Category RSS

Calendar

February 2011
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28  



Archive for February, 2011

„Шримад Бхагаватам” дава дефиницията за освобождение:: “Освобождение е да се доближиш до изначалната си природа.” Това е когато действаме в съответствие с духа, а не според тялото. Това е нашето освобождение и от него няма връщане назад. Пътят е еднопосочен – обратно у дома, обратно при Бога. Ако постъпваме съобразно своята духовна природа, ще действаме по блажен начин.

Преди си мислех, че дори материалният живот би могъл да се изживее добре, без кой знае колко мъка. Но ако се огледам и се взра в лицата на хората по улиците, ще се наложи да преосмисля мнението си. Виждам, че този живот е пълен с всевъзможни видове страдания – тази гледна точка не е песимистична, а просто реалистична. Все пак да се надяваме, че в крайна сметка има решение и то е духовният път. За да намерим отговорите на въпросите, които изгарят сърцата ни, мъдростта, себеконтролът и любящото служене могат да ни помогнат. Стигнем ли до това ниво – да действаме според духовната си природа – тогава ще пеем, ще танцуваме и ще мантруваме, защото това са изначалните занимания на душата.

Това е идеалът – да имаме една блажена духовна перспектива. Няма съмнение, че трябва да се потрудим за да я постигнем; трябва да платим цената, входната такса за Вриндаван, но си заслужава да я платим.

А как да избегнем лицемерието? Мога да дам съвсем практичен пример за това: ако искаме да потърсим духовната си идентичност, много е полезно да свършим нещо практично. Веднъж един от моите духовни братя имаше един вид осъзнаване. Въпросът бил от типа: какво да правя в живота си. Той копаел в градината на Кришна в Нанда Фалва* , а въпросът му бил дали да се ожени или да си остане брахмачари (неженен). И получил осъзнаването: “Защо да се правя на голям брахмачари като не съм?!” Спрял да копае и си рекъл, че ще се ожени.

Когато чух тази история, тя много ми хареса, понеже определено доказва: ако имате проблеми или съмнения и извършите служене за Кришна, ще получите отговор. Кришна винаги е тук. Той казва: “Аз съм най-добрият приятел на всекиго”, а на един приятел можеш да кажеш всичко, не съществуват табута. Ако не знаеш пътя към Кришна, можеш да споделиш с отдадените Му. Това е една духовна практика – да отвориш ума си. Кришна помага. Когато човешкият ум е вече безсилен, милостта идва на помощ.

Нека се стараем да постъпваме според духовната си природа: да действаме във вечността, да действаме в пълно знание и да действаме в блаженство Това е духовният живот. Кришна ни изпраща покана и накрая казва: “Скочи! Направи го! Аз съм тук!! Ще се погрижа за всичко. Имаш толкова много задължения, но просто ела при мен. Аз ще поема всички грижи.” Трябва да вярваме на думите на Кришна: “Аз съм най-добрият ти приятел.” Това не е теория, а практика. Постарайте се да подходите към Него като към приятел.

 

*Нанда Фалва – селце недалече от гр. Сегед, Унгария, в което има ваишнавски храм.



Shrimad-Bhagavatam gives the definition of liberation: “Liberation is when you come closer to your original nature.” This is when you act according to spirit, not according to body. This is our liberation and from that there is no way back. This is one-way road – back home, back to Godhead. If we act according to our spiritual nature, we shall act in a blissful way.

Previously I thought that even material life can be accomplished nicely without much pain. But if I look around and see the faces of the people on the streets, I have to reconsider my opinion. I see that this life is full of different types of suffering – which is not something pessimistic, but this is realistic. Yet hopefully and finally there is a solution and this is the spiritual way. So to find the answers to the questions, which are burning our hearts: wisdom, self-control and loving service can help. If we come to that level – to act according to our spiritual nature – then we will be singing, dancing and chanting, because these are the original duties of the soul.

Тhis is the ideal – that we need to have a very blissful spiritual perspective. There is no doubt we have to work for that; we have to pay the price, we have to pay the entrance fee to Vrindavan, but it is worth paying this price.

And how to avoid hypocrisy? I can give some practical example about this: if we want to search our spiritual identity, it is very good to do something practical. Once one of my spiritual brothers had a kind of realization. It was a question about “what should be done in our lifetime”.  He was cultivating the garden of Krishna in Nanda Falva*  and his problem was whether to marry or to remain brahmachari (a celibate). And he got the realization: “Why should I play the game of the big brahmachari when I am not?!” and he stopped to dig and said to himself that he will marry.

