Category RSS

Calendar

August 2010
M T W T F S S
« Jul   Sep »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for August, 2010

Нашите човешки връзки са в развитие, в движение, променят се – днес е добре, утре може да е малко по-трудно, но отново можем да ги изградим, те са променливи. Така че трябва да имаме общ поглед – как да се справяме с нещата, как да се отнасяме към хората, да имаме парадигма – визия, отношение към света. Тогава това е ниво на съзнание и е постоянно, би трябвало да е неизменно. Като например приятелството към всички живи същества – това би трябвало да е постоянно отношение. То не се променя – днес съм приятелски настроен към теб, утре вече не съм. Не – такова е неизменното ми отношение. Един приема приятелството ми, друг може и да не го приеме – това няма значение, моята работа е да давам приятелството си. Да посветя себе си. Да съм открит.



Оur human connections are progressing; they are on the move, changing – today better, tomorrow may be more difficult – but again we can grow them, they change. So you must have a general consciousness, general view – how to handle things, how to behave with people, how to have a paradigm – а vision of the world, this is my approach to the world. And then this is a state of consciousness, it is permanent, it should be permanent. Like the friendship towards all the living entities – this should be a permanent approach. It’s not changing – today I am friendly with you, tomorrow I am not friendly with you. No – this is my permanent approach. And somebody takes my friendship, may be another person doesn’t take my friendship – never mind, my business is to provide my friendship. To devote myself. To be open



(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj on “Chaitanya Charitamrita”, Antya-Lila, 4th Chapter,
28 of May 2006, Sofia)
“In the month Jeishtha (May-June), Chaitanya Mahaprabhu came to the garden of Yameshvar, Lord Shiva, and accepted prasad there at the request of the devotees. At noon when it was time for lunch, the Lord called for Sanatan Goswami, whose happiness increased because of the call. At noon the sand on the beach was as hot as fire, but Sanatan Goswami came by that path.
Overwhelmed by joy at being called by the Lord, Sanatan Goswami did not felt that his feet were burning in the hot sand. Although the soles of both of his feet were blistered from the heat, he nevertheless went to Chaitanya Mahaprabhu. There he found that the Lord, having taken his lunch, was resting. Govinda gave to Sanatan Goswami the plate with the remnants of Shri Chaitanya’s food. After taking the prasadam, Sanatan Goswami approached the Lord. When the Lord inquired: “By which path had you come?” Sanatan Goswami replied: “I had come on the path along the beach.” “How did you come through the beach when the sand is so hot? Why didn’t you come by the path in front of the Singhadwar Gate? It’s very cool. The hot sand must have blistered your soles. Now you cannot walk – how did you tolerate it?” Sanatan Goswami replied: “I did not feel much pain, nor did I know that there are blisters because of the heat. I have no rights to pass by the Singhadwar Gate, for the servants of Jagannath are always coming and going there without an interval. If I touch them, I shall be ruined.” Having heard all these details, Chaitanya Mahaprabhu, greatly pleased, spoke as follows: “My dear Santana, although you are the deliverer of the entire universe and although even the demigods and the great saints are purified by touching you, it is a characteristic of a devotee to observe and protect the vaishnava etiquette. Maintenance of the vaishnava etiquette is the ornament of a devotee. If one transgresses the lows of etiquette, people will make fun of him, and this he is vanquished both from this world and the next. By observing the etiquette, you had satisfied my mind. Who else but you will show this example!?”
So, observing the etiquette is the ornament of a devotee. What kind of etiquette we are talking about?
This event wouldn’t be a topic for an action-movie, because seemingly nothing happened. But if you go deep, you will find that self-sacrifice, self-forgetfulness comes when you hear the invitation from the Lord. Sanatan was not a stupid guy not to take care of the things around him, because he was a scholar. He knew very well that the sand is hot and it is painful to walk. But by the divine invitation, he thought: “O, my Lord is calling for me! I have to run!” not considering sun or shade, hot or cold, easy or difficult! Because that means, I’m still concerned with MYSELF, I didn’t forget myself. “O, this is a little dangerous, better we go by different path.” Total self-forgetfulness means: “It doesn’t matter whether I live of die, but I have to do my service.”
That kind of level of dedication should be there. Little blisters on the feet – come on, that’s nothing! A little sacrifice from our side – if you can achieve eternal perfection? What kind of calculation you have? “Yes, eternal happiness, I like the idea; but to make a little sacrifice – a, it’s too difficult.”
Don’t be stupid to be self-focused all the time. We should be ready to make sacrifice as and act of offering, just like Sanatan Goswami was doing. Because the invitation of the Lord was much more important for him then the little trouble that he had to take during the path. And what did he achieve? Mahaprabhu started to glorify him: “Yes, it is good what you are doing, following the etiquette.” And what is the etiquette – that for the service you are ready to take the risk. This is the etiquette. By this he made Mahaprabhu very satisfied.


