Category RSS

Calendar

January 2014
M T W T F S S
« Dec   Feb »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for January, 2014

Jan

31

(continues from the previous issue)

Question of Krishna Priya: From one hand you said that there is a thin material covering over Vrindavana and I suppose not only over Vrindavana but everywhere…

Tirtha Maharaj: No. In other places the covering is very thick.

Krishna Priya: From the other hand you said that invitation is always there. How to understand this?

Tirtha Maharaj: Chaitanya Mahaprabhu is penetrating the coverings. He is opening the doors and windows and curtains and veils. Because it is said that the treasure of divine love was in a treasure house in Vrindavana. But this treasure house was closed and sealed down. Nobody knew! It was just like the Federal Reserve – nobody knows what kind of treasure is there inside. Many people think some gold is there, but nobody knows how much or how less. In the same way the treasure of divine love was hidden in this treasure house of Vrindavana. But then Mahaprabhu came. He broke the seal, He opened the door and entered the treasure house.

Imagine yourself: you get the information that there is a big treasure hidden somewhere! You have the ability to break the seal. You have the code for opening the doors and very special tricky locks. You type on the dial 108 and it immediately is opening up. And what do you do? You try to fill up your pocket, right? To keep everything for yourself. But, you know, Mahaprabhu was a sannyasi. And on a sannyas dhoti there are not much pockets. So what did He do? He just entered the treasure house, grabbed all the treasure, went out and started to distribute. And He had some good helpers, because by the door some of His great stalwarts were standing. And they helped, because Mahaprabhu in this case had only two hands. But with His devotees He had hundreds and thousands of hands to distribute.

So, the secrets we can understand by the help of others. We can obtain the treasure if someone gives it to us. Although the treasure is there! So the invitation is ever there. But somebody has to activate the whole process.

This is the explanation why there is a covering and there is an opening all the time. Because it is there, but we do not see. As soon as you think you can grab it, it disappears. This is a mystic process, it is not a calculation. Usually the things on the material sphere you can calculate: I invest hundred leva and I lose two hundred. That is obvious, this is the way how material things work. This you can calculate. But when you invest your efforts in spiritual practice, you expect some returns: 50% of my life to Krishna – and gaining eternal life. This is your expectation. But then, as it is said, some “unpredictable ecstatic emotions” are manifested and you feel like everything is lost. You have invested your energy, your attention, your efforts to Krishna and… ah, I am standing here empty-handed! But this – to be empty-handed – is very good; because then you can receive all the treasures that Mahaprabhu brings to you. Just imagine, if you hold on all your material attachments, then you cannot take what is given to you. If we have excrement in our hands then it is very difficult to accept the halava that is given to us. First throw it away! Empty your hands in order to be able to receive.

But as I told you, this is a mystic and secret process. And there are some places in Vrindavana which are kept secret, even today. You cannot enter after a certain time. The doors are open during the day, but during the day only the monkeys are there. During the night the doors are closed. You can imagine who is there behind the doors. So better approach divinity in a very humble state of mind.

(to be continued)



Jan

31

(az előző rész folytatása)

Krsna-prijá kérdése: Egyfelől azt mondtad, hogy egy vékony anyagi réteg takarja Vrndávant és azt gondolom, hogy nem csak Vrndávant, hanem minden mást…

Tírtha Mahárádzs: Nem. Más helyeken a réteg nagyon vastag.

Krsna-prijá: Másfelől azt mondtad, hogy az invitálás mindig jelen van. Hogyan értsük ezt?

Tírtha Mahárádzs: Csaitanja Maháprabhu áthatol a fedőrétegeken. Kinyitja az ajtókat, ablakokat, függönyöket és fátylakat. Mert azt mondják, hogy az istenszeretet kincse egy kincstárban volt Vrndávanban. De ez a kincstár egy pecséttel volt lezárva. Senki nem tudta! Olyan, mint az Amerikai Központi Bank, senki nem tudja milyen kincseket rejteget. Sokan azt gondolják, hogy van ott arany, de senki nem tudja milyen sok, vagy kevés. Ugyan így az istenszeretet kincse is rejtve volt Vrndávan kincstárában. De aztán jött Maháprabhu. Feltörte a pecsétet, kinyitotta az ajtót és behatolt a kincstárba.

Gondoljatok bele: információt szereztek arról, hogy van valami nagy kincs valahol elrejtve! Megvan a képességetek a pecsét feltörésére. Rendelkeztek a kóddal az ajtó és a trükkös zárak kinyitásához. Beütöd, hogy 108, és máris nyílik. És mit csinálsz? Megpróbálod megtömni a zsebeid, igaz? Mindent magadnak megtartani. De tudjátok Maháprabhu szannjászí volt. És a szannjászdhótin nem sok zseb van. Mit csinált hát? Bement a kincstárba, megragadta a kincset, kiment és elkezdte szétosztani. És volt néhány jó segítője, mert az ajtónál néhány rendíthetetlen harcosa állt. És segítettek, mert Maháprabunak ez esetben csak két keze volt. De bhaktáival együtt már száz meg ezer keze volt az osztogatáshoz.

