Category RSS

Calendar

April 2013
M T W T F S S
« Mar   May »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  



Archive for April, 2013

“How to recognize our spiritual master? We should not identify him with the picture that is perceived by our senses. In the wintertime he is using a big coat and during the summer he is dressed in a small dhoti. The clothes are not so important. In one life guru can take such a body, in another life – different body. In different times guru appears in different forms. On the higher planetary systems the demigods, gandharvas and siddhas also have spiritual masters, although there have no such crude physical bodies. The form might be different or different acharyas might perform their services parallel. But to recognize the spiritual master outside vision is not enough; we must perceive the essence. Krishna says: “Ultimately I am the acharya – acharyam mam vijaniyam – Know, that I am no different from the acharya.”[1] This is a divine function, but to recognize this divine function, we must have transcendental vision.

A human being is judged according to the most superficial qualities – like his cloths, his body, his mind or intellect. But the spiritual clear vision will show us reality in a correct manner. We should get rid of the misconception that the picture shown through our senses is reality. Real reality is beyond the conception of the senses and only with the help of the spiritual master we can conceive that.”[2]

With the help of the spiritual master we can understand that the real reality is beyond, it is over there. But with his help we can understand that this “over there” is over here! Yet we should not mix that what is over here is over there; this might be a mistake.

“Perfect knowledge can come to some conclusions from even small signals. From the superficial signs we should come to the essence. Of course it does not mean that the physical presence of the spiritual master should be neglected, but the essence hides in a deeper recess. The things, left by our spiritual master, like the coat or the shoes, are worshipable, but the personal service is more precious. The photograph is not the guru although it describes him. Vision or hearing does not give a full vision of a person. The real experience is the words or the understanding of the instructions of the spiritual master. This is real Krishna consciousness.”

Sometimes the disciples of Shrila Prabhupad were collecting the dhotis of Shrila Prabhupad – just to remember the spiritual master… But I am convinced that it is not enough to collect some relics from our spiritual masters, to keep it like in a museum, sometimes to clean it from the dust – and otherwise this is our surrender to our masters; it is not enough. Тhe essence here is to understand the instructions. Our spiritual growth, our spiritual understanding is tested on the achievement how much we had understood from the instructions.

“Beyond the different qualities of our master we can appreciate his charming character, his way of behavior, his gestures or intellectual capacities, but we should not miss the essence – i.e. the instructions. This should be the highest goal and for this high goal we should be ready to sacrifice everything.”

So, I wanted to mention these little thoughts and quote this from Shrila Shridhara Maharaj – how to recognize the master. And as the wrist-watch is not time itself, it only shows the time, the picture is not the guru himself, but describes the master.



[1] “Shrimad-bhagavatam” 11.17.27

[2] Shrila Shridhara Maharaj, “Shri Guru and his grace”



Как да разпознаем духовния си учител? Не бива да го отъждествяваме с образа, който възприемат сетивата ни. Зиме той носи дебело палто, а лете е само по дхоти. Дрехите не са толкова важни. В един живот гуру приема едно тяло, в друг – друго. В различните времена гуру се появява в различни форми. На по-висшите планетарни системи полубоговете, гандхарвите и сиддхите също имат духовни учители, макар те да не са в такива груби физически тела. Формата би могла да е различна; различни ачарии могат да извършват служенето си паралелно. Но да се разпознае духовният учител не е достатъчен външният поглед; трябва да долавяме същината. Кришна казва: „В крайна сметка Аз съм ачария – ачария мам виджаниям – Знай, че аз не се различавам от учителя.”[1] Това е божествена функция, но за да разпознаем тази божествена функция ни е нужна трансцендентална визия.

За човека съдят по най-повърхностните характеристикиоблеклото, тялото, ума или интелекта. Ала духовно чистото виждане ще ни покаже реалността съвсем конкретно. Трябва да се отървем от погрешната идея, че картината, която ни представят сетивата ни, е реалността. Истинската реалност е отвъд обсега на сетивата и ние можем да я схванем единствено с помощта на духовния учител.”[2]

С помощта на духовния учител можем да разберем, че истинската реалност е отвъд, оттатък. Но с негова помощ разбираме, че онова „оттатък” е тук! Въпреки всичко не бива да объркваме това, което е тук, с онова оттатък; това би могло да е грешка.

