Category RSS

Calendar

September 2010
M T W T F S S
« Aug   Oct »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  



Archive for September, 2010

Oсновният принцип е: „С теб и за теб – всичко. Но вместо теб – нищо.” Според мен това е много практично. Всеки се съгласява, но опитайте се да го приложите на дело! И не очаквайте от другите да се погрижат вместо вас. Обаче приканвайте приятелите си да ви помагат да правите нещо заедно. Например за онези бхакти, които ходят на работа и имат шефове, понякога е трудно да идват на празненствата поради липса на свободно време. Много пъти са ми казвали: „Боя се че няма да мога да дойда заради моя шеф… Нямам отпуска и може би ще бъде невъзможно.” Аз винаги има отвръщам: „Не, идете открито и помолете за помощ.” Кажете не шефа си: „Това е много важно за мен. Би ли ми помогнал да отида?” Винаги действа! Винаги действа! Когато покажете смирението си, естествената си слабост да го наречем – всички ще са готови да ви помогнат. Но ако отидете с навирен нос и заявите: „Аз искам да отида”, шефът ще каже: „Не, не може!” Не е ли така? Опитайте! Винаги действа. Покажете ли смирената си страна, хората ще започнат да ви съдействат. Искреността винаги печели. Винаги. Това се нарича интелигентност. Каква е целта ви? Да дойдете на празненството. И как ще я постигнете? Чрез скандали? Или като помолите за помощ? Ако помолите за помощ е много лесно да я постигнете. Така че това е основен принцип.

 

Единствено човек, който е наистина смирен може да бъде истински силен. Ако не си, опитваш се да показваш мускули. Но ако си истински силен казваш: „Аз съм нищо, зависим съм от вас, моля ви помогнете ми.”



Тhe basic principle is: “With you and for you – everything! But instead of you – nothing.” I think this is very practical. Everybody can agree; try to put it into practice! And don’t expect others to take care instead of you! But invite friends to help you to do something together. For example those devotees who have jobs and bosses – sometimes it’s difficult for them to come to devotional celebrations, because of shortage of time. Many times they told me: “O, I’m afraid I cannot come because of my boss… and I have no free time and may be it will be impossible…” I always tell them: “No, go openly and ask help.” Tell your boss that “this is very important for me; can you help me that I could go?” It ALWAYS works! It always works! When you show your humility, your natural weakness so to say – everybody will be ready to help you! But if you come with a big bosom, so to say: “Well, I want to go!” He will say: “No! It’s impossible!” Isn’t it? Try that. It always works. If you show your humble face, people will start to help you. Sincerity always wins. Always. That is intelligence. What is your goal? To come to the celebration. How you will achieve your goal? By fighting? Or by asking help? By asking help it’s very easy to achieve. So this is the basic principle.

 

Only those people can be really humble, who are really strong. If you are not, then you try to show your force. But if you are really strong you say: “O, I’m zero. I’m depending on you. Please help me.”



Когато идваме от същото гнездо, от същото ниво,  разликата в компетентността постепенно изчезва. Лесно е да се видят добрите страни на човек, когато го срещаш само веднъж или два пъти седмично.. Но когато живееш заедно с него и спиш в съседния спален чувал, тогава се проявяват всичките му недостатъци. Така е много лесно да изгубим уважение към другите, понеже картинката се разкрива в цялата си пълнота, но именно в такива моменти трябва да изпитаме себе си. Много често виждаме, че другият преданоотдаден е пълен с грешки, но когато огледам себе си, аз трябва да заключа, че съм дори повече изпълнен с грешки. И след като той търпи присъствието ми, значи и аз е редно да го изтърпя. Аз съм приет всред компанията на бхактите, но това не означава, че целият свят се вътри около мен. По този начин можем да си помагаме един на друг да растем. Понякога настъпва много глупав период в живота на бхактите, когато те започват да се съревновават един с друг – в ашрама или пък в семейството. Ако можете да го избегнете ще спестите толкова много време! Трябва да се състезавате със себе си и да уважавате другите.  Когато надживеем този период и минем отвъд тези състезания, можем да станем истински духовни приятели. Това е изключително рядък и безценен дар от Кришна – връзка, на която можете да се осланяте с пълно доверие. Това ниво на общуване е много красива част от нашия духовен живот – нивото на духовните братя и сестри. Често се случва да нямаме братя и сестри, но присъединим ли се към семейството на преданите, собственото ни семйство се разразства. Можем да кажем: търсех приятели, а вместо това срещнах братя и сестри.



