Category RSS

Calendar

September 2011
M T W T F S S
« Aug   Oct »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Archive for September, 2011

“Others will not understand it even by hearing about the soul.”[1] Shrila Prabhupada many times describes the monistic conception that everything is one. And sometimes you do not understand: why is he talking so much about it?! But actually this is very widespread – in India on a philosophical basis and in the West on some other basis that “me and God are the same”. Ultimately “I am God”. Therefore Shrila Prabhupada says that this “only one” principle in philosophy is not good, not perfect, we can say. So by describing the secrets and beauties of the soul, we have to understand the unity and the difference also – both. Because somehow all the living entities are originating from Krishna, so in that sense we are one. All the creatures, all living entities are one, and one with the Father also. All His qualities are reflected in the small particles; He has an identity, therefore everybody else has an identity. In the same way – „like father, like son”, or sons, we can say – they are one, their genetic structure is very similar. Even the face is very similar – in the fortunate case. But still there is difference, different identity is there. In the same way, we belong to one family, we are the same; and at the same time we are different. In the spirit sense, on the spiritual platform, it is also true – we come from the same spiritual source, so in this way we belong to one family. At the same time everybody is individual personality. Sometimes this personality is distorted – then we talk about the false egotism – but by purification we can come to our original identity. And in “Shrimad-bhagavatam” it is said that we have to go on with this search for ourselves, search for the spiritual identity – until you find it! We have to go until we find ourselves.

This search for ourselves should go on. We should find ourselves. And if you have found something, then you can describe it. And when you have observed something, then you can listen to this also. Because the beauty of Krishna is unlimited. There is no end to penetrate the loving contact between the soul and Krishna.



[1] from „Bhagavad-gita” 2.29



„Mások egyáltalán nem értik, még azután sem, hogy hallottak a lélekről.”[1] Sríla Prabhupád nagyon sokszor beszélt a monista filozófiáról, miszerint minden egy. És néha nem értjük: miért beszél erről olyan sokat? De a valóság az, hogy ez igen széles körben elterjed – Indiában filozófiai alapokon és a nyugati világban kicsit más alapokon, hogy „én és Isten azonosak vagyunk”. A végkövetkeztetés pedig: „Én vagyok Isten”. Ezért Sríla Prabhupád azt mondja, hogy ez a „minden egy” filozófiai elv nem jó, mondhatjuk úgy is, hogy nem tökéletes. A lélek titkainak és szépségének leírásával mindkettőt meg kell értenünk – az egységet és a különbözőséget is. Mert valamilyen módon minden élőlény Krsnából származik, ebben az értelemben tehát valóban egyek vagyunk. Minden teremtmény, minden élőlény egy, és egy az Atyával is. Minden tulajdonsága tükröződik kicsiny részeiben; mivel Ő egy személy, mindenki más is az. Ugyanígy – „amilyen az apa, olyan a fiú is”, vagy mondhatjuk úgy is, hogy a fiak – egyek, a genetikai felépítésük nagyon hasonló. Szerencsés esetben, még az arc is nagyon hasonló. De mégis van különbség, az önazonosság különbözik. Hasonló mód, egy családhoz tartozunk, egyek vagyunk; ugyanakkor mégis különbözünk. Lelki értelemben, a spirituális platformon is igaz mindez – ugyan abból a spirituális forrásból származunk, ily módon tehát egy családba tartozunk. Ugyan akkor mindenki egyéni személyiség. Néha ez a személyiség torzult – akkor beszélünk a hamis egoizmusról – de a tisztulás által eljuthatunk eredeti önazonosságunkhoz. És a Srímad Bhágavatamban az áll, hogy folytatnunk kell az önmagunk utáni kutatást, kutatást a lelki önazonosságunk után – amíg meg nem találod! Addig kell folytatunk, amíg meg nem találjuk önmagunkat.

Folytatnunk kell tehát az önmagunk utáni kutatást. Meg kell találnunk önmagunkat. És ha találtál valamit, akkor leírást tudsz adni róla. És ha megfigyeltél valamit, akkor hallgatni is tudsz róla. Mert Krsna szépsége végtelen. Végtelenségig hatolhatunk a lélek és Krsna közötti szeretetteljes kapcsolatban.