Съвършеното знание може да достигне до заключения дори по съвсем дребни признаци. От духовните признаци трябва да стигнем до същината. Разбира се това не означава, че физическото присъствие на учителя трябва да бъде пренебрегнато, ала същината е скрита надълбоко. Вещите, оставени от духовния ни учител, например палтото или обувките му, заслужават обожание, обаче личното служене е по-ценно. Снимката не е гуру, макар да го описва. Виждането или чуването не дават пълна представа за човека. Истинското преживяване са словата или разбирането на напътствията на духовния учител. Това е истинско Кришна съзнание.”

Понякога учениците на Шрила Прабхупад му крадяли дхотито – просто за да могат да помнят духовния учител… Но аз съм убеден, че не е достатъчно да събираме някакви реликви от духовните си учители, които да пазим като в музей, понякога почиствайки ги от прахта – и това да представлява нашата отдаденост към учителя ни; толкова не стига. Есенцията е да се разберат напътствията. Проверка за духовното ни развитие, за духовното ни разбиране е доколко сме схванали наставленията.

Отвъд различните качества на нашия учител – можем да харесваме завладяващия му нрав, начина, по който се държи, жестовете му или интелектуалните му способности –  ала не бива да пропускаме същината, т.е. ученията. Те трябва да са най-висшата цел и за тази висша цел трябва да сме готови да пожертваме всичко

Исках да споделя с вас тези мисли и да цитирам Шрила Шридхара Махарадж за това как да разпознаем учителя. Точно както ръчният часовник не е самото време, а просто показва времето, така и снимката не е самият гуру, но го описва.



[1] “Шримад Бхагаватам” 11.17.27

[2] Шрила Шридхара Махарадж, „Шри гуру и неговата милост”



“O Brahma, please know that the universal elements enter into the cosmos and at the same time do not enter into the cosmos; similarly, I Myself also exist within everything created, and at the same time I am outside of everything.”[1]

Actually here in this verse the functioning of the different divine energies are described – how these different primordial elements enter the creation. The elements existed before the bodies were formed. They are the material cause of the bodies. Body is taken from matter, therefore body will return to matter. Soul is coming from the Supreme, somehow, in a very hidden way; therefore it will return back to Him. So we can say that the spiritual sparks, the jivas, take a form. They build a body all around themselves from the elements that are available in the universe. If matter is the material cause, there must be some master plan also behind forming the bodies. There must be such a cause that is a plan cause. We can say that this is the thought, the desire of the jiva. If there is a desire, there will be some consequences; according to your desires you will get a body with different capacities. Therefore we can say that the body is an embodied thought. Be careful about your thoughts, because you will get the body according to your thoughts.

So, the bodily forms are taken from matter and they will return to matter. Still this ocean, this storehouse of matter, exists independently of your limited bodily construction also. If you take one drop of the ocean, it does not diminish. If you add one drop to the ocean, it does not become greater.

This is a very mysterious action of our Lord – that He is pervading the universe and at the same time remains separate. It the “Bhagavad-gita” He says: “In My unmanifest form I pervade this whole universe. All living entities are inside Мe but I am not in them. Nevertheless all the creation is not in Me. This is My mystic power. Although I am the maintainer of all the living entities and I am present everywhere, still I am the original source of creation.”

This seems to be controversial – that He is separate and pervading. We expect God to be clear and not controversial. Still what we see here? Which opinion should we believe: when He says “Yes, I аm inside everything” or when He says “But I am not”? How can we believe such words? Well, we can say we should not believe, we should glorify these qualities. Philosophy means the ability of admiration. To say “Wow! That is great!” This is real philosophy. But philosophy is not the end. Because philosophy is only an approach to the truth, it is not the truth itself. First you should become a philosopher; and then you should become pure like a child.Krishnasays in some verses: “What is the use of this complicated philosophy? With an insignificant fragment of My glories I just pervade this whole universe.”

And if we have purified vision, it will be easier to see this mystery of Supreme Lord Krishna – that He is everywhere and He preserves His separate identity.

