Category RSS

Calendar

October 2014
M T W T F S S
« Sep   Nov »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for October, 2014

Oct

31

agni-dev-svaha11

We don’t like the word sacrifice: “Ah, should I sacrifice something? No, then I cannot enjoy it!” But try to make friends with this word “sacrifice”. Because sacrifice is a very sweet thing. If you cannot dedicate your heart and soul, this is very burdensome. If you give yourself, it is also difficult, but it is sweet. Right, mothers, do you have any ideas about sacrifice? Naturally dedicating your days and nights to taking care of the children? If there is dedication, love included, then that is not a heavy duty but this is a sweet offering.

Therefore sacrifice was the main instrument in the vedic times to perform the service to God. They were collecting different materials, different assets and they were using it for the offerings and for the rituals. In the 70s they reconstructed a grand vedic sacrifice. Every day the priests and the participants got a new set of kurta and dhoti. They used I don’t know how many kilograms of rice. Plus gold for the sacrifice, plus ghee. So it was a huge, huge event. It was done in a small village somewhere in South India. It was a seven day sacrifice and the priest was doing everything remembering all the details by heart. And there were some western participants and they made two huge books about the sacrifice – which the bramins have in the mind. Anyway, this is a very complicated system. And they were making a hall outside of the village with bamboo and palm leaves to make the whole sacrifice there. And finally when this week passed, they burned up everything. As a sacrifice. Not for our enjoyment, but to dedicate it to the Supreme.

When you have a fire, the fire is purifying. And what do you say when you throw your offerings into the fire? Swaha. Who is Swaha? Swaha is the wife of Agni. Agni is the fire, the god of fire; Swaha is the goddess that takes away everything. But actually this is not only “swaha” that you should say, but you should say: “swaha namaha”. What does it mean “namaha”?

Somebody: To bow down.

Tirtha Maharaj: Yes, yes, but more precisely?

Hari Lila: May be: “please, accept”?

Tirtha Maharaj: Very close! Very close! You got the essence!

Kamen: Dissolve, disappear?

Tirtha Maharaj: Yes, something should disappear, very good!

Hari Lila: I don’t know Sanskrit, but maybe “nama” is offering the mind?

Tirtha Maharaj: Very good! You should learn Sanskrit! Because if you have this mood and you add some knowledge also, then it will be very complete. Namaha. what is the meaning of “na”? “Na” means “no”, it is very simple. And “maha” is reversed “aham”. So “namaha” means “not for me”. “Swaha – I give to You! You burn it up, You take!” And “Namaha – it is not for me.”

Hari Lila: How good it sounds and how precise.

Tirtha Maharaj: So you were very correct when trying to dedicate something and it should be disappearing and like this – “It is not for me, it is for You!”

Vancha-kalpatarubhyash cha kripa-sindhubhya eva cha patitanam pavanebhyo
vaishnavebhyo namo namaha
” – Namaha, this prayer is not for me, it’s for you and I have to bow down. So this is our sacrifice. Wherever you say “namaha” that means that it is not for me, it is dedicated to you.

So, to put it very simply, this is sacrifice – something that is not for me, something that is for you.



agni-dev-svaha11

Нам не нравится слово „жертва”: “О, неужели нужно будет жертвовать чем-то? Нет, тогда я не смогу им наслаждатся!” Но попытайтесь подружится с этим словом, „жертва”. Так как жертва это нечто очень сладкое. Если вы неспособны посвятить сердце и душу, то это весьма обременительно. Отдать себя тоже трудно, но сладко. Не так ли , матери, у вас есть идея что такое жертва? Естественное посвящение ваших дней и ночей заботам о ваших детях? Если есть посвященность, любовь, то тогда это не тягостная обязанность, а сладкий дар.

Поэтому во ведические времена жертва была основным инструментом служения Богу. Люди выбирали разные материалы, разные блага и изпользовали их для приношений и ритуалов.

