Category RSS

Calendar

March 2010
M T W T F S S
« Feb   Apr »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for March, 2010

Ако погледнем съдбата на животните, тя е различна. Едно е подритвано от всички, друго е домашен любимец и живее на климатик. Можем да наблюдаваме кармичните реакции в животинската област. Но дори и там също присъства милостта. Защото ако някое животинче отиде при бхактите, съдбата му е наистина различна. Като ашрамските кучета – те са много специални кучета. Какво е основното им занимание? Извършват служене, защитават храма на Кришна, донасят радост на бхактите, винаги ядат прасадам – това е много добър начин на живот. Е, може би имат малък проблем в следването на определени правила и забрани, но иначе са изцяло заети в служене. Аз лично смятам, че най-хубавото на кучетата е, че радват бхактите – това най-много ми харесва. И в следващия си живот те ще имат добрия шанс да продължат със същото – да общуват с бхактите, да отдават служене, да приемат прасадам. Така че за животните също има трансцедентален шанс. И те са много чувствителни. Те също незабавно усещат, че на това място с тях ще се държат различно. Например веднъж в Нанда Фалва имаше лов, във фермата ни дойдоха ловци. А животните са много умни, те разбраха, че се намират в опасност. Но разбраха също и че вътре в двора на ашрама ще са защитени. И всички фазани взеха да кацат в двора да търсят закрила, защото знаеха, че там са в безопасност.

Има и други истории. Например тази е сладостна; познавате ли Бхакти Сухрид Хридой Махарадж? Веднъж този възрастен индийски саннйаси посети мястото, където живеем. По него време в ашрама имахме малки кученца, ей такива. А той много се страхуваше от тях и питаше: „Да не са прекалено свирепи?” Свирепи – такива мънички кученца… Ние се стараехме да го успокоим: „Не, не, много са добрички, те са бхакти, ще те пазят, няма да ти създават грижи…” Сутрин Махараджата излизаше на разходка да мантрува. И нали знаете, кучетата имат склонността да идват с всеки. Ако някой тръгва на някъде, те идват с него. Хридой Махарадж излизаше да мантрува кръговете си, а кучетата естествено тичаха след него. Като се върна, той беше много горд: „Видяхте ли? Тези кучета ме следват!” И той много се сприятели с тях. Отначало беше резервиран, но после се сприятели с тях. След година един от бхактите посети Индия, срещна се също и с Хридой Махарадж. И още първият въпрос беше: „Как са кучетата, добре ли са?”

Така че обмяната на преданост може да се прояви дори между различни биологични видове. Но когото и да срещнем, трябва да практикуваме ахимса. А ахимса в позитивен смисъл означава да служиш на духовната полза на останалите. Като раздаваме прасадам на животните можем да им помогнем да подобрят живота си. Можем, така да се каже, да им помогнем да прескочат много стъпала, много нива.

Ние също сме като животните. И когато нямаме господари няма как да мислим за господарите си. А когато имаме господар, тогава мислим за Него. И какъв е знакът… Ако например срещнете на улицата куче и то е без каишка, разбирате че си няма господар. Но ако има каишка на шията, знаете че принадлежи на някого. Не е ли така? Имате ли кантимала, значи принадлежите на някого. Не тичате насам натам без посока, без добра причина. И ако си спомняме нашите господари – вайшнавите, духовния учител и Кришна – тогава никога няма да се изгубим. Защото дори и да се изгубим, те ще дойдат да ни намерят.



