Category RSS

Calendar

January 2010
M T W T F S S
« Dec   Feb »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031



Archive for January, 2010

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 9 of September 2005, Ahtopol)
Those, who had achieved the causeless mercy of Lord Nityananda – he is the archetype of guru, the teacher, the help – who had achieved the mercy of a master, for them the material desires become insignificant. Why? Because I have got something much better. I’ve got a higher taste. And if we feel the higher taste it’s VERY easy to give up the lower taste. When you only fight with the lower taste, it’s almost no end of the story.
Therefore we need a higher cultivation. A lower taste means anartha – no artha, no value. So if we cultivate no values, what kind of results we expect? Therefore we have to cultivate good values – that is, you remember – artha pravritti. Anartha nivritti – non cultivation of any values and atrha pravritti – cultivation of values.
But how to do this? Simply if we practice with pure intention the devotional tradition and if we check everything on the balance of acceptance – that I can fully accept with my heart and soul –then I can perform on the appropriate level, in the necessary mood. If I cannot give my heart fully, if I cannot agree fully with the advice or with the steps, it will be very difficult to reach the goal. We can do, we can perform, but the result will be missing, it will be postponed.
Therefore it is suggested by Shrila Shridhara Maharaj that we should measure the things on the scale of guru, shastras, sadhu. The basic principle is the shastras, the scriptures; then the advice of the spiritual master and the practice of the saints. And there is a very important fourth element also and this is the heart and soul. Sometimes we are ready to neglect this element; although I feel that this is very important. And if we have the willingness to take, to perform, to follow even the most difficult and the most unusual expectation, then we are off the hook, it’s not necessary to perform that.
Once a young man was calling me and he told me: “O, I’m going to marry.” Very nice, my boy! And he said: “And the lady is also a devotee and she is very nice! The only problem is that she is living in a different country. And whenever we talk on the phone, very nice conversations we have. But when I suggest to her that she should come to me or I should go to her, she rejects!” Because this devotee is of very fiery nature, so if he wants something, he wants it very fast, very quick. So I told him: “My dear boy, you have to be ready to wait for seven years and then you can be sure the lady will come.” And he was shocked: “I have to wait for SEVEN years!!!” And I tried my best to make him understand that he doesn’t have to wait seven years – only he has to have the WILLINGNESS to wait for seven years.
In the same way, if we have this WILLINGNESS then we can perform. If difficult or demanding advice is coming to us and we have the willingness, then either it will be very easy to perform, or we don’t really have to perform, to take the trouble. By achieving mercy, by getting mercy we can go very smoothly. And divine mercy never leaves us. One great mistake is when you feel that I’m not connected. Show me one place where Krishna is not there! Show me one moment when you are not connected! This is a permanent, an overall contact! This is the way to establish a permanent state of consciousness. Therefore I fully agree as I have learned from Ashoka that love is not a feeling, this is a vision, this is an approach. This should be a permanent state of our consciousness, not transitory feelings. Because that is “sthai”, that is permanent. Sthai is the next step; when you have this anartha nivritti and artha pravritti, when you cultivate your values, then you can come to an established level. So our vision to the world should be this generous, this friendly; we must have a friendly view.