When I heard this story I appreciated it very much because it definitely proves: if you have some problems, some doubts and if you perform some service to Krishna, you will get an answer. Krishna is always there. He says: “I am the best friend of everybody” and to a friend you can tell everything, there are no taboos. If you don’t find the way to Krishna, then you can speak to His devotees. This is one spiritual practice – to open up the mind. Krishna helps. When human’s brain stops, mercy starts to help.

We should try to act according to our spiritual nature: act in eternity, act in full knowledge and act in full bliss. This is spiritual life. Krishna sends an invitation and in the end He says: “Jump! Do it! I am here! I will take care of everything. You have so many duties, but just come to Me. I will take care of the trouble.” We should believe what Krishna says: “I am your best friend.” This is not theory, this is practice. Try to approach Him as a friend.

 

*Nanda Falva – small village with a Vaishnava temple close to Szeged, Hungary.



(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj on Sharanagati–part 1), 7th of September 2006, Sofia)

“In order to provide mercy for the fallen souls of this Earth, Shri Krishna Chaitanya descended into this world with His personal associates and with His divine realm in order to educate the people about Sharanagati –dedication to the almighty Lord – and to distribute freely otherwise almost unachievable ecstatic love of Godhead.”
This song is called “Sharanagati” – gati means to go, go for something, go for sharana, for shelter. Sharanagati is the life of the true devotees. Sometimes there might be a question: what is the difference between a vaishnava (a devotee) and other practitioner of any other type of religion? On the surface it is very difficult to find difference. Because sometimes devotees are the same fanatics as other practitioners also could be – very narrow-minded. Many times they have the same shortcomings, the same mistakes as the normal human beings. And in certain cases we might see that the other religions, or other practices do have bigger effect on the outside manifest platform on the practitioners. But the characteristic feature of a vaishnava is that dedication is his or her life.
There are six elements of sharanagati. There are two as the threshold, as the entrance. These are: do what is favorable and avoid what is unfavorable for your bhakti. These are actually not the practices of sharanagati, these are just preparations to do it nice. Use your brain: what is good for your spiritual cultivation – do it! What is harmful – don’t do it! This is not devotional service yet, this is just simply: use your common sense. If you want to go to Plovdiv, don’t take the train to Dimitrovgrad, right, because it goes in the opposite direction. Common sense. And still this very simple basic principle is so difficult to put into practice! People are ready, they want to light the fire. But from time to time they bring a bucket of water over the fire – not for heating, but just pouring on it. It’s a little stupid! You want to enjoy the heat, the light and the energy of the fire, and you bring water?! What’s that!?
Or to create conflicts – it’s the same. Is it helpful for your spiritual cultivation? Sometimes yes, because from the difficulty, you know, may be some more results will come. But as a rule we can say: better preserve your peace inside. Or to start a gossip – does it help spiritual cultivation or not? I think everybody knows the answer: no, it is not good! Still the vaishnava news network works in a very good speed.
So even the basic, elementary practices of sharanagati are so difficult to practice. To do these we need control, we have to control ourselves. Therefore the basic principles are given in devotional service – how to control the body, how to control the speech, how to control the mind. Bhagavad Gita describes it in the 17th chapter. So you can check it out what does it mean. Because if you don’t know what is control, how you can do it? Bhakti Yoga is a double-sided process: one side is bhakti, the other side is yoga. Everybody has some conception about bhakti: “O, these are some feelings”. But what about proper knowledge? What about control, yoga? We have to know what is real control – therefore we have to learn, we have to study that. So please, all those who want to progress in devotional life, in devotional service, you should learn this controls – how to control the body, the words and the mind. In this way we can do the favorable and avoid the unfavorable. Favorable is to associate, to do some service, to chant your rounds – all these practices are favorable. But what is unfavorable – to be lazy, to be negligent or not to learn the basic controls.