(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, melyet a Csaitanja-csaritámrta antja-lílá 4. fejezetéből tartott; 2006. május 28, Szófia)
“Dzsjaistha hónapban (május-június) Csaitanja Maháprabhu ellátogatott Jamésvar, az Úr Siva kertjébe, ahol a bhakták kérésére praszádamot fogadott el. Délben, amikor elérkezett az ebéd ideje, az Úr hívatta Szanátan gószvámít, akit ez nagy örömmel töltött el. Délben a parti homok olyan forró volt, mint a tűz, Szanátan gószvámí mégis azt az utat választotta. Örömében, amit amiatt érzett, hogy az Úr hívatta, Szanátan gószvámí nem érezte, hogy lábait égeti a forró homok. Habár mindkét talpa felhólyagosodott a forróságtól, mégis elment Csaitanja Maháprabhuhoz. Amikor oda ért, az Úr éppen lepihent ebéd után. Góvinda Szanátan gószvámínak adta a tányért Srí Csaitanja Maháprabhu maradékaival. A praszádam elfogyasztása után Szanátan gószvámí az Úr elé járult. Amikor az Úr megkérdezte: „Melyik úton jöttél?” Szanátan gószvámí így válaszolt: „A partmenti úton jöttem.” „Hogyan jöttél a parton keresztül, amikor a homok oly forró? Miért nem választottad a Szinhadvár kapu előtti utat? Az nagyon hűs. A forró homok biztosan felhólyagosította a talpad. Most pedig nem tudsz járni, hogyan tudtad ezt elviselni?” Szanátan gószvámí így válaszolt: „Nem éreztem nagy fájdalmat, és a hólyagokról sem volt tudomásom. Mivel Dzsagannáth szolgái megállás nélkül ott járnak, nincs jogom arra, hogy a Szinhadvár kapunál haladjak át. Ha véletlen megérintem őket, azonnal végem.” Ezt hallván Csaitanja Maháprabhu nagy megelégedettséggel így szólt: „Kedves Szanátanám, habár te vagy az egész univerzum felszabadítója és még a félistenek és nagy szentek is megtisztulnak az érintésed által, egy bhaktára jellemző, hogy figyelembe veszi és megtartja a vaisnava illemszabályokat. A vaisnava etikett betartása a bhakták ékessége. Ha valaki megsérti az etikett szabályait, az emberek kigúnyolják majd, és így elveszett mind ebben a világban, mind a következőben. Mivel betartottad az illemszabályokat, elégedetté tetted az elmémet. Ki más mutathatna példát ebben!?”
Az etikett betartása tehát a bhakták ékessége. De milyen illemszabályokról is beszélünk itt?
Ez a történet nem lenne jó téma egy akciófilmhez, mert látszólag nem történik semmi. Ha azonban a mélyére hatolunk, megláthatjuk, hogy az önfeláldozás, a megfelejtkezés önmagunkról akkor jön el, amikor meghallod az Úr hívó szavát. Szanátan nem volt buta, hogy ne vegyen tudomást a körülötte zajló dolgokról, mivel egy tudós volt. Nagyon is jól tudta, hogy a homok forró, és fájdalmas arra menni. Az isteni invitálásra mégis így gondolkodott: „Óh, az Uram hívat! Rohannom kell!” tekintet nélkül a napra, vagy árnyékra, melegre vagy hidegre, arra, hogy könnyű lesz-e vagy esetleg nehéz! Mert ez azt jelentené, hogy még mindig magammal vagyok elfoglalva, még nem felejtkeztem meg önmagamról. „Óh, ez egy kissé veszélyes, jobb lenne ha másfelé mennénk.” A teljes önmegfelejtkezés azt jelenti: „Nem számít, hogy élek-e vagy meghalok, el kell végeznem a szolgálatom.”
Ilyen mértékű odaadásra van szükség. Néhány hólyag a talpon, ugyan már, ez semmi! Mit számít egy kis áldozat, ha elérhetjük az örök tökéletességet? Mire alapul a te számításod? „Igen, örök boldogság, tetszik az ötlet; de hogy egy kis áldozatot is kell hozni… az már túl bonyolult.”
Ne legyetek olyan buták, hogy mindig csak önmagatokkal vagytok elfoglalva. Késznek kell lennünk áldozatot hozni, ahogyan Szanátan gószvámí is tette. Az Úr invitálása sokkal fontosabb volt a számára, mint az a kis nehézség, amivel az út során kellett megbirkóznia. És mi az, amit elért? Maháprabhu dicsőíteni kezdte őt: „Igen, jó amit tettél, hogy követted az etikettet.” És mi az etikett? Az, hogy a szolgálatért kész vagy kockázatot vállalni. Ez az etikett. Ezáltal nagyon elégedetté tette Maháprabhut.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж върху „Чайтанйа Чаритамрита”, Антйа-лила, Четвърта Глава, 28 май 2006, София)
