Category RSS

Calendar

February 2011
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28  



Archive for February, 2011

In third chapter of “Bhagavad Gita”, verse number 33, Krishna says: “Even a man of knowledge acts according to his own nature, for everyone follows the nature he has acquired from the three modes, the gunas. What can repression accomplish?”

 

 

So the basic idea of this verse is that everybody follows his or her present conditioning. Everybody follows his or her nature; but nature has double meaning. We can speak of a nature which is acquired – superficial nature, which is changing all the time: from youth to old age; from this body to another body; from ignorance to knowledge and again back to ignorance. This superficial nature is always changing; but there is another nature, which is not changing. Today it is springtime, few months ago it was heavy wintertime, but it will be summer also. The outside nature is always changing, the superficial part of human nature – which is acquired, which is not a real one – is also changing. Basically we can act on both levels, but if you act on the superficial level, then the activities and the result will also be changing, shifting. There is no stability there. Stability will be there only in reaction. The reaction is sure to come but what kind of reaction – it depends on the action. If we act on the surface level, then we cannot penetrate deep. But if you dive deep into your own self–identity and try to act on that level, then it will be very much fixed up. There you can touch eternity.

 

Even a man of knowledge acts according to his own nature…” We cannot say for everybody that he is a man of knowledge; more or less everybody is limited by ignorance. From ignorance many results will follow – suffering. If there is suffering there is fear also. Ignorance is the source of many evils in life. If we have this basic ignorance, we do not know who we are really, deeply. And no doubt we will act only on the surface. That surface is burdened with fear, with suffering and hatred. We should analyze who we are really. In this way we can become knowledgeable. But even a man of great knowledge acts and will act according to his nature. Where this nature comes from?

 

…Everyone follows the nature he has acquired from the three modes, the gunas.” From this we can understand, that we are not independent. Even a very wise man is determined more or less by the gunas. As you know these are ignorance (tamas), passion (rajas) and goodness (sattva). Every field of our life is determined by these material influences. But here Krishna says: “the acquired nature”. This is not the original nature; this is what you put on your soul. Just like when you have different clothes, different identities we put on ourselves and this we can call “acquired nature”. We have an improper source where to take our nature from, because if it comes from the material gunas, then it will be material. In that sense the acquired nature will be material. If we have another source, a spiritual source, then we can take and we can understand spiritual identity. It is not an acquired nature, but the original one.

 

But then Krishna puts one question: “What is the use of repression?” How can we overcome these limitations? If you try to stop the wind it is not really possible. But there is a secret mantra how to stop the wind and if you know it, everything can happen. We can say that it is useless to go against the nature – even the acquired nature. Useless in that sense that it is impossible. If we try to control ourselves, the senses will break out of control. We have limitations of the body. Therefore we can say that control is useless, because nature will call. Artificially is almost impossible to control the body and the desires. Until we move on the level of acquired nature, on the surface, it just sweeps away our souls, our spiritual desires. But if you dive deep into the spiritual level, the superficial changing waves will just stop.

 

If we can control our acquired nature, then the road to the divine nature is open. Therefore practice is very useful if you want to progress. This practice is called sadhana.



Срещата между Махапрабху [1] и Нитянанда Прабху [2] е точно като експлозия на божествена раса [3], на божествен екстаз; те се събират и срещат с нетърпеливо очакване. Единият е Върховният, другият също е Върховният, но с различни черти. Това е невероятна идея – как Върховният Бог копнее да срещне самия себе си. Чайтаня Махапрабху е две личности в едно: отвътре Кришна, отвън Радха. Oсвен това Те са прикрити в образа на преданоотдаден – можем да кажем три личности в едно! Нитянанда Прабху има чертите на една личност; той представя Баларам в Кришна лила [4]. Идва като по-голям брат, по-старши и по задължения, и по служене. Идва първи за да подреди обстановката. Радха и Кришна, Божествената Двойка, могат да дойдат само на места, които са подготвени, които са красиво подредени. Затова идва Нитянанда! Разбира се и мнозина други помагат цялото обкръжение да бъде много благоприятно за Тяхното появяване.

 

Нитянанда играе много специална роля във всичко това. Той е изпълнен с очакване, жадува да се срещне със своя обичан Бог Гауранга [5]. И в същото време жадува да свърже съкровищницата с просяците. Защото ние сме просяци, а Махапрабху разбива съкровищницата на према (божествената любов).

Кой помага да се раздадат нейните богатства? Една от основните личности е Нитянанда. Той е на наша страна.

