Category RSS

Calendar

November 2013
M T W T F S S
« Oct   Dec »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  



Archive for November, 2013

Шри Нитянанда Прабху по природа е много вдъхновен да отдава трансцендентално любящо служене на Бог Кришна. Сега, по поръката на Шри Чайтаня Махапрабху, Той разпространи това изпълнено с обич служене навред. Поднасям безброй поклони в лотосовите нозе на Шри Нитянанда Прабху, който е толкова милостив, че разпростря служенето към Шри Чайтаня Махапрабху по целия свят. Чайтаня Махапрабху се обръщаше към Нитянанда Прабху като към Свой по-голям брат, докато Нитянанда Прабху се обръщаше към Шри Чайтаня Махапрабху като към Свой господар.”[1]

Вижте какви фини взаимоотношения! По-висшият казва: “Ти си Мой брат, по-голям брат!” По-голям брат означава – Ти си по-старши от Мен, Ти си авторитет за Мен. Обаче другият никога не забравя Своята изначална позиция и казва: “Ти си Моят Господ! Аз съм Твой слуга.” И така, какво виждаме тук? Това е сблъсък на раса, защото единият почита другия като брат, а пък той отвръща: “Аз съм Твой слуга.” Едната раса е семейна, а другата – отношение на служене. Но има ли всъщност наистина сблъсък? Не. Защото тези взаимоотношения просто ни дават поука. Казва се, че каквото идва свише, трябва да го приемем. Ако получим покана за танц, трябва да танцуваме. Ако получим подкана да работим, тогава работим. Поканени ли сме на съкровен разговор, разговаряме съкровено. Заръчано ли ни е да мълчим, стремим се да го сторим. Така че каквото и да дойде свише, трябва да го приемем с отворено сърце.

Веднъж видях снимка на един духовен учител, застанал изправен върху един креват, с меч в ръка да се сражава в дуел със свой ученик. Той също стоеше изправен върху леглото и двамата сякаш се дуелираха. Казах си: Леле! Това се казва раса! Ако духовният учител ви покани да се сражавате с него, трябва да влезете в играта, трябва да го направите. Но старайте се да опазите живота му. Не е необходимо да показвате колко добър боец сте, по-добър дори от него. Защото това е друга страна на фината раса.

Както в случая с баща и син. Силиците на сина са незначителни в сравнение с бащините. При все това, когато синът дърпа баща си за пръста и казва: “Ела с мен!” бащата ще тръгне. И според Шрила Шридхара Махарадж тази много специална връзка се нарича обич, нарича се любов.

“Въпреки че Нитянанда Прабху не се различава от самия Баларама, при все това Той винаги счита себе си за вечен слуга на Шри Чайтаня Махапрабху. Нитянанда Прабху молеше всички да служат на Шри Чайтаня Махапрабху, да възпяват славата Му и да мълвят името Му. Нитянанда Прабху заявяваше, че онзи, който отдава предано служене на Шри Чайтаня Махапрабху, е негов живот и душа. По този начин Шрила Нитянанда Прабху проповядваше култа на Шри Чайтаня Махапрабху на всекиго без разграничение. Макар че хората бяха пропаднали богохулници, те постигаха освобождение чрез този процес.”[2]



[1] “Чайтаня Чаритамрита” Мадхя-лила, 1.25-27

[2] “Чайтаня Чаритамрита” Мадхя-лила, 1.28-30



„Srí Nitjánanda Prabhu természeténél fogva arra ihletett, hogy transzcendentális szerető szolgálatot végezzen az Úr Krsnának. Most, Srí Csaitanja Maháprabhu utasítására, mindenhol ezt a szerető szolgálatot osztogatja. Végtelen hódolatomat ajánlom Srí Nitjánanda Prabhu lótuszlábainál, aki olyan kegyes, hogy az egész világon elterjesztette Srí Csaitanja Maháprabhu szolgálatát. Csaitanja Maháprabhu bátyaként szólította Nitjánanda Prabhut, miközben Nitjánanda Prabhu Uraként közelített Srí Csaitanja Maháprabhuhoz.” [1]