В 70-те годы восстановили одно величественое ведическое жертвоприношение. Каждый день священослужители и участники получали новый комплект курта и дхоти. Были изпользованы не знаю точно сколько килограммов риса. Плюс золото для жертвоприношения, плюс гхи. Событие было поистине грандиозным. Совершалось в маленькой деревушке, где-то в Южной Индии. Жертвоприношение продлилось семь дней, а жрец делал все, помня каждый из детайлей наизусть. Присуствовало и несколько западных людей, которые издали двух толстых томов о ритуалах в жертвоприношение – которых брамины знали наизусть. Так или иначе, это очень сложная система. За деревней построили зал из бамбука и палмовых листьев, где выполнили все жертвоприношение. И вконце, когда неделя прошла, все сожгли. Как жертву. Не для нашего наслаждения, а чтобы посвятить Верховному.

Когда есть огонь, огонь очищает. И что вы говорите, когда бросаете свое приношение в огонь? Сваха. Кто такая Сваха? Сваха супруга Агни. Агни – огонь, бог огня, а Сваха богиня, которая уносит все. Но всущности, не только „сваха” надо говорить, нужно сказать: “сваха намаха”. Что означает “намаха”?

Кто-то: Поклонится.

Тиртха Махарадж: Да, да, но конкретнее?

Хари Лила: Может быть „пожалуйста прими”?

Тиртха Махарадж: Тепло! Тепло! Улавливаеш суть!

Камен: Разтворись, изчезни?

Тиртха Махарадж: Да, чему-то нужно изчезнуть, очень хорошо!

Хари Лила: Я не знаю санскрит, но может быть “нама” означает предложить свой ум?

Тиртха Махарадж: Очень хорошо! Надо бы тебе выучить санскрит! Потому что раз ты имеешь это настроение и если добавиш и немного знания было бы совершенно. Намаха. Что означает “на”? “На” значит “нет”, очень просто. А “маха” это перевернутое “ахам”. Так что “намаха” означает “не для меня”. “Сваха – даю Тебе! Сожги его, возьми его!” И “намаха – оно не для меня.”

Хари Лила: Как хорошо звучит и столь точно.

Тиртха Махарадж: Так что вы были совсем правы, пытаясь посветить нечто, что ему нужно изчезнуть и т.д. – “Это не для меня, оно для Тебя!”

Ванча-калпатарубхяш ча крипа-синдхубя ева ча патитанам паванебхйо
ваишнавебхйо намо намаха
” – Намаха, эта молитва не для меня, она для вас и мне необходимо поклонится. Это наша жертва. Когда бы вы не сказали “намаха” это означает – не для меня, посвещается тебе. Так что, скажем вкратце, это жертва – нечто, что не для меня, нечто, что для тебя.



agni-dev-svaha11

Ние не харесваме думата „жертва”: “О, нима трябва да жертвам нещо? Не, тогава няма да мога да му се наслаждавам!” Но опитайте се да се сприятелите с тази дума, „жертва”. Защото жертвата е нещо много сладко. Ако сте неспособни да посветите сърцето и душата си, това е много обременително. Да се отдадете също е трудно, но е сладко. Така ли е, майки, вие имате ли някаква идея какво е жертва? Какво е естествено посвещаване на дните и нощите ви в грижа за вашите деца? Ако има посветеност, любов, тогава това не е тягостно задължение, а сладостен дар.

Затова във ведически времена жертвата е била основният инструмент за извършване на служене към Бога. Хората събирали различни материали, различни блага и ги използвали за приношения и ритуали. През 70-те години възстановили едно величествено ведическо жертвоприношение. Всеки ден свещенослужителите и участниците получавали по един нов комплект курта и дхоти. Били използвани не знам колко си килограма ориз. Плюс злато за жертвоприношението, плюс гхи. Събитието било наистина грандиозно. Извършвало се в малко селце, някъде из Южна Индия. Жертвоприношението продължило седем дни, а жрецът правел всичко, помнейки всеки от детайлите наизуст. Присъствали и неколцина западняци, които издали два дебели тома за ритуалите в жертвоприношението – които брамините знаели наизуст. Тъй или инак, това е една много сложна система. Извън селото изградили зала от бамбук и палмови листа, където да изпълнят цялото жертвоприношение. И накрая, когато седмицата отминала, изгорили всичко. Като жертва. Не за наше наслаждение, а за да го посветим на Върховния.