When we are coming from the same nest, the same level, the question of difference in the competencies is deteriorated. It is very easy to see the good qualities of a person if you meet him only once or twice a week. But when you live together and you sleep in the next sleeping bag, then the all shortcomings of the other will be manifested. In this way it is very easy to lose the respect to others because we see the full picture, but at this moment we should examine ourselves. Many times we see that the other devotee is full of mistakes, but if I examine myself I should conclude that I have even more mistakes. And if he tolerates my presence, I should also tolerate his presence. I am accepted in the company of the devotees; it is not that everything is revolving around me. In this way we can help each other to grow nicely. Sometimes there is a very stupid period of life when devotees start to contest with each other either inside the ashram or inside the family. But if you can avoid this, then you spare so much time. We should compete with ourselves and respect the others. When we are over this fighting and contesting period, then we will become real spiritual friends. This is very rare and precious gift of Krsna – relation that you have full trust. This level of association is very beautiful part of our spiritual life. This is the god-brother, god-sister level. In many cases we don’t have brothers and sisters, but as you join the devotional family, you will have big family. We can say that I was searching for friends, but instead I have found brothers and sisters.



Има такива люде, които са готови да узурпират енергията ни. По-добре да ги избягваме. Защото трябва да сме много силни че да ги променим – ако това въобще е възможно. И тази промяна може да се осъществи единствено чрез любящо отношение. Но знаеш ли, докато не си на възвишеното ниво уттама-адхикари е нужно да правиш разграничение между хората: с кого е добре да общуваш, с кого да се сприятеляваш, на кого да помагаш и кого да избягваш. Нищо лошо няма в това. Защото базисното уважение трябва да присъства към всички. Но точно както не прегръщаш змия, а я уважаваш от далеч, по същия начин не прегръщаме и някои люде, не им даваме да се доближат твърде близко до нас, а им отдаваме почит от далеч. Всеки има право на духовна самозащита. Например ако някой иска да ми помага против волята ми, аз имам правото да възразя: „Не, благодаря. Не по този начин.” Но дори това „не” трябва да е много любезно и смирено. Тогава не ощетяваш никого.

 

Има случаи, в които е по-добре да си тръгнем, но обикновено това е най-лесното решение. Ако се квалифицираме все повече и повече, ще съумеем да променим себе си, да оправим ситуация и да променим и другите. Можем да заключим, че от човешките отношения произлиза най-голямото страдание и най-голямото щастие.



There are some people, who are ready to usurp our energy. Better to avoid them. Because we have to be very powerful in order to change them – if it is possible at all. And this change could be accomplished only through affectionate dealings. But you know, until you are not on the highest platform uttama-adhikari, then it is necessary to differentiate between the people: who is good to associate with, who is good to make friend with, whom I should help like senior and whom I should avoid. It’s nothing wrong with that. Because the basic respect should be there towards everybody. But just like you don’t embrace a snake but respect from a distance, sometimes we don’t embrace people, don’t let them come too close to us, but respect them from a distance. So everybody has the right for spiritual self-defense. For example if somebody wants to HELP me against my will, I have the right to say “No, thank you. Not in that way.” But even saying “no” should be in a very polite and very humble manner. And then there is no harm.

 

There are some cases when we have to leave, but usually this is the easier solution. If we qualify ourselves more and more, than we shall be able to change ourselves, to adjust to the situation and to change others. But we can conclude: from human relationships the greatest suffering and the greatest happiness are coming.



