Category RSS

Calendar

December 2011
M T W T F S S
« Nov   Jan »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  



Archive for December, 2011

 “I will sit the Divine Couple on a brilliant bedecked throne.” What is this throne? This should be our hearts. This is the practical duty of a devotee – to purify the heart so much so that it should be polished, it should be brilliant plus bedecked with jewels. Not a simply polished throne; it should be bedecked throne. What is the polish? And what are the jewels? The polish is the chanting and the jewels are the qualities – devotional qualities. There are so many, more than two dozens devotional qualities of a vaishnava. So, this is the bedecked and polished throne.

“I will be smearing Their dark and bright bodies with sandalwood paste. And I will fan Them with chamara” This also means that the service is not directed only to one person; both of Them are served. And if we make one happy, the other also becomes happy. Or if you make the other happy, the first also becomes happy and satisfied. This is a good chance – if you have some shortage, if you have some problem with one, you can go to the other; and vice versa.

And why sandalwood pulp? Because it cools the bodies. This is an offering for the highly respected persons. Plus – I will fan them with a chamara. And we should know that in certain aspects chamara is reserved for prema-bhakti. Chamara you cannot offer to anyone. This is not only a royal symbol; or a tail of a yak. This is a divine offering to Radha and Krishna. Usually chamara is offered to the kings, right? But here it is offered to the King of Love. So that shows that the king is Love, Divine Love. Of course, always put Divine Love. Because it again cools the body. And if you offer the white chamara to the black God, then you make Him remember the white Goddess. And if you offer the peacock feathered fan to the white Goddess, then you make Her remember the dark Lord, who always has a peacock feather in the hair as an ornament.

“When I will be able to see Their beautiful faces, resembling the moonshine?!” Moonlight is a message for the soul. Here it is plural: faces, resembling the moonshine. How is this possible?! Have you ever seen a black, dark moon? Something is wrong. Please, Narottam das Prabhu, there is something wrong! Only one face is like the moonshine; the other face is different. What are you talking about?!

Lokanath: The dark side of the moon.

Tirtha Maharaj: Well… That also is a very profound explanation… But I thought that although Love is the king, maybe Beauty is the queen. Hahaha! Now you are on the hook! Because you want to say: “Tirtha Prabhu! There is some problem, there is some mistake!” But this is dynamic harmony: when the black beauty is ready to give up His blackness and changes into a bright love. And when the bright love is also ready to give up Her shine, and She is ready to become black beauty. This is how to unite – not the opposites, but how to match the pairs, the different parts. But as both the faces will become shining like moonlight, we can understand that the ultimate King plus Queen in one person is Divine Love. Because the Goddess overpowers the God.

“I will make a garland from malati flowers and will put it over Their necks.” Malati flower is small, white and very fragrant. Flowers are always expression of respect and love. Here this is not respect, it is simply love. So it is used for the best purpose. Sometimes we think that if we give a flower to Krishna, in this way we enhance His beauty; but actually we enhance the beauty of the flower, by touching it toKrishna.

To make the Divine Couple, so to say, more beautiful, then we give this tambula with camphor – to make Their lips very sweet. What usually people do with the lips? Three functions: eating, talking and kissing.. But I do not want to go into details now. Most probably the malati garlanded Radha-Krishna are not talking and not eating this time. But let’s stop the story now.

So far it was the high ideals of prema-bhakti. Now comes your reality: “With the consent of the gopis, led by Vishakha and Lalita, I will serve the Divine Couple.” So, this is our level. Service is our practice, but service with a consent. Sakhi means girlfriend; the engagement of the girlfriends is simply to enhance the meeting of Radha andKrishna in different ways. This service we should join – to make the Divine Couple more happy.

Never forget that the goal of bhakti as a process of self-realization is to make others happy. The search for happiness is really a search how to make others happy. Search and serve others’ happiness.

So, our service should be given permission, or should be agreed by these high sakhis. Because that is a safe way: if we are under control, if we are under direction, then our service will be reaching the goal. And what happens if we have no access to Lalita, Vishakha and other sakhis? Then what to do? Then it is said: “Narottam das, the servant of the servants of Chaitanya Mahaprabhu is hankering.” In this way we can have access to the divine blessings.

And the vaishnava as a principle, as a help, as a protector is very close. So if we find our shelter with the vaishnavas, with the holy name, with devotional practices, then these will be real shelters. Then they will help us to return to the first line: “Radha-Krishna, Jugala Kishora, are my life and death.”  Shall we start the explanation again, from the beginning? No, this is not the time for explanations, this is not the time for theories – this is the time for practice.

Question of Prema: After analyzing the last lines, we came back to the first lines, staring anew. The question is whether this “die to live” principle, this devotional death principle is repeated from time to time or is repeated on different platforms?

Tirtha Maharaj: Yes. It is easy for the kshatriyas – they die once and achieve heaven. It is difficult for the bramins – they die many times for the lower conceptions; as they progress they die many times, but finally they achieve perfection. But what about the vaishnava? Vaishnava is permanently dying. This is his goal, this is his fulfillment or achievement. This is the ultimate rasa, we can say. Permanent death, permanent dying is the ultimate rasa. Permanent death. Now you understand something.



„Ragyogó drágaköves trónusra ültetem az Isteni Párt.” Mi ez a trón? Legyen ez a szívünk. Ez egy bhakta gyakorlati feladata – hogy olyannyira megtisztítsa a szívét, hogy ragyogjon a drágakövektől. Nem csak egy kifényesített trónról van itt szó; fel is kell díszítenünk. Mi a tisztítószer? És mik az ékkövek? A tisztítószer a dzsapázás és az ékkövek pedig a tulajdonságok, a bhaktikus tulajdonságok. Nagyon sok, több mint két tucat bhaktikus tulajdonsága van egy vaisnavának. Ilyen tehát a ragyogó drágaköves trón.

„Sötét és világos testüket szantálpéppel kenem meg, és csamarával legyezgetem őket.” Ez azt is jelenti, hogy a szolgálat nem csak egy személy felé irányul; Mindkettőjüket szolgáljuk. És ha az egyiket boldoggá sikerült tennünk, a másik is boldog lesz. Vagy ha a másikat tesszük boldoggá, az első is boldog és elégedett lesz. Ez egy jó lehetőség – ha valamilyen problémád van az egyikkel, még mindig ott a másik; és fordítva.

