Category RSS

Calendar

July 2011
M T W T F S S
« Jun   Aug »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for July, 2011

हमें प्यार के साथ, स्नेह के साथ नाम का जाप करना चाहिए. यह अल्पज्ञता मंत्र के लिए पर्याप्त नहीं है, यह नियमित रूप से मंत्र जाप करने के लिएभी पर्याप्त नहीं है, यह ख़ुशी के रूदन के समान है : “कृष्ण!” या सहायता कि पुकार के रूप में होनी चाहिए: ” कृष्ण” स्नेह आतंरिक हो सकता है , अन्यथा यह काम नहीं करेगा. यदि स्नेह के बिना किसी भी व्यक्ति का नाम, – आप नाम का जाप करते हो , वह जवाब नहीं देगा .यदि आप के बच्चे को बुलाते हो : बोजिदर ,यहाँ आओ,में तुम्हें मारूंगा!” वह बेवकूफ ही हो सकता है ,जो मार खाने की बात सुनकर वहां आएगा.तो जप की गुणवत्ता बहुत महत्वपूर्ण है. और फिर, इस गुणात्मकता , जप भावनात्मकता ,के परिणाम स्वरुप ,आशीर्वाद आप तक आ जाएगा. यह आनंदित और आध्यात्मिकता मुक्त भव कहाँ है? यह कल है? यह कहीं और है? अगला जीवन? भौतिक क्षेत्र छोड़ने के बाद? नहीं, यह ठीक यहीं है और अभी है . कृष्ण की दया हमेशा रहती है, लेकिन आप को इसे अनुभव करने के लिए अपनी दृष्टि को शुद्ध करना है.

कृष्ण की बांसुरी विभिन्न प्रकार की हैं, विभिन्न प्रयोजनों के लिए विभिन्न बांसुरी वंशी ,वंशुली , वेणु और कई, कई प्रकार की हैं . एक बांस से बनी है , दूसरी संगमरमर से बनी है , तीसरी सोने से बनी है. एक रत्नों से जड़ी है, उनकी एक और बांसुरी अमृत वितरण कर रही है. एक छोटी है, दूसरी लंबी है. और वे विभिन्न प्रयोजनों के लिए अलग-अलग बांसुरी का उपयोग करते हैं, क्योंकि कृष्ण हर रूप में आकर्षक हैं,हम पिछली बार इस बार पर सहमत हुए, तो वे अलग-अलग बांसुरियों का उपयोग करते हैं , हरेक प्रकार के जीव को वापस घर आमंत्रितकरने के लिए.

यहाँ तक कि वैदिक मन्त्रों का जाप करने वाले भी वस्तुत: कृष्ण की वंशी की आवाज़ के पीछे हैं.यहाँ तक कि गायत्री मन्त्र भी कृष्ण की वंशी की धुन है, पर वे ब्रह्मण के लिए नहीं,गायों के लिए बजा रहे हैं और गोपीओं के लिए भी अर्थात सीदे सादे मन वाले लोगों के लिए.और वे तो उसके पीछे चलने के लिए तैयार हैं.तो मेर सुझाव है-मन में जटिलता न रखें,क्यूंकि कृष्ण की बंसी के अनुकरण की क्या बात करें,इसे तो सुनना ही अति कठिन होगा.सादगी है परिभाषा या कृष्ण चेतना केलिए स्पष्टीकरण है. इसलिए हम एक आन्दमय प्रार्थना के रूप में महामंत्र का जाप कर सकते हैं.यह एक बहुत कठिन साधना नहीं है. यह एक तपस्या या आत्म यातना की तरह नहीं है.”मैं इस मंत्र का जाप करके अपने आप को कष्ट दूं . यह महामंत्र दर्दनाक है “नहीं, यह एक आनंदमयी प्रार्थना है:“कृष्ण !”

तुम्हें इसके बारे में काफी कुछ पता है,तो मैं इसे क्यूँ दोहराऊँ

आशीर्वाद की प्रार्थना स्वरुप हमें इस महामंत्र का जाप करना चाहिए,तब ह्रदय का गहरे से गहरा दर्द भी बदल जाएगा. .प्रेम करना अर्थात पीड़ा.पीड़ा के बिना प्रेम नहीं है.पीड़ा/दर्द नहीं है तो प्रेम भी नहीं.यह आप के ह्रदय को चीर दे, ह्रदय को फाड़ दे,आपके प्राण हर ले.आप को कोशिश करनी चाहिए.इन सम्वेंगों से तो आप मर ही जाएँ.विनाशकारी अनुभव.लेकिनअच्छी तरह से अगर आप मंत्र जाप कर रहे हैं ,तो पवित्रा नाम की कृपा से इन दर्दनाक भावनाओं को बदल सकते हैं.आप को खुद के लिए इसे करने की कोशिश करनी चाहिए, मैं इस बारे में ज्यादा कुछ नहीं बता सकता.आप कर के देखिए.



