Category RSS

Calendar

February 2012
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
272829  



Archive for February, 2012

English: Bhajan: Lalasamayi Prarthana. Lyrics and translation here: http://goo.gl/hfHRz

 

Български: Бхаджан: Лаласамайи Прартхана. Текст и превод тук: http://goo.gl/vSrb2



 „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и фалшиво его – всички тези осем елемента са Мои отделени материални енергии. Освен тези материални енергии, о силноръки Арджуна, има и друга, по-висша Моя енергия. Тя обхваща живите същества, които експлоатират богатствата на по-низшата материална природа. Всички сътворени същества произлизат от тези две природи. Знай със сигурност, че на всичко в този свят – материално и духовно – Аз съм източникът и унищожението.”[1]

Природните елементи са първата стъпка. Въздух, топлина, почва, вода, огън – всички те са основни принципи в съставните части на нашия свят. Това са грубите елементи. Тялото е изградено от тези груби елементи. Повече от две трети от него е съставено от вода. След това по-фините елементи са умът, интелектът и фалшивото его. Те също са по-скоро материални, обаче малко по-деликатни. Затова е и по-трудно да бъдат контролирани, а освен това са и по-мощни. Каквото и да правите на телесно, материално ниво, то малко или много е лесно да се контролира. Ала умствените дейности са по-трудни за овладяване. Често сме обсъждали това: всички тези осем различни елементи – петте груби и трите фини – съставляват по-низшата енергия на Бога. Но понеже и те идват от божествен източник, също трябва да бъдат считани за божествени в крайна сметка. Онова, което е взето от материята, ще се върне в материята. Тялото е взето от материята и ще се върне в материята. Живот или смърт – те са много близо едно до друго. Живот означава, че материята е организирана по определен начин – чрез някаква сила; и тази сила е силата на душата. Когато душата присъства, тя упражнява организиращата си способност над материята и тялото може да функционира. Липсва ли тази организираща способност, то не може да функционира. Затова не бива да отъждествяваме себе си с тялото, защото то е просто един инструмент, действащ според насоките на душата ни. Тялото е досущ като хардуера, инстинктите и правилата в материалния живот са като софтуера, а операторът е душата. И така: вие живеете според правилата, посредством това тяло. Вие получавате преживяването. Живеем в свят на опитност. Хората обикновено не са склонни да учат чрез слушане, те искат да научават от опит. Това е по-нисш начин на усвояване. Ала кой е готов да се учи от слушане?! Изключителна рядкост е някой да е готов да приеме  добър съвет. Не знам как е при българите, обаче унгарците…! Много е трудно да ги впечатлиш с нещо. Ще кажат „да”, ала ще добавят „но”. Все пак е малко по-добре от индийците, защото те ще кажат „да”, но ще действат наобратно. Така че има различни нива на приемане и неприемане. Но няма значение какви характеристики имат различните нации, защото ние трябва да контролираме собствената си настояща природа, за да пречистим съществуването си. Не да живеем и да съдим според телесното ниво, тъй като то е по-нисша енергия, но да достигнем по-високо равнище. Какво именно? Трябва да достигнем по-висшата енергия. Като духовни искрици съзнание ние винаги се намираме под някакво влияние: или сме под въздействие на материалната енергия, или на по-висшата енергия. От вас зависи чия власт избирате.

 


[1] “Бхагавад Гита”7.4-6



“Earth, water, fire, air, ether, mind, intelligence and false ego—all together these eight constitute My separated material energies. Besides these, O mighty-armed Arjuna, there is another, superior energy of Mine, which comprises the living entities who are exploiting the resources of this material, inferior nature. All created beings have their source in these two natures. Of all that is material and all that is spiritual in this world, know for certain that I am both the origin and the dissolution.”[1]

