Category RSS

Calendar

March 2014
M T W T F S S
« Feb   Apr »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Archive for March, 2014

radha-krsna-lila
Ефективен не е добра дума, но за ефективен напредък в духовния живот – ефективен в смисъл на плодотворен – за плодотворен напредък в духовния живот са необходими някои фактори. Единият фактор е раса. Вторият е бхаава. Третият е маха-бхаава. Раса е вкус, по-висшият вкус или щастието в духовния живот. Бхаава е екстаз, а маха-бхава е висш тип екстаз. В действителност, в духовния живот има само два вида чувства и настроения – екстаз и по-висш екстаз. Само тези два. Сред сто и осемте правила, касаещи посветения ученик, едно е много важно: забранено му е да е тъжен или навъсен. Затова има само екстаз и по-висш тип екстаз.

Но раса в най-висшия й смисъл се проявява в компанията на Кришна и Радха. Там танцът в кръг е най-висшият символ на съвършенството. Нарича се танцът раса – танц, който е изпълнен с божествено, духовно щастие, когато Кришна танцува с всяка една отделна гопи. Един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи. И всяка чувства, че „Той е само с мен”. От това можем да разберем, че дори на най-висшето ниво може да си малко себичен, егоцентричен. Той е с мен! И подобна връзка носи такъв вид пълно внимание, щастие и удовлетворение, че забравяш всичко друго. Забравяш, че има и други гопи, забравяш, че има и други Кришни, виждаш единствено своя любим.

Това е отречението в раса – когато екстазът на Кришна е толкова мощен, че ни кара да забравим всичко останало. Точно като материалната любов. Хората са готови напълно да съсредоточат вниманието си когато са влюбени. Забравят всичко, забравят реалността, действителността в живота; живеят в свят на мечти. И девойката си мисли: „О, той е моят принц!” А той си мисли: „О, тя е минимум полубогиня!” Понякога обичаш толкова много, че дори забравяш за себе си, което иначе е рядкост. Но ако приложите тези материални чувства в духовен смисъл, тогава можем да разберем какво представлява най-висшата раса. Когато напълно забравите себе си.

А как да направим това? Показано ни е от Махапрабху. Целият нектар, който съществува в Голока Вриндавана, е проявен в мисията на Махапрабху. Голокера према-дхана харинама санкиртана[1] – съкровището на божествената любов в Голока Вриндавана е проявено в харинама санкиртана на Махапрабху. Затова когато се присъединим към мисията на Махапрабху, си поставяме тази цел – раса. Но без пълно самообладание раса би била просто имитация. Затова бъдете нащрек, не е толкова евтино.



[1] Стих от песен на Нароттама даса Тхакура



radha-krsna-lila
Effective is very a bad word, but for effective performance in spiritual life – effective in such a sense that fruitful – for fruitful performance in spiritual life you must have some factors. And one factor is rasa. Second is bhaava. And the third is maha-bhaava. Rasa is taste, higher taste or the happiness of the spiritual life. Bhaava is ecstasy and maha-bhava is high type of ecstasy. So actually in the spiritual life there are only two types of feelings, moods: ecstasy and higher ecstasy. Only these two. Among the hundred and eight rules concerning the initiated disciple, one is very important: it is forbidden for him or her to be sad or morose. Therefore there is only ecstasy and high type of ecstasy.

But rasa in the ultimate sense is manifested in the company of Krishna and Radha. And there the circular dance is the highest symbol of perfection. This is called the rasa-dance – such a dance which is full of divine, spiritual happiness. When Krishna is dancing with each and every gopi. One Krishna, one gopi, one Krishna, one gopi. And everybody feels that “He is only with me”. From this we can understand that even on the highest platform you can be a little bit selfish, self-centered. He is with me! And this connection gives such a kind of full attention and happiness and satisfaction that you forget about everything else. You forget that there are some more gopis, you forget that there are some more Krishnas, you see only your beloved.