„През месец Джейштха (май-юни), Чайтанйа Махапрабху отишъл в градината на Йамешвар, Бог Шива, да приеме прасад по молба на бхактите. По пладне когато било време за обяд, Богът повикал Санатан Госвами, който много се зарадвал. По пладне пясъкът по плажа парел като огън, но Санатан Госвами минал тъкмо оттам. Изпълнен с радост от това, че го вика Богът, Санатан Госвами не усещал, че краката му изгарят в горещия пясък. Въпреки че стъпалата и на двата му крака или в мехури от жегата, той вървял към Чайтанйа Махапрабху. Пристигайки там видял, че след като се бил наобядвал, Богът си почивал. Говинда подал на Санатан Госвами чинията с остатъците от храната на Шри Чайтанйа. След като приел прасада, Санатан Госвами се приближил към Чайтанйа Махапрабху. Когато Богът го запитал: „Ти по кой път дойде?” Санатан Госвами отвърнал: „Минах по пътя край плажа.” „Как мина през плажа, като пясъкът е толкова горещ? Защо не дойде по пътя пред портата Синхадвар? Там е прохладно. Горещият пясък сигурно е направил по стъпалата ти мехури. Сега навярно не можеш да вървиш – как можа да изтърпиш това?” Санатан Госвами отвърнал: „Не чувствам болка, нито пък знам, че по краката ми има мехури. Нямам право да минавам пред портата Синхадвар, понеже слугите на Бог Джаганнатх непрекъснато влизат и излизат оттам. Докосна ли ги, с мен е свършено.” Като изслушал всичко тези подробности, Шри Чайтанйа Махапрабху рекъл зарадван: „Мой скъпи Санатан, макар ти да си спасителят на цялата вселена и дори полубоговете и великите светци да се пречистват щом те докоснат, качество на предания е да спазва вайшнавския етикет. Спазването на вайшнавския етикет е украшението на предания. Ако някой престъпва законите на етикета, хората ще се подбиват с него и така той ще е изгубен и в този свят, и в следващия. Понеже спазваш етикета, ти удовлетвори ума ми. Кой друг, ако не ти, би дал такъв пример!?”
И така, спазването на етикета е украшението на предания. За какъв етикет става дума?
Тази случка не би могла да бъде обект на екшън-филм, защото на пръв поглед нищо не се случва. Но ако навлезете в дълбочина, ще видите саможертвата, самозабравата, възникващи когато чуеш поканата на Бога. Санатан не бил глупак, който не обръща внимание на нещата около себе си, той бил учен. Знаел много добре че пясъкът пари и че е болезнено да се върви по него. Но чувайки божествения зов, той си помислил: „О, моят Господ ме вика! Трябва да тичам!” без да отчита слънчево ли е или сенчесто, горещо или студено, лесно или трудно. Защото това би означавало, че мен все още ме е грижа за СЕБЕ СИ, не съм се самозабравил. „О, това е опасно, по-добре да мина по друг път.” Пълна самозабрава значи: „Жив или мъртъв, трябва да изпълня служенето си.”
Такова трябва да бъде нивото на посветеност. Малко мехури по краката – това е нищо! Малко жертва от наша страна – ако ще можем да постигнем пълно съвършенство? Как мерим нещата? „Да, вечно щастие, идеята ми харесва; но да направя и най-малката жертва – не, прекалено е трудно.”
Не бъдете такива глупци, през цялото време егоцентрични. Трябва да сме готови да правим жертва като приношение, точно както правел Санатан. Защото за него зовът на Бога бил много по-важен от дребните неприятности, които трябвало да изтърпи по пътя. И какво постигнал? Махапрабху започнал да го слави: „Да, това което правиш е добро, следваш етикета.” А какъв е етикета – за служенето да сме готови да поемем риска. Това е етикета. И по този начин той много зарадвал Махапрабху.