(to be continued)



(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, Saranágati – első rész, 2006. Szeptember 7, Szófia)

„Hogy kegyében részesítse az elesett lelkeket, Srí Krsna Csaitanja alászállt ebbe a világba, személyes társaival és isteni hajlékával együtt, hogy a Saranágatiról – a mindenható Úr előtti meghódolásról – oktassa az embereket, és hogy ingyen osztogassa a másként majdnem elérhetetlen Isten iránti extatikus szeretetet.”
Ennek az éneknek a címe Saranágati. Gati azt jelenti menni, valamiért menni, saranáért – menedékért menni. A saranágati az igaz bhakták élete. Néha felmerülhet a kérdés: mi a különbség egy vaisnava (egy bhakta) és más vallás gyakorlói között? A felszínen nagyon nehéz lenne megtalálni a különbségeket. Mert néha a bhakták ugyanolyan fanatikusok, mint más vallás gyakorlói tudnak lenni, nagyon szűk látókörűek. Nagyon sokszor ugyan azok a hiányosságaik, hibáik vannak, mint bármely átlagembernek. És bizonyos esetekben lehet, hogy azt látjuk, hogy más vallásoknak, vagy más gyakorlatoknak, kívülről nézve nagyobb hatásuk van a gyakorlókra. De a vaisnava jellemzője, hogy az odaadás az élete.
A saranágatinak hat eleme van. Kettőt küszöbként, bejáratként említhetünk. Ezek: fogadd el a bhakti szempontjából kedvező dolgokat, és kerüld el a kedvezőtleneket. Ezek igazából nem a saranágati gyakorlatai, ezek csak előkészítik, hogy szépen tudjuk majd csinálni. Használjátok az eszeteket: ami jó a lelki gyakorlataid szempontjából, azt tedd meg! Ami ártalmas, azt ne tedd! Ez még nem odaadó szolgálat, ez egyszerűen csak a józanész használata. Ha Plovdivba szeretnél eljutni, ne a Dimitrovgrádba menő vonatra szállj. Így van? Mert az az ellenkező irányba megy. Józan ész. Ez egy nagyon egyszerű, alapelv, mégis oly nehéz átültetni a gyakorlatba! Az emberek készen állnak, meg akarják gyújtani a tüzet. De időről-időre egy vödör vizet hoznak, nem azért, hogy megmelegítsék, hanem, hogy ráöntsék. Ez egy kissé ostoba dolog! Élvezni akarod a meleget, a fényt, az energiát, és vizet hozol? Minek?!
Vagy a konfliktusok, ugyan ez a helyzet. Segíti ez a lelki gyakorlataidat? Néha igen, mert a nehézségek által, tudjátok, néha több eredmény jön. De szabályként elmondhatjuk: jobb megtartani a belső békét. Vagy például a pletyka, segíti ez a lelki gyakorlatokat vagy nem?  Azt hiszem, mindenki tudja a választ, nem, ez nem jó! Mégis a vaisnava hírszolgálat nagyon gyors sebességgel működik.
Tehát a saranágatinak még az alapvető, elemi gyakorlatait is nehéz gyakorolni. Szabályozásra van szükségünk, szabályoznunk kell magunkat. Ezért vannak az odaadó szolgálat alapelemei, hogyan szabályozzunk a testünket, beszédünket, az elménket. A Bhagavad-gítá leírja ezeket a 17. fejezetben. Megnézhetitek, hogy mit is jelent ez. Mert ha nem tudjátok mit jelent a szabályozás, hogyan fogjátok csinálni? A bhakti-jóga egy kétoldalú folyamat: az egyik oldal a bhakti, a másik a jóga. Mindenkinek van valamilyen elképzelése a bhaktiról: „Óh, ezek valamiféle érzelmek.” De mi a helyzet a megfelelő tudással? Mi a helyzet a szabályozással, jóga? Tudnunk kell, hogy mi az igazi kontroll, ezért tanulnunk, tanulmányoznunk kell azt. Kérek tehát mindenkit, aki szeretne fejlődni az odaadásban, az odaadó szolgálatban, tanuljátok meg ezt a szabályozást, hogyan szabályozzuk a testet, a szavakat és az elmét. Ily módon elfogadjuk a kedvező dolgokat, és kerüljük a kedvezőtleneket. Kedvező a társulás, a szolgálat, a napi köreid elzengése* . Ezek a gyakorlatok mind kedvezőek. De mi az, ami kerülendő? A lustaság, a hanyagság, és az ha nem tanuljuk meg az alapvető szabályozásokat.

*Mantrák, vagy imák napi, olvasón való zengése, a bhakti jóga egyik alap gyakorlata. A „napi köreid elzengése” arra utal, hogy az imákat egy meghatározott számban mondjuk el (vagyis meghatározott számú kört teszünk meg az olvasón).