Когато има огън, огънят пречиства. И какво казвате, когато хвърляте приношенията си в огъня? Сваха. Коя е Сваха? Сваха е съпругата на Агни. Агни е огънят, богът на огъня, а Сваха е богинята, която отнася всичко. Но всъщност, не само „сваха” трябва да казвате, трябва да казвате: “сваха намаха”. Какво означава “намаха”?

Някой: Да се поклониш.

Тиртха Махарадж: Да, да, но по-конкретно?

Хари Лила: Може би „моля приеми”?

Тиртха Махарадж: Топло! Топло! Улавяш същината!

Камен: Разпръсни се, изчезни?

Тиртха Махарадж: Да, нещо трябва да изчезне, много добре!

Хари Лила: Не знам санскрит, но може би “нама” е да предложиш ума си?

Тиртха Махарадж: Много добре! Трябва да научиш санскрит! Защото ако имаш това настроение и добавиш и малко знание, ще бъде съвършено. Намаха. Какво означава “на”? “На” значи “не”, съвсем просто е. А “маха” е обърнато “ахам”. Така че “намаха” означава “не за мен”. “Сваха – давам на Теб! Изгори го, вземи го!” И “намаха – то не е за мен.”

Хари Лила: Колко добре звучи и колко точно.

Тиртха Махарадж: Така че бяхте съвсем прави, че се опитвате да посветите нещо, че то трябва да изчезне и т.н. – “Това не е за мен, то е за Теб!”

Ванча-калпатарубхяш ча крипа-синдхубя ева ча патитанам паванебхйо
ваишнавебхйо намо намаха
” – Намаха, тази молитва не е за мен, тя е за вас и аз трябва да се поклоня. Това е нашата жертва. Когато и да кажете “намаха” това означава – не е за мен, посветено е на теб.

Така че, да го кажем съвсем накратко, това е жертва – нещо, което не е за мен, нещо, което е за теб.



agni-dev-svaha11

No nos gusta el vocablo „sacrificio”: “О, ¿acaso tendré que sacrificar algo? No, ¡ya que entonces no podré gozar de ello!” Probad hacer amistades con este vocablo „sacrificio”. Puesto que el sacrificio es muy dulce. Por lo tanto, si sois incapaces a dedicar corazón y alma, será muy penoso. En cambio, dedicarse es también difícil pero es dulce. ¿No es así, madres? Vosotras tendréis alguna idea de lo que es sacrificio, ¿no? ¿Qué es la muy natural dedicación día y noche a cuidar a vuestros hijos? Si existiera dedicación, amor, afección, no se trataría de molesta obligación sino de un regalo, de una ofrenda de dulzura.

Por esta razón en aquel entonces de Vedas el sacrificio ha sido instrumento básico del servicio a Dios. La gente amontonaba distintos materiales y bienes que usaba en ofrendas y ritos. En los años 70 fue restablecido un gran sacrificio del tiempo de Vedas. Cada día los sacerdotes y los participantes en el servicio recibían un nuevo completo de kurta y dhoti. En la preparación de este completo se usaban no sé cuántos kilos de arroz. Y además se agregaba oro para lo ofrenda y ghee. Fue un evento verdaderamente grandioso. Tenía lugar en una pequeña aldea en algún sitio perdido de India meridional. Aquella ofrenda se había extendido durante siete días y el sacerdote hizo en todos los detalles que se sabía de memoria. Participó en el rito alguna gente del Occidente que luego escribió y editó dos gruesos tomos describiendo los ritos de aquella ofrenda – ritos que los bramines conocían de memoria. De todos modos el sistema ha sido muy complicado. En las afueras de la aldea habían construido una sala de bambú y hojas de palmeras y allí se realizó la ofrenda completa. Y al final, cuando la semana festiva se había terminado, lo quemaron inmolando todo. En modo de sacrificio. No lo hicieron para gozar sino para dedicarlo al Supremo.

Cuando hay fuego, es fuego purificador. ¿Y qué es lo que se dice al echar la ofrenda al fuego? Se llama a Swaha. ¿Y quién es Swaha? Swaha es la esposa de Agni. Agni es el fuego, es el Dios del fuego; y Swaha es la Diosa que lo lleva todo. Y en realidad no hay que decir sólo “swaha” sino: “swaha namaha”. ¿Qué significa “namaha”?