Therefore we can say that Krishna is everything, but not everything isKrishna. Because for example, let us take this carpet. Where do the threads come from? Not from the sheep, but finally from God. And where do the colors come? Not from the chemicals or natural colors, but ultimately from God Supreme. And where does the talent to make a carpet like this comes from? Not from the person, who is making it, but it is provided by the Supreme. So ultimately this is a manifestation of divine energy. Right? By source, by material, by talents, by use – because it is used in the temple. Still in most of the cases we do not put the carpets on our altar to worship that. In one sense this is Krishna, still this is notKrishna.

Just like you! In one sense you are Krishna. At least a small Krishna; or some little part of His energy. But we cannot say that you are Krishna. Similar in nature, but separate in personality. Just imagine if so many Krishnaswould run around here, stealing all the butter from “BILLA”. Big problem! One is enough! One Makanchor[2] is enough.



[1] “Shrimad-bhagavatam”2.9.35

[2] Makanchor – The Butter Thief,Krishna



Az univerzum elemei behatolnak a kozmoszba, ugyanakkor különállóak maradnak. Hasonlóan én is jelen vagyok minden teremtett dologban, mégis rajtuk kívül létezem.[1]

Ez a vers igazából leírja a különböző isteni energiák működését – hogyan hatolnak be a teremtésbe ezek a különböző ősi elemek. Az elemek már a testek megformálás előtt léteztek. Ők a testek anyagi okai. A test az anyagból vétetett, ezért oda is fog vissza térni. A lélek a Legfelsőbbtől származik, valahogy, nagyon rejtett módon; ezért Hozzá fog visszatérni. Azt mondhatjuk tehát, hogy a lelki szikrák, a dzsívák, testet öltenek. Egy testet építenek maguk köré azokból az elemekből, melyek elérhetőek az univerzumban. Ha az anyag az anyagi ok, kell, hogy legyen valami tervrajz is a háttérben a testek megformálásához. Valami olyan oknak kell lennie, mely egy tervet rejt magában. Mondhatjuk, hogy ez a dzsíva gondolata, vágya. Ha van egy vágy, annak lesznek következményei is; vágyaid szerint különböző képességekkel rendelkező testet kapsz. Ezért azt mondhatjuk, hogy a test egy testet öltött gondolat. Legyetek óvatosak a gondolataitokkal, mert azok alapján kapjátok a testetek.

A testi formák tehát az anyagból vétettek és oda is térnek vissza. Mégis ez az óceán, az anyagnak ezen raktára korlátozott testi felépítésedtől is függetlenül létezik. Ha elveszel egy cseppet az óceánból, az nem csökken. Ha hozzáadsz egy cseppet az óceánhoz, nem lesz nagyobb.

Urunknak egy nagyon misztikus cselekedete ez – hogy behatol az univerzumba és ugyanakkor különálló is marad. A Bhagavad-gítában azt mondja: „Megnyilvánulatlan formámban áthatom ezt az egész univerzumot. Az összes élőlény Bennem van, de én nem vagyok bennük. Ennek ellenére a teremtés egésze nincs Bennem. Ilyen misztikus hatalmam. Habár én vagyok minden élőlény fenntartója, és mindenhol jelen vagyok, mégis én vagyok a teremtés eredeti forrása.”

Ez ellentmondásosnak tűnik – az, hogy Ő különálló és ugyanakkor mindent át is hat. Istentől azt várjuk el, hogy teljesen érthető legyen, nem pedig ellentmondásos. Mégis mit látunk itt? Melyik véleménynek higgyünk: amikor azt mondja „Igen, mindenben ott vagyok” vagy amikor azt mondja „de én nem vagyok bennük”? Hogyan hihetünk ezeknek a szavaknak? Nos, mondhatjuk azt, hogy nem hinnünk kell, hanem dicsőítenünk ezeket a tulajdonságokat. A filozófia a csodálatra való képességet jelenti. Hogy azt mondjuk „Óh! Ez nagyszerű!” Ez az igazi filozófia. De a filozófia nem a cél. Mert a filozófia csak egy módszer az igazság megközelítéséhez, nem maga az igazság. Először váljatok filozófussá; majd váljatok olyan tisztává, mint egy gyermek. Krsna azt mondja néhány versben: „Mi a haszna ennek a bonyolult filozófiának? Dicsőségem egyetlen töredékével áthatom ezt az egész univerzumot.”