Látjátok a finom viszonylatokat! Az elöljáró azt mondja: „Te vagy az én bátyám!” A báty azt jelenti, hogy számomra te feljebbvaló vagy, tekintély. De a másik fél sosem felejti el eredeti helyzetét és így válaszol: „Te vagy az én Uram! Én pedig a szolgád vagyok.” Mit látunk tehát itt? Ez a raszák ütközése, mert az egyik bátyaként tiszteli a másikat, a másik pedig azt mondja: „A szolgád vagyok.” Az egyik családos rasza a másik szolgáló rasza. De valóban ütközésről van szó? Nem. Mert ezek a viszonylatok minket oktatnak. Azt mondják, bármi jöjjön is fentről, fogadjuk el azt. Ha táncba hívnak, táncoljunk. Ha dolgozni hívnak, akkor dolgozzunk. Ha bizalmas beszélgetésre invitálnak, akkor bizalmasan beszélgetünk. Ha arra utasítanak, hogy maradjunk csendben, akkor megpróbáljuk azt tenni. Bármi is jöjjön tehát felülről, próbáljuk meg szépen elfogadni azt és lépjünk be szabadon az invitálásba.

Egyszer láttam egy képet egy tanítómesterről, egy ágy tetején állt, kezében karddal és egyik tanítványával harcolt. A tanítvány is az ágyon állt és úgy nézett ki, hogy harcolnak. És azt mondtam: Oh! Ez a rasza! Ha a lelki tanítómester arra invitál, hogy harcolj vele, akkor tedd meg. De próbáld meg megőrizni az életét. Nem szükséges megmutatni, hogy jó harcos vagy, még nála is jobb. Mert ez egy másik része a finom raszának.

Mint az apa és a fiú esetében. A fiú ereje elenyésző az apáéhoz képest. Mégis amikor a fiú megfogja az apja ujját és azt mondja: „Gyere!” az apa vele megy. És Sríla Srídhar Mahárádzs szerint ezt a nagyon különleges kapcsolatot hívják szeretetnek.

„Habár Nitjánanda Prabhu nem más, mint maga Balarám, mindezek ellenére mindig az Úr Srí Csaitanja Maháprabhu örök szolgájaként tekint önmagára. Nitjánanda Prabhu mindenkit arra kért, hogy szolgálja Srí Csaitanja Maháprabhut, zengje az Ő dicsőségét és mondja az Ő nevét. Nitjánanda Prabhu a legkedvesebbként tekintett arra a személyre, aki Srí Csaitanja Maháprabhu odaadó szolgálatát végezte. Ily módon vezette be Sríla Nitjánanda Prabhu Srí Csaitanja Maháprabhu imádatát mindenki számára, megkülönböztetés nélkül. Habár az emberek elesettek voltak és istenkáromlók, felszabadultak ezen folyamat által.”[2]



[1] Csaitanja-csaritámrta, Madhja-lílá, 1.25-27.

[2] Csaitanja-csaritámrta, Madhja-lílá, 1.28-30.



Śrī Nityānanda Prabhu is by nature very much inspired in rendering transcendental loving service to Lord Kṛṣṇa. Now, being ordered by Śrī Caitanya Mahāprabhu, He distributed this loving service anywhere and everywhere. I offer innumerable obeisances unto the lotus feet of Śrī Nityānanda Prabhu, who is so kind that He spread the service of Śrī Caitanya Mahāprabhu all over the world. Caitanya Mahāprabhu used to address Nityānanda Prabhu as His elder brother, whereas Nityānanda Prabhu addressed Śrī Caitanya Mahāprabhu as His Lord.”[1]

You see the fine dealings! The superior says: “You are My brother, elder brother!” Elder brother means – you are senior to Me, you are authority to Me. But the other party never forgets His original position and says: “You are My Lord! I am Your servant.” So what do we see here? This is a clash of rasa, because one respects the other as a brother and the other says: “I am Your servant.” One is family rasa, other is serving rasa. Is there a clash indeed? Not. Because those dealings are only instructing us. It is said that whatever comes from above, we should accept that. If there is an invitation for dance, we should dance. If there is an invitation to work, then we work. If there is an invitation for intimate talks, then we talk intimately. If there is an instruction to keep silent, then we try to do that. So whatever comes from above we should accept it very nicely and enter freely into that invitation.

Once I have seen a picture of a spiritual master, standing on top of a bed, with a sword in his hand and fighting a duel with one of his disciples. He was also standing on this bed and they were like fighting. And I said: Wow! This is rasa! If the spiritual master invites you to fight a duel with him, you should enter, you should do it. But try to preserve his life. It is not necessary to show that you are a good fighter, even a better fighter than him. Because this is another part of fine rasa.

Like in the case of father and son. The son’s power is insignificant compared to the father. Nevertheless when the son pulls the finger of the father and says: “Come with me!” then the father will go. And according to Shrila Shridhara Maharaj this very special connection is called affection, it is called love.