 

Ние знаем, надяваме се, че Кришна е милостив. В това е нашата надежда. Не само истинен, не само справедлив, но и милостив. Когато идва като преданоотдаден Той е още по-милостив. Това e комбинираното качество, когато Радха и Говинда се търсят един друг толкова непосилно, толкова отчаяно, че идват заедно, обединени в една личност. Тогава Тяхното търсене един на друг е осъществено и се разкрива повече милост. Когато качествата на Радха и Кришна са комбинирани, те се подсилват. Не е просто едно плюс едно, но се случва нещо повече. Милостивото настроение сякаш експлодира. Това е Махапрабху! Наричаме го „милостивата инкарнация” или „океан от милост”. Така ние възприемаме и усещаме Махапрабху, който е дошъл при нас.

 

Кой ще ни каже, че Махапрабху е тук? Нитянанда! Тази функция е персонифицирана в Него. Той идва, за да раздаде дори още повече от Махапрабху. Махапрабху несъмнено раздава много, защото Той кани в движението на санкиртана [6] на практика всички. Нитянанда предава посланието от врата на врата, от къща на къща.

 

Той получава служенето да просветлява хората за святото име на Кришна. Как мислите – дали е покорен слуга или има мнение? Той е от типа авадхута [7], което означава че си има свое мнение. Мисли си: “Получих инструкцията да правя това – но може би е по-добре да направя друго! Вие понякога имате ли също това чувство? Получавате инструкция от духовния си учител, но впоследствие решавате да действате по друг начин. Защото си знаете по-добре, нали? Това е, когато се доближавате до този авадхута-стил: “Аз си знам по-добре”.

 

Разбира се, всички ние знаем, че Нитянанда Прабху е от типа авадхута, но тук има малка тайна. Той не просто пренебрегва или отхвърля инструкциите, но има едно специално настроение. Той в крайна сметка не проповядва за Кришна наам (име), а започва да проповядва за нещо друго. Как беше онази мантра? … „бхаджа гауранга, каха гауранга, лаха гаурангер наам!”  (Обожавай Гауранга, възпявай Гауранга, говори за името на Гауранга). Такова е Неговото настроение, такова е Неговото проповядване. Той не иска да възхвалява някакъв древен, далечен Бог, някакъв си Кришна, който се крие по Своите места. Иска да възхвалява своя Бог, своя личен, обичан Господ.

 

Можем ли да кажем, че пренебрегва инструкцията да проповядва на хората за Кришна? Не! Защото насочва вниманието им към Гоура. „Говинда-Радхе” е нашият лозунг, нашето мото – но въпреки всичко за някои може би е много дълго. Затова ако искаме да го кажем по-накратко взимаме една сричка оттук и една оттам и какво се получава? Го-Ра. Гоура. Така че Нитянанда е прав! Защото изпълнява и двете… и инструкцията, и чувството, личното си усещане. Инструкцията е: “Проповядвай на хората за Кришна, Кришна наам.” Но усещането е: „Нямам нищо против този Кришна, но си харесвам моя Гоура!” По този начин постига и двете цели. Това е начинът, по който се срещат тези велики личности!

 

Всъщност Нитянанда Прабху работи за нас. Той е изключително милостив – толкова много, че разгръща и протяга милостта си чрез своите представители, духовните учители. Ние принадлежим към Милостивата сампрадая [8]. Милостивата сампрадая е вечно нарастваща верига от милост. Ние очакваме, че Кришна е милостив. Когато и Радхарани (Радха) е там, Тя прави цялата ситуация дори още по-милостива. След това Тяхната милост е обединена в Чайтаня Махапрабху. Тази кондензирана милост бива раздадена на хората от Нитянанда, изначалният представител на гуру [9]. Нашите учители раздават същата милост. Можем да кажем, че Гурудев [10] е най-милостивият, защото ни представя на Нитянанда; той ще ни отведе до Гауранга; после Те заедно ще ни напътстват към Радха-Говинда.

 

Но кой е в края на тази верига? Вие сте в края на тази верига! И така милостта нараства стъпка по стъпка. От Кришна към Радха тя се увеличава. От Радха-Кришна към Гоура се увеличава още повече. От Гоура към Нитянанда става дори още по-голяма. След това и от Нитянанда към Гурудев. Гурудев е дори още по-милостив, нали? Значи тогава вайшнавата [11] е най-последната чаша с милост. Това означава, че вие трябва да сте най-милостивите. Доведете хората до извора, от който пиете своето щастие. Това е най-доброто служене!

 

Според моето разбиране, това е един от най-основните приноси на Нитянанда Прабху: че Tой не взема под внимание дали сте квалифицирани или не, но е готов да се поклони пред прага на вашата врата и да ви помоли много смирено: „бхаджа гауранга, каха гауранга, лаха гаурангер наам…”

 

Чувствайте се благословени, че принадлежите към тази Милостива сампрадая! Защото тя може да лекува раните…

 

 

 

 

[1] Чайтаня Махапрабху (1486-1534) – най-значимият религиозен реформатор през Средновековието. Утвърждава автентичността на ведическото учение за предаността към Бог Кришна. Според писанията, Той е Радха и Кришна в едно.