The natural elements are the first step. Air, heat, earth, water, fire – all these are the basic principles of the constituting parts of our world. These are the gross elements. The body is made up by these gross elements. More than two-thirds of this body is made of water. Then the finer elements are the mind, the intellect and the false ego. They are also like material, but a little bit more delicate. Therefore it is more difficult to control them and they are more powerful also. Whatever you do on a bodily, material platform, that is more or less easy to control. But the mental activities are more difficult to control. We were discussing that often: all these eight different elements – the five gross and three subtle – constitute the lower energy of God. But because they are also coming from divine source, therefore they also should be considered as divine in a final vision. Whatever is taken from matter will return to matter. Body is taken from matter, it will return back to matter. Life or death – that is very close to each other. Life means that matter is organized in a certain way – by some power; and this power is the soul power. When the soul is present, it just exercises its organizing power over matter and the body can function. When this organizing power is missing, the body cannot function. Therefore we should not identify ourselves with the body, because this is only one instrument that is functioning under the direction of our soul. The body is just like the hardware, the instincts and the rules of material life are just like the software and the operator is the soul. So: you live according to the rules through this body. You take the experience. We are living in a world of experience. People usually are not ready to learn through hearing, they want to learn by experience. This is an inferior type of learning. But who is ready to learn after hearing?! It is very rare if somebody is ready to accept a good opinion. I do not know how it is with Bulgarians, but Hungarians…! It is very difficult to impress them with something. They will say “yes” and add “but”. Still it is a little bit better than Indians, because they will say “yes” but act the opposite. So there are different levels of accepting or not accepting. But it does not matter what characteristics different nations have, because we have to control our own present nature – in order to purify our existence. Not to live and judge on the bodily platform, because this is inferior energy, but to come to some higher level. What level? We should come to the superior energy. Ourselves, as spiritual sparks of consciousness, we are always under some influence: influence either of the material energy or the superior energy. It is up to you which control you choose.



[1] “Bhagavad-gita” 7.4-6



We have one beautiful prayer, coming from Vaishnava scriptures, and it says: “Om ajnana-timirandhasya jnananjana-shalakaya chakshur unmilitam yena tasmai shri-gurave namah.” Om means “yes”. This is a positive affirmation that the goal we are searching for exists. And this is a prayer to the spiritual master, like an expression, because with the torchlight of knowledge he has come and opened up my eyes. Ignorance is due to material life – result of illusion. Illusion means you think something to be different and you do not recognize something’s real nature. So illusion has these two functions: we mix, we change things; and we do not understand things. The spiritual master helps us to recognize things in their proper meaning, in their proper value. It is said that it is very fortunate to have a protector, to have a master, because he will help us to understand more and more about ourselves, about divinity and about the world.

To be a devotee is a very unique chance in life; because otherwise you would live a very normal and very simple life. But in this way you will have a very exciting life, full of unexpected things, full of divine experience. And it only depends on us how we should fulfill this chance. So we should always take the best opportunity to achieve what is given to us. AsKrishnacomes to protect those, who have surrendered to Him, this is a chance that we can always be with Him. Therefore the change in the life of a devotee means that he has lost himself for himself or herself. He is not living anymore for himself or herself, but he is living for God. In that way you become representatives, you start to represent the line of your masters and God Himself. This is responsibility and glory at the same time. Because if people will meet you, they will understand and they will seeKrishnaand guru according to you. Therefore we all should be nice representatives of our masters.

A real master should belong to a lineage. And you all belong to some lineage, for example like a family lineage, like a national lineage, like a scientific lineage from your teachers. But what is our spiritual lineage? Shrila Prabhupada mentions that the message ofKrishnacan be transmitted by such a lineage that is originating from Krishna Himself. It is very logical: if the lineage comes from God, then most probably the message was transmitted about God. And if we are connected to such a lineage, we can have a connection to the God Supreme.

