Category RSS

Calendar

October 2012
M T W T F S S
« Sep   Nov »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for October, 2012

English: The goal of religion and spiritual practice. The link between culture and religion. Why does a devotee become a good person? How to enhance our spiritual practice in a positive way?

 

Български: Целта на религията и духовната практика. Връзката между култура и религия. Защо един предан се превръща в добър човек? Как да усъвършенстваме духовната си практика?



Кришна казва: „Аз съм силата на силния, освободен от страсти и желания.  Аз съм сексуалният живот, който не противоречи на религиозните принципи, о господарю на Бхаратите, Арджуна.”[1]

Силата много високо се цени в света. Обикновено високо се ценят знанието, силата, властта и времето. Хората отсъждат нещата според различни ценностни системи. Брамините преценяват превъзходството въз основа на знанието. Който е по-учен е и по-уважаван. Изключително полезен принцип. Кшатриите съдят по силата. Ваишйите – по парите. А шудрите – по възрастта. И всеки събира богатствата си в съответствие с тези различи нива. Ако сте на нивото на шудра не правите нищо друго, освен да остарявате; просто трупате години. Ако някой има умствената нагласа на ваишйя, той трупа пари, богатства, притежания. Това е много разпространено в наши дни: имам толкова много, аз съм богат, аз съм велик. Разбира се, друго е да ти е пълен джобът; съвсем различно се чувстваш, ако джобът е празен. Шрила Прабхупад казва, че е признак на интелигентност винаги да имаш по нещо в джоба си. А парите, богатствата са нещо много сладко и привлекателно! Можете много силно да се привържете към тях. Ала спомняте ли си, когато умря Мао Дзе Дун, започнаха да съдят „бандата на четиримата”. И едната от тези четирима беше съпругата на Мао Дзе Дун. Зад велик мъж стои велика жена. Тя била много силна и когато я запитали: “Кое е най-привлекателното нещо на земята? Сексът ли?” тя отвърнала: “Това е нищо!” и казала: “Властта! Това е истински привлекателното!” Така че кшатриите търсят власт. Те искат да имат влияние. Да властват над хората – това ги запленява повече дори от сексуалния живот или от парите… Власт! Но това е глупост. Ние трябва да станем минимум брамини, защото брамините събират богатство от знание, от реализации.

Добре, но тогава къде да поставим ваишнавата? Ваишнавата не е шудра, нито брамин, нито кшатрия, нито такъв или онакъв? Какво е богатството на един ваишнава? Какво събира той?

Бхаки Шакти: Према-бхакти.

Тиртха Махарадж: О, това би било хубаво! Ала на практическо ниво той събира служене. А неговото богатство е предаността му. По този начин можете да надхвърлите тези човешки категории.

„Аз съм силата на силния.” Обаче ако сте силни, трябва да сте лишени от страсти и желания. Това е истинската сила – когато не изпитвате нито желание, нито страст. Ако сте наистина отдадени, нищо не може да ви нарани. Такава е силата на преданоотдадения: той е напълно отдаден и се намира изцяло под закрилата на Бога. Това е истинската сила.

Но след това Кришна продължава с думите: “Аз съм сексуалният живот, който не противоречи на религиозните принципи.” Обикновено хората смятат сексуалния живот за един вид табу и понякога е много трудно да се говори за това. Ала то е просто част от живота, която трябва да бъде регулирана в съответствие с божествените принципи, за да се постигне целта. Сексуалният живот е много важен, когато искате да влезете вътре в материалния капан. Защото ако майка ви и баща ви не са имали сексуален живот, вие е нямало да се появите. Така че за влизане на материално ниво той е необходим. Обаче, когато искате да се измъкнете от този капан, не е чак толкова необходим. Така че трябва да изберем посоката: навътре или навън?