 

[2] Нитянанда Прабху (1474-неизвестна ) – според Гаудия-Вайшнава традицията Нитянанда е инкарнация на Баларама, по-големия брат на Кришна в разкритите Му забавления. Нитянанда е смятан за най-милостивата инкарнация на Върховния Бог и за личността, олицетворяваща

съвкупността от всички духовни учители (ади гуру).

 

[3] Раса (настроение, вкус, сладост, емоционално отношение) – настроение на емоционалната връзка на душата с Бога. Петте вида духовни връзки на чистата душа с Кришна са: шанта (“неутрална”); дася (“като слуга”); сакхя (“приятелство”); ватсаля (“родителско отношение”); мадхуря (“интимна любов”).

 

[4] Лила – забавления на Бога, Кришна.

 

[5] Гауранга, Гоура – имена на Махапрабху

 

[6] Санкиртан – съвместно възпяване на святите имена на Кришна

 

[7] Авадхута (божествено луд) – мистик или светец, който е отвъд двойнственостите и обичайните светски разбирания и действа, без да се съобразява със стандартния социален етикет.

 

[8] Сампрадая – ученическа последователност, чрез която се разпространява божественото познание.

 

[9] Гуру – духовен учител

 

[10] Гурудев (гуру-духовен учител; дева-божествено същество) – нежно обръщение към духовния учител.

 

[11] Вайшнава – в този контекст: отдаден обожател на Радха и Кришна



The meeting of Mahaprabhu [1] and Nityananda Prabhu [2] was just like an explosion of divine rasa [3], divine ecstasy. With great expectation They were coming together and They were meeting. One is the Supreme, the other is also the Supreme, but in different features. So this is an incredible idea – Lord Supreme wants to meet Himself. Chaitanya Mahaprabhu is a double personality – inside Krishna, outside Radha – still concealed in a personality of a devotee, so we can say triple, combined personality. Nityananda Prabhu is one feature, one person, representing Balaram in Krishna lila [4].

 

He comes as an elder brother. We can say, He is senior also by duty, by service. He comes first to arrange the setup. Radha and Krishna, the Divine Couple, can come only to such places, which are prepared nicely. Тherefore Nityananda comes. Of course many others help this whole environment to be very favorable for Their appearance.

 

Nityananda plays a very special role in that. He is full of expectations. He wants to meet His beloved Lord Gauranga [5] and at the same time He also wants to connect the treasure house with the beggars. We are beggars and Mahaprabhu breaks the treasure house of prem (love divine). Who does help to distribute the values, the assets there? One main personality is Nityananda Prabhu. He is on our side. We know, we hope that Krishna is merciful. Right? This is our hope. Not only truthful, not only just, but merciful. When He comes as a devotee, He is more merciful. The combined feature is when Radha and Krishna are searching for each other so strongly, so desperately, that They come together joined in one personality. Then Their search after each other is fulfilled and more mercy is revealed. When Krishna’s and Radha’s features are combined, this is enhanced; this is not only one plus one, something extra is happening – merciful mood is just exploding! This is Mahaprabhu. We call Him “the Мerciful Incarnation” or “the Ocean of mercy” – this is how we see, how we feel that Mahaprabhu comes to us.

 

Who will tell us, that Mahaprabhu is here? Nityananda! That function is personified by Him. He comes to distribute even more. Mahaprabhu distributes, no doubt, because He is inviting into the sankirtan [6] movement practically everyone. Nityananda in addition conveys the message from door to door, to each and every house.

 

He’d got the service to enlighten people about the holy name of Krishna. What do you think –was He obedient servant or He had some private opinion? He was avadhuta [7] type that means – private opinion. He thought: “I’ve got an instruction to do this. But better I do something else.” Sometimes you have that feeling also? You have got an instruction from your master and then you decide to do another way. Because you know it better, right? So this is when you are coming close to that avadhuta style. “I know better.”

 

Of course, we all know that Nityananda was avadhuta type. But here is a little secret. He is not simply neglecting or rejecting the instructions, he had a special mood. He didn’t preach about Krishna naam (name), He started to preach about something else. How was that mantra?… “bhaja gauranga kaha gauranga laha gauranger naam…”  (Worship Gauranga, chant Gauranga, speak about the name of Gauranga). This was His mood, this was His preaching. He didn’t want to glorify some ancient, far-away God like Krishna, hiding in His places. He wanted to glorify His God, His personal beloved God.