If we examine the fate of animals, it’s different. One has been kicked by everybody, other is a pet dog with air-conditioner. You can see the karmic reaction inside the animal realm. But even there mercy also exists. Because if one animal joins the company of the devotees – then his fate is really different. Just like the dogs in the ashrams – they are very special dogs. What is their main business? They are doing service, protecting Krishna’s temple, giving happiness to the devotees, always taking prasadam – it’s very good lifestyle. May be they have some problems with following some certain rules and regulations, but otherwise they are fully engaged in service. Personally I thing that the best thing in a dog is that he can give happiness to the devotees – this is what I like best. And next time they will have a very good chance to continue the same – association with devotees, giving service, taking prasadam. So there is a transcendental chance for animals also. And they are very sensitive. They will also immediately feel that they will be treated differently in this place. For example once in our farm in Nanda Falva some hunters came, there was a hunting. And the animals are very clever, they understood that they are in danger. But they also understood that inside the ashram court-yard they are safe! So all the pheasants started to come inside the court-yard to be protected, because they knew that here we are safe.

But sometimes the story goes the other way round. That’s a sweet story: You know Bhakti Suhrid Hridoy Maharaj? So once an old Indian sannyasi was visiting our place. And at that time we had small dog like this. And he was very much afraid of the dogs and he said: “They are not too much ferocious?” Ferocious – this small little dog… And we tried to pacify: “No, no, they are very nice, they are devotees, they will take care of you, they don’t give any trouble…” So Maharaja in the mornings was going for japa-walk. And you know, dogs have this tendency to follow anybody. If somebody is walking, they go with him. Hridoy Maharaj was going out, chanting his rounds – and the dogs were running after him, naturally. When he returned, he was very proud: “Have you seen? These dogs are following me!” So he made good friends with the dogs; first he was reserved, but then he made good friends with the dogs. And then after one year some devotee was visiting India and he met also Hridoy Maharaj. First question: “How are the dogs? They are nice? They are all right?”

This devotional exchange can manifest between different species even. But whoever we meet, we should practice ahimsa. And ahimsa in positive sense means: serve the spiritual benefit of the others. By distributing prasadam to the animals, we can help them to improve their lives. So to say we can help them to jump many steps, many levels.

We are also like animals. And when we don’t have masters we cannot think of our masters. When we have masters, then we think of our Lord. And the signal… for example when you see a dog on the street, when there is no collar on the dog, then you understand that he has no master. But when there is a collar on the neck then you understand: o, this dog belongs to somebody. I think it is like this? If you have kanties you belong to somebody. You are not running here and there without any good reason, without any direction. And if we remember our Lords, our masters – like the vaishnavas, the spiritual master and Krishna – then we are never lost. Because may be we loose ourselves, but they will come after us.



Казва се, че за нашата духовна практика са необходими три основни елемента. Първият е искреността. Искреност означава също и простосърдечност. Когато умът ни е прекалено усложнен е много трудно да намерим пътя. Но ако си простодушен, можеш да се остави на божествената милост.

Да се разреши който и да било въпрос има два начина. Единият е интелектуалният път – мислиш, анализираш, проникваш в дълбочина – и накрая след дълго време достигаш до някакъв извод. Другият начин бил практикуван от Франческо ди Асизи. Когато и да стигнел до кръстопът без да знае накъде да поеме, той просто се въртял известно време и когато спирал, тръгвал в посоката, която лежала пред него, напълно оставяйки се на божественото вдъхновение. Не интелектуално: „дали по този път, а може би по онзи…” не! Искрено зависейки от божествената воля. Така че искреност означава да сме простосърдечни. Да сме готови да се оставим на божествената милост и напътствие. Това се нарича още интуиция.

Разбира се, трябва да сме много чисти за да можем да се вслушваме в интуицията си, в това божествено вдъхновение. Затова е необходим и вторият елемент на Бхакти, а именно сериозното усилие. Трябва да сме изключително сериозни в своята практика. Което означава, да сме готови да правим жертви. Да сме готови да се наемем с всички необходими трудности за да бъдем пречистени.

Искреност също означава да нямаме заден или скрит мотив. Както казва Шрила Прабхупад: „ПРОСТО се опитайте да обичате Кришна!” Недейте прекалено сложно да обяснявате всичко – просто се стремете да обикнете Бог. Нужно е такова простодушно чувство.