A titkokat tehát mások segítségével érthetjük meg. Akkor szerezhetjük meg a kincset, ha valaki nekünk adja. Habár a kincs ott van! Az invitálás tehát mindig jelen van. De valakinek aktiválnia kell a folyamatot.

Ez a magyarázata annak, hogy miért van jelen a fedőréteg és az invitálás is. Mert ott van, de nem látjuk. Amint azt hiszed, hogy megragadhatod, azonnal eltűnik. Ez egy misztikus folyamat, nem kiszámítható. Anyagi szinten általában kiszámíthatóak a dolgok: befektetek száz levát és kétszázat veszítek. Ez egyértelmű, így működnek az anyagi dolgok. Ez kiszámítható. De amikor a lelki gyakorlatokba fektetsz energiát, és viszonzást vársz: életem 50%-át Krsnának és elnyerem az örök életet. Ez az elvárásod. De aztán, ahogy mondják, néhány „megjósolhatatlan extatikus érzelem” nyilvánul meg, és úgy érzed minden elveszett. Befektetted az energiád, a figyelmed, az erőfeszítésed Krsnának, és… ah, itt állok üres kézzel! De ez – üres kézzel állni – nagyon jó; mert akkor képes vagy elfogadni mindazt a kincset, amit Maháprabhu hoz neked. Gondolj csak bele, ha kapaszkodsz az anyagi ragaszkodásaidba, akkor nem tudod elvenni, amit feléd nyújtanak. Ha ürülék van a kezünkben, akkor elég nehéz elfogadni a halavát, amit felénk nyújtanak. Először hajítsd el! Ürítsd ki a kezeid, hogy képes legyél elfogadni.

De ahogy mondtam, ez egy misztikus és titkos folyamat. És vannak olyan helyek Vrndávanban, amit még ma is titokban tartanak. Egy bizonyos idő után nem léphetsz be. Napközben nyitva vannak az ajtók, de napközben csak a majmok látogatják. Éjszaka zárva vannak az ajtók. El tudjátok képzelni, ki van ott az ajtók mögött. Jobb tehát ha nagyon alázatos elmével közelítünk az isteni dolgok felé.

(folytatjuk)



(продължава от предишния брой)

Въпрос на Кришна Прия: От една страна казахте, че има фино материално покривало над Вриндавана, а аз предполагам, че не е само над Вриндавана, а навсякъде…

Тиртха Махарадж: Не. На други места покривалото е много плътно.

Кришна Прия: От друга страна казахте, че поканата винаги присъства. Как да разбираме това?

Тиртха Махарадж: Чайтаня Махапрабху прониква през покривалата. Той отваря вратите и прозорците, дръпва завесите и воалите. Защото се казва, че съкровището на божествената любов било скрито в хазната на Вриндавана. Обаче тази хазна била затворена и заключена. Никой не знаел за нея! Досущ като Федералния резерв – никой не знае що за съкровища са скрити вътре. Мнозина си мислят, че там има някакво злато, но никой не знае много ли, малко ли. По същия начин съкровището на божествената любов било скрито в съкровищницата на Вриндавана. Ала тогава дошъл Махапрабху. Счупил печата, отворил дверите и влязъл в съкровищницата.

Представете си себе си: получавате информация, че някъде има скрито огромно съкровище! Имате възможността да счупите печата. Имате кода за отваряне на вратите и на специалните хитро измислени ключалки. Написвате 108 на циферблата и веднага вратата се отваря. И какво правите? Стремите се да си натъпчете джобовете, нали? Да запазите всичко за себе си. Но, знаете, Махапрабху бил санняси. А на санняското дхоти няма джобове. И какво сторил Той? Влязъл в хазната, грабнал съкровището, излязъл вън и започнал да го раздава. А имал и добри помощници, защото край дверите стоели някои от най-славните Му съратници. Те Му помогнали, защото Махапрабху в този случай имал само две ръце. Но заедно с преданите си имал стотици хиляди ръце, с които да раздава.

И така, можем да научим тайните с помощта на другите. Можем да получим съкровището ако някой ни го даде. Въпреки че съкровището си го има! Затова и поканата винаги присъства. Ала някой трябва да активира целия този процес.