 

Can we say that He was disrespecting the instruction to teach people about Krishna? No, because He was focusing their attention on Goura. “Govinda Radhe” is our slogan, our motto, still it might be very long for some. Therefore if they want to put this shorter, they pick only few syllables – one syllable from here, one from there. Then what comes? Go-ra! Therefore Nityananda was correct, He accomplished both the instruction and the feeling, His personal feeling. The instruction was: “Teach people about Krishna, Krishna naam.” But His feeling was: “I don’t mind this Krishna, but I do like my Goura!” In this way both goals were achieved. This is how these great personalities meet!

 

Actually, Nityananda Prabhu is working for us. He is supremely merciful, so much so, that He expands and extends His mercy through His representatives, the spiritual masters. We belong to the Mercy sampradaya [8]. The Mercy sampradaya is an ever-growing chain of mercy. We expect that Krishna is merciful. When Radharani (Radha) is there, She makes the whole situation even more merciful. Then Their mercy is combined in Chaitanya Mahaprabhu, and that condensed mercy is delivered to the audience by Nityananda, the original representative of guru [9]. Our masters distribute the same mercy. So in one sense we can say that Gurudev [10] is most merciful to introduce us to Nityananda and He will take us to Gаuranga, and then they will guide us to Radha Govinda.

 

But who is at the end of this chain? You are at the end of this chain. So if mercy is growing step by step, from Krishna to Radha it is enhanced. From Radha-Krishna to Goura is more enhanced; from Goura to Nityananda – even bigger; then from Nityananda to Gurudev – he is even more merciful, right? Then the vaishnava [11] is the ultimate cup of mercy. That means: you should be the most merciful! Bring people to the source, where you had taken your happiness. This is the best service!

 

In my understanding this is one of the main contributions of Nityananda Prabhu, that He didn’t consider whether you are qualified or not, but He was ready to bow down at the entrance of your door and ask you very humbly: “bhaja gauranga kaha gauranga laha gauranger naam!”

 

Feel blessed to belong to this Mercy sampradaya. Because it can heal the wounds.

 

 

 

 

[1] Chaitanya Mahaprabhu (1486-1534) – the greatest religious reformist in the middle ages who re-established the authenticity of the Vedic teachings for the devotion to Lord Krishna; according to the scriptures He is Radha and Krishna combined.

 

[2] Nityananda Prabhu (1474-unknown) – according to Gaudiya-Vaishnava tradition Nityananda is an incarnation of Balarama, the elder brother of Krishna in His revealed pastimes. He is considered the most merciful incarnation of the Supreme Personality of Godhead and the sum total of all spiritual masters (adi guru).

 

[3] Rasa (mellow, taste, sweetness, emotional attitude) – mood of the emotional connection of the soul with the Supreme. The five kinds of spiritual connections of the pure soul with Lord Krishna are: shanta (“neutrality”); dasya (“servant”); sakhya (“friendship”); vatsalya (“parenthood”); madhurya (“intimate love”).

 

[4] Lila – pastimes of the Lord, Krishna.

 

[5] Gauranga, Goura – names of Mahaprabhu

 

[6] Sankirtan – congregational glorification of the holy names of Krishna

 

[7] Avadhuta (divine madman) – а mystic or saint who is beyond duality and common worldly

concerns and acts without consideration for standard social etiquette.

 

[8] Sampradaya – disciplic succession through which the divine knowledge is distributed.

 

[9] Guru – spiritual teacher

 

[10] Gurudev (guru-spiritual master; deva-heavenly being) – affectionate appellation for the personal spiritual master.

 

[11] Vaishnava – in this context: a devotee of Radha and Krishna

 



Дасям означава, че трябва да станем слуги, да добием настроение на служене. Настроение на служене – това значи да сме много внимателни и да желаем да  направим Кришна щастлив. Това е голямата тайна на бхактите –тяхното лично щастие зависи от Неговото удовлетворение. Затова те копнеят да доставят радост на Кришна и по този начин автоматично усещат щастие. Щастието е като енергия на Кришна. Не можем да притежаваме енергията, без да служим на господаря й. Но служейки на източника на енергията, ще се сдобием и с нейните благословии.

 

Това служене не е принудително, а изпълнено с обич. То е като приятелство. Кришна е най-добрият ни приятел. Тук се споменават различни разбирания, различни раси (взаимовръзки). Това е сакхям, приятелството.

 

Накрая е атма-ниведанам. Означава да отдадеш себе си изцяло. Атма – душата ти – да зависи напълно от Него. Нека танцуваме според желанието на Кришна. Атма-ниведанам е венецът на преданото служене.