(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 28 of May 2006, Sofia)
When God comes on earth – that means He liberates whole the universe. Still if somebody wants to stay here, he can stay. But the act of liberating the whole universe was done. So principally it’s done; may be technically I’m not part of the whole thing, but the act is done.
Because the actions and the things happening in the universe are floating, manifesting on different levels. So we might see one dimension, but may be we cannot see the further dimensions. We might think that we are sitting here fifteen people, but who knows how many angels and demigods and ancient devotees and future devotees are here? We see only one dimension.
When in “Chaitanya Charitamrita” it is mention the rice festival – some rice they distributed with yogurt and that was a very happy prasad distribution festival – there it is said that there were hundreds and thousands and millions of devotees around. May be they were one dozen – visible for your eyes – but those who were not visible, they were by the millions. May be now I’m a little heretic, but sometimes the Shastras use expressions just to show the dignity and the scope of the thing happening. And we should not take that word by word. So you see, there are different levels of the truth, of reality.
Calculating time is quite a demanding task. Because actually it doesn’t really exist. Still we are controlled by time – this divine energy of Krishna. But time is a little complicated. Still it’s there, although we cannot catch it. The watch is not measuring the time, it’s only showing that something is passing by. And people usually say: “O, time is passing,” while time is laughing: “No, people are passing.”
Desh – or place – is also a very interesting dimension; not only time, but place is also very interesting. Just imagine, when you are out in the nature, how you perceive space? You look around and everything is circular. But when you sit here, everything is rectangular, artificial. So natural dimensions are always round-shaped. When you perceive space, looking around, it’s also circular – this is the natural environment. The tree grows like a pipe, round. But if you cut it and put it on the roof, it is oblong. So therefore built cities, for example, are not so much natural. They also limit and make our consciousness very oblong, very sharp. Not so soft and nice and circular and all-embracing than in nature.
This is something very important to understand space, what is space around us. This artificial space is limiting – giving you the doors, the barriers, the streets – everything is limited here. Natural space opens up for you.
Space has these two functions; one is a limitation, other is an open field. Until we are on a limited platform of consciousness, space will limit us. When you are on a liberated platform, space will become a real desh. Desh or kshetra. Kshetra is the field, field of activity. So in this way space is given for us to perform some activities. You can fill the space around you with your activities. And actually in the material consciousness people also do this – they build cities and factories and this and that – they fill up the space around them. Because they don’t like empty spaces. This is called “the horror of emptiness”. Therefore young guys make these paintings on the wall – graphites – because they don’t like empty spaces. Or artists – usually they want to put all decorations, everything should be decorated. So we want to fill up the space that we have – with activity, right?
So, if life is given to us as a field, we should fill it up with our activities. And these activities should be spiritual activities, if you want to achieve spiritual goals. Therefore we should fill this field, this space around us, with spiritual objects, so to say, with spiritual activities. In this way space will not limit us, but it will help us to express our faith. That is desh – field of your activities.