(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж върху Шаранагати–част 1, 7 септември 2006, София)

„За да дари милост на падналите души на тази земя, Шри Кришна Чайтаня се спусна в този свят заедно с личните си спътници и божествената си реалност, за да научи хората на шаранагати – отдадеността към Всевишния – и да раздаде щедро инак тъй труднодостижимата екстатична любов към Бога.”
Тази песен се нарича „Шаранагати” – гати означава да вървиш, да търсиш нещо, да търсиш шарана, подслон. Шаранагати е животът на истински отдадените. Понякога възниква въпросът: каква е разликата между един вайшнава (един отдаден на Кришна) и някой практикуващ кой да е друг вид религия? На повърхността е много трудно да се види разлика. Понякога преданоотдадените проявяват тесногръдство, както се случва и с други практикуващи. Често имат същите грешки и недостатъци като всички нормални човешки същества. А в определени случаи можем да забележим, че други религии, други практики наистина имат по-голямо видимо въздействие върху практикуващите. Но специфичната черта на един вайшнава е, че отдадеността е неговият или нейният живот.
Шаранагати се състои от шест елемента. Два са на входа, на прага. Те са: прави това, което е благоприятно и избягвай онова, което е неблагоприятно за твоята преданост. Това всъщност не са практики на шаранагати, а подготовка как да действаме правилно. Използвайте разума си: каквото е благотворно за духовното ви израстване – правете го! Каквото вреди – не го правете! Това все още не е предано служене, то е просто: използвайте здравия си разум. Ако искате да идете в Пловдив, не взимате влака за Димитровград, нали, понеже той пътува в обратната посока. Здрав разум. И все пак този така простичък основен принцип толкова трудно се прилага на практика! Хората са готови, искат да запалят огъня. Но от време на време донасят кофа вода – не за да я затоплят, а да я излеят отгоре му. Някак е глупаво! Копнеете да се радвате на топлината, на светлината и енергията на огъня, а го заливате с вода?! Какво е това?!
Или да се създават конфликти – същото е. Това помага ли на духовното ви развитие? Понякога да, защото от трудностите, както знаете, може да се породят повече плодове. Но като правило можем да кажем: съхранявайте душевния си мир. Или пък да се пускат слухове – помага ли на духовното израстване или не? Мисля че всички знаят отговора: не, такива неща не са хубави! Въпреки това новинарската агенция на вайшнавите работи с добра скорост.
Така че дори основните, елементарни практики на шаранагати са толкова трудни за следване. За да можем да ги прилагаме се нуждаем от контрол, от себевладеене. Затова в преданото служене са дадени основните принципи – как да се контролира тялото, как да се контролира речта, как да се контролира ума. „Бхагавад Гита” описва това в глава 17, можете да проверите какво пише там. Защото ако не знаете какво означава контрол, как бихте могли да го постигнете? Бхакти йога е двустранен процес: едната страна е бхакти, другата йога. Всички имат някаква идея за бхакти: „О, това са някакви чувства.” Ами подобаващото познание? Ами контролът, йога? Трябва да знаем какво представлява истинският контрол, затова трябва да учим, да изследваме. Така че моля всички вас, които искате да напредвате в живота в преданост, в преданото служене, овладейте това – как да контролирате тялото, думите и ума. По този начин ще можем да правим благоприятното и да избягваме неблагоприятното. Благоприятно е да се общува, да се извършва някакво служене, да мантруваме кръговете  си – всички тези практики са благотворни. Какво е неблагоприятно – леността, небрежността, незнанието на основните неща, които трябва да овладеем.

(следва продължение)



(Vortrag von B.K.Tirtha Maharaj am 7.Sept. 2006 Sofia)

Um den gefallenen Seelen Gnade zu geben, stieg Sri Krisna in diese Welt herab mit seine Persönlichen Geweihten und mit seinem göttlichem Reichtum, um die Menschen über Sharanagati – Hingabe an allmächtigen Gott – zu erziehen. Und anderweitig, seine ekstatische und fast unerreichbare Liebe zu verteilen.