 

А кой ще ни покаже какво означава да слушаме, да пеем, да помним, да отдадем напълно себе си? Духовният учител ще ни помогне. Затова ние поднасяме дължимите почитания на своя духовен учител, понеже той е точно като слуга. Той ни служи, показвайки ни какво трябва да правим, например как да предлагаме благовония или как да мантруваме на своите броеници (джапа)[1]; той ни подсказва какво означава пълна отдаденост. Затова за нас е голям късмет да имаме такива възвишени приятели, помощници и доброжелатели като членовете на парампара (последователността от учители). Това е изключително славен път, затова нека се чувстваме щастливи, че сме участници в него.

 

 

[1] Джапа (повтаряне на мантри/молитви на броеница) – основна практика в Бхакти йога.



Dasyam means we should become servants; we should have service mood. Service mood means that you are very attentive and want to make Krishna happy. This is the great secret of the devotees – their personal happiness depends on His satisfaction. Therefore they want to make Krishna happy and in this way they will be automatically happy. Happiness is just like energy of Krishna. We cannot possess the energy without serving the Lord of the energy. But if we serve the source of the energy, then we shall have the blessings of that energy also.

 

That service is not an obligatory service, but loving service. This is like friendship. Krishna is our best friend. Different conceptions, different rasas (relations) are mentioned here. This is sakhyam – friendship.

 

Finally there is atma-nivedanam. This means to give yourself totally. Atma – means your soul – depends on Him totally. We should dance according to Krishna’s desire. Atma-nivedanam is the crown of devotional services.

 

Who will show us what it means to listen, to sing, to remember, what does it mean to give ourselves totally? The spiritual master will help us. Therefore we pay our due obeisances to our spiritual master, because he is just like a servant. He serves us by showing what to do, for example how to offer incense or how to chant on our japa (rosary)[1]; gives some hints what it means total surrender. Therefore we are very fortunate to have such elevated friends and helpers and well-wishers as the members of the parampara (the line of teachers). This is a very glorious way, so we shall feel very fortunate to be part and members of that.

 

 

[1] Japa (chanting mantras/prayers on a rosary) – a core practice in Bhakti yoga.



(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 6th of September 2006, Sofia)

How well a devotee will be suitable outside? Most probably not so much. But it doesn’t matter. You don’t lose anything. Because if you lose material company you lose only obstacles. But if we come to devotional circles or saintly people, we are searching for friends, but we are finding relatives. So association must be a different type, not a simple one. If we sit together, it’s not a simple sitting. It must be a divine sitting. And don’t forget what Shrila Muni Maharaj explained last time that once Mahaprabhu started a kirtan and stopped: “Wait! Wait a minute, somebody is here, who is that?” Somebody was hiding behind the column. He said: “Bring him out! His presence disturbs the atmosphere.” Although Mahaprabhu is considered to be the Merciful avatar. And He said: “Get this guy out!” Because He was merciful with the others, right?! You should not disturb them, go out, if you don’t want to be here. If your heart is not throbbing on the tact of rasa-dance.  So where do we want to fit?
Once a devotee was invited to a TV show. It was a life performance. And the reporter asked: “Don’t you feel that if you act like this and follow this path you are a little… freak person from the normal consideration?” And you know, this was a very easy show for cultural events and this and that, so everybody was smiling and happy. But when the answer came: “Well, in the society of fools the only normal person will be considered foolish,” then the smile on the face of the reporter was just frozen immediately. You can imagine, it was just on the air like this! In the society of fools the only normal person will be considered stupid. So they soon finished with the questions.
But of course if we make the next step, from the practitioner you will come to the master degree, then you will have no problems and you will fit in any society, in any group of people. You will find a way to the hearts of everyone. This is for the masters. Until we are not there on that platform, we see the difference, we differentiate between situations, people…
But one main principle we may follow: give proper respect to everyone. What does it mean? It doesn’t mean that I respect you and therefore I agree on all points and I follow you. No, I give you respect, but I have my opinion. May be we don’t agree on many points, may be your ideas are completely different. Just imagine when you meet a simple, materially-orientated person. If you are on an elevated platform, because you have a divine or spiritual vision, you give respect to the person: “O, you are very nice person”, right? But it doesn’t mean that you follow all the practices that the person has – may be some are low or improper practices. So don’t expect if somebody pays respect to you that he will follow and he will agree on all points. The case is that we should pay respect. But others also should not expect total surrender instead of this respectful situation.



