Category RSS

Calendar

June 2014
M T W T F S S
« May   Jul »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for June, 2014

Haridas

“Санатана Госвами отвърна: “О, Харидаса Тхакура, кой е равен на теб? Ти си един от спътниците на Шри Чайтаня Махапрабху, затова си най-големият щастливец. Мисията на Шри Чайтаня Махапрабху, заради която Той се спусна като инкарнация, е да разпространи значимостта на възпяването на святото име на Бога. Сега вместо лично да го направи, Той го разпространява чрез теб.”[1]

Тук от разговорa на тези велики светци разбираме, че Махапрабху не можел напълно да осъществи самичък всички задачи, заради които бил дошъл, затова дал възможност и на слугите си да се присъединят към мисията, за да ги прослави. Санатана Му помагал в изясняването на някои философски теми, а Харидаса Тхакура бил авторитет върху светите имена.

Санатана казва: “Мой скъпи господарю, ти възпяваш святото име по 300 000 пъти дневно и споделяш с всички важността на това мантруване.”[2]

300,000 имена, мантри! Ние имаме броеници с по 108 зърна. Отнема няколко минути, за да се направи един тъй наречен кръг. Той мантрувал по 300,000 имена. Може да не звучи чак толкова много, но ако сметнете, това е около осем часа работа.

Някой: Много повече!

Тиртха Махарадж: Е, може би за вас… Защото ако някой се задълбочава, отнема повече време. Знаете, броеницата служи за броене. И понякога бхактите са толкова чистосърдечни, че дори не знаят как да използват броениците си. Броеницата е много красива последователност – започвате от по-големите зърна и постепенно стигате до по-малките. Да направиш един кръг означава от големите зърна да стигнеш до малките. Веднъж имаше един бхакта; по онова време бхактите мантруваха заедно. И когато всички останали вече приключваха с тази медитация-мантруване, той свършваше след двойно по-дълго време. След известно време го попитаха: “Прабху, как така твоята мантра-медитация е толкова задълбочена и толкова дълга?” Тогава той обясни: “Ами вижте, аз си правя кръга първо оттук до тук и после оттук до тук.” Естествено, че ще е два пъти по-дълго за него.

И така, Харидас Тхакур мантрувал в продължение на дълги, дълги часове. Можете да си представите – той нямал работа, нямал шеф, нямал никакъв бизнес, макар че неговият бизнес бил да разпространява святото име, шеф му бил сам Бог, и да, много важно: офисът му се намирал под едно дърво. Това дърво е много специално. То се намира в Джаганнатха Пури, едно известно поклонническо място в Индия, и се нарича дървото бакула. От това дърво обикновено се приготвят клечки за зъби за Джаганнатх. Една такава клечка била забодена в земята и от нея израснало цяло дърво. Под сянката на това именно дърво Харидаса Тхакура седял и мантрувал. Това е едно много могъщо свято място. Там може да видите, че измеренията се променят. Времето и пространството просто се разместват. Много е особено. Така че ако някой иска да подобри способността си да мантрува, трябва да иде там и да се помоли. Това място е много прославено, тъй като това дърво сбъдва желанията. На стените около дървото са изписани послания, гласящи: “това дърво сбъдва желания, то действа безплатно, обаче ако желанието ви се изпълни, моля, дарете 50 рупии на храма.” Не се налага да плащате предварително. Най-напред пробвайте и ако работи, тогава не забравяйте откъде сте получили благословията. Много важно послание! Защото веднага щом ни постигнат благословиите, много лесно си мислим, че ни се полагат.

 

 



[1] Чайтаня Чаритамрита, Антя-лила 4.99-100

[2] Чайтаня Чаритамрита, Антя-лила 4.101

 



Haridas

“Sanātana Gosvāmī replied, “O Haridāsa Thakura), who is equal to you? You are one of the associates of Śrī Caitanya Mahāprabhu. Therefore you are the most fortunate. The mission of Śrī Caitanya Mahāprabhu, for which He has descended as an incarnation, is to spread the importance of chanting the holy name of the Lord. Now instead of personally doing so, He is spreading it through you.”[1]

So here we understood from the talk of these great saints that Mahaprabhu could not fully do Himself all the duties that He came for, so He gave the chance to His servants also to join the mission, to make them more glorious. Sanatana was helping Him to clear some philosophical topics and Haridasa Thakura was an authority on the holy names.