Dieser Gesang heißt „ Sharanagati“ – Gati bedeutet;  gehen, nachgehen um etwas zu finden, gehen zu Sharana, zur Zuflucht. Sharanagati ist das Leben der wahren Gläubiger.
Was ist der Unterschied zwischen einem Vaisnava und praktizierender jede anderer Religionen? Oberflächlich betrachtet ist es schwierig zu unterscheiden. Manchmal sind die Devotees gleiche Fanatiker wie die praktizierende anderer Glauben, sehr engstirnig, oft haben sie gleiche Mangel und machen gleiche Fehler, wie gewönliche Menschen. In manchen Fällen können wir sehen dass andere Religionen und ihre praktizierende, an äussere manifestierte Plattform größere Efekte erzielen.Aber, wichtige karakteristische Merkmal eines Vaisnava ist; Hingabe ist sein Leben.
Es gibt sechs Elemente in Sharanagati die zu folgen sind,und die ersten zwei sind die Schwelle, der Beginn, und das bedeutet, immer tun was für einen Bhakta günstig ist und vermeiden alles was ungünstig ist. Das ist aber noch immer keine Sharanagati Praxis, das ist nur die Vorbereitung, sie schön und ordentlich durchzuführen.
Benützen Sie ihren Verstand, tun Sie dass, was für ihre spirituelle Kultivierung gut ist, und was gefährlich ist, tun Sie es nicht.Das ist doch noch kein hingebungsvoller Dienst, das ist einfach Anwendung von gesundem Menschenverstand. Wenn Sie nach Plovdiv Fahren möchten, dann sitzen Sie nicht in Zug für Dimitrowgrad,weil der in Gegenrichtung fährt.
Und sogar mit diesen einfachen Grundprinzipien ist es schwierig die Praxis umzusetzen, Menschen wollen das Feuer anzünden,und von Zeit zu Zeit übergießen es mit einem Eimer Wasser, nicht zu heitzen sondern einfach nur darauf zu gießen. Das ist dumm, sie wollen Wärme, Licht, Energie des Feuers genießen und gießen das Wasser?!
Was ist denn das?! Oder, sich in Konflikte stürzen – das ist das gleiche. Ist das behilflich für eine spirituelle Kultivierung? Manchmal ja,weil aus den Schwierigkeiten bessere Resultaten rauskommen können.
In der Regel sagen wir; es ist besser die innere Ruhe zu bewahren, oder wir tratschen unter uns, hilft das der spirituellen Kultivierung, oder nicht? Glaube, jeder wisse die Antwort, nein, das ist nicht gut. Das Vaisnava Nachrichtennetzwerk läuft noch immer mit sehr großer Geschwindigkeit.
Also, sogar grundlegende, elementäre Praxis von Sharanagati ist sehr schwer zu praktizieren, und dazu brauchen wir diese Regeln, wir brauchen Selbstkontrolle. Deshalb sind im Hingebungsvollen Dienst diese Grundprinzipien gegeben.Wie man den Körper, die Rede und Verstand unter Kontrolle bringt,und wie man sie steuert? Das alles ist in Bhagavat Gita in 17. Kapitel beschrieben, und Sie können das überprüfen, und herausfinden was das alles bedeutet. Weil, wenn Sie nicht wissen was Kontrolle ist wie können Sie sie praktizieren? Bhakti Yoga ist ein doppelseitiger Prozess; eine seite Bhakti und die andere Yoga.
Jeder hat eine Vorstellung über Bhakti: „Oh, das sind solche Gefühle“. Aber, was ist genaues Wissen,was ist mit Kontrolle – Yoga? Wir müssen wissen was Kontrolle ist, deshalb müssen wir lernen, wir müssen studieren. Also bitte, diejenige die im higebungsvollen Leben, hingebungsvollen Dienst Fortschritte machen wollen, sollen diese Kontrolle lernen. Körper, Sprache und Geist unter Kontrolle halten. Auf diese Weise können wir günstige Sachen tun, und ungünstige vermeiden. Günstig ist, zusammen kommen und heiligen Namen singen, einige Dienste durchführen – diese Praxis ist gut,aber was ist ungünstig? Faul sein, Lehre auslassen, gleichgültig sein und Selbstkontrolle verlieren…

(Vortzetzung folgt)

 



(из лекции  Б.К.Тиртхи Махараджа по Шаранагати–часть 1, 7 сентябрь 2006, София)