Необходимо возпевать Имя с любовью, с нежностью. Недостаточно повтарять бессознательно, недостаточно повтарять рутинно, а как восторженный крик: „Кришна!” или как крик о помощи: „Кришна!” Нужно вложить всю свою любовь, иначе не действует. Если произносите имя любого человека – без значение чьё имя – без любви, он не отзовёться. Скажите вот этому ребёнку: “Божидар, иди ко мне, я буду тебя бить!” Какой дурак придёт, если вы внушаете идею о наказании? Так что качество мантры чрезвычайно важно. И тогда, в результате этого качественного, эмоционального повторения мантры благословение придёт к вам. Когда придёт состояние блаженства и духовного освобождения? Разве только завтра? Разве оно вообще где то в другом месте? В следующую жизнь, может быть? После ухода из материальной сферы? Нет, следовало бы – здесь, прямо сейчас. Милость Кришны всегда здесь, но вам нужно очистить своё видение, чтобы почувствовать её.

Кришна имеет разные виды флейт – разные флейты, для разных целей. Вамши, вамшули, вену и много, много других. Одна сделана из бамбука, другая сделана из мрамора, третья – из золота. Некоторые из них украшены драгоценными камнями, а  есть и такая, из которой льёться нектар. Одна – короткая, другая – длинная. И Он пользуеться разными флейтами с разными целями, постольку поскольку Кришна, как  мы уже говорили – всепривлекающий. Поэтому Он изпользует разные флейты, чтобы вызвать всех разных джив обратно домой.

Даже певцы ведических гимнов, всущности, следуют звук флейты Кришны. Даже Гаятри мантра – это просто звук флейты Кришны. Однако Он играет не для браминов; Он играет для коров или гопи. Так сказать, для всех с простым умом. И все они готовы следовать за ним. Так что я предлагаю вам – не имейте слишком сложный ум, потому что тогда будет намного труднее услышать, а что там говорить о том, чтобы последовать звук флейты  Кришны! Простота – вот как обьяснить что такое  Сознание Кришны. Вот почему мы можем петь махамантру как счастливую молитву. Это не какая то трудная для следования духовная практика. Это не искупление грехов или наказание себя. “Мучаю себя, повторяя эту мантру. Махамантра такая болезненная.” Нет, это переполненная счастьем молитва: „Кришна!”

Но вам самим намного больше, чем мне, всё это понятно, так что, зачем я из себя строю…

Как  самая блаженная молитва нужно петь эту махамантру. Тогда даже самая сильная  боль в сердце не будет той же. Так как любовь без боли не бывает. Без боли нет самой любви. Нет боли, значит и любви нет. Она должна прокалывать сердце, раз рывать его, останавливать прану (жизненное дыхание). Действительно умирать в результате этих разрушительных чувств. Но если делаете мантру очень хорошо, при помощи полученной от святого имя милости, эти болезненные эмоции могут меняться. Пожалуйста, попробуйте для самих себя, я больше не могу сказать ничего об этом. Нужно самим попробовать.



Debemos ensalzar el Nombre con amor y ternura. No basta con repetirlo sin sentido ni contenido, no es suficiente reiterar la rutina, sino debemos lanzar un grito de alegría: „ ¡Krishna!”  O  talvez  un grito como  para pedir socorro: „ ¡Krishna!” Ya que de otro modo resultaría  ineficaz. Al pronunciar el nombre de una persona – un nombre cualquiera – sin cariño, no vendrá  respuesta. Al decir a un niño: “Bozhidar, ¡ven aquí que te daré una paliza!” – el niño debe ser tanto de capirote  para venir cuando la llamativa sugiera un castigo. Así que  es de importancia exclusiva   el modo de decir una mantra.  Y sólo en resultado de una mantra  emocional y de cualidad vendría la bendición. ¿Donde están en tal caso la beatitud  y la liberación espiritual? ¿Estarán  en alguna parte y en algún día del porvenir? ¿O acaso en la vida venidera? ¿Ocurrirían  talvez después del abandono de la esfera material? No, todo esto debería ocurrir ahora y aquí mismo. La misericordia de Krishna está siempre omnipresente pero os hace falta purificar vuestra vista para percibirla.