[1] „Бхагавад Гита” 7.11



Krishna says: “I am the strength of the strong, devoid of passion and desire. I am sex life, which is not contrary to religious principles, o lord of the Bharatas, Arjuna.”[1]

Strength is very much appreciated in the world. Knowledge, strength, power or time is very much appreciated usually. People judge things according to different measurements. Bramins judge superiority according to knowledge. Right? Whoever is more knowledgeable is more respected. Very useful principle. Kshatriyas judge according to power. Vaishyas judge according to money. And shudras judge according to age. And you collect your wealth according to these different levels. If you are on a shudra level you are doing nothing but just aging; and just collect your years. If somebody has vaishya mentality, he will collect money, wealth, possessions. This is so popular these days: ah, I possess so much, I am wealthy, I am great. Right? Of course, it is different if you have full pocket; you feel different when your pocket is empty. Shrila Prabhupad said that a sign of intelligence is to have always something in your pocket. And money or wealth is very sweet, very sweet, very attractive! You can be attached to that very much. But you remember, when Mao Tze Dun died, they started to sue „the gang of four”. And one of these was the wife of Mao Tze Dun. Behind a great man there is a great woman. She was very powerful and they asked her: “What is the most attractive thing on earth? Is that sex life?” She said: “It’s nothing!” And said: “Power! That is the real thing!” So kshatriyas search for power. They want to have influence. To influence people – this is even more charming than sexual life or money… Power! But this is stupidity. We should become minimum bramins, because the bramin collects wealth on knowledge, realizations.

All right but then where to position the vaishnava? Vaishnava is a shudra, or bramin, or kshatriya, or this, or that? What is the wealth of a vashnava? What is he collecting?

Bhakti-shakti: Prema-bhakti.

Tirtha Maharaj: Ah, that would be nice! On a practical level service he is collecting. And his wealth is his devotion. In this way you can transcend these human categories.

„I am the strength of the strong.” But if you are strong, you should be devoid of passion and desire. That is real power – when you have no desire and no passion. If you are really surrendered, no harm can come to you. This is the strength of a devotee – fully surrendered and fully under the protection of the Lord. This is real strength.

But then Krishna goes on saying: “I am sex life which is not contrary to religious principles.” Usually people think that sexual life is a kind of taboo and sometimes it is very difficult to talk about it. But this is simply a part of life, which should be regulated according to divine principles, in order to achieve the goal. Sexual life is very important when you want to get in the material trap. Because if your father and mother did not have sexual life, you could not come. So, for entering the material platform this is necessary. But when you want to get out of this trap, it is not so much necessary. So, we should decide: which direction – inside or outside?


[1] „Bhagavad-gita” 7.11



Yamuna: Maharaj, once I asked a question to Gurudev[1], to which he did not answered me…

Tirtha Maharaj: So, you expect me to answer?!

Yamuna: I am just sharing the question, I do not expect you to answer. The question was: “Gurudev, how do you say the things that you are saying?!” And some years ago I was at Gurudev’s library and I was running through the books and I saw that with very tiny letters in the fields he was taking notes and making cross-references… like a network! And I thought: “Ah my God! If Gurudev was preparing like this on shastras, what should I do?!”

Tirtha Maharaj: Worship! Because Bhakti is not simply an intellectual understanding, but a change of heart. And sometimes intellect is a great obstacle in the spiritual progress. Because there are two ways: one is of the brain, the other is of the heart. And there is a special type of meditation, this is called “the twin-heart” meditation. But “the twin-heart” meditation is not trying to find your twin partner on the outside and then meditate together. No, you should find your own twin inside. Actually this means to connect the heart and the brain. To influence the heart a little bit by the brain and to surcharge the brain with the heart. So this is this inner connection. This is not a pseudo-spiritual schizophrenia, but to join a good brain with a good heart.

And we all know, ultimate things we see with the heart. So, do not forget to cultivate on that. What is this heart vision? Heart vision is trust. We should trust what we are doing. We should trust our masters. We should trust our God. And we should trust a little bit ourselves also: “Yes, I will be able to do it! Not by myself, by the mercy.”

So, have the heart vision! This is the ultimate way to understand anything.

You know, once Sadhu Maharaj was visiting us. There was an occasion, a public lecture, and it was given the topic: “Vedanta-sutra”. So, we invited him to give the lecture on “Vedanta-sutra”. And while we were travelling he asked: “Can you read something from this “Vedanta-sutra”? And after half a page he said: “Stop! Enough of that.” That was a little too theoretical for him. And then he started to give a lecture on some rasik flow on dedication to Shri Guru, and “my master is like this” and “chanting the Holy Name is like that”…  Because what is the conclusion of “Vedanta-sutra”? “Those who achieve perfection will never return.” Those who achieve will never return. Very simple. This is the conclusion! If we understand this one little verse, we do not have to go through these 555 verses. Those who achieve will never return. If you remember this one little verse, you can be a master of “Vedanta-sutra”. And if somebody is trying to, you know, test you: “Have you studied the “Vedanta-sutram”? If you say: “Yes! Those who reach will never return,” you will impress the guy, I tell you.