Sanatana said: “My dear sir, you are chanting the holy name 300,000 times daily and informing everyone of the importance of such chanting.”[2]

300,000 names, mantras! We have our rosary, this is 108 beads. So it takes a few minutes to accomplish one round, so to say. He was chanting 300,000 names. Maybe it does not sound too much, but if you calculate, it is about eight hours work.

Somebody: Much more!

Tirtha Maharaj: Maybe for you… Because if somebody penetrates deep, it is more time. You know, the beads are there for counting. And sometimes devotees are so pure hearted, that they don’t know even how to use their beads. This is a very nice chain – that from the bigger you start and then finally you come to the smaller ones. To complete one circle means from the big you come to the small. Once there was a devotee and at that time they were chanting together. And when everybody already finished this chanting meditation, that guy finished for twice as long time late. After some time they inquired: “Prabhu, how is it that your mantra meditation is so deep and so long?” And then he explained: “You know, I make my round coming from here to there and from there to here.” So naturally it took twice as long for him.

So, this Haridas Thakur was chanting for long, long hours. You can imagine – he did not have a job, he did not have a boss, he did not have a business to run, although his business was to distribute the glories of the holy name, his boss was God himself, and yes, very important, his office was under a tree. This tree is a very special tree. This is standing in Jagannatha Puri, one famous pilgrimage place in India, it is called bakula tree. From this tree they usually prepare toothpicks for Jagannatha. One of such used toothpicks was put into the earth and from that stick the whole tree started to grow. And under the shade of this tree Haridas Thakur was sitting and chanting. This is a very potent holy place. There you can find the dimensions change. Time and space are just changing the dimensions. It is very special. So if anybody wants to improve his or her chanting capacities should go there and pray. This place is very famous because this tree is a wish fulfilling tree. And on the walls around the tree there is some message that “this tree is a wish fulfilling tree, it works for free, but if your desires are fulfilled, please, donate 50 rupees to the temple.” So you don’t have to pay in advance. First you check it and if it works, then you don’t forget where did you get the blessings. Very important message! Because as soon as blessings come to us, we easily think that this is our own property.

 



[1] Chaitanya Charitamrita, Antya-lila 4.99-100

[2] Chaitanya Charitamrita, Antya-lila 4.101

 



10355440_10152537235243384_5110956086106588022_o

 

Скъпи приятели, Шрила Садху Махарадж, отново е в България! С радост ви каним на серия духовни беседи!

ВХОД СВОБОДЕН
***
Човек рядко може да срещне личност като Садху Махарадж. Роден като крал на областта Мунгир в Индия, той решава да изостави цялата своя власт и сила, за да се одаде в търсене единствено на чистата божествена любов. Като уникален посланник на любовта, той пътува в Америка и Европа, раздаващ благост, мир и светлина.
Елате, за да се потопите в нектарните разкази, да се докоснете до един светец, да получите отговори на сложните житейски и философски въпроси и да похапнете вкусна храна.
***
Програмата 
включва Утринни и Вечерни беседи:
28 юни
19:00 – Бхакти йога център (посрещане)
29 юни
30 юни
01 юли
02 юли
03 юли
***
Адреси:
Бхакти йога център: бул. Овча купел 41, ет.3