(Из лекции Б.К.Тиртха Махарадж по “Чайтанья-чаритамрита”, Антйа-лила, 4 глава,
28 мая 2006, София)
В месяц Джейштха (май-июнь) Чайтанйа Махапрабху пошел в сад Йамешвар, Бог Шива, и принял прасад по просьбе бхакти. В полдень, когда пришло время обеда, Бог призвал Санатан Госвами, который был очень гостеприимным. В полдень песок на пляже был горячий, как огонь, но Санатана Госвами прошел по нему. Изполнен радости, что его вызвал Бог, Санатана Госвами не чувствовал, что ноги горели в горячем песке.И хотя на подошвах его ноги были полны волдырями от жары, он все же отправился в Чайтаньи к Махапрабху. Приехав туда он увидел, что после обеда Бог отдыхал. Говинда дал Санатану Госвами тарелку с остатками пищи Шри Чайтаньи. После принятия прасада, Санатана Госвами подошел к Господу. Когда Бог спросил его: “От куда ты пришел?” Санатана Госвами ответил: “Я пришел по тропинке, идущей вдоль пляжа.” “Как ты прошел по пляжу, когда песок так жаркий?” Почему ты не пришел по дороге, перед Синхадварских ворот? Там очень прохладно. Горячий песок, вероятно, сделал тебе пузыри. Теперь, ты  вероятно, не можеш ходить – как ты это выдержал? “Санатана Госвами ответил:” Я не чувствую боли, и не знаю, что ноги мои у волдырей. Я не имею права пройти перед Синхадварских ворот, потому что слуги Бога Джаганнатха постоянно приходят и уходят оттуда. Если бы я прикоснулся к ним, мне конец. “Узнав все эти подробности, Шри Махапрабху сказал, обрадовавшись:” Мой дорогой Санатана, хотя, ты Спаситель вселенной и даже полубоги и великие святые  очищаются, коснувшись тебя, качество преданного соблюдать и защищать вайшнавский этикет. Соблюдение вайшнавского этикета –  украшение преданного. Если кто-то  нарушает законы этикета, люди будут подорвать его подрезать и поэтому он потеряется в этом мире и в следующем. Потому что соблюдаеш этикет, ты удовлетворил мой ум. Кто другой, если б не ты, дал такой пример?!
Таким образом, соблюдение этикета является украшением преданного. О каком этикете идет речь?
Это событие не будет темой для действия фильма, потому что, казалось бы, ничего не случилось. Но если углубитес, то увидите, что самопожертвование и самозабвение приходит, когда вы услышите приглашение Господа. Санатана не дурак, который не обращает внимание на вещи вокруг него, он был ученый. Очень хорошо знал, что песок горячий, и будет  больно ходить. Но, услышав божественный призыв, он подумал: “О, мой Бог зовет меня! Надо бежать! ” он не думает если там солнце или тени, жарко или холодно, легко или трудно. Потому что это означало бы, что я по-прежнему обеспокоен сам с собой, я не забыл себя. “О, это очень опасно, лучше пойти по другой дороге.” Полное себезабвение означает: “Живой или мертвый, я должен выполнять свое служение”.
Это должено быть уровень посвящения. Немного волдыри на ногах – это ничего! Мало жертвы с нашей стороны – если мы сможем достичь полного совершенства? Какой у нас расчет? “Да, вечное счастье, мне нравится эта идея, но чтобы сделать небольшой жертвы – нет, слишком трудно”.
Небудте такие дураки, эгоцентричны во все время. Мы должны быть готовы сделать жертву, как приношение, как Санатана Госвами делал. Потому что по призыв бога гораздо важнее для него, чем незначительные неудобства которые пришлось пережить в дороге. И что же он достиг? Махапрабху прославил его: “Да, то  что ты делаеш – это хорошо, соблюдаеш этикет”. А что такое этикет, – это что за служение вы готовы взять на себя риск. Это этикет. При этом он сделал Махапрабху очень доволен.