So this is the renunciation in rasa – when the ecstasy of Krishna is so powerful, that it makes us forget everything else. Just like material love. People are ready to focus their attention very much when they are in love. Forgetting about everything, forgetting reality, realities of life; they live in a dream world. And the girls think: “Ah, he is my prince!” And he thinks: “Ah, she is minimum a demigoddess!” Sometimes you love so much that you forget about yourself also, which is very rare. But if you apply these material feelings in spiritual sense, then we can understand what the highest rasa is. If you completely forget about yourself.

And how to do this? This was shown by Mahaprabhu. All the nectar that is there in Goloka Vrindavana is manifested in Mahaprabhu’s mission. Golokera prema-dhana harinama sankirtana[1] – the wealth of divine love in Goloka Vrindavana is manifested in the harinam sankirtan of Mahaprabhu. Therefore when we join Mahaprabhu’s mission, then we set this goal – rasa. But without full self-control rasa will be imitation. So beware, it is not cheap.

 



[1] Line of Narottama dasa Thakura’s song



candle

Dámódar kérdése: Lenne egy gyakorlati kérdésem. Ahhoz, hogy feltegyem, szeretnék megemlíteni egy történetet Sríla Prabhupádról. Az egyik tanítványa épp körülötte végezte a szolgálatát, amikor véletlenül rálépett a dhótijára. Azonnal elnézést kért: „Kérlek, Prabhupád, bocsáss meg nekem, ráléptem a dhótidra!” Prabhupád így válaszolt: „Nem számít! Ha ennyire lefoglal Krsna szolgálata, akár a fejemre is léphetsz.” A kérdésem tehát az lenne, hogy hogyan fejlesszünk ki olyan erős vágyat a szolgálat iránt, hogy minden félelmünk tovatűnik?

Tírtha Mahárádzs: Minden nap főzd meg a levest! Gyakorlati kérdés – gyakorlati válasz. Majd meglátod.

Van egy bhakta, valószínűleg az utóbbi tíz évben, minden héten tortát süt a bhaktáknak! Habár dolgozik, családos, ugyan olyan elfoglalt, mint bárki más, de kérés, erőszak, vagy emlékeztető nélkül, minden héten a programra elhozza a tortát. Mindeközben változás állt be az egészségében, diabéteszes lett. Ez azt jelenti, hogy még csak nem is ehet a tortából. Bárhogy is, mégis elkészíti! Ez a szolgálat. Ezek az édességek elengedhetetlen részei lettek a heti programnak. Mintha az Úr biztosítaná, mindig ott van, mint a levegő. És senki nem dicsőíti őt, senki nem imádkozik úgy: „Óh, kérlek, meg tudnád csinálni?” Ez az ő fix szolgálata, évek óta! És nagyon boldog vagyok, hogy a bhakták elismerik ezt – ezt a vaisnavák szolgálatában való állandó elfoglaltságot. És amikor valamelyik bhaktának születésnapja van, nem csak a szokásos tortát készíti el, hanem még egyet, az ünnepeltnek. Ha ketten vannak, akkor kettőt.

Ez az tehát, amire gondoltam: A bhakti jóga kétség kívül egy misztikus folyamat, de a mi megközelítésünk legyen gyakorlati. És ne kerüljük el a szolgálat lehetőségét. Mert ha nem főzöd meg ma azt a levest, senki nem tudja, hogy holnap lesz-e rá lehetőséged. Igaz? Lehet, hogy nem leszel itt, vagy lehet, hogy nem lesz senki, aki felfogadja az ételt, vagy a felajánlást. Legyünk hát nagyon komolyak a szolgálathoz való hozzáállásunkban. Ne bújjunk el a szolgálat elől, sem ne csináljuk olyan módon, hogy: „Másoknak is megadom a lehetőséget, hogy élvezhessék annak a hasznát, hogy elvégzik a szolgálatom.” Nem, legyünk nagyon elszántak a szolgálatban.

Tudjátok az odaadó szolgálat követelményeit. Két tulajdonságról van szó. Mik ezek? Van valakinek ötlete? Hogyan lesz a szolgálatból odaadó szolgálat? Dámódar?

Dámódar: Odaadás.

Tírtha Mahárádzs: Igen, ez egy összetevő – szívvel és lélekkel végezzük. És a másik?

Préma: Kapnunk kell valakitől.

