Category RSS

Calendar

February 2013
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  



Archive for February, 2013

June 2010 / Юни 2010



The appearance day of Nityananda Prabhu is an auspicious moment because it reminds us that some savior has also entered our life, our consciousness. And this unites the devotees irrespective of their countries, of their lines, of their missions, because somehow everybody is under one banner and this banner is divine love. And we share the same faith that through the parampara, through the specific channel through which we are connected to divinity, we shall reach our final goal and destination.

Gurudev is an expansion of Nityananda. And His name reminds us the quality of a guru – nitya ananda – perfect and eternal happiness. Although the activities and the behavior of Nityananda Prabhu is little difficult to understand, but still we should worship this, because the essential part of Nityananda is represented by our master. He will give us the best. Like a candy. He will give this purification process like a candy.

We belong to the Mercy sampradaya. The Mercy sampradaya is an ever-growing chain of mercy. We expect thatKrishna is merciful. When Radharani is there, She makes the whole situation even more merciful. Then Their mercy is combined in Chaitanya Mahaprabhu, and that condensed mercy is delivered to the audience by Nityananda, the original representative of guru. Our masters distribute the same mercy. So in one sense we can say that Gurudev is most merciful to introduce us to Nityananda and He will take us to Gаuranga, and then They will guide us to Radha Govinda.

But who is at the end of this chain? You are at the end of this chain. The vaishnava is the ultimate cup of mercy. That means: you should be the most merciful!

How to do that, how to understand that? Very easy. In one sense: bring people to the source, where you have taken your happiness. This is the best service. Then we can convey the mercy, which we have received, so that it reaches others. It is very simple. But also you can exercise this mercy in other ways. Sometimes even the merciful incarnation Chaitanya Mahaprabhu was rejecting or chastising some devotees due to some mistakes or some foul behavior. But what did the devotees do? They were trying and inventing methods how to pacify the Lord, how to bring the excluded, the excommunicated devotee back to the devotional circles.

Sometimes your Gurumaharaj will also chastise some of your brothers and sisters. Then what is your duty? If you belong to the Mercy Sampradaya, if you want to expand the mercy you have received from your masters, you have to help – to heal the wounds, to pacify the passions or to bring the devotees with difficulties back on stage. Then we can say that we belong to the Mercy Sampradaya. Then we can convey something that we have achieved, that we have got. If you give you will be given. If you divide you will be supplied.

Feel blessed to belong to this Mercy sampradaya. Because it can heal the wounds.

Now many times we are not glorifying each other enough, but after five hundred years only the beauty will remain, only the achievements will stay. We have to work for that – so that after five hundred years devotees should come together and glorify together and they can feel that somebody have worked for them also. Because we are working for the next generations. We are here not only for ourselves, not only for our fathers – our spiritual masters – but we are here for the next generations. They will chew what you will give to them. So, please, give them extraordinary prasadam.

Be blessed, be happy in your services, be committed to your practices, grow in dedication and… shine! Shine the happiness, the ananda of dedication, because this world is quite dark. We all need light.



Денят на появяването на Нитянанда Прабху е благословен момент, защото ни напомня, че един спасител е влязъл и в нашия живот, и в нашето съзнание. А това обединява бхактите, независимо от държавата, линията или мисията, към която принадлежат, защото по някакъв начин всички сме под едно знаме и то е божествената любов. И споделяме една и съща вяра, че с помощта на парампара, с помощта на специфичния канал, чрез който сме свързани с божественото, ще достигнем крайната си цел и местоназначение.

Гурудев е експанзия на Нитянанда. А Неговото име ни напомня качествата на гуру нитя ананда – съвършено и вечно щастие. Макар дейностите и поведението на Нитянанда Прабху да са донякъде трудни за разбиране, при все това ние следва да ги боготворим, защото същностната част на Нитянанда е представена от нашия учител. Той ще ни даде най-доброто. Като бонбон. Ще ни даде този процес на пречистване като бонбон.

