Category RSS

Calendar

December 2014
M T W T F S S
« Nov   Jan »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for December, 2014

Dec

29

Golden!

There is another tapasya and our real tapasya is the sacrifice of the holy name. If we chant the holy names, this is real, living connection to God. In this way it is not only that you generate your inner power or you are connected to some cosmic levels of energies. But first of all the energy of your master will be transmitted to you. And not only the energy of your master, but the energy of the master of your master, plus the whole parampara will help you. And this parampara goes back to whom in the first place?

Somebody: Krishna!

Tirtha Maharaj: He is the second step. First step?

Kripadham: Radha.

Tirtha Maharaj: She is the third step. Mahaprabhu! If we go back farther and farther, finally we shall come to that person who has originated this chanting and dancing. And Shrila Shridhara Maharaj says that Mahaprabhu was like a golden volcano of divine love, erupting the lava of ecstatic emotions. Now you sit here and say: “Lava? Eruptions? What is this?! It does not mean anything to me; it’s too weird flowery words!” Try it! If you reach, you will see what the meaning of tapasya is; what is the heat of the Golden Avatar, of the golden volcano. And then, by His mercy – by Mahaprabhu’s path that He showed – you can come to Krishna, you can come to Radharani, you can come to Vrindavana. So if you chant – but real chanting! – if you chant, then you’re never alone. So many will listen, so many will add something to your meditation.

And what happens if you generate too much heat, too much energy? Burning, right? Too much heat means burning. This is what happens when you read in the shastras that for example Sati, when she was offended that her father did not invite her husband, Shiva to the sacrifice, she was so much offended that she started to make a tapasya. And she generated so much heat, yogic fire that she just burned up her body. So if you read the stories like this, you can understand – by tapasya you can burn up, you can finish yourself. This is the yogic way to leave the body. I don’t expect you to go to Vitosha and immolate your body into the fire. But if you generate a power, use it for the service. And therefore we are very fortunate that Krishna provides a chance for practical services. If you generate power, you have to use it for some purpose; otherwise you just blow up.

But our tapasya should not be tamasic – by torturing ourselves or others. Once a devotee was travelling with Shrila Prabhupad. And you know, when you are in the company of your spiritual master, you try to behave very polite and very humble. Let’s act like a humble vaishnava. So the devotee was chanting. And you know, to chant in the company of your master is not so easy. So he was chanting very softly. Prabhupad said: “I don’t hear.” Our friend started to whisper. Then Prabhupad said: “I don’t hear.” So he collected all his brave energies. Again Prabhupad said: “No, no, no, I don’t hear.” And finally our devotee thought: “Ah, I have only one lifetime. Let’s do it! Hare Krisnha! Hare Krishna! Krishna Krishna! Hare Hare!” Then Prabhupad said: “Why do you disturb me with your chanting?”

So, don’t torture others with your tapasya. Don’t torture others with your chanting. Once I heard a story that a teacher came, a sadhu came to tell about his realizations. He said: “I had a darshan with my beloved God! He told me: “My dear one, don’t chant My names.” Usually gods or teachers tell us to chant the names. Just imagine if God tells you: “Please, don’t chant My names.” So, the basic principle is don’t disturb others with your practices. Because this is tamasic. Don’t torture Krishna with your chanting. Do it nice. And how to do it nice? To add something. To add a very special ingredient – that is called dedication. Mama mana mandire – „I will worship you in the temple of my mind, I will offer you arati with the water of my teardrops and with the shine of my eyes.” This you should add.

Please try to remember this tapasya, do your services and practices in a proper manner, because the ultimate energy we can derive from the holy name and from the holy company of the vaishnavas. And if some power is delegated to you, please use it for the best purpose. Krishna distributes the powers, so use all your powers as a loving offering back to Him, at His lotus feet.

 



Golden!

Има една друга тапася и нашата истинска тапася е жертвоприношението на святото име. Ако възпяваме святото име, това е истинска, жива връзка с Бога. По този начин не просто генерирате своята вътрешна сила или се свързвате с някакви космически енергийни нива. Но най-напред енергията на вашия учител ще премине във вас. И не само енергията на вашия учител, а и енергията на учителя на учителя ви, и цялата парампара ще ви помага. А тази парампара до кого се връща най-напред?

Някой: Кришна!

Тиртха Махарадж: Той е втората стъпка. Първата стъпка?

Крипадхам: Радха.

Тиртха Махарадж: Тя е третата стъпка. Махапрабху! Ако се връщаме все по и по-назад, накрая ще стигнем до онзи, който е поставил началото на цялото това мантруване и танцуване. А Шрила Шридхара Махарадж казва, че Махапрабху е бил досущ като златен вулкан, изригващ лавата на екстатичните чувства. Сега седите тук и казвате: “Лава?! Изригвания?! Какво е това?! Това не означава нищо за мен, някакви твърде странни, цветисти думи!” Опитайте! Ако го постигнете, ще разберете какво означава тапася, каква е горещината на Златния Аватар, на златния вулкан. Тогава, по Неговата милост, по пътя, посочен от Махапрабху, ще можете да дойдете до Кришна, ще можете да дойдете до Радхарани, ще можете да дойдете във Вриндавана. Така че ако мантрувате – но става въпрос за истинско мантруване! – ако мантрувате, тогава никога не сте сами. Мнозина ще слушат, мнозина ще добавят нещичко към вашето мантруване.

