Category RSS

Calendar

July 2014
M T W T F S S
« Jun   Aug »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Archive for July, 2014

English: The position of Radharani hinted in the essence of Srimad Bhagavatam. The multi-layered truth in the Vedic system. Spiritual master’s role in as an activator of divine knowledge.

 
Български: Позицията на Радхарани, подсказана в същината на Шримад Бхагаватам. Многопластовата истина във Ведическата система. Ролята на духовния учител като активатор на божественото знание.

 

Sharanagati Podcast



door_field

Въпрос на Ядунатх: Гурудев, бихте ли ни казали повече за истината в тази епоха и с ваша помощ и подкрепа как бихме могли да познаем истината, как можем да служим и да сме посветени с обич, без да пропускаме истината.

Тиртха Махарадж: Най-напред трябва да правим разлика между истина и Истина с главна буква. Защото първата е в множествено число. На относителното ниво ще открием много, много малки истини, които през повечето време си противоречат една на друга. От това можете да разберете, че става въпрос за относителна истина. Това е начинът да се определи. Обаче Истината винаги побеждава. Истината винаги побеждава. Така че ако видите нещо да побеждава, това е Истината. Ако видите нещо да си противоречи с останалите относителни истини, то е относително.

Винаги трябва да правим разлика между нивата на материална достоверност и Божествената Истина, Абсолютната Истина. Защото истината на материално ниво е убийствена. Такава истина е проявление на справедливостта. Зъб за зъб, око за око. Това ще доведе до човечество без очи и зъби. Така че подобна истина всъщност не ни помага. Трябва да преминем отвъд тази справедливост. Но съм чувал, че в България имате една поговорка: “Законът е врата в полето.” Материалната, относителна истина не води до никъде. Няма утеха в истината. Болка е единственото, което ще намерите чрез нея. Затова недейте да се удовлетворявате с материалната истина!

Трябва да търсим Божествената Истина. Тя на първо място е екзистенциална сила. Животът идва от живот. Животът е основният принцип на съществуването. Този живот би трябвало да бъде интелигентен, осъзнат живот. И в крайна сметка би трябвало да е живот, изпълнен с любов. Това е основната, божествена йерархия: съществуване, съзнание и блаженство. Това е истинската Истина. И тази божествена Истина ни прави щастливи. Тя ни кара да забравим за зъба и за окото, за законите и за вратите, водещи наникъде, за всички страдания, преживени през живота, и ни кара да пеем и танцуваме в екстаз.

Истината би следвало да има ефект върху вас. Истина, която не ви затрогва, е мъртво нещо. Божествената Истина трябва да е толкова привлекателна, че да сте готови да участвате! Ние сме ограничени, не сме готови да разберем Божествената Истина, при все това тя е толкова прекрасна и запленяваща, че сте готови да се присъедините. И ако тази Абсолютна Истина е докоснала сърцата и душите ни, не можем да сторим нищо друго, освен да й служим. И чрез това служене ще се сдобием с нектара. Така че всички, които копнеят за нектара, не губете време! Започнете да служите на по-висшата, превъзходна Божествена Истина! И не забравяйте, глупците вярват в шанса, интелигентните вярват в кармата, в справедливостта; ала мъдреците вярват в Божествената Милост. Така че можем да кажем, че Божествената Милост надделява над истината. Затова тя е окончателният и най-висш елемент на нашия процес – безусловната Божествена Милост. Тя е нашата Истина.

Някой: Но значи ние я създаваме?

Тиртха Махарадж: Ако ние я създавахме, тя би била относителна. Тя идва свише. Ние не можем да упражняваме Божествена Милост. От различна категория сме. Бог може да упражнява безграничната си милост по безчет начини към Своите предани. Но само си представете, че ненадейно ви залее океан от милост – той просто ще ви изличи! Затова Кришна я дава на части, като лекарство. Той не предозира милостта. По няколко капки, но всеки ден. Всеки ден трябва да я приемате, за да си върнете здравословното състояние.



door_field

Question of Yadunath: Gurudev, can you please tell us some more about truth in this age and with your help and support how could we know truth, how can we serve and be lovingly dedicated without missing the truth.