Принадлежим към линията на милостта. Милостивата сампрадая е една вечно нарастваща поредица от милост. Очакваме, че Кришна е милостив. Когато и Радхарани присъства, Тя прави цялото положение дори още по-милостиво. Сетне Тяхната милост се обединява в Чайтаня Махапрабху, а тази сгъстена милост се раздава на всички от Нитянанда, изначалното олицетворение на гуру. Нашите учители разпространяват същата милост. Така че в един смисъл можем да кажем, че Гурудев е най-милостивият, защото ни представя на Нитянанда, а Той ще ни отведе до Гоуранга, и след това Те заедно ще ни напътстват към Радха-Говинда.

Но кой стои в края на тази редица? Вие стоите в края. Ваишнавата е окончателното вместилище на милостта. Това означава, че вие трябва да бъдете най-милостиви!

Как да осъществим това, как да го разберем? Съвсем просто. От една страна: доведете хората до извора, от който вие сте почерпили своето щастие. Това е най-доброто служене. Тогава можем да предадем нататък милостта, която сами сме получили, така че да достигне и до другите. Това е съвсем лесно. Ала можете да упражните тази милост и по други начини. Понякога дори въплъщението на милостта, Чайтаня Махапрабху, е отхвърлял или е мъмрил някои бхакти, заради допуснати грешки или непристойно поведение. Но какво правели отдадените тогава? Те се стремели да измислят начини как да успокоят Бога, как да върнат изпъдения, отхвърлен бхакта обратно в кръговете на преданите.

Понякога вашият Гурумахарадж също ще гълчи някои от братята и сестрите ви. Какъв е дългът ви тогава? Ако принадлежите към школата на милостта, ако искате да разгърнете милостта, която сте получили от своите учители, трябва да помогнете – да изцерите раните, да успокоите страстите или да върнете бхактите, които преживяват трудности, обратно в кръга. Тогава ще можем да кажем, че принадлежим към милостивата сампрадая. Тогава ще можем да предадем нататък нещо, което сме постигнали, което сме получили. Ако даваш ще ти бъде дадено. Ако споделяш, ще имаш.

Чувствайте се благословени, че принадлежите към школата на милостта. Защото тя може да излекува раните.

Колко често ние не се възхваляваме едни други, ала след петстотин години ще остане единствено красивото, единствено онова, което сме постигнали. Трябва да работим за това – така че след петстотин години бхактите още да се събират, да възпяват заедно Бога и да чувстват, че някой е направил нещо и за тях. Защото ние работим за следващите поколения. Не действаме само за себе си, не само за бащите си – нашите духовни учители – но сме тук и за следващите поколения. Те ще дъвчат това, което вие им дадете. Затова, моля ви, дайте им изключителен прасадам.

Бъдете благословени, бъдете щастливи в служенето си, бъдете отдадени на практиките си, израствайте в отдадеността и… блестете! Излъчвайте щастието, анандата на посветеността, защото този свят е твърде тъмен. Всички се нуждаем от светлина.



(continues from the previous issue)

 

If we return back to the original point that Brahma is receiving instructions to do his job better, Krishnastarts the instruction with Himself. Just like in the “Bhagavad-gita”: aham, I am. Here also: “I existed before, I exist now and I will exist later.” So the focus of attention is on Him, because He is describing Himself as the most important element of past, present and future. And meanwhile, almost immediately He expands our vision, because He describes time. He mentions past, present and future, but actually He means eternity. Because what to speak of some small little short periods of creation? Little kalpas and yugas here and there, few hundreds of millions of years up and down… He is discussing eternity. The lifetime of the universe is three hundred eleven trillion years. It is quite long. But it is said it is shorter than a blink of an eye forKrishna. And why He is instructing Brahma about time at the second step; at first step about Himself, at second – about time? Because he, and we also we have to understand – we are eternal souls.