És ha megtisztult látással rendelkezünk, könnyebb lesz meglátni a Legfelsőbb Úr ezen misztikus voltát – hogy ott van mindenütt és megőrzi különálló identitását.

Ezért azt mondhatjuk, hogy Krsna a minden, de nem minden Krsna. Mert vegyük például ezt a szőnyeget. Honnan jön a fonál? Nem a birkától, hanem végső soron Istentől. És honnan jönnek a színek? Nem a kémiai szerektől vagy a természetes színezékektől, hanem végső soron a Legfelsőbb Úrtól. És honnan jön a képesség ahhoz, hogy ilyen szőnyeget készítsen? Nem attól a személytől, aki készíti, hanem a Legfelsőbb biztosítja azt. Végső soron ez az isteni energia megnyilvánulása. Így van? A forrás, az anyag, a képességek, a felhasználás által – mert a templomban használják. Mégis általában a szőnyegeket nem tesszük fel az oltárunkra és nem kezdjük imádni. Bizonyos értelemben Krsna, és mégsem Krsna.

Ahogyan ti! Bizonyos értelemben Krsna vagytok. Legalább is egy kis Krsna, vagy valami kis része az energiájának. De nem mondhatjuk azt, hogy ti vagytok Krsna. Természetben hasonló, de személyiségben különböző. Gondoljatok csak bele, ha ilyen sok Krsna rohangálna itt, minden vajat ellopva a Billából. Elég nagy probléma lenne! Elég belőle egy! Egy Makhancsór [2] elég.

 



[1] Srímad Bhágavatam 2.9.35.

[2] Makhan-csór – A vaj-tolvaj, Krsna



„О Брахма, както първоелементите на вселената влизат в космоса и в същото време не влизат, така и Аз самият се намирам във всичко сътворено и едновременно с това съществувам отделно от всичко.”[1]

Всъщност в този стих се описва функционирането на различните божествени енергии – как тези разнообразни изначални елементи навлизат в битието. Елементите са съществували преди да се формират телата. Те са материалната причина за телата. Тялото е взето от материята, затова ще се върне в материята. Душата идва от Върховния, по някакъв много скрит начин; затова ще се върне при Него. Така че можем да кажем, че духовните искри, дживите, приемат форма. Те си изграждат тяло около себе си от елементите, които са налични във вселената. Ако материята е материалната причина, трябва да има и някакъв генерален план, скрит зад формирането на телата. Трябва да има скрита причина, свързана с плана на създаването. Можем да кажем, че това е мисълта, желанието на дживата. Ако има желание, ще има и някакви последствия; съобразно желанията си ще получите тяло с различни способности. Затова можем да кажем, че тялото е въплътена мисъл. Бъдете внимателни с мислите си, защото ще получите тяло, което им съответства.

И така, телесните форми са взети от материята и ще се върнат в материята. При все това този океан, този склад от енергия, съществува и независимо от вашата телесна конструкция. Ако вземете една капка от океана, той не намалява. Ако добавите една капка към океана, той не става по-голям.

Това е много мистично действие на нашия Бог – че прониква вселената и в същото време остава отделен. В „Бхагавад Гита” Той казва: “В непроявената си форма Аз прониквам цялата вселена. Всички живи същества са в Мен, но Аз не съм в тях. Въпреки всичко цялото творение не е в Мен. Такава е мистичната ми сила. Макар да съм поддръжникът на всички живи същества и да присъствам навсякъде, все пак Аз съм изначалният извор на битието.”

Това изглежда противоречиво – че Той е отделен и проникващ. Очакваме от Бог да е ясен и да не си противоречи. Но какво виждаме тук? На кое становище трябва да вярваме: когато казва “Да, Аз съм вътре във всичко” или когато казва “Обаче не съм”? Как да имаме вяра на подобни думи? Можем да кажем, че трябва не да вярваме, а да прославяме тези характеристики. Философия означава способността да се възхищаваш. Да казваш: „Леле! Това е велико!” Това е истинска философия. Но философията не е краят. Философията е просто подход към истината, тя не е самата истина. Най-напред трябва да станеш философ; а сетне да станеш чист като дете. Кришна казва в някои стихове: “Каква е ползата от тази сложна философия? С една незначителна частичка от Моята слава Аз прониквам цялата тази вселена.”