Но дори да сте сериозни и искрени в този процес, това все още не достига. Нужен е и третият елемент, а той е че трябва да сте и смели. Трябва да сте достатъчно смели, че да скочите! Когато и да заехти в ушите ви флейтата на Кришна, да тичате! Недейте да пресмятате: „Сега не е време, сега не мога…” Бъдете смели, направете го!

Така че за духовния живот трябват искреност, сериозно старание и смелост. Такова е заключението на Шрила Шридхара Махарадж, който цитира „Чайтанйа Чаритамрита”.



It is mentioned that three basic elements are very much necessary in our spiritual practice. First is sincerity. Sincerity also means simple-minded. When we are to much complicated in the mind, it’s very difficult to find the way. But when you are simple-minded, then you can depend on divine instructions.

To decide any question there are two ways. One is the intellectual way: you think, you study, you penetrate – and then after long time you come to some conclusion. The other way was practiced by Francesco di Assisi. Whenever he came to a cross-road and he did not knew which way to go, he was just turning around for a while and when he stopped, the direction he was facing, that road he was taking , depending on the divine inspiration. Not intellectual: “may be this, may be that…”, no! Sincerely depending on divine will. So, sincerity means we are simple-minded. We are ready to depend on the divine mercy and direction. This is intuition, we can also say.

Of course we have to be very pure in order to listen to our intuition, to this divine inspiration. Therefore the second element of Bhakti is very much necessary and that is serious efforts. So we have to be very serious about our process. That means we are ready to do a sacrifice. We are ready to take all the trouble that is necessary in order to be purified.

Sincerity also means – no second or hidden motive. As Shrila Prabhupad said: “SIMPLY try to love Krishna!” Don’t over-explain everything – simply try to love God. So that simple-minded feeling must be there.

But if you are serious and sincere about this process, still this is not enough – you need a third element and that is – you have to be brave. You have to be brave enough. Jump! Whenever Krishna’s flute is resounding in your ears, you should run! Don’t calculate: “O, this is not the time, I cannot…” Be brave, do it!

So sincerity, serious efforts and bravery are necessary in spiritual life. This is the conclusion of Shrila Shridhara Maharaj as he is quoting from the “Chaitanya Charitamrita”.



(From lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 24 of May 2006, Sofia)
Once we were discussing what is the best pronunciation of the holly name of Krishna. And we came to the conclusion that the best pronunciation of the name “Krishna” is “Govinda” – Who gives happiness, who gives pleasure. We are not satisfied with Krishna simply! Because Krishna has many aspects – like Vasudev Krishna and Dvarakadesh Krishna – this Krishna and that Krishna. But Govinda has no other name – Govinda is Govinda, He is our beloved cowherd boy. Govinda is for the pleasure of the devotees. So if you worship THAT aspect of Krishna, who provides happiness to everybody – not only to the cows, not only to the bramins, not only to the earth, but also to your cows, to your “go”, to your senses, to your heart; who is the protector of the cows – then full happiness will come to us.
Yoga controls with the big stick. If you want to control yourself with Yoga – that is a danda, stick of punishment. But Krishna has His flute for control. What is the most famous opera of Mozart – “The Magic Flute”. Where did he get the idea?! So everything is coming from divine source. And the magic flute of Krishna is tending the cows. The cows are similar to our senses. The senses are very difficult to control with the stick! But as the cows are ready to run after Krishna’s flute, in the same way the senses can be controlled easily by the sweetness of Krishna. Krishna is running in front, playing the flute, and all the cows are just marching behind Him. In the same way devotees are also running after Krishna. And this is beauty; Krishna controls with His beauty. Not with His power, not with His magnificent aspect, but with His beauty and charm.
Absolute beauty we can find in this divine platform. And this absolute beauty is manifest in the community affairs. Not only an empty creation, magnificent creation – but empty. But it manifests in contact. So therefore our beautiful vision about the spiritual sky is not only full of God, but full of partners of God, the devotees.
So we can find beauty in love, ultimately. Beauty and love are inseparable. Ultimate Beauty is Krishna, ultimate Love is Radha. Somehow they are very, very close to each-other – beauty and love. And the beauty of Krishna is not a convention, it’s not a question of agreement. This is ABSOLUTELY beautiful.
Is there any higher beauty than Krishna’s? Radha’s. Is there any higher beauty than Radha’s? Prema. Who is Prema? Connection. Who is the connection? Give a name? When the beauty of Krishna and the beauty of Radha are combined – that is Chaitanya, the Golden Avatar. That is EXTRAORDINARY beauty. Therefore we are SO fortunate! We can have the combined beauty of Radha and Krishna. Beauty Himself and Love Herself combined in one form! This is extra-blessings!
Radha and Krishna are so close to each-other, that they are united; They are searching each-other so intensively that They come very, very close. And in order to increase that intensity sometimes They are separated, manifested in two persons. So then there is ek pran do deh – sometimes they are one life in two forms. And when they come very close, this is do pran ek deh, two souls in one body. What is that? That is Chaitanya, the Golden Lord. Two prana, two atman are united in one person, in one body. This is love! Deep love, deep spiritual love means we are so much united that although we are two, we become one. And the even higher platform is that although we are one, we separate.