Alguien: Significa inclinarse.

Tirtha Maharaj: Sí, pero ¿en concreto?

Hari Lila: ¿Tal vez: “Acepta, por favor”?

Tirtha Maharaj: ¡Estás muy cerca, muy cercano a acertar! ¡Has acertado lo esencial!

Kamen: ¿Disolverse, desaparecer?

Tirtha Maharaj: Sí, algo debe desaparecer, ¡muy bien!

Hari Lila: No conozco el sánscrito pero, ¿quizás “nama” quiera decir que algo se ofrecerá?

Tirtha Maharaj: ¡Muy bien! ¡Deberías aprender el sánscrito! Ya que teniendo este modo de idear y agregando más el saber, ¡todo será completo y perfecto! Namaha. ¿Qué significa “na”? “Na” significa “no”, es muy sencillo. Y “maha” es “aham” al revés. Puesto que “namaha” significa “No es para mí”. “Swaha – ¡Se lo doy a Ti! ¡Quématelo, acéptatelo, es para Ti!” Y se agrega “Namaha –no es para mí.”

Hari Lila: Lo bueno que suena y es tan preciso.

Tirtha Maharaj: Y ha sido muy correcto lo de estar tratando de dedicar algo y que aquel algo debía desaparecer de este modo – “¡No es para mí, es para Ti!”

Vancha-kalpatarubhyash cha kripa-sindhubhya eva cha patitanam pavanebhyo
vaishnavebhyo namo namaha” – Namaha
, esta plegaria no es para mí, es para vosotros y yo tengo que inclinarme en reverencia. Es nuestro sacrificio. Y siempre que digáis “namaha” significará igual: No es para mí, se lo dedico a ti.

En breve y simplemente, esto es el sacrificio – algo que no lo hago para mí, que no es para mí, algo que se lo dedico a ti.



Kirtan, 2014

 

Sharanagati Podcast



Socrate

(продължава от предишния понеделник)

Ямуна: Махарадж, имам продължение на въпроса. От проповедническа гледна точка, как би могъл човек в такава ситуация да защити истината? Например, човекът отсреща възразява с думите: “Вяса дори не е бил личност, той е митичен обобщен образ.”

Тиртха Махарадж: О, много е лесно: “Може за теб да не е реална личност, но е съвсем реална за мен!”

Ямуна: Например, аз бих отвърнала, че толкова много книги са написани от реални хора, но нима това ги прави по-ценни? Но бихте ли ми дали някакви идеи какво от проповедническа гледна точка може да направи човек в такива ситуации, когато науката е в противоречие с някои аспекти на нашите писания?

Тиртха Махарадж: За дървото се съди по плодовете. Вярно е, че стотици и милиони хора пишат книги, но какъв е резултатът от тези книги? Настъпила ли е някаква промяна, някаква духовна промяна в живота на хората, които четат тези книги? У тези, които четат боговдъхновените книги – наистина, така се наричат и в християнството, „боговдъхновените книги” – промяна има, съществена промяна.

Така че това е едното: да се отсъжда според резултата. Второто е: “Ние приемаме, че вие имате различно виждане. Но моля вие също приемете, че и ние имаме различно виждане. Защото това е неутралният научен подход. Аз имам една версия, една гледна точка, ти имаш друга.” Проповедникът трябва да е информиран, добре информиран. Но не е необходимо да знаем всички подробности по всички въпроси, защото умът на човешките същества дъно няма. Те ще измислят въпроси до безкрай. Така че няма нищо лошо ако понякога се налага да кажем: “Не знам!” Защо?! Бог е този, който знае всичко. Обаче трябва да сме информирани.

Но сами виждате, че това тъй наречено проповядване обикновено е битка. Защото хората искат да докажат правотата на своето виждане над другия. Точно както религиите се бият заради принципите си: чий Господ е по-силен. И преди е било по-лесно да се отсъди, защото армиите се сражавали под знамената на различни богове и който спечели войната, неговият Бог е по-силен. Сега сме малко „по-културни” понякога, така че се сражаваме във философски дебати, стремейки се да докажем чия версия и чий Бог е по-силен.