А ако имаме пречистена визия, ще ни бъде по-лесно да прозрем тази загадка на Върховния Бог Кришна – че Той е навсякъде и едновременно запазва самостоятелната си идентичност.

Затова можем да кажем, че Кришна е всичко, но не всичко е Кришна. Да вземем за пример този килим. Откъде идва преждата? Не от овцете, а в крайна сметка от Бог. И откъде идват цветовете? Не от химикалите или пък от естествените бои, но в крайна сметка от Върховния Бог. И откъде идва талантът да се направи такъв килим? Не от онзи, който го прави, но се дава от Бога. Така че това в крайна сметка е изява на божествената енергия – по произход, по материали, по талант, по приложение, понеже се използва в храма. Все пак, най-често не слагаме килимите на олтара да ги обожаваме. В един смисъл това е Кришна, но въпреки всичко не е Кришна.

Досущ като вас! В един смисъл вие сте Кришна. Поне един малък Кришна, някаква част от Неговата енергия. Обаче не можем да кажем, че вие сте Кришна. Подобни по природа, но различни по личност. Само си представете, ако толкова много Кришни тичаха насам-натам тук, крадейки цялото масло от ”БИЛЛА”. Това би било голям проблем! И един е достатъчен! Един Маканчор[2] стига.



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.35

[2] Маканчор – Крадецът на масло, име на Кришна



„ O, Brama, al igual que los elementos universales a la vez entran y no entran en el Espacio cósmico, Yo mismo estoy en cualquier cosa creada y en el mismo tiempo sigo existiendo en todo por separado.”[1]

En realidad este verso describe el funcionamiento de todas las energías divinas – describe la modalidad de la penetración de estos variados elementos universales en la existencia. Los elementos han existido antes de la formación de los cuerpos. Ellos son la causa material de los cuerpos. El cuerpo se ha formado a partir de la materia y por consiguiente volverá a la materia. El alma proviene del Supremo por alguna vía muy oculta y por consiguiente a El volverá. Con que podemos afirmar que las chispas espirituales – jives van adoptando forma. Esas chispas van construyendo un cuerpo a su derredor y lo realizan a partir de los elementos presentes en el Universo. Si la materia fuera la causa material, debería pues existir algún plan general oculto tras la formación de los cuerpos. Debería existir una causa oculta relacionada con el plan de la creación. Podemos afirmar que dicha causa es la idea, el deseo de jiva. Allí donde haya deseo habrá algunas consecuencias y en acuerdo con los deseos se realizará cuerpo con diferentes aptitudes. Por ello podemos afirmar que el cuerpo es encarnación de la idea. Hay que poner atención en pensamiento e ideas porque de allí resultará el cuerpo correspondiente.

Las formas del cuerpo vienen prestadas de la materia y volverán a la materia. Por lo tanto este océano, este enorme depósito de energía sigue existiendo independientemente de la estructura del cuerpo. Al recoger del océano una sola gota el océano no disminuirá. Al agregar al océano una sola gota el océano no crecerá.

Se trata de un acto extremadamente místico de nuestro Dios – a la vez penetrando en el Universo y quedando separado. En “Bhagavad-gita” El dice: “En una forma no manifestada Yo voy penetrando el Universo entero. Todos los seres vivos están en Mis entrañas pero Yo no estoy en las de ellos. A pesar de todo, la creación entera no está en Mí. En esto consiste Mi poder místico. Siendo el mantenedor de todos los seres vivos y estando presente por doquiera no obstante Yo soy el manantial universal de la existencia.”