„Для того, чтобы подарить Свою милость подшим душам, этой земли, Шри Кришна “Чайтанья, явился в этом мире вместе со своими личными спутниками и со всей божественной реальностью, чтобы научить людей принципап шаранагати- преданности к Всевышнему, и чтобы раздать щедро, иначе, очень труднодостижимую экстатическую любовь к Богу..”
Эта песень называется „Шаранагати” – гати означает идти, искать что-то, искать шарана, убежище. Шаранагати – это жизнь истинных преданных. Иногда возникает вопрос: какая разница между одним  вайшнавом ( преданным Кришны), и кем-то практикующим, какой-то другой вид религии? На первый взгляд, очень трудно увидеть разницу. Иногда, преданные проявляют фанатизм, как и другие практикующие. Часто имеют, такие же ошибки и недостатки, как и все нормальные человеческие существа. А в некоторых случаях, мы можем заметить, что другие религии, или практики,  наистина имеют большее видимое воздействие на практикующих. Но специфическая черта вайшнава в том, что преданность- это его, или ее жизнь.
Шаранагати состоит из шести элементов. Два находятся на пороге входа. Они означают: делай то, что благоприятно, и избегай всего неблагоприятного для твоей преданности. Это в сущности, еще не практика  шаранагати, а подготовка к правильным действиям. Используйте свой разум: делайте все то, что благоприятно для вашего духовного роста! Не делайте всего того, что вам  вредит! Все это, еще не преданное служение, это просто: используйте свой здравый разум. Если хотите попасть в Пловдив, не садитесь в поезд за Димитровград, так как он едит в обратную сторону. Здравый разум  .И все-таки, этот столь простой основной принцип, так трудно прилагается на практике! Люди готовы, и хотят зачечь огонь. Но время от времени они приносят ведро воды, не для того чтобы согреть ее, а  чтобы вылить ее на огонь. Как-то, получается глупо!  Так сильно хотите порадоваться теплу, свету и энергии огня, а поливаете его водой?! Ну, разве так можно?!
Или, создавать конфликты- то же самое. Это, помогает ли вашему духовному развитию? Иногда да, как знаете,  трудности могут породить большее количество плодов. Но как правило, можно сказать: сохраняйте свой душевный мир. Или, распространение слухов, помогает ли, это вашему духовному росту, или нет? Думаю, что все знают ответ: нет, такие вещи, никак не хороши! Вопреки этому, вайшнавская агенция новостей, работает с большой скоростью.
Так что, даже основные , элементарные принципы практики  шаранагати, очень трудны для исполнения. Для того чтобы их применить, мы нуждаемся от самоконтроля, и владения собой. Поэтому, в преданном служение данны основные принципы: как контролировать тело, как контролировать речь, и как контролировать ум.  „Бхагавад Гита”  описывает это в 17 главе, можете проверить то, о чем там говорится. Потому, что если вы не знаете, что такое контроль, как вы можете его постичь?  Бхакти йога, это двухсторонний процесс: с одной стороны- бхакти, а с другой- йога. У всех есть какие-то представления о бхакти: „О, это какие-то чувства.” А, подобающее познание? А, контроль, йога?  Мы должны знать, что представляет из себя истинный контроль, поэтому мы должны изучать и исследовать. Так что, прошу всех тех, кто хочет прогрессировать и в жизни, и в преданном служении, овладейте умением контролировать тело, речь и ум. Таким образом, мы сумеем принимать благоприятное,  и избегать неблагоприятного. Благоприятно: общаться между собой, совершать   служение, повторять мантру на четках- все эти практики благотворны. Неблагоприятны: ленность, небрежность, и незнание основных вещей, которыми нужно владеть.

( продолжение следует)



Кои са основните елементи на садхана (духовната практика)? Първият е мъдростта, вторият себеконтролът и третият любовта. Ако практикувате такава садхана, тогава практикувате истински. Във „Веданта Сутра” се споменава, че това са основните елементи на садхана.

 

Защо се започва от мъдростта? Най-напред трябва да учим; защото ако не знаем какво практикуваме, какъв ще бъде резултатът? Първо трябва да разберем какво правим. И не бива да се удовлетворяваме със знание; то трябва да бъде мъдрост. Знанието би могло да е нещо теоретично, но мъдростта е практична. Мъдростта е реализирано знание. Обикновено помъдряваме като остареем, но тогава е твърде късно. Много е практично да постъпваме мъдро от самото начало, понеже сме имали толкова много животи зад себе си, имали сме време да натрупаме мъдрост.

 

Сетне идва елементът на себеконтрола. Това не е някакво изкуствено отрицание на телесното ни, практическо ниво – но е заемане на сетивата в служене на Всевишния. Това е едно определение за бхакти: да се въвлекат сетивата в служене на Господаря на сетивата [1]. С други думи, да се контролира материалното ниво и да се развива духовното. Себеконтрол означава да овладеем трите нива на нашето съществуване: делата, думите и мислите. „Бхагавад Гита” съветва в последните си глави как да се контролират тези три сфери: чрез следване на ахимса (ненасилие); брахмачаря (целомъдрие);, отдаване на почит на по-възрастните и по-старшите – на брамините, на духовния учител, на Господ, а също и на родителите; чистота – това е контролът над тялото.