Това е обяснението защо има покривало, а едновременно с това и разкриване. Защото го има, обаче не го виждаме. Само щом си помислим, че можем да го уловим, изчезва. Това е мистичен процес, не е пресмятане. Обикновено нещата в тази материална сфера могат да бъдат пресметнати: инвестирам сто лева и губя двеста. Това е очевидно, така работят материалните неща. Това може да се изчисли. Но когато влагате усилията си в духовна практика, очаквате някакви резултати: давам 50% от живота си на Кришна – и печеля вечен живот. Такива са вашите очаквания. Обаче тогава, както се казва, се проявяват някои “непредсказуеми екстатични емоции” и имате усещането, че сте изгубили всичко. Вложили сте енергията, вниманието и усилията си за Кришна и… о, останах тук с празни ръце! Но това – да сте с празни ръце – е много добре; защото тогава ще можете да получите всички съкровища, които Махапрабху ви носи. Само си представете, ако сте вкопчени във всичките си материални пристрастия, няма да можете да вземете това, което ви се дава. Ако държим екскремент в ръката си, ще ние е много трудно да получим халвата, която ни подават. Най-напред го изхвърлете! Опразнете ръцете си, за да можете да получите.

Ала както ви казах, това е мистичен и таен процес. Има места във Вриндавана, които се пазят в тайна, дори днес. Не можете да влизате там в определени часове. Вратите са отворени денем, но денем там има само маймуни. Нощем вратите са затворени. Можете да си представите кой е зад вратите. Затова по-добре да подхождаме към божественото в много смирено състояние на ума.

 

(следва продължение)

 



(Continúa del texto anterior)

Pregunta de Krishna Priya: Por una parte, como Usted lo dijo, existe la fina capa material de cobertura encima de Vrindavana y supongo que no sólo encima de Vrindavana sino encima de todas partes…

Tirtha Maharaj: No, en otras partes esa capa es muy espesa.

Krishna Priya: Por otra parte, Usted dice que la invitación siempre está presente. ¿Cómo debemos entenderlo?

Tirtha Maharaj: Chaitanya Mahaprabhu llega a penetrar por las capas de cobertura. El logra a abrir puertas y ventanas, corre las cortinas y los velos. Ya que se cuenta lo del tesoro divino escondido en la tesorería de Vrindavana. Por lo tanto esta tesorería según dicen está cerrada con llave. ¡Nadie sabía algo cierto! Al igual que el famoso Federal Reserve – nadie sabe qué tipo de tesoros se esconden allí. Muchos creen que allí se amontona cierto oro pero quién sabe si es mucho o poco. Del mismo modo el tesoro del amor divino estaba escondido en algún rincón de la tesorería de Vrindavana. Entonces llegó Mahaprabhu. Rompió el sello, abrió las puertas y entró en la tesorería.

¡Imaginad lo que haréis en su lugar: recibís cierta información que en algún lugar está escondido enorme tesoro! Y que tenéis la posibilidad de romper el sello. Tenéis el codificador para abrir las puertas y las cerraduras especiales concebidas con astucia. Al formar el 108 en la esfera con cifras y la puerta se abre enseguida. ¿Y qué es lo que hacéis? Tratáis de llenaros los bolsillos, ¿verdad? Para guardarlo todo para vosotros. Sin embargo, como sabéis, Mahaprabhu era un sannyasi. Y por lo tanto un sannyas dhoti no tiene bolsillos. ¿Qué hizo El en este caso? Pues entró en la tesorería, cogió el tesoro, salió fuera y empezó a regalarlo a la gente. Tenía buenos asistentes ya que junto a las puertas estaban algunos de sus célebres compañeros y discípulos. Ellos Le prestaron su ayuda ya que Mahaprabhu en aquel entonces no tenía más que sus dos manos. Sin embargo, junto con sus devotos dedicados poseía miles de manos para distribuir regalos.

Conque podemos aprender secretos con la ayuda de otros. Podemos recibir un tesoro si alguien nos lo regalase. ¡Por lo tanto el tesoro existe! Por esta misma razón también siempre está presente la invitación! Pero siempre hace falta alguien que llegue a activar el proceso.

Esta es la explicación de porqué hay una capa de cobertura y en el mismo tiempo hay posibilidad de revelación. Existe la capa pero no podemos verla. Con sólo pensar que podemos coger la capa, ella desaparece. Se trata de un proceso místico y no de cálculos. Habitualmente las cosas de la esfera material pueden calcularse: al invertir cien levas pierdo doscientos. Es evidente, así funcionan las cosas materiales. Es posible hacer cálculo previo. Por lo tanto, cuando se apliquen esfuerzos en la práctica espiritual esperaréis ciertos resultados: entregando los 50% de mi vida a Krishna – ganaré vida eterna. Por lo menos esto esperáis. Sin embargo en este caso como quien dice se irán manifestando ciertas “imprevisibles emociones extáticas ” y tenéis el presentimiento de haber echado a perderlo todo. Habéis aplicado energía, atención y esfuerzos para Krishna y… ¡o, os habéis quedado aquí y con las manos vacías! Por lo tanto – lo de quedaros con las manos vacías – es algo muy bueno porqué en tal caso podréis gozar de todos los tesoros traídos por Mahaprabhu. Imaginad sólo el caso de estar agarrados de todos los antojos materiales, en tal caso no podréis tomar lo que se os ofrece de regalo. Cuando tengamos un excremento en la mano, nos resultará muy difícil recibir los turrones que nos ofrecen. ¡Primero tendréis que echarlo! Dejad vacías las manos para recibir lo ofrecido.