Parece contradictorio – El es separado y penetrante a la vez. Esperamos de un Dios que permanezca claro y no contradictorio. ¿Y qué es lo que observamos? ¿Qué es lo que debemos creer? Cuando dice: “Sí, Yo estoy dentro de todo.” O cuando afirma: “Por lo tanto, no estoy.”¿Cómo confiar en estas palabras? Podemos decir que nuestro deber no es de confiar sino de ensalzar estas características. La filosofía consiste en la capacidad de admirar. En la aptitud de decir: „ ¡Vaya! ¡Es grandioso!” Esta es la verdadera filosofía. Pero esto no se acaba con la filosofía. La filosofía no es más que un enfoque en búsqueda de la verdad, no es la verdad misma. Primero debes llegar a ser filósofo y luego llegar a ser tan puro como un niño. Krishna lo dice en ciertos versos: “¿En qué consiste pues la ventaja de esta filosofía enmarañada? Si con la menor partícula de Mi gloria Yo llego a penetrar el Universo entero.”

Poseyendo una visión pura nos resultará más fácil vislumbrar y adivinar este misterio del Supremo Dios Krishna – El está por doquier y en el mismo tiempo logra a preservar Su auténtica identidad individual. Por todo ello podemos afirmar que Krishna es todo pero también que no todo es Krishna. Tomemos como ejemplo una alfombra. ¿De dónde viene el hilo? No viene de las ovejas sino en fin de cuentas viene de Dios. ¿Y de dónde vienen los colores? No vienen de las sustancias químicas ni de colorantes naturales sino en fin de cuentas vienen del Dios Supremo. ¿Y de dónde viene el talento necesario para tejer la alfombra? No viene del tejedor que lo está tejiendo, se da por Dios. Con que en fin de cuentas es manifestación de energía divina – por su origen, materiales, talento, aplicación ya que dicha alfombra se usa en el templo. Sin embargo, no colocamos las alfombras ante el altar para adorarlas. En cierto sentido esto es Krishna y a pesar de todo no es Krishna.

¡Al igual de todos vosotros que estáis aquí! En cierto sentido sois Krishna. Por lo menos un pequeño Krishna, una partícula de Su energía .Por lo tanto no podemos afirmar que vosotros sois Krishmna. Sois semejantes por vuestra naturaleza pero sois diferentes como individuos. Imaginad que tal multitud de Krishnas vienen y van corriendo por aquí y por allá robando la mantequilla de”BILLA” ¡Vaya el gran problema! ¡Con uno ya basta! No hace falta más que un Makanchor[2].



[1] “Shrimad-bhagavatam”2.9.35

[2] Makanchor – El ladrón de Mantequilla, nombre de Krishna



„О Брахма, как первоэлементы вселенной входят в космос и в тоже время не входят, так Я сам нахожусь во всём, что сотворено и одновременно с этим существую отдельно от всего.”[1]

В действительностьи в этом стихе описываеться функционирование различных божественных энергий – как эти разнообразные изначальные элементы входят в бытие. Элементы существовали до того, как формировались наши тела. Они являються материальные причины наших тел. Тело происходит из материи, поэтому вернёться в материю. Душа происходит из Верховного, каким то чрезвычайно скрытым образом; поэтому вернёться к Нему. Так что можем сказать, что духовные искры, дживы, принимают форму. Они выстраивают тело вокруг себя из элементов, которые имеються наличными во вселенной. Если материя – материальная причина, нужно иметь и какой нибудь генеральный план, скрывающийся за формированием тел. Нужно иметь скрытую причину, связанную с планом создания. Можем сказать, что это – мысль, желания дживы. Если есть желание, будут и некоторые последствия; сообразно желаний вы получите тело с разными способностями. Поэтому можем сказать, что тело – воплощённая мысль. Будьте внимательными с мыслями, потому что получите тело, которое соответствует им.

И так, телесные формы происходят из материи и вернуться в материю. При всём при этом, этот океан, этот склад из энергии, существует и независимо от вашей телесной конструкции. Если возьмёте одну каплю из океана, он не уменьшиться. Если добавите одну каплю к океану, он не будет большим океаном.

Это очень мистическое действие нашего Бога – что проникает во вселенную и в тоже время остаёться отдельным. В „Бхагавадь Гите” Он говорит: “В непроявленной своей форме Я проникаю во всю вселенную. Все живые существа находяться в Меня, но Я не нахожусь в них. Вопреки всему всё творение не находиться в Меня. Такова моя мистическая сила. Хотя Я поддерживаю всех живых существ и присутствую повсюду, всё же я являюсь изначальным источником бытия.”