“Although Nityānanda Prabhu is none other than Balarāma Himself, He nonetheless always thinks of Himself as the eternal servant of Lord Śrī Caitanya Mahāprabhu. Nityānanda Prabhu requested everyone to serve Śrī Caitanya Mahāprabhu, chant His glories and utter His name. Nityānanda Prabhu claimed that person to be His life and soul who rendered devotional service unto Śrī Caitanya Mahāprabhu. In this way, Śrīla Nityānanda Prabhu introduced the cult of Śrī Caitanya Mahāprabhu to everyone without discrimination. Even though the people were fallen souls and blasphemers, they were delivered by this process.”[2]



[1] “Chaitanya Charitamrita” Madhya-lila, 1.25-27

[2] “Chaitanya Charitamrita” Madhya-lila, 1.28-30



“Por su naturaleza Śrī Nityānanda Prabhu es muy inspirado y se dedica a servicio trascendente y afectuoso al Dios Krishna. Ahora, siguiendo la recomendación de Śrī Caitanya Mahāprabhu El extiende este servicio marcado de amor difundiéndolo por todas partes. Me inclino en un sinnúmero de reverencias ante los pies de loto de Śrī Nityānanda Prabhu quien fue  tan misericordioso que difundió por el mundo entero  el servicio dedicado a  Śrī Caitanya Mahāprabhu. El mismo Caitanya Mahāprabhu se dirigía a Nityānanda Prabhu como uno se dirige a Su hermano mayor, mientras que Nityānanda Prabhu se dirigía a Śrī Caitanya Mahāprabhu tratándolo como Su Señor.”[1]

¡Hay que fijarse en estas finas reciprocidades! El que es superior dice: “¡Tú eres Mi hermano,  hermano mayor!” Hermano mayor significa – Tú eres  mi superior, Tú eres mayor que yo, Tú eres una autoridad para  Mí. Por lo tanto, el otro nunca olvida Su posición inicial y replica diciendo: “¡Tú eres Mi Dios! Yo soy Tu servidor.” Entonces, ¿qué es lo que observamos aquí? Se trata de enfrentamiento de rasas puesto que el primero rinde homenaje al otro como  a un  hermano mientras que él responde diciendo: ” Yo soy Tu servidor. ” la primera rasa es familial, mientras que la otra  –  actitud  de servicio. ¿Hay enfrentamiento de veras? No. Ya que estas reciprocidades son aleccionadoras. Se nos dice que debemos aceptar todo lo que venga desde más arriba. Habiendo recibido invitación de danzar, debemos danzar. Si nos invitan a trabajar, trabajaremos. Cuando estemos invitados a conversación recóndita, vamos a conversar de recóndito. Cuando se nos encomiende silencio, trataremos de callarnos. De modo que debemos aceptar con corazón abierto todo lo que venga desde más arriba+

He visto una vez la  foto de un maestro espiritual que estaba de pié sobre una cama con la espada en mano, lidiando en duelo con un discípulo suyo. Aquél también estaba de pie sobre la cama y aparentemente estaban lidiando en duelo. Me he dicho entonces: ¡Vaya, esto sí que es rasa! Si vuestro maestro espiritual os invita a lidiar con él, debéis entrar en el juego, debéis hacerlo. Sin embargo, debéis  tratar de salvaguardar celosamente su vida.  No hace falta demostrar vuestras cualidades de lidiador, mejor que él en la lidia. Ya que esto es otro aspecto de la fina rasa.

Es como el caso de padre e hijo. Las fuercitas  del hijo son insignificantes comparadas con la fuerza paterna.  A pesar de ello, cuando el hijo le tira el dedo a su padre diciéndole: “¡Ven conmigo!”  Y el padre partirá. Y según lo está pregonando Shrila Shridhara Maharaj, esta actitud de relación muy especial se llama afección, se llama amor.