It is said that the path, that you cover until you meet Shri Guru is much longer then what you have to go from Guru to Krishna. Why? Because they are together! One part of the entourage of Krishnais the cows. But there is another entourage – this is the vaishnava. And the vaishnava principle proper – this is the pure devotee. Or other times devotees are ready to quote the spiritual master. So, if first you get the dust of Krishna, next you get the cows, then you get His darshan, and who comes after Krishna? Just like the sequence of the days that we are celebrating: first Krishna, then the pure devotee; first the source of energy, then the energy itself; first God and then His servant. This is very instructive – how these days are arranged.[1] We should also be like this, always running: “ami to kangala krishna krishna boli[2]” – to run after the Lord.



[1] This is related to the celebration of Janmashtami, the appearance day of Sri Krishna, and the birthday of Srila Prabhupada, His pure devotee, which is on the next day.

[2] “I am simply running behing You shouting “Krishna!Krishna!” – from devotional song “Ohe vaishnava thakura”by Bhaktivinoda Thakura.



Van egy nagyon szép fohász a vaisnava szentírásokban, így szól: “Óm agjána-timirándhaszja gjánánydzsana-salákajá, csaksur unmílitam jéna taszmai srí-guravé namah.” Az Óm azt jelenti „igen”. Egy pozitív megerősítés, hogy a cél, ami után kutatunk létezik. Ez egy, a lelki tanítómesterhez szóló fohász, mint egy kifejezés, mert a tudás fáklyalángjával, eljött és felnyitotta a szememet. A tudatlanság az anyagi élet velejárója – az illúzió eredménye. Az illúzió azt jelenti, hogy mást gondolsz valamiről, és nem ismered fel az igaz természetét. Az illúziónak tehát ez a két funkciója van: összekeverünk dolgokat; és nem értünk dolgokat. A lelki tanítómester segít felismerni a dolgokat, azok valódi jelentésében, valódi értékében. Azt mondják nagyon szerencsés ha az embernek van egy védelmezője, mestere, mert egyre jobban segít megérteni önmagunkat, az isteni dolgokat és a világot.

Bhaktának lenni egy igen különleges lehetőség az életben; mert máskülönben egy teljesen normális és nagyon egyszerű életet élnél. De ily módon nagyon izgalmassá válik az életed, teli nem várt dolgokkal, teli isteni tapasztalatokkal. És rajtunk múlik, hogyan élünk ezzel a lehetőséggel. Ragadjuk meg mindig a legjobb lehetőséget arra, hogy elérjük, ami nekünk adatott. Mert Krsna eljön, hogy megvédje azokat, akik meghódoltak Őneki, lehetőséget ad, hogy mindig Vele lehessünk. Ezért egy bhakta életében a változás azt jelenti, hogy elveszíti önmagát saját maga számára. Többé már nem önmagáért él, hanem az Úrért. Ily módon képviselőkké váltok, mesteretek vonalát és magát az Urat képviselitek. Ez felelősség és dicsőség is egy időben. Mert ha az emberek találkoznak veled, rajtad keresztül látják, értik majd meg Krsnát és a gurut.  Ezért legyünk mind jó képviselői mesterünknek.

Egy valódi mesternek egy vonalhoz kell tartoznia. És mind tartoztok valamilyen vonalhoz, például családfa, vagy nemzet, vagy a tanáraidon keresztül egy tudományos vonalhoz. De mi a mi lelki vonalunk? Sríla Prabhupád megemlíti, hogy Krsna üzenete egy olyan vonal által közvetíthető, amely Krsnától ered. Nagyon logikus: ha a vonal Istentől ered, akkor nagyon valószínű, hogy az Úr üzenetét fogja közvetíteni. És ha csatlakozunk egy ilyen láncolathoz a Legfelsőbb Úrral kerülhetünk kapcsolatba.