Tírtha Mahárádzs: Igen. Útmutatás alapján végzik. Ha tehát kapsz egy útmutatást és megcsinálod teljes szívvel és lélekkel, akkor az odaadó szolgálat. Mindig álljatok tehát útmutatás alatt, más szóval úgy is mondhatjuk, hogy áldás alatt. És égessétek két végéről a gyertyátok.

Hogyan lesz tehát a szolgálatból odaadó szolgálat; legyetek mindig útmutatás ás áldás alatt, végezzétek szépen, a legjobb képességetek szerint.



candle

Pregunta de Damodar: Mi pregunta es práctica. Para plantearla voy citar una historia relativa a Shrila Prabhupada. Uno de sus discípulos ajetreaba a su derredor y sin quererlo accidentalmente pisó sobre su dhoti. Se puso a disculparse: “Por favor, ¡discúlpame Prabhupad por haber pisado sobre tu  dhoti!” Y Prabhupad dijo: “¡No importa! Si estuvieras tan ahondado en tu servicio en aras de Krishna, podrías pisar asimismo sobre mi cabeza.” Y mi pregunta es ¿cómo podríamos desarrollar tan intenso anhelo a servir para lograr que todas nuestras angustias se desvanecieran?

Tirtha Maharaj: ¡Prepara cada día una sopa! A pregunta práctica – respuesta práctica. Y ya verás.

Tenemos una devota dedicada que a lo largo del último decenio estaba preparando cada semana una tarta para los bhakta, ¡y lo hacía cada semana! A pesar de seguir yendo cada día a su puesto de trabajo, a pesar de seguir cuidando su familia, de estar ocupada como cualquiera, sin que alguien se lo pidiera ni obligara a hacerlo, sin que alguien se lo recordara , ella simplemente sigue preparando y trayendo su tarta cada semana para la reunión. Entre tanto su salud se empeora y ella se enferma da diabetes. Lo que significa que ni siquiera puede comer tartas. . A pesar de todo ella seguía prestando su servicio. Esto sí que es servicio. Estos pasteles suyos se convirtieron en parte indispensable de las reuniones semanales. Como si fuesen un regalo Divino, simplemente están presentes, al igual que el aire. Y nadie se pone a alabarla ni glorificarla y tampoco nadie se pone a pedirle:

“Ah, por favor, ¿puedes hacer esto o aquello?” ¡Esto se ha fijado como su servicio durante los años! Y me siento muy feliz de que los bhakta han llegado a verlo puesto que ésta es la faena permanente – el servicio de los vaishnavas. Y cuando algún bhakta celebra su cumpleaños, ella prepara además de la tarta habitual otra tarta más para el festejo. Y cuando hay dos cumples, prepara dos tartas más.

De esto os estoy hablando: Bhakti Yoga es en definitiva un proceso místico, pero debemos ser prácticos en nuestra actitud. No debemos evitar las posibilidades de servir. Ya que si no llegas a preparar tú sopa hoy, nadie sabe si mañana podrás hacerlo o no, ¿no es cierto? Puede ocurrir que ya no estés en este mundo y puede ocurrir que ya no haya alguien para recibir la comida que se ofrece. Por esto debemos tomar muy en serio nuestra aptitud y nuestro modo de servir. No debemos escaparnos del servicio ni hacerlo de modo a que: “Los otros también tienen la posibilidad de aprovecharse de los beneficios que trae el servicio y hacerlo a su vez.” No, debemos ser muy decididos a servir. Ya conocéis los requisitos del servicio devoto y dedicado. Hay dos cualidades. ¿Cuáles son? ¿Algunas ideas? ¿Cuándo un servicio llega a convertirse e en devoto y dedicado? ¿Damodar?

Damodar: Cuando haya devoción.

Tirtha Maharajá: Sí, es uno de los elementos – hay que servir con corazón y alma. ¿Y qué más?

Prema: Debemos tenerlo por dado.