Tirtha Maharaj: First of all we should distinguish between truth and Truth with capital letter. Because the first one is in plural. On the relative platform we will find many, many different small truths, which most of the time contradict each other. From this you can understand that this is relative truth. This is the way to identify. But the Truth always wins. The Truth always wins. So if you see something winning, that is the Truth. If you see something contradicting others’ relative truths, that is relative.

And we should also distinguish between the level of material truthfulness and the Divine Truth, Absolute Truth. Because the truth on the material platform is killing. That truth is arrangement of justice. Tooth for a tooth, eye for an eye. It will lead to humanity without eyes and without teeth. So that truth does not really help us. We should go beyond this adjustment of justice. But I have learned that here in Bulgaria you have a proverb: “Law is a gate to an open field.” So material, relative truth leads nowhere. There is no comfort in the truth. Pain is what you will find by this. So don’t be satisfied with the material truth!

We should go for the Divine Truth. And that is first the existential power. Life comes from life. Life is the basic principle of existence. That life must be an intelligent life, conscious life. And finally it must be a loving life. This is the basic, divine hierarchy: existence, consciousness and bliss. This is the real Truth. And that Divine Truth makes us happy. It makes us forget about the tooth and the eye, about the laws and the doors to nowhere, about all the suffering that we have perceived during this lifetime, and makes us sing and dance in ecstasy.

Truth must have an effect on you. Such truth that does not touch you is – a dead thing. Divine Truth must be so attractive, that you are ready to join it! We are limited, we are not ready to understand Divine Truth, still it is so beautiful and so charming, that you are ready to join it. And if this Absolute Truth has touched our heart and soul, we cannot do anything else but serve that higher truth. And by this service you will get the nectar. So, anybody who wants to have the nectar, don’t waste the time! Start serving the higher, superior Divine Truth! And don’t forget, stupid people believe in chance, the intelligent ones believe in karma, truthful arrangement; but the wise men believe in Divine Mercy. So we can say that Divine Mercy overrules truth. Therefore this is the final and ultimate element in our process – unconditional Divine Mercy. This is our Truth.

Somebody: But we create it, no?

Tirtha Maharaj: If we would create, this would be relative. It is coming from above. We cannot exercise Divine Mercy. We are of different category. God can exercise His unlimited mercy in unlimited ways to His devotees. But just imagine all of a sudden an ocean of mercy is coming to you, just wiping you away like anything! Therefore Krishna gives it proportionately, do not overdose mercy. Few drops, like medicine. Few drops, but every day. Every day you have to take to come to your healthy condition.



сан-киртан

Tell me another name for this congregational chanting of the name – how it is called in Sanskrit? Sankirtan correct. What does it mean sankirtan? Kirtan we understood, this is the chanting and singing of the names. And what is san? To sing it together. If you sit at home and chant the names, that’s nice. But it is kirtan. If you are not so strong, then it is kir. Or other way it is tan. Weak kirtan, half kirtan. But when we come together this personal kirtan starts to be sankirtan. It is not some kirtan, but it is sankirtan. And “san” means together, joined efforts, joined power. But “san” also means “samyak”. Samyak – the perfection of kirtan. So if we want to perfect our chanting of the holy names, either by singing or by chanting on our rosary, it is very favourable if you do it together with others.

Some say that liberation is a private affair. You and God. But we can say that bhakti-yoga is a social affair, it is a community affair, sadhu-sanga. Therefore the five practices of our process are: nama-kirtan, sadhu-sanga – that is chanting the name, associating with the saints – to listen to the “Shrimad Bhagavatam” and the holy scriptures, to live in a holy place and worship the deities. So it is not a complicated religion. Only five principles.

So always try to perfect your chanting. There is only one quality that we have to add to our chanting and this is the desire to serve. Raghunath das Goswami, who is the topmost rasic acharya of the Six Goswamis, he is sitting on the banks of the Radha Kunda and is praying for the special mercy of Radharani upon him, so that he is able to join the service. This should be our mood. And then whenever you are in trouble or in fake happiness, be connected to the Supreme. Then the real taste will come. All glories to the holy name and the Divine Couple.

Question of Yamuna: Maharaj, I would like to ask… Because it is said that Bhakti is rather a mood on highest levels, is the chanting making us more tender and sensitive, or the association with the devotees is making us more tender and sensitive to chant more tenderly and sensitively? Or both together?