Но има един добър съвет. Глупаците не спират да се карат и да спорят, докато мъдрите продължават със своята садхана. “Щом такова е твоето виждане, много хубаво! Обаче аз имам да свърша малко работа.” Защото аргументацията край няма.

При все това имаме още един шанс – да изчакаме другият да умре. Тогава той ще рухне: “О, сгрешил съм! Сега Вяса идва към мен като една личност, не като двадесет и осем.” Така че окончателният отговор е наш. Дебат има когато съществува вероятност да изгубя; когато няма вероятност да изгубя, няма и дебат.

Ямуна: Но обикновено човек спори когато има някаква надежда да победи.

Тиртха Махарадж: Това е безнадежден случай.

Ямуна: Защото, Махарадж, победата и загубата също са относителни. Например, Сократ е изгубил процеса пред атинския съд.

Тиртха Махарадж: Обаче всички говорят за Сократ, а не за съда. Така че…! Ако изгубиш, печелиш.

Ямуна: Ако изгубиш за славна цел.

Тиртха Махарадж: Разбира се! Ако изгубиш, печелиш. Губещият винаги печели.



Oct

27

Socrate

 

(continues from previous Monday)

Yamuna: Maharaj, I have a continuation of the question. So from preachers’ point of view, how can one in such a situation defend the truth? For example the other person is opposing and saying: “Well, Vyasa was not even a real person, it is a mythical combined image.”

Tirtha Maharaj: Ah, it is very easy: “Maybe he is not a real person for you, but he is a very real person for me!”

Yamuna: For example I would answer that so many books are written from real persons, but does it make them more valuable? But can you give me some ideas about what from preachers’ point of view one can do in such situations when science opposes some aspects of our scriptures?

Tirtha Maharaj: Well, from the results you can judge the tree. That is true, hundreds and millions of people write books, but what is the result of those books? Any change, any spiritual change in the lives of people who read those books? Those who read the inspired books – and actually these are called in Christianity also “the inspired books” – there is a change, substantial change.

So this is one thing: judge by the results. The second is: “We accept that you have a different vision. But please, you also accept that we also have a different vision. Because that is the neutral scientific approach. I have one version, I have one angle of vision, you have a different one.” The preacher should be informed, well informed. But it is not necessary that we know all the details on all the questions, because the mind of human beings is endless. They will come up with endless questions. So there is nothing wrong if sometimes we have to say: “I don’t know!” Why?! God knows everything. But we have to be informed.

Yet you can see that this so called preaching is usually a fight. Because people want to prove their versions against each-other. Just like religions fight on these principles: whose God is stronger. And before it was easier to decide, because armies were fighting under different Gods and who wins the war, that God was stronger. Now we are more “cultured” a little bit sometimes, so we fight on philosophical debates, trying to prove whose version and whose God is stronger.

But there is a good advice. The fool ones go on fighting and debating, while the wise go on with their sadhana. “If you have that version, very nice! But I have a little job to do.” Because there is no end of argumentation.

Still we have one more chance – wait until the death of the other person. Then he will crush: “Ah, I was mistaken! Now Vyasa is coming to me in one person, not in twenty eight.” So the ultimate answer is with us. Debate means when there is a chance that I might lose; when there is no chance that I will lose, there is no debate.

Yamuna: But usually one is debating when he has some hope to win.

Tirtha Maharaj: It’s a hopeless case.

Yamuna: Because, Maharaj, this win and lose thing is also relative. For example, Socrates lost the case in front of the Athens court.

Tirtha Maharaj: Still everybody is talking about Socrates and not about the court. So…! If you lose, you win.

Yamuna: If you lose for a glorious purpose.

Tirtha Maharaj: Of course! If you lose, you win. The loser is always a winner.