Йога Мандала: бул. Мария Луиза 58, ет.5

Повече можете да научите за събитието тук



harinama

“Srí Csaitanja Maháprabhu néhány napig Álálanáthban maradt. Mindeközben hírt kapott arról, hogy a bhakták Bengálból Dzsagannáth Puríba készülnek. Amikor a bhakták Bengálból Dzsagannáth Puríba érkeztek, Nitjánanda Prabhu és Szárvabhauma Bhattácsárja nagy erőfeszítéseket tett, hogy visszavigyék Srí Csaitanja Maháprabhut Dzsagannáth Puríba. Amikor az Úr Csaitanja Maháprabhu végül elhagyta Álálanáthot, hogy visszatérjen Dzsagannáth Puríba, éjjel-nappal a Dzsagannáthtól való elválás borította el. Szomorúsága nem ismert határokat. Ezalatt a bhakták Bengál különböző részeiből, különösképp Navadívpból, megérkeztek Dzsagannáth Puríba. Kellő mérlegelés után, a bhakták együtt kezdték zengeni a szent nevet. Az Úr Csaitanja elméje ily módon megbékélt a mantrázás eksztázisában.”[1]

Itt azt írják, hogy Maháprabhu nagyon szomorú volt a Legfelsőbbtől való elválás miatt. Ha tehát egy kicsit szomorúnak érzitek magatokat az nem rossz jel, lehet, hogy az elválás eksztázisát ízlelgetitek. Akkor azonnal édessé válik. De azt hiszem mindannyiunknak van tapasztalata az elválás fájdalmáról. És néha a társulás fájdalmáról. De az elválás sokkal intenzívebb, én mondom.

De mi volt az orvosság Maháprabhu gyötrelmére? A szent név. És a jó hír: „Jönnek a bhakták.” Habár Dzsagannáth Purí olyan, mint egy egzotikus hely – pálmafák, óceán, csodálatos táj – a bhakták nélkül csak olyan, mint Rádzsaszthán, egy sivatag. De amikor ott a jó hír, a remény: „Óh, jönnek a bhakták!” akkor a sivatag oázissá kezd változni. Nem volt még ilyen érzésetek? Amikor elmentek a templomba, vagy egy lelki vendéget vártok, vagy a lelki tanítómestereteket várjátok, olyan izgalom vesz erőt rajtad, hogy még az élet hagyományos, buta kis jelentéktelen dolgai is varázslatossá válnak! Ez az illúzió. Illúzió abban az értelemben, amikor nem érzékeled a varázslatot. Mert ezek a pillanatok az igaziak!

A hír tehát, hogy jönnek a bhakták megnyugtatta Csaitanja Maháprabhu égő szívét. És amikor végül megérkeztek, akkor belefogtak a mantrázásba. És Sríla Prabhupád azt mondja: „Minden körülmények közt abszolút lévén, az Úr Dzsagannáth személye, formája, képe és kírtanája mind azonosak. Ezért amikor Csaitanja Maháprabhu hallotta az Úr szent nevének zengését, megbékélt. Azelőtt nagyon rosszkedvű volt, a Dzsagannáthtól való elválás miatt. A végkövetkeztetés az, hogy bármikor is kírtanázzanak a tiszta bhakták, az Úr azonnal megjelenik. Az Úr szent neveit zengve személyesen társulunk az Úrral.”

Kedves testvérek, fogadjátok meg ezt a jó tanácsot.

 

(folytatjuk)



[1] Csaitanja-csaritámrta, Madhja-lílá, 1.123-126.



harinama

“Śrī Caitanya Mahāprabhu remained for some days at Ālālanātha. In the meantime, He received news that all the devotees from Bengal were coming to Jagannātha Purī. When the devotees from Bengal arrived at Jagannātha Purī, both Nityānanda Prabhu and Sārvabhauma Bhattācārya greatly endeavored to take Śrī Caitanya Mahāprabhu back to Jagannātha Purī. When Lord Caitanya Mahāprabhu finally left Ālālanātha to return to Jagannātha Purī, He was overwhelmed both day and night due to separation from Jagannātha. His lamentation knew no bounds. During this time, all the devotees from different parts of Bengal, and especially from Navadvīpa, arrived in Jagannātha Purī. After due consideration, all the devotees began chanting the holy name congregationally. Lord Caitanya’s mind was thus pacified by the ecstasy of the chanting.“[1]

Here it is described that Mahaprabhu was very sad due to separation from the Supreme. So if you feel a little sad, it is not a bad sign, maybe you taste the ecstasy of separation. Then immediately that is sweet. But I think we all have some experience about the pain of separation. And sometimes we have experience of the pain of association. But separation is more intensive, I tell you.