(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2006 május 24, Szófia)
Egyszer arról beszélgettünk, hogy mi Krsna szent nevének helyes kiejtése. És arra jutottunk, hogy a Krsna név helyes kiejtése Góvinda – aki boldogságot, örömet okoz. Nem elégszünk meg egyszerűen Krsnával! Mert Krsnának sok aspektusa van, mint például Vászudév Krsna, Dvárakésa Krsna, ilyen Krsna, olyan Krsna. Góvindának azonban nincs más neve, Góvinda az Góvinda. Ő a mi szeretett tehénpásztor-fiúcskánk. Góvinda a bhakták öröméért van. Így hát ha Krsnának ezt az aspektusát imádod, aki mindenkinek örömet okoz – nem csak a teheneknek, nem csak a bráhmanáknak, nem csak a Földnek, hanem a te teheneidnek is, a te „gó”-dnak, a te érzékeidnek, a te szívednek; aki a tehenek védelmezője – teljes lesz a boldogságunk.
A jóga egy nagy bottal irányít. Ha a jógával próbálod szabályozni magad, akkor az a dandát jelenti, a büntetőpálcát. Krsna azonban a fuvolájával irányít. Melyik Mozart leghíresebb operája? A Varázsfuvola. Vajon honnan vette az ötletet?! Tehát minden isteni forrásból származik. És Krsna varázs-fuvolája felügyeli a teheneket. A tehenek hasonlítanak az érzékeinkhez. Az érzékeket nagyon nehéz bottal féken tartani. Azonban ahogyan a tehenek készek rohanni Krsna fuvolája után, az érzékek is könnyen irányíthatóak Krsna édességével. Krsna fut elöl és fuvoláján játszik, a tehenek pedig mind mögötte menetelnek. Ugyanígy a bhakták is Krsna után futnak. És ez a szépség, Krsna a szépsége által irányít. Nem az erejével, nem a fenséges aspektusával, hanem szépségével és elbűvölő mivoltával.
Az abszolút szépséget találhatjuk meg ezen isteni síkon. És ez az abszolút szépség a kapcsolatokban nyilvánul meg. Nem csak egy üres dolog, fenséges, de üres, hanem megnyilvánul a kapcsolatokban. Ezért a lelki égboltról alkotott csodálatos látásmódunk nem csak Istennel teli, hanem Isten társai is megjelennek, a bhakták. Végül pedig a szépséget a szeretetben találjuk meg. Szépség és szeretet elválaszthatatlanok. A végső Szépség Krsna, a végső Szeretet pedig Rádhá. Valahogyan a szépség és szeretet nagyon-nagyon közel állnak egymáshoz. És Krsna szépsége nem egy egyezmény, nem megállapodás kérdése. Ő korlátlanul szép.
Van olyan szépség, ami magasabb Krsnáénál? Rádháé. Van még ennél is magasabb szépség? Préma. Kicsoda Préma? Kapcsolat. Ki a kapcsolat? Mondjatok egy nevet. Amikor Krsna és Rádhá szépsége egyesül az Csaitanja, az Arany Avatár. Ez a rendkívüli szépség. Ezért vagyunk oly szerencsések! Miénk lehet Rádhá és Krsna egyesített szépsége. A Szépség maga és a Szeretet maga egyesül egy formában! Különleges áldás ez!
Rádhá és Krsna oly közel állnak egymáshoz, hogy egyesülnek. Oly intenzíven kutatnak egymás után, hogy nagyon-nagyon közel kerülnek egymáshoz. Azért, hogy fokozzák az intenzitást néha különválnak, két személyként jelennek meg. Ekkor jelenik meg az ék prán dó déh – néha ők egy élet két testben. Amikor pedig nagyon közel kerülnek, akkor beszélünk a dó prán ék déh-ről, két lélek egy testben. Ki ez? Csaitanja, az Arany Isten. Két prána, két átman egy személyben, egy testben. Ez a szeretet! A mélységes szeretet, a mély lelki szeretet azt jelenti, hogy annyira egyek vagyunk, hogy bár ketten vagyunk, egyek leszünk. Ami pedig még ennél is magasabb szint az az amikor bár egyek vagyunk, különválunk.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 24 май 2006, София)