 



incense

Podemos continuar nuestra discusión de las leyes de la Naturaleza tocando distintos elementos y aspectos de nuestra vida. Hemos comenzado la discusión refiriéndonos a la Fe – cómo las energías y la Naturaleza llegan a impactar la Fe de los humanos y también hemos abordado la comida y el modo de pensar e idear. Cualquier cosa o asunto que emprendamos siempre tendrá su impacto – comida tanto para el estómago como para el cerebro. Veamos pues qué otros impactos se manifestarán.

“De los sacrificios, sacrificios realizados en acuerdo con las prescripciones de las Escrituras, como un deber y por una persona que no aspire a alguna recompensa, todos ellos se sitúan en la naturaleza del Bien y son placenteros para Dios. A veces los sacrificios y los ritos se realizan con el motivo de realzarse en el Reino de los Cielos o por beneficio material en el Reino de Este Mundo. Semejantes sacrificios u ofrendas rituales se consideran como generados por la naturaleza de la pasión. Y cualquier sacrificio emprendido sin respetar las instrucciones de las Escrituras, sin distribuir prasādam [comida votiva y espiritual], sin cantar himnos de Vedas y sin remunerar a los sacerdotes y por encima de todo ello sin Fe, se considera que dichos sacrificios están en la guna de la ignorancia.”[1]

De este modo adquirimos cierta información de los sacrificios que estamos practicando. Si nuestro sacrificio se sitúa en la guna del Bien y place a Dios, si seguimos las prescripciones y las directivas glorificando a Dios y respetando los mandamientos que tratan de tiempo, lugar y circunstancias, hacemos todo ello desinteresadamente.

Por lo tanto, debemos comenzar con el término básico – el sacrificio. Ya que sin saber qué es un sacrificio, ¿cómo llegaremos a concretizar las cualidades del sacrificio? El sacrificio aquí se llama yagya. ¿Qué es sacrificio?

Krishna Priya: Renunciar de algo conscientemente

Tirtha Maharaj: Hacerlo inconscientemente, en esto también hay sacrificio pero talvez lo llamaremos „sacrificio amargo“, ¿verdad? Sí, será algo que no sea tan oportuno para nosotros mismos, ¿no?

Hari Lila: Y más en especial, no lo será para Dios.

Tirtha Maharaj: Correcto.

Yamuna: Dicho sacrificio puede tener alguna forma ritual pero puede tener también una forma oculta, puede ser sacrificio personal.

Tirtha Maharaj: Será como un voto. En general el sacrificio es un acto votivo del que sustraemos algo de su uso mundano y de algún modo, destruyendo este objeto ya sustraído de su uso material o normal, lo dedicamos a Dios.

En este planeta Tierra las cosas aparentemente suelen estar seguras para la gente y de algún u otro modo las recogemos y las sacrificamos dedicándolas a Dios. Es una expresión de la Fe; a veces es expresión de solicitud de excusa o aspiración de llegar a adquirir algo. A veces puede ser un sacrificio por substitución – por ejemplo, en vez de sacrificarnos, inmolamos algún carnero, lo que es muy fácil. El carnero muere y yo sigo en vida – un sacrificio muy práctico, ¿no?

Por lo tanto, al adquirir convicción de sacrificio – que algo debemos ofrecer o sea dicho sencillamente debemos dar o dedicar algo – entonces nos daremos cuenta que el sacrificio no es para la sociedad occidental de Kali-yuga, sociedad consumista y dedicada al gozo. Es que la sociedad consumista si quiere sacrificar algo será en el altar del consumo y no en el altar de Dios. Nos han aprendido desde la tierna infancia de usar y de gozar los bienes de este mundo – sin pagar cualquier precio. Tengo en vista el nivel cósmico, el nivel divino. Ya que en el nivel material tenemos que pagar el precio. Sin embargo se nos olvida pagar el precio en el sentido divino. Por ejemplo, apretamos un botón y se enciende la lamparita. Abrimos el grifo y corre el agua. No siempre pero suelen ocurrir las cosas de este modo. Por lo tanto, aprovechando de estas energías, al final del mes hallaréis un buen sobre en el buzón de correo. Y si se os olvida hacer aquel sacrificio, vendrá el fin del uso de los bienes. Apretáis el botón y no hay luz. Abrís el grifo y no hay agua.