(B. K. Tirtha Mahárádzs leckéjéből, 2006. Szeptember 6, Szófia)

Mennyire illik bele egy bhakta a kinti világba? Valószínűleg nem nagyon. De ez igazából nem is számít. Nem veszítetek semmit. Mert ha elveszítitek az anyagi társaságot, csak néhány akadállyal kevesebb lesz. Ha azonban odaadó körbe vagy szent emberek körébe kerülünk, akkor barátokat keresünk és családtagokat találunk. A társulás tehát legyen más fajta, nem csak egyszerű társulás. Ha összegyűlünk, akkor az nem csak egy egyszerű összejövetel. Isteni természetűnek kell lennie. És ne feledjétek amit Sríla Muni Mahárádzs említett múltkor, hogy egyszer Maháprabhu kírtanázni kezdett, de hirtelen abbahagyta: „Várjunk! Várjunk csak egy percet, van itt valaki, de ki az?” Valaki elbújt az oszlop mögött. Maháprabhu így szólt: „Vigyétek ki! Jelenléte zavarja a légkört.” Mindazok ellenére, hogy Maháprabhut a kegy inkarnációjának tartják. Mégis így szólt: „Vigyétek ki ezt a fickót!” Mert kegyes volt a többiekkel. Így van? Ne zavard őket, menj ki innen, ha nem akarsz itt lenni. Ha szíved nem a rásza-tánc ritmusára lüktet. Hová szeretnék tehát beilleszkedni?
Egyszer egy bhakták meghívtak egy TV műsorba. Élő közvetítés volt. A riporter megkérdezte: „Nem érzi úgy, hogy ha így cselekszik, ezt az utat követi, akkor egy kicsit… furcsának tűnik normális szempontból nézve?” És tudjátok, ez egy könnyed műsor volt, ahol kulturális programokat mutattak be és egyéb könnyed témákat, mindenki vidám volt és mosolygott tehát. De amikor meghallották a választ: „Nos, a bolondok társadalmában, az egyedüli normális személyt bolondnak fogják nézni”, akkor azonnal a riporter arcára fagyott a mosoly. El tudjátok képzelni, élő adásban! A bolondok társadalmában az egyedüli normális személyt bolondnak fogják nézni. Hamar végeztek is a kérdésekkel.
Persze ha megtesszük a következő lépést, a gyakorlótól eljutunk a mester fokozatra, akkor nem lesz több problémánk és bármely társadalomba be tudunk illeszkedni, bármely embercsoportba. Megtalálod az utat mindenki szívéhez. Ez a mestereknek való. Amíg nem vagyunk azon a szinten, látjuk a különbségeket, különbséget teszünk a szituációk, emberek között…
De az egyik legfontosabb elvet mi is követhetjük: ad meg a kellő tiszteletet mindenkinek. Mit jelent ez? Nem azt jelenti, hogy tisztellek téged, ezért mindenben egyet értek veled és követlek. Nem! Megadom a tiszteletet, de megvan a saját véleményem is. Lehet, hogy sok mindenben nem értünk egyet, lehet, hogy az elképzeléseid teljesen különböznek. Képzeljétek csak el, ha találkoztok egy egyszerű, anyagi beállítottságú emberrel. Ha magasabb szinten állsz, mert rendelkezel az isteni vagy lelki látásmóddal, megadod a tiszteletet a másiknak: „Óh, te egy nagyon kedves ember vagy”, így van? De ez nem jelenti azt, hogy követed mindazon gyakorlatokat, amit ez a személy, amik között lehetnek alsóbbrendű vagy helytelen gyakorlatok is. Ne várjátok el tehát, hogy ha valaki kimutatja a tiszteletét felétek, akkor követni is fog titeket és egyet fog érteni mindenben. A helyzet az, hogy NEKÜNK kell tiszteletet tanúsítanunk. De mások sem várhatnak el teljes meghódolást a tisztelet helyett.



(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 6 септември 2006, София)

