Category RSS

Calendar

August 2014
M T W T F S S
« Jul   Sep »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for August 4th, 2014

eye to eye

Ядунатх: Споменахте трите сфери: аз, останалите и Бог. Как можем да служим на Божествената Истина в тези три сфери?

Тиртха Махарадж: Дживе-доя наме-ручи ваишнава-сева. Как можем да служим на себе си? Най-напред трябва да сме милостиви към другите, а и към себе си. Как можем да бъдем милостиви към себе си? Няма да се присъединя към пропагандата на съвременните толкова популярни, псевдо-духовни процеси: “Обичай себе си!” Не. Трябва да бъдете милостиви към себе си. Това означава: дайте си шанс, не пропускайте възможността да приемете милостта. Не възпирайте потока на божествената милост. Това означава да си милостив към себе си – да си дадеш шанс. Мисля, че това е съвсем ясно – да не се противопоставяме на онова, което Бог е отредил за нас. А да подхранвам себе си означава наме-ручи  – да усетя по-висшия вкус към святото име. И накрая – служене към преданоотдадените, ваишнава-сева – чрез него можем да изразим благодарността си. Те са свързани с Бога, затова ако поднесем служенето си чрез тях, това е сигурният начин.

Бхакти-йога е мистичен път. Йога означава да си свързан с Бога. А Бхакти дава качеството на тази връзка – божествени, любящи, нежни чувства. И връзката предполага минимум две страни: съществува субект, съществува и обект; съществува времето, съществува и връзката. А ако има връзка, има поток. Ако блокирам потока, на практика връзка няма. И този поток е от сърце към сърце. И има докосване очи в очи… Много е трудно да продължа да говоря. Така че не спирайте, не блокирайте потока. Той ще ни каже всичко. Наистина, мисля, че не мога да продължа, съжалявам…

Някои учители умират, когато споменат докосването очи в очи. Когато заговорят за връзката очи в очи между Радха и Кришна, изведнъж прекъсват лекцията, отиват в стаята си и умират.

Така че има поток, връзката означава поток. Какъв беше въпросът…?

Рамвиджай: За служенето в трите различни сфери.

Тиртха Махарадж: О, да, да. Извинете. И така, мисля, че малко или много разбираме личното измерение – да помагаме на себе си. Но как можем да служим в другите две сфери? Винаги трябва да взимаме под внимание двата принципа. Единият е човешкият, а другият божественият. Ако, служейки на хората, забравяте за божественото, рано или късно ще бъдете разочаровани. Съгласни ли сте? Рано или късно ще се получи грешка. Ако, служейки на Бога, аз забравя за хората, това е грешка от самото начало. Затова винаги трябва да имаме наум тези два принципа – човешкия и божествения. В „Шримад Бхагаватам” се казва: “Напразни са приношенията на онзи, който Ми поднася почитания в храма, но пренебрегва живите същества.”[1] Двете някак трябва да вървят заедно. Защото в крайна сметка ние, всички живи същества, сме братя и сестри, ние принадлежим към все същото семейство на Бога. Но на практика е вярно, че ако гледате само човешката страна, рано или късно ще видите някакви грешки. Реалността винаги е различна. Мислите си, че другият човек е такъв и такъв, а той не е. Затова не бива да забравяме за божествения принцип. И ако поднасяте служенето си по такъв начин, чрез някой човек към божествеността, никога няма да бъдете разочаровани. Какво сте дали няма значение! Ако сте го дали на Бог, не е пропиляно.



[1] “Шримад Бхагаватам” 3.29.22



eye to eye

Yadunath: As you mentioned three spheres: me, the others and God, how could we serve Divine Truth in those three spheres?

Tirtha Maharaj: Jive-doya name-ruchi vaishnava-seva. So how can we serve ourselves? First we have to be merciful for others and to ourselves also. How can you be merciful for yourself? I will not join the campaign of the nowadays very popular, pseudo-spiritual processes: “Love yourself!” No. You should be merciful to yourself. That means: give yourself a chance, don’t miss the chance of taking part in mercy. Don’t obstruct the flow of divine mercy. That means merciful to yourself – to give yourself a chance. I think this is quite obvious – don’t oppose the divine arrangement coming to. And to feed myself means name-ruchi: to take the higher taste for the holy name. And finally – serve the devotees: vaishnava-seva – by this we can express our gratitude. Because they are connected to God, therefore if we offer our service to Krishna through them, this is a safe way.

Bhakti-yoga is a kind of mystic way. Yoga means to be connected to God. And Bhakti gives the quality of that connection – divine, loving, affectionate feelings. And connection means minimum two parties, there is a subject and there is an object; time is there and connection is there. And if there is a connection, there is a flow. If I block the flow, there is no connection, practically. And that flow is heart-to-heart flow. And there is eye-to-eye contact… It is very difficult to go on. So don’t stop, don’t block the flow. It will tell us everything. I think I cannot really go on, I am sorry…

Some teachers die when they mention eye-to-eye contact. When they talk about the eye-to-eye contact of Radha and Krishna, then they all of a sudden stop the lecture, go to their rooms and die.

So there is a flow, connection means flow. What was the question…?

Ramvijay: About the serving on the three different spheres.

Tirtha Maharaj: Ah yes, yes, yes. Sorry. So I think we could understand our personal dimension – that we help ourselves more or less. But how can we serve the other two planes? We should always be mindful of the two principles. One is the human and the other is the divine. If, serving the humans, you forget about the divine, sooner or later you will be frustrated. Do you agree? Sooner or later there will be some mistake. If, serving God, I forget about the humans, it’s a mistake from the beginning. So we should always have in mind these two principles – the human and the divine. In “Shrimad Bhagavatam” it is said: “It is a wasted oblation if somebody is offering respects to Me in the temples, but neglects the living entities.”[1] So the two somehow must go together. Because finally, ultimately, we, all the living entities, are brothers and sisters, we belong to the same family of God. But that is practically true, if you see only the human side, sooner or later you will see some mistakes. Reality is always different. You think that the other person is like that, and he is not. So we should not forget about the divine principle. And if you offer your services in this manner, though a person to divinity, you will never be frustrated. What you have given, don’t mind! If you have given this to God, it is not wasted.



[1] “Shrimad Bhagavatam” 3.29.22