And if you are an eternal soul, should you waste a moment from your life? You can say: “Well, if we are eternal souls, I have time. Instead of this meditation that takes a long time, today I go to the golf club.” Or some other very important engagements. We engage ourselves with so many stupid things. But what will be the result at the end? When you will face Yamaraja and he asks: “Hey, my dear boy, how did you spent your life?” “Well, I was attending the golf club.” “Bad mark.” “And also I have read all the newspapers. Plus I was a very obedient follower of the television guru. Etc. etc.” You can imagine your position at that time: “Ah, I made a mistake, o my God!” But it is too late, you have to pay the price. Better be alert now. Better to be afraid than to be frightened.

We have to understand that we are eternal souls. And if we have that consciousness – that we are eternal sparks ofKrishna, belonging to Him – then many troubles are removed from our consciousness. ThereforeKrishnaspeaks in this first verse about Himself and about time. Later on he will go on describing illusion. Because Brahma’s duty is to create the world, which is under the control of illusion. We also have to learn something about illusion. And better to learn about illusion in the temple and on the lectures, than go out and take direct experience. But this topic we shall discuss tomorrow morning. Because illusion is such a frightful topic, that it will create some bad dreams and nightmares, so we do not discuss that in the evenings. Evening topic – onlyKrishna; it will provide peaceful and beautiful spiritual dreams.



(az előző rész folytatása)

Ha visszatérünk az eredeti témához, hogy Brahmá instrukciókat kap Krsnától, hogy hogyan végezze jobban a munkáját, akkor láthatjuk, hogy Krsna saját magával indítja a tanítást. Ahogyan a Bhagavad-gítában is: aham, én vagyok. Itt is ezt olvashatjuk: „Korábban is léteztem, most is létezem, és a jövőben is létezni fogok.” A figyelem központjában tehát Ő áll, mert saját magát írja le, mint a múlt, a jelen és a jövő legfontosabb összetevőjét. És ugyanakkor, majdnem azonnal ki is szélesíti látókörünket, mert az időről is beszél. A múlat, a jelent és a jövőt említi, de igazából az örökkévalóságra gondol. Mert mit is mondhatnánk a teremtés rövid kis időtartamairól? Néhány kis kalpa és juga itt-ott, néhány százmillió év ide vagy oda… Az örökkévalóságról beszél. Az univerzum élettartama háromszáztizenegy-trillió év. Elég hosszú idő. De azt mondják, hogy rövidebb, mint Krsna egy pislogása. És miért oktatja Brahmát második lépésként az időről; először Önmagáról, majd az időről? Mert neki és nekünk is meg kell értenünk, hogy örökkévaló lelkek vagyunk.

És ha örökkévaló lélek vagy, van értelme elvesztegetni egy percet is az életedből? Azt mondhatjátok: „Nos, ha örökkévaló lelkek vagyunk, akkor van időnk. E helyett a meditáció helyett, mely oly sok időt vesz igénybe, inkább elmegyek a golfklubba.” Vagy más nagyon fontos elfoglaltságot találunk. Oly sok butasággal tudjuk elfoglalni magunkat. De mi lesz az eredmény a végén? Amikor találkozol Jamaráddzsal és megkérdezi: „Hé, kedves fiam, mivel telt ez életed?” „Nos, eljártam a golfklubba.” „Feketepont.” „És elolvastam az összes újságot is. Ráadásul nagyon engedelmes követője voltam a televízió gurunak. Stb. stb.” Elképzelheted milyen helyzetbe kerülsz akkor: „Óh, hibáztam, ó Istenem!” De már túl késő, ki kell fizetned a számlát. Jobb még most résen lenni. Jobb félni, mint megijedni.

Meg kell értenünk, hogy örökkévaló lelkek vagyunk. És ha rendelkezünk ezzel a tudatossággal, hogy Krsna örökkévaló szikrái vagyunk, Hozzá tartozunk, akkor sok aggodalomtól megszabadulunk. Ezért Krsna az első versben Önmagáról és az időről beszél. Később leírja az illúziót. Valamit az illúzióval kapcsolatosan is meg kell tanulnunk. És jobb az illúzióról a templomban, a leckén tanulni, mint kimenni és közvetlen tapasztalatot szerezni. De erről a témáról majd holnap reggel beszélünk. Mert az illúzió olyannyira félelmetes téma, hogy rémálmaitok lesznek, úgyhogy este nem beszélünk róla. Esti téma – kizárólag Krsna; ez a téma békés, szép lelki álmokat hoz majd.