Доколко добре отдаденият се вписва в света навън? Най-вероятно не кой знае колко. Но това няма значение. Не губите нищо. Защото ако изгубите някакви материални връзки, губите единствено препятствия. Но ако дойдем в кръговете на преданите, при светите люде, ние търсим приятели, а намираме братя. Тъй че общуването трябва да е от друг тип, не обикновено. Когато седим заедно, това не е просто седянка. Би трябвало да е божествена седянка. Не забравяйте какво разказа Шрила Муни Махарадж последния път, как веднъж Махапрабху започнал киртан и внезапно спрял: „Чакайте! Спрете! Тук има някой! Кой е той?” Някой се криел зад колоната. Той рекъл: „Изведете го! Присъствието му смущава настроението.” Макар Махапрабху да е считан за Милостивият аватар, Той казал: „Изпъдете този човек!” Защото бил милостив към останалите! Не бива да ги смущаваш, излизай навън, щом не искаш да си тук, щом сърцето ти не пулсира в ритъма на танца раса. Тъй че къде търсим мястото си?
Веднъж един бхакта бил поканен в телевизионно предаване, на живо. И журналистът го попитал: „Нямаш ли усещането, че като се държиш по този начин и следваш този път се явяваш малко … откачен според общоприетите норми?” Знаете ли, това беше едно такова съвсем лековато шоу за културни събития и тем подобни и всички се усмихваха много весело. Но когато дойде отговорът: „В обществото на глупци единственият нормален ще бъде считан за глупак,” усмивката на лицето на репортера просто замръзна. Можете да си представите, това излезе в ефир точно както си е: в едно общество на глупци единственият нормален човек ще бъде считан за луд! Тъй че бързо въпросите приключиха.
Но разбира се, ако направим следващата стъпка, от практикуващи трябва да стигнем до майсторската степен. Там няма да имате проблеми и ще намирате място във всяко едно общество, във всяка една група от хора. Ще намирате път към сърцето на всекиго. Обаче това е за учителите. Докато не сме на това ниво, виждаме различията, правим разлика между различните ситуации и хора…
Но има един основен принцип, който бихме могли да следваме: да отдаваме дължимото уважение всекиму. Какво означава това? То не значи, че понеже те уважавам, съм съгласен с теб и те следвам. Не, отдавам ти уважението си, но си имам свое мнение. Може да не сме съгласни по много точки, може твоите идеи да са напълно различни. Представете си, че срещате обикновен, материално-ориентиран човек. Ако сте на извисено ниво, понеже сте добили духовен, божествен поглед, ще отдадете уважение на човека: „Ти си прекрасен човек”, нали? Но това не означава, че следвате всички практики, които той има – вероятно някои от тях са низки или нередни. Тъй че не очаквайте ако някой ви отдава уважение, да ви следва и да се съгласява с вас по всички точки. Въпросът е в това ние да проявяваме уважение. Но другите също не бива да очакват пълно съгласяване поради тази проява на уважение.



Wie gut werden Devotees nach Außen sein,höchst warscheinlich nicht besonders gut.Aber, das spielt keine Rolle,wir verlieren nichts.Denn, wenn wir materiälle Dinge verlieren, wir verlieren nur Hindernisse.Denn wenn wir uns in einem hingebungsvollen Geselschaft befinden oder mit heiligen Menschen zusammen kommen,wir suchen Freunde,und finden Verwandten,also diese Gemeinschaft ist von andere Art.Gar keine einfache.Wenn wir alle zusammen sitzen, ist kein einfaches Treffen,das muß eine Göttliche Gemeinschaft sein.
Vergessen sie nicht die Wörte von Srila Muni Maharaj, wo er letztes Mal erklärt hat, dass sobald Mahaprabhu Kirtan startete, und plötzlich, gestoppte:“Warten sie ein Moment, jemand ist hier,wer ist das?“-Jemand hat sich hinter diese Gemeinschaft versteckt-und Er sagte:“Bringen sie ihm aus,seine Anwesendheit stört diese Stimmung!“Weil,Mahaprabhu war gnädig zu die anderen,in Ordnung? Du solltest nicht stören die anderen,gehe weg wann du nicht dabei sein willst.Wenn unsere Herzen bei Rasatanz nicht toben können,wo sind wir dann überhaupt noch tauglich?
Einmall wurde ein Devotee zum TV Show eingeladen,es war Liveübertragung, und Reporter stellte ihm die Frage:“Glaubst du nicht, dass, wenn du so handelst und so ein Weg folgst…hast du nicht Gefühl so wie ein Freak zu wirken in Vergleich zu „ normalen“?Das war eine gewönliche Unterhaltungssendung mit allerlei Themen, und Das Publikum amusierte sich, alle haben dabei viel gelacht.Und dann kam die Antwort:“ Na ja, in Geselschaft von Narren, einzige normale Mensch wird als töricht betrachtet!“Das Lächeln auf Reporters Gesicht wurde sofort eingefroren,können sie sich vorstellen was da in die Luft hang? Einzige normale Mensch wurde in Narrengeselschaft als dumm dargestellt..und es gab keine Fragen mehr.Natürlich wenn sie nextes Schritt überschreitten und aus dem Praktiker wird Meister,werden sie keine Probleme mehr haben,sie werden für jede Umgebung tauglich sein, in jede Gruppe von Menscheit,sie werden den Weg zu Herzen finden-das ist ein Meister.
Und so lange bis wir sich auf jetzige Plattform befinden,da sehen wir noch immer überall die Unterschiede, zwieschen zwei Situationen oder zwei Menschen.Hauptprinzip denn wir folgen sollen; zu Jedem gebührende Respekt geben.Was das bedeutet? Das bedeutet nicht jemanden in Allem zustimmen und ihm folgen.Nein,es bedeutet:“ Ich gebe dir Respekt, aber bin meine eigene Meinung“.Wir werden uns in vielen Punkten nicht einigen  und sogar völlig verschiedene Ideen haben.Stell dir vor eine einfache materialistischorientierte Person zu treffen.Und du bist auf einer erhöhten Ebene weil du spirituelle und Göttliche Vision hast, und du gibst diese Person jede Respekt:“Oh, sie sind so ein netter Mensch“,Richtig? Aber das bedeutet noch immer nicht dasss man dieser Person folgt,alles was sie macht,was sie praktiziert,weil es kan nicht immer geeignete,sonder sogar missbräuhliche Praxis sein. Also,erwarten sie nicht,wann euch jemand respektiert,das dass  bedeutet er wird euch folgen und ihnen alles zustimmen.Respekt muß man zahlen.
Aber auch andere sollen nicht von euch totale Hingabe statt Respektvolle Situation, erwarten.
Vortrag von HH B.K.Tirtha Maharaj                                        am 6. Sept. 2006 Sofia