Como ya lo he señalado, se trata de un proceso místico y secreto. Hay ciertos sitios en Vrindavana que se guardan en secreto hasta hoy en día. Podréis alcanzarlos dentro de cierto tiempo. Las puertas están abiertas de día pero de día sólo los monos están allí. De noche las puertas están cerradas. Sólo podéis imaginar lo que está escondido detrás de las puertas. Más vale acercarse a lo divino con humilde mente e igual estado de ánimo.

 

(Sigue continuación)

 

 



Bhajan, 2014 January / Бхаджан, 2014 Януари



(продължава от предишния брой)

 

В началото видяхме, че определени сиддхи можете да преживеете в ежедневната си практика, като мантруване и бхаджан – можете да се почувствате по-малки или по-големи, проникващи или разширяващи се. Но какво да кажем за сиддхи като: “моето желание никога не среща пречки, мога да се наслаждавам на живота по райски начин или мога да въздействам на останалите” – трябва ли да развиваме подобни сили или тях ги има, или липсват? Какво е положението с тях?

Кришна Прия: Не мисля, че трябва да развиваме такива сили.

Тиртха Махарадж: Тогава какво трябва да развиваме?

Кришна Прия: Любов и преданост.

Тиртха Махарадж: Звучи като по-добра опция. Защото за някои сиддхите са желана цел – крайното, най-висше постижение. За други сиддхите са по-скоро вторичен резултат. Те не се стремят към сиддхи, а към по-висши идеали, пък междувременно сиддхите се развиват по автоматичен начин. Разбира се, не бива да си мислим: “О, аз притежавам всички сиддхи, защото съм добър преданоотдаден.” Но определено е толкова логично и същевременно толкова трансцендентално, че ако се намираме под закрилата на по-висша сила, тогава по-низшите сили не могат да ни досегнат. Или ако сме посветени на най-висшето ниво, автоматично ще постигнем всички блага на по-низшите нива. Нали, ако посещавате университет, значи вече сте усвоили познаването на азбуката. Така и ако култивираме най-висшето постижение – не сме догматични, но божествената любов е най-висшето постижение, няма нищо по-удовлетворяващо от божествената любов, от према-бхакти – тогава всички останали предходни стъпки са включени там. По този начин бхактите може да притежават и да прилагат някои мистични сили, в случай, че това е необходимо за служенето или за мисията.

Понякога се молим за такива мистични сили: “О, Господи, днес има толкова много служене! Моля Те, дай ми четири ръце, да успея да го свърша!” Или пък: “Не може ли да ми дадеш още едно тяло, за да продавам книгите?” Понякога се молим за такъв тип благословии.

По-нататък се казва: По-незначителните сиддхи са: да знаеш неща свързани с миналото, настоящето и бъдещето; да оставаш незасегнат от двойките противоположности като горещина и студ, радост и мъка, одобрение и порицание. После: да четеш мислите на другите; да неутрализираш силата на огън, слънце, вода и отрова; и никога да не бъдеш побеждаван от никого.”[1] Мисля, че тези по-незначителни сиддхи са много полезни. Да четеш мислите на другите – е, това не винаги е кой знае колко приятно, но може да бъде полезно. Защо? Защото по този начин можете да разбирате другия по-добре. Хубаво е, че нещата са наредени така, че обикновено не четем мислите на останалите, нали? Мисля, че това прави света по-мирно място. Но ако имате тази способност да сте толкова състрадателни, толкова любящи, толкова открити, че да можете да почувствате от какво се нуждае другият човек, мисля, че това ще направи света по-добър. Това прави света не просто мирен, но и по-любящ, повече намиращ решения за проблемите на хората. Това на мен ми харесва и ми се струва много благотворно – да четеш мисли на основата на състраданието. Ако можем да четем мислите, чувствата, проблемите на другите – това е първата стъпка към разрешаването на проблемите, към разрешаването на страданията: трябва да разбираме другия човек. Това е най-първото: слушай, разбирай, обичай. Това са трите основни стъпки в духовните задължения.

 

(следва продължение)



[1] “Шримад Бхагаватам” 11.15.8



(continues from the previous issue)

We have seen in the beginning that certain siddhis you can experience in your daily practices like chanting and bhajan and this and that – you can feel like smaller or greater or pervading, more expanding. But what about the siddhis like “my desire is never obstructed, I can enjoy life in a celestial way or I can influence others” – should we develop such powers or it is there, or it is missing? What is the situation with these?