But what was the remedy for this distress of Mahaprabhu? This was the holy name. And also the good news: “Devotees are coming.” Although Jagannath Puri is just like an exotic place – palm trees, the ocean, beautiful scenery – without the devotees this is just like Rajastan, a desert. But when you have the good news, when you have the hope: “Ah, devotees are coming!” then the desert starts to turn into an oasis. Haven’t you had that feeling sometimes – going to the temple or expecting a spiritual guest, or waiting for your spiritual master, you have such an excitement, that even the normal stupid insignificant things of life turn into magic! That is illusion. Illusion in that sense, when you don’t perceive the magic. Because these moments are the real ones!

So, the good news that devotees are coming were soothing the burning heart of Chaitanya Mahaprabhu. And when they finally arrived, then they started this chanting process. And Shrila Prabhupada says: “Being absolute in all circumstances, Lord Jagannath’s person, form, picture and kirtan are all identical. Therefore when Chaitanya Mahaprabhu heard the chanting of the holy name of the Lord, He was pacified. Previously he had been feeling very morose, due to His separation from Jagannath, The conclusion is that whenever a kirtan of pure devotees take place, the Lord is immediately present. By chanting the holy names of the Lord, we associate with the Lord personally.”

So take it just like an advice, brothers and sisters.

 

(to be continued)



[1] Chaitanya Charitamrita, Madhya-lila 1.123-126



harinama

“Śrī Caitanya Mahāprabhu permaneció durante varios días en Ālālanātha. Entretanto recibió recado que todos los devotos bhakta de Bengal acudían a Jagannātha Purī. Cuando los devotos de Bengal llegaron a Jagannātha Purī, ambos Nityānanda Prabhu y Sārvabhauma Bhattācārya se esforzaron en llevar a Śrī Caitanya Mahāprabhu a volver a Jagannātha Purī. Y cuando el Dios Caitanya Mahāprabhu dejó por fin Ālālanātha para volver a Jagannātha Purī, El estaba sufriendo día y noche por su separación de Jagannātha. Sus lamentos no tenían límites. Por aquel tiempo los devotos de distintas partes de Bengal y especialmente los de Navadvīpa, llegaron a Jagannātha Purī. Después de cavilar en qué se podía hacer, todos los bhakta se pusieron a cantar los nombres santos todos en uno. De tal modo la mente de Dios Caitanya se apaciguó tras el éxtasis de las mantras. .“[1]

Se afirma aquí que Mahāprabhu se sentía muy triste a causa de la separación del Supremo. Al sentiros algo tristes, no es siempre de mal augurio – quizás sea el sabor extático de la separación. El sabor ése enseguida se volverá en dulzura. Pienso que todos nosotros conocemos el dolor de la separación. A veces conocemos dolor en comunicar en un encuentro. El de la separación es más intenso, lo afirmo y confirmo.

¿Y cuál fue el remedio para el sufrimiento de Mahāprabhu? Fue el nombre santo. Y siguen mejores noticias: „Los Bhakta vienen.” Jagannātha Purī. Es un sitio exótico – palmeras, océano, paisajes fabulosos – pero sin los devotos bhakta sería un verdadero desierto como el de Rajastan. Por lo tanto con la buena noticia viene la esperanza: „ ¡O, los Bhakta vienen!” y con ella el desierto se torna en oasis. Acaso ya habéis experimentado esa emoción – yendo al templo, esperando talvez a un visitante espiritual o a vuestro gurú y entonces llegáis a sentir tal entusiasmo que hasta las cosas aparentemente normales y sin sentido especial en la vida diaria se convierten en verdadera magia. Es una ilusión. Será ilusión cuando no lleguéis a percibir la magia. ¡Ya que estos son los instantes de la verdad!

