Бхагавад Гита 17.28



Kirtan, 2011

 

Sharanagati Podcast



TM&SM

Садху Махарадж: Радхе Радхе Говинда… Гуру-крипа хи кевалам. Гуру-крипа, милостта на гуру е единственото, което да постигнем в живота си. Как идва милостта? Милостта идва като дъжд. Когато вали дъжд той не пада само на определено място. Той вали навсякъде. Навсякъде! И малкото гърненце получава дъжд, и голямата делва получава дъжд, а някое гърне е захлупено наобратно. Знаете, ако искате да получите нещо, гърнето трябва да е с отвора нагоре, но ако го обърнете надолу, няма как да получите нищо вътре.

Така че крипа, милостта на дъжда, се лее навред. Гуру дарява милост на всеки. Но ние никога не се стремим да държим делвите си в правилна позиция. И дъждът вали, но в делвата няма вода. Тогава казвате: „Не получавам милост!” Аре бхайя[1], милостта тече, тече – приеми я! Нека малката ти делва стане голяма! И ако е обърната надолу, обърни я нагоре!

Как може да стане това? Чрез садхана, усилие, трябва да направиш нещо по въпроса. Трябва да видиш, че си делва и да гледаш накъде си обърнат. Накъде гледаш – дали гледаш към гурудев или към мая? Ако не е дошло времето да напълниш делвата си, ще стане след време, но един ден непременно ще се случи! Няма друг начин! Няма как да избегнем това! Това е единственият път – да влезем в духовно съзнание. Няма друг път!

Отивате при гурудев: “Гурудев, моля те, дай ми милост!” Той казва: „Добре, щом искаш, давам ти харинам.” Тогава си мислите: “О, чувал съм го толкова много пъти, правил съм го толкова много пъти, не е нищо ново!” Да, ново е. Ще кажете: как? Този ден е вашият рожден ден, началото на духовния ви живот. Той влага семето във вас – цветето на любовта може да израсне във вас. Бхакти може да израсне. Ако не ми вярвате, помислете за живота си преди този ден и след него. Това е началото на живота ми, стартът! Пропилял съм целия си живот дотогава; сега това е денят и щастието ми започва в този ден. Гледам по различен начин, мисля по различен начин, разбирам по различен начин. И ако практикувам това, което ми е дал, и ако медитирам над него, какво ще се случи? Ден след ден, ден след ден, ден след ден ще растете толкова бързо, че не е за вярване. Ще помагате на толкова много хора със своята вибрация, със своята среща – толкова много хора ще развият чистота в живота си!

Тази милост помага в началото, в средата и в края. И в най-висшето духовно съзнание тя винаги ще бъде с вас. Кришна-према садхакау нахи… чрез усилия не можете да постигнете према към Кришна. Как насила ще имате любов с Кришна?! Не, невъзможно! Кришна-према садхакау нахи! Шуддхачит! Кой е начинът да постигнете това – шуддхачит, чиста читта, чисто съзнание. Шуддхачитта означава чистота. Как може да дойде чистотата? Шуддха значи да живеете в чистотата, в чистото съзнание, в духовното си съзнание, шуддхачит. Това е шуддхачит! А шуддхачит – т.е. самите вие да станете чисти – се случва единствено чрез милостта на духовния учител, чрез името, чрез махамантрата. Приемайки това семе нашата читта става шуддха. Когато моята читта стане чиста чрез възпяване на махамантрата, чрез приемане на посвещение от моя духовен учител и чрез слушане на хари-катха, моята према автоматично ще удаи – удаи означава както слънцето сияе, ще заблести в миг, ще блесне както слънцето грее. Радхе Радхе Говинда

Много сме щастливи, че дойдохте. Волно или неволно ако е допусната някаква грешка от страна на бхактите, на мен, извинете ме.

Тиртха Махарадж: Няма начин, Махарадж! Невъзможно е, няма никаква грешка.

Садху Махарадж: Твой ред е… Радхе!

Тиртха Махарадж: Какво мога да кажа, Махарадж!?