“A pesar de que  Nityānanda Prabhu no sea nadie otro sino el mismo  Balarāma , no obstante El  considera a si mismo como un sempiterno servidor del Señor  Śrī Caitanya Mahāprabhu. Por su parte Nityānanda Prabhu pedía a todos de servir a  Śrī Caitanya Mahāprabhu, de cantar Su Gloria, de susurrar Su nombre. Nityānanda Prabhu proclamaba que cualquiera que se dedicara a servicio dedicado a Śrī Caitanya Mahāprabhu sería suyo en  vida y alma. De tal modo Shrila Nityānanda Prabhu profesaba el culto a  Śrī Caitanya Mahāprabhu y lo profesaba ante todos sin restricción. Aunque la gente era en su mayoría profana,  blasfematoria y miserable, gracias a este proceso aun esa gente alcanzaba su liberación”[2]

1. “Chaitanya Charitamrita” Madhya-lila, 1.25-27

2. “Chaitanya Charitamrita” Madhya-lila, 1.28-30



Bhajan / Бхаджан



There is one very nice story with the Gurudev of Sadhu Maharaj when he was very old. And so it happened that on that day – on that specific day – it was ekadashi. And on ekadashi usually you don’t take anything, or maximum some fruits – you control your eating. And of course Babaji Maharaj was fully conversant and fully under control. But at that morning he was eating rice and dal with chapati on ekadashi day – a little strange, unusual. Gurudev is keeping the ekadashi vows for hundred years, and now all of a sudden one day he is just eating chapati and rice and dal, what is strictly forbidden on ekadashi! Everybody was amazed a little bit. I think at that time Sadhu Maharaj arrived and he said: “Ah, very nice that you came! Come, join the prasadam!” He was a little shocked: “Ah, what to do now? Because you know, you have to keep the vows, but when guru says: “Do this?!” And what do you think? What did he do? He said: “All right, Gurudev, I am coming.” And he started to eat dal and rice and chapati on ekadashi. But then came another disciple, who was a very strict follower of sadhana. Babaji Maharaj again said: “Ah, very nice that you came! Come, join us, take prasadam!” Then this guy said: “This is ekadashi vrata. Today I cannot take.” And Babaji Maharaj said: “Very nice!”

So there are different levels of doing, acting, joining, understanding – we are not uniform. What is proper behaviour for one, might be very disturbing for another. Of course we have to learn the basic rules, no doubt, it’s out of question. But you can see how a real spiritual master will create such circumstances, so that the disciples should learn something. And we can say both behaviours are proper. One is more sadhanic, more controlled, it is not bad. But the other one is more flexible, more like following the taste. And actually it is approved by shastra. Because in shastra it is said that ekadashi vrata is very strong. But you can take water, you can take milk, you can take fruits, you can take medicine, you can take maha-prasadam and you can take whatever is given by guru. With these you don’t break your ekadashi vow. So even if you are very strict in following shastra or sadhana or whatever, there is always a chance to be mistaken. While the other decision was devotional. Of course we are not trying to find excuses and ways to avoid some little difficulties and tapasya. But I think you understand the point – that in some cases we have to give up our attachment.

And this invitation from the spiritual master is actually working on all platforms. Because practically we are attached to our material conditionings. When we are still outside the devotional circles, the devotees will invite: “Come, join us!” and you will say: “Ah, no, no, I am busy. I have to do this, I have to do that…” – that means you are not on that platform. So they invite from one state of consciousness to join another state of consciousness: “Come! Make one step!”

In the same way this invitation is permanently with us. Always going further and further, just like in the discussion of Mahaprabhu and Ramananda Ray about what is the goal of life: “To make Krishna happy.” “Yes, you are right, but go deeper. What is the next step?” So it is always going on. And finally Ramananda, although he was a great pandit, said: “There is one more step, but there is no shastra about that. I know the steps, but shastra does not know.” Then what did Mahaprabhu say? “Be silent.” I think this is very, very instructive story. In the temple of Shrila Shridhara Maharaj the devotees know by heart that chapter from “Chaitanya Charitamrita” although this is some three hundred and more verses. Because it is so important what is the goal of life.

 



Има една много хубава история с учителя на Садху Махарадж, когато бил много стар. И така, случило се точно в този ден да е екадаши. На екадаши обикновено не се яде нищо, максимум малко плодове, за да се овладее глада. Разбира се, Бабаджи Махарадж много добре знаел това и бил напълно себеовладян. Обаче сутринта на екадаши той ядял ориз, дал и чапати – доста странно, необикновено. Гурудев спазва обета на екадаши в продължение на сто години, а сега не щеш ли един ден просто яде чапати, ориз и дал, които са строго забранени на екадаши! Всички били леко смаяни. Мисля, че по това време пристигнал Садху Махарадж и той му казал: “О, колко хубаво, че дойде! Ела, хапни с мен прасадам!” Той бил леко шокиран: о, какво да сторя сега, защото обетите трябва да се спазват, но когато гуру ти каже: “Направи това!”… Какво мислите, как постъпил той? Казал: “Добре, Гурудев, идвам.” И започнал да яде дал, ориз и чапати на екадаши. Но после дошъл друг един ученик, който бил много стриктен последовател на садхана. Бабаджи Махарадж отново казал: “О, колко хубаво, че дойде! Ела, присъедини се към нас, приеми прасадам!” Ала той отвърнал: “Днес е екадаши врата. Днес не ям.” И Бабаджи Махарадж рекъл: “Добре тогава!”