Krishna Priya: I don’t think that we should develop such power.

Tirtha Maharaj: Then what should we develop?

Krishna Priya: Love and devotion.

Tirtha Maharaj: Sounds better option. Because for some – siddhis are a desired goal, like the end, the topmost achievement. For others – siddhis are like secondary results. They don’t go for the siddhis, they go for some higher ideals, and the siddhis are achieved meanwhile automatically. Of course we should not think: “Ah, I possess all the siddhis because I am a good devotee.” (44.20 not heard) But definitely it is very logical and at the same time very transcendental that if we are under the protection of a higher authority then the lower authorities cannot touch you. Or if you are committed on the highest platform then you will automatically achieve all the good things, all the benefits of the lower platforms. Right, if you attend the university, you must know, you already possess the knowledge of ABC. In this way if we cultivate the topmost achievement – we are not dogmatic, but divine love is the topmost achievement, there is nothing more fulfilling than divine love, than prema-bhakti – then all the other previous steps are included there. In this way somehow devotees might possess and might use such mystic powers, in case it is necessary for the service, for the mission or whatever.

And sometimes we are praying for such mystic powers: “Ah my God, there is so much service today! Please, give me four hands to accomplish all!” Or: “Couldn’t you provide me another form to sell the books?” So sometimes we are praying for these types of blessings.

Then it says: “The minor siddhis are: to know things related to past, present and future; to remain unaffected in the pairs of opposites, like heat and cold, joy and sorrow, likes and dislikes. Then: to read others’ minds; and to neutralize power of fire, sun, water and poison; and to suffer no defeat at the hands of anyone whatsoever.”[1] I think these minor siddhis are very useful. To read the mind of others – well, it is not always very pleasant, but it might be useful. Why? Because in this way you can understand the other person better. So, it is good that everything is arranged; that usually you don’t read the minds of others, right? I think it makes the world very peaceful. But if you have that ability that you are so much compassionate, so much loving, so much open that you can feel what is the need, what is the necessity of another person I think it improves the world. It does not make the world only peaceful, but it makes the world more affectionate, more resolving problems and helping others. This I like, this is very useful – to read on the basis of compassion. If we can read the minds, the feelings, the problems of others – this is the first stage of resolving problems, of stress management: we have to understand the other person. This is point number one: listen, understand and love. These are the three basic steps of the spiritual commitment.

 (to be continued)



[1] “Shrimad Bhagavatam” 11.15.8



[This is a verse spoken by Śrīmatī Rādhārānī.] “My dear friend, now I have met My very old and dear friend Krishna on this field of Kurukshetra. I am the same Rādhārānī, and now We are meeting together. It is very pleasant, but still I would like to go to the bank of the Yamunā beneath the trees of the forest there. I wish to hear the vibration of His sweet flute playing the fifth note within that forest of Vrindāvana.”[1]

Actually this is a continuation of the previous verse: “It’s the same moonlight night, it’s the same me, it’s the same lover, it’s the same setup, but I wish to return back to Vrindavana.

“Now, Oh, devotees, please hear a brief explanation of this verse. Lord Caitanya Mahāprabhu was thinking in this way after having seen the Jagannātha Deity. The subject of His thoughts was Śrīmatī Rādhārānī, who met Krishna on the field of Kurukshetra. Although She met Krishna there, She was nonetheless thinking of Him in the following way: She thought of Him in the calm and quiet atmosphere of Vrindāvana, dressed as a cowherd boy. But at Kurukshetra He was in a royal dress and was accompanied by elephants, horses and crowds of men. Thus the atmosphere was not congenial for Their meeting. Thus meeting with Krishna and thinking of the Vrindāvana atmosphere, Rādhārānī longed for Krishna to take Her to Vrindāvana again to fulfill Her desire in that calm atmosphere.[2] The gopīs spoke thus: “Dear Lord, whose navel is just like a lotus flower, Your lotus feet are the only shelter for those who have fallen into the deep well of material existence. Your feet are worshipped and meditated upon by great mystic yogīs and highly learned philosophers. We wish that these lotus feet may also be awakened within our hearts, although we are only ordinary persons engaged in household affairs.”[3] This is a quotation from “Shrimad Bhagavatam”, Tenth Canto and we can see that this Tenth Canto is closest to the mood of Chaitanya Mahaprabhu. “The gopīs thought, “Dear Lord, if Your lotus feet again come to our home in Vrindāvana, our desires will be fulfilled.” In one verse, Śrīla Rūpa Gosvāmī has explained the confidential meaning of the verse of Śrīmad-Bhāgavatam for the understanding of the general populace.[4] The gopīs continued, “Dear Krishna, the fragrance of the mellows of Your pastimes is spread throughout the forests of the glorious land of Vrindāvana, which is surrounded by the sweetness of the district of Mathurā. In the congenial atmosphere of that wonderful land, You may enjoy Your pastimes, with Your flute dancing on Your lips, and surrounded by us, the gopīs, whose hearts are always enchanted by unpredictable ecstatic emotions.”[5] This is a verse from “Lalita Madhava”, so you can imagine the mood of this drama.