[1] Bhagavad-gítá 2.29.



“Други няма да разберат душата, дори когато чуят за нея.”[1] Шрила Прабхупада много пъти описва монистичното схващане, че всичко е едно. И понякога не разбирате: защо той говори толкова много за това?! Ала в действителност тази идея е много широко разпространена – в Индия на философска основа, а на Запад на по-различна основа – че “аз и Бог сме еднакви”. В крайна сметка “аз съм Бог”. Ето защо Шрила Прабхупада казва, че този принцип на „единството” във философията не е добър, по-точно казано, не е съвършен. Затова чрез описване на тайните и дивността на душата, ние трябва да разберем единството, но едновременно с него и различието. Защото по един или друг начин всички живи същества произлизат от Кришна, и в този смисъл ние сме едно. Всички създания, всички живи същества са едно, и са едно и с Отца си. Всички Негови качества са отразени и в малките частички; Той притежава самоличност, затова и всички останали имат самоличност. По същия начин – „какъвто бащата, такъв и синът”, или синовете, бихме могли да кажем – те са едно, генетичната им структура е много сходна. Дори по лице си приличат – ако имат късмет. Но все пак съществува разлика, съществува различна самоличност. Така и ние принадлежим към едно семейство, едно сме; но същевременно всеки е различен. В духовен смисъл, в духовен план това също е вярно – ние произлизаме от един и същ духовен източник и по такъв начин сме част от едно семейство. Обаче в същото време всеки е индивидуална личност. Понякога нашата самоличност е опорочена – тогава говорим за фалшив егоизъм – ала чрез пречистване можем да достигнем до изначалната си идентичност. И в „Шримад Бхагаватам” се казва, че ние трябва неспирно да търсим себе си, да търсим духовната си идентичност – докато не я открием! Трябва да продължим да търсим, докато не намерим себе си.

Това търсене на самите нас не бива да спира. Трябва да открием себе си. А ако сте открили нещо, ще можете да го опишете. И ако сте видели нещо, можете и да слушате за него. Защото красотата на Кришна е неизчерпаема. Няма предел навлизането все по и по-навътре в любящата връзка между душата и Кришна.

 



[1] От „Бхагавад Гита” 2.29



Otros no van a entender el alma, incluso oyendo hablar de ella.”[1] Shrila Prabhupada describe  varias veces el  concepto monista que las cosas al derredor forman un todo. Y a veces no comprendemos:¿Porqué él habla tanto de ello? En efecto, esta idea es muy difundida – en India, sobre una base filosófica y en el occidente, sobre una base más Distinta  – sea que “Dios y yo somos iguales.”. En fin de cuentas,  “yo soy Dios.”.

Es por esta razón que Shrila Prabhupada afirma que este principio de la „unidad” en la filosofía no es bueno  o, mejor dicho, no es perfecto. También por eso, a través de la descripción de lo asombrosos que es el alma, debemos comprender la unidad y en el mismo tiempo la diferencia. Es que de algún u otro modo todos los seres vivos provienen de Krishna y en este sentido formamos un todo. Todas las criaturas, todos los seres vivos forman un todo, un  todo junto con  su  Padre. Todas Sus cualidades se ven reflejadas incluso en las mínimas partículas. El posee identidad y por eso todos los restantes tienen identidad. Del mismo modo se afirma „de tal padre, tal hijo”,  o podríamos decir que los hijos  forman un todo por tener  estructura genética  muy similar. Hasta se parecen en la cara – si tienen suerte. Sin embargo existe una diferencia, existe identidad diferente.