Es que Krishna posee distintos tipos de flautas para las distintas metas  –  vamshi, vamshuli, venu y muchísimas otras. Una flauta es de bambú, otra de mármol, y una tercera de oro. Una está condecorada con piedras preciosas, otra vierte néctar. Una es corta y otra es larga.  Y las está usando   Krishna  –  cada una para distintas metas. –  ya que, como ya hemos  hablado, Krishna es  omniatractivo.  Para ello usa sus distintas flautas – para llamar a todas las jivas  a que vuelvan a sus casas.

Y hasta los cantantes de himnos védicos siguen los sonidos de la flauta de Krishna. Incluso la mantra Gayatri  no es más que un sonido desprendido de la flauta de Krishna. Por lo tanto, El no toca la flauta para los brahmanes, El la toca para las vacas, la toca para las  gopys, o sea para la gente sencilla. Y esta gente  está lista a seguir sus pasos.

Y por esto yo  os sugiero – ¡no debéis  complicar vuestra mente porque al hacerlo,  no podréis ni oír y no hablemos de la posibilidad de seguir el sonido de la flauta de Krishna!

La sencillez es la explicación o la definición de la Conciencia Krishna. Y es por ello que podemos cantar la mahamantra como una plegaria de felicidad. Ello no resulta una práctica espiritual dura o irrealizable. Tampoco  se os impone  una  expiación ni un martirio.  “Me atormenta la repetición de esta mantra. La mahamantra es dolorosa.” Que no, que es una plegaria llena de felicidad: „ ¡Krishna!”

Pero, si los sabéis mejor que yo y no hace falta repetiros todo eso…

Como una plegaria beata  debéis cantar esta mahamantra. Entonces se os aliviará el más profundo pesar del corazón. Porque amar es sentir pesar y dolor. No hay amor sin pena ni dolor. No hay amor que no duela ni aqueja. El dolor debe desgarrar el corazón, debe  hacerlo pedazos, debe quitaros la prana (el hálito vital).  Con unos sentimientos tan devastadores y asoladores llegaréis a morir. Pero al recitar o cantar la mantra como es debido, por la misericordia  del  nombre santo las emociones dolorosas se calmarán. Debéis probarlo sobre vuestras propias personas, yo no puedo agregar nada más.

Debéis   probar.



Трябва да възпяваме Името с любов, с нежност. Не е достатъчно да го повтаряме безсъдържателно, не е достатъчно да го повтаряме като рутина, но като радостен вик: „Кришна!” или като вик за помощ: „Кришна!” Трябва да е вложена обич, инак не действа. Ако произнесете името на някой човек – чието и да било име – без обич, той няма да отвърне. Кажете ли на едно дете: “Божидаре, ела тука да те набия!” той ще е глупак да дойде, ако му внушавате идеята, че ще бъде наказан. Така че качеството на мантруването е изключително важно. И тогава, в резултат на това качествено, емоционално мантруване, благословиите ще дойдат при вас. Къде е състоянието на блаженство и духовно освобождение? Нима е утре? Нима е някъде другаде? В следващия живот? След напускането на материалната сфера? Не, би трябвало да е тук и сега. Милостта на Кришна винаги присъства, ала вие трябва да пречистите виждането си, за да я усетите.

Кришна има различни видове флейти – различни флейти за различни цели. Вамши, вамшули, вену и много, много други. Една е направена от бамбук, друга е направена от мрамор, трета – от злато. Някоя е украсена със скъпоценни камъни, а друга лее нектар. Една е къса, друга – дълга. И Той използва различните флейти с различни цели, понеже Кришна, както вече говорихме, е всепривличащ. Затова Той използва различните си флейти, за да призове всички различни дживи обратно у дома.

Дори певците на ведически химни всъщност следват звукa от флейтата на Кришна. Дори Гаятри мантрата е просто звук от флейтата на Кришна. Ала Той не свири за брамините; Той свири за кравите. Свири за гопите. Така да се каже, за хора с прост ум. И те са готови да го последват. Така че ви предлагам – недейте да имате преусложнен ум, защото тогава ще бъде много трудно дори да чуете, какво да говорим да последвате звука от флейтата на Кришна! Простотата е обяснението или определението за Кришна Съзнание. Затова можем да пеем махамантрата като щастлива молитва. Това не е някаква трудно изпълнима духовна практика. Не е изкупление или себе-изтезание. “Измъчвам се като повтарям тази мантра. Махамантрата е болезнена.” Не, това е изпълнена с щастие молитва: „Кришна!”