But this reaching is possible by faith. This reaching is possible by the heart vision. This is possible by the trust that we give to Krishna.

Question: What can be said about the fallen angel in this interpretation? Because he knew, and still had fallen…

Tirtha Maharaj: The fallen angel is us. You know, life and the different layers of the universe are just like a tall building, a skyscraper. Let us say, it has got some hundred floors. To climb the stairs is very heavy job, so therefore the clever guys take the elevator. And in a huge building there are many elevators. So, if you meet the other elevator on the fiftieth floor, pay attention to the direction: who is moving upwards and who is going downwards. Maybe the same level, but one might be an ascending devil and the other might be a falling angel. Same floor, different direction. Take care which elevator you take.

But basically we can say that the fallen angel is us. Therefore I say: grow your wings! Make your wings grow! Just remove your overcoat. Fly!



[1] B.A.Narayan Maharaj



Jamuná: Mahárádzs, egyszer kérdeztem valamit Gurudévtől[1], amire nem válaszolt…

Tírtha Mahárádzs: És azt várod, hogy én válaszoljak?!

Jamuná: Csak megosztom a kérdést, nem várom el, hogy válaszolj. A kérdés a következő volt: „Gurudév, hogyan mondod azokat a dolgokat, amiket mondasz?!” És néhány évvel ez előtt Gurudév könyvtárában jártam és átfutottam a könyveit, akkor vettem észre, hogy nagyon apró betűkkel jegyzeteket és hivatkozásokat írt… mint egy hálózat! És azt gondoltam: „Oh Istenem! Ha Gurudév így készült a sásztrákból, mit tehetnék én?!”

Tírtha Mahárádzs: Imádd! Mert a bhakti nem egyszerű intellektuális megértést jelent, hanem azt, amikor megváltozik a szív. És az intellektus néha akadályként jelentkezik a lelki fejlődésben. Mert két út van: az egyék az észé, a másik a szívé. És van a meditációnak egy speciális formája, úgy hívják „iker-szív” meditáció. Ez nem azt jelenti, hogy kint próbáld megtalálni az iker partnered és aztán meditáljatok együtt. Nem, belül kell megtalálnod az ikred. Ez igazából azt jelenti, hogy összekapcsoljuk a szívet és az észt. Hogy egy kicsit ésszel befolyásolhassuk a szívet, és szívvel töltsük meg az észt. Ez a belső kapcsolat. Ez nem egy pszeudo-spirituális skizofrénia, hanem egy jó szív és jó ész összekapcsolása.

És mindannyian tudjuk, hogy a végső dolgokat a szívvel látjuk. Ne feledjétek hát ápolni ezt. Mi ez a szívbéli látás? A bizalom. Bízzunk abban, amit csinálunk. A mestereinkben. Urunkban. És egy kicsit magunkban is bíznunk kell: „Igen, képes leszek rá! Nem a saját erőből, hanem a kegy által.”

Lássatok hát a szívetekkel! Ez a végső módja bármi megértésének.

Tudjátok, egyszer Szádhu Mahárádzs meglátogatott minket. Volt egy nyilvános program, melynek a Védánta-szútra volt a témája. Meghívtuk hát Őt is, hogy tartson leckét a Védánta-szútráról. Miközben utaztunk megkért: „Felolvasnál valamit a Védánta-szútrából?” Fél oldal után így szólt: „Állj! Ebből elég.” Kicsit túl elméleti volt a számára. Aztán pedig raszával átszőtt leckét tartott Srí Guru iránti odaadásról és „ilyen az én mesterem” és „ilyen a Szent Név zengése”… Mert mi a Védánta-szútra végkövetkeztetése? „Akik elérik a tökéletességet, sohasem térnek vissza.” Akik elérik, sosem térnek vissza. Egyszerű. Ez a végkövetkeztetés! Ha ezt a rövid kis verset megértjük, nem kell végigvennünk mind az 555-öt. Akik elérik, sosem térnek vissza. Ha emlékeztek erre a rövid kis versre, a Védánta-szútra mesterei lehettek. És ha valaki tesztelni akar titeket: „Tanulmányoztad a Védánta-szútrát?” És azt válaszoljátok: „Igen! Akik elérik, sosem térnek vissza,[2]” lenyűgözitek majd az illetőt, én mondom.