Tirtha Maharaj: Sí, debe ser por encargo y con instrucciones. Al recibir un encargo hay que cumplirlo con corazón y alma, y entonces el servicio llegará a ser devoto y dedicado. Por esto debéis permanecer siguiendo instrucciones o sea dicho con otras palabras, os quedaréis bajo el abrigo de la bendición para hacerlo todo con celo y esmero, dando lo mejor de vosotros mismos.



candle

Question of Damodar: I have a practical question. In order to put it I shall relate a story about Shrila Prabhupada. One of his disciples was serving around him and somehow unwillingly stepped on his dhoti. He started to apologize: “Please, Prabhupad, forgive me, I have stepped on your dhoti!” And Prabhupad said: “Never mind! If you are so much engaged in service to Krishna, you can step even on my head.” So my question is how to develop such a strong desire to serve so that all your fears go away?

Tirtha Maharaj: Cook the soup every day! Practical question – practical answer. You will see.

We have one devotee, for the last ten years probably every week she prepares cakes for the devotees, every week! Although she has a job, she has a family, she is busy like everybody else, but without being asked, or forced, or reminded, she is just bringing cakes every week to the meetings. Meanwhile her health changed, she started to be a diabetic. That means, she cannot even take from the cakes. Nevertheless she is doing that! This is service. These sweetmeats started to be indispensible elements of the weekly meetings. Just like provided by God, it is there, like air. And nobody is glorifying her, nobody is praying: “Ah, please, can you do that?” This is her fixed service, for years! And I am very happy that the devotees acknowledged this – this permanent engagement in the service of the vaishnavas. And when there is a birthday for the devotees she is not preparing only the normal cake, but one extra for the person celebrating. If there are two persons – two extra.

So this is what I mean: Bhakti Yoga definitely is a mystical process, but we should be practical in our approach. And we should not escape the chances for service. Because if you don’t cook the soup today, nobody knows whether tomorrow you can cook it or not. Right? Maybe you will not be here or maybe there will be nobody to take your food or offering. So we should be very serious about our service mood. We should not hide from service or do it in such a way that: “Others could also have the benefit of taking my service.” No, we should be very intent on service.

You know the requirements for devotional service. There are two qualities. What are these two? Any ideas? How service starts to be devotional service? Damodar?

Damodar: Devotion.

Tirtha Maharaj: Yes, this is one ingredient – we do it with heart and soul. And the other?

Prema: It should be given.

Tirtha Maharaj: Yes. It is according to instruction. So if you get an instruction and you perform it with full heart and soul, then this is devotional service. So always be under instruction, under blessings we can say in other words. And burn your candle from both ends.

So, how service becomes devotional service; be always under instruction and blessings, and do it nicely, give the best of your capacities.



candle

Въпрос на Дамодар: Имам един практически въпрос. За да го задам ще разкажа една история за Шрила Прабхупада. Един от учениците му шетал около него и по някакъв начин, без да иска, настъпил неговото дхоти. Започнал да се извинява: “Моля те, Прабхупад, прости ми, че ти настъпих дхотито!” А Прабхупад казал: “Няма значение! Ако си толкова вглъбен в служенето към Кришна, и върху главата ми можеш да стъпиш.” Та моят въпрос е как да развием такова силно желание да служим, така че всичките ни страхове да ни напуснат?

Тиртха Махарадж: Готви всеки ден супа! Практичен въпрос – практичен отговор. Тогава ще видиш.

Имаме една преданоотдадена, която през последните десет години всяка седмица прави торта за бхактите, всяка седмица! Въпреки че ходи на работа, има си семейство, заета е както всеки друг, но без никой да я моли, да я принуждава или да й напомня, тя просто донася торта всяка седмица на събирането. Междувременно здравето й се влоши, разви диабет. Което означава, че не може дори да яде от тортите. При все това продължаваше да ги прави! Това е служене. Тези сладкиши се превърнаха в задължителна част от седмичните срещи. Като че са дар Божий, просто си ги има, като въздуха. И никой не я възхвалява, никой не й се моли: “О, моля те, можеш ли да направиш това?” Това е нейно установено служене, с години! И аз съм много щастлив, че бхактите го забелязаха; това е неизменна заетост в служене на ваишнавите. И когато някой от бхактите има рожден ден, тя не прави само обичайната торта, а още една за празнуващия. Ако са двама рожденици – две допълнителни.