Но вие знаете толкова много повече за това от мен, така че за какво да ви го повтарям…

Като блажена молитва трябва да пеете тази махамантра. Тогава дори най-дълбоката болка в сърцето ви ще се промени. Защото да обичаш е равно на това да те боли. Без болка няма любов. Няма ли болка, няма и любов. Тя трябва да пронизва сърцето ти, да го разкъсва, да ти отнема праната (жизнения дъх). Да умираш от тези опустошителни чувства. Но ако мантрувате добре, по милостта на святото име тези болезнени емоции могат да се променят. Трябва да го опитате за себе си, аз не мога да ви кажа нищо повече за това. Трябва да опитате.



Zengjük szeretettel a Szent Nevet. Nem elég felületesen zengeni, vagy rutinból, hanem örömkiáltásként: „Krsna!” vagy segítségkérésként: „Krsna!” Érzelmekkel telinek kell lennie, másként nem működik. Ha egy személy nevét zenged – legyen az bárki – érzelmek nélkül, nem fog válaszolni. Ha azt mondod egy kisgyermeknek: „Bozsidár, gyere ide, meg akarlak verni!” bolond lenne oda menni, ha megmondod neki, hogy büntetést fog kapni. A zengés minősége tehát nagyon fontos. Ezen minőségi, érzelmekkel teli zengés eredményeként áldás száll rád. Hol van ez az örömteli és lelkileg felszabadult állapot? Ez lenne a holnap? Vagy máshol van? Talán a következő életben? Mikor elhagyjuk az anyagi világot? Nem, itt és most kell megnyilvánulnia. Krsna kegye mindig jelen van, de meg kell tisztítanod a látásod, hogy észre vedd.

Krsnának különféle fuvolái vannak, különféle fuvolák, különféle célokra: vamsí, vamsulí, vénu és még sok-sok másik. Az egyik bambuszból készült, a másik márványból, a harmadik aranyból. Az egyik ékkövekkel borított, egy másikból nektár árad. Az egyik rövid, a másik hosszú. És a különböző fuvolákat, különböző célokra használja, mert ahogyan legutóbb megegyeztünk, Krsna mindenkit-vonzó. Arra használja hát a különböző fuvolákat, hogy a különböző dzsívákat mind haza hívja.

Még a védikus himnuszokat zengők is Krsna fuvolájának hangját követik. Még a gájatrí mantra is csak Krsna fuvolájának egy hangja. De Ő nem a bráhmanáknak játszik. A teheneknek és a gópíknak játszik, szóval az egyszerű embereknek. És ők készek követni. Azt javaslom tehát, ne legyen bonyolult elmétek, mert akkor nagyon nehéz lesz még meghallani is, nemhogy követni Krsna fuvolájának hangját! Az egyszerűség a magyarázata vagy definíciója a Krsna tudatosságnak. Ezért zengjük a mahámantrát örömteli fohászként. Nem bonyolult lelki gyakorlatról van szó. Nem valami vezeklésről vagy önsanyargatásról. „Fájdalmat okozok magamnak azzal, hogy ezt a mantrát zengem. Ez a mahámantra fájdalmas.” Nem, ez egy örömteli fohász: „Krsna!”

De ti sokkal többet tudtok erről, mint én, miért is kéne elismételnem ezt nektek…

Örömteli fohászként zengjétek a mahámantrát, akkor még szívetek legmélyebb fájdalma is megváltozik. Mert szeretni annyit jelent, mint fájdalommal élni. Fájdalom nélkül nincsen szeretet. Ha nem érzel fájdalmat, akkor nem is szeretsz igazán. Bele kell hasítania a szívedbe, darabokra tépnie, majd elvennie a pránád. Meg kell halnod ezektől az érzelmektől. Pusztító érzés. Ha azonban szépen zenged, a Szent Név kegye által ezek a fájdalmas érzelmek megváltozhatnak. Próbáld ki magad, nem mondhatok többet. Próbáld ki.



We should chant the Name with love, with affection. It is not enough to chant it superficially, it is not enough to chant it as a routine, but as a cry of joy: “Krishna!” or as a cry for help: “Krishna!” There must be affection inside, otherwise it will not work. If you chant the name of a person – any person’s name – without affection, he will not respond. If you tell a child: “Bojidar, come here, I will beat you up!” he will be stupid to come there, if you give him the idea that he will be punished. So the quality of the chanting is very important. And then, as a result of this qualitative, emotional chanting, blessings will come to you. Where is this blissful and spiritually liberated state? Is it tomorrow? Is it somewhere else? Next life? After leaving the material sphere? No, it should be right here and now. Krishna’s mercy is always there, but you have to purify your vision to perceive that.