(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2005. szeptember 9, Ahtopol)
Azok számára, akik elnyerték Nitjánanda indokolatlan kegyét – ő a guru archetípusa, a tanító, a segítség – akik elnyertél a mester kegyét, az anyagi vágyak jelentéktelenekké válnak. Miért? Mert valami sokkal jobbat kaptam. Egy magasabb ízt. És ha megéreztem a magasabb ízt, NAGYON könnyű feladni az alacsonyabbat. Amikor csak harcolsz az alacsonyabb ízzel, az egy végtelen történet. Magasabb rendű gyakorlatra van szükségünk. Az alacsonyabb íz anartha – nem artha, nem érték. Ha tehát az értéktelenséget gyakoroljuk, milyen eredményt várunk? Gyakoroljuk ezért inkább a jó értékeket, ami emlékeztek, az artha-pravrtti. Anartha-nivrtti – az értéktelen tényezők kerülése és artha-pravrtti – az értékek gyakorlása.
De hogyan csináljuk ezt? Ha tiszta szándékkal gyakoroljuk a lelki tradíciót és megvizsgálunk mindent, mielőtt elfogadnánk – akkor tudom szívvel-lélekkel elfogadni – akkor tudjuk a megfelelő módon és a szükséges hangulatban gyakorolni. Ha nincs ott teljesen a szívem, ha nem tudok teljesen egyet érteni a tanáccsal, vagy a szükséges lépésekkel, nagyon nehéz lesz elérni a célt. Próbálkozhatunk, de nem lesz eredménye, vagy pedig várat magára.
Ezért ajánlja Sríla Srídhar Mahárádzs, hogy a guru, sásztra, szádhu mércéjén keresztül vizsgáljuk meg a dogokat. A sásztrák az alap, az írások; aztán jön a lelki tanítómester útmutatása és végül a szentek példamutatása. És van egy nagyon fontos negyedik elem is, és az a szív és a lélek. Néha hajlamosak vagyunk figyelmen kívül hagyni ezt az összetevőt; habár én úgy érzem ez nagyon fontos. És ha készen állunk elfoganni, eleget tenni, követni még a legnehezebb, legszokatlanabb elvárásokat is, akkor megszabadulunk a hurokról; nem is szükséges megtenni azokat.
Egyszer felhívott egy fiatalember és azt mondta: „Megházasodom.” Nagyon jó, fiam! És így folytatta: „A hölgy szintén bhakta, és egy nagyon jó bhakta! Az egyetlen probléma, hogy egy másik országban él. Bármikor beszélünk telefonon, nagyon jó beszélgetéseink vannak. Azonban ha azt javasolom, hogy jöjjön el látogatóba, vagy, hogy én látogatom meg őt, azt mindig elutasítja!” Ez a bhakta nagyon tüzes természetű, ha akar valamit, azt azonnal akarja. Ezért azt mondtam neki: „Kedves fiam, készen kell állnod akár hét évet is várni, és akkor biztos lehetsz majd benne, hogy eljön a hölgy.” Megdöbbent: „Hét évig kell várnom!!!” Mindent megpróbáltam, hogy megértessem vele, hogy igazából nem kell hét évet várnia, csak hajlandónak kell lennie rá, hogy akár hét évet is várjon.
Ugyan így, ha van hajlandóság, akkor képesek vagyunk bármit megtenni. Ha valamilyen nehéz, vagy nagy követelményeket támasztó tanácsot kapunk és megvan a hajlandóság, akkor vagy nagyon könnyű lesz véghezvinni, vagy egyáltalán nem is kell, nem kell vállalni a bonyodalmakat. Ha elnyerjük a kegyet, simán haladhatunk előre. És az isteni kegy sosem hagy el minket. Az egyik nagy tévedés, amikor azt hiszed, hogy nincs meg a kapcsolat. Mutass egy helyet ahol nincs ott Krsna! Mutass egy olyan pillanatot, amikor nem vagy kapcsolatban vele! Ez egy állandó és átfogó kapcsolat! Ez az út egy állandó tudatállapot megalapozásához. Ezért teljes mértékben egyet értek azzal, amit Asókától tanultam, hogy a szeretet nem egy érzés, hanem egy látásmód, egyfajta hozzáállás. A tudatosságnak egy állandó állapota kell, hogy legyen ez, nem átmeneti érzések. Mert az a szthájí, az állandóság (maradandó, tartós). A szthájí a következő lépés; amikor megvan az anartha-nivrtti és az artha-pravrtti, amikor ápolod az értékeket, akkor léphetsz egy megalapozott szintre. Látásmódunk a világgal kapcsolatban tehát legyen ilyen nagylelkű, ilyen barátságos; baráti látásmóddal kell rendelkeznünk.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 9 септември 2005, Ахтопол)