Казва се, че има три пътя. Единият е ведическият, когато си роден с качествата. Това не е за Кали Юга. Вторият е тантрическият, когато чрез някаква практика постигаш качествата. Но третият е методът бхагават – да го кажем накратко, сампрадаята на милостта. И мисля, че това е единственият принцип, благодарение на който сме тук. Защото ние не притежаваме добри качества и на практика е невъзможно да постигнем добри качества. Затова нямаме друг шанс – единствено милостта.

 



[1] О, братко



Feb

23

TM&SM

Sadhu Maharaj: Radhe Radhe Govinda… Guru-kripa hi kevalam. Guru-kripa, mercy of guru is the only thing we can achieve in our life. How mercy is coming? Mercy is coming like when it is raining. When water is raining, it is not that it will rain only on a certain area. It will rain in every place. Every place! And there is one small pot who also receives rain, and there is a big pot also receives rain, and one pot is not in the right shape, it is turned upside down. You know, if you want to receive something, it should be open, but if you turn the pot downwards, you cannot receive anything there.

So kripa, mercy of the rain is coming in every place. Guru is giving mercy to everyone. Yet we never try to keep our pot in the right shape. So rain is coming, but there is no water in the pot. Then you say: “I don’t get mercy!” Are bhaya[1], mercy is flowing, flowing – receive! Make your pot from small big! And if the pot is turned downwards, turn it upwards!

How this can happen? This is sadhana, effort; you have to do something for that. You have to see that you are a pot and how you are positioned. Where are you looking – you are looking to gurudev or you are looking to maya? If this is not the right time to fill your pot, after some time it will happen, but one day will happen for sure! There is no way. We cannot escape from this! There is only one way – going to spiritual consciousness. There is no other way!

You go to gurudev: “Gurudev, please, give me mercy!” He says: “Okay, if you want, I will give you harinam.” Then you think: “Ah, I’ve listened it so many times, I have done it so many times, it’s not anything new!” Yes, this is new thing. You say: how? That day is your birthday, your spiritual life starts. He is putting the seed inside you – the plant of love can grow inside you. Bhakti can grow. If you don’t believe me, think of your life before that day and after that day. This is the beginning of my life, start! I have wasted whole my life before that; now this is the right day and my fortune starts from this day. I can see different way, I can think different way, I can understand different way. And if I practice what he gave me and if I meditate on him, what will happen? Day by day, day by day, day by day you will grow as fast as you cannot believe. You can help so many people with your vibration, with your meetings – so many people will develop purity in their life!

This mercy is helping in the beginning, in the middle and in the last. In the highest spiritual consciousness this is going to be always with you. Krishna-prema sadhakau nahi… by efforts you cannot achieve prema of Krishna. How you will do efforts to do love with Krishna?! No, impossible! Krishna-prema sadhakau nahi! Shuddha chit! What is the way to reach that – shuddha chit, pure chitta, pure consciousness. Shuddha chitta means purity. How purity can come? Shuddha means to live in the purity, in the pure consciousness, in your spiritual consciousness, shuddha chit. That is shuddha chit! And this shuddha chit – means to become pure yourself – is coming only by the mercy of the spiritual master, by the name, by mahamantra. By taking that seed our chitta becomes shuddha. When my chitta will become pure by chanting mahamantra, by taking initiation from my spiritual master and by listening hari-katha, my prema will automatically udai – udai means like sun is shining, it will shine in a minute, it will shine to you just like sun is shining. Radhe Radhe Govinda

So we all are very fortunate that you came. Knowingly, unknowingly if any mistake happen from any devotees, from me, excuse me.

Tirtha Maharaj: No way, Maharaj! It’s impossible, no mistakes.

Sadhu Maharaj: It’s your turn… Radhe!

Tirtha Maharaj: What can I say, Maharaj!?

It is said there are three ways. One is the vedic, when you are born with the qualities. This is not for Kali-yuga. The second one is the tantric, when by some practice you achieve the qualities. But the third one is the bhagavat method – to put it very shortly this is the Mercy Sampradaya. And I think this is the only principle that we are here. Because we don’t possess good qualities and it is practically impossible to achieve good qualities. Therefore no other chance – only mercy.



[1] O, brother



v-more

So far we were discussing the basic material qualities like ignorance, passion and goodness. But to perform bhakti we also need three things. What are these three elements on the higher platform of bhakti-yoga? I’ll tell you, because maybe this is even more complicated than this om tat sat. It is called prema, bhava and mahabhava. All right, maybe this is the post-graduate level. But if we want to take an intermediate level, then chaitanya achintya prema – these are the next three. So, elementary school: tamas, rajas, sattva. Secondary school: om tat sat. High school: chaitanya achintya prema. And post-graduate: this is the prema, bhava, mahabhava.