Las buenas noticias de la llegada de los bhaktas aliviaron en su tiempo el corazón abrasado de Mahāprabhu. Y cuando los devotos arribaron, se pusieron a cantar mantras. Y dijo entonces Shrila Prabhupada:

“Siendo absolutos en cualquier circunstancia la persona, la forma y la efigie del Dios Jagannath, también son idénticas. Por esta razón cuando Chaitanya Mahaprabhu oyó el canto del nombre santo y Divino, se sintió apaciguado. Previamente El se había sentido moroso a causa de la separación deJagannath. La conclusión es: siempre que ocurra un kirtan de puros devotos, el Dios inmediatamente estará presente. Cantando el poder de los santos nombres Divinos, nosotros llegamos a asociarnos personalmente con Dios. ”

Aceptadlo como un consejo, hermanas y hermanas.

 

(Sigue a continuación)



[1] Chaitanya Charitamrita, Madhya-lila 1.123-126



harinama

“Шри Чайтаня Махапрабху остана няколко дни в Алаланатха. Междувременно получи вестта, че всички бхакти от Бенгал идват в Джаганнатха Пури. Когато бхактите от Бенгал пристигнаха в Джаганнатха Пури, Нитянанда Прабху и Сарвабхаума Бхаттачария положиха големи усилия да накарат Бога да се върне в Джаганнатха Пури. Когато Богът най-сетне напусна Алаланатха и се върна в Джаганнатха Пури, Той страдаше ден и нощ от раздялата с Джаганнатха. Скръбта Му не познаваше предел. В това време преданоотдадени от различни части на Бенгал, и особено от Навадвипа, запристигаха в Джаганнатха Пури. След като помислиха какво да сторят, всички бхакти започнаха да възпяват светите имена на Бога заедно. По този начин умът на Бог Чайтаня бе успокоен от екстаза на мантруването.“[1]

Тук се описва, че Махапрабху бил много тъжен поради раздялата с Върховния. Така че ако се чувствате малко тъжни, това не е лош знак – може би вкусвате екстаза на раздялата. Тогава това веднага става сладко. Но мисля, че всички познаваме болката от раздялата. Понякога познаваме и болката от общуването. Обаче казвам ви, раздялата е по-интензивна.

Ала какъв бил лекът за това страдание на Махапрабху? Това било святото име. А още и добрите новини: „Бхактите идват.” Макар Джаганнатха Пури да е екзотично място – палмови дървета, океан, прекрасен пейзаж – без бхактите той е досущ като Раджастан, пустиня. Обаче с вестта идва и надеждата: “О, бхактите пристигат!” и тогава пустинята започва да се превръща в оазис. Не сте ли изпитвали това чувство понякога – когато отивате в храма или очаквате духовен гост, или чакате духовния си учител, усещате такова въодушевление, че дори нормалните, безсмислени и незначителни житейски неща се превръщат в магия! Това е илюзия. Илюзия е когато не долавяте магията. Защото тези мигове са истинските!

И така, добрите новини, че бхактите идват, облекчили изгарящото сърце на Махапрабху. А когато накрая дошли, те започнали да мантруват. И Шрила Прабхупада казва: “Тъй като са абсолютни във всяко едно отношение, личността, формата, изображението и киртана на Бога Джаганнатха до едно са идентични. Затова, когато Чайтаня Махапрабху чул възпяването на святото име на Бога, Той се успокоил. Преди това Той се чувствал много унил заради раздялата си с Джаганнатха. Заключението е, че когато и да се случва киртан на чисти бхакти, Богът незабавно е там. Възпявайки светите имена на Бога, ние общуваме с Бога лично.”

Така че приемете това като съвет, братя и сестри.

 

(следва продължение)



[1] Чайтаня Чаритамрита, Мадхя-лила 1.123-126



Bhajan performed by Srila Sadhu Maharaja, 2012 Bulgaria

Sadhu Maharaja



RadhaKrsnadancing

Обожаването на Бога чрез светите имена се открива във всички главни религии. Например, какъв е вторият ред в „Отче наш”?

Чампака: „Да се свети името Ти”.