А какво се случва ако генерирате твърде много топлина, твърде много енергия? Прегаряне, нали? Твърде много топлина означава изгаряне. Това е което се случва когато четете в шастрите, че например Сати, когато била оскърбена, че баща й не е поканил нейния съпруг, Шива, на жертвоприношението, тя била толкова обидена, че започнала да извършва тапася. И насъбрала толкова много горещина, йогийски огън, че просто изпепелила тялото си. Ако четете подобни истории, ще разберете – чрез тапася можете да изгорите, можете да приключите със себе си. Това е йогийският начин да се напусне тялото. Не очаквам от вас да се качите на Витoша и да принесете тялото си в жертва в огъня. Но ако генерирате някаква сила, използвайте я в служене. Затова сме големи късметлии, че Кришна ни осигурява шанс за практическо служене. Ако генерирате сила, трябва да я използвате с някаква цел, иначе просто ще избухнете.

Но нашата тапася не бива да бъде тамастична – чрез измъчване на себе си или на другите. Веднъж един преданоотдаден пътувал заедно с Шрила Прабхупада. И знаете, когато сте в компанията на духовния си учител, се опитвате да се държите много възпитано и смирено. Нека се държим като смирени ваишнави. Така че преданоотдаденият мантрувал. А знаете, да мантруваш в присъствието на духовния си учител не е толкова лесно. Затова той мантрувал съвсем тихо. Прабхупад му казал: „Не чувам.” Нашият приятел започнал да шепне. Тогава Прабхупад казал: “Не чувам.” Той насъбрал цялата си смелост, но Прабхупад отново казал: “Не, не, не, не чувам.” Накрая преданоотдаденият си рекъл: “Ох, веднъж се живее! Ще го направя! Харе Кришна! Харе Кришна! Кришна Кришна! Харе Харе!” Тогава Прабхупад казал: “Защо ме притесняваш с твоето мантруване?”

Така че недейте да тормозите другите със своята тапася. Не мъчете другите с мантруването си. Веднъж чух история, че един учител, садху, дошъл да разкаже за своите реализации. Той казал: “Аз имах даршан с моя любим Бог! Той ми каза: “Скъпи Мой, недей да възпяваш имената Ми.” Обикновено боговете или учителите ни казват да възпяваме имената. Само си представете Бог да ви каже: “Моля те, недей да възпяваш имената Ми.” Така че основният принцип е: недейте да притеснявате останалите със своите практики. Защото това е тамастично. Недейте да измъчвате Кришна със своето мантруване. Правете го хубаво. А как да го правим хубаво? Да добавим нещо. Да добавим една много специална съставка – нарича се отдаденост. Мама мана мандире – „Ще Те обожавам в храма на моя ум, ще Ти поднасям арати с водата на своите сълзи и с блясъка на очите си.” Това трябва да добавите.

Моля ви, опитайте се да запомните тази тапася, правете служенето си и практикувайте по правилен начин, защото най-висшия тип енергия можем да получим от святото име и от святата компания на ваишнавите. Аако ви бъде делегирана някаква сила, моля ви, използвайте я за най-добрата цел. Кришна раздава силите, затова прилагайте всичките си сили в любящо приношение отново на Него, в Неговите лотосови нозе.



bhaktivinod-thakur

“Out of compassion for the fallen souls, Sri Krisna Caitanya came to this world with His personal associates and divine abode to teach saranagati[1], surrender to the almighty Godhead, and to freely distribute ecstatic love of God, which is ordinarily very difficult to obtain. This saranagati is the very life of the true devotee. The youthful son of Nanda Maharaja, Sri Krishna, hears the prayers of anyone who takes refuge in Him by this sixfold practice. Bhaktivinoda places a straw between his teeth, prostrates himself before the two Goswamis, Sri Rupa and Sri Sanatana, and clasps their lotus feet with his hands. “I am certainly the lowest of men,” he tells them weeping, “but please make me the best of men by teaching me the ways of saranagati.”[2]

We have to search for inner fulfillment. And here the key is given – how to achieve that. Sharanagati. Sharana means “protection”, gati means “to go”; go for protection, search for protection. And the six methods are… I think we have discussed this many times, but nevertheless, never mind, it is very important to repeat. The first two is like the entrance to divine perfection: do what is favorable and avoid what is unfavorable. It’s very common sense. We can say that these are the elementary practices of taking shelter. Then comes the subjective part that we have to add, that we have to do, practice – this is dedication of the self and humility. It’s so beautiful! So this is the human side, and if it meets the divine side, the objective objective, then Krishna will supply His shelter like protector and maintainer. So if we give humility, we shall understand that He is the maintainer; and if we give dedication of the self, we shall understand that He is our protector.