És miért szantálfa-pép? Mert az hűti a testet. Azoknak ajánlják fel, akiket leginkább tisztelnek. És – csamarával legyezgetem őket. Azt is tudnunk kell, hogy bizonyos szempontból a csamara a préma-bhaktihoz tartozik. Csamarát nem ajánlhatunk fel bárkinek. Ez nem csak egy királyi szimbólum; vagy egy jak-farok. Ez egy odaadó felajánlás Rádhá és Krsna felé. A csamarát általában a királyoknak ajánlják fel, így van? Itt azonban a Szeretet Királyának ajánlják. Ezt tehát megmutatja, hogy a Szeretet a király, az Isteni Szeretet. Persze mindig hozzátesszük, hogy Isteni Szeretet. Azért, mert a csamara is hűsíti a testet. És ha a fehér csamarát a fekete Istennek ajánlod, akkor emlékezteted a fehér Istennőre. És ha pávatoll legyezőt ajánlasz a fehér Istennőnek, akkor emlékezteted a fekete Istenre, aki mindig pávatollal ékesíti a haját.

„Mikor pillanthatom meg holdvilághoz hasonlatos  gyönyörű orcáikat?!”

A holdfény egy lélekhez szóló üzenet. Itt többes számban beszél: arcuk, mely a holdsugárhoz hasonlatos. Hogyan lehetséges ez?! Láttatok már valaha fekete, sötét színű holdat? Valami nem jó itt. Kérlek, Naróttam dász prabhu, valami nem jó! Csak az egyik arc olyan, mint a holdfény; a másik másmilyen. Miről beszélsz?!

Lókanáth: A hold sötét oldaláról.

Tírtha Mahárádzs: Nos… Az is egy mély magyarázat… De én arra gondoltam, hogy habár a Szeretet a király, talán a Szépség a királynő. Hahaha! Most horogra akadtatok! Mert azt akarjátok mondani? „Tírtha prabhu! Van itt egy kis gond, valami hiba!” De ez a dinamikus harmónia: amikor a fekete szépség kész feladni az Ő feketeségét és fehér (ragyogó) szeretetté változik. És amikor a ragyogó szeretet is kész feladni az Ő ragyogását és kész fekete szépséggé változni. Így egyesülnek – nem az ellentétek, hanem a párok, a különböző részek. De mivel mind a két arc ragyogóvá válik, mint a holdfény, megérthetjük, hogy a végső Király plusz Királynő egy személyben, az Isteni Szeretet. Mert az Istennő legyőzi az Istent.

Málatí virágból készítek majd füzért, a nyakukba akasztom.” A málatí virág kicsi, fehér és nagyon illatos. A virágok mindig a tisztelet és szeretet kifejezői. Itt nem tiszteletről, hanem egyszerűen szeretetről van szó. A legjobb célra használják tehát. Néha azt gondoljuk, hogy ha virágot adunk Krsnának fokozzuk szépségét; de igazából a virág szépségét fokozzuk azzal, hogy hozzáérintjük Krsnához.

Hogy úgymond még szebbé tegyük az Isteni Párt kámforos támbulát kínálunk nekik – hogy édessé tegye az ajkukat. Mit csinálnak az emberek általában az ajkaikkal? Három dolgot: evés, beszéd és csókolózás. De nem akarok most belemenni a részletekbe. Nagyon valószínű, hogy a málatí füzérrel ékesített Rádhá és Krsna ezúttal nem beszélgetnek vagy esznek. De állítsuk meg itt a történetet.

Eddig a préma-bhakti magas eszményeiről volt szó. Most jön a ti valóságotok: „A Lalitá és Visákhá vezette szakhík beleegyezésével szolgálom majd az Isteni Párt. Ez tehát a mi szintünk. A szolgálat a gyakorlatunk, beegyezéssel végzett szolgálat. Szakhí az jelenti barátnő; azzal van elfoglalva, hogy különböző módokon fokozza Rádhá és Krsna találkozását. Ebbe a szolgálatba bekapcsolódhatunk – hogy még boldogabbá tegyük az Isteni Párt.

Sose feledjétek, hogy a bhaktinak, mint az önmegvalósítás folyamatának az a célja, hogy másokat boldoggá tegyünk. A boldogság utáni kutatás igazából arról szól, hogy hogyan tegyünk másokat boldoggá. Kutassuk és szolgáljuk mások boldogságát.

Engedélyt kell tehát kapnunk, ezen emelkedett szakhík beleegyezését a szolgálatra. Mert ez a biztonságos út: ha felügyelet alatt állunk, ha útmutatás kapunk, akkor szolgálatunk eléri a célját. És mi történik, ha nem kerülhetünk kapcsolatba Lalitával, Visákhával és a többi szakhíkkal? Akkor mit tegyünk? Akkor azt tanácsolják: „Csaitanja Maháprabhu szolgáinak szolgája, Naróttam Dász epekedik.” Ily módon kaphatjuk meg az isteni áldást.

A vaisnava pedig, mint elv, mint segítő, mint védelmező nagyon közeli. Ha oltalmat találunk a vaisnaváknál, a szent névnél, az odaadó gyakorlatokban, ezek igazi oltalmat jelentenek majd. Ők pedig segítenek visszatérni az első sorhoz: „Rádhá-Krsna, Jugala-kisóra az életem.” Kezdjük el még egyszer elölről magyarázni? Nem, ez nem a magyarázat ideje, nem a teóriáké, itt a gyakorlat ideje.

Préma kérdése: Az utolsó sorok analizálása után visszatértünk az első sorhoz, újra kezdve. A kérdésem az lenne, hogy vajon ez a „halj meg, hogy élhess” elv, ez az odaadó halál elve időről időre ismétlődik, vagy különböző szinteken ismétlődik?

Tírtha Mahárádzs: Igen. Könnyű a ksatrijáknak – egyszer meghalnak és elérik a mennyországot. Bonyolult a bráminoknak – sokszor meghalnak az alacsonyabb koncepciók számára, ahogy előre haladnak sokszor meghalnak, de végül elérik a tökéletességet. De mi a helyzet a vaisnavákkal? A vaisnava folytonosan meghal. Ez a célja, ez a beteljesülés, ez az, amit elér. Úgy is mondhatjuk, hogy ez a végső rasza. A folytonos halál, a folytonos meghalás a végső rasza. Folytonos halál. Most már értetek valamit.