Така че има различни нива на вършене, действане, присъединяване, разбиране – ние не сме еднакви. Онова, което е правилно поведение за един, може да е много смущаващо за друг. Разбира се, без съмнение трябва да научим основните правила, това изобщо не стои под въпрос. Но виждате как истинският духовен учител създава такива условия, че учениците да научат нещо. Можем да кажем, че и двата типа поведение са правилни. Единият е по-стриктно по правилата, по-контролиран, което не е лошо. Но другият е по-гъвкав, повече следва вкуса. И всъщност, това е потвърдено в шастра. Защото в шастра се казва, че екадаши врата е много строг. Обаче можеш да приемаш вода, можеш да приемаш мляко, можеш да приемаш плодове, можеш да вземаш лекарства, можеш да приемаш маха-прасадам и можеш да приемаш всичко, което ти дава гуру. С тези неща не нарушаваш своя екадаши обет. Така че дори да си много стриктен в следването на шастра, садхана или каквото и да било, винаги има шанс да сбъркаш. Докато другото решение било от преданост. Разбира се, не се опитваме да си намерим извинения как да избегнем малко трудности или тапася. Но мисля, че разбирате смисъла – че в някои случаи трябва да изоставим привързаностите си.

Тази покана от духовния учител всъщност действа на всички нива. Защото на практика ние сме привързани към своите материални обусловености. Когато все още си извън кръговете на бхактите, те ще те канят: “Ела, присъедини се към нас!” а ти казваш: “А, не, зает съм. Имам да правя това, имам да правя онова” – което значи, че не си на това ниво. Те те канят от едно ниво на съзнание да достигнеш друго: “Ела! Направи една крачка!”

По същия начин и тази покана е винаги с нас. Винаги вървим все по-нататък и по-нататък, точно както в разговора между Махапрабху и Рамананда Рая за това каква е целта на живота: “Да направим Кришна щастлив”. “Да, прав си, но влез по-надълбоко. Коя е следващата стъпка?” Така че това винаги продължава. И накрая Рамананда, макар да бил велик пандит, казал: “Има още една стъпка, но няма шастра за нея. Аз знам стъпката, но шастра не знае.” И какво казал Махапрабху тогава? “Замълчи.” Мисля, че това е много, много поучителна история. В храма на Шрила Шридхара Махарадж бхактите знаят наизуст тази глава от “Чайтаня Чаритамрита” макар да е над триста стиха. Защото е толкова важно коя е целта на живота.