Krishna has different types of flutes, different flutes for different purposes: vamshi, vamshuli, venu and many, many others. One is made of bamboo, the other is made of marble, the third is made of gold. One is bedecked with jewels,  another of His flutes is distributing nectar. One is short, the other is long. And He uses the different flutes for different purposes, because Krishna, as we agreed last time, is all-attractive. So He uses the different flutes to invite all the different jivas back home.

Even the chanters of the Vedic hymns are actually following the flute sound of Krishna. Even the Gayatri mantra is just a sound of the flute of Krishna. But He is not playing for the bramins – He is playing for the cows and He is playing for the gopis, so, for the very simple-minded people. And they are ready to follow. So I suggest – do not have a complicated mind, because it will be very difficult even to hear, what to speak to follow the flute sound of Krishna! Simplicity is the explanation or the definition for Krishna Consciousness. Therefore we can chant the mahamantra as a happy prayer. This is not a very difficult spiritual practice. This is not like a penance or self-torture. “I give pain to myself by chanting this mantra. This mahamantra is painful.” No, this is a happy prayer: “Krishna!”

But you know much more about this than myself, so why should I repeat this to you…

As a blissful prayer we should chant this mahamantra, then even the deepest pain in your heart will be just changed. Because to love, equals to have pain. Without pain there is no love. If you do not have pain, then you do not have love. It must pierce into your heart, tear it apart, take away your prana. You should die from these emotions. Devastating feeling. But if you chant nicely, by the grace of the holy name these painful feelings can change. You should try it for yourself, I cannot tell anything more about this. You should try.



English: Bhajan: Sri Radhikastakam by Srila Krishnadasa Kaviraja Goswami. Lyrics and translation in the next episode.

 
Български: Бхаджан: Шри Радхикаштакам от Шрила Кришнадаса Кавираджа Госвами. Текст и превод – в следващия епизод.



Има една песен за различните раси[1] в духовния живот. В нея се казва:

“Пейте светите имена на Бога и благословиите ще се спуснат върху вас. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!

За да избави пропадналите души, раздавайки милост Шри Гоуранга пее: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!

Кришна, Ти закриляш Своите преданоотдадени и благославяш враговете си.

Ти си приятелят на гопалите и добрият пастир на кравите.

Ти си съкровището на Майка Яшода и гордостта на Нанда Баба.

Ти си господарят на хубаволиките гопи и на устните Ти пее бамбукова флейта.

Затова, като щастлива молитва, нека пеем тази махамантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!”

Тази песен обхваща цялата теория на предаността на Чайтаня.

“За да избави теб, Шри Гоуранга, леейки милост, просто пее светите имена.” Той е дошъл за да спаси пропадналите; не е дошъл за избавление на просветлените, нито на високо издигнатите. Защото с брамините Той вършел само едно – докато рецитирали Гаятри във водите на Ганг, Той се гмуркал под водата и ги хващал за пръстите на краката. Ала за пропадналите души бил готов да бъде спасител. Има един много хубав филм за това – „Нимай от Надия”. Там се разказва как някой осъзнал пропадналото си положение и се обърнал към Махапрабху: “Моля Те, прости греховете ми, прости порочните ми дела.” И във възвишено божествено настроение Той отвръща: “Просто възпявай светите имена и ще бъдеш спасен от самсара.” Така че първата квалификация е да разберем пропадналото си положение. И не само това, но трябва и да се покаем за грешките си; тогава ще можем да възпяваме истински. Един вторичен резултат от това възпяване е освобождението. За повечето различни религии това е краят, окончателният финал – избавлението. За един бхакта то е едва началото. Лесно е да се каже, но пътят за постигането му е дълъг. При все това, ако успеем наистина да осъзнаем красотата и силата на божествената любяща връзка, бихме разбрали каква е позицията на освобождението и каква – позицията на бхакти. Възможно е да затънем в мая. Как да не е възможно да затънем където и да било?! Разбира се, че можем да затънем и в освобождението. Ала спасение винаги има. Било от материалната сфера, било от освободеното състояние – милостта може да дойде и да ни избави.