Онези, които са получили безпричинната милост на Бог Нитйананда – който е архетип на гуру, на учителя, на помощника – за тях материалните желания стават незначителни. Защо? Защото съм се сдобил с нещо далеч по-ценно. Опитал съм по-висш вкус. А ако сме усетили по-висш вкус е МНОГО лесно да се откажем от по-нисшия. Когато само се борим срещу по-нисшия, това е почти безкрайна история. Затова е нужно да култивираме нещо по-висше. Нисшият вкус означава анартха – липса на артха, липса на ценност. Ако нямаме никакви ценности, що за резултати очакваме? Нека развиваме положителните ценности – това, както знаете, се нарича артха правритти. Анартха нивритти – никакво култивиране на каквито и да било ценности и артха правритти – развиване на ценности.
Но как да направим това? Просто ако следваме традицията на предаността с чисто намерение и ако проверяваме всичко на везните на приемането – че приемам всичко с цялото си сърце и душа – тогава ще можем да изпълняваме всичко подобаващо, в необходимото настроение. Ако съм неспособен всецяло да вложа сърцето си, ако не мога напълно да се съглася с напътствията и със стъпките, ще бъде много трудно да постигна целта. Можем да правим всичко, да го изпълняваме, но няма да има резултат, или ще бъде отсрочен.
Затова предложението на Шрила Шридхара Махарадж е да оценяваме нещата по скалата на гуру, шастра, садху. Основният принцип са шастра, писанията; следват съветите на духовния учител и примера на светците. Но съществува един много значим четвърти елемент и това е сърцето и душата. Понякога ние сме готови да пренебрегваме този елемент, макар той според мен да е много важен. А когато имаме готовността да се заемем с изпълнението, да последваме дори най-трудните и необичайни очаквания, тогава вече не сме на куката, не се налага да правим това.
Веднъж ми се обади един младеж и ми каза: „Ще се женя.” Много добре, моето момче! Той добави: „Момичето също е бхакта и е много добра! Единственият проблем е, че живее в друга държава. И когато си говорим по телефона, разговорите ни са много хубави. Но само щом предложа тя да дойде при мен или аз да ида при нея, тя отказва!” Защото този бхакта е с много огнен темперамент, тъй че когато иска нещо, той го иска незабавно, начаса! Затова му казах: „Мое скъпо момче, трябва да си готов да чакаш седем години и тогава можеш да си сигурен, че тя ще дойде.” Той беше шокиран: „Да чакам СЕДЕМ години!!!” А аз всячески се опитах да го накарам да разбере, че не е нужно да чака седем години, а просто да е ГОТОВ да чака седем години.
По същия начин, ако имаме тази ГОТОВНОСТ, тогава ще можем да изпълняваме. Ако получим трудно, взискателно напътствие, но имаме желанието да го последваме, тогава или ще бъде много лесно да го направим, или няма да има нужда да го извършваме, да поемаме грижата. Постигнем ли милост, получим ли милост можем да вървим напред много леко. А божествената милост никога не ни изоставя. Огромна грешка е да си мислите, че не сте свързани. Покажете ми едно място, където Кришна го няма! Посочете ми един миг, в който да не сте свързани! Това е постоянна, цялостна връзка! Този е начинът да се постигне и постоянно състояние на съзнанието. Затова съм напълно съгласен с нещо, което научих от Ашока: че любовта не е чувство, а виждане; тя е начин, по който гледаме на света. Тя трябва да е постоянното състояние на съзнанието ни, а не някакви преходни чувства. Защото това се нарича „стхай”, постоянно. Стхай е следващата стъпка; след като сте преминали анартха нивритти и артха правритти, след като сте развили ценностите си, тогава достигате до едно стабилно ниво. Тъй че нашето виждане за света трябва да е толкова великодушно, щедро и приятелско.