 

Следващото е как да контролираме речта. Имаме много лош другар – подтикът да говорим – и в повечето случаи говорим глупости. Но словото има много важна функция; то ни е дадено от Бога, значи след като съществува, би трябвало да има и добро приложение. Ако можем да овладеем импулса си да говорим, ще се сдобием с повече енергия. Ако говорим нека се изразяваме внимателно, без да засягаме никого, винаги в съответствие с истината и често цитирайки Ведите.

 

Най-накрая трябва да контролираме ума и мислите си. Нужна е чистота на сърцето, чистота на мислите, простота. Нека винаги се стремим да се свързваме с най-висшите идеали.

 

Кое е най-трудно да се овладее – постъпките, думите или мислите? Мислите, защото да се контролират действията е доста лесно, да се контролира речта е по-трудно, но истински трудно е да се овладеят умът и мислите. Себеконтролът и личното израстване трябва да са съсредоточени на тези три нива. Как да постигнем това? Можем да го постигнем включвайки всичко, което притежаваме, в служене – с тялото си можем да служим на Кришна на практика, със словата си също можем да служим на Него и Неговата цел, а мислите си можем да насочим към лотосовите Му нозе.

 

Такъв вид практика е много благотворна. И тя не е психологически трик, а начин да достигнем до по-висше ниво на своята идентичност. Себеконтролът трябва да съсредоточим върху себе си. Не го насочвайте към другите. Постарайте се да давате добър пример. Онова, което трябва да насочите към другите е третият елемент на нашата садхана, а именно обичта, любовта. Любящото настроение, изпълненото с обич служене, служенето към човечеството, към някой приятел или новодошъл, трябва да се основават на любов.

Ако си овладял себе си, ти не си вече просто учен, мъдър човек, а ставаш бхакта, понеже дори мъдрият човек постъпва според материалната природа”,  но преданият се стреми да действа според духовната природа. Първият е под влияние на материалната енергия, а преданият е подвластен на божествената енергия.

 

 

[1] “хришикена хришикеша севанам” – по стих от „Нарада Панчаратра”, цитиран в „Бхакти Расамрита Синдху” (1.1.12) и „Шри Чайтаня Чаритамрита” (Мадхя 19.170)



What are the basic elements of sadhana (spiritual practice)? The first element is wisdom, the second element is self-control and the third element is love. If you can practice this kind of sadhana, then you can practice the real thing. The Vedanta-sutra mentions that these are the three basic elements of sadhana.

 

Why is it starting with wisdom? First you have to learn; because if you do nоt know what we are practicing, what will be the result? We have to understand first what we are doing. And we should not be satisfied with knowledge; it should be wisdom. The knowledge can be something theoretical, but wisdom is practical. Wisdom is realized knowledge. Usually we become wise when we are old, but then it is too late. It is very practical to act wise in the beginning also, because you have had so many lifetimes before, you had the time to gather your wisdom.

 

Then comes the element of self-control. It is not some artificial negation of our bodily, practical level – but this is engaging the senses in the service of the Supreme. This is one definition of bhakti: „to engage the senses in the service to the Lord of the senses” [1]. So this is to control the material level and cultivate the spiritual. Self-control means that we should control the three levels of our existence: action, speech and thoughts. Bhagavad Gita gives in the late chapters how to control these three fields: by following ahimsa (nonviolence); brahmacharya (chastity); paying respect to elders and superiors – to the brahmins, to the spiritual master, to God and to the parents also; purity – this is control of the body.

 

Next is how to control the speech. We have a very bad friend – the urge to speak – and most of the time we are speaking so much nonsense. But speech has very important function; it is given by God, so if it is there, it has some good use also. If we can control the urge to speak, then we can gain more energy. If we speak we should speak in a gentle way, not hurting anybody, always according to the truth and also often quoting the Vedas.

 

Finally we should control our mind and thoughts. We must have purity of heart, purity of thoughts, simplicity. We should always try to associate with the highest ideals.

 

What is most difficult to control – the action, the words or the thoughts? The thoughts, because to control the actions is quite easy, to control the speech is more difficult, but the mind and thoughts are really difficult to be controlled. Self-control and self-cultivation should be focused on these three levels. How to accomplish this? We can accomplish this by engaging everything that we have in the service – with the body we can serve Krishna practically, with our words we can also serve Him and His purpose and our thoughts we can focus on His lotus feet.

 

So that kind of practice is very beneficial. And this is not a psychological trick, but this is the way to come to the higher level of our self-identity. Self-control should be focused on ourselves. Don’t focus it on others. Try to give good example. What you should focus on others is the third element of our sadhana – this is affection, love. Affectionate mood, affectionate service, service to humanity, service to a friend or a new-comer should be based on love.