В първия стих се казва, че Махапрабху донася избавление за пропадналите дживи. А сетне следва описание на природата на Кришна: Ти закриляш Своите преданоотдадени и благославяш враговете си.” Значи който и да влезе в досег с Кришна, ще бъде облагодетелстван. Без изключение. Освен може би аз… обаче всички вие сте облагодетелствани. Кришна е Бхакта-ватсала, закриля преданоотдадените и освобождава путаните (вещиците). Така че всеки печели. Но това описание на преданоотдадените и враговете касае пасивното отношение, пасивната връзка, шанта-раса.

После следва Ти си приятелят на гопалите и добрият пастир на кравите.” Първото е по-скоро пасивно, може би има и известно настроение на служене. Но тук гопалите са в приятелски отношения (сакхя-раса) с Кришна. Кришна обича да си играе. И в историята на философията Ницше казва, че “трябва да бъде обожаван такъв Бог, който играе, пее и танцува.”  Кришна! Дори философите най-сетне са разбрали какъв Бог трябва да се почита – игрив. Той е приятел на гопалите. Ако си гопа, можеш да имаш своя Бог за приятел. Котката също си играе с мишката, но тази игра не е никак хубава. Ала играта на Кришна не е такова жестоко забавление. Тя е нежна игра.

И Той не е само приятел, но “Той е скъпият на Майка Яшода.” Това е следващата стъпка в раса – ватсаля-раса, майчинските чувства. И „Той е гордостта на Нанда Баба.” Тук се вижда разликата между майката и бащата. Майката иска едно сладко детенце. Дори синът й да е пораснал, тя ще рече: “Сложи ли си топлите чорапи?” Това е най-големият проблем за една майка! Нищо, че синът е на шейсет години и е цар на страната: “Къде са ти чорапите?!” Но какво да кажем за бащата? На бащата не му стига да се занимава с чорапи, той иска синът му да е цар. Иска да се гордее със сина си. Майката се удовлетворява със сладост. А бащата – каквото сам не е успял да постигне, иска да го постигне синът му. Не е ли така? Чувствата на бащите и майките са много силни емоции. Те са готови да служат, да извършват всякакво служене за детето. И разбира се, детето също е готово да служи на родителите. В това отново има много силна връзка, има споделеност.

И тогава накрая – макар че можем да си помислим, че майчинските и бащинските чувства са най-висшите – има и още нещо. Защото идва следващият стих за гопи-бхаав. Кришна е господарят на хубаволиките гопи и на устните Му пее бамбукова флейта.”

Така за мен тази песен е като шествие, в което вървят различните слуги на Кришна. Най-напред идват по-пасивните преданоотдадени. След това гопалите; в приятелски възторг те ликуват с Кришна: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе…” Сетне идват Майка Яшода и Нанда Баба: Кришна Кришна…” И накрая гопите, ридаещият хор на гопите. Те също казват: Кришна Кришна в пълен емоционален захлас. Така можете да започнете с Гоуранга и да свършите с възпяване на святото име. И докато правите това, сцената на цяла Вриндавана се разкрива пред очите ви. Никой не липсва. Заради щастието на Кришна всички присъстват. Недейте да изпускате тази възможност, присъединете се към Вриндаванската група. Вие също трябва да станете участници в радостта на Кришна. Да отразите красотата Му и да се оставите на привличащата Му сила да ви въздейства.

 



[1] Специфични взаимоотношения



There is a song about different rasas[1] in spiritual life. It says:

“You should chant the holy names of our Lord and then blessings will come to you. Hare Krishna Hare Krishna Krishna Krishna Hare Hare Hare Rama Hare Rama Rama Rama Hare Hare!

For the deliverance of the fallen souls Shri Gouranga, as distributing mercy, just chants: Hare Krishna Hare Krishna Krishna Krishna Hare Hare Hare Rama Hare Rama Rama Rama Hare Hare!

Krishna, You are protecting Your devotees and You give blessings to your enemies.

You are the playmate of the gopas and the good cowherd of the cows.

You are the treasure of Mother Yashoda and the glory of Nanda Baba.

You are the Lord of the beautiful-faced gopis and on Your lips the bamboo flute is just sounding.

Therefore, just like a happy prayer you should chant this mahamantra: Hare Krishna Hare Krishna Krishna Krishna Hare Hare Hare Rama Hare Rama Rama Rama Hare Hare!”

In this song, all the theory of Chaitanya type of devotion is comprehended.