Это выглядить противоречивым – что Он отделённый и проникающий. Ожидаем от Бога, чтобы он был ясным и непротиворечивым. Но что мы здесь видим? Какому положению мы должны верить: когда говорить “Да, я вхожу внутри всего” или когда говорит “Однако всё же нет”? Каким Его словам верить? Можем сказать, что нам нужно не верить, а прославлять эти характеристики. Философия означает способность восхищаться. Способность сказать: „Ну, посмотри! Это великолепно!” Это настоящая философия. Но философия – это не конец всему. Философия – просто подход к истине, но не сама эта истина. Прежде всего ты должен быть философом; а потом уже – чистым как дитё. Кришна говорит в некоторых стихах: “Какая польза от этой сложной философией!? Одной незначительной частичкой Моей славой Я проникаю во всей этой вселенной.”

Если имеем чистую визию, нам будет легче прозреть эту великую загадку Верховного Господа Кришны – что Он находиться одновременно повсюду и сохраняет свою самостоятельную идентичность.

Поэтому можем сказать, что Кришна – это всё, но не всё – Кришна. Возьмём, к примеру этот ковёр. Откуда пряжа? Не из овец, а в конечном счёте из Бога. И откуда разные цветы? Не из химикалий или из естественных цветов, но в конце концов из Верховного Бога. И откуда приходит талант сделать ковёр? Не от того, кто его делает, а даёться самим Богом. Так что в конечном счёте – это проявление божественной энергии, ведь всё это используеться в храме. Всё же, чаще всего мы не ставим ковры на олтаре, чтобы заниматься их обожанием. В одном смысле – это Кришна, но вопреки всего – не Кришна.

Совсем как вы сами! В одном смысле вы – Кришна. Хотя бы – какой то малюсенький Кришна, некоторая часть Его энергии. Однако не можем сказать, что вы – это есть Кришна. Подобные Его природе, но разные личности. Только представьте себе, что было бы, если бесконечное количество личностей Кришна бегут туда-сюда, крадут всё масло из магазинов. Это было бы большой проблем! Нам одинь вполне достаточен! Одинь Маканчор[2] нам хватит. 



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.35

[2] Маканчор – Крадецът на масло, име на Кришна



English: How to transform pride? What is the goal of our spiritual practice?

 

Български: Как да преобразим гордостта? Каква е целта на духовната ни практика?



 

Скъпи приятели,

 

С радост ви съобщаваме, че съвсем скоро Б.К. Тиртха Махарадж отново ще бъде в София – от 4 до 11 май 2013 г. Заповядайте в ашрама ни в Овча купел, където ще преживеем мигове на споделеност, ще се изпълним с мъдростта и любовта на бхакти йога, ще попеем за Бога и ще похапнем превъзходна, вегетарианска храна.

 

Лекциите ще се провеждат както обикновено: сутрин от 8.00ч., а вечер от 19.00ч.

Програмите започват с киртан, след което е лекцията на Тиртха Махарадж, отново киртан и вкусен прасадам (осветена, пречистена храна). В края на лекциите, всеки би могъл да зададе своите въпроси.

 

Ако има промени в програмата, ще ви известим своевременно.

За повече подробности, както и промени в програмата, молим да следите обявеното на Facebook страницата на Тиртха Махарадж събитие тук: http://www.facebook.com/events/643722888987407/

 

Очакваме ви!



Нитянанда Прабху е всемирният духовен учител, олицетворение на изначалния гуру. Той е гуру-таттва в четирите раси; а в петата раса гуру е представен от сестрата на Радхарани, Ананга Манджари. Но позицията на Нитянанда Прабху е по-славна от тази на Баладева, защото Той раздава према, божествената любов. Према е най-великото нещо, най-възвишеното и най-рядко срещаното. А на най-висше ниво е онзи, който може да ни даде този дар на божествената любов. Понеже Махапрабху е по-висш от Кришна, Нитянанда Прабху е повече от Баларам. В основата си те са еднакви, ала Нитянанда е по-великодушен от Баладева[1]