Tirtha Maharaj: Very good question. I think I mentioned recently the example of such a person, who learned English by the book. And when he met Englishmen, they asked: “It is a very interesting language. Which language do you speak?” So, if we sit at home, in our room, doing kirtan, if you sit at home and chant, it is absolutely not sure, that this is sankirtan. But I agree, the quality and the mood of the devotees around us will have a tremendous effect on us.

We know, we understood that without guru-bhakti there is no Krishna-bhakti. So if we meditate on our spiritual master, sooner or later his mood will come to us. This is a mystic transaction. Nevertheless, chanting and association should also work, both. Usually the answer to such questions is not either this or that, but both.



сан-киртан

Mi az együttes mantrazengés másik neve – hogy mondják szanszkritul? Szankírtan – helyes. Mit jelent a szankírtan? A kírtant értjük, ez a nevek zengése és éneklése. És mit jelent a szan? Együtt énekelni. Ha ülsz otthon és zenged a neveket, az rendben van. Ez a kírtan. Ha nem vagy erős, akkor kír. Vagy pedig tan. Gyenge kírtan, fél kírtan. De amikor összegyűlünk ez a személyes kírtan szankírtan kezd lenni. “Szan”, azt jelenti együtt, együttes törekvés, együttes erő. De a “szan” azt is jelenti “szamjak”. Szamjak – a kírtan tökéletessége. Ha tehát tökéletessé akarjuk tenni mantrazengésünket, akár énekléssel, akár az imafüzérünkön zengve, igen kedvező, ha másokkal együtt csinálod.

Néhányan azt mondják, hogy a felszabadulás magánügy. Te és Isten. De mondhatjuk, hogy a bhakti-jóga közösségi ügy, szádhu-szanga. Ezért a folyamatunk öt gyakorlata a következő: náma-kírtana, szádhu-szanga – a nevek zengése, társulás a szentekkel – a Srímad Bhágavatam és a szentírások hallgatása, szent helyen élni, és a múrtik imádata. Ez tehát nem egy bonyolult vallás. Mindössze öt alapelv.

Próbáljátok meg tehát mindig tökéletesíteni a mantrazengéseteket. Csak egy minőség van, amit hozzá kell adnunk a mantrazengésünkhöz, és ez a szolgálatra való vágy. Raghunáth dász gószvámí, aki a hat gószvámí közül a legfőbb raszik ácsárja, ott ül a Rádhá-kunda partján és Rádháráni különleges kegyéért fohászkodik, hogy be tudjon kapcsolódni a szolgálatba. Ilyen legyen a mi hangulatunk. És akkor bármikor is légy bajban, vagy hamis boldogságban, légy kapcsolatban a Legfelsőbbel. Akkor jön az igazi íz. Minden dicsőséget a szent névnek és az Isteni Párnak!

Jamuná kérdése: Mahárádzs, szeretném megkérdezni… Mert azt mondják, hogy magasabb szinteken a bhakti inkább egy hangulat, a mantrázás lágyít meg minket és tesz érzékennyé, vagy a társulás a bhaktákkal lágyít meg minket és tesz érzékennyé, hogy lágyabban és több érzéssel tudjunk mantrázni? Vagy a kettő együtt?

Tírtha Mahárádzs: Nagyon jó kérdés. Azt hiszem nemrég említettem annak a személynek a példáját, aki könyvből tanult meg angolul. És amikor angolokkal találkozott, megkérdezték: „Ez egy nagyon érdekes nyelv. Melyik is ez, amit beszélsz?” Ha tehát ülünk otthon, a szobánkban, kírtanázunk, ha ülsz otthon és mantrázol, egyáltalán nem biztos, hogy az szankírtan. De egyet értek, hogy a körülöttünk lévő bhakták minőségének és hangulatának óriási hatása van ránk.

Tudjuk, megérettük, hogy guru-bhakti nélkül nincs Krsna-bhakti. Ha tehát a lelki tanítómesterünkön meditálunk, előbb-utóbb átvesszük a hangulatát. Ez egy misztikus tranzakció. Mindazonáltal a mantrázásnak és a társulásnak is működnie kell, mind a kettőnek. A válasz az ilyen kérdésekre általában nem egyik vagy másik, hanem mindkettő.