Веднъж обсъждахме кое е най-доброто произношение на святото име на Кришна. И стигнахме до извода, че най-доброто произношение на името „Кришна” е „Говинда” – Онзи който дарява щастие, който дарява наслада. Не ни е достатъчно просто да кажем „Кришна”! Защото Кришна има много аспекти – Васудев Кришна, Дваракадеш Кришна, такъв Кришна, онакъв Кришна… Но Говинда няма друго име – Говинда си е Говинда, той е нашето любимо пастирче. Говинда донася радост на преданите. Затова ако обожавате ТОЗИ аспект на Кришна, който дарява щастие на всички – не просто на кравите, не просто на брамините, не просто на земята, но и на вашите крави, на вашите „го”, на вашите сетива, на сърцето ви; който е закрилникът на кравите – тогава пълното щастие ще ви залее.
Йога контролира с дебелата тояга. Ако искате да се самоконтролирате с Йога – това е данда, тоягата на назиданието. Вместо това Кришна контролира с флейтата си. Коя е най-известната опера на Моцарт – „Вълшебната флейта”. Откъде е взел идеята, а?! Ето как всичко идва от божествения извор. Вълшебната флейта на Кришна води кравите. Кравите са нашите сетива. Много е трудно да контролирате сетивата си с пръчка! Но точно както кравите са готови да тичат след флейтата на Кришна, по същия начин и сетивата е лесно да бъдат завладяни от сладостта Му. Кришна бяга напред и свири на флейтата си, и всички крави просто идват след Него. Така и бхактите тичат след Кришна. В това е красотата: Кришна ни владее чрез красотата си. Не чрез силата си, не чрез величествения си аспект, а с красотата и очарованието си.
В божествената равнина можем да намерим абсолютната красота. И тази абсолютна красота се разкрива чрез взаимоотношенията. Творението не е празно, не е великолепно но пусто. То се проявява във взаимоотношенията. Затова и нашата красива визия за духовното небе е изпълнена не само с Бога, но и със спътниците на Бога, с преданите.
Тъй че в крайна сметка откриваме красотата в любовта. Красотата и любовта са неделими. Върховната Красота е Кришна, а върховната Любов е Радха. Те някак са много, много близо един до друг – Красотата и Любовта. И красотата на Кришна не е конвенция, не е един вид договореност. Това е АБСОЛЮТНАТА красота!
Нима има по-голяма красота от тази на Кришна? Радхината. А има ли по-голяма красота от тази на Радха? Према. Какво е Према? Връзката, но назовете я по име? Когато красотата на Кришна и хубостта на Радха се слеят – това е Чайтанйа, Златният Аватар. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА красота! Затова сме такива щастливци! Ние имаме слятата красота на Радха и Кришна. Самата Красота и самата Любов слени в един облик! Това е изключителна благословия!
Радха и Кришна са толкова близо един до друг, че се сливат; търсят се толкова неистово, че идват много, много близо. И за да усилят тази интензивност понякога те се разделят, проявяват се в две личности. Тогава те са ек пран до дех – един живот в две снаги. А когато се приближат и се слеят, тогава са до пран ек дех – две души в една снага. Какво е това? Това е Чайтанйа, Златният Бог. Две прани, два атмана са се слели в едно тяло. Това е любов! Дълбока любов! Дълбоката духовна любов означава че сме толкова слени, че макар да сме двама, ставаме един. И нататъка – дори още по-висшето ниво е, че макар да сме един, ние се разделяме.