 “Ще настаня Божествената Двойка на инкрустиран със скъпоценности трон.” Какъв е този трон? Би трябвало да бъдат сърцата ни. Това е практическото задължение на преданоотдадения – толкова да пречисти сърцето си, че то да заблести, да засияе, и освен това да бъде украсено със скъпоценности. Тронът не е просто шлифован; той трябва да бъде и с инкрустации. Кое е шлифовката? И кое са инкрустираните скъпоценности? Шлифоването е мантруването, а скъпоценностите са качествата – преданите качествата на предания. Съществуват толкова много, повече от две дузини качества, у един преданоотдаден ваишнава. Та, това е този инкрустиран със скъпоценности, сияен трон.

“Ще помажа Техните тъмна и светла снаги със сандалова паста и ще Им вея с чамара. Това също разкрива, че служенето не е насочено само към една личност; служим и на двамата. А направим ли единия щастлив, другият също се радва. Или ако зарадваме другия, първият също е щастлив и удовлетворен. Това е добра възможност – ако нещо не достига, ако имате някакъв проблем с единия, можете да идете при другия; както и обратното.

А защо сандалова паста? Защото охлажда тялото. Това е приношение към високо уважавани личности. И освен това ще им вея с чамара. А трябва да знаем, че в някои отношения чамарата е запазена за према-бхакти. С чамара не се вее на кого да е. Тя не е просто царски символ, нито само някаква опашка от як. Това е божествено приношение към Радха и Кришна. Обикновено чамара се поднася на царете, нали? Но тук тя е поднесена на Царя на Любовта. И така, това показва, че царят е Любовта, Божествената Любов. Разбира се, винаги казвайте Божествената Любов. Защото тя също охлажда тялото. И ако поднесете бялата чамара на черния Бог, вие Го карате да си спомня бялата Богиня. А ако поднесете ветрилото от паунови пера на бялата Богиня, тогава Я карате да си припомня тъмния Бог, чийто коси винаги са украсени с пауново перо.

“Кога ли ще мога да зърна Техните прекрасни лица, напомнящи лунно сияние?!” Лунната светлина е послание към душата. И тук е употребено множествено число: лунноподобни лица. Как е възможно?! Да сте виждали някога черна, тъмна луна? Нещо не е както трябва. Моля те, Нароттам дас Прабху, има някаква грешка! Само единият лик е като лунно сияние; другият е различен. Какви ги говориш?!

Локанатх: Тъмната страна на луната.

Тиртха Махарадж: Е… Това също е много проникновено тълкувание… Но аз си мислех, че макар Любовта да е царят, може би Красотата е кралицата. Хахаха! Сега вие се хванахте на въдицата! Щяхте да кажете: “Тиртха Прабху! Нещо не е наред, има някаква грешка!” Обаче това е динамичната хармония: когато тъмният красавец е готов да се откаже от чернотата си и се превръща в светла любов. И когато светлата любов също е готова да се откаже от сиянието си и да се превърне в тъмна красота. Ето по такъв начин – не че се обединяват противоположностите, но се събират двойките, различните половини. Ала тъй като и двете лица засияват като лунна светлина, разбираме, че Кралят и Кралицата в една личност – това е Божествената Любов. Защото Богинята надделява над Бога.

“Ще нанижа гирлянда от цветенца малати и ще я поставя на шиите Им.” Цветето малати е малко, бяло и много уханно. Цветята винаги са израз на уважение и любов. В случая не става дума за уважение, а просто за любов. Така че цветята са намерили най-доброто си приложение. Понякога си мислим, че ако поднесем цвете на Кришна, така увеличаваме красотата Му; но всъщност разкрасяваме цветето, докосвайки го до Кришна.

За да разхубавим, така да се каже, още повече Божествената Двойка, след това Им поднасяме тамбула с камфор – за да станат устните Им много сладки. Какво обикновено се прави с устни? Три функции: ядене, говорене и целуване. Ала не искам да навлизам сега в детайли. Най-вероятно нагиздените с малати Радха и Кришна този път нито разговарят, нито се хранят. Но нека спрем дотук.

Досега това бяха най-висшите идеали на према-бхакти. Сега следва нашата реалност: С позволението на гопите, водени от Лалита и Вишакха, аз ще служа на Божествената Двойка.” И тъй, това е нивото ни. Служенето е нашата практика, обаче служене с позволение. Сакхи означава приятелка; работата на приятелките е просто да правят още по-прекрасна срещата между Радха и Кришна по всевъзможни начини. Това е служенето, в което трябва да се включим – да направим Божествената Двойка по-щастлива.

Никога не забравяйте, че целта на бхакти като път на себереализация е да се правят другите щастливи. Търсенето на щастие всъщност е търсене как другите да бъдат щастливи. Търсете и служете на щастието на останалите.

И така, нашето служене трябва да получи разрешението, одобрението на тези възвишени сакхи. Защото това е безопасният начин: ако действаме под контрол, ако действаме под напътствие, тогава служенето ни ще достигне местоназначението си. А ако нямаме достъп до Лалита, Вишакха и останалите сакхи? Какво да правим тогава? Тогава се казва: Нароттама дас, слугата на слугите на Чайтаня Махапрабху, жадува.” По този начин можем да имаме достъп до божествените благословии.

А ваишнавата като принцип, като помощник, като закрилник е съвсем близко. Затова намерим ли своя подслон у ваишнавите, у святото име, у преданите практики – това е истински подслон. И тогава те ще ни помогнат да се върнем към първата строфа: Радха-Кришна, Югала Кишора, са моят живот и смърт.” Да започнем ли пак обяснението отначало? Не, сега не е време за обяснения, не е време за теории – време е за практика.

Въпрос на Према: След като анализирахме последните редове се върнахме на първите, започвайки отначало. Въпросът ми е дали принципът „умри, за да живееш”, принципът на преданата смърт, се повтаря от време на време или на различни нива?

Тиртха Махарадж: Да. Лесно е за кшатриите – загиват веднъж и постигат рая. Трудно е за брамините – те умират много пъти за по-низшето си разбиране; развивайки се, загиват много пъти, но в крайна сметка постигат съвършенство. А ваишнавата? Ваишнавата непрестанно умира. Това е целта му, в това е удовлетворението и осъществяването му. Това е най-висшата раса, така да се каже. Постоянната смърт, постоянното умиране е върховната раса. Непрестанна смърт. Сега вече разбирате нещо.



“Colocaré la Divina Pareja en un trono incrustado de preciosidades.