De ez az elérés a hit által lehetséges. A szívbéli látással. Azzal a bizalommal, mellyel Krsna iránt vagyunk.

Kérdés: Mit mondhatunk a magyarázat-béli bukott angyalról? Mert tudta, és mégis elbukott…

Tírtha Mahárádzs: A bukott angyal mi vagyunk. Tudjátok az élet és az univerzum különböző rétegei olyanok, mint egy magas épület, egy felhőkarcoló. Mondjuk van néhányszáz emelete. Lépcsőt mászni igen nehéz lenne, ezért az okosak a liftet használják. És egy ekkora épületben sok lift található. Ha tehát találkozol a másik lifttel az ötvenedik emeleten, figyelj oda az irányokra: ki megy felfelé és ki lefelé. Talán ugyan az a szint, de az egyik lehet egy felemelkedő ördög, a másik pedig egy bukott angyal. Ugyanaz az emelet, különböző irányok. Figyelj oda, hogy melyik liftbe szállsz be.

De alapvetően azt mondhatjuk, hogy a bukott angyal minket jelképez. Ezért azt mondom: növesszétek a szárnyaitokat! Hadd nőjenek ki! Vegyétek le a köpenyeteket. Repüljetek!



[1] B. A. Nárájan Mahárádzs

[2] Anávrtti sabdádanávrtti sabdát – Nincs visszatérés az írások szerint, bizony nincs visszatérés az írások szerint.



Ямуна: Махарадж, веднъж попитах нещо Гурудев[1], на което той не ми отговори…

Тиртха Махарадж: Нима тогава очакваш аз да ти отговоря?!

Ямуна: Аз просто споделям въпроса, не очаквам отговор. Въпросът беше: “Гурудев, как казваш нещата, които казваш?!” Преди няколко години бях в библиотеката на Гурудев, прелиствах книгите и видях, че със съвсем ситни буквички в полетата той си е водил бележки, правил е справки… досущ като мрежа! И аз си помислих: „Боже Господи! Ако Гурудев се е подготвял по такъв начин върху шастра, какво остава за мен?!”

Тиртха Махарадж: Да обожаваш! Защото Бхакти не е просто интелектуално разбиране, а промяна в сърцето. И понякога интелектът е голяма пречка в духовния напредък. Защото има два пътя: единият е на мозъка, другият на сърцето. Има един специален тип медитация, нарича се медитация на сърцата-близнаци. Обаче не става въпрос за опит да откриеш своя партньор-близнак отвън и след това да медитирате заедно. Не, трябва да откриеш собствения си вътрешен близнак. Всъщност това означава да свържеш сърцето и ума. Да вразумиш до известна степен сърцето, и да наситиш ума със сърдечност. Това е тази вътрешна връзка. Тя не е някаква псевдо-духовна шизофрения, а обединяването на един добър ум с едно добро сърце.

Всички ние знаем, истинските неща ги виждаме със сърцето. Така че не забравяйте да култивирате именно него. Каква е тази сърдечна визия? Сърдечната визия е доверието. Трябва да вярваме в това, което правим. Трябва да вярваме на учителите си. Трябва да вярваме на нашия Бог. Трябва да вярваме и поне мъничко на самите себе си: “Да, ще съумея да се справя! Не със собствени сили, но посредством милостта.”

Затова имайте тази сърдечна визия! Това в крайна сметка е начинът да разберете нещо.

Знаете ли, веднъж Садху Махарадж ни беше на посещение. Имаше някакво събитие, обществена лекция, и беше зададена темата „Веданта Сутра”. И така, ние го поканихме да изнесе лекция върху „Веданта Сутра”. Докато пътувахме натам, той попита: “Можеш ли да прочетеш нещо от тази ”Веданта Сутра”? И след половин страничка каза: “Стига. Достатъчно.” Беше твърде теоретично за него. И след това започна да дава лекция на вълните на раса за посветеността към Шри Гуру, и „моят духовен учител е такъв и такъв”, а „възпяването на Святото Име е такова и такова”…  Защото какво е заключението на „Веданта Сутра”? “Онези, които постигнат съвършенство, никога не се завръщат в този свят.” Онези, които постигат, не се завръщат. Съвсем простичко. Това е заключението! Ако проумеем този едничък стих, няма нужда да четем всичките 555 шлоки. Онези, които постигат, не се завръщат. Запомните ли този единствен стих, можете да сте учители по „Веданта Сутра”. И ако някой се опитва да ви тества: “Ти изучавал ли си „Веданта Сутра?” ако отвърнете: „Да! Онези, които постигат, не се завръщат,” казвам ви, ще впечатлите човека.