“This process is the very life of a devotee.” This is minimum one lifetime process. We start to develop our faith in Krishna: “Theoretically I agree, maybe He maintains everything.” But when you get a feedback that He is doing that, really, or when you will feel some personal care, some personal arrangement, then it strengthens our faith and we are ready to dedicate ourselves more.

What part of your body would you dedicate to Krishna?

Krishna Priya: The heart.

Tirtha Maharaj: Ah, you jump immediately to the essence! But I hope it does not mean that you don’t dedicate your hands by serving the temple, or your feet by visiting the programs. And as for example Ambarisha Maharaj, who was a very saint king before times, he used all his bodily capacities for the service of Krishna. He used his eyes to drink the beauty of the form of Krishna; the ears – to listen to His message and glories; his head to bow down before Krishna; his hands to clean the temple – a king! His feet – to meet the devotees; his arms – to embrace the vaishnavas. He delegated all the political services to others, but he never delegated the service of worship. Because sometimes you might think: “Ah, I have a son, I have a daughter, she will take care of my future life. Even if I go to hell, he or she will make a little sacrifice and I will achieve heaven.” Or: “Now I have 200,000 disciples, they will care of me. I neglect my bhajan and they will do it instead of me.” Never! Never give it up! Your private liberation is your business. And what do you expect if you don’t do anything for that purpose? If you do some miserable practice, what result do you expect?

So dedication of the self or sharanagati, practical service is the life of a devotee. And Bhaktivinod prays ultimately: “Koro he uttama – please, make me the best human being by helping me to achieve these qualities. Therefore if you sing this song, then this prayer will come to you.

And in the last but one verse he says: “I put a blade of grass between my teeth.” This is the expression of humility. And “In front of the Goswamis I offer my respects: “Please, bless me!” So here you can see: there is a personal ambition: I want to practice this nice process of sharanagati, and I pray to the great ones, to the teachers, to the Goswamis to help me and bless me.

You see, this is the beauty of preaching! If you sing this song with tears in your eyes and trembling in the hands, then people will be charmed. And they want to join such a process. It’s not that forcefully we overimpose something on them, but we handle an invitation.



[1] The ways of saranagati are humility, dedication of the self, acceptance of the Lord as one’s only maintainer, faith that Krishna will surely protect, execution of only those acts favorable to pure devotion, and renunciation of conduct adverse to pure devotion.

[2] “Sharanagati” – a song by Bhaktivinoda Thakura



bhaktivinod-thakur

„Az elesett lelkek iránti könyörületességből Srí Krsna Csaitanja alászállt e világba személyes társaival s isteni hajlékával együtt, hogy a saranágatit[1], a mindenható Istenség előtti meghódolást oktassa, s ingyen osztogassa az egyébként oly nehezen elnyerhető eksztatikus istenszeretetet. Ez a saranágati az igaz bhakták élete. Nanda Mahárádzs ifjonti fia, Krsna mindenki fohászát meghallgatja, aki e hatféle gyakorlat révén keresi az Ő oltalmát. Bhaktivinód egy fűszálat vesz a foga közé, s dandavatját ajánlja a két gószvámí, Rúpa és Szanátan előtt. Lótuszvirág lábaikat megragadván, zokogva így szól: »Kétségkívül én vagyok a leghitványabb ember, de tegyetek a legkiválóbbá azáltal, hogy megtanítjátok nekem a meghódolás útját.” [2]

 

A belső beteljesülést kell keresnünk. És itt van hozzá a kulcs – hogyan érhetjük el. Saranágati. Sarana azt jelenti „oltalom”, ágati pedig „eljövetel”, oltalomért jönni, az oltalmat keresni. És a hatféle gyakorlat a következő… Azt hiszem erről már sokszor beszélgettünk, de nem baj, mert ezt nagyon fontos elismételni. Az első kettő olyan, mint a bejárat az isteni tökéletességhez: tedd, ami kedvező, és kerüld, ami kedvezőtlen. Ez elég egyértelmű. Mondhatjuk, hogy az oltalomvételnek ezek az alap gyakorlatai. Aztán jön a szubjektív rész, amit nekünk kell hozzá adnunk, amit nekünk kell tennünk, gyakorolnunk – ez az önátadás és az alázat. Ez olyan csodálatos! Ez tehát az emberi oldal, és ha ez találkozik az isteni oldallal, az objektív résszel, akkor Krsna biztosítja az oltalmat, mint védelmező és fenntartó. Ha tehát alázatosak vagyunk, megérthetjük, hogy Ő a fenntartó; és ha átadjuk önmagunkat, megérthetjük, hogy Ő a mi védelmezőnk.

„Ez a folyamat az igaz bhakták élete.” Ez legalább egy életen át tartó folyamat. Elkezdünk hitet kifejleszteni Krsnában: „Elméletben egyet értek, lehet, hogy Ő tart fenn mindent.” De amikor visszajelzést kapsz, hogy tényleg Ő a fenntartó, vagy amikor érzed a személyes törődést, elrendezést, az megerősíti a hitünket és készek vagyunk még jobban átadni önmagunkat.