“In order to liberate you, Shri Gouranga, as showering mercy, just chants the holy names.” He came for the liberation of the fallen; He did not come for liberating the liberated, or the highly elevated. Because with the bramins, He had only one type of activity – when they were chanting the Gayatri in the Ganges water, He was going under the water and just catching the toes of the bramins. But for the fallen souls He was very much ready to act as a savior. There is a beautiful film about this – “Nimay of Nadya”. There it is said, that somebody understood in how fallen situation he is and then approached Mahaprabhu: “Please, forgive my sins, my sinful activities.” And in a very elevated and divine mood He said: “Just chant the holy names and you will be liberated from samsara.” So the first qualification is: you have to understand your fallen condition. And not only that, but we have to repent our mistakes; and then we can chant fully. One secondary result of this chanting is liberation. For most of the different religions this is the end, final end – liberation. For a bhakta this is only the beginning. Easy to say, but it is a long way to accomplish. But still if we really can understand the beauty and the power of divine loving connection, then we can understand what is the position of liberation and what is the position of bhakti. It is also possible to get stuck in the maya platform. So how it is not possible to get stuck anywhere?! Of course it is possible to get stuck in liberation also. But salvation is ever there. From material sphere, from liberated state – mercy can come and help.

The first verse says that Mahaprabhu brings the liberation for the fallen jivas. And then comes a description of the nature of Krishna: “You are protecting Your devotees and You bless your enemies.” So whoever comes in connection with Krishna will be benefited. No exception. Maybe myself… but you are all benefited. Krishna is Bhakta-vatsala, protects the devotees and liberates even the putanas (witches). So everybody is benefited. But this description about devotees and enemies is just like the passive state, the passive connection, shanta-rasa.

Next comes that “You are the playmate of the gopas and You take care of the cows.” First is more like passive, and maybe some service mood is there. But here the gopas are in friendly mood (sakhya-rasa) with Krishna. Krishna likes to play. And from the history of philosophy, Nitchshe said that “such a God should be worshiped, who is playing and singing and dancing.”  Krishna! Even the philosophers finally understood what kind of God should be worshiped – a playful one. He is a playmate of the gopas. If you are a gopa, then you can have your God as your friend. The cat is also playing with the mouse, but this play is not so nice. But Krishna’s game is not such a cruel game. This is a loving game.

And He is not only a friend, but “He is the darling of Mother Yashoda.” This is the next step of rasa – vatsalya-rasa, motherly feelings. And “He is the glory of Nanda Baba.” From this you can see the difference between mother and father. Mother wants to have a sweet baby. Even if the son is grown up she will say: “Have you taken your warm socks?” The biggest problem for a mother! Never mind that the son is sixty years old and he is the king of the country: “Where are your socks?!” But what about the father? The father is not satisfied with warm socks, he wants to have a king. He wants to have glory in his son. Mother is satisfied with some sweetness. Father – whatever he could not achieve, he wants his son to achieve. Is it like this? These feelings of fathers and mothers are very strong emotions. They are ready to serve, ready to do any service for the kid. And of course, the kid is also ready to serve the parents. Again, there is very much connection there. Sharing is there.

And then finally – although we may think that motherly and fatherly feelings are the highest – there is something more. Because there comes the next verse about gopi-bhaav. “Krishna is the Lord of the beautiful-faced gopis. And on His lips the bamboo flute is just sounding.”

In this way this song for me is just like when the different servants of Krishna make a procession. First come the more passive devotees. Then the gopas; in a friendly mood, they are just rejoicing with Krishna: “Hare Krishna Hare Krishna Krishna Krishna Hare Hare…” Then come Mother Yashoda and Nanda Baba: “Krishna Krishna…” And then finally the gopis, the crying choir of gopis. They also say: “Krishna Krishna” in a full emotional rapture. Then you can start from Gouranga and you can finish with the chanting of the holy name. And as you have this idea, the whole Vrindavana scene is in front of your eyes. Nobody is missing. For Krishna’s happiness everybody is here. Do not miss this opportunity, join the Vrindavana party. You should also become a member, a part of Krishna’s happiness. Reflect back His beauty and let His attractive power work on you.