Azt mondják az út, amit addig jársz be, amíg találkozol Srí Guruval sokkal hosszabb, mint a gurutól Krsnáig vezető. Miért? Mert ők összetartoznak! Krsna kíséretének egyik része a tehenek. De van egy másik is, és ez a vaisnava. És az igazi vaisnava elv az a tiszta bhakta. Vagy más alkalommal a bhakták azt említik, hogy a lelki tanítómester. Ha tehát először Krsna pora ér el hozzád, aztán jönnek a tehenek, majd a személyes találkozás, akkor ki jön Krsna után? Csak úgy, mint az ünnepnapok sorrendje: első Krsna, aztán a tiszta bhakta; első az energia forrása, majd maga az energia; első az Úr, aztán a szolgája. Nagyon tanulságos, ahogyan ezek a napok követik egymást. [1] Legyünk mi is ilyenek, rohanjunk “ámi to’ kángála krsna krsna boli’…[2]” az Úr nyomában.

 


[1]Utalás a Dzsanmástami ünnepre, Krsna megjelenési napjára, és Sríla Prabhupád, Krsna tiszta bhaktája születésnapjára, mely a következő napra esik.

[2] “Csak szaladok a nyomodban, azt kiáltozva „Krsna! Krsna!” – Bhaktivinód Thákur „Ohé vaisnava thákura” kezdetű dalából.



Имаме една красива молитва, идваща от ваишнавските писания, и тя гласи: “Ом агяна-тимирандхася гянанджана-шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри гураве намаха.” Ом означава „да”. Това е положително уверение, че целта, към която се стремим, съществува. Това е и молитва към духовния учител, като възклицание, защото той е дошъл с факела на знанието и е отворил очите ми. Невежеството се дължи на материалния живот – то е резултат от илюзията. Илюзия означава да приемаш нещо за друго и да не разпознаваш истинската му природа. Илюзията притежава тези две функции: да смесваме, объркваме нещата; и да не ги разбираме. Духовният учител ни помага да проумеем истинския смисъл на нещата, истинската им стойност. Казва се, че е голямо щастие да имаме закрилник, да имаме учител, защото той ще ни помага да научаваме все повече и повече за себе си, за божественото и за света.

Да си преданоотдаден е изключително уникален шанс в живота; защото в противен случай би живял съвсем нормално и обикновено. Ала по този начин животът ти ще е вълнуващ и изпълнен с неочаквани обрати, с божествени преживявания. И зависи единствено от нас как ще осъществим този шанс. Затова трябва винаги да се стремим да оползотворяваме по най-добрия начин онова, което ни е дадено. Тъй като Кришна идва на помощ на онези, които са Му се отдали, това е възможност винаги да бъдем с Него. Така че шансът в живота на преданоотдадения е, че той е изгубил себе си за себе си. Той вече не живее за себе си, живее за Бог. По този начин вие ставате представители, започвате да представяте линията на своите учители и самия Бог. Това е едновременно отговорно и славно. Защото когато хората ви срещат, те ще разбират и виждат Кришна и гуру според вас. Затова всички ние трябва да сме добри представители на своите учители.

Един истински учител трябва да принадлежи към последователност. Вие всички принадлежите към някаква линия, например семейно потекло, националност, към някаква научна линия на своите учители. Но коя е духовната ни линия? Шрила Прабхупада казва, че посланието на Кришна може да бъде предадено посредством такава последователност, която произтича от самия Кришна. Това е съвсем логично: ако линията идва от Господ, тогава най-вероятно и предаденото послание ще касае Него. И ако сме свързани с такава линия, ще можем да имаме досег с Върховния Бог.

Казва се, че пътят, който изминаваш преди да срещнеш Шри Гуру е много по-дълъг от този, който трябва да извървиш от Гуру до Кришна. Защо? Защото те са заедно! Една част от антуража на Кришна са кравите. Но има и друг антураж – това е ваишнавата. А въплъщението на ваишнавския принцип е чистият бхакта, или духовния учител. И така, ако най-напред до вас достига облакът прах, вдигнат от Кришна, след това идват кравите, сетне получавате Неговия даршан, тогава кой идва след Кришна? Точно както идва последователността на дните, които честваме: най-напред е Кришна, след Него чистият преданоотдаден; най-напред източникът на енергията, после самата енергия; първо Бог, а сетне Неговият слуга. Много е поучително по какъв начин са подредени тези дни[1]. Винаги трябва да правим това, винаги така да тичаме: “ами то кангала кришна кришна боли[2]” – да тичаме след Бога.