¿Y cómo será aquel trono? Debería de estar hecho de nuestros corazones. Esta es la obligación práctica del devoto dedicado – purificar su corazón de tal modo para que se ponga a brillar y a resplandecer y por encima de esto el trono debe estar decorado con preciosidades. El trono no estará simplemente tallado, debe estar incrustado de preciosidades. Bueno, en todo esto, ¿qué es el tallado y qué es el incrustado? El tallado  consiste en recitar mantras y las preciosidades son las cualidades – las cualidades del devoto dedicado. Es que existen tantas cualidades, más de dos docenas, que son cualidades de un  devoto y dedicado vaishnava.  Y estas cualidades constituyen este trono incrustado de preciosidades.

“Untaré sus dos  cuerpos – claro y oscuro – con pasta de sándalo y agitaré el aire con abanico   chamara.”Esto también revela que el servicio  no va dedicado a una sola persona, sino que servimos a ambos. Y al lograr a dar  felicidad a uno, el otro se alegrará igual. O al lograr darle alegría al otro, el primero también se sentirá feliz y satisfecho. Es una buena oportunidad – cuando faltase algo, cuando hubiera algún problema con uno de los dos, siempre podríais dirigiros al otro y viceversa.

Y a qué sirve la pasta de sándalo? Sirve a refrescar el cuerpo. Es la actitud que se aplica a personas de gran respeto. Y por encima de ello agitaré el aire con abanico chamara. Debemos saberlo – en algunos casos el chamara queda reservado para prema-bhakti. No se usa abanico chamara para cualquiera. No se trata simplemente de un símbolo real, tampoco es cualquier rabo de yak. Es una ofrenda divina en aras de Radha y Krishna. S suelo ofrecer chamara a los reyes, ¿no es cierto? Pero aquí se trata de ofrenda en aras del Rey del Amor. Esto demuestra que el rey es el Amor, el Amor Divino. Naturalmente, hay que decir siempre que se trata del Amor Divino.  Porque este amor también refresca el cuerpo. Y al ofrecer chamara blanco al Dios negro, la ofrenda le obliga a recordar la Diosa blanca. Ofreciendo abanico de pavo real a la Diosa blanca, le dais la oportunidad de recordar al Dios oscuro en  cuyos cabellos siempre está prendida una pluma de pavo real.

“¡¿Cuándo podré ver Sus hermosas caras que recuerdan el resplandor de la luna?!” El resplandor de la luna es un  mensaje dirigido al alma. Aquí se usa un plural – caras parecidas a  lunas. ¿Cómo es posible? ¿Acaso habéis visto una luna negra, oscura? Aquí hay algo incorrecto. Mira esto, Narottam Prabhu , míralo por favor, a ver si no es un error. Sólo una de las caras resplandece con luz de luna, la otra es diferente. ¿Pero qué es lo que estás diciendo?

Lokanath: La cara oscura de la luna.

Tirtha Maharaj: Eh, bueno…También es una interpretación perspicaz… Es que yo estaba pensando que Siendo el Amor el rey, talvez  Hermosura fuera su reina. ¡Ha-ha-ha! ¡Ahora sí que habéis mordido el anzuelo! Ya  ibais a decirme: “¡Mira esto, Tirtha Prabhu,  míralo bien  por favor, a ver si no es un error!” Pero si esto es lo que llamamos armonía dinámica: es cuando el guapo oscuro esté dispuesto a negarse de su color prieto para transformarse en amor resplandeciente. Y cuando el amor resplandeciente también esté dispuesto a negarse de su resplandor para transformarse en belleza oscura. Este es el modo de proceder – no se reúnen los contrarios sino que se reúnen las parejas, las medias naranjas. Y como ambas caras resplandecen como luz de luna,  nos damos cuenta que el Rey y la Reina son una sola persona – el Amor Divino. Es que la Diosa triunfa sobre el Dios

“Formaré guirnaldas de diminutas flores malati y las colocaré en Sus cuellos.”

La flor malati es diminuta, blanca y muy fragante. Las flores siempre son la expresión del respeto y del amor. En este caso no se trata de respeto sino simplemente de amor. De modo que las flores han encontrado su mejor aplicación. A veces pensamos que al ofrecerle a Krishna una flor aumentamos aun más Su hermosura  pero en efecto embellecemos la flor al rozar con ella a Krishna.

Para embellecer, si lo fuera posible,  la Divina Pareja debemos ofrecerle luega tambula con alcanfor – para edulcorar  aún más Sus labios. ¿Y qué es lo que se suele hacer con los labios? Las funciones son tres – comer, hablar y besar. Sin entrar en demasiados detalles, Radha y Krishna endomingados  y embellecidos con malati  esta vez no hablan ni comen. Y aquí nos vamos a parar. Hasta ahora han seguido los ideales supremos de prema-bhakti. Ahora viene nuestra  realidad:

“Con el permiso de los gopis encabezados por Lalita y Vishakha , yo voy a  servir a la Divina Pareja.”  Este es pues nuestro nivel. El servicio es nuestra práctica pero el servicio con permiso y autorización. Sakhi significa amiga, y la faena de las amigas es simplemente hacer aun más hermosa la cita entre Radha y Krishna y hacerlo de todas kas modalidades posibles. Esta es la esencia del servicio que nos corresponde – hacer aún más feliz la Divina Pareja. Nunca olvidéis que el objetivo de un bhakti por el camino de su autorrealización es hacer más felices a los otros. La búsqueda de la felicidad es en efecto es la búsqueda de la modalidad de hacer felices a los otros. Buscad pues y servid en aras de la felicidad de los otros. De modo que nuestro servicio debe obtener el permiso y la aprobación, el visto bueno de los superiores sakhi. Este el  modo más seguro y sin peligro, al actuar bajo el control y con las instrucciones debidas y sólo entonces podremos acceder a las divinas bendiciones. Y llegaremos a nuestro destino. ¿Y si no tenemos acceso a Lalita, Vishakha y el resto de los sakhi? Pues entonces se dice: “Narottama das, el servidor de los servidores de Chaytana Mahaprabhu, tiene sed,  está sediento”. Y  de este modo accederemos a las divinas bendiciones.

Vaishnava como principio,  como ayudante, como protector ya  está muy cerca. Por eso, al encontrar nuestro asilo allí donde están vaishnava y el nombre santo, allí donde están las prácticas devotas  – este asilo será verdadero y auténtico. Y sólo entonces ellos nos ayudarán en volver a la primera estrofa  del canto: “ Radha-Krishna, Yugala Kishora son mi vida y mi muerte.”

¿Acaso debemos comenzar a explicar desde el inicio? No, ahora no es tiempo de dar aclaraciones, no es tiempo de teorías – es tiempo de practicar.