[1] Specific relations



Източникът на болката, източникът на мъката е страданието. Страданието идва от раздялата. На елементарното, базово ниво, а също и на висшата платформа, раздялата е източникът на мъката. Веднъж Садху Махарадж каза: “Животът е страдание. Нека да страдаме за Кришна!” И според мен това не е песимистично отношение, а съвсем реалистично. Ако напишете списък със щастливите си мигове и с моментите на трудност, може да направите равносметка. Тогава ще се съгласите, че животът е страдание. Ала нима сме родени за да страдаме? Нима това е хлябът ни насъщен? Мигар такава е целта на съществуването ни? Не ми казвайте! Не! Нещо друго е. Бхакти Йога означава да кажеш „Не!” на подобни идеи. Бхакти Йога означава да се разделим с глупостта. Обаче отново присъства раздяла.
Целта на живота е да получим опит. Страданието ни помага да се отървем от илюзиите си. Когато си удариш главата в стената разбираш, че не това е вратата. Не това е пътят вън от лабиринта. А какво има вътре в главите ви – интелигентност, нали? Трябва да използвате интелигентността си, за да намерите дръжката на вратата.
Източникът на мъката е страданието, невежеството – има толкова много различни елементи. Но посредством духовната практика можем да вървим към все по-добро и по-добро, и в крайна сметка към съвършено ниво на съзнание. Това е откъм практическата страна: трябва да практикуваме истината, да практикуваме духовната садхана. По такъв начин можете да получите милост. Милостта идва още в началото, ала посредством практиката можете по-дълбоко да я разберете, да я попиете, а сетне и да я отразите. С чистотата на ума, с чистотата на съзнанието си ще проумеете колко много милост ви се дава. В началото не разбираме това. Но по-късно чрез практика, чрез пречистване наистина ще разберем колко невероятно много е!
Ямуна: Махарадж, ти говориш за страданието в този материален свят. Би ли казал нещо за духовното страдание?
Тиртха Махарадж: Не, това не е добра пропаганда. Веднъж имаше въпрос: “След като материалният живот е страдание, и духовният живот е страдание, каква е разликата?” Отговорът беше: “Материалният живот ще свърши. Но духовният живот е вечен.” Казва се, че духовното страдание изгаря като вулканична лава, ала същевременно е сладко като мед. Затова е много трудно да се живее без него. Обаче за този вид страдание – духовното страдание – ние си нямаме и представа. Защото е толкова удовлетворяващо, толкова утоляващо! Затова всички трябва да отделим нужното внимание на философията на бхакти, понеже тя не е някаква евтина пропаганда: “Просто се присъедини и ще бъдеш щастлив!” Нали, хората обикновено така казват: “Ела с нас и ще си щастлив.” А тук каква е поканата? “Ела с нас и ще страдаш.” Така че замислете се, ако някой е дотолкова искрен по отношение на своя процес, тогава е добре да се провери какво се крие там.
А какво е страданието на преданоотдадените? “О, толкова съм пропаднал, толкова съм далеч от своя Бог!” Подобен род страдание е изключително фино. Всъщност тази дума не е подходяща – то не е страдание, а по-скоро лаласа, копнеж…. И този копнеж е много сладостен.
Страданието е неизбежно за ограниченото съзнание на материалното ниво; а в духовните взаимоотношения то спада към природата на любовта. Затова в един добър роман или романтичен филм без страдание историята е незавършена. В този смисъл трябва да разберем, че в духовния живот съществува някакъв оттенък, някаква отсянка на страдание, което прави цялата история съвършена.
Мисля, обсъждахме веднъж историята, когато Шукадева Госвами напуска дома си. Шукадева бил син на Вяса. Вяса е изключително уважаван възрастен светец, а младият му син се устремил да търси съвършенството. Момъкът казал: “Татко, аз отивам да търся съвършенството. Напускам те! Изоставям привързаностите си в името на божието съвършенство.” Нрави ли ви се смелото и решително търсене на Шукадева? Да, ние всички харесваме това, защото също жадуваме да започнем своето търсене. А какво станало с Вяса…? Той рекъл: “О сине мой!” Ала само дърветата отвърнали на зова му. Шукадева си бил отишъл….
Когато за първи път прочетох тази история – на възраст около вашата – си казах: “Да! Шукадева е прав! Джай Шукадева! Остави го стария баща! Защото даже е написано: “Той може да знае, може и да не знае.”* Той не е авторитет. Потърси себе си!”  Момъкът си тръгва, а старецът плаче. Младежите ще се съгласят с младежа. Но когато остареете, ще почувствате страданието на бащата, който ридае след сина си: “Не си тръгвай, скъпи мой…” ала само празното ехо отеква в дърветата.
Така че има различни фази, различни аспекти на една и съща истина. Без жертва няма пълнота. Такава е болката на раздялата. Такова е страданието, за което говоря – страдание, причинено от обич. Сладко ли е такова страдание? То е много, много дълбоко емоционално страдание, правещо цялата история съвършена. И носи едно специфично блаженство на всички участници. И това е само началото на връзката между хората.

*Шива казва: “Ахам ведми, шуко ветти, вяса ветти на ветти ва – Аз знам, Шука знае, Вяса може да знае, а може и да не знае значението на „Бхагаватам”