If you go to a present-day Vrindavana, you will see a village. You will see the transmission towers for the telephone companies, you will see the people who are living and working there, you will see the golden youth of Delhienjoying there, you will see brand new guest-houses for the westerners, you will see the poisoned and polluted Yamuna. Very difficult to see Krishna, even in that place. Although there are many temples, and there are some very famous and important temples. But it is said that Krishna covers the lilas at the holy places with thin material blanket in order to prevent unqualified eyes to penetrate into the lilas. And most of the people move on that very thin surface. What to do? We have to develop divine vision so as to see the presence of Krishna, Shrimati Radharani, the gopis, the devotees all the time. Not only when we are on a pilgrimage, not only when we come together to listen to a lecture. But practically by connecting back to this divine source you can have that elevated vision all the time. No doubt, it needs some training, but it is possible. AsKrishna is there in your hearts also, we only need to establish that connection very firmly. The invitation from his side is ever open; we only have to respond to that invitation.

And here this very poetic expression about the meeting and the nevertheless felt apprehension of Radha andKrishna(is described). This is very poetic, still you can say: “Well, it is so high, I am so far away from these problems – whether Radharani meetsKrishnain Vrindavana or in Kurukshetra.” But that means you are not moving on the very thin surface of the covering over Vrindavana, but you are swallowed by the throat of the devil. Deep. So better we climb up the stairs, come to the surface, greet the sunshine and see the beauty around. Because actually everything is describing the meeting of Radhe-Shyam. When you see happiness of the world outside – that is the meeting; and when you see sadness or distress – that is the separation. In this way you can connect everything back toKrishna, to Their meeting or separation. We are very fortunate to follow the examples of the great ones in cultivating that science.

 

(to be continued)



[1] “Chaitanya Charitamrita”, Madhya-lila, 1.76; “Padyavali” 387 by Shrila Rupa Goswami

[2] “Chaitanya Charitamrita”, Madhya-lila, 1.77-80

[3] “Chaitanya Charitamrita”, Madhya-lila, 1.81; “Shrimad Bhagavatam” 10.82.48

[4] “Chaitanya Charitamrita”, Madhya-lila, 1.82-83

[5] “Chaitanya Charitamrita”, Madhya-lila, 1.84; “Lalita Madhava” 10.38 by Shrila Rupa Goswami



[Ezt a verset Srímatí Rádhárání mondja.] “Kedves barátom, most találkoztam régi kedves barátommal Krsnával Kuruksétra földjén. Ugyan az a Rádhárání vagyok, és most találkozunk. Nagyon kellemes itt, mégis szeretnék a Jamuná partjára menni az ottani erdő fái alá. Szeretném édes fuvoláját hallani, amint az ötödik hangot játssza Vrndávan erdejében.” [1]

Ez igazából az előző vers folytatása: „Ez ugyanaz a holdvilágos éj, én is ugyan az vagyok, ugyanaz az szerelmes, ugyanaz az elrendezés, mégis visszavágyom Vrndávanba.”

„Most, óh bhakták, halljátok ezen vers rövid magyarázatát. Az Úr Csaitanja Maháprabhu gondolkodott így miután látta Dzsagannáth múrtiját. Gondolatainak tárgya Srímatí Rádhárání volt, aki Kuruksétra földjén találkozott Krsnával. Habár ott találkozott Krsnával, mégis így gondolt Rá: Vrndávan csendes, nyugodt hangulatában, tehénpásztorfiúnak öltözve gondolt rá. De Kuruksétrán Krsna királyi ruhába öltözött, elefántok, lovak és emberek tömegei kísérték. Ezért a légkör nem volt megfelelő a találkozásukhoz. Ahogy Krsnával találkozott és a Vrndávani atmoszférára gondolt, Rádhárání arra vágyott, hogy Krsna vigye Őt újra Vrndávanba, hogy abban a nyugodt légkörben teljesítse vágyát. [2] A gópík így beszéltek: “Kedves Urunk, kinek köldöke olyan, mint a lótuszvirág, lótuszlábaid az egyetlen menedék azok számára, akik az anyagi létezés mély kútjába estek. Lótuszlábaidat imádják, és azon meditálnak a nagy misztikus jógik és a tanult filozófusok. Arra vágyunk, hogy ezek a lótuszlábak a mi szívünkben is felébredjenek, habár mi csak egyszerű személyek vagyunk, akiket a háztartási teendők foglalnak el.” [3] Ez egy idézet a Srímad Bhágavatamból, tízedik ének, és láthatjuk, hogy ez a tízedik ének áll a legközelebb Csaitanja Maháprabhu hangulatához. „A gópík így gondolkodtak, „Kedves Urunk, ha lótuszlábad ismét ellátogat vrndávani otthonunkba, minden vágyunk valóra válik.” Sríla Rúpa Gószvámí egy versben elmagyarázta a Srímad Bhágavatam versének titkos jelentését, hogy a nagyközönség is megérthesse[4].  A gópík így folytatták, „Kedves Krsna, kedvteléseid ízeinek illata tölti be Vrndávan dicső földjének erdeit, melyet Mathurá édessége ölel körül. Ennek a csodálatos földnek a kellemes hangulatában élvezed kedvteléseidet, fuvoláddal mely az ajkadon táncol, a mi társaságunkban, kiknek szívét mindig elbűvölik a kiszámíthatatlan extatikus érzelmek.” [5] Ez a vers a Lalíta Mádhavából való, el tudjátok hát képzelni ennek a műnek a hangulatát.