( श्री भ .क .तीर्थ महाराज , “चैतन्य चरित्रामृत”, अन्त्य -लीला , चतुर्थ अध्याय ,पर आधारित व्याख्यान से


२८ मई २००६ , सोफिया )
ज्येष्ठ मास में (मई -जून ), चैतन्य महाप्रभु यमेश्वर(भगवान शिव ) -उपवन में आये और भक्तों की प्रार्थना पर प्रसाद स्वीकार किया | दोपहर ,भोजन के समय सनातन गोस्वामी को प्रभु का बुलावा आया ,उनकी प्रसन्नता इस बुलावे के कारण दुगुनी हो गई |दोपहर में तट की रेत आग की तरह तप रही थी ,लेकिन सनातन गोस्वामी उसी रास्ते से आये | प्रभु के बुलावे से ख़ुशी में डूबे ,सनातन गोस्वामी ने गर्म रेत में पैर जलने की बात नहीं बताई | यद्यपि उनके दोनों पैरों में छाले पड़ गए थे पर वे किसी भी सूरत में चैतन्य महाप्रभु के पास पहुंचे | उन्होंने देखा की प्रभु भोजन लेने के बाद विश्राम कर रहे हैं | गोविंदा ने सनातन गोस्वामी को श्री चैतन्य के बचे हुए भोजन वाली थाली दे दी |प्रसादं ग्रहण करने के बाद , सनातन गोस्वामी प्रभु के पास गए | जब प्रभु ने पूछा ,’ तुम किस रास्ते से आये ?” सनातन गोस्वामी ने कहा ,”मैं तट के पास वाले रास्ते से आया हूँ | : “ तट से क्यूँ आये ,रेत तो बहुत गर्म है सिंघद्वार के सामने वाले रास्ते से क्यूँ नहीं आये ? वंहा तो बहुत ठंडा है | गर्म रेत से तुम्हारे तलुओं में छाले पड़ गए होंगें -अब तुम चल नहीं पा रहे होंगें -तुमने इसे सहा कैसे ?” सनातन गोस्वामी ने उत्तर दिया ,’ मुझे दर्द महसूस नहीं हो रहा ,ना ही मुझे पता है कि गर्मी के कारण मेरे छाले पड़ गए हैं |मुझे सिंघद्वार
से गुजरने का कोई अधिकार नहीं है ,वंहा से भगवान जगन्नाथ के सेवक हर समय आते जाते रहते हैं |अगर मैं उन को छु लूं तो मैं तो बर्बाद हो जाऊंगा ” ये सब विस्तार पूर्वक सुन कर ,चैतन्य महाप्रभु बुहत प्रसन्न होकर ,इस प्रकार बोले , “ मम प्रिय सनातन , यद्यपि तुम इस समस्त ब्रह्माण्ड के मुक्तिदाता हो और जबकि देवता और महान संत तक भी तुम्हें छूकर पवित्र हो जाते हैं , वैष्णव -शिष्टाचारों को समझना और उनका पालन करना ,यह एक भक्त की विशेषता है | वैष्णव -शिष्टाचारों को बनाए रखना भक्त का आभूषण है | यदि कोई शिष्टाचार के नियमों का उल्लंघन करता है ,तो लोग उसका मजाक उडाएँगे, और वह दोनों लोकों से पराजित हो जाएगा , शिष्टाचार का पालन कर के तुमने मेरे चित्त को संतुष्ट किया है|तुम्हारे आलावा कौन ऐसा उदहारण प्रस्तुत कर सकता है ?”
अत: शिष्टाचार का पालन करना भक्त का आभूषण है |हम किस प्रकार के शिष्टाचार की बात कर रहे हैं ?
यह घटना किसी एक्शन – मूवी का विषय हो सकती है क्यूंकि प्रकटत: कुछ नहीं घटता है | लेकिन जब आप गहराई मैं जाते हैं ,तब आप पाते हैं कि आत्म – त्याग , आत्म – विस्मरण जैसे गुण प्रकट हो जाते है ,जब आप प्रभु का निमंत्रण सुनते हैं | सनातन कोई मूर्ख नहीं थे जो अपने आसपास की चीजों का ध्यान नहीं रखें ,क्यूंकि वे एक विद्वान् थे ,वे अच्छी तरह जानते थे कि रेत गर्म थी और उस पर चलना पीड़ा दायक होगा | पर दैविक निमंत्रण मिलने पर उन्होंने सोचा “अरे .मेरे प्रभु मुझे बुला रहे हैं ! मुझे तो दौड़ना चाहिए !” धूप-छाँव,सर्दी -गर्मी ,आसान-मुश्किल..बिना इन सब के बारे में सोचते हुए ,नहीं तो इसका मतलब होगा ,”मैं अभी भी अपने आप के बारे में सोच रहा हूँ ,मैं खुद को भूला नहीं हूँ ” अरे! यह तो थोडा खतरनाक है ,अच्छा होगा अगर हम दूसरे रास्ते से जाएँ” पूर्ण आत्म -विस्मरण का अर्थ है , ” मैं जीउँ या मरूं ,इसका कोई मतलब नहीं है ,मुझे सेवा करनी ही है |
. इस प्रकार का समर्पण भाव का इस प्रकार का स्तर होना चाहिए | पैरों पर कुछ छाले-छोडिए भी iये तो कुछ भी नहीं है ! हमारी ओर से एक छोटा सा त्याग – और यदि हम अनंत पूर्णता को प्राप्त कर सकें ?तो तुम्हारा यह किस प्रकार का लेखा -जोखा है ?” अनंत पूर्णता ! हाँ ! यह विचार मुझे पसंद है ..पर त्याग,थोडा सा त्याग ..यह तो बहुत मुश्किल है !”
हमेशा आत्म – केन्द्रित बने रहने की मूर्खता मत करो| हमें त्याग बलिदान को भेंट चढ़ावे की मानिंद ,कर्म की भांति लेना चाहिए , जैसे की सनातन गोस्वामी कर रहे थे |प्रभु का निमंत्रण उनके लिए,उस थोड़ी सी तकलीफ से ,जो उन्हें रास्ते में होनी थी ,उससे कहीं अधिक महत्वपूर्ण था| और उन्हें मिला क्या ? महाप्रभु ने उनकी प्रशंसा करनी आरम्भ कर दी ,” हाँ ,जो तुम कर रहे हो ,वो ठीक है|शिष्टाचार का पालन करना (ठीक है ) | “ और शिष्टाचार है क्या – सेवा के लिए आप कोई भी जोखिम उठाने को तैयार हैं , यही शिष्टाचार है |इस तरह उन्होंने महाप्रभु को बहुत संतुष्ट किया |


Шри Гуру Вандана

(из лекция на Б.К. Тиртха Свами, 19 юли 2009, София)

 

Ако говорим за духовен живот, рано или късно ще открием един незаменим фактор за нашия духовен успех и това е нашия духовен учител. И тази песен много добре описва нашето отношение, нашата връзка с нашия Божествен учител.

 

„Лотосовите нозе на духовния учител са обител на чистото предано служене.“

 

И така, Гуру представлява Божествения принцип на напътствията и учението. И където и да видите Кришна, трябва да започнете да го гледате отдолу нагоре, като бавно повдигате погледа. Така че, първо се фокусирайте в лотосовите нозе на нашия Бог. И какво ще стане когато видим тези лотосови нозе? Веднага ще почувстваме привличане и ще бъдем обзети от духа на служене. Големите светци казват, че лотосовите нозе на Шри Гуру имат и още един специален ефект. Защото очите на човешките същества са заслепени от илюзията. Това е материалното заболяване. Но тези лотосови нозе имат специален ефект. Защото има един мехлем, който идва от този лотос и ако се намаже върху очите ще имате съвършено виждане. Но как да получим този мехлем от лотосовите нозе? Като го сграбчим! Не само лотосовите нозе, но също и шанса за служене. И защо имаме тази визия? Защото лотосовите нозе на духовния учител са обител на чистото предано служене. Това е подслонът на чистото предано служене. Обикновено използваме нозете си, за да изминем известно разстояние. Чистият светец използва нозете си, за да стигне до едно единствено място – и това са лотосовите нозе на Върховния Бог. Но Той също използва своите лотосови нозе, за да стигне до определено място и това е божествената компания на неговите обичани бхакти. Така че, следвайки стъпките на нашия обичан учител ние ще достигнем Върховния Бог, а следвайки стъпките на Бога – ще видите какво ще постигнете.