Tested melyik részét adnád át Krsnának?

Krsna-prijá: A szívet.

Tírtha Mahárádzs: Ah, rögtön a lényegre ugrassz! De remélem, ez nem azt jelenti, hogy nem adod át a kezeidet a templom szolgálatában, vagy a lábaid a programokra való ellátogatásban. Ahogyan például Ambarísa Mahárádzs, aki egy szent király volt a régi időkben, minden testi képességét Krsna szolgálatában használta. Szemeit arra használta, hogy Krsna formájának szépségét igya, füleit, hogy üzenetét és dicsőségét hallgassa; fejét arra, hogy meghajoljon Krsna előtt; kezeit, hogy a templomot takarítsa – egy király! Lábait arra, hogy a bhaktákkal találkozzon; kezeit – hogy megölelje a vaisnavákat. Minden politikai szolgálatot másokra bízott, de az imádat szolgálatát sosem hagyta másokra. Mert néha azt gondolhatjátok: „Óh, van egy fiam, vagy lányom, ő fog gondoskodni jövőbeni életemről. Még ha a pokolra jutok is, majd ő bemutat némi áldozatot, és eljutok a mennybe.” Vagy: „Most van 200000 tanítványom, majd gondoskodnak rólam. Elhanyagolom a bhadzsanám és majd ők csinálják helyettem.” Soha! Soha ne hagyd abba! Saját felszabadulásod a te dolgod. És mit vársz, ha nem teszel érte semmit? Ha valami szánalmas gyakorlatokat végzel, milyen eredményre vársz?

Az önátadás tehát, a saranágati, gyakorlati szolgálat, a bhakták élete. És végül Bhaktivinód így fohászkodik: „Kóró hé uttama” – kérlek, tegyetek engem a legkiválóbbá az által, hogy segítetek elérni ezeket a tulajdonságokat. Ezért ha ezt a dalt éneklitek, ez a fohász jön hozzátok.

És az utolsó versben azt mondja: „Fűszálat helyezek a fogaim közé.” Ez az alázat kifejezése. És „a gószvámík előtt ajánlom hódolatom: Kérlek, áldjatok meg engem!” Láthatjátok tehát: van egy személyes ambíció – szeretném a saranágati ezen szép folyamatát gyakorolni, ezért a nagy személyiségekhez, a tanítókhoz, a gószvámíkhoz fohászkodom, hogy segítsenek nekem, és áldjanak meg.

Látjátok, ez a prédikálás szépsége! Ha könnyekkel szemedben énekled ezt a dalt, kezeid megremegnek, az emberek elbűvölődnek. És csatlakozni akarnak ehhez a folyamathoz. Nem arról van szó, hogy erőszakkal rájuk akarunk kényszeríteni valamit, hanem, hogy átadjuk az invitálást.



[1] A saranágati elemei az alábbiak: alázatosság, önátadás, az Úr elfogadása, mint egyedüli fönntartóé, a hit abban, hogy Krsna mindentől megvéd, a tiszta odaadás szempontjából kedvező dolgok gyakorlása, illetve az ezzel ellentétesek kerülése.

[2] Saranágati – Bhaktivinód Thákur dala



bhaktivinod-thakur

“От състрадание към падналите души, Шри Кришна Чайтаня дойде в този свят заедно с личните си съратници и с божествената обител, за да ни учи на шаранагати[1], отдаденост към всемогъщия Бог, и безплатно да разпространява екстатичната божествена любов, която обичайно е много трудно да бъде добита. Шаранагати е самият живот на истинския предан. Младият син на Нанда Махараджа, Шри Кришна, чува молитвите на онзи, който приеме подслон при Него посредством тази шесторна практика. Бхактивинода поставя стрък слама между зъбите си, просва се пред двамата Госвами – Шри Рупа и Шри Санатана – и прегръща лотосовите им нозе с ръцете си. “Аз несъмнено съм най-низшият сред хората,” казва им той разплакан, “но моля ви, направете ме най-добрия човек като ме научите на методите на шаранагати.”[2]

Трябва да търсим вътрешното удовлетворение. И тук е даден ключът как да го постигнем. Шаранагати. Шарана означава “закрила”, гати значи “да отиваш”; да търсиш закрила. А шестте метода са… Мисля, че сме обсъждали това много пъти, но няма значение, въпреки това е много важно да бъдат повторени. Първите два са като входа към божественото съвършенство: прави това, което е благоприятно и избягвай онова, което е неблагоприятно. Това е съвсем здрав разум. Можем да кажем, че това са елементарните практики за приемане на подслон. След това идва субективната част, която ние трябва да добавим, която ние трябва да направим, да практикуваме – това са посветеността и смирението. Толкова е прекрасно! Това е човешката страна, и ако тя се срещне с божествената страна, с обективната цел, тогава Кришна ще дари Своя подслон като закрилник и поддръжник. Ако вложим смирение ще проумеем, че Той е поддръжникът; а ако вложим себеотрицание ще разберем, че Той е нашият закрилник.