Del mismo modo pertenecemos a una familia, formamos un todo, pero en el mismo tiempo cada uno es diferente. En el sentido y en el plan espiritual esto también es cierto – provenimos del mismo manantial espiritual y de tal modo formamos parte de una familia. Por lo tanto cada tiene  su individualidad, es una personalidad. A veces nuestra identidad resulta viciada – entonces hablamos de falso egoísmo – pero a través de la purificación podemos llegar a la identidad  inicial

También se dice en “Shrimad-bhagavatam” que  sin cesar debemos seguir buscando nuestra identidad espiritual – hasta revelarla. Debemos seguir buscando hasta que podamos lograr a identificarnos. Esta búsqueda de nuestra esencia no debe parar. Debemos llegar a encontrarnos a nosotros mismos. Y al haber  encontrado algo, estaréis en medida de poder describirlo. Al haber visto  algo, estaréis en medida de poder escuchar cuando se hable de ello. Porque es inagotable la belleza de Krishna. No hay límite cuando uno se adentre siempre más en el interior de la relación afectuosa entre el alma y Krishna.

 



[1]Del  „Bhagavad-gita” 2.29



„Sie werden die Seele nicht verstehen, sogar, nicht einmal nach den Erzählungen über sie“ [1] Srila Prabhupad.
Das monistische philosophische Konzept sagt: „Alles ist Eins“. Manchmal ist das schwer verständlich. Und, warum wird darüber so viel diskutiert? Diese Meinung ist in indische Philosophie, und in der westlichen Welt auf anderen Grundlagen, weit verbreitet. „Gott und ich sind ein und dasselbe, letztendlich bin ich auch der Gott“. Srila Prabhupad erklärt dass dieses einheitliches philosophische Prinzip nicht korrekt ist – Alles ist Eins – es ist nicht perfekt, würde man sagen.
Also, bei einer Beschreibung über die Seele, über ihre Schönheit und ihren Geheimnise, sollen wir richtig verstehen, wo liegt Einheit und wo sind die Unterschiede, in Bezug zum Gott. Also, beides. Alle Lebewesen stammen von Gott, und in diesem Sinne sind wir eins mit ihm, alle Lebewesen und alle Kreaturen sind mit dem Gott einig. Alle seine Eigenschaften spiegeln sich in kleinen Partikeln auf seine Schöpfung. In den Sinne, wie der Vater, so der Sohn, die Söhne, besser gesagt. Der Schöpfer hat seine eigene Identität und seine Schöpfung hat auch ihre eigene Identität. Die ganze Schöpfung ist eine Einheit, ihre geistliche Struktur ist gleich, und zum Glück, sogar Wesensgestalt ist auch gleich. Trotzdem, es gibt Unterschiede, es gibt verschiedene Identitäten. Einerseits, wir alle gehören zu einer Familie, wir sind alle gleich, und, gleichzeitig sind wir alle unterschiedlich. Im spirituellen Sinne, auf geistige Ebene, ist es auch so, wir alle stammen von einer geistigen Quelle und auf diese Weise gehören wir alle zusammen. Aber, gleichzeitig ist jeder von uns eine einzelne Persönlichkeit. Manchmal wird die Persönlichkeit etwas verzerrt, dann spricht man über falschem Ego. Durch Reinigung der Seele, können wir natürlich wieder zu unserem Ursprung kommen. In Srimad Bhagavatam steht, dass wir uns weiter auf die Suche nach eigenem Selbst, begehen müssen, wir müssen unseren spirituellen Identität suchen, so lange, bis wir ihm finden. Und erst dann, wenn wir es gefunden haben, können wir es auch beschreiben – wenn Sie in diesem Sinne etwas schon bemerkt haben, hören Sie nur hinein.
Krisnas Schönheit ist grenzenlos. Einen liebevollen Kontakt aufnehmen, und durchdringen zwischen Gott und Seele ist grenzenlos.