сан-киртан

Кажете ми друго название за съвместното възпяване на имената – как се нарича на санскрит? Санкиртан, правилно. Какво означава санкиртан? Киртан разбираме какво е, това е повтарянето и пеенето на имената. А какво означава сан? Да ги пеем заедно. Ако си седите у дома и възпявате имената, това е хубаво. Обаче е киртан. Ако не сте достатъчно силни, тогава е само „кир”. Или пък „тан”. Слаб киртан, полу-киртан. Обаче когато се събираме заедно, този личен киртан се превръща в санкиртан. Не е просто някакъв киртан, а санкиртан. „Сан” означава заедно, обединено усилие, обединени сили. Но „сан” означава също и самяк. Самяк е съвършенството на киртана. Така че ако искаме да усъвършенстваме възпяването на светите имена, независимо дали пеейки или мантрувайки на броеницата си, за нас е много благоприятно да го правим заедно с другите.

Някои казват, че освобождението е лична работа. Вие и Господ. Но можем да кажем, че Бхакти Йога е обществена дейност, общо дело, садху-санга. Затова петте практики на нашия процес са нама-киртан, садху-санга, т.е. възпяване на името, общуване със светци; и още, слушане на „Шримад Бхагаватам” и светите писания, живеене на свято място и обожаване на мурти. Така че това не е сложна религия. Само пет принципа.

И така, винаги се стремете да подобрявате мантруването си. Има само едно качество, което трябва да добавим към своето мантруване, и това е желанието да служим. Рагхунатх дас Госвами, който е най-възвишеният расика ачария сред Шестимата Госвами, седи на брега на Радха Кунда и се моли специалната милост на Радхарани да се спусне над него, така че да може да бъде включен в служенето. Такова трябва да бъде настроението ни. Тогава, когато и да се намирате в проблем, или пък в илюзорно щастие, бъдете свързани с Върховния. Така ще дойде истинският вкус. Вечна слава на святото име и на Божествената Двойка.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, бих искала да попитам… Понеже се казва, че на по-висшите нива Бхакти всъщност е настроение, мантруването ли ни прави по-деликатни и чувствителни или общуването с бхактите ни прави по-деликатни и чувствителни, така че да можем да мантруваме деликатно и чувствително? Или и двете заедно?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос. Мисля, че наскоро споменах примера за онзи човек, който учил английски език по учебник. И когато срещнал англичани, те го попитали: “Много интересен език. Какъв език говориш?” Така че ако си седим у дома, в своята стая, и правим киртан, ако си седите вкъщи и мантрувате, въобще не е сигурно, че това е санкиртан. Но съм съгласен, че качествата и настроението на бхактите наоколо ни оказват огромно влияние върху нас.

Знаем, разбрали сме, че без гуру-бхакти няма Кришна-бхакти. Така че ако медитираме върху своя духовен учител, рано или късно неговото настроение ще дойде в нас. Това е мистичен обмен. При все това, мантруването и общуването трябва да вървят заедно. Обикновено отговорът на подобни въпроси не е това или онова, а и двете.



сан-киртан

Decidme cómo se llama de otro modo el canto conjunto de nombres – ¿Cómo se dice se en Sánscrito? Se dice: Sankirtan – correcto. Y qué significa Sankirtan? Ya sabemos y comprendemos lo que es Kirtan,, es la repetición y el canto de los nombres. Pero, ¿qué es san? Es cantar juntos, en conjunto. Quedarse sentados en casa cantando los nombres es algo bonito. Pero es kirtan. Si no sois suficientemente Fuertes, entonces es kir. O de otro modo es tan. Un kirtan débil, un medio- kirtan. Por lo tanto, reunidos todos juntos, ese kirtan personal ya se convierte en sankirtan. Ya no es sólo un kirtan cualquiera, sino que es el sankirtan. Y “san” significa todos juntos, esfuerzos conjuntos, poder conjunto. Sin embargo “san” significa también “samyak”. Y el Samyak – es el perfeccionamiento del kirtan. De modo que si queremos perfeccionar el canto de los Nombres Santos sea cantando o recitando mantras con el rosario, siempre nos resultará favorable hacerlo con los otros.