И така, тук се споменава, че гуру, духовният учител, е божествена функция. В „Гурващака” на Вишванатха Чакраварти Тхакура се казва: яся прасадад бхагаватпрасадо/ ясяпрасадан на гатих куто ‘пи/ дхяям стувамс тася яшас трисандхям/ ванде гурох шри-чаранаравиндам –  “по милостта на учителя идва божествената милост”. Това е позитивна забележка: ако гуру те благослови, божествените благословии също ще дойдат. Това означава, че божествените благословии могат да дойдат и по много други начини, не можем да контролираме това; но обикновено те идват така, чрез този канал. И “ние медитираме над него поне по три пъти на ден”. А какво става, ако вземеш че си спомниш учителя си за четвърти път? Казваш си: „Стоп! Три пъти стига! Три е според шастра!” Или си казваш: „Не, не, не! Не желая да следвам шастра, искам да следвам бхакти! Искам раса – постоянна преданост.” И “Аз поднасям своите поклони в неговите лотосови нозе.”

Макар да поднасяме почитания на своя учител, при все това не бива да го считаме за идолтой не е нито идол, нито имперсонална теория. Не бива да забравяме, че именно напътствията и ученията на духовния учител са онова, което е действително важно. Затова възхваляваме духовния учител; неговото учение е онова, което установява връзката помежду ни. Нашата връзка не е просто физическо общуване, защото ние търсим абсолютната истина и гуру е нашият помощник в това търсене. Ние искаме да следваме духовния път. Затова, за да го извървим с успех, една формална връзка не е достатъчна. Духовният живот е изцяло трансдендентален процес. За да добием съвършена и ясна визия, ние се отърсваме от всички материални схващания, били те физически или интелектуални. По този начин разбирането ни ще се одухотвори. Това е от най-висша полза за нас, понеже е невъзможно да разберем духовната реалност с материални средства.”

Трябва винаги да помним, че духовният живот, такъв какъвто е, е напълно трансценентален процес, той не е нещо материално, не идва от този свят. Включително и специфичната позиция на връзката ни с нашия учител. Един признак, по който можете да разберете, че нещо е духовно, е че от материална гледна точка то е съвсем несъществено и безполезно. Защото какво ни казва духовният учител? Работи повече, и то безкористно. Работи повече, но очаквай по-малко. Това е напълно безполезно! Един послушен ученик би казал: „Гурудев, това е глупаво.” Ала то е признак – е добре, един от признаците – че би могло да е трансцендентално. Защо? Защото духовният учител иска не просто да ни устрои добре на материално ниво, но той иска да достигне до корена на трансцедентността за нас.

Духовният учител не е просто божествена функция. Не е нито идол, нито безличностна концепция. Тайното учение е: гуру понякога е и личност, човешко същество. И това прави картината още по-прекрасна – че нашите учители притежават и специфичен, уникален, човешки характер. Например, Шрила Парамадвейти Махарадж е прославен по целия свят като неуморен пътешественик и проповедник, организиращ огромното планетарно движение на ваишнавизма. Той постоянно пътува, проповядва, среща се с преданоотдадените и ги вдъхновява. Или пък Садху Махарадж, който запленява сърцата, като сърдечен дядо, който идва и прегръща всички в любящите си обятия. Така че ние имаме своите учители, имаме своите герои, които са пример за нас. Трябва да разберем, че линията от учители пренася различни духовни богатства и енергии до последователите и практикуващите. И много от специфичните качества на вашия Гурудев присъстват и у вас, тъй като тази линия пренася точно тези дадени позитивни качества.

Все пак духовният учител не е идол, не е Бог, така да се каже – той е човек. Духовният учител е слугата-бог, севак-бхагаван, а божественият Господ, Кришна, онзи синият, е севя-бхагаван (богът, на когото се служи).

Ние сме вечно свързани със своя духовен учител. Как да разбираме тази вечна връзка? Завчера не сме познавали духовния си учител. А вдругиден с лекота ще го забравим. Какво означава това – вечна връзка? Не, връзката е вечна защото гуру, нашите учители, ни показват вечните скрити съкровища, ценностите в сърцето ни. Тази връзка ще остане с нас завинаги.



[1] Шрила Шридхара Махарадж „Шри гуру и неговата милост”