(Vortrag von B.K. Tirtha Maharaj am 27. Feb. 2007, Sofia)

[1] „Bhagavad-gita” 2.29



Единство и различие

“Другие не поймут душу даже когда услышат о нeë.“* Шрила Прабхупада множество раз описывает монистическое понимание, что всë существующее тождественно другому, всë едино. И иногда вам не понятно: к чему всë это, зачем повторять одно и тоже?! А затем, что на самом деле эта идея весьма распространлнная – в Индии – на филлософской основе, а на Западе на основании того, что “я и Бог являемся одним и тем же”. В конечном счëте “я есть Бог”. Вот почему Шрила Прабхупада говорит, что этот принцип „тождественности”, применяющийся во философии не очень правильный, точнее, несовершенный. Поэтому, через описание тайн и диковинной сущности души, мы должны понять единство, но одновременно и различие. Так или иначе, все живые существа произходят из Кришны, и в этом смысле, всë являеться одним. Все создания, все живые существа являються одним, и едины с Отцом своим. Все Его качества отразились в маленьких его частичках; у Него имееться своя личность, поэтому у всех остальных так же имееся личность. Таким же образом – „каков отец, таков и сын”, или сыновья, можно сказать – они одно целое, генетическая структура весьма аналогичная. Даже лицом похожи друг на друга – если им повезло. Но всë-же существует разница, существуют различия. Так-же и мы, принадлежим одной семье, являемся одним целом; но одновременно каждый отличаеться от другого. В духовном смысле, на духовном плане это так-же верно – мы произходим от одного и того-же духовного източника и таким образом являемся частью одной семьи. Однако, в тоже самое время, каждый являеться индивидуальной личностью. Иногда наша личность опорочаеться – тогда говорим о фальшивом эгоизме – но через процесса очищения можем достигнуть изначальную свою тождественность. В „Шримадь Бхагаватаме” сказано, что мы должны не переставать искать самих себя, искать духовную свою тождественность – до тех пор, пока она откроеться нам. Нужно продолжать искать, пока не найдëм самих себя.
Этот поиск самих себя нельзя прекращать никогда. Нужно открыть самих себя. И если вы нашли что-то вы сможете описать это. И если вы увидели что-то вы можете слушать для него. Потому что красота Кришны неисчерпаемая. Нет предела вступление внутри всë больше и больше в любовных отношении души с Кришны.

* С „Бхагавад Гиты” 2.29



English: Bhajan: Sri Krsna Caitanya Prabhu Jive Doya Kori

 
Български: Бхаджан: Шри Кришна Чайтаня Прабху Дживе Доя Кори



“Животът и учението на Чайтаня Махапрабху” е вдъхновен, екзотичен и задълбочен разказ за последното посещение на Шри Кришна в земите на Индия през XVI век.
Тази на пръв поглед приказна история постепенно разкрива една по-висша реалност, където единствен господар е любовта.
В този необикновен свят обикновените смъртни встъпват във вечна любовна връзка с Върховния Господ, постигайки абсолютното щастие.

Бхакти Абхай Нараян Свами
/1954-1993/
Роден e в Унгария, където прекарва детството си. В юношеска възраст емигрира в Швеция. Там среща своя духовен учител – Бхакти­веданта Свами Прабхупада, който е основният разпространител на Гаудия Ваишнавизма на Запад.
По негово настояване, Бхакти Абхай Нарайан Свами става първият проповедник на мисията на Шри Чайтаня Махапрабху в страните зад тогавашната “желязна завеса”.
След падането на комунистическия режим в Унгария той преподава Източна философия в университета в Пейч.
През 1985 г. приема монашеския орден саннйаса от Б. Р. Шридхара Дева Госвами Махараджа в Индия.
Благодарение на неговата смелост и изпълнено с любов към Бога сърце, древната мъдрост на Ведите стана част от съвременния живот.