“All glories unto Śrī Gaurahari, who is an ocean of mercy! All glories unto You, the son of Śacīdevī, for You are the only friend of all fallen souls! All glories unto Lord Nityānanda and Advaita Prabhu, and all glories unto all the devotees of Lord Caitanya, headed by Śrīvāsa Thākura! I have previously described in synopsis the ādi-līlā [initial pastimes], which have already been fully described by Vrndāvana dāsa Thākura. I have therefore given only a synopsis of those incidents, and whatever specifics were to be related have already been given in that synopsis. To describe the unlimited pastimes of Śrī Caitanya Mahāprabhu is not possible, but I now wish to relate the chief incidents and give a synopsis of those pastimes occurring at the end. I shall describe only in synopsis that portion which Vrndāvana dāsa Thākura has described very elaborately in his book Caitanya-mańgala. Whatever incidents are outstanding, however, I shall later elaborate.” [1]
So, Krishnadas Kaviraj takes a very humble position. There were many devotees who tried to summarize the pastimes and the life of Shri Chaitanya Mahaprabhu and one of them was Vrindavan das Thakur, he was a very respected personality. After him others also start to write the stories, to collect the stories about Mahaprabhu, like Lochandas and Krishnadas Kaviraj and others. Still they all respected the original collection given by Vrindavan das Thakur.
“Actually the authorized compiler of the pastimes of Śrī Caitanya Mahāprabhu is Śrīla Vrndāvana dāsa, the incarnation of Vyāsadeva. Only upon his orders am I trying to chew the remnants of food that he has left. Placing his lotus feet upon my head in great devotion, I shall now describe in summary the Lord’s final pastimes.” [2]
And now comes the summarized description of the activities of Mahaprabhu. “For twenty-four years, Lord Śrī Caitanya Mahāprabhu remained at home, and whatever pastimes He performed during that time are called the ādi-līlā. At the end of His twenty-fourth year, in the month of Māgha, during the fortnight of the waxing moon, the Lord accepted the renounced order of life, sannyāsa. After accepting sannyāsa, Lord Caitanya remained within this material world for another twenty-four years. Within this period, whatever pastimes He enacted are called the śesa-līlā, or pastimes occurring at the end. The final pastimes of the Lord, occurring in His last twenty-four years, are called madhya [middle] and antya [final]. All the devotees of the Lord refer to His pastimes according to these divisions. For six years of the last twenty-four, Śrī Caitanya Mahāprabhu travelled all over India, from Jagannātha Purī to Bengal and from Cape Comorin to Vrndāvana. All the pastimes performed by the Lord in those places are known as the madhya-līlā, and whatever pastimes were performed after that are called the antya-līlā. The pastimes of the Lord are therefore divided into three periods — the ādi-līlā, madhya-līlā and antya-līlā. Now I shall very elaborately describe the madhya-līlā. For eighteen continuous years, Lord Śrī Caitanya Mahāprabhu remained at Jagannātha Purī and, through His personal behavior, instructed all living entities in the mode of devotional service. Of these eighteen years at Jagannātha Purī, Śrī Caitanya Mahāprabhu spent six years with His many devotees. By chanting and dancing, He introduced the loving service of the Lord.” [3]
So from this period we can see that Chaitanya Mahaprabhu acted in different ways. Sometimes He was acting as a student, other times He was acting as a professor; sometimes as a husband and obedient son of the mother, other times like a renunciate; sometimes as a pilgrim, travelling all the holy places in India practically, other times like kshetra-sannyas, staying in one place and not moving from it; sometimes instructing devotees by dancing and chanting and staying with them, other times hiding in Gambira and living in full ecstasy. Nevertheless there was one common feature of His life – dedication to Lord Krishna and deep meditation on the path and the goal.
And you all also act differently in the different stages of your life. Sometimes you act like students, other times we act like masters; sometimes we are daughters, other times we are mothers; sometimes you are a boss of a company, other times – a humble servant of a family. So many different positions we have to take! Nevertheless there should be one common basic point, which should never change and that is the dedication to the Supreme Lord. If you have fixed that in your mind and heart, then you can go to whatever place you want, you can take whatever position Krishna offers you. If you are strong enough I would say: you can take whatever position Maya Devi offers you, because you will never forget where you belong.


1.”Chaitanya Charitamrita” Madhya-lila, 1.6-12
2.”Chaitanya Charitamrita” Madhya-lila, 1.13-14
3.”Chaitanya Charitamrita” Madhya-lila, 1.15-23

 



„Minden dicsőség Srí Gauraharinak, aki a kegy óceánja! Minden dicsőség Néked, Sacsídéví fiának, mert te vagy az elesett lelkek egyetlen barátja! Minden dicsőséget az Úr Nitjánandának és Advaita prabhunak, minden dicsőséget az Úr Csaitanja valamennyi bhaktájának, Srívász Thákurral az élen! Korábban már dióhéjban elmondtam az ádi-lílát [kezdeti kedvtelések], melyet Vrndávan dász Thákur már kifejtett. Én ezért csak összefoglaltam azokat az eseményeket, és a kapcsolódó történéseket is leírtam már az összefoglalóban. Ki tudná felmérni Srí Csaitanja Maháprabhu határtalan kedvteléseit, én itt most csak a legfontosabbakat szeretném leírni, valamint összefoglalni a végső kedvteléseket. Én csak összefoglalom azokat az eseményeket, melyeket Vrndávan dász Thákur már részletesen kifejtett könyvében, a Csaitanja-mangalában. A kimagasló eseményeket később részletesen leírom.” [1]

Krsnadász Kavirádzs tehát egy nagyon alázatos helyzetet vesz fel. Sok olyan bhakta volt, aki megpróbálta összefoglalni Srí Csaitanja Maháprabhu életét és kedvteléseit, egyikük Vrndávan dász Thákur, egy igen megbecsült személy. Őutána mások is elkezdték leírni, összegyűjteni a Maháprabhuval kapcsolatos történeteket, mint Lócsandász, Krsnadász Kavirádzs, és mások. Mégis mindannyian nagyra értékelték az eredeti gyűjteményt, melyet Vrndávan dász Thákur írt.