“Този процес е самият живот на предания.” Това е процес за минимум един живот. Започваме да развиваме вярата си в Кришна: “Теоретично съм съгласен, че може би Той поддържа всичко.” Но когато се уверим, че Той наистина го прави, когато почувстваме някаква лична грижа, някаква лична подредба, тогава това засилва вярата ни и сме готови да се посветим повече.

Коя част от тялото си бихте посветили на Кришна?

Кришна Прия: Сърцето.

Тиртха Махарадж: А, веднага скачаш на същината! Но, надявам се, това не означава, че няма да посветиш ръцете си в служене на храма, или нозете си в посещаване на програмите. Както, например, Амбариша Махарадж, който бил свят цяр в древността – той влагал всичките способности на тялото си в служене на Кришна. Използвал очите си, за да пие прекрасния облик на Кришна; ушите – за да слуша посланието и славата Му; главата си – за да се покланя пред Кришна; ръцете си, за да чисти храма – а бил цар! Нозете си – за да се среща с преданоотдадените; ръцете си – за да прегръща ваишнавите. Той делегирал всички политически задачи на някой друг, но никога не делегирал служенето по обожанието. Защото понякога може да си мислите: “О, аз имам син, имам дъщеря, те ще се погрижат за бъдещия ми живот. Дори ако отида в ада, той или тя ще направят някакво малко жертвоприношение и ще постигна рая.” Или: “Сега имам 200 000 ученици, те ще се грижат за мен. Аз пренебрегвам своя бхаджан, а те ще го правят вместо мен.” Никога! Никога не го изоставяйте! Личното ви освобождение си е ваша работа. А какво очаквате, ако не вършите нищо за тази цел? Ако правите някаква мизерна практика, какъв резултат чакате?

И така, посветеността или шаранагати, практическото служене, е животът на предания. А накрая Бхактивинода се моли: “Коро хе уттама – моля ви, направете ме най-добър човек, като ми помогнете да постигна тези качества. Затова ако пеете тази песен, тази молитва ще стане и ваша.

И в предпоследния стих се казва: “Поставям стрък слама между зъбите си.” Това е в израз на смирение. И “Поднасям почитанията си пред Госвамите: “Моля ви, благословете ме!” Виждате, тук има лична амбиция: искам да практикувам този прекрасен процес шаранагати, и се моля на великите, на учителите, на Госвамите, да ми помогнат и да ме благословят.

Виждате ли, това е красотата на проповядването! Ако пеете тази песен със сълзи в очите и с треперещи ръце, хората ще бъдат очаровани. И ще поискат да се присъединят към такъв процес. Не че насила им налагаме нещо, а поднасяме покана.



[1] Методите на шаранагати са смирение, себеотдаване, приемане на Бога за единствен поддръжник, вяра в закрилата на Кришна, извършване само на онези дейности, които благоприятстват чистата преданост, и отказ от поведение, което е в разрез с чистата преданост.

[2] “Шаранагати” – песен от Бхактивинода Тхакура



bhaktivinod-thakur

“Guiado por compasión hacia las almas caídas, Sri Krisna Caitanya vino a este mundo junto con sus personales socios y con morada divina para enseñarnos saranagati[1], dedicación al Dios todopoderoso así como para distribuir desinteresadamente el divino amor extático que ordinariamente se adquiere con mucha pena. Es que saranagati es la vida misma del verdadero devoto dedicado. El hijo menor de Nanda Maharaja, Sri Krishna, oye las plegarias de la persona que tome refugio por medio de estas seis prácticas… Bhaktivinoda coloca una pajita entre sus dientes, se echa prostrado ante los dos Goswamis, Sri Rupa y Sri Sanatana, y se pone a abrazar sus pies de loto. „Sin duda soy el más bajo entre los humanos”, dice y rompe en llantos, “pero, por favor, haga de mí el mejor humano enseñándome los métodos de saranagati.”[2]

Debemos buscar satisfacción interior. Y aquí mismo viene la clave para adquirirla. Sharanagati. Sharana significa “protección, gati significa “ir por”; ir por protección, ir buscando protección, Y los seis métodos o las seis prácticas son… Creo que ya hemos debatido de ello varias veces pero no importa, es importante reiterar. Las primeras constituyen algo parecido a ingreso por el camino de la perfección divina: haz lo que sea favorable, evita lo que resulte desfavorable. Es el sentido común Podemos decir que éstas son las prácticas elementales cuando se recibe refugio. Después viene la parte subjetiva que nosotros debemos agregar y debemos hacerlo practicando – se trata de la dedicación y de la humildad. ¡Es tan hermoso! Esta es la parte humana y cuando esta parte humana llegue a encontrar la parte divina, la meta objetiva, entonces Krishhna dará Su refugio siendo protector y respaldo. Al depositar nuestra humildad nos daremos cuenta que Él es nuestro respaldo y al depositar abnegación comprenderemos que Él es nuestro protector.