Ha manapság látogatsz el Vrndávanba, egy falut fogsz látni. Látod majd a telefonszolgáltatók adótornyait, az embereket, akik ott élnek és dolgoznak, láthatod Delhi aranyifjait, amint jól érzik magukat, látsz majd a nyugatiaknak szánt új vendégházakat, a mérgezett és szennyezett Jamunát. Nagyon nehéz meglátni Krsnát, még ott is. Habár nagyon sok templom van, és van néhány nagyon híres és fontos is köztük. Mégis azt mondják, hogy Krsna egy vékony anyagi takaróval fedi be a szent helyek líláit, hogy megóvja azokat az avatatlan szemektől. És az emberek legtöbbje ezen a vékony felszínen mozog. Mit tegyünk hát? Isteni látásmódra kell szert tennünk, hogy mindig láthassuk Krsna, Srímatí Rádhárání, a gópík és a bhakták jelenlétét. Nem csak akkor, amikor zarándoklaton vagyunk, nem csak akkor, amikor összegyűlünk, hogy leckét hallgassunk. Hanem gyakorlatilag azáltal, hogy visszacsatlakozunk az isteni forráshoz, mindig rendelkezhetünk ezzel az emelkedett látásmóddal. Nem kétséges, hogy szükség van némi tréningre, de lehetséges. Ahogy Krsna ott van mindannyiótok szívében, csak meg kell szilárdítanunk azt a kapcsolatot. Az invitálás az ő oldaláról mindig nyitott; csak válaszolnunk kell rá.

Itt pedig költői kifejezésekkel írják le Rádhá és Krsna találkozását és az ennek ellenére érzett nyugtalanságot. Ez nagyon költői, mégis azt mondhatjuk: „Nos, ez annyira magas, nagyon messze vagyok én ezektől a problémáktól – vajon Vrndávanban vagy Kuruksétrán találkozik Rádhárání Krsnával.” De ez azt jelenti, hogy nem a Vrndávant fedő vékony rétegen mozogsz, hanem elnyelt az ördög torka. Mélyen. Jobb, ha felmászunk a lépcsőkön, a felszínre jutunk, üdvözöljük a napsütést és meglátjuk a szépet magunk körül. Mert igazából minden Rádhá-Sjám találkozását írja le. Amikor a boldogságot látod a külvilágban – az a találkozás; és amikor szomorúságot vagy aggodalmat látsz – az az elválás. Ily módon mindent kapcsolatba hozhatsz Krsnával, az Ő találkozásukkal vagy elválásukkal. Nagyon szerencsések vagyunk, hogy követhetjük a nagy személyiségek példáját ennek a tudománynak a művelésében.

 

 

 (folytatjuk)



[1] Csaitanja-csaritámrta Madhja-lílá, 1.76.; Padjávalí 387. (Sríla Rúpa Gószvámí)

[2] Csaitanja-csaritámrta Madhja-lílá, 1.77-80.

[3]  Csaitanja-csaritámrta Madhja-lílá, 1.81.; Srímad Bhágavatam 10.82.48.

[4] Csaitanja-csaritámrta Madhja-lílá, 1.82-83.

[5] Csaitanja-csaritámrta Madhja-lílá, 1.84.; Lalita Mádhava 10.38. (Sríla Rúpa Gószvámí)



[Това е стих, произнесен от Шримати Радхарани.] “Моя скъпа приятелко, сега срещнах своя отдавнашен и скъп приятел Кришна на това поле Курукшетра. Аз съм същата Радхарани и сега се срещаме двамата. Много е хубаво, но все пак бих искала да отидем на брега на Ямуна, под дърветата в тамошната горичка. Копнея да чуя вибрацията на сладката Му флейта, свиреща петата нота в гората на Вриндавана.”[1]

Всъщност, това е продължение на предходния стих: “Същата пълнолунна нощ е, аз съм същата, любимият ми е същият, всичко е същото, но аз копнея да се върна във Вриндавана.”