(из лекции Б.К.Тиртха Махарадж, 9 сентября 2005 года, Ахтопол)
Те, кто постигнули беспричинную милость Бога Нитьянанды, который является архетипом гуру, учителя, помощника – для них материальные желания становятся незначительными. Почему? Потому что я добился чего-то более ценного. Я изведал высшего вкуса. А если мы изведали высшего вкуса ОЧЕНЬ легко отказаться от низшего. Если только бороться против низшего вкуса, это почти бесконечная история. Поэтому нужно культивировать нечто высшее. Низший вкус означает анартха – недостаток артха, недостаток ценностей. Если нет у нас никаких ценностей, каких же результатов можно ожидать? Пусть будем развивать положительные ценности – это, как вам известно, называется артха правритти. Анартха нивритти – никакое культивирование каких-либо ценностей и артха правритти – развитие ценностей.
Но как это сделать? Если просто будем следовать традиции преданности с чистыми намерениями и проверять все на весах приятия – что я все принимаю целиком сердцем и душой – тогда мы сможем выполнять все на подобающем уровне, в необходимом настроении. Если я неспособен всецело вложить мое сердце, если я не могу вполне согласиться с напутствиями и шагами, мне будет очень трудно достичь цели. Мы можем все делать, выполнять, но результата не будет или он будет отсрочен.
Поэтому Шрила Шридхара Махарадж предлагает нам оценивать вещи по скале: гуру, шастра, садху. Основной принцип – шастра, писания; затем следуют советы духовного учителя и пример светцов. Существует еще один очень значимый четвертый элемент и это сердце и душа. Мы иногда готовы забыть об этом элементом, хотя я думаю что он очень важный. А когда у нас есть готовность заняться выполнением, последовать даже самые трудные и необычные ожидания, тогда мы уже не на крючке, нам не приходиться этого делать.
Однажды мне позвонил молодой человек и сказал: „Я собираюсь жениться.” „Очень хорошо, сынок!” Он добавил: „Девушка тоже бхакта и очень добрая! Единственная проблема то, что она живет в другом государстве. И когда мы разговариваем по телефону, наши разговоры очень приятны. Но только как я предложу ей приехать ко мне или скажу что я поеду к ней, она мне отказывает!” Так как у этого бхакты очень огненный темперамент, когда он чего-то хочет, то хочет сразу, сейчас! Поэтому я ему сказал: „Дорогой мой, тебе надо быть готовым ждать семь лет и тогда ты можешь быть уверен, что она приедет.” Он был в шоке: „Ждать СЕМЬ лет!!!” А я всячески постарался дать ему понять, что не нужно ему действительно ждать семь лет, а просто иметь ГОТОВНОСТЬ ждать семь лет.
Таким же образом, если есть ГОТОВНОСТЬ, тогда мы сможем выполнять. Когда получим трудное, взыскательное напутствие, но есть желание последовать, тогда будет или очень легко это сделать, или не будет необходимости выполнять, заботиться об этом. Однажды постигнув милости, получив милость и мы можем идти вперед очень легко. А божественная милость никогда нас не оставляет. Огромная ошибка думать, что вы не связаны. Покажите мне одно место, где не было бы Кришны! Укажите мне одно мгновение в котором вы не связаны! Это постоянная, целостная связь! Это и есть способ достичь постоянного состояния сознания. Поэтому я вполне согласен с чем-то что я научил от Ашоки: любовь это не чувство, а взгляд на жизнь; она способ, которым мы смотрим на мир. Она должна быть постоянным состоянием сознания, а не каким-то переходным чувством. Потому что это называется „стхай”, постоянно. „Стхай” следующий шаг; после того как Вы прошли анартха нивритти и артха правритти, развили свои ценности, тогда достигаете стабильного уровня. Так что наш взгляд на мир должен быть в такой же степени великодушным, щедрым и дружеским, мы должны смотреть на мир дружескими глазами.