.“Este proceso es la vida misma del devoto dedicado.” Es un proceso que dura como mínimo una vida humana. Comenzamos a desarrollar nuestra fe en Krishna: “En teoría estoy de acuerdo que tal vez Él lo mantenga todo.” Por lo tanto cuando nos demos cuenta que Él lo hace de verdad, cuando nos pongamos a sentir atención y cuidado personal, cierto arreglo y orden personal, entonces se reforzará nuestra fe y estaremos dispuestos a dedicarnos aún más…

¿Qué parte de vuestro cuerpo dedicaríais a Krishna?

Krishna Priya: El corazón.

Tirtha Maharaj: ¡Ah, inmediatamente has acertado la esencia! Por lo tanto espero que ello no significa que tampoco dedicarás tus manos para el servicio en el templo, ni los pies para visitar los programas. Como lo hizo por ejemplo Ambarisha Maharaj, quien, siendo un rey muy santo, usó todas las capacidades de su cuerpo para servir a Krishna. Usó sus ojos para llegar a beber la hermosura de la efigie de Krishna; usó sus orejas – para escuchar Su mensaje y Sus glorias –; su cabeza le sirvió para inclinarse ante Krishna; con sus manos hacía limpieza en el templo – ¡siendo un rey! Usó también sus pies – para acoger a los devotos dedicados; sus brazos – para abrazar a los thvaishnavas. Había delegado todos los servicios políticos a otras personas, pero nunca delegó a otro el servicio divino. Puesto que a veces podéis pensar: “O, tengo hijo, tengo hija, ellos van a poner atención en mi vida venidera. Incluso si me fuera al infierno, ellos brindarán un pequeño sacrificio y yo llegaré a ingresar en el paraíso.” O quizás: “Ahora yo tengo 200,000 discípulos, ellos van a poner cuidado y atención para mí. Voy a descuidar de mi bhajan y ellos van a hacerlo por mí o en vez de mí.” ¡Nunca! ¡Jamás se os ocurra abandonarlo! Vuestra liberación privada es asunto estrictamente vuestro. ¿Y qué esperáis obtener pues si no hacéis nada para alcanzar la meta? Cuando no se haga más que una miserable práctica, ¿qué resultado habrá que esperar?

La dedicación o sharanagati, el servicio práctico constituyen la vida del devote dedicado. Y por esta razón en definitiva Bhaktivinod se pone a rezar: “Koro he uttama – haga de mí, por favor, el mejor ser humano, ayúdame en adquirir estas cualidades.” Así pues, cantando este canto, esta plegaria llegará a ser vuestra.

Y el penúltimo verso dice: “Pongo una pajita entre mis dientes.” Esta es la expresión de la humildad. Y también: “Rindo mi homenaje y respeto a los Goswamis : “¡Haced el favor de bendecirme!” Como ya veis, aquí se nota ambición personal: quiero practicar este maravilloso proceso de sharanagati y ruego a los grandes, a los maestros, a Goswamis a que me ayuden y respalden y a que me bendigan.

Ya veis, ¡ésta es la belleza de la predicación! Siempre que estéis cantando este canto con ojos llenos de lágrimas y con manos temblantes, la gente se quedará encantada, Y además llegará a desear de unirse al proceso. No se trata de imponer algo por la fuerza, se trata tan sólo de una invitación.

 



[1] Las modalidades de saranagati son humildad, dedicación, aceptar a Dios como único respaldo, confiar en la segura protección de Krishna, cumplir con actos favorable a la pura devoción y renunciar de comportamiento adverso a la pura devoción. .

[2] “Sharanagati” – canto de Bhaktivinoda Thakura



bhaktivinod-thakur

“Из сострадания к падшим душам, Шри Кришна Чайтаня пришел в этот мир вместе со своими личными соратниками и с божественной обителю, чтобы учить нас шаранагати[1], посвященности всемогущему Богу, и безплатно разпространять экстатичную божественную любовь, которую обычно очень трудно достичь. Шаранагати это сама жизнь настоящего посвященного. Молодой сын Нанда Махараджи, Шри Кришна, слышит молитвы того, кто приемлет приют у Него посредством этой шестикратной практики. Бхактивинода ставит клочок сена между зубами, падает ничком перед двумя Госвами – Шри Рупа и Шри Санатана – и обнимает их лотосовые ноги руками. “Я несомненно наинизший среди людей,” говорит он им плачущий, “но прошу вас, сделайте меня наилучшим человеком, научив меня методам шаранагати.”[2]

Надо искать внутреннее удовлетворение. И здесь дан ключ как его постичь. Шаранагати. Шарана означает “защита”, гати означает “идти”; искать защиту. А шесть методов это… Кажется, мы обсуждали это много раз, но не важно, независимо от всего очень важно их повторять. Первые два как вход в божественное совершенство: делай то, что благоприятно и избегай то, что неблагоприятно. Это вполне здравый смысл. Можем сказать, что это элементарные практики принятия приюта. После этого приходит субективная часть, которую нам надо добавить, которую нам надо делать, практиковать – это самоотдача и смирение. Это так прекрасно! Это человеческая сторона, и если она встретится с божественной стороной, с объективной целю, тогда Кришна даст Свой приют как защитник и хранитель. Если мы вложим смирение мы поймем, что Он хранитель; а если вложить себеотрицание мы поимем, что Он наш защитник.