Pregunta de Prema: Luego de haber analizado las últimas estrofas hemos vuelto a las primeras comenzando desde los principios. La cuestión es  si el principio „muere para vivir”,  o sea el principio de la muerte  con devoción, es un principio que se repite de tiempo a tiempo y en los distintos niveles.

Tirtha Maharaj: Sí, es fácil para los kshatriyas – ellos perecen una sola vez y alcanzan el paraíso. Es duro para los bramines –  ellos mueren  muchas veces por su entendimiento inferior, mueren desarrollándose, pereciendo numerosas veces  pero en fin de cuentas alcanzan la perfección. ¿Y  vaishnava Vaishnava muere en permanencia. Este es su objetivo y con  realizarlo  se siente satisfecho. Se puede decir que  ésta es la raza superior. La muerte continua, la muerte permanente es la raza superior.  La muerte permanente. Ahora ya entendéis algo.

 



„Ich werde das göttliche Paar auf einen Thron aus glänzenden Juwelen setzen“.
Was ist dieses Thron? Das soll unser Herz sein. Das Pflicht eines Gläubigen ist, sein Herz so weit zu reinigen und polieren dass es ein Brillant wird und noch mit Juwelen bedeckt wird. Also nicht nur poliert, sondern noch mit dem Schmuck verziert. Was bedeutet poliert und was sind die Juwelen? Politur ist das singen von heiligen Namen, und Juwelen stellen devotionalle Qualitäten dar, und die gibt es mehr als zwei Dutzend in einem Vaisnava. Das ist also die Beschreibung eines geschmückten und polierten Throns.
„Ich werde Krisnas dunkle und Radas helle Glieder mit Sandelholzpaste einsalben und ich werde Ihnen kühlende Luft zufächeln.“ Das erklärt uns, dass der Dienst nicht an eine Person gerichtet ist, sondern an die beiden Personen. Wenn wir einen von ihnen glücklich machen, andere wird auch glücklich sein und umgekehrt. Und das ist gute Möglichkeit. Wenn Sie Problem mit eine Person haben, oder ihr Dienst für diese Person den Mangel zeigt, können Sie sich anderer widmen. Warum Sandelholzpaste? Weil, sie kühlt den Körper und weil es eine Darbietung für hoch angesehene Personen ist.
„Ich werde Ihnen mit Camara kühle Luft zufächeln.“ Camara-Wedel wird aus dem Schweif eines Rindes gemacht und er ist nicht nur königliches Symbol – wir sollen es wissen dass Camara in seltenen Aspekten des Prema-Bhakti verwendet wird und wird nicht jedem darbietet. Er ist ein göttliches Opfer für Radha und Krisna. Gewöhnliche Weise wird er zu den Könige darbietet, in Ordnung? Und hier wird er zu dem König der Liebe geopfert, und das bedeutet das der König, die Liebe selbst ist. Die göttliche Liebe. Wenn Sie mit weißer Camara-Wedel zu den dunklen Gott zufächeln, Er wird an seine helle Göttin denken, und wenn Sie mit dem Wedel, aus Pfau Feder gemacht, zu helle Göttin fächeln, Sie wird sich immer an ihren dunklen Herr erinnern.
„Wann werde ich Ihre mondgleichen Gesichter sehen?“ Mondschein ist eine Botschaft für die Seele. Hier wird wieder Mehrheit erwähnt – mondgleiche Gesichter. Habt ihr jemals dunklen Mond gesehen? Etwas stimmt nicht ganz. Bitte, Narottama Das, nur ein helles Gesicht kann mondähnlich sein, wovon redest du da?
Lokanath: Über dunkle Mondseite!
Tirtha Maharaj: Also, das ist sehr tiefe Erklärung. Aber dachte ich, obwohl die Liebe der König ist, vielleicht die Schönheit ist die Königin. Hahaha! Wollen Sie sagen: „Tirtha Prabhu, da ist ein Problem entstanden, ein Fehler ist unterlaufen?“ Nein, das ist dynamische Harmonie. Wenn die schwarze Schönheit bereit ist, ihre Dunkelheit aufzugeben, wird in helle Liebe umgewandelt. Und, wenn die helle Liebe bereit ist ihren Glanz aufzugeben, wird sie schwarze Schönheit! So entsteht die Einheit, keine Opposition. Verschiedene Seiten werden vereint. Wenn die beiden Gesichter mondähnlich werden, wir verstehen das als ultimative Vereinigung von König und Königin in einer Person – in göttliche Liebe. Die Göttin ist doch etwas stärker als Gott.
„Ich werde Girlanden aus frischen Malati-Blüten binden, und Ihnen um Hals umhängen.“ Malati-Blume ist klein, weiß, und stark duftend. Blumen sind immer ein Ausdruck des Respekts und der Liebe. Hier bedeuten sie nur Liebe, und sind für den besten Zweck gebraucht. Wir denken, mit einem Blumengeschenk an Krisna, wir erhöhen seine Schönheit damit, und eigentlich wird durch Krisnas Berührung, die Schönheit der Blume erhöht!
Um göttliches Paar noch schöner zu machen, wir salben Ihnen Tambula mit Kampfer auf die Lippen, damit Ihre Lippen sehr süß werden. Welche drei Funktionen haben die Lippen bei Menschen? Essen, sprechen und küssen, ich werde jetzt nicht mehr ins Detail gehen, höchst wahrscheinlich haben Radha und Krisna in diese Zeit nicht gegessen und nicht geredet. Und jetzt, hören wir mit Geschichte auf.
Bisher haben wir von hohen Idealen des Prema-Bhakti gesprochen, und jetzt, kommen wir zu unserer Wirklichkeit.
„Mit der Erlaubnis der Sakhis, allen voran Lalitha und Visakha, werde ich den göttlichen Paar dienen.“ Das ist unsere Ebene. Unser Dienst ist unsere Praxis. Aber nur mit eine Erlaubnis. Sakhi heißt ‘Freundin’. Das treffen von Radha und Krisna wird durch Freundes Engagement viel einfacher, und wir sollen in diesem Dienst teilnehmen, um göttliche Paar glücklicher zu machen. Vergessen Sie nie, das Ziel des Bhakti als Selbstverwirklichung – Prozess ist andere glücklich zu machen. Suchen und dienen für das Glück der anderen. So, wir brauchen eine Erlaubnis für unseren Dienst, die Sakhis müssen zustimmen. Auf diese Weise der Weg wird sicherer, wir werden unter Kontrolle, und sobald wir geführt sind, unser Ziel ist sicher, wir werden ihm erreichen. Was passiert wenn wir keinen Zugang zu Lalita, Visakha oder zu den anderen Sakhis haben? Was ist dann zu tun? Es ist eine Antwort im Vers. „Narottama Das, der Diener des Diener von Caitanya Prabhu, sehnt sich nach diesem Dienste.“ Auf solche Weise, bekommen wir das Gottes Segen. Vaisnava – Prinzip, als Hilfe und Schutz, ist ganz nahe. Wenn wir den Schutz unter Vaisnavas suchen, oder in heiligen Namen finden, und uns im devotionallen Dienst betätigen, das ist die wahre Zuflucht. Das wird uns helfen zu den ersten Satz zurück zu kommen. „Radha und Krisna, Yugala-Kishora, sind mein Leben und mein Tod.“ Sollen wir noch mal, von Anfang an, alles erklären? Nein, wir haben keine Zeit mehr für Erklärungen, keine Zeit für Theorie, es ist die Zeit für Handlungen.
Frage von Prema: Nach der Analyse der letzten Zeile, kommen wir zurück zu die erste. Zum Neubeginn. Die Frage lautet: wird sich das Prinzip, sterben um zu leben – der devotionalle Tod – von Zeit zu Zeit wiederholen? Oder, es wiederholt sich auf eine andere Ebene?
Tirtha Maharaj: Ja. Nur für die Kshatriyas ist es einfach. Sie sterben nur einmal und erreichen den Himmel. Für Brammanen ist es schwieriger, sie sterben mehrere male für ein Liebes – Konzept. Je mehr sie Fortschritte machen, desto öfters müssen sie sterben. Aber, letztendlich, sie erreichen die Perfektion, ihren Ziel. Und die Vaisnavas, sie sterben ununterbrochen. Das ist ihre Leistung, ihre Erfüllung, ihr Ziel, ultimatives Rasa, kann man sagen. Jetzt haben Sie verstanden.
(Kommentare von B.K.T. Maharaj, zu dem Lied „Radha Krisna Prana Mora“, Teil 2, Sept. 2007, Ahtopol)