A pesar de todo eso se nos olvida pagar el minúsculo precio de la divinidad que nos sigue proporcionando todas estas energías. Y Krishna no necesita vuestro dinero. Con sólo una minúscula plegaria llegaréis al desquite por Sus bendiciones. Ni siquiera rezar, ofrecer flores o fragancias… ¡No seáis tacaños!

Ya sabéis, el sistema del Universo es infinito y las consecuencias no vendrán inmediatamente. Cuando os olvidéis a ofrecer incienso por la mañana, no habrá comida para vosotros a lo largo del día – no, no será tan directo. Tarde o temprano también llegará a agotarse el desinterés de Dios. Por esta razón debemos aprender a hacer sacrificios.



[1] Bhagavad Gita 17.11-13



We can continue our discussion about the laws of nature, concerning the different elements and aspects of our life. We started with elaborating on faith – how the energies of nature influence the faith of a person, and also they influence the food, the mentality. So whatever input we have, it will have some influence also – food for the stomach, food for the brain. So let’s check what other influences are there.

Of sacrifices, the sacrifice performed according to the directions of scripture, as a matter of duty, by those who desire no reward, is of the nature of goodness. Sometimes sacrifices and rituals are performed for elevation to the heavenly kingdom or for some material benefits in this world. Such sacrifices or ritualistic performances are considered to be in the mode of passion. Any sacrifice performed without regard for the directions of scripture, without distribution of prasādam [spiritual food], without chanting of Vedic hymns and remunerations to the priests, and without faith is considered to be in the mode of ignorance.”[1]

So, here we gain some information about the different sacrifices that we make. If our sacrifice is in the mode of goodness, then we follow the scriptures, the instructions, glorify God, we follow the instructions concerning time, place and circumstances, and we do it very selflessly.

But let’s start with the basic term – sacrifice. Because until we do not understand what is sacrifice how can we specify the qualities of sacrifice? Sacrifice here is called yagya. What is sacrifice?

Krishna Priya: To give up something, consciously.

Tirtha Maharaj: Unconsciously there is also sacrifice, but maybe it is called “bitter sacrifice”. Yes, something that is not for us, right?

Hari Lila: Most specifically, for God.

Tirtha Maharaj: Correct.

Yamuna: It can also have some ritualistic form, but it might have a hidden form as well, to be a personal sacrifice.

Tirtha Maharaj: This is like a vow. But generally, basically sacrifice is a ritual act, by which we extract something from mundane use and usually by destructing somehow this object – that is drawn from the material or the normal use – is dedicated to God. Usually things are provided for the people on the planet earth and something we take, with a ritual we sacrifice it and dedicate it to God. This is an expression of faith; sometimes this is an expression of prayer for excuse, or trying to achieve something. Sometimes it might be a substitute sacrifice – for example you don’t sacrifice yourself, but you sacrifice a ram, which is very easy. He dies and I go on living – that’s a practical sacrifice, ha?

But if we get the mood of sacrifice – that something should be given, to be very simple, something should be given, dedicated – then we shall understand that sacrifice is not for the western Kali-yuga society of enjoyment and sense gratification. The consuming society wants to sacrifice something on the altar of consuming, not of God. We are trained from the very beginning of childhood to use and enjoy the facilities of the world – without paying any price. I mean on the cosmic or on the divine platform. Because on the material platform you have to pay the price. Still we forget to pay the price on the divine platform. For example, you push the button and the light comes. You open the tap and the water will come. Not always, but basically it happens like this. But by using all these energies at the end of the month you will find a nice envelop in your post box. And if you forget to do this sacrifice, you will not be able to enjoy the facilities anymore. You push the button and no light is coming. You turn the tap and no water is coming.

Still we forget to pay a little price to divinity who provides all these different energies. And Krishna does not need your money. With little prayers you can remunerate His blessings. No prayers, no flowers, no incense… Don’t be such a miser! Because, you know, the universal system is so huge that the reaction is not so immediate. Wherever you forget to offer your incense in the morning, during the day no food is coming to you – it is not so direct. But sooner or later the selflessness of God is also exhausted. Therefore we have to learn to make sacrifice.