Да консултираш хората за едни и същи проблеми десет години наред е безсмислено, просто е загуба на време. Затова основен принцип при консултирането е: „За теб и с теб съм готов да сторя всичко. Но вместо теб – нищо.” И началото на промяната е да се изостави лошия навик. Ако отида при духовен авторитет и му кажа: „Слушай, имам проблем, но не искам да се променям. Помогни ми, но аз няма да си мръдна пръста” това няма как да стане. Казано е: недей да питаш садху, ако не си готов да приемеш съвета му. Не е задължително да питаш. Но ако питаш, трябва да знаеш правилото: питаш ли, трябва и да следваш. Това е въпрос на духовна култура. В това се състои квалификацията на онзи, който търси помощ – той трябва да е ГОТОВ да последва съвета.

Обичайно в проблемите на хората могат да се проследят две-три основни и съвсем еднакви неща: лоши спомени от детството, проблеми с бащата и майката, липса на обич която не са получили, някакви сексуални проблеми, такива неща… Обикновено такива са „великите” проблеми на човечеството, нищо особено. Всеки си мисли: „О, моят случай е много сериозен.” Не, навсякъде се все същите стереотипни проблеми. Разбира се, напълно съгласен съм, че за човека собствените му проблеми са огромни. На мен ми е лесно да се изкарвам много умен по отношение на твоя проблем и да ти давам добри съвети, макар да съм неспособен да се оправя със собствения си живот. Затова има и друго правило: да внимаваш какъв съвет даваш на другите.

Веднъж една майка отишла при гуру с детето си и му казала: „Скъпи учителю, имам проблеми с това дете!” „Кажи какъв е проблема, майко, детето е толкова сладко!” Тя отвърнала: „Точно в това е проблема! Той яде твърде много сладко! Неспособна съм да го контролирам. Можеш ли да ни помогнеш?” Гуру се замислил за миг и казал: „Елате пак след две седмици.” И тъй, след две седмици те се върнали, а майката очаквала върху момчето да бъде приложен някакъв специален трик Но гуру просто рекъл: „Скъпо момче, не бива да ядеш прекалено много сладко!” Майката се смаяла и накрая попитала: „Не можеше ли да кажеш това на момчето ми преди две седмици?” А гуру отвърнал: „Не! Защото по него време самият аз ядях прекалено много сладко. Затова най-напред трябваше да променя СВОЯ навик, за да имат думите ми ефект.”

Това е напълно вярно: без самите вие да го практикувате няма да има ефект. Разрешенията на проблемите обикновено са съвсем простички: „Прави това и това, опитай се да бъдеш по-добър, мантрувай си мантрите, моли се на Бог.” Какво може да кажете: „Страдам поради лошото си съзнание” Ами ела в добро съзнание! Какво може да се рече – посланието винаги е съвсем просто. Но ако идва от чист източник, то ще има неимоверна сила. Идва ли от лош източник, ще има катастрофален ефект. Затова се казва: „Да се слуша Хари-катха от не-вайшнавски източник е така опасно, както да се пие мляко, докоснато от устните на змия.” Змиите обичат мляко, но докоснат ли го, то става отровно. Млякото се счита за най-добрата, най-чистата храна, но когато е отровено, то убива. По същия начин най-благотворното послание което изобщо можем да чуем са божествените разговори за Бога. Но ако те идват от неквалифициран, оскърбителен източник, това е пагубно.



To consult people on the same problems for ten years – it’s useless, it’s a waste of time! Therefore the main principle about consultation is: “For you and with you I’m ready to do anything. But instead of you – nothing.” And the start of the change is that I give up the bad habit. So if I go to a spiritual authority and say: “Listen, I have a trouble, but I don’t want to change. Help me, but I will not do anything.” How is that, it’s impossible! It is suggested: Don’t ask a sadhu if you are not ready to accept the advice. It’s not obligatory to ask. But if you ask, you should know the rule: if you ask, you should follow.
So this is a question of spiritual culture. And this is the qualification of the person seeking help – that he should be READY to follow the advice.