English: In this episode the conversation on the first chapter from Madhya-lila of Shri Chaitanya-charitamrita continues. Some of the books of Shrila Rupa Goswami and Shrila Jiva Goswami are described. Various details and features of Krishna’s lovers and family tree are mentioned. Why are messengers considered the most confidential servitors of the Divine Couple? Why is preaching so important? What is the underlying purpose of the Goswamis’ literature?

 

 

Български: В този епизод продължава разговорът върху първа глава от Мадхя-лила на “Шри Чайтаня Чаритамрита”. Описани са някои от книгите на Шрила Рупа Госвами и Шрила Джива Госвами. Споменати са различни подробности и отличителни черти на любимите на Кришна и членовете на семейството Му. Защо вестоносците са считани за най-поверителните слуги на Божествената Двойка? Защо е важна проповедта? Каква е основната цел на литературата на Госвамите?



Neophytes are very much ready to fight. Irrespective of religion, if somebody is neophyte, he is a neophyte. In our tradition we speak about kanishtha-adhikari (a beginner on the spiritual path) – he is a neophyte; he is always ready to fight. Because he thinks: “I have the truth and everybody else is mistaken.” And it does not depend on age. To tell you one little story: once I was hitch-hiking and an old man stopped his car and took me. I had to be on time, because I had to give a lecture, but he was a very fanatic follower of some Christian faith. He wanted to preach to me very much! So, although we were moving on the highway, he was going quite slowly – to take the time to explain to me everything in a strongly fanatical way. He was an old man, sixty years old minimum, highly qualified – some kind of engineer or I don’t know what – but, sorry to mention, in my calculation in a very fanatic and neophyte mood. For example, as a positive comment I dared to mention that: “Ah, it is so nice that there are many editions of the Bible.” He said: “No! Only our version is good!” I could not relate to that, it was too much. Otherwise he was very nice, because he had almost taken me to the spot, to the hall, where I had to give a lecture. But finally I did not want to frustrate him. So I did not tell him, that he was stopping and taking a Hindu monk and that he was taking me to a preaching program; but rather I was thankful to him for giving me a little lecture.

Kanishtha-adhikari means “neophyte”. Irrespective of the faith, irrespective of the age – if somebody is a neophyte, he is a neophyte. But what is the Sanskrit term – kanishtha-adhikari. Adhikara means “competence” – kanishtha-adhikari is when you are competent to some spiritual practices, but you do not have the full vision. So, kanishtha-adhikari means when you think: “God is in our church.” Automatically you think:”And nowhere else.” Usually kanishtha-adhikaris follow very nicely the rules and regulations. And this is really good, because it is the only thing that keeps them on the path. But as soon as the circumstances are not so strict, they are easily and readily giving up the practices.

Just to give you a very bad and very sad example: you know, many times the vaishnavas, I mean the krishna-bhaktas, devotees, are accused of applying brainwashing. I think you have all heard this expression: brainwashing. I will tell you something more about this later. But in America they have debrainwashing offices also. Especially those people, who were captured by some dangerous sects and cults. And unfortunately, the results were very sad from the point of view of vaishnavism, because it happened that the neophyte vaishnavas were the most easy to be debrainwashed. Too bad.

But actually, what is brainwashing? Brainwashing is to have influence on other people. And do you know what is the origin of this expression, “brainwashing”? No idea? It is coming from Hollywood. In the fifties they had a stupid movie where the Chinese captured some American soldiers and brainwashed them in order when the next election in the United States would happen, they should kill the president or something. So, brainwashing is coming from the Hollywood movie. But actually Hollywood is best in brainwashing. The whole world tries to wash your brain: „you belong to us”! Even the advertisement is having the same effect; our schools are very strong institutions of brainwashing. People say: “I have read in the newspapers!” And when you say: “I have read in the “Bhagavad-gita”, they will say: “Ah, no, this is brainwashing! My revelation is the newspaper. This is my authority.” Or – usually people have gurus. Everyday they worship Shri Guru in their home. There is only one shortcoming – he is one-eyed. It is called television. Every evening they worship; whatever is coming from Shri Guru, they are digesting happily. And sometimes they worship, put some nice garland on top, clean it, so many other services… pay donations, do not forget! So all the formalities are there and people take it very seriously. They believe everything that is coming from that source. And that source will not support that you should go to a spiritual authority and inquire about spiritual topics. They do not want to lose you!