(продължава от предишния брой)

 

Ако се върнем в началото – че Брахма получава наставления как да се справи по-добре със задачата си – Кришна започва тези наставления със себе си. Точно както в „Бхагавад Гита”: ахам, Аз съм. Тук също казва: “Аз съществувах преди, съществувам сега и ще съществувам след това.” И така, фокусът на вниманието е върху Него, тъй като Той описва себе си като най-важния елемент на миналото, настоящето и бъдещето. И същевременно, почти веднага разширява визията ни, защото описва времето. Той говори за минало, настояще и бъдеще, но всъщност има предвид вечността. Защото какво има да се говори за някакъв кратък период от битието? Тук-таме някоя юга или калпа, плюс-минус няколко милиона години… Той описва вечността. Продължителността на живота на вселената е триста и единадесет трилиона години. Доста дълго. Но се казва, че това е по-кратко от мигване на окото за Кришна. И защо на второ място Той наставлява Брахма за времето; на първо място за себе си, а на второ за времето? Защото Той – а трябва да разберем, и ние – сме вечни души.

А след като си вечна душа, нима трябва да пропиляваш дори миг от живота си? Можеш да си кажеш: “Е, щом сме вечни души, значи имам време. Вместо да се занимавам с тези медитации, които отнемат толкова дълго време, днес отивам в голф клуба.” Или някаква друга изключително неотложна заетост. Занимаваме се с толкова много глупави неща. Но какъв ще бъде резултатът накрая? Когато застанете пред Ямараджа и той попита: “Е, скъпо момче, как прекара живота си?” “Ами, аз членувах в голф клуба.” “Двойка.” “И освен това четях вестници. И бях много послушен последовател на телевизионния гуру. И т.н. и т.н” Можете да си представите положението си тогава: “Ах, сбърках! О, Господи!” Ала вече е твърде късно, трябва да платите цената. По-добре да сме нащрек сега. По-добре да се боим отколкото да бъдем изплашени.

Трябва да разберем, че сме вечни души. И ако имаме това осъзнаване – че сме вечни искрици от Кришна, които Му принадлежат – тогава много проблеми ще отпаднат от съзнанието ни. Затова в този първи стих Кришна говори за себе си и за времето. По-нататък той ще продължи с описание на илюзията. Защото задачата на Брахма е да сътвори света, който е във властта на илюзията. Ние също трябва да научим нещо за илюзията. А по-добре да го научим в храма и по време на лекция, отколкото да излезем навън и да добием пряк опит. Но по този въпрос ще говорим утре сутрин. Защото илюзията е толкова плашеща тема, че ще сънуваме страшни сънища и кошмари, затова не я обсъждаме вечерно време. Вечерната тема е единствено Кришна; това ще ни донесе умиротворени и красиви духовни сънища.



(Continúa la conferencia anterior)

 

Volviendo al comienzo – sea cuando Brahma  recibe instrucciones para cumplir bien con su tarea – Krishna comienza estas instrucciones para si mismo. Al igual que en la escritura “Bhagavad-gita”: aham, Yo estoy aquí y dice también: “He existido antes, sigo existiendo ahora y existiré después.”  Con esto enfoca la atención sobre Su persona puesto que El hace descripción revelándose como el más importante elemento del Pasado,  del Presente y del Futuro. En el mismo tiempo casi enseguida llega a ampliar nuestra visión describiendo el curso del tiempo. Hablando de Pasado, Presente y Futuro, en realidad habla de Eternidad. Puesto que no importa tanto hablar de un breve  período de tiempo – por aquí, por acá  se vislumbran algunas que otras kalpasyugas, unos varios millones de años más o menos…El describe la Eternidad. La duración de la vida del Universo es trescientos once mil millones años. Dura bastante largo tiempo. Sin embargo se ha dicho que para Krishna es como más breve que un abrir y cerrar de  ojos. ¿Por qué El está aleccionando a Brhma hablando del tiempo? Hablando en primer lugar de si mismo y luego del tiempo. Lo está haciendo – esto debemos comprenderlo bien – porque nosotros también somos almas eternas.