Sorry for the many strange expressions, but I think you can understand that there are many levels of spiritual progress, many levels how to practice religion. Like mathematics: one by one equals one – right, this is very simple and elementary thing. Still for the kids it takes a long time to memorize this table. The professors in the university or in scientific institutions also discuss mathematics – on a little different platform.

In the same way religion or love of Godhead is also a science, there are some elementary phases like these three gunas that influence us – this darkness, energy and light – and there are some higher grades of this science. Progress means you come to higher and higher states. The picture becomes more elaborate, more precise – so much so that at the end, if you follow this process nicely, the things again become very simple. In the beginning everything is so simple: chant Hare Krishna and go back home, back to Godhead. On the middle phase it starts to be a little more complicated. But at the end again it becomes very simple.

So, if we are fortunate, from the beginning we can jump to the end. But if you are not so fortunate, you will stick in the middle – overcomplicate everything. Trying to find the truth – in books, in philosophy, in whatever – this is just like when you want to achieve rain and you start to worship the calendar. Rain will not come! The unqualified try to change the weather with certain methods. But some has the power to change weather.

Once a master was travelling with his disciple by the sea. And the master said: “Ah, how beautiful is the sea, but it would be so nice to see a storm on the sea!” “Gurudev, as you like!” next morning there was a big storm on the sea. But then again the master said: “Yes, it is very nice this storm, but it would be so nice to swim in the sea, so a little warm, peaceful weather would be nice.” “As you like, Gurudev!” The next morning beautiful, peaceful weather came. So if somebody is really dedicated, he or she will gain extraordinary powers. Do you want these extraordinary powers?

Somebody: No.

Yamuna: Yes. With such requirements from the guru – yes.

Tirtha Maharaj: Usually these answers come – “yes” and “no”. According to your taste, as you like. If you want – you can achieve; if you want something higher – you can get that also. But that is true; a surrendered soul will achieve unexpected qualities. And it is not necessary that we should make miracles if we dedicate ourselves to the service of our master or God. But by serving the central interest we shall serve our own individual interest also.

So, after studying the nature of material world, the energies, after learning the elementary practices of any religion, then we can come to some higher practices – chaitanya achintya prema. The meaning of these words is: chaitanya means life, achintya means incomprehensible and prema means love. So, how to put these three words together? That life is an unfathomable mystery? Or – from life in a hidden way you can come to ecstasy? Or – life is incomprehensible and love is the answer. There are so many explanations of these three simple words. Chaitanya – life! We have to dedicate our life to Krishna. It will have some incomprehensible effect on your existence. If we start to learn how to give, that means we have come of age. To learn how to give. Achintya – it will work in a very inscrutable way. Most of us don’t know how the detergent works, right, but you put it into the water, you wash and it becomes clean. In the same way we don’t know exactly how life, how devotional service works, but it works very effectively. And by this purification process we can come to divine love, prema.

Of course, if you want to study the science, then we should have a different reading of these words. Because then chaitanya will mean consciousness, achintya will mean philosophy and prema will identify the goal. So, the incredible goal of consciousness is love. Or for us simply it will mean Chaitanya Mahaprabhu, the Golden Avatar. His philosophy was achintya and His gift was divine love. Chaitanya Mahaprabhu is very close to the human beings.

And then, when we have understood deeply and comprehensively all these levels, then we can go to the next – prema, bhava, mahabhava.



v-more

Досега обсъждахме основните материални качества като невежество, страст и добродетел. Но за да извършваме бхакти също се нуждаем от три неща. Кои са тези три елемента на по-високото ниво на бхакти-йога? Ще ви ги кажа, защото може би това е дори по-сложно от ом тат сат. Нарича се према, бхава и махабхава. Добре, може би това е след-дипломното ниво. Но ако искаме да вземем междинното ниво, тогава чайтаня ачинтя према – това са следващите три. И така, начално училище: тамас, раджас, саттва. Средно училище: ом тат сат. Университет: чайтаня ачинтя према. И докторантура: према, бхава, махабхава.