[1] Има се предвид честването на Джанмащами, денят на появяването на Шри Кришна, и рожденият ден на Шрила Прабхупада, Неговият чист предан, който е на следващия ден.

[2] “Аз просто тичам след Тебе, викайки „Кришна! Кришна!” – от набожната песен “Охе ваишнава тхакура”от Бхактивинода Тхакура.



Da gibt es in Vaisnava Schriften ein schönes Gebet: „Om ajnana-timirandhasya, jnananjana-salakajya, caksur unmilitam yena tasmai sri gurave namaha.“ Om bedeutet „Ja“, und das ist die Bestätigung dass das Ziel den wir suchen lebendig ist, es existiert. Das ist ein Gebet an unseren spirituellen Meister der uns mit Fackel des Wissens die Augen öffnete. Dieses gebet ist eine Ehrenbietung an ihm. Die Unwissenheit kommt durch materielles Leben und Illusion ist das Ergebnis. Illusion heißt, Sie sehen etwas, Sie haben eine Meinung darüber, aber, Sie erkennen nicht dessen wahre Natur. Also, die Illusion hat zwei Eigenschaften; erstens, Sie verwechseln die Dinge, und zweitens, Sie verstehen sie nicht. Und spirituelle Meister hilft uns die Dingen zu erkennen in ihrer wahrsten Sinne, in ihrer wahrsten Bedeutung. Es ist gesagt, man hat großes Glück wenn man einen Meister findet, weil er wird uns helfen, immer mehr von Gott, von uns selbst und von der Welt zu verstehen.
Ein Devotee werden ist einmalige Chance im Leben- anders, würde man ganz einfaches normales Leben führen. Aber als Devotee, unser Leben wird sehr aufregend, voll vom unerwarteten Dingen, voller göttlichen Erfahrungen. Es hängt nur von uns selber an, wie werden wir diese Chance ausnützen. So, wir sollen diese Gelegenheit annehmen und erreichen das, was uns gehört. Krisna kommt immer zu denen die ihm unterworfen sind, und er beschützt sie. Hier öffnet sich die Chance, für immer bei ihm sein. Die Veränderungen in Leben eines Devotees bedeuten dass er sich selbst aufgibt und er lebt für die anderen, aber im wahrsten Sinne, er lebt für Gott. Und das bringt Verantwortung, aber zugleich die Ehre mit sich. Also, wenn die anderen Menschen euch beobachten werden, sie werden den Meister und den Höchsten in euch erkennen. Deswegen sollen wir gute Vertretung sein.
Ein wahrer Meister sollte zu Schülernachfolge gehören, zu einer Linie – wir alle gehören zu gewissen Linien, z. B. Familie Abstammung, Nationalität, aber auch zur Linie unseres Meisters. Was ist unsere spirituelle Linie?
Srila Prabhupada sagte, Krisnas Botschaft wird durch so eine Linie übertragen und Krisna selbst ist der Ursprung seiner Botschaft. Wenn Gott der Ursprung ist, dann ist es logisch und höchstwahrscheinlich dass diese Botschaft über ihm vermittelt wird, und wenn wir zu dieser Linie gehören, dann werden wir mit ihm verbunden! Es ist auch gesagt, dass der Weg den wir bisher gegangen sind, bis wir Guru gefunden haben, viel länger ist als der Weg von Guru zum Krisna. Warum? Weil Guru und Krisna gehören zusammen!
Ein Teil des Weges Krisna zu folgen sind die Kühe, andere Teil sind die Vaisnava und Vaisnava-Prinzip ist richtig, das ist rein hingebungsvolles Prinzip.
Also, zuerst sehen Sie den Staub, dann erscheinen die Kühe und letztlich bekommen Sie ein Darshan mit Krisna. Und wer erscheint nach ihm? Es ist die gleiche Reihenfolge wie bei unseren Feiertagen. Zuerst feiern wir Krisnas Erscheinung, sein Geburtstag und dann nach feiern wir Erscheinung von seinem reinen Devotee – zuerst die Quelle der Energie, und dann die Energie, zuerst der Gott und dann nach, seine Diener. Das bezieht sich auf feiern von Janmastami am ersten Tag und am nächsten ist Erscheinungstag – Geburtstag von Srila Prabhupada, seinen reinsten Devotee.
Wir sollen dieses Prinzip folgen; immer hinten nach Gott rennen – „ami to kangala Krisna Krisna boli“[1] – nach dem Herren rennen.