(из лекции Б.K.Tирта Махарадж, 24 мая 2006 года, София)
Однажды мы обсуждали как лучше произносить святое имя Кришны. И мы пришли к выводу что лучшее произношение имя Кришны есть „Говинда” – тот кто приносит счастье, дает наслаждение. Нам не просто достаточен Кришна! Так как у Кришны много аспектов– как Васудев Кришна и Дваракадеш Кришна – этот Кришна и тот Кришна. Но у Говинды нет другого имени – Говинда есть Говинда, Он наш горячо любимый мальчик пастух. Говинда отрада преданных. Так что если вы будете обожать ЭТОГО аспекта Кришны, что приносит счастье каждому – не только коровам, не только браминам, не только земли, а также и вашим коровам, вашей энергии, вашим восприятиям, вашему сердцу, тот кто покровитель коров – тогда полное счастье придет к нам.
Йога контролирует большой палкой. Если вы желаете контролировать себя йогой – это данда, палка наказания. А у  Кришны есть флейта для контроля. Какая самая известная опера Моцарта – “Волшебная флейта”. Откуда он взял эту идею?! Итак все приходит из божественного источника. И волшебная флейта Кришны  направляет коров. Коровы похожи на наши восприятия. Их очень трудно контролировать палкой! Но так как коровы готовы последовать за флейтой Кришны, тем же самым способом восприятиях можно контролировать легко  сладостью Кришны. Кришна бежит впереди, играя на флейте и все коровы просто двигаются за Ним. И преданные также бегут за Кришной. И это красота; Кришна управляет своей красотой. Не своей властью, не своим величественным аспектом, а своей красотой и очарованием.
Абсолютною красоту мы можем найти на этой божественной платформе. И эта абсолютная красота проявляется в отношениях. Не только пустое создание, великолепное создание, но пустое. Но она проявляется в контакте. Поэтому наше красивое представление духовного неба не только полно Богом, но полно спутниками Бога, преданными.
И так мы можем найти красоту в любви, в конечном счете. Красота и любовь неразрывно связаны. Абсолютная Красота Кришна, абсолютная Любовь Рада. Каким то способом они очень очень близки один другому – красота и любовь. А красота Кришны не просто конвенция, она не вопрос соглашения. Она АБСОЛЮТНАЯ красота.
Есть красота выше красоты Кришны? Красота Рады. Есть красота выше красоты Рады?  Према. Кто према? Связь. Кто связь? Назовите имя? Когда красота Кришны и Красота Рады связаны– это Чайтаня, золотой Аватар. Это ИСКЛЮЧИТЕЛНАЯ красота. Поэтому мы так счастливы! Мы можем испытать вместе красоту Рады и Кришны. Сама Красота и сама Любовь в одной форме. Это особая благодать!
Рада и Кришна так близки один к другу что они едины; они ищут друг друга так интенсивно что они подходят очень близко. И чтобы увеличить эту интенсивность иногда Они  расходятся, проявляясь в двое личностей. Тогда есть ек пран до дех – иногда они одна жизнь в двух формах. А когда они подходят очень близко, это до пран ек дех, две души в одном теле. Что это? Это Чайтаня, Золотой повелитель. Две праны, два атмана объединяются в одну личность, в одном теле. Это любовь! Глубокая любовь, глубокая духовная любовь означает что мы так едины что даже если нас двое мы становимся одно. А еще на высшей платформе даже если мы одно, мы разъединяемся.