 

„Прекланям се пред тези лотосови нозе с голямо благоговение и почит.“

 

Това означава, че вида на лотосовите нозе предизвиква нашето уважение и привлича нашето внимание. Защо уважение? Защото без да приемем подчинена позиция не можем да учим. Ако мислим че знаем – много е трудно да бъдем научени. Така че, ако срещнете човек и искате да наблюдавате неговите нозе, трябва поне да се наведете лекичко. По-големите ентусиасти могат да се поклонят, а други могат да хванат лотосовите нозе. Но това уважение и също вниманието са важни за реализиране на отношенията учител-ученик (гуру-шишйа).

 

„Мой скъпи братко, мой скъпи ум! Милостта на духовния учител е тази, чрез която прекосяваме океана на материалното съществуване и достигаме Кришна.“

 

Така че, ако имаме добро приятелство с нашия ум, той ще ни слуша – „хей, нека да следваме стъпките на нашия духовен учител!“ Двамата – ти и аз. Не става въпрос за това аз да следвам, а ти да се противиш. Трябва да вървим заедно. Защото това е начина да напуснем материалното съществуване. А как можеш да оставиш нещо зад гърба си? Ако имаш цел, ако имаш нещо по-добро, което да постигнеш.

 

„Направи напътствията, получени от лотосовите уста на духовния учител едно със сърцето си и не желай нищо друго.“

 

Така че, думите, които излизат от лотосовите уста на духовния учител трябва да гравираме в сърцето си. Не да ги сложим в книги и да си ги държим на рафта. Или да използваме в служенето си двете уши, които са ни дадени от Кришна и посланието през едното да влиза, а през другото да излиза. И ако посланието проникне дълбоко в сърцето и бъде гравирано там, може би няма да излезе през другото ухо, а през устата.

 

„Привързаността към лотосовите нозе на духовния учител е най-доброто средство за духовно извисяване.“

 

Понякога е трудно да преведем тези красиви думи – например тук е употребена рати, но рати не е някаква проста привързаност. Рати е като високия волтаж на любовта. Това не е обикновена емоция, това е отвъд човешкия капацитет. Шри гуру чаране рати – ние трябва да имаме тази привързаност, този ентусиазъм за представителя на Бог. Уттама-гати означава върховно постижение. Така че трябва сами да направим разграничението – дали чрез привързаност към лотосовите нозе на учителя ще постигнем нещо по-висше, или те самите са върховното постижение. Дали да използваме духовния учител като стълба и като стигнем на горния етаж да я изритаме от живота си, или може би не. Така че уттама-гати, върховното постижение се съдържа в лотосовите нозе на духовния учител.

 

„По неговата милост се изпълняват всички желания за духовно съвършенство.“

 

Мисля, че не е нужно да обясняваме това.

 

„Този, който ми дари трансцеденталния взор е моят Бог, живот след живот.“

 

Защо уважаваме духовния учител? Не трябва да бъдем фанатични привърженици на култ. Това не е култ към личността. Това е Божествената култура на личностната философия. Чувствате ли разликата? Ние уважаваме духовния си учител, защото той ни е дал специален взор, специално виждане. Преди виждахме само мрака и светлината – черно и бяло. Сега имаме различен поглед. Не е само тъмната нощ, пълната луна, тъмното и светлото, но всичко ни говори за божествената двойка – Радха и Кришна. И за това ние оценяваме неговия принос – той ни е дал божествения взор. За това той е моят Прабху, моят Господар живот след живот.

 

„По негова милост божественото знание се разкрива в сърцето, дарява према бхакти и разпръсква невежеството.“

 

Така че след божествения взор ще постигнете също и божествена мъдрост. Дивйа-гйан, божественото познание ще се прояви в сърцата ни и това знание е като пракаш – като сияние. И един едничък лъч светлина ще разпръсне мрака. И това специално знание ще ни дари према-бхакти – служенето в ентусиазъм.

 

„Ведическите писания възпяват неговия характер. О, духовни учителю, океан от милост, приятел на падналите души, учителят на всеки и животът на всички хора!“

 

Да имаш благожелатели е много ценно. Да има хора, които работят, мислят и медитират за наша полза. Може би не можем да възприемем ефекта от тези медитации и молитви, но другите могат да ги видят върху вас много ясно. Защото нашият поглед е все още леко заслепен от илюзията. Въпреки че Гуру, Кришна и Ваишнава, всички те се опитват да ни дадат божествения взор, все пак оставаме леко залепени – дали от мрака, дали от светлината.