[1]„So renne ich einfach nur hinter dir her und rufe: Krisna! Krisna!“– aus dem Lied „Ohe Vaisnava Thakura“ von Bhaktivinoda Thakur.


(Vortrag von B.K. Tirtha Maharaj Sept. 2007, Ahtopol)



У нас есть одна красивая молитва из вайшнавских писаний, и в ней говориться: „Ом агьяна-тимирандхася гяньанджана-шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри гураве намаха.” Ом значит „да”. Это положительное утверждение, что цель, к которой  стремимся, существует. Это, также и молитва к духовному учителю, как возклицание,  он пришёл ко мне и с помощью факела познания уничтожил моё невежество. Невежество происходит от материальной жизни – это результат иллюзии. Иллюзия означает принимать что то за совсем не то, что оно есть и не понимать его настоящую природу. Иллюзия имеет две стороны: смешивать, перепутывать вещи; и вторая – просто не понимать. Духовный учитель помагает понять настоящий смысл вещей, их настоящая ценность. Говориться, что это большое счастье, что у нас есть защитник, есть духовный учитель, потому что он будет нам помогать всё больше и больше узнавать самих себя, божественность или этот мир.

Быть преданным – это чрезвычайный, просто таки уникальный шанс в жизни; потому что в противном случае ты бы жил совершенно нормальной и обычной жизнью. Но, таким образом, жизнь у тебя волнующая и переполнена крутыми поворотами, полна божественными переживаниями. И зависит единственно от нас самих как мы воспользуемся этим шансом. Поэтому нужно всегда стремиться наилучшим образом воспользоваться тем, что нам дано. Так как Кришна всегда приходит на помощь тем, которые отдали себя Ему, это возможность всегда быть вместе с Ним. Так что шанс в жизни преданного в том, что он не может воспользоваться собой для самого себя. Он уже не живёт для самого себя, живёт ради Бога. Таким образом вы начинаете становиться представителями своих учителей, представлять линию своих учителей и самого Бога. Это одновременно ответственно и очень славно. Потому что когда люди встречают вас, они начнут понимать и видеть Кришну и гуру с вашей точки зрения. Поэтому все мы должны быть представителями своих учителей.

Настоящий учитель должен принадлежать к последовательности. Вы все принадлежите к какой нибудь линии, например семейное произхождение, национальность, к какой нибудь научной линии своих учителей. Но какая наша духовная линия? Шрила Прабхупада говорит, что послание Кришны может быть получено через такой последовательности, которая произходит от самого Кришны. Это являеться совсем логичным: если линия приходит от самого Господа, тогда, вполне вероятно, полученное нами послание будет относиться к него самого. И если мы связаны с такой линией, сможем соприкоснуться с Верховным Господом.

Говориться, что дорогу которую проходишь прежде чем встретить Шри Гуру намного длиннее той, которую нужно пройти от Гуру до Кришны. Почему? Потому что они вместе! Одна часть окружения Кришны – это коровы. Но другая часть его антуража – это ваишнава. А воплощение ваишнавского принципа – чистый бхакта, или духовный учитель. И так, если сначала до вас достигает облак праха вокруг Кришны, потом приходят коровы, потом получаете Его даршан, тогда кто идёт после Кришны? Точно так же как приходит последовательность дней, которые празднуем: сначала Кришна, потом Его чистый преданный; Сначала источник энергии, потом саму энергию; сначала Бог, а потом его слуга. Очень поучительно каким образом, в каком порядке идут эти дни[1]. Всегда нужно делать это, всегда нужно бежать за Ним : “ами то кангала кришна кришна боли[2]” – бегать за Богом.