Ала това постигане е възможно чрез вяра. Това постигане е възможно чрез сърдечната визия. Възможно е чрез доверието, което влагаме в Кришна.

Въпрос: Какво може да се каже тогава за падналия ангел в контекста на тази интерпретация? Защото той е познал, а все пак е паднал…

Тиртха Махарадж: Ние сме падналият ангел. Виждате ли, битието и различните пластове на вселената са досущ като една висока сграда, небостъргач. Да речем, че има сто етажа. Да се изкачват стъпалата е трудна работа, затова умните хора взимат асансьора. А в една голяма сграда има много асансьори. Затова, ако срещнете другия асансьор на петдесетия етаж, обърнете внимание на посоката: кой отива нагоре и кой надолу. Макар да се намират на едно и също ниво, единият може да е изкачващ се дявол, а другият – падащ ангел. На един и същи етаж са, но посоката е различна. Така че внимавайте на какъв асансьор се качвате.

Ала най-общо можем да кажем, че падналият ангел сме самите ние. Затова ви казвам: отгледайте крилете си! Нека те пораснат! Просто свалете палтото си. Полетете!



[1] Б.А.Нараян Махарадж



Yamuna: Maharaj, una vez ya he preguntado de algo  a Gurudev[1],  pero él no me ha respondido.

Tirtha Maharaj: ¡¿Acaso esperas que yo voy a responderte?!

Yamuna: Simplemente  voy a compartir aquí la cuestión, sin esperar respuesta. Yo he preguntado: “Gurudev, ¡¿Cómo logras a decir las cosas tal como las estás diciendo?!” Es que hace varios años he estado en la biblioteca de Gurudev, estaba hojeando sus libros y me he fijado que allí con letra muy menuda él había puesto algunas observaciones  sobre lo leído, había buscado referencias… Al igual de lo que se hace en el Internet. En aquel  entonces había pensado: „ ¡Dios mío! Si Gurudev se había estado preparando de este modo sobre shastra, ¡¿qué es lo que me cabe o que tendría que  hacer yo?!”

Tirtha Maharaj: ¡Adorar! Es lo que cabe hacer ya que Bhakti no es simplemente comprensión intelectual, es un cambio realizado en el corazón. Y a veces la inteligencia es gran obstáculo para el adelanto espiritual. Existen pues dos caminos: uno del cerebro y otro del corazón. Hay un tipo especial de meditación que se llama meditación de corazones gemelos. No se trata por lo tanto de buscar y encontrar el pareja -gemelo en el exterior y luego de ponerse a meditar juntos. No, debes hallar tu propio hermano gemelo interior. En efecto esto es ligar corazón y mente. Razonar en un cierto grado el corazón y dejar harta de cordialidad tu mente. Es un lazo interno. No es una  pseudo esquizofrenia espiritual sino es una unión íntima entre buena mente y buen corazón. Todos sabemos que las cosas verdaderas son visibles por el corazón. No olvidéis de cultivar el corazón. ¿Y cuál es el punto de vista del corazón?  Es la confianza. Debemos confiar en lo que estamos haciendo. Debemos confiar en nuestros maestros. Debemos confiar en  nuestro Dios. Y debemos confiar siquiera un poquito en nosotros mismos: “¡Sí, lograré a  salir del paso! Si no por  mis propias fuerzas, por la Gracia Divina…”

Por ello, ¡Tened visión de corazón! En fin de cuentas éste es el modo de comprender algo. Como sabéis, una vez hemos dado la bienvenida a Sadhu Maharaj. Era con motivo de un evento, de una conferencia y se planteó el tema de  „Vedanta Sutra” Mientras viajábamos él me pidió: “¿Me puedes leer algo de esta „Vedanta Sutra”?  Después de haberle  leído media página  me  dijo: “Ya basta.”. El texto era demasiado teórico para él. Y luego se puso a dar conferencia en las ondas de rasa, sobre la dedicación  hacia Shri Guru  diciendo „Mi maestro espiritual era esto y aquello” y  „El canto al Nombre santo es esto y aquello”…