 

„О, господарю, бъди милостив към мен и ми дай подслона на лотосовите си нозе. Нека славата ти се разнася навред по трите свята!“

 

И така това е един много забележителен, много важен аспект на нашия духовен живот – това духовно отдаване на линия от учители, защото свързвайки се с учителя, не се свързвате само с един човек, само с една личност. Защото личността на гуру представя самастха-гуру – цялото семейство, безбройните учители в линията. Така че незабавно, свързвайки се с един ще постигнете много. И този принцип ни помага много.



Sri Guru Vandana

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaja, 19 of July 2009, Sofia)

 

 

If we speak about spiritual life, sooner or later we shall find an indispensable element of our progress – and this is the spiritual master. This song very nicely describes our connection, our attitude towards the divine master.

 

“The lotus feet of the spiritual master are the abode of pure devotional service”

 

The guru represents the divine principle of guidance and teaching. And whenever you see Krishna, you should start from down to up, elevate your vision gradually. First we focus on the lotus feet of our Lord. And what happens if we see lotus feet? Immediately attraction will come and mood of service, willingness of service. The great saints say that the lotus feet of Shri Guru also has a very special effect. Because the eyes of human beings are blinded by illusion – this is the material disease. But these feet, the lotus feet have a special effect. Because there is an ointment, that comes from this lotus. And by this ointment, if you apply it on your eyes, you will have perfect vision. But how to obtain that ointment from the lotus feet? By grabbing! Not only the lotus feet, but also the chance for service. And why we have this vision? Because “the lotus feet of our master are abode of the pure devotional service.” This is the shelter of PURE devotional service. Usually we use our feet to approach a certain destination. A pure saint uses his feet only to achieve one destination – and this is the lotus feet of the Supreme Lord. But He is also using His lotus feet to achieve some destination – and that is the divine company of His loving devotees. So by following the footsteps of our master we shall reach God Supreme. And by following the footsteps of the Lord… you will see what you will reach.

 

“I bow down to these lotus feet with great veneration and attention.”

 

Therefore with all my respects and all my attention I offer my respects at his lotus feet. So this means that the vision of the lotus feet involves respect and attention. Why respect? Because without taking a subordinate position we cannot learn. If we think that we know, it’s very difficult to teach. Therefore if you meet a person and you see his feet, what you should do with your head? If you want to see, if you want to observe, you have to nod a little. At least nodding! More enthusiastic can bow down; others can also catch on the lotus feet. But this respect, and also the attention, is necessary for the transaction of guru-shishya relationship.

 

“My dear brother, my mind, by the mercy of our spiritual master we can leave behind material existence and we can reach for Krishna.”

 

So if we have good friendship with our mind, then he will listen to us. Hey, let’s follow the footsteps of our spiritual master! Both of us – you and me. It’s not only that I follow and you oppose. We should go together. Because this is the way to leave material existence. And how can you leave something behind? If you have a goal, if you have something better to achieve. And then it says:

 

“You should engrave it into your heart that the teaching that emanates from the lotus mouth of our spiritual master and don’t desire anything else. Guru mukha padma vakya chittete kariya aikya”

 

So the words, emanating from the lips of the master we should engrave into our hearts. Not that we put them into books and then keep them on the shelf. Or – we use in devotional service both our ears that are given by Krishna; the message one in, one out. Meanwhile that vibration, entering one ear, must go deep, be engraved into our hearts. And then may be it will not leave on the other side, but in the front side, the mouth.

 

“The best method of spiritual improvement is if you are attached to the lotus feet of your master.”

 

Sometimes it is difficult to translate these beautiful expressions. Because actually it is said rati. And rati is not a simple attachment. Rati is just like a high voltage of love. So this is not a simple emotion, this is beyond human capacities. Shri guru charane rati – we must have this attachment, this enthusiasm for that representative. Ei se uttama gati; uttama gati means the highest achievement. So you can differentiate whether by attaching to the lotus feet of our master we shall achieve something higher – or this is the highest achievement. Whether we use the spiritual master as a ladder and then when we are up in the higher floor we just kick out the ladder from our life. Or maybe not. So uttama gati, the highest achievement is contained around the lotus feet of the spiritual master.

 

“By his mercy all the desires for spiritual perfection will be fulfilled.”

 

I think it is not necessary to explain this.

 

“From lifetime to lifetime he is my Lord, because he had given me the spiritual vision.”

 

Why we respect the spiritual master? We should not be fanatics of a cult. This is not a personality cult. But this is a divine culture of personal philosophy. You feel the difference? So we respect the spiritual master, because he has given us a special vision, a special eye. Before we had only seen the darkness and the light, black and white. Now we have a different vision. It’s not only the dark night and the full moon, black and white. But everything speaks about the Divine Couple, Radha and Krishna. Therefore we appreciate his contribution. He has given us the divine vision. Therefore janme janme prabhu sei – he is my Prabhu, he is my Lord, life after life.

 

“By his mercy divine wisdom has settle in my heart, which dispels the darkness of ignorance and gives me the gift of prema bhakti.”

 

So beyond the divine vision, or the spiritual vision, you will achieve a divine wisdom also. Divya gyan, the divine knowledge will be manifested in our hearts and this knowledge is like prakash, like effulgence. And one single ray of light will dispel the darkness. This special knowledge will also deliver us prema bhakti, the enthusiastic devotion.