Sep

24

(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2006. május 28, Szófia)
Mikor Isten megjelenik a földön, az azt jelenti, hogy felszabadítja az egész univerzumot. Mégis, ha valaki itt akar maradni, maradhat. Azonban az egész világ felszabadításának művelete megtörtént. A lényeg tehát, hogy megtörtént, habár lehet, hogy technikailag nem voltam a része, de maga a művelet végbement.
Mert az univerzumban zajló dolgok más és más szinteken nyilvánulnak meg. Lehet, hogy látjuk az egyik dimenziót, a többit azonban nem. Azt gondolhatjuk, hogy ötvenen ülünk itt, de ki tudja hány angyal és félisten, korábbi vagy jövőbeni bhakta ül itt. Csak egy dimenziót látunk.
Amikor a Csaitanja-csaritámrta megemlíti a rizs fesztivált – joghurttal kevert rizst osztottak, és nagyon vidám praszád-osztó fesztivál volt – azt olvashatjuk, hogy százával és ezrével, milliójával voltak jelen a bhakták. Lehet, hogy csak egy tucatnyi bhakta volt – látható a szemeidnek – azok, azonban akik nem voltak láthatók milliónyian. Lehet, hogy egy kicsit eretneknek fog hangzani, de néha a sásztrák ilyen kifejezéseket alkalmaznak csak, hogy megmutassák az adott dolog magasztosságát, hatáskörét. És nem szabad szó szerinte vennünk ezeket. Láthatjátok tehát, hogy az igazságnak, a valóságnak különböző szintjei vannak.
Az idő számlálása elég nehéz feladat. Mert valójában nem is létezik. Mégis az idő – Krsna ezen isteni energiája – irányítása alatt állunk. Az idő azonban egy kicsit bonyolult. Ott van, mégsem kézzelfogható. Az óra nem méri az időt, csak azt mutatja, hogy valami múlik. Az emberek pedig általában azt mondják: „Óh, múlik az idő,” miközben az idő mosolyog: „Nem, nem; azt emberek múlnak el.”
Dés – vagy hely – szintén egy nagyon érdekes dimenzió; nem csak az idő, hanem a hely is nagyon érdekes. Képzeljétek csak el, amikor kint vagytok a természetben. Hogyan érzékelitek a teret? Körbenéztek és minden körkörös. Amikor azonban itt ültök, minden szögletes, mesterséges. A természeti dimenziók tehát mindig kör alakúak. Amikor érzékelitek a teret, körbenéztek, az is kör alakú, ilyen a természet. A fa úgy nő, mint egy cső, kerek. Ha összevágod, és a tetőre helyezet, akkor már téglalap. Ezért az épített városok például nem igazán természetesek. A tudatunkat is korlátozzák, és nagyon szögletessé teszik. Nem olyan finommá, széppé, kerekké, befogadóvá, mint a természetben.
Nagyon fontos, hogy megértsük a minket körülvevő teret. Ez a mesterséges tér korlátoz – ajtók, sorompók, utcák – itt minden korlátozott. A természetes tér megnyílik a számodra.
A térnek ez a két funkciója van, az egyik a korlátozás, a másik a nyílt terület. Amíg a tudatosság korlátozott szintjén állunk, a tér is korlátozni fog. Amikor felszabadult szinten állunk, a tér igazi dés-sé válik. Dés vagy ksétra. Ksétra a helyszín, a cselekvés helye. A tér tehát azért adatott, hogy cselekedjünk. Tettekkel tölthetjük meg a minket körülvevő teret. Igazából az anyagi tudatállapotban is ezt csinálják az emberek, városokat, gyárakat, mindenféléket építenek, betöltik az őket körülvevő teret. Mert nem szeretik az üres helyeket. Ezt hívják úgy, hogy „írtózás az ürességtől” (horror vacui). Ezért csinálják a fiatalok azokat a festményeket a falakra – graffitikat – mert nem szeretik az üres tereket. A művészeink általában mindent fel akarnak díszíteni. Fel akarjuk tölteni tehát a körülöttünk lévő teret tettekkel. Így van?
Ha tehát az életet egy helyszínként kaptuk, fel kell töltenünk cselekedeteinkkel. Ezek pedig legyenek lelki cselekedetek, ha lelki célokat akartok elérni. Ezért a minket körülvevő teret lelki dolgokkal kell feltöltenünk, úgy is mondhatjuk, hogy lelki tettekkel. Ily módon a tér nem korlátoz majd minket, hanem segít majd hitünk kifejezésében. Ez a dés, a cselekvések mezeje.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 28 май 2006, София)
Когато Бог идва на земята, това означава че Той освобождава цялата вселена. Въпреки това ако някой желае да остане тук, може да остане. Но актът на освобождаване на цялата вселена е сторен. Сторен е принципно; може би технически аз не участвам в това, но то е направено.
Понеже нещата и събитията във вселената са плаващи, проявяващи се на различни нива. Може би ние виждаме само едно измерение и сме неспособни да съзрем другите измерения. Може да си мислим, че тук седим петнайсетина човека, но кой знае колцина ангели, полубогове, древни бхакти и бъдещи бхакти са още с нас? Ние виждаме само едно измерение.
Когато в „Чайтанйа Чаритамрита” се споменава за оризовия фестивал – раздавали ориз с кисело мляко, било много радостно празненство с раздаване на прасад – там се казва, че присъствали стотици хиляди, милиони бхакти. Възможно е да са били едва дузина – видими за очите – но невидимите са били милиони. Може би това което ще кажа звучи малко еретично, но понякога шастрите използват някои изрази просто за да покажат достойнствата и мащаба на това, което се случва. Не бива да приемаме това буквално. Разбирате ли, имам много нива на истината, на реалността.
Да се пресметне времето е доста изискваща задача. Защото то всъщност не съществува. Въпреки всичко ние сме под контрола на времето – тази божествена енергия на Кришна. Но времето е малко оплетено. Има го, но не можем да го уловим. Часовникът не отмерва времето, той просто показва, че нещо преминава. И обикновено хората казват: „О, времето отминава.”, а времето се смее: „Не, хората отминават.”
Деш – или мястото – е също много интересно измерение; не само времето, но и мястото е много интересно. Представете си когато сте навън в природата как възприемате пространството? Оглеждате се наоколо и всичко е обло. Но когато седите тук, всичко е правоъгълно, изкуствено. Естествените измерения са винаги заоблени. Когато възприемате пространството, оглеждайки се наоколо си, то също е кръгло – такова е природното обкръжение. Дървото расте цилиндрично, обло. Но ако го отсечете и го сложите на покрива, то е правоъгълно. Затова застроените градове, например, не са кой знае колко естествени. Те ограничават съзнанието ни и го правят също така ъгловато, остро. Не така меко, нежно, заоблено, все-обгръщащо както в природата.
Много е важно да разбираме пространството около себе си. Изкуственото пространство ни ограничава – пълно е с врати, бариери, улици – тук всичко е ограничено. А естественото пространство се разтваря за нас.
Пространството притежава тези две функции: едната е ограничението, другата откритото поле. Докато се намираме на ограничено ниво на съзнание, пространството ще ни ограничава. Когато сме на освободеното ниво, пространството ще се превърне в истинско деш. Деш или кшетра. Кшетра означава поле, полето на дейността. По този начин пространството ни е дадено за да извършваме някакви дейности. Всъщност в материалното съзнание хората също правят това – строят градове, фабрики, какво ли не – изпълват пространството около себе си. Защото не харесват празните пространства. Това се нарича „ужас от пустотата”. Затова и младежите правят онези рисунки по стените – графитите – защото не обичат празни пространства. Или пък художниците – обикновено те искат да украсят всичко. Така че ние искаме да изпълним пространството което имаме с делата си, нали?
И тъй, ако животът ни е даден като поле, ние трябва да го изпълним с дейностите си. И тези дейности трябва да са духовни дейности, ако искаме да постигнем духовни цели. Затова трябва да изпълваме това поле, пространството около нас, с духовни обекти така да се каже, с духовни дейности. По този начин пространството няма да ни ограничава, но ще ни помага да изразим вярата си. Това е деш – полето на дейността ни.