Hay quienes están afirmando que la liberación es asunto privado y personal. Vosotros con Dios. Por lo tanto podemos afirmar que bhakti-yoga es un asunto social, es una obra común o sea sadhu-sanga. Por esta razón llaman las cinco prácticas de nuestro proceso:

Nama-kirtan, sadhu-sanga – esto significa cantar el nombre, contactar a los santos y algo más – audición de “Shrimad Bhagavatam” y de las santas escrituras, vida en un sitio santo y adoración de las deidades murti. No es doctrina religiosa complicada. Son sólo cinco principios.

Tratad siempre de ir perfeccionando vuestro canto. Hay sólo una cualidad que debéis tratar de agregar a nuestro canto y es el deseo de servir. Raghunath das Goswami que es el colmo de rasic acharya , el más perfecto de entre los seis Goswamis, el que está sentado en las riberas del Radha Kunda y está rezando para que la merced especial de caiga sobre él y para que lleguen a juntarlo al servicio. Nuestra actitud debe ser ésa misma. Entonces llegaréis a uniros al Supremo, no obstante problemas, molestias o felicidad ilusoria. Sólo de este modo alcanzaréis el sabor real. Gloria eterna al Nombre Santo y a la Divina Pareja.

Pregunta de Yamuna: Maharaj, quisiera preguntar… Se afirma que lo de los

Bhakti es más bien una actitud en los niveles superiores y entonces en tal caso, ¿es el canto de mantras que llega a hacernos más delicados y sensibles o es el contacto y la asociación con los devotos bhakta que acaba por hacernos más delicados y sensibles y así llegamos a cantar y recitar mantras con delicadeza y emoción? ¿O tal vez ambas cosas tengan su impacto?

Tirtha Maharaj: Muy Buena cuestión. Creo que recientemente había mencionado el caso del buen hombre que aprendía el inglés con un manual. Cuando encontró a ingleses, ellos preguntaron: “Un idioma muy interesante. ¿Qué idioma está hablando Usted?” De modo que al quedarnos en casa, en nuestra habitación haciendo kirtan, al quedarnos en casa cantando y recitando mantras, no estará cierto del todo que lo que estamos haciendo será el auténtico sankirtan. Por lo tanto estoy de acuerdo con el hecho que las cualidades y las actitudes de los devotos bhakta que nos rodeen tendrán enorme impacto sobre nosotros.

Ya lo sabemos, lo tenemos por entendido que sin un guru-bhakti no habrá Krishna-bhakti. Cuando estéis meditando con motivo de vuestro maestro espiritual, tarde o temprano su actitud vendrá en vosotros. Es un intercambio, es una transacción mística. A pesar de ello, lo de cantar y recitar mantras debe ir y obrar junto con la asociación. La respuesta de preguntas semejantes no suele ser esto o aquello, sino que ambas cosas suelen ir juntas.



English: The nature of the connection between Mahaprabhu and mother Saci. Mother Saci’s vision, distorted by love, and her feelings of devastation. The position of Jagadananda Pandita. Srimati Radharani as the benefactor of the sannyasa order.

 

Български: Естеството на връзката между Махапрабху и майка Сачи. Виждането на майка Сачи, изопачено от любовта й, нейните чувства на опустошение. Позицията на Джагадананда Пандита. Шримати Радхарани като благотворителя на ордена санняса.

 

Sharanagati Podcast



22669_300037480488_836035488_3271119_4193940_n

Най-напред трябва да живеем за собственото си духовно благо, след това трябва да сме полезни за нашите братя, човешките същества и останалите живи създания, и в крайна сметка трябва да живеем за славата на Бога. Три нива на съществуване: една малка част за теб самия, една по-голяма част за братята и сестрите ти, и най-голямата част за твоя Бог. И така, бъдете полезни на себе си, помагайте на останалите и славете Бога. Запишете това в тетрадката на сърцето си.

Въпрос  на Рамвиджай: Гурудев, споменахте тези три нива. Първото и второто малко или много са разбираеми: едното е за мен, второто за братята ми. Но как можем да сме сигурни, че третата част не е измама, като никога не сме виждали Бога?

Тиртха Махарадж: Как така?! Нима е възможно?! Ти стоиш тук, как не Го виждаш? (показвайки към олтара)

Рамвиджай: Имам предвид, ако виждам парче дърво?

Тиртха Махарадж: Това е доста лошо.