В шастрите има истории, как Бхригу Муни искал да провери боговете. Той оскърбил всеки, когото срещнал, защото желаел да ги изпита – Шива, Брахма, а също и Вишну. Шива оскърбил с мисли. Брахма оскърбил с думи, не му отдал дължимата почит. Но Вишну оскърбил с ритник! И каква била реакцията на Бог Вишну? Той рекъл: „О, надявам се не си нарани крака?” Бхригу ритал Бог Вишну, а Неговата основна грижа била: „Дали не си удари крака?” Тогава всички риши муни стигнали до заключението че „Вишну е Върховният” тъй като не бил засегнат.

Бхригу Муни обидил Шива като си помислил: „Хей, този Шива има доста странни привички – маже пепел по тялото си и всички останали мистични неща… грозничко е!” Само някакви си чувства! Но Шива начаса бил оскърбен, бил почти готов да приключи с него. След това когато Бхригу Муни срещнал Татко Брахма, той го обидил като не му отдал нужния респект, обидил го с думи. Разбира се, Брахма също се оскърбил: „Хей синко, аз съм по-старши, аз съм твой баща, защо не ми отдаваш дължимата почит – на това ли съм те учил?” Все пак той бил малко по-мек в реакциите си. Но Бог Вишну бил толкова внимателен, че единственото му безпокойство било доброто състояние на крака на Бхригу Муни.

Как можем да се научим на истинско смирение? Като следваме примера на чистите предани. Това е най-добрият начин да се научим на смирение.

Веднъж служих заедно с един бхакта в продължение на два месеца. И когато трябваше да се сбогуваме, той ми даде съвет: „Ключът за встъпване в божествената област е смирението. Отнеси това послание със себе си.”



Mar

24

In the shastras we have stories that for example Bhrigu Muni was testing the demigods. So he offended everybody he met, because he wanted to test them– Shiva, Brahma and Vishnu also. He offended Shiva by thoughts. He offended Brahma by words, not giving proper respect. But Vishnu he offended by kicking! And what was the reaction of Lord Vishnu? He said: “O, I hope you did not hurt your feet!” He was kicking Lord Vishnu and His main concern was: “O, may be you hurt your leg?” And then all the rishi munis came to the conclusion: “Yes, Vishnu is the highest”, because he was not offended.

Bhrigu Muni offended Shiva by thinking: “Hey, this Shiva has such strange habits – smearing with ashes the body and all these mystical things…it’s little ugly!” Only little feelings. Shiva immediately was offended, he was almost ready to finish with him. Then when Bhrigu Muni met Father Brahma, he offended by not giving proper respect, by words he offended. Of course Brahma was also offended: “Hey my son, I’m senior, I’m your father, how is it that you don’t give proper respect – this is what I told you?!” But he was a little bit more mild in his reaction. Lord Vishnu was so tender in His reaction, that His main concern was the good condition of Bhrigu Muni’s feet.

How can we learn real humility? By following the example of a pure devotee. This is the best way to learn real humility.

Once I was serving together with a devotee for two months. And when I had to say “good bye”, he was giving me an advice. He said: “The entrance key to the divine realm is humility. Take this message with you!”