(з лекції Б.К. Тиртхи Махараджа, 28 травня 2006, Софія)
Коли Бог прийде до Зелмі, це означає, що Він звільнює всій всесвіт. Незважаючи на це, якщо хтось хоче  залишатися тут, може залишитися. Але акт звільнення всього всесвіту вже зроблений. Зроблений принципово; мабуть я технично не беру участь у цьому, але це зроблено.
Тому що речі у всесвіті плавучи, діючи на різних рівнях. Мабуть ми бачимо тільки один вимір і ми не в стані побачити інші виміри. Напевно ми думаємо, що тут ми седимо п’ятнадцать людей, але хто знає, можна тут між нами ще присутні декілька ангелів, півбогів, стародавні бхакти й майбутні бхакти. Ми бачимо тільки один вимір.
Коли в „Чайтанаї Чаритамріті” зхадано про рисовий фестиваль – роздавали рис з йогуртом, це було дуже радісно свято, де роздавали прасад – там сказано, що були присутні тисячі, мільйони бхакти. Можливо їх було ледве дюжина – видимі, але невидимих було мільйони. Мабуть це, що я скажу звучить трішки еретично, але деколи шастри користують якісь вирази, щоб прсто показати гідність і масштаб цього, що відбувається. Не треба приймати це буквально. Розумієте, є багато рівнів правди, реальності.
Розрахувати час – це завдання дуже вимагаючи. Тому що час насправді не існює. Незважаючи на це, ми під конторлем часу ця божествена енергія Крішни. Але час трохи спутаний. Він є, але ми не можемо його вловити. Годинник не вимірює час, він просто показує, що щось минає. Зазвичай люди кажуть: „О, час минає.”, а час сміється: „Ні люди минають.”
Деш, або місце, такиж дуже цікавий вимір; не тільки час, але й місце дуже цікаве. Уявіть собі, коли ви серед природи, як ви сприймаєте простір? Оглядитеся навколо себе й усе кругове. Але коли ви тут, усе прямокутне, штучне. Дерево зростає кругове, циліндичне, але коли ви порубаєте його й покладете на дах, воно прямокутне. Тому побудовані міста, наприклад, не дуже природні. Вони обмежують нашу свідомість і перетворюють її в кутову, гостру. Не так мягка, ніжна, кругова, всеосяжна як у природі.
Дуже важливо розумити простір навколо себе. Штучний простір обмежує нас – ставляє перед нами двері, бар’єри, вилиці – тут усе обмежене. А природний простір відкритий для нас.
Простір має дві функції: перша – це обмеженість, друга-відкрите поле. Доки ми на обмеженому рівні свідомості, простір нас обмежує. Коли ми на звільненому рівні, простір простір перетворюється в спрважний деш. Деш або кшетра. Кшетра означає поле, поле діяльності. Цим способом простір нам даний, щоб ми виконали якісь діяльності. Насправді в матеріальній свідомості люди теж роблять це – відбувають міста, заводи, будь-що – заповняють простір навколо себе. Тому, що їм не подобаються пустий простір. Це називається „жах від порожнечі”. Тому й молоділюди малюють графіти на стінах, тому що не любять пустого простору. Те саме й з художниками – зазвичай вони хочуть прикрашати все. так що ми хочемо заповнити простір своїми діяльностями, так?
і так, якщо наше життя дане нам як поле, ми мусимо заповнити його своїми діяльностями. І ці діяльності мусять бути духовними, якщо ми хочемо отримати духовні мети. Тому треба заповнити  це поле, простір навколо нас духовними об’єктами, духовними діяльностями. Цим способом простір нас не обмежовуватиме, а буде нам допомагати виразити свою віру. Це деш – поле нашої діальності.