We should not be neophytes. What is the second level? This is the intermediate devotee – madhyama-adhikari, middle stage. The middle stage devotee is fixed in his faith – no doubts. If he has some doubts, he knows the method also how to overcome the doubts. He has good experience in the fight with illusion; and he has some good results also. It is not always that he is losing.  Such a person – an intermediate devotee – is able to lead others. He is a fit person to follow. He can help you, because he knows much more than you.

But intermediate devotee sees difference: „This is a nice devotee, that is another nice devotee… But…” And he sees also that somebody is favorable, other person is unfavorable for bhakti. So he can discriminate. What is the level of highest bhakta? This is uttama-adhikari, who sees no difference. He sees everybody as a vaishnava, everybody as a devotee, bhakta. And the main qualification of an uttama-adhikari is not obvious. It is hidden. And this qualification is that he never criticizes anyone in the heart. Very high qualification! It does not mean that he cannot use harsh words. But he never criticizes in the heart.

How do we act? Ah, we use very sweet words, but our hearts are full of criticism. This is not an uttama-adhikari level. But to qualify ourselves to come to this high level, takes a long time. Uttama-adhikaris understand each other very well. The method to stop fighting is to become uttama-adhikari, perfect practitioners of our religion.

 



Начинаещите са много склонни да спорят. Независимо от религията, ако някой е начинаещ, той си е начинаещ. В нашата традиция се говори за каништха-адхикари (новакът по духовния път) – той е начинаещ и е винаги готов за свади, понеже си мисли: “Аз разполагам с истината, а всички останали са в грешка.” И това не зависи от възрастта. Ще ви разкажа една кратка история: веднъж пътувах на автостоп, един възрастен човек спря и ме взе. Трябваше да стигна навреме, защото трябваше да изнасям лекция, обаче той беше ревностен последовател на някаква християнска вяра и много искаше да ми проповядва! Така че, макар да се движехме по магистралата, той караше съвсем бавно – за да има време да ми обясни всичко по един изключително фанатичен начин. Беше възрастен човек, най-малко шестдесетгодишен, високо образован – някакъв инженер или нещо подобно – но, съжалявам да го кажа, с изключително фанатичния светоглед на начинаещ. Например, като позитивен коментар аз се осмелих да вметна: “Колко е хубаво, че има толкова много издания на Библията.” Той каза: “Не! Само нашата версия е добра!” Беше ми трудно да го приема, дойде ми в повече. Инак беше много мил, откара ме почти до самото място, до залата, където трябваше да давам лекция. Ала аз в крайна сметка не исках да го обезсърча. Затова не му казах, че той спря и взе един хиндуистки монах, и че го откара на проповедническа програма; вместо това му поблагодарих за кратката проповед.

Каништха-адхикари означава „новак”. Независимо от вярата, независимо от възрастта – ако някой е начинаещ, той е начинаещ. Ала какъв е санскритският термин – каништха-адхикари. Адхикара значи „компетентност” – каништха-адхикари е, когато си сведущ в някакви духовни практики, обаче ти липсва пълната визия. Така че, каништха-адхикари означава да си мислиш: „Господ е в нашата църква.” От което автоматично следва: „И никъде другаде.” Обикновено един каништха-адхикари изпълнява много стриктно правилата и предписанията. И то е хубаво, защото това е единственото, което го задържа на пътя. Ала веднага щом обстоятелствата не са толкова строги, такива хора с лекота изоставят практиките си.

Ще ви дам един много лош и много тъжен пример: знаете, че често ваишнавите – имам предвид бхактите на Кришна, преданоотдадените – биват обвинявани, че промиват мозъци. Мисля, всички сте чували този израз: промиване на мозъка. Ще ви кажа нещо за това след малко. Обаче в Америка имат офиси за пре-промиване, и по-специално на хора, които са станали жертва на опасни култове и секти. За нещастие, резултатите са много тъжни от гледна точка на ваишнавизма, защото се оказва, че начинаещите ваишнави е най-лесно да бъдат пре-промити. Твърде зле.

Но всъщност, какво е промиване на мозъка? Промиване на мозъка означава да упражняваш влияние върху други хора. А знаете ли откъде идва този израз, „промиване на мозъка”? Нямате представа? Идва от Холивуд. През петдесетте години имало някакъв глупав филм, в който китайците заловили няколко американски войници и им промили мозъците, за да може при следващите избори в Съединените Щати, те да убият президента; или нещо подобно. Така че промиването на мозъка идва от холивудския филм. А всъщност, Холивуд е най-добър в промиването на мозъци. Целият свят се стреми да ви промие мозъка: „ти ни принадлежиш”! Дори рекламите въздействат по същия начин; училищата ни са много силни институции по промиване на мозъка. Хората казват: “Прочетох във вестника!” А когато ти речеш: “Прочетох в „Бхагавад Гита”, те ще отвърнат: “А, не, това е промиване на мозъка! Моето откровение е вестникът. Той е авторитет за мен.” Или пък – обикновено хората имат гуру. Всеки ден те обожават Шри Гуру у дома си. Има обаче само един недостатък – този гуру е едноок. Нарича се телевизор. Всяка вечер го боготворят; каквото и да идва от Шри Гуру, се попива с радост. Понякога го обожават, украсяват го с цветя, почистват го, извършват какво ли не друго служене… плащат дарения, нека не забравяме! Всички формалности присъстват и хората се отнасят съвсем сериозно. Вярват на всичко, което идва от този източник. А той няма да ви посъветва да отидете при духовен учител и да задавате духовни въпроси. Те не желаят да ви изгубят!

Не бива да сме начинаещи. Кое е второто ниво? Това е мадхяма-адхикари, преданоотдаденият от междинна степен. Той е установен във вярата си – не се съмнява. А дори да има някои съмнения, познава и метода как да ги надмогне. Притежава добър опит в борбата с илюзията; а има и някои положителни резултати – не винаги той е губещият.  Подобен човек –преданоотдаден от средното ниво – е способен да води други. Такава личност е подходящо да бъде следвана. Той може да ви помогне, тъй като знае много повече от вас.