„Valójában Srí Csaitanja Maháprabhu kedvteléseinek hiteles összegyűjtője Sríla Vrndávan dász, Vjászadéva inkarnációja. Csupán az ő utasításának eleget téve próbálom megrágni ételének maradékát. Nagy odaadással helyezve fejemre lótuszlábait, most összefoglalva leírom az Úr végső kedvteléseit.” [2]

És most jön Maháprabhu cselekedeteinek összefoglalója: „Huszonnégy éves koráig az Úr Srí Csaitanja Maháprabhu otthon maradt, és akkori kedvteléseit hívják ádi-lílának. Huszonnegyedik évének végén, mágha hónapjában, a növő hold két hete alatt, az Úr a szannjász, az élet lemondott rendjébe lépett. A szannjász rend elfogadása után, az Úr Csaitanja még huszonnégy évet töltött ebben az anyagi világban. Az ebben az időszakban játszott kedvteléseit, sésa-lílának, vagyis végső kedvteléseknek hívják. Az Úr végső kedvteléseit, melyek az utolsó huszonnégy évben történtek, madhjának [középső] és antjának [végső] hívják. Az Úr minden bhaktája ezen felosztás szerint említi kedvteléseit. Az utolsó huszonnégy évből hatot Srí Csaitanja Maháprabhu azzal töltött, hogy átutazta Indiát, Dzsagannáth Puríból Bengálba és Ráma hídjától (Szétubandha) Vrndávanba. Azokat a kedvteléseket, melyeket az Úr ezeken a helyeken mutatott be, madhja-líláként ismerik, azokat pedig, melyek ezután történtek antja-líláként. Az Úr kedvteléseit ezért három szakaszra osztják – az ádi-lílá, a madhja-lílá és az antja-lílá. Én most részletesen kifejtem a madhja-lílát. Az Úr Srí Csaitanja Maháprabhu tizennyolc éven keresztül folyamatosan Dzsagannáth Puríban maradt és saját példáján keresztül az odaadó szolgálatra tanította az összes élőlényt. Ebből a Dzsagannáth Puríban töltött tizennyolc évből hatot bhaktáival együtt töltött. Énekelve és táncolva mutatta be az Úr szerető szolgálatát.” [3]

Ebből az időszakból láthatjuk, hogy Csaitanja Maháprabhu különféle módokon viselkedett. Néha úgy, mint egy diák, máskor, mint egy professzor; néha, mint egy férj és az édesanyja engedelmes fia, máskor, mint egy lemondott szerzetes; néha, mint egy zarándok, a szent helyeket látogatva, máskor, mint ksétra-szannjász, egy helyben maradva és el nem mozdulva onnan; néha, énekelve és táncolva a bhaktákat tanította és velük töltötte az időt, máskor elbújt a Gambhírában és teljes extázisba merült. Azonban volt életének egy közös jellemzője – az Úr Krsna iránti odaadás és az úton, valamint a célon való mély meditáció.

És az életetek különböző szakaszaiban ti is különféleképpen viselkedtek. Néha, mint diákok, máskor, mint mesterek; néha gyermekek vagyunk, máskor anyák; néha cégvezetők, máskor egy család alázatos szolgái. Oly sok különböző pozíciót kell felvállalnunk! Azonban kell lenni egy közös, alappontnak, ami soha nem változik és ez a Legfelsőbb Úr iránti odaadás. Ha megszilárdítottad ezt elmédben és szívedben, akkor bármilyen helyre ellátogathatsz, elfogadhatsz bármilyen pozíciót, amit Krsna felajánl neked. Ha elég erős vagy, akkor azt mondom: elfogadhatsz bármilyen pozíciót, amit Májá Déví felajánl neked, mert sosem fogod elfelejteni hová tartozol.



[1] Csaitanja-csaritámrta, Madhja-lílá, 1.6-12.

[2] Csaitanja-csaritámrta, Madhja-lílá, 1.13-14.

[3] Csaitanja-csaritámrta, Madhja-lílá, 1.15-23.