( De la conferencia de B.K. Tirtha Maharaj, el 6 de septiembre 2006, Sofía)

¿Hasta qué punto el devoto se integra y cabe en el  mundo exterior? Con toda probabilidad, no será mucho lo que podrá hacer  pero no importa. No perdéis nada. Porque perdiendo lazos materiales, lo único que perdéis son obstáculos. Sin embargo, integrándonos a  círculos de  devotos y de  gente  santa, nosotros buscamos amigos pero encontramos hermanos. De modo que ya se trata de otro tipo de  relaciones y lazos  y no de intercambio trivial.
Cuando estamos sentados todos juntos, no se trata de una  tertulia ordinaria. Se trataría de una tertulia divina. No olvidéis lo que había relatado  la última vez  Shrila Muni Maharaj:  de cómo una vez Mahaprabhu había comenzado a cantar   una litanía kirtan y  de repente se había parado: „¡Esperad! ¡Paraos! ¡Aquí hay alguien! ¿Quién es?” Y en efecto, alguien se escondía detrás de la columna. Entonces Mahaprabhu gritó: „¡Sacad al intruso! Su presencia  molesta y altera el humor ambiental.”
A pesar de que Mahaprabhu fuera  reputado como  un   Avatar  Misericordioso, El había ordenado:„¡Botad de aquí  a este intruso !” Era  Misericordioso en realidad, pero lo era para el resto de la gente.  No hay que molestar, sal fuera si no quieres estar aquí, si tu corazón no está pulsando con el ritmo de la danza rasa. ¿Y dónde tenemos que buscar pues nuestro sitio?
Una vez invitaron a un  devoto a participar en un show  televisivo. El  reportero le preguntó: „Bueno, ¿Acaso no sientes que al comportarte de este modo y siguiendo el camino elegido, pareces algo…despistado en acuerdo con las normas adoptadas por todo el mundo?”
Sabed pues que  aquel show era una emisión televisiva tratando de  eventos culturales y otros semejantes, era algo ligero y jovial y los participantes sonreían todo el tiempo. Y entonces sobrevino la respuesta:”En compañía de tontos la única persona normal será tratada de tonto” La sonrisa del reportero se congeló en su cara.  Imaginad pues, todo esto salió al aire tal como había ocurrido: ¡En la compañía de tontos, la única persona normal sería tratada de tonto!  De modo que muy rápidamente se agotaron las preguntas.
Naturalmente, si debemos realizar el paso siguiente, entonces del grado de aprendices practicantes  debemos pasar a adquirir el grado de maestros. No habrá más problemas y encontraréis vuestro sitio en cada comunidad, en cualquier grupo de gente. Encontraréis el camino que llegue a cualquier corazón. Por lo tanto, esto será válido para los maestros graduados. Mientras no estemos en este nivel, podemos divisar las diferencias, podemos diferenciar las situaciones y las personas en ellas….
Sin embargo, existe un principio de base que podríamos seguir: proporcionar  y brindar el debido respeto a cada uno.¿Qué significa esto? No significa que sólo  porque yo  te respeto, necesariamente  voy a  estar de acuerdo contigo y te seguiré. No, te brindaré mi respeto, pero seguiré manteniendo  mi propia opinión. Podemos no estar de acuerdo en muchos puntos de vista y tus ideas pueden ser completamente  distintas de las mías. Imaginad pues que habéis encontrado a una persona de orientación materialista. Si os encontráis  ya en un nivel superior  que resulte de la adquisición de un punto de vista espiritual y divino, brindaréis el debido respeto a esta persona humana: „ ¡Eres gente magnífica!”, ¿No es verdad?
Por lo tanto esta actitud no significa que  vais a seguir a esta persona en  todas sus prácticas  – probablemente algunas de ellas serán  villanas o inconvenientes. No podéis esperar   de los que os brindan respeto que también se pongan a seguir vuestro camino y a estar de acuerdo con vosotros en todos los puntos de vista.
El problema reside en que nosotros brindemos  el debido respeto a todos. En cambio, los otros no deben esperar de nosotros un completo consentimiento  por  causa del respeto que hemos brindado.