[1] Bhagavad Gita 17.11-13



incense

Можем да продължим нашата дискусия за природните закони, касаещи различните елементи и аспекти на живота ни. Започнахме във връзка с вярата – как енергиите на природата влияят върху вярата на човека, а също върху храната и начина му на мислене. Така че каквото и да приемаме, то ще има своето въздействие – и храната за стомаха, и храната за мозъка. Нека видим какви други въздействия има.

От жертвоприношенията жертвата, извършена в съответствие с напътствията в писанията, като дълг, от някой, който не желае награда, е с природата на доброто. Понякога жертвите и ритуалите се извършват за издигане в небесното царство или заради някаква материална облага в този свят. Подобни жертвоприношения или ритуалистични изпълнения се счита, че са с природата на страстта. А всяка жертва, извършвана без зачитане на напътствията в писанията, без раздаване на прасадам [духовна храна], без възпяване на ведически химни и възнаграждение за свещениците, и без вяра се счита, че е в гуната на невежеството.”[1]

И така, тук добиваме известна информация за жертвите, които извършваме. Ако жертвата ни е в гуната на доброто, ние следваме писанията и напътствията, прославяме Бога, съблюдаваме инструкциите, касаещи време, място и обстоятелства, и го правим съвсем безкористно.

Но нека започнем с основния термин – жертва. Защото докато не разберем какво е жертва, как можем да конкретизираме качествата на жертвата. Жертвата тук е наречена ягя. Какво е жертва?

Кришна Прия: Да се откажеш от нещо, съзнателно.

Тиртха Махарадж: Несъзнателно също има жертва, но можем да я наречем „горчива жертва”. Да, нещо, което не е за нас, нали?

Хари Лила: По-специално, за Бога.

Тиртха Махарадж: Правилно.

Ямуна: Тя може да има някаква ритуална форма, но може да има и скрита форма, да бъде лична жертва.

Тиртха Махарадж: Това е като обет. Но най-общо казано, в основата си жертвата е ритуално действие, при което изваждаме нещо от светската му употреба и по някакъв начин чрез унищожаване на този обект, който е изтеглен от материална или нормална употреба, го посвещаваме на Бога. Обикновено на тази планета Земя нещата са осигурени на хората и някак ги вземаме, жертваме ги чрез ритуал и ги посвещаваме на Бога. Това е израз на вяра, понякога е израз на молба за изкупление или стремеж да се постигне нещо. Понякога може да е заместваща жертва – например, не жертвате себе си, а някой овен, което е много лесно. Той умира, а аз продължавам да живея – практична жертва, а?

Но ако добием настроението да жертваме – че нещо трябва да бъде дадено, да го кажем съвсем просто, нещо трябва да бъде дадено, посветено – тогава ще разберем, че жертвата не е за западното Кали-юга общество на наслаждението и сетивното задоволяване. Консуматорското общество иска да пожертва нещо на олтара на консумацията, не на Божия олтар. Научени сме от съвсем ранно детство да използваме и да се наслаждаваме на благата в света – без да плащаме каквато и да било цена. Имам предвид на космическо, на божествено ниво. Защото на материално ниво се налага да плащате цената. При все това забравяме да я платим в божествен смисъл. Например, натискате копчето и лампата светва. Отваряте кранчето и водата идва. Не винаги, но обикновено така става. Но, използвайки всички тези енергии, в края на месеца ще намерите един красив плик в пощенската си кутия. И ако забравите да направите тази жертва, идва край на потреблението на тези блага. Натискате копчето и няма светлина, Завъртате крана и няма вода.

Въпреки това забравяме да платим мъничка цена на божествеността, която осигурява всички тези различни енергии. И Кришна не се нуждае от парите ви. С мъничка молитва можете да се отплатите за благословиите Му. Нито молитва, нито цветя, нито благоухания… Не бъдете такива скъперници! Защото, знаете ли, вселенската система е толкова неизбродна, че последиците не са толкова непосредствени. Когато забравите да поднесете инсенс сутринта, през деня да няма храна за вас – не, не е толкова пряко. Но рано или късно безкористността на Бога също се изчерпва. Затова трябва да се научим да правим жертви.



[1] Бхагавад Гита 17.11-13