Вечна слава на Шри Гоурахари, който е океан от милост! Вечна слава на Теб, сине на Шачидеви, защото Ти си единственият приятел на всички пропаднали души! Вечна слава на Бог Нитянанда и Адвейта Прабху, и вечна слава на всички предани на Бог Чайтаня, начело с Шриваса Тхакура! Преди описах накратко ади-лила [началните забавления], които са разказани подробно от Вриндавана даса Тхакура. Затова съм дал само кратко описание на тези събития, а всичко специфично, което заслужава да бъде разказано, вече е представено в това резюме. Да се разкаже за първоначалните забавления на Шри Чайтаня Махапрабху е невъзможно, ала сега аз искам да спомена най-важните събития и накратко да опиша забавленията, случили се накрая. Ще разкажа съвсем съкратено онези събития, които Вриндавана даса Тхакура подробно е описал в своята книга “Чайтаня Мангала”. Онези случки, обаче, които са значими, по-късно ще разкажа подробно.”[1]

И така, Кришнадас Кавирадж заема много смирена позиция. Имало е много бхакти, които са се опитвали да обобщят забавленията и живота на Чайтаня Махапрабху, и един от тях бил Вриндавана даса Тхакура, който бил много уважавана личност. След него и други започнали да събират и описват историите за Махапрабху, като Лочандас, Кришнадас Кавирадж и други. При все това, всички те зачитали оригиналния сборник, написан от Вриндавана даса Тхакура.

В действителност, упълномощеният съставител на забавленията на Шри Чайтаня Махапрабху е Вриндавана даса Тхакура, инкарнацията на Вясадева. Единствено по негова заръка аз се опитвам да предъвквам остатъците от храната, която той е оставил. Поставяйки лотосовите му нозе върху главата си с голяма преданост, сега ще опиша накратко последните забавления на Бога.”[2]

И сега следва съкратено описание на дейностите на Махапрабху. В продължение на двадесет и четири години Бог Шри Чайтаня Махапрабху живя у дома си, и забавленията, които извършваше през този период, се наричат ади-лила. В края на двадесет и четвъртата си година, през месец Магха, при нарастващата луна, Богът прие ордена на отречението, санняса. След като прие санняса, Богът остана в този материален свят още двадесет и четири години. В този период забавленията, които извършваше, се наричат шеша-лила, или забавленията, случили се накрая. Последните забавления на Бога, случили се през вторите Му двадесет и четири години, са наречени мадхя [средни] и антя [последни]. Всички преданоотдадени на Бога познават забавленията Му съобразно тези подразделения. Шест от последните двадесет и четири години Шри Чайтаня Махапрабху пътуваше из цяла Индия, от Джаганнатха Пури до Бенгал и от Нос Коморин до Вриндавана. Всички забавления, извършени от Бога по тези места, са известни като мадхя-лила, а забавленията, извършени след това, са наречени антя-лила. Така че забавленията на Бога се делят на три периода ади-лила, мадхя-лила и антя-лила. Сега подробно ще опиша мадхя-лила. Осемнадесет последователни години Шри Чайтаня Махапрабху остана в Джаганнатха Пури и с личното си поведение даваше пример на живите същества в настроението на преданото служене. От тези осемнадесет години в Джаганнатха Пуру, шест Шри Чайтаня Махапрабху прекара с многобройните си преданоотдадени. Танцувайки и пеейки, Той представяше изпълненото с любов служене на Бога.”[3]

И така, от тези периоди виждаме, че Чайтаня Махапрабху е действал по различни начини. Понякога е действал като ученик, друг път като учител; понякога като съпруг и послушен син, друг път като отреченик; понякога като поклонник, пътуващ практически из всички свети места в Индия, друг път като кшетра-санняс, който стои само на едно място и не мърда оттам; понякога напътствайки бхактите като танцува, пее и остава заедно с тях, друг път криейки се в Гамбира и живеейки в пълен екстаз. При все това, има една неизменна черта в живота Му – посветеността към Бог Кришна и дълбоката медитация върху пътя и целта.

Вие също действате различно през различни етапи в живота си. Понякога се държите като ученици, друг път като учители; понякога сме дъщери, друг път майки; понякога си шеф на фирма, друг път – смирен слуга на семейство. Толкова много различни позиции ни се налага да приемаме! При все това, трябва да има една обща, основна точка, която никога да не се променя и това е посветеността към Върховния Бог. Ако сте установили тази точка в ума и сърцето си, можете да ходите където ще, можете да приемате каквато позиция Кришна ви отреди. Ако сте достатъчно силни бих казал дори: можете да поемете каквато и позиция да ви отрежда Мая Деви, защото никога няма да забравите къде принадлежите.



[1] “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.6-12

[2] “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.13-14

[3] “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.15-23