If you have controlled yourself you are not only a knowledgeable, wise man anymore – you become a devotee, because “even a wise man acts according to the material nature”, but the devotee is trying to act according to the spiritual nature. The first person is under the influence of the material energy, the devotee is under the divine energy.

 

 

[1] “hrishikena hrishikesha sevanam” – a verse from Narada-pancharatra, quoted in Bhakti-rasamrita-sindhu 1.1.12 and Shri Chaitanya Charitamrita, Madhya 19.170



В трета глава на „Бхагавад Гита”, стих 33, Кришна казва: “Дори човекът  в знание постъпва според собствената си натура, понеже всеки следва природата, която е придобил от трите проявления, гуните. Какво може да се постигне чрез нейното потискане?”

 

 

Основната идея в този стих е, че всеки постъпва според настоящата си обусловеност. Всеки следва своята природа; но природата има двойствен смисъл. Можем да говорим за придобита, повърхностна природа, която се променя през цялото време: от младост към старост, от това тяло към друго, от невежество към познание и сетне отново към невежество. Тази повърхностна природа винаги се мени; но има друга природа, която е неизменна. Сега е пролет, преди няколко месеца бе тежка зима, ще дойде и лято. Тъй както тази външна природа винаги се изменя, повърхностната част на човешката природа – която е придобита, която не е истинската – също се мени. Mожем да действаме и на двете нива. Ако постъпвате на повърхностно ниво, делата и резултатите също ще бъдат променливи. В това липсва устойчивост. Устойчивост ще има единствено в реакцията. Реакцията неминуемо ще дойде.  Каква ще бъде – зависи от постъпката. Ако действаме в плиткото няма как да проникнем в дълбочина. Но гмурнете ли се надълбоко в собствената си идентичност, стремейки се да действате на това ниво, ще постигнете устойчивост. Там ще можете да се докоснете до вечността.

 

Дори човекът в знание постъпва според собствената си натура…” Не можем да кажем за всеки, че притежава знание; малко или много всеки е ограничен от невежеството. А от невежеството идват множество резултати – страдание, а ако има страдание има и страх. Невежеството е извор на много злочестини в живота. Когато тънем в това основно невежество, ние не знаем кои сме наистина, в дълбочина. И несъмнено ще действаме само на повърхността. Тази повърхност е обременена от страх, нещастие и ненавист. Нека разсъдим кои сме наистина. По този начин ще можем да помъдреем. Но дори и човек с голяма мъдрост постъпва и ще продължава да постъпва според своята природа. Откъде идва тази природа?

 

всеки следва природата, която е придобил от трите проявления, гуните.” От това разбираме, че сме зависими. Дори най-мъдрият остава обусловен от гуните. Както знаете това са невежеството (тамас), страстта (раджас) и добродетелта (саттва). Всяка област в живота ни е предопределена от тези материални влияния. Но тук Кришна казва „придобитата природа”. Това не е изначалната природа; това е което обличате върху душите си. Точно както имате различни дрехи, така навличаме върху себе си различни идентичности и това наричаме „придобита природа”. Черпим природата си от неправилен източник, защото ако тя идва от материалните гуни, значи ще е материална. В този смисъл придобитата природа ще е материална. Ако имаме друг, духовен извор, тогава ще можем да почерпим от него, да разберем духовната си идентичност, която не е придобита природа, а изначалната.

 

Но след това Кришна задава въпроса: Каква е ползата от потискането на тази природа?” Как бихме могли да преодолеем тези ограничения? Ако се опитате да спрете вятъра, това е невъзможно. Но има тайна мантра за спиране на вятъра и ако я знаете всичко може да се случи. Можем да кажем, че е безполезно да се върви срещу природата – дори срещу придобитата природа.  Непостижимо е, защото колкото и да се опитваме да се овладеем, сетивата ще излязат извън контрол. Тялото ни има своите ограничения. В този смисъл можем да кажем, че контролът е безполезен, защото природата ще предяви претенциите си. По изкуствен начин е почти невъзможно да се овладеят тялото и желанията.  Така че докато се движим на нивото на придобитата си природа, докато се плъзгаме по повърхността,  тя просто помита душите ни и духовните ни желания.  Но ако се гмурнете надълбоко в духовната равнина, повърхностните променливи вълни просто ще секнат.

 

Така че ако овладеем своята придобита природа се разкрива пътят към божествената природа. Затова практиката е изключително полезна ако искате да се развивате. Тази практика се нарича садхана.