За заявка на книжка: 0886 313 388 Кристи



Тази творба е събрана от лекции на Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж и представлява поетичен разказ за живота и учението на Чайтаня Махапрабху. Нейната кулминация е разкриването на стиховете, оставени от Чайтаня Махапрабху. Всеки, който позволи да бъде докоснат и последва посланието на тези стихове, ще се наслади на вечната си връзка с Бога. “Златния Аватар” ни представя поезията на Абсолюта. Поезия, препращаща към дълбините на душата ни и споделяща една от най-висшите философски теми – темата за единението и раздялата в любовта към Бога.
Шрила Шридхара Махарадж е роден в уважавано браминско семейство в Хапания, Западен Бенгал. През 1926 се присъединил към мисията на големия учител Шрила Бхакти Сиддханта Махарадж (1874-1937) като негов посветен ученик. През 1930 приел монашеския орден саннйас и станал един от най-уважаваните представители на Гаудия Ваишнавизма в Индия.
Шрила Шридхара Махарадж постоянно пътувал и разпространявал учението за Божествената Любов. Той е автор на множество беседи, по-късно издадени като книги от неговите ученици: „Милостта на Шри Гуру”, „Златния Аватар”, „Домашен уют” и много други. Уникален с дълбочината и поезията си е неговият коментар върху известната „Бхагавад-гита” – „Скритото съкровище на Сладкия Абсолют”.
За заявка на книга : 0886 313 388, Кристи



“Що се отнася до дълга ти на кшатрия, знай, че няма по-добра работа за теб от това да се сражаваш заради религиозните принципи. Затова не се колебай!”[1]

Малка част от пояснението на Шрила Прабхупада: „Има два вида сва-дхарма (специфични задължения). Докато човек не е освободен, трябва да изпълнява задълженията на собственото си тяло съобразно религиозните принципи, за да постигне освобождение. Когато човек постигне освобождение, специфичният му дълг, сва-дхарма, става напълно духовен и излиза извън материалното телесно схващане. По отношение на тялото, обаче, както брахмана, така и кшатрия трябва да изпълняват съответните специфични задължения, които не могат да бъдат избегнати. Господ е предписал сва-дхарма и тя ще бъде обяснена в четвърта глава. На телесен план сва-дхарма е известна като варнашрама-дхарма или трамплин за духовно разбиране. Човешката цивилизация започва с варнашрама-дхарма, или специфичните задължения, определени от специфичните гуни на природата, преобладаващи в тялото. Когато във всяка област на действие човек изпълнява определения си дълг по указания на по-висшите авторитети, той се издига на по-висше стъпало на живот.”

Сва-дхарма, моят дълг. Трябва да сме много внимателни по отношение на собствените си задължения. Както казва Шрила Прабхупада, има две нива: обусловено и освободено. И когато се намирате на обусловеното ниво, а се опитвате да действате на освободеното, това е бедствие. Нарича се измама, нарича се лицемерие – да не сме на освободената платформа, а да се опитваме да действаме така, сякаш сме. Ако сме на освободената платформа, а действаме на не-освободената, това се нарича помощ. Тогава не отделяме себе си от другите хора: “Аз съм великият освободен, а вие още се трепете в калта.”

Веднъж обсъждахме кое е по-добре: да живееш на нивото на дхарма и да говориш според раса, или да живееш на нивото на раса и да говориш в съответствие с дхарма? По-добре е да живеем, да се намираме в медитативната равнина на раса, равнината на божествената любов, а да помагаме на хората на нивото на дхарма. Раса е вашата лична връзка, личното ви любовно взаимоотношение с Кришна. Там преживявате голяма дълбочина на чувствата. Там можете да забравите за телесните си обусловености. Ала в повечето случаи людете се нуждаят от съвет на други нива. Както говорихме, най-напред трябва да научите от своя учител как да живеете, сетне как да постъпвате – какво да избягвате и какво да вършите – и в крайна сметка как да практикувате преданост и какво е раса. Ако получите прекалено много информация на ниво раса, няма да можете да я асимилирате. А и без да сте осъществили дхарма, няма как да встъпите в раса. Всъщност има достъп, но това е специфичен случай. По-добре да се стремим да изпълняваме задълженията си в съответствие с настоящето си положение, а сетне да подобряваме ситуацията към любяща връзка. Тогава напредъкът ще е много стабилен и истински. Макар благодатта на Кришна да е навсякъде – всъщност тя е нашето обкръжение – трябва да пречистим виждането и сърцата си, за да я доловим.

И така, не изоставяйте своята относителна дхарма докато не сте достигнали освободеното ниво. При все това, не изоставяйте и абсолютната си дхарма, макар да се намирате на относителното ниво.



[1] „Бхагавад Гита” 2.31