Ала преданоотдаденият от средното ниво вижда различия: „Това е един добър бхакта; а това е … друг добър бхакта… обаче…” Той също така вижда, че някой е подходящ, а друг е неподходящ за бхакти. Така че той разграничава. А какво е нивото на най-извисения бхакта? Това е уттама-адхикари, който не вижда различия. За него всички са ваишнави, всички са преданоотдадени, бхакти. А най-важното качество на един уттама-адхикари не е очевидно. То е скрито. И това качество е, че той никога не критикува когото и да било в сърцето си. Много висша характеристика! Това не означава, че не може да използва остри думи. Обаче никога не осъжда в сърцето си.

А как действаме ние? О, нашите слова са много сладки, ала сърцата ни са изпълнение е неодобрение. Това не е нивото уттама-адхикари. Но, за да се квалифицираме да достигнем това висше ниво, е нужно дълго време. Уттама-адхикарите се разбират помежду си много добре. Начинът да приключим с кавгите е да станем уттама-адхикари, съвършени практикуващи в своята религия.

 



Скъпи приятели, каним ви в първите дни на новата година на беседи за божествената любов и преданото служене с Бхакти Камала Тиртха Махарадж. Макар навънка да е зима, в сърцата нека топлина да има!

Програма (допълнена):
от 3-ти до 9-ти януари 2012г.
Лекции ще се провеждат както обикновено сутрин от 08:00 часа и вечер от 19:00 часа на 5-ти и 6-ти януари вечерните лекции няма да са в Ашрама в Овча Купел.
На 5-ти януари вечерната лекция е в Кюстендил.
На 6-ти януари вечерната лекция е публична, в София.
Очаквайте допълнителна информация на http://www.sharanagati.org, на vaisnava.org и във Facebook.



“The Divine Couple, Radha and Krishna, is my life. Whether I am living or dying, beyond Them I have no other shelter. On the banks of the Yamuna river, under the short kadamba trees, on a brilliant jewel-bedecked throne I will sit my Divine Couple. I will smear Their dark and bright bodies with sandalwood pulp and I will fan them nicely. When I will be able to see Their beautiful faces, resembling the moonshine?! I will make a flower garland from malati flowers, I will hang it over Their necks and to refresh Their lotus flower lips, I will offer Them tambula enhanced with camphor. With the agreement of the sakhis, led by Lalita and Vishakha, I will serve Radha and Krishna’s lotus feet. The servant of the servants of Chaitanya Mahaprabhu, this Narottama das, is hankering when he will be able to serve the Divine Couple.”

Let me go little step by step on this topic. Why this song is very instructive? Because it leads us through the different steps of devotional service. First of all: “The Divine Couple Radha and Krishna – They are my life.” Jugala Kishora is the young Radha andKrishna meeting, when They come together. Not in old form, not in old age like coming on a stick – no, when They are fresh, when They are beautiful like anything. This divine meeting is my worshipable object.

From this first sentence we can understand, that we are not monotheists. At least two – Radha and Krishna. So we are duo-theists. And why, why should we enhance monotheism? If we see the ultimate divine principle only as one, that is boring. It is universal, it is ultimate, but not so much diversity is manifested in that unified ultimate principle. But if we are able to see this ultimate divine principle as the unity between Beauty and Love, then the dynamic harmony will appear. It sounds a little theoretical, right? Dynamic harmony appearing in our life – what does it mean?! Simply that Radha-Krishna are my life – I love them so much. Because They are persons, They are mine! I can love Them, because They are mine! I cannot love a principle – that is really theoretical, sterile.

So this verse leads us from theory to practice. And what is the result of your practical faith? “Whether I live or die, You are my shelter.” That means, you will live. But that also means, you will die. Yet to live means to live in a different manner; and to die for Them – it also means in a different manner.

What type of life you can expect if you dedicate your life toKrishna, to Radha-Krishna, to Jugala Kishora? What do you think?

Kripadham: Dangerous happiness.

Tirtha Maharaj: Dangerous happiness?! This is the dynamic harmony!

Lokanath: Life full of suffering.

Tirtha Maharaj: And you are telling this with a smiling face?! This is the dynamic harmony. So, you can see that this is uniting the opposites. He is telling happily that this life is suffering. While others will say: “I’m so happy” in tears. To unite the opposites: black and white together. To unite Beauty and Love. How is that? Is that opposition?! It is really a big opposition, because they are competing with each other. Who is the ultimate principle, who is the greatest: Beauty or Love?

So, this type of life we can expect if we dedicate our life to Krishna, Radha-Krishna: a life of competition, a life of suffering, a life of death. This is very similar to material life; what is the specialty, what is the difference with it? Why should we practice it, if this is what we can expect? Let’s use this great principle to see the reflection in the mirror. So, this is the conclusion of life that we came to; let’s see what’s in the mirror, what is death. Because “while I am living or dying, I take Your shelter, You are my shelter.” What is devotional death? Devotional death means that we shall die for ourselves. And as soon as we die for ourselves, we are born on a higher platform for others. This principle is die to live. Devotional death means to be born for the real life. Therefore this is a big transition period when we die for ourselves and we take birth for God’s sake. Usually everyone is afraid of death; and many people are afraid of life also these days. But I think we should be enthusiastic for this shift, for this change.

This is what we can expect: “Whether I live, whether I die – They are my shelter.” And to have a shelter – this is very unique and extraordinary chance in life. If you have a protector, it does not mean that you do not have to work, but you can be sure of your success. Where is my shelter? Where we can find that divine protection? In dynamic harmony – die to live.

And then, immediately as soon as you have taken shelter, you will make a quantum leap. Is that physics or metaphysics? The next verse is the quantum leap: “On the bank of the Yamuna river, under the small kadamba trees, I will put the Divine Couple on a bedecked throne.” Quantum leap means an unexpected change, with big energy coming. So, you have taken shelter and immediately your mentality is projected into Vrindavana. This is a real quantum leap. Why? Because it is a big jump in your standard of life. Before my problem was how am I to pay the bills and now my problem is where are Krishna’s earrings. Before I was searching for money; now I am searching for earrings. Problem is little similar, but essentially different. So, bhakti means it’s not that our problems are finished, we shall have problems, but on much higher and much different platform.

Question of Krishna-katha: In the beginning we were discussing that the divine world is also based on dualities like bright and dark, Goddess and God and like this. And we know that this material platform is also a dualistic one, so what is the similarity between the two?

Tirtha Maharaj: There is no real similarity, because this world is only dark. This is the only resemblance. But from a more philosophical point of view we can say that in dualities or multiplicity of the world on material platform the beauty and the diversity of the divine world is reflected, but in a shortened, in a little distorted form. Therefore it is forbidden to equate the two. We should not miss one for the other.

 

(to be continued)