Рамвиждай: … и тогава слушам съвета и си мисля: добре, едно и две ги разбирам, но какво е третото не мога да проумея.

Тиртха Махарадж: Ако можеш да разбереш едно и две, тогава можеш да разбереш и три. Но добре, ако някой не може да разбере Бог лично, тогава поне може да види творението Му. Можеш да видиш творението, можеш да видиш природата, можеш да видиш подредбата, можеш да видиш слугите Му. Можеш да видиш това, което е свързано с Него. Какъвто бащата, такъв и синът. От сина можете да съдите за бащата. От слугата можете да съдите за учителя. Така че от резултата може да се съди и за причината, тъй като те са свързани.

А ако в даден момент не сме сигурни, трябва да питаме авторитет, който знае: “Моля те, учителю мой, би ли ми казал, ако правя това, то подобаващо служене ли е за Бога?” Аз много рядко чувам такива въпроси. Най-вероятно защото всеки много добре изпълнява задълженията си.  И всеки е уверен и установен в служенето към Бога. Но в случай, че не сте, питайте: “Това ли е начинът? На прав път ли съм?” Защото понякога се отказваме по-рано отколкото е необходимо. Например, купувате апартамент на изплащане и плащате, плащате, плащате – десет години минават и той все още не е ваша собственост. И се отказвате: “Писна ми да плащам всеки месец. Няма резултат, той не става мой.” Това се нарича глупост, нали? Защото не стигате до края на процеса. Или постъпвате в университет и след две седмици казвате: “О, това място не е за мен. Този университет не отговаря на изискванията ми. По-добре да се откажа.” По такъв начин никога няма да се сдобиете с диплома. Трябва да разберем, че има известни трудности, които следва да приемем, за да постигнем дадена цел. За беда, животът е така устроен.

Затова винаги трябва да намираме авторитет, който може да ни помогне, който ще ни вдъхновява в духовните ни дейности. Повтарям: който ни вдъхновява в духовните ни дейности. Така че ако гуру пресича материалните ви желания, недейте да бягате.

 



22669_300037480488_836035488_3271119_4193940_n

First of all we should live for our own spiritual benefit, then we should be useful for our fellow human beings and other living entities and finally we should live for the glory of God. Three levels of your existence: one little part for yourself, a bigger part for your brothers and sisters and the greatest part for your Lord. So be useful for yourself, helpful for others and glorious for God. Write this in the notebook of your heart.

Question of Ramvijay: Gurudev, you mentioned these three levels. And first and second is more or less possible to understand: one is for myself, two is for my brothers. But how can we be sure that the third part is not cheating, as we never saw God?

Tirtha Maharaj: How come?! Is it possible?! You are standing here, how you cannot see? (showing the altar)

Ramvijay: I mean if I see a piece of wood?

Tirtha Maharaj: That is too bad.

Ramvijay: … and then I listen to the advice and I think: okay, one and two I can understand, but what is this three, I don’t understand.

Tirtha Maharaj: If you can understand one and two, then you can understand three also. But, all right, if someone cannot see God personally, then at least he can see His work. You can see the creation, you can see the nature, you can see the arrangement, you can see His servants. You can see what is connected to Him. Like father like son. From the son you can understand the sun. From the servant you can understand the guru. So from the effect you can understand the cause also, because they are connected.

And if we are not sure in certain moments, we should ask an authority, who knows: “Please, my master, can you tell me, if I do this, is it correct service of God?” I very rarely hear such questions. Most probably because everybody is very nicely performing the duties. And everybody is sure and fixed in the service of God. But in case not, then you ask: “Is this the way? Am I right?” Because sometimes we give up earlier than necessary. For example you buy a flat on leasing and you pay, you pay, you pay – ten years are gone and still it is not your property. So you give it up: “I’ve had enough of paying every month. No result, it’s not mine.” This is called stupidity, right? Because you don’t go to the end of the process. Or you enroll a university and after two weeks you say: “Ah, this is not my place. This university does not meet my standards. Better I give it up.” In this way you will never have a diploma. We have to understand that there are certain difficulties that we have to take in order to achieve some goal. Unfortunately life is such arranged.

So always find an authority who can help us, who will inspire us in our spiritual activities. I repeat: who inspires us in our spiritual activities. So if guru cuts your material desires, don’t run away.