Siendo alma eterna, ¿acaso se pueda derrochar siquiera un instante de vida? Uno puede decir: “Еh, bueno, siendo yo alma eterna, tengo todo el tiempo a mi disposición. En vez de ocuparme de meditaciones  que me quitan tanto tiempo, hoy voy a ir al club de golf.” O me ocuparé de otra cosa de importancia exclusiva e irrevocable. Nos ocupan tantas tonterías. ¿Y qué es lo que resultará al final? Llegará el momento de  presentarnos ante la cara de Yamaraja y él nos preguntará:   “Еh, buen  mozo, ¿qué tal pasó tu vida?” “Pues he sido miembro de club de golf.” “Evaluación Suspendido Dos.” “Además he estado leyendo periódicos. He sido discípulo muy obediente del guru de la tele. Y otros cosas semejantes… ” Podéis imaginar fácilmente vuestra situación en aquel entonces: “Ah, ¡me he equivocado! ¿О, Dios!”

Ya es demasiado tarde, habrá que pagar el precio. Más vale estar en vilo ahora. Más vale temer que quedarnos asustados. Debemos comprender que somos almas eternas. Y teniendo esta conciencia, darnos cuenta que somos chispitas eternas de Krishna, chispitas que Le pertenecen – entonces numerosos problemas se nos quitarán de la conciencia. Por todo ello, en este primer verso Krishna está hablando de si mismo y del tiempo. En adelante seguirá describiendo la ilusión. Debemos aprender algo de la ilusión a nuestra vez. Más vale aprenderlo en el templo o durante una conferencia que saliendo fuera y aprenderlo de experiencia directa. De este problema ya hablaremos mañana por la mañana. Puesto que la ilusión es un tema que nos asusta  y podemos tener pesadillas mientras estemos soñando  con que no discutimos de este tema por las noches. Un tema nocturno puede ser únicamente Krishna y así alcanzaremos paz anímica y unos sueños hermosos y espirituales.



(продолжение)

 

Если вернёмся в начале – что Брахма получает наставления как  справиться лучше со своими задачами – Кришна начинает эти наставления с самого себя. Совсем так, как в „Бхагавадь Гите”: ахам, Я есть. Здесь также говориться: “Я существовал раньше, существую сейчас и буду существовать и в будущем.” И так, фокус внимания направлен на Него, так как описывает себя как элемент прошлого, настоящего и будущего. И одновременно, почти сразу расширяет визию, потому что описывает время. Он говорит что это прошлое, настоящее и будущее, но  имеет ввиду вечность. Потому что, зачем говорить о каком то коротком периоде бытия? Какая то там юга или калпа, плюс-минус несколькоко миллионов лет… Нет, Он описывает вечность. Продолжительность жизни вселенной – триста одиннадцать триллионов лет. Довольно долго. Но говориться, что это короче мигания ока Кришны. И почему Он, на втором месте,  наставляет Брахму о времени; на первом месте о себе, а на втором – о времени? Почему Он – а нужно понять, и мы – вечные души.

А если ты вечная душа, разве нужно тратить впустую даже миг своей жизни? Можешь сказать себе: “Ну, раз мы вечные души, значит у нас есть время. Вместо того, чтобы заниматься этими медитациями, которые отнимают столько времени, сегодня буду в гольф клубе.” Или некоторая другая чрезвычайно важная занятост. Занимаюсь столь многими глупыми вещами. Но какой  будет результат в конце? Когда в конец явитесь перед  Ямараджем и он спросит: “ну, дорогой мальчик, как прошла твоя жизнь?” “Мм, я был членом гольф клуба.” “Двойка.” “И кроме этого читал газеты. И был весьма  послушным последователем телевизионнного гуру. И т.д. и т.д.” Можете себе представить  положение, в котором будете  тогда: “Я ошибься! О, Господи!” Но уже слишком поздно, нужно уплатить цену. Лучше быть начеку теперь. Лучше сейчас бояться, чем потом испугаться.