Ya que ¿cuál es la conclusión de „Vedanta Sutra”? Es: „ Los que logran a  hallar la perfecta comprensión  no regresan”   Logran pero no regresan. Muy sencillo. ¡Esta es la conclusión! Cuando alcancemos a comprender un solo verso no hace falta leer toas las 555 shlokis. Los que alcanzan no regresan. Al haber memorizado este único verso podréis poneros a  enseñar „Vedanta Sutra” Y si alguien os examina con testo: “¿ Habéis cursado „Vedanta Sutra” ? Sólo con responder: „ ¡Sí! Los que logran no regresan” os afirmo que lograréis a impresionar al fulano. Pero  el lograr es posible con mucha fe. Es posible  con visión de corazón. Es posible con la confianza que dedicamos a Krishna.

 

 

Pregunta: ¿Qué es lo que se puede decir entonces del ángel caído en el contexto de esta interpretación? Porque ha logrado saber pero se ha caído a pesar de ello…

Tirtha Maharaj: El ángel caído somos nosotros. Ya veis, la vida y las distintas capas del universo son como un edificio alto, como un rascacielos. Digamos que el rascacielos tiene  cien pisos. Subir los escalones de las escaleras resulta faena difícil y por esto la gente sabia lo hace por el ascensor. En un edificio alto hay numerosos ascensores. Si en la planta cincuenta os encontráis con otro ascensor, poned atención a dónde va, si va subiendo o bajando. En un mismo nivel uno puede llevar al Diablo  subiendo y el otro lleva bajando  a un ángel  caído. Están en la misma planta pero la dirección es distinta.  De modo que  cuidado en qué ascensor estáis. Se modo muy general podemos decir que el ángel caído somos nosotros. Por esto os digo: ¡Mirad vuestras alas! ¡Dejadlas crecer! Simplemente hay que quitar el abrigo.  Y tomar vuelo.¡Volad!



[1] B.A.Narayan Maharaj



Ямуна: Махараджа, однажды спросив Гурудева[1]  о чём то, не получила ответа…

Тиртха Махараджа: Разве, в этом случае, я поступлю иначе ?!

Ямуна деви даси: Я просто решила поделиться с вами этим вопросом, не ожидая ответа. Вопрос был: “Гурудев, каким образом ты обьясняешь то, что имеешь сказать?!” Несколько лет тому назад была в библиотеке моего Гурудева, просматривала книги и увидела, что совсем мелким шрифтом в поле он писал свои заметки, делал справки… так всё было похожее на сеть! И я подумала: „Господь мой! Если Гурудева таким образом готовился по шастрам, что говорить обо мне?!”

Тиртха Махараджа: Делай обожание! Потому что Бхакти не просто интеллектуальное понимание, а переворот в сердце. А иногда бывает, что интеллект – очень мешает духовному прогрессу. Есть две разные направления: мозга и сердца. Существует специальная медитация, называеться медитация сердец-близнецов. Однако не ставиться вопрос сначала найти свой партнер-близнец вне и потом уже медитировать вместе. Нет, необходимо открыть собственный внутренний близнец. В сущности это значит связать свои сердце и ум. Вразумить до некоторой степени сердце и насытить ум сердечностью. Эта внутренная связь. Это не какая то псэвдо-духовная шизофрения, а обьединение одного доброго ума с одним добрым сердцем.

Все мы знаем, настоящие вещи видим сердцем. Так что не забывайте культивировать именно это. Что это за сердечная визия? Сердечная визия – доверие. Нужно верить в то, что делаешь. Нужно верить своим учителям. Нужно верить нашему Богу. Нужно верить маленько самим себе: “Да, смогу справиться! Не своими силами, но посредством милости.”

Поэтому имейте эту сердечную визию! Так как в конечном счёте только так  понимаете хоть что нибудь.

Вы знаете, однажды Садху Махараджа был у нас на посещении. Имелось какое то событье, общественная лекция, и была задана тема: „Веданта Сутра”. И так, мы пригласили прочесть лекцию по „Веданта Сутре”. Пока ехали к месту, он спросил меня: “Можешь прочесть что нибудь из этой ”Веданта Сутры”? И выслушая половины странички сказал: “Хватит. Достаточно”. Это было чересчур теоретическим для него. И тогда начал давать лекцию на волнах расы о посвящённости к Шри Гуру и „мой духовный учитель вот такой то”, а „возпевание Святого Имени вот такое то”…  ибо в чём заключение „Веданта Сутры”? “Постигшие совершенство, никогда больше не возвращаються в этот мир.” Постигшие – не возвращаються. Совсем просто. Такое вот заключение! Если поймём этот лишь только стих, нет никакой нужды читать всех 555 шлок. Те, которые постигают, больше сюда не возвращаються. Запомните лишь только этот стих, и вы можете быть учителем по „Веданта Сутры”. И если кто нибудь попытаеться сделать вам тест: “Ты изучал “Веданта Сутру?” Вы ответьте: „Да! Постигшие, не возвращаються!” Говорю вам, человек будет впечатлён вами.