 



[1] Имееться ввиду празднование дня Джанмаштами, день появления Шри Кришны,  потом день рождения Шрилы Прабхупады, Его чистого преданного, на следующий день.

[2] “ я просто просто бегу за Тобой, призывая „Кришна! Кришна!” – из религиозной песни “Ойе ваишнава тхакура”  Бхактивинода Тхакура.



English: This episode tells the story of Mahaprabhu, who entered the temple of Jagannath. Mahaprabhu fell in ecstasy and Sarvabhauma Bhattacharya took care of him. How to identify whether someone is still alive in such moments? How the blessings of Mahaprabhu transformed Sarvabhauma Bhattacharya’s life.

 

Български: Този епизод разкрива историята за Махапрабху, който посетил храма на Джаганнатх. Махапрабху изгубил свяст в екстаз и Сарвабхаума Бхаттачария се погрижил за него. Как да разберeм дали човек е все още жив в такива моменти? Как благословиите на Махапрабху преобразили живота на Сарвабхаума Бхаттачария.



Въпрос: Би било интересно да поговорите за личните взаимоотношения. Защото доколкото успявам да схвана, отвъд всички качества на Бог, най-съкровеното е сърцето Му. И ако ние се стремим да въплътим Божията любов, как ще се развиват личните ни взаимоотношения в този свят?

Тиртха Махарадж: Вие питате за сърцето на Кришна! Има книга за това; там всичко е много добре и подробно описано – какви са качествата на сърцето на Кришна. Ала понеже питате за личния живот и практика, ще ви цитирам основното послание на тази книга. А то гласи: не извършвайте апарадха. Апарадха означава обида към преданоотдаден, оскърбление към някой, който искрено се стреми да обожава Бога, от цялото си сърце. Защото такъв чист преданоотдаден винаги живее в сърцето на Кришна. Така че ако осъждате, наранявате или пренебрегвате такъв преданоотдаден, значи се отнасяте пренебрежително към сърцето на Кришна. Затова недейте да извършвате апарадха.

            Апарадха означава също и невнимателно служене. Говорили сме за греха. Греховните дейности касаят тялото. Обаче апарадха засяга душата. Разликата е огромна. Апарадха носи след себе си много повече последици от обикновения грях. Ала е много трудно ако се налага да съветваме някого да не мрази, да не критикува дълбоко, да не таи лоши чувства срещу някой друг. По позитивен начин бихме могли да кажем: обичайте преданоотдадените. Защото на Кришна това много ще му хареса, Той ще го оцени. Ако служите на бхактите, ще уловите самия Кришна. Защо? Защото Кришна няма възможността да им служи. Обикновено хората обожават Бога, защото е всесилен. Ала нашият Кришна не е всесилен. Той не може да служи на Своите преданоотдадени, защото те не са склонни да приемат каквото и да било служене от Него. Това е един вид недостатък на Кришна. Изпълнен е с желание да служи, но никой не иска да приеме! Какво да стори Той? Това е такъв проблем за Кришна! Освен че не е всемогъщ, Той не е и всезнаещ, понеже не знае какво да направи. Но Той иска да разбере чувствата и сърцето на предания! Сърцето на Кришна копнее да разбере сърцето на предания! А преданият винаги търси сърцето на Кришна! Така те и двамата тичат един подир друг. Това е неспирен бяг, без предел! Единият тича след другия, другият тича след първия. Затова трябва да изследваме сърцето на ваишнавата. Понеже Кришна не само събира такса от гопите на труднопроходимите места; Той си има и места, на които се крие. А главното му скривалище – това са дълбините на сърцата.