Извинете ме за множеството странни изрази, но мисля разбирате, че съществуват много нива на духовно развитие, много нива в практикуването на религията. Както в математиката: едно по едно е равно на едно – нали, това е съвсем просто и елементарно нещо. Въпреки това на децата им отнема дълго време да научат таблицата за умножение. Професорите в университета или в научните институти също обсъждат математика, обаче на малко по-друго ниво.

По същия начин и религията, или божествената любов, е наука; има някои елементарни фази, като например тези три гуни, които ни влияят – тъмнина, енергия и светлина – а има и някои по-висши степени на тази наука. Развитие означава да достигаш все по-висши и по-висши нива. Картината става по-подробна, по-прецизна – до такава степен, че накрая, ако сте следвали процеса правилно, нещата отново стават много прости. В началото всичко е съвсем просто: мантрувайте Харе Кришна и се върнете у дома, обратно при Бога. На средната степен започва да става малко по-сложно. Но накрая отново става много просто.

И така, ако имаме късмет, от началото можем да прескочим в края. Обаче ако не сте такива късметлии, ще заседнете в средата, преусложнявайки всичко. Да се опитваш да намериш истината – в книгите, във философията, в каквото и да е – е като да искаш да получиш дъжд, обожавайки календара. Няма да завали дъжд! Неквалифицираните се опитват да променят времето по някакви методи. Но някои притежават силата да променят времето.

Веднъж един учител пътувал с ученика си край морето. Учителят казал: “О, колко прекрасно е морето, но толкова би било хубаво да видим една морска буря!” “Гурудев, както пожелаеш!” на следната сутрин имало страшна буря край морето. Но тогава учителят отново казал: “Да, красива буря, но толкова би било добре да поплуваме в морето, така че би било хубаво времето да е топло и спокойно.” “Както искаш, Гурудев!” На следващата заран времето било слънчево и прекрасно. Така че ако някой е истински отдаден, той или тя ще се сдобие с необикновени сили. Искате ли такива необикновени сили?

Някой: Не.

Ямуна: Да. При такива изисквания от страна на гуру – да.

Тиртха Махарадж: Обикновено това са отговорите – „да” и „не”. Според вкуса ви, както ви харесва. Ако искате – можете да ги постигнете; ако искате нещо по-висше – можете да постигнете и него. Но е вярно, че отдадената душа постига необикновени качества. И не е необходимо да правим чудеса ако се посветим в служене на своя учител или на Бога. Но служейки на централния интерес, ще служим и на собствения си индивидуален интерес.

И така, след като сме изучили природата на материалния свят, енергиите, след като сме изучили елементарните практики на коя да е религия, ще можем да стигнем до някои по-висши практики – чайтаня ачинтя према. Значението на тези думи е: чайтаня означава живот, ачинтя означава неразбираем и према значи любов. Как да обединим в един израз тези три думи? Че животът е непроницаема мистерия? Или – че от живота по скрит начин можем да стигнем до екстаза? Или – че животът е неразгадаем и любовта е отговорът. Има толкова много тълкувания на тези три прости думи. Чайтаня – живот! Трябва да посветим живота си на Кришна. Това ще има невъобразим ефект върху съществуването ви. Ако се научим как да даваме, това означава, че сме пораснали. Да се научим как да даваме. Ачинтя – това ще действа по непроследим начин. Повечето от нас не знаят как действа перилният препарат, нали, обаче го слагате във водата, изпирате и излиза чисто. По същия начин, не знаем как точно действа животът, как действа преданото служене, но е много ефективно. И чрез този пречистващ процес можем да стигнем до божествената любов, према.

Разбира се, ако искаме да изучаваме науката, тогава ще имаме друг прочит на тези слова. Защото тогава чайтаня ще означава съзнание, ачинтя ще значи философия а према ще указва целта. И така, невероятната цел на съзнанието е любовта. Или за нас това просто ще означава Чайтаня Махапрабху, Златния Аватар. Неговата философия била ачинтя, а Неговият дар – божествената любов. Чайтаня Махапрабху е много близо до човешките същества.

И тогава, след като сме разбрали в дълбочина и всеобхватност всички тези нива, можем да стигнем до следващото – према, бхава, махабхава.