“Этот процесс есть сама жизнь преданного.” Это процесс для минимум одной жизни. Начинаем развивать нашу веру в Кришну: “Теоретично я согласен, что может быть Он хранитель всего.” Но когда убедимся, что Он воистину это делает, когда почувствуем какую-то личную заботу, какое-то личное разсположение, тогда это усиливает нашу веру и мы готовы посветить себя больше.

Какую часть своего тела вы бы посвятили Кришне?

Кришна Прия: Сердце.

Тиртха Махарадж: А, сразу прыгаешь в суть! Но, надеемся, это не означает, что не посвятиш свои руки служению храма, или ноги посящению программ. Как, например, Амбариша Махарадж, который был святым царем в древности – он влагал все способности своего тела служению Кришне. Использвал свои глаза, чтобы пить прекрасный облик Кришны; уши – чтобы слушать Его послание и об Его славе; свою голову – чтобы преклонятся перед Кришной; свои руки, чтобы чистить храм – а был царем! Свои ноги – чтобы встречать преданных; свои руки – чтобы обнимать ваишнавов. Он делегировал все свои политические задачи кому-то другому, но никогда не делегировал служение связанное с обожанием. Потому что вы иногда можете думать: “О, у меня есть сын, есть дочь, они позаботятся о моей будущей жизни. Даже если я пойду в ад, он или она сделают какое нибудь маленькое жертвоприношение и я достигну рай.” Или: “Сейчас у меня 200 000 учеников, они будут заботится обо мне. Я пренебрегаю свой бхаджан, а они будут это делать вместо меня.” Никогда! Никогда не пренебрегайте! Ваше личное освобождение это ваше дело. А что вы ожидаете если не делаете ничего для этой цели? Если делаете какую-то ничтожную практику, какой результат вы станете ожидать?

И так, посвященность или шаранагати, практическое служение, это жизнь преданного. А под конец Бхактивинода молится: “Коро хе уттама – прошу вас, сделайте меня наилучшим человеком, помагая мне постичь эти качества. Так что если вы будете петь эту песню, то эта молитва станет и вашей.

И в предпоследнем стихе сказано: “Ставлю клочок сена между зубами.” Это в знак смирения. И “Подношу свои почитания перед Госвамами: “Прошу вас, благословите меня!” Видите, здесь есть личная амбиция: хочу практиковать этот прекрасный процесс шаранагати и молюсь великим, учителям, Госвами, чтобы помогли мне и благословили меня.

Видите ли, это есть красота проповедования! Если будете петь эту песню со слезами в глазах и с дрожащими руками, люди будут очарованы. И захотят присоединиться к такому процессу. Не то что мы силой их заставляем, а подаем им приглашение.

 



[1] Методы шаранагати это смирение, себеотдача, принятие Бога как единственного поддерживающего, вера в защиту Кришны, выполнение только тех деятельностей, которые благоприятны для чистой преданности, и отказ от поведения, которое противоречит чистой преданности.

[2] “Шаранагати” – песня Бхактивинода Тхакуры



English: What is real happiness? Mystical and practical ways of improving our lives.

 

Български: Какво е истинско щастие? Мистични и практични начини да подобрим живота си.

 

Sharanagati Podcast



брахма

Днес ви каним да продължим дискусията си за различните видове вяра. Разговаряхме за различните видове контрол – бяха споменати контрола над тялото, контрола над речта, контрола над мислите – и те се практикуват от онези, които са в проявлението на доброто.

 “Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от човек, който не очаква материални облаги, а го върши единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто. Но въздържание, извършвано от гордост или за печелене на почит, слава и обожание се казва, че е в проявлението на страстта. То не е нито стабилно, нито неизменно. А въздържание, извършвано от глупост, със себеизтезание или с цел да унищожи или нарани другите, се казва, че е в проявлението на невежеството.”[1]

Съществува идеята, че изтезавайки тялото можем да постигнем духовни резултати. Без съмнение, страданието ще ни донесе известни реализации. Не е ли така – ако нищо не се случва в живота ни, много трудно се учим. Обаче от трудностите научаваме много. При все това, аз имам лекото усещане, че създавайки едно позитивно обкръжение също бихме могли да учим. Така че нашият основен идеал не е да се самобичуваме всеки ден – само през ден. И ако се стремим да създаваме позитивна обстановка за останалите, сигурен съм, че Кришна ще хареса това служене. Няма значение колко си страдал, колко си изгубил, но ако помагаш на другите да са щастливи в Кришна съзнание, това е велико служене.