Тиртха Махарадж: Правилно. Така че то присъства! Макар да не е твърде очевидно и практиката да не е толкова разработена, обаче е споменато: „Да се свети името Ти”. Или пък в ислямската традиция, в суфи мистицизма, колко имена на Бога имат? Деветдесет и девет. От това можем да разберем, че святото име присъства във всички различни религии и традиции. А в Бхакти се отдава специално значение на святото име. Бог може да бъде възхваляван чрез светите имена и в светите имена, защото нама и нами не се отличават. Това е доста различно от ежедневното възприятие. Да вземем един пример: ако съм жаден и повтарям „вода, вода”, жаждата ми няма да намалее. Така че съществува разлика между названието и обекта. Ала не е така при Господ. Той не се различава от Своето име. Когато кажем: „Кришна, Кришна”, Той танцува на устните на Своя предан. Нима има още нещо за постигане? Танц с Бога.

Затова святото име е съвършената медитация за тази епоха. А Чайтаня Махапрабху ни е донесъл специална мантра за това. Тя е комбинация на различни аспекти и различни имена на Бога. Едно от тях е Кришна и това не е сектантско име, а означава Всепривличащият, Богът като привлекателна за всички личност. Така че ако искаме да назовем Бога – което е доста дръзко начинание – можем да кажем, че Той е много привлекателен. Той не е просто създател, поддръжник, това или онова, но е и много привлекателен. Само си помислете, опитайте се да си представите Бога като привлекателен – това е Кришна. Този Кришна е привлекателен, понеже е много красив. Ние сме естествено привлечени от красотата. Има ли някой, някое човешко същество, което казва: “Не харесвам красивото”? “Харесвам само грозни неща.” Досега не съм срещнал подобен човек, така че ние сме привлечени към красотата. А Кришна е върховната Красота, обаче Той не е сам. Върховната Любов, божествената Любов винаги е с Него. Това е Харе или Хара в звателен падеж. И Рама – Рама има различни значения, но едно от значенията е щастието, онова духовно щастие, което се поражда от единението на Красотата и Любовта.

Затова тази мантра е много специална; тя се прилага в лична медитация, а също така я пеят заедно, на висок глас. Когато я повтаряте сами, тя е много могъща, ала когато я пеете съвместно с други чистосърдечни хора, тогава силата й се преумножава.



RadhaKrsnadancing

You can find the worship of God through the holy names in all major religions. What is the second part for example of the Lord’s Prayer?

Champaka: „Hallowed be Thy name”.

Tirtha Maharaj: Correct. So it is there! Although not very obvious and not so elaborate practice is there, but it is mentioned: hallowed be Thy name. Or in the Islam tradition, sufi mysticism, how many names of God they have? Ninety nine. So from this we can understand that the holy name is there in all the different religions and traditions. And in Bhakti a special importance is given to the holy name. God can be glorified through the holy names and in the holy names, because nama and nami are no different. That is very much different from the everyday perception. Let’s take an example: when I am thirsty and I will chant the name: “water, water”, my thirst will not diminish. So there is a difference between the name and the subject. Not with God. He is not different from His name. When we say: “Krishna, Krishna”, then He is dancing on the lips of His devotee. Is there anything more to be achieved? Dance with God.

Therefore the holy name is the perfect meditation for the present age. And Chaitanya Mahaprabhu brought a special mantra for this. This is a combination of different aspects and different names of God. One is Krishna and this is not a sectarian name, but it means The all-attractive, God as an all-attractive personality. So if we want to name God – which is quite a demanding task – we can say that He is very attractive. He is not only creator, maintainer and this and that, but He is very attractive. Just think; try to imagine God as attractive thing – that is Krishna. Then this Krishna is attractive, because He is very beautiful. We are naturally attracted to beauty. Is there any person, any human being who says: “I don’t like beauty”? “I like only ugly things.” I did not meet such a person so far, so we are attracted to beauty. And Krishna is ultimate beauty, but He is not alone. Ultimate Love, divine Love is always with Him. That is Hare, or Hara in vocative. And Rama – Rama has different meanings, but one meaning is that happiness, that spiritual happiness, that comes from the union of Beauty and Love.

Therefore this mantra is very special, this mantra is used in personal meditation. And they also sing, sing it together, aloud. When you chant it alone it is very powerful; when you chant it together with other pure hearted persons, then its power is multiplied.