Но этого достижения возможно только через веру. Достижение этого возможно через сердечную визию. Возможно лишь через доверие, которое вложили в Кришну.

Вопрос: Что вы скажете тогда о падшем ангеле в контексте этой интерпретации? Потому что он познал, а всё же стал падшим…

Тиртха Махараджа: Мы являемся этим падшим ангелом. Видите ли, бытье и разные слои нашей вселены полностью похожи на высотного дома, небоскрёба. Скажем, есть сто этажей. Подниматься по ступенькам – трудная работа, поэтому умные люди поднимаються лифтом. А в одном большом доме – много лифтов. Поэтому, если встретите другой лифт, скажем на пятьдесятом этаже, обратите внимание на направление: который идёт вверх и который вниз. Хотя они находяться на одном уровне, может оказаться так, что одинь из них – поднимающийся дьявол, а другой – падающий ангел. На одном и том же этаже находяться, но направление – разное. Так что будьте осторожны на каком лифте вы находитесь.

Но в общем, скажем, что падший ангел – мы сами. Поэтому и говорю: отрастите себе крылья! Дайте возможности им вырасти! Просто выбросите пальто. Полетайте!



[1]          Б.А.Нараян Махараджа



English: Performed by Premananda dasa. Translation and illumination here: http://www.sharanagati.org/?p=1728

 

Български: Изпълнена от Премананда даса.  Превод и озарение тук: http://www.sharanagati.org/?p=1730



Кришна казва: „О сине на Притха, знай, че аз съм първоначалното семе на всичко съществуващо, разумът на интелигентния и силата на всички могъщи мъже.”[1]

Изначалното семе на всичко съществуващо – това е един вид концепция за бащата, за Върховния Отец. Цялото огромно дърво е скрито в малкото семенце. От една малка семка израства необятно дърво. Силата, която се крие в това, е божествена сила. Кришна се проявява в цялото битие.

И Той е „интелигентността на интелигентния”. Как разпознавате интелигентността? Ако вие също сте интелигентни. Ако сте глупави, не разбирате кой е интелигентен и кой не е. Но ако сте интелигентни, веднага ще схванете: “Този човек е мой тип.” Защото имате един и същи вкус, едно и също разбиране, едно и също настроение.

А как да разпознаете Кришна? Как да разпознаете върховната интелигентност? Ако и вие притежавате върховна интелигентност. Човек е способен да осъзнае Бога, защото носи нещо божествено в себе си. Ала хората са много специален вид. Те са смесица: една част от тях е божествена, но голяма част е животинска. Разликата е единствено в пропорциите. По-животинска, по-малко духовна; или по-духовна, по-малко животинска. Такива са човешките същества: полу-животни, полу-ангели. Обаче ангелите никога не спят.

Така че най-напред трябва да пречистим съществуването си. Трябва да следим собственото си съотношение между животинско и духовно. И трябва да прилагаме интелигентността си във връзка с върховната интелигентност. Защото на друго място Кришна казва: дадами буддхи йогам там – Аз ще им дам интелигентността, чрез която ще могат да Ме постигнат.”[2] Така че дори съдържанието на мозъка ви идва от Него. Недейте да пропилявате, недейте да злоупотребявате със способностите си. Защото нашата интелигентност също е Кришна: “Аз съм интелигентността на интелигентния.” Най-напред трябва да станем интелигентни хора, а сетне да разберем, че тази интелигентност също е божествена. Затова е казано, че в определени случаи можем да се вслушаме и да последваме съвета на интелигентността като че следваме съвет на гуру. В много случаи не можем да се консултираме с духовен учител. Но в такъв момент можете да се посъветвате със своята чиста интелигентност, с чистото си разбиране.

 



[1] „Бхагавад Гита” 7.10

[2] “Бхагавад Гита” 10.10