Сега, о преданоотдадени, моля чуйте кратко тълкувание на този стих. Бог Чайтаня Махапрабху си мислеше така след като видя муртито на Джаганнатх. Предмет на мислите Му бе Шримати Радхарани, която се беше срещнала с Кришна на полето Курукшетра. Макар да бе видяла Кришна там, Тя все пак си мислела за Него така. Представяла си го в мирната и тиха атмосфера на Вриндавана, облечен в пастирски дрехи. Но на Курукшетра Той бил в царски премени, придружен от слонове, коне и тълпи от хора. Затова обстановката не била подходяща за срещата Им. Така срещайки Кришна и мислейки за Вриндаванската атмосфера, Радхарани копнеела Кришна да я заведе отново във Вриндавана и да сбъдне желанията Й в онова спокойно обкръжение.[2]

 Гопите казаха следното: Скъпи Господарю, чийто пъп е точно като лотосов цвят, Твоите лотосови нозе са единственият подслон на падналите в дълбокия кладенец на материалното съществуване. Нозете Ти са обожавани и върху тях медитират великите мистични йоги и високо образовани философи. Бихме искали тези лотосови нозе да заживеят в пробудените ни сърца, въпреки че ние сме само обикновени жени, заети с домашни задължения.”[3] Това е цитат от “Шримад Бхагаватам”, Десета Песен, и можем да видим, че тази Десета Песен е най-близо до настроението на Махапрабху.

Гопите си мислели:Скъпи Господи, ако Твоите лотосови нозе отново дойдат в дома ни във Вриндавана, желанията ни ще се сбъднат.” В един стих Шрила Рупа Госвами е обяснил поверителното значение на стиха от “Шримад Бхагаватам”, за да бъде разбран от общите маси.[4]

Гопите продължили, “Скъпи Кришна, ароматната сладост на Твоите забавления се стеле из горите на славната земя на Вриндавана, заобиколена от сладостта на областта Матхура. В съкровената атмосфера на тази дивна земя Ти можеш да се наслаждаваш на забавленията си с танцуващата на устните Ти флейта и обкръжен от нас, гопите, чиито сърца винаги изобилстват от непредвидими екстатични емоции.”[5] Това е стих от “Лалита Мадхава”, така че можете да си представите настроението на тази драма.

Ако посетите днешна Вриндавана, ще видите едно село. Ще видите транслационните кули на телефонните компании, ще видите хората, които живеят и работят там, ще видите златната младеж на Делхи да се забавлява там, ще видите чисто нови хотели за западняците, ще видите отровената и замърсена Ямуна. Много е трудно да видите Кришна, дори на това място. Макар да има много храмове, и някои от тях да са много известни и значими. Но се казва, че Кришна покрива забавленията на светите места с тънко материално покривало, за да попречат на неквалифицирани погледи да проникнат в лила. И повечето хора се плъзгат по това тънко покривало. Какво да се прави? Трябва да развием божествен взор, за да можем да виждаме присъствието на Кришна, на Шримати Радхарани, на гопите и на преданоотдадените през цялото време. Не само когато сме на поклонение, не само когато се събираме да слушаме лекция. Но на практика, свързвайки се обратно към божествения извор ще можете да имате подобно извисено виждане през цялото време. Без съмнение, за това е нужна тренировка, но е възможно. Тъй като Кришна се намира и във вашето сърце, просто трябва да установим връзката много здраво. Поканата от Негова страна е винаги открита, ние просто трябва да отвърнем на тази покана.

И тук е описан този толкова поетичен израз на срещата, и едновременно с това на чувството за безпокойство на Радха и Кришна. Толкова е поетично, но въпреки това вие може да си кажете: “Това е твърде висше, аз съм прекалено далеч от тези проблеми – дали Радхарани се среща с Кришна във Вриндавана или на Курукшетра.” Но това означава, че не просто се движите по повърхността на тънкото покривало над Вриндавана, а сте погълнати в Дяволското гърло. Надълбоко. По-добре да се изкачим нагоре по стълбите, да излезем на повърхността, да се зарадваме на слънцето и да видим красотата наоколо. Защото всъщност всичко обрисува срещата на Радха и Кришна. Когато виждате щастие в света навън – това е срещата; а когато виждате тъга или нещастие – това е раздялата. По такъв начин можете да свържете всичко с Кришна, с Тяхната среща и раздяла. Ние имаме щастието да следваме примера на великите светци в развиването на тази наука.

 

(следва продължение)



[1] “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.76; “Падявали” 387 от Шрила Рупа Госвами

[2] ” Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.77-80

[3] ” Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.81; “Шримад Бхагаватам” 10.82.48

[4] ” Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.82-83

[5] ” Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.84; “Лалита Мадхава” 10.38 от Шрила Рупа Госвами