Ето за това говоря: Бхакти Йога определено е мистичен процес, но трябва да сме практични в нашия подход. И не бива да избягваме възможностите за служене. Защото ако днес не сготвиш супата, никой не знае дали утре ще може да я сготвиш или не. Нали така? Може теб да те няма, а може да няма кой да приеме храната, която поднасяш. Затова трябва да се отнасяме много сериозно към своето настроение на служене. Не бива да се скатаваме от служенето или да го вършим така, че: “Другите също да имат възможност да се възползват от благодатното служене вместо мен.” Не, трябва да сме много решени да служим.

Знаете какви са изискванията за преданото служене. Има две квалификации. Кои са те, имате ли представа? Как служенето се превръща в предано служене? Дамодар?

Дамодар: С преданост.

Тиртха Махарадж: Да, това е единият елемент – да го правим от сърце и душа. А другият?

Према: Трябва да ни е дадено.

Тиртха Махарадж: Да. Трябва да е по заръка. И така, ако получите заръка и я изпълните от сърце и душа, тогава това е предано служене. Затова винаги оставайте под напътствие, под благословия можем да го наречем с други думи. И запалете свещта си от двата края.

И така, как служенето става предано служене; винаги действайте по заръка и под благословия, и го вършете старателно, влагайки най-доброто от себе си.



English: Reading from “Chaitanya-charitamrita”, Antya-lila. The meeting between Shrikanta and Mahaprabhu. The mercy of Mahaprabhu towards Shivananda Sena and his close ones. Our connection with the Lord dissolves all distress.

 
Български: Четене от “Чайтаня Чаритамрита”, Антя-лила. Срещата между Шриканта и Махапрабху. Милостта на Махапрабху към Шивананда Сена и неговите близки. Връзката ни с Бог разпръсква всичките ни тревоги.

 

Sharanagati Podcast



hands of love
 
Question: I would like to ask you if you could tell some words about rasa?

Tirtha Maharaj: Rasa is liquid. If something is too dry it is very difficult to move. For example if you have an engine and there is no oil inside the engine it will break. In one sense we are also like engines – our heart and soul. If somebody does not put a few drops of rasa in our hearts and souls, then it may function, but is squeaks. In the same way in human relationships – if you tell people only the truth, this is correct, but nobody will like it, nobody will be happy around you. But if you say a few nice words extra, beyond the truth, then everybody will be very satisfied around you. Is that a kind of cheating? I think not, because this is practical and it makes others more active in spiritual life also. If the guru tells his disciples only the truth about their behaviour and level, they will not be very much satisfied. But in order to avoid sour faces and depression in the ashrams, sometimes we have to say some good words also: “Ah, you are such a nice devotee. So nice service you are doing here!” For example one gives only trouble and guru says: “Ah, so nice that you have come. We are so happy that you live here with us.” Although everybody is upset about the person, it is impossible to tolerate this guy: “How is it?! Does Gurudev not see his shortcomings?! He is so nice with this stupid guy!” Why? If you give only the criticism and reality to that person, he will not grow, never. But if you expand your heart to that person, then he will also come with his heart. And this is rasa. This is not truth, this is beyond justice.

A pure devotee is not judging according to justice. He has the eye of compassion. And by this extension of the heart other people will grow. So don’t forget, if you want other devotees to grow around you, extend your hearts. Be strict and strong with yourself and very nice and very gentle with others.

So this is the practical side of rasa – how to realize rasa in our everyday life. But this human relationship, this human rasa is only a reflection of the original. And divine rasa is the only element existing in the spiritual sky.

 



hands of love
 
Въпрос: Бих искала да ви помоля да кажете няколко думи за раса?