Ала отречението е необходимо. Точната дума, използвана тук, е тапаха. Какво е значението на тапаха? Тап? Всъщност тап е въпрос на енергия. Смисълът е да загрее, да генерира топлина, да генерира енергия. Какво означава това? Отречение и генериране на енергия? Обикновено си мислим, че ако практикуваме някакво отречение, губим енергия. Ако не ям, ще отслабна; ако медитирам твърде много, винаги заспивам – мислим си, че губим енергия. Ала всъщност истинската тапася е да се генерира енергия.

За духовния живот ни е нужна енергия, нужна ни е сила. Как да добием тази сила? Извършвайте тапася. Ако чувствате, че сте слаби в своите практики, в духовните си дейности – извършвайте тапася. Дайте обет: “Няма да ям сладкиши в продължение на една година.” Или: “Ще присъствам на всяко сутрешно арати.” Или: “Ще поднасям по няколко допълнителни кръга на Кришна.” Или каквото и да било! Такъв вид допълнителна практика, под формата на тапася, ще ви помогне да генерирате повече сила. Разбира се, в крайна сметка не ние генерираме някакви енергии, а някои енергии ни се дават.

Но тапася е толкова значима дума и практика, че е била първата дума, която Брахма е чул в тази вселена: “Тапаха. Извършвай отречение!” Защото той медитирал върху темата как да сътвори тази вселена, как да я подреди и да намери обяснение за материалното проявление. Тогава чул това предложение, този божествен звук: “Тапаха, извършвай отречение и тогава ще разбереш. Така че ако искаме да разберем нещо, трябва да извършваме някаква тапася. По този начин ще съумеете да генерирате онази сила, която ще ви помогне да преминете на следващото ниво.

А коя е най-голямата тапася?

Кришна Прия: Да посветиш целия си живот на Кришна.

Тиртха Махарадж: Да. А по-практически? За да изпълняваме на практика служенето към Кришна трябва да следваме наставленията на гуру. Това е истинската тапася, казвам ви. Защото докато ние решаваме как да служим на Кришна, е много сладостно. Съгласен ли си, Гиридхари? Но незабавно щом получим същото служене като задължение – ще намерим всички извинения защо да не го вършим.



[1] Бхагавад Гита 17.17-19



брахма

Today our invitation is a little further discussion about the different types of faith. So, we discussed different types of control – control of the body, control of the speech, control of the thoughts were mentioned – and these are practiced by those who are in the mode of goodness.

“This threefold austerity, performed with transcendental faith by men not expecting material benefits but engaged only for the sake of the Supreme, is called austerity in goodness. But penance performed out of pride and for the sake of gaining respect, honor and worship is said to be in the mode of passion. It is neither stable nor permanent. And penance performed out of foolishness, with self-torture or to destroy or injure others is said to be in the mode of ignorance.”[1]

There is an idea that by torturing the body we can achieve spiritual results. No doubt, suffering will give us some realizations. Right, if nothing happens in our life, it is very difficult to learn. But from the difficulties we learn a lot. Still, I have the very soft and tender feeling that by creating positive environment we can also learn. So, our main ideal is not to whip ourselves every day – only every second day. And if we try to create some positive environment for others, I am sure that Krishna will like that service. Never mind how much you suffer, how much you miss, but if you help others to be happy in Krishna consciousness, that’s a great service.

But penance is necessary. The exact word used here is tapaha. What is the meaning of tapaha? Tap? Actually tap is a question of energy. The meaning is to heat, to generate heat, to generate energy. What is the meaning? Penance and generating energy? Usually we think that if I practice some penance, I lose my energy. I don’t eat and I will become weak; I meditate too much and I will fall asleep always – we think of losing energy. But actually real tapasya is to generate energy.

For spiritual life we need energy, we need strength. How to gain this strength? Do some tapasya. If you feel you are weak in your practices, in your spiritual activities – do some tapasya. Make a vow: “I will not eat any sweets for one year.” Or “I will be there at every arati in the morning.” Or “I will offer four extra rounds to Krishna.” Or whatever! This type of extra practices, like a tapasya, will help you generate more power. Of course ultimately we do not generate any energy, but some energies are given to us.

But tapasya is such an important word and practice, that this was the first word that Brahma heard in this universe: “Tapaha. Do some penance!” Because he was meditating on the topic how to create this universe, how to arrange it and to find explanation for this material manifestation. Then he heard this suggestion, divine sound: “Tapaha, do some penance, then you will understand.” So, if we want to understand something, then we should make some tapasya. In this way you will generate that power that will help you to go to the next level.

And what is the greatest tapasya?

Krishna Priya: To dedicate your whole life to Krishna.

Tirtha Maharaj: Yes. And more practical? To practically carry out the service of Krishna we have to follow the instructions of the guru. This is the real tapasya, I tell you. Because until we decide how to serve Krishna, it’s very sweet. Do you agree, Giridhari? But immediately when we get the same service as a duty – we shall find all the excuses why not to do that.



[1] Bhagavad Gita 17.17-19