Нужно понять, что мы – вечные души. И если имеем такое осознание – что мы вечные искорки Кришны, которые принадлежат Ему – тогда многие проблемы перестанут существовать в нашем сознании. Поэтому в этот первый стих Кришна говорить о себе и о времени. Дальше Он продолжит описание  иллюзии. Потому что задача Брахмы – сотворит мир, который – во власти иллюзии. Мы тоже должны научить чего нибудь об иллюзии. И лучше научить это в храме и во время  лекции, чем выйти вон добиться непосредственным опытом. Но по этому вопросу будем говорить завтра утром. Потому что иллюзия такая пугающая тема, что будем видеть страшные сны и кошмары, поэтому и не обсуждаем эту тему вечером. Вечером тема – только Кришна; это приносит нам умиротворения и красивых духовных снов.



English: Who is actually an avadhuta? Is there an ‘inner samsara’? The external form of progress is changing in the different phases of spiritual life.

 

Български: Кой всъшност е авадхута? Съществува ли ‘вътрешна самсара’? Външната форма на напредъка се променя в различните етапи на духовния живот.



Нитянанда Прабху получил заръката да просветлява хората за святото име на Кришна. Но как мислите, Той покорен слуга ли бил или имал лично мнение? Имал лично мнение, защото бил от типа авадхута. Рекъл си: “Получих заръката да правя това, но я по-добре да сторя нещо друго.” Вие понякога имате ли същото чувство? Получавате наставление от своя учител, но после решавате да действате по друг начин. Защото си знаете по-добре, нали!? Тогава се приближавате до този авадхута стил: “Аз си знам по-добре!”

Има една история, в която учителят казва на ученика: “За да получиш тренинг чувствам, че трябва да почнеш да ходиш на някакво бойно изкуство, защото там ще се научиш на дисциплина и ще усвоиш нещо.” Срещат се отново след половин година и учителят пита: “Тръгна ли на бойни изкуства?” Младежът отвръща: “Не.” Учителят казва: “Как не?! Нали ти казах да отидеш!” “Да, каза ми, но аз си мислех за това и си рекох, че може би е по-добре да практикувам йога вместо бойно изкуство.” Учителят казва: “Добре! А започна ли да практикуваш йога?” Той отвръща: „Не!”

Това е стилът авадхута, когато нехаеш практически за нищо. Разбира се, всички ние знаем, че Нитянанда Прабху е бил от типа авадхута. Но тук им малка тайна. Той не просто е пренебрегнал или отхвърлил инструкцията, но е имал специално отношение. В крайна сметка Той не проповядвал за Кришна нам, а започнал да пропагандира нещо друго. Как беше онази мантра? “Бхайа гоуранга, каха гоуранга, лаха гоурангера нам…” Това било Неговото настроение, това било Неговото проповядване. Той не искал да възпява някакъв древен, далечен Бог, Кришна, скрит някъде из Своите обители. Искал да възпява Своя личен, любим Бог.

Но ако искаме да разберем стила авадхута, трябва да разбием кода на авадхута. Какво е авадхута? Първо е А. А е акшара – това означава „нетленен”. Това е началото на авадхута – трябва да сте нетленни. ВА означава вареням – “най-добър, изключителен, необикновен”. ДХУ означава дхута, или „който се е отърсил”. И накрая ТА значи „това”, тат. Така че авадхута означава онзи, който се е отърсил от оковите на материалното съществуване и е много добре запознат с нетленното.

Такива са качествата на един авадхута. Не че нарушава правилата и предписанията; това е много лесно. Дори глупците могат да го правят. Дори хората вън, които не владеят себе си, могат да проявяват някои авадхута черти. Ала без това – да си наясно с абсолютната истина и да си свободен от материалните ограничения – не можеш да станеш истински авадхута. Така че не е достатъчно сам да си измисляш инструкции като някой авадхута, или да променяш мантрата, но трябва да си много силно установен и да си избавен от замърсявания.

А това именно е притежавал Нитянанда Прабху.