 

Vede gyay – all the Vedas sing the glories of the spiritual master.

“Our spiritual master is the ocean of mercy, the best friend of the fallen souls, the teacher of all and the life of all.”

 

To have well-wishers is very precious. To have some people who work, and think, and meditate for our benefit. May be we do not perceive the effect of this meditation, of these prayers, but others can see on you very much. Because our vision is still blurred by illusion a little bit. Although Guru, Krishna and the Vaishnavas all try to give us the divine vision, we are still blinded a little bit – either by the darkness, or by light.

 

“O master, please be merciful to me and give me the shelter of your lotus feet. Be glorious in all three worlds!”

 

So this is one very remarkable, very important aspect of our spiritual life – this spiritual commitment to the line of teachers. Because by connecting to a master, you don’t connect only to one person. The guru person represents the samastha guru – all the unlimited line and family and tradition of gurus. So immediately by contacting one, you will achieve many.



(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 27 of May 2006, Sofia)
To illustrate how much Lord Jagannath is not bound by the rules and regulations that we think, there is one story. Please, brahmacharis, don’t take the excuse. So there was a young man in Jagannath Puri, very devoted worshiper of the Lord. But he had a little affinity for ladies. All the time he was running after one or the other, sometimes even visiting prostitutes. He had this bad habit, conditioned by the body, but at the same time he was always praying and worshiping Lord Jagannath.
And once he was again visiting one lady during the night. And that night happened to be during the Ratha Yatra festival. So during the day he stayed also with the lady and meanwhile the procession started. Started – started… but all of a sudden the cart stopped. And you know, if the cart stops, there is a big problem, because the bramins cannot identify what’s happening. The pure and very strict bramins, sitting on the top of the cart, who are perfect in following every rule and regulation – they cannot move the cart. They tried from the front – to pull it; they tried from the back – to push it – doesn’t matter in either way. So then they started to pray: “O Lord, please tell us what’s going on!? We have to go to Your place, we cannot stop here so much! In this way we create a traffic-jam, policemen will come and what can we do?” And then Lord Jagannath inspired the priest: “Invite that devotee for Me.” So when he was jumping out of the home of the prostitute and arriving on the spot, coming to the cart, it just started.
So, don’t take it as an excuse: “Such a nice story, I will follow this example! This will invite the attention of my Lord!” No, please, not that way. But this only shows, that HE is not restricted by those rules, that you should follow. He can choose whomever He wants. May be somebody is a very famous great devotee, but Krishna is not that much satisfied with his company like with some very simple, little, stupid, UNKNOWN devotee.
So we cannot restrict Krishna. And also we cannot force Him. Therefore we should treat the devotees nice. Because you don’t know: may be this person is THE MOST DEAR to Krishna.
Very nice example is when Shrila Prabhupad was giving a lecture in Vrindavan. Big preachers and sannyasis and this and that were sitting in front of him. You know, it was just like a forest of dandas. And at the back some lady was caring water to clean the temple. And Prabhupad instructed his main leading preacher disciples. He said: “You don’t know anything about devotion. But that lady – she knows something.”
So don’t be allured by the position, by the form. Because how can we know what is there in Krishna’s heart? Who is most dear to Him?
May I tell you a personal story also? This is a simple story, not really concerning Krishna… But when I was living in Nanda Falva in the next farm there was living one old lady. She was a very strong character, she didn’t even know how old she is, she forgot. And she was very favorable for the devotees. Whenever the first flowers appeared in her garden, she was just giving these to the temple. Or when she got some donation of flour or sugar from the local municipality, also distributed it to the devotees… very sweet! From time to time I visited her, because I liked her very much. And consulting with such simple-hearted people I appreciate very much. She was living alone from many, many years. Because some forty years ago previously her husband died. And on the death bed the husband said: “Hey listen! Don’t bring some drunkard here!” She kept it. She didn’t start any connection, she raised the two sons and fulfilled all the duties around the house. Very strong, very strong lady.
Once I was going there during the summer and she said: “Hey! I don’t know who is that sinful in our company!” Then I said: “Aunt Marishka, what do you mean?” She said: “Somebody must be very sinful – so much so that rain is not coming!” So in her calculation, to do some sinful activities means – there is no rain! If there is no rain, somebody has committed something wrong. She was very simple-hearted.
Other times she asked: “What is the name of your God?” And I told: “The name of our God is Krishna.” And she said: “Because the name of MY God is Inri.” Because on the cross in that small plate it is written “I N R I” “Iesus Nazarenus Rex Iudaeorum” . INRI. – “Jesus from Nazareth, King of the Jews”. It’s written on the cross. So… her God was not Lord Jesus, but Inri!
And I was just wondering, if I would be God, I would like her company very much. Because she was very simple, very open-hearted, with very deep faith. Not a complicated theological diploma, but pure heart.
So… God chooses whom He wants. It is said in the Upanishads: “You cannot reach Him by much studies, by your renunciation, by this or that… but whomever HE chooses, He will take.” So therefore we have no other duty, just invite Him: “Radhe Radhe Govinda!”