Тиртха Махарадж: Раса е течност. Ако нещо е прекалено сухо е много трудно да се движи. Например, ако имате един двигател и в него няма масло, двигателят ще се счупи. В един смисъл ние също сме като двигатели – нашето сърце и душа. Ако някой не сложи няколко капчици раса в сърцата и душите ни, те може и да функционират, но скрибуцат. Същото е и в човешките взаимоотношения – ако казвате на хората единствено истината, това е правилно, но на никой няма да му хареса, никой няма да е щастлив край вас. Обаче ако добавите още няколко добри думи, отвъд истината, тогава всички около вас ще са много удовлетворени. Това някакъв вид измама ли е? Аз мисля, че не е, защото е практично и освен това кара хората да бъдат по-активни в духовния живот. Ако гуру казва на учениците си единствено истината за тяхното поведение и ниво, те няма да са много доволни. Но за да избегне киселите физиономии и унинието в ашрама, понякога той трябва да казва и по някоя добра дума: “О, вие сте такива прекрасни бхакти. Такова хубаво служене вършите тук!” Например, някой създава единствено проблеми, а гуру казва: “О, колко хубаво, че дойде. Толкова сме щастливи, че живееш тук с нас.” Въпреки че всички са смутени от този човек и никой не може да го търпи: “Как така?! Нима Гурудев не вижда неговите недостатъци?! Държи се толкова мило с този глупак!” Защо? Ако само критикувате човека и му казвате истината, той никога не би могъл да върви напред. Но ако се обърнете със сърцето си към него, тогава той също ще вложи сърцето си. А това е раса. Това не е истина, то е отвъд справедливостта.

Един чист преданоотдаден не съди от гледна точка на справедливостта. Той има очите на състраданието. И благодарение на тази сърдечност останалите израстват. Затова не забравяйте, ако искате останалите бхакти край вас да растат, протегнете към тях сърцето си. Бъдете строги и сурови към себе си, и много добри и нежни към другите.

Това е практичната страна на раса – как да реализираме раса в ежедневния си живот.  Но тези човешки взаимоотношения, тази човешка раса, е само отражение на оригиналната. А божествената раса е единственият елемент, който съществува в духовното небе.

 



 

(continues from the previous issue)

 

So, Mahaprabhu received His very grave initiation. Sannyasa means that you die for the world and you are born again for God. And if you start a new life it is best to go to a holy place. Mahaprabhu immediately entered a trance-like state. He wanted to run immediately to Vrindavana to meet His belovedKrishna and Radha there. And devotees around Him saw that He is in a dangerous state of mind, so they thought: “Better we misguide Him a little. Because Vrindavana is very far fromBengal, it is really far. He cannot go this entire long road. Better we kidnap Him.” Therefore it was written that Nityananda Prabhu told Him: “This is not theGanges, this is Yamuna.” In this way He did not want to disturb too much Mahaprabhu’s ecstasy, because Mahaprabhu felt: “Ah, I am running to Vrindavana to meet My beloved Lord. And finally what happened after few days of madly running? He came to Advaita Acharya’s house! But Mahaprabhu knew that Advaita was not living in Vrindavana, he was living in Shantipur. Shantipur – the city of peace. But Mahaprabhu was not peaceful. He was very upset: “How is it that You are here, in Vrindavana, my dear Advaita?” Then Advaita said: “Well, actually this is Shantipur.” Then Mahaprabhu was very upset: “How could you divert Me from My original destination here to Shantipur?!” And then a beautiful answer came from the devotees: “Wherever You are this is Vrindavana.”

Wherever You are this is Vrindavana. You have Mahaprabhu in the Sofiaashram, right? That is Vrindavana! Even if we don’t see, even if we don’t perceive, still this is a divine place. And we should act like this.

So, this was just one very famous event from Mahaprabhu’s life. And again this story tells us a lot. There is a desire from God: “I want to go to this place”, but what happens? By the desire of the devotees that plan is just canceled. Something else happens. But still it helps the whole event to evolve nicely.

And never forget: “Wherever You are this is Vrindavana.” Therefore we should be so pure, so dedicated and desperate in our service, in our longing so thatKrishnaor Mahaprabhu comes and turns our heart into Vrindavana.

Today we have to finish our meetings here in Trigrad. But I wish that this mood should continue. Well, I am not sure that for the next twenty years we can come and spend one week here in Trigrad, just like the devotees lived in Mahaprabhu’s presence in Puri. What to speak of spending half a year here in Trigrad – per year! But I think we shall have something to remember. Now our mood is tuned, our batteries are surcharged, so we can go back to our respective places, cultivate dedication in our hearts, go on with the services and wait for the next occasion to meet again and associate.