Usually in the problems of the people could be traced back two-three vary basic and very similar things: bad impressions in childhood, problems with father and mother, lack of affection that they did not received, some sexual problems, like this… Basically these are the “great” troubles of humanity, nothing special. Everybody thinks that “O, my case is very serious!” No, these are the same stereotype problems. Of course, I fully agree that for a person his or her own problems are very great. It’s very easy for me to be clever in your case and give good advice to you, although I’m not able to handle my life. So therefore another rule: that you should pay attention to the advice that you are distributing to others.

Once a mother approached a guru with her child. And the mother told the guru: “Dear master, I have a problem with this kid!” “O mother, tell me what is the problem, the kid is so nice!” And she said: “A, this is the problem. He takes too much sweets. I’m unable to control this kid. Can you help?” Guru was thinking for a while and he said: “Come back two weeks later.” So two weeks later they return and the mother was expecting some special trick on the boy, but finally the guru said: “My dear boy, you should not take too much sweets!” The mother was perplexed and finally said: “Couldn’t you tell the same message to my boy two weeks ago?” And he said: “No! Because at that time I was taking too much sweets myself. So first I had to change MY habits and then my words will have some effect.”

This is very much true; without practicing you cannot have effect. Solution of the problems is usually very simple message: “Go on like this, try to improve yourself, chant your mantras, pray to God.” What can you say: “O, I’m suffering because of my bad consciousness.” Come to good consciousness! What can be said – message is very simple, always. But if it is coming from a pure source, then it will have great effect. If it is coming from a bad source, it will have a disastrous effect. Therefore it is said: “To listen for Hari-katha from a-vaishnava sources is dangerous just like the milk, touched by the lips of a snake.” The snake likes the milk; but when the snake touches the milk it becomes poisonous. Milk is considered the best foodstuff, the most purified; but when it is poisonous, then it’s killing. In the same way the most beneficial message that we can ever have this is the divine talks about God. But if it is coming from unqualified source or an offensive source, then this is detrimental.



На санскрит когато искаш да подчертаеш нещо много важно, го повтаряш. Духовна душа – повтаряш го, макар да значи едно и също. Бездруго не съществува материална душа; но обратното го има – духовно тяло съществува! Така че няма материална душа, има духовна душа и има духовно тяло. „Духовна душа” означава качеството на живото същество. Използват се различни термини, като например „джива”. Джива означава живо същество – значи има живот, а животът не идва от тялото, животът идва от душата. Природата на това живо същество е „брахман” – трансцедентална, не-материална, духовна. И това е същността в тялото – затова се нарича „атман”. От която и точка да тръгнем, стигаме до свръхестествения аспект. Душата притежава сила. А духовната душа, можем да кажем, е душа с качества. Както „познанието” е да разберем че сме души, а „мъдростта” – че като духовни души принадлежим на Бога. Това е по-висше разбиране. Ние сме не просто души, ние сме духовни души.

Можем да станем богоподобни. Богоподобни – това е достижимо. Казва се: „Онези които познават брахман могат да станат като брахман.” Защото ние имаме еднакви качества; но различни личности. Всички сме души, но Той си е Той, а вие сте си вие. Така че съществува единство, съществува и различие. Защото различността засилва красотата.



Jan

25

In Sanskrit when you want to stress something that is very important, then you repeat it. Spirit soul – you repeat, although this is the same. Because there is no material soul; but there is the opposite – spiritual body exists! So there is no material soul, there is spiritual soul and there is spiritual body. So “spirit soul” means the quality of the living entity. There are different terms used, like “jiva”. Jiva means living entity – so there is life; life is not coming from body, life is coming from soul. Then the nature of this living entity is “brahman” – transcendental, not material, spiritual. And this is the essence in the body – therefore it is called “atman”. From whatever point we start we come to the supernatural aspect. Soul has power. And spiritual soul we can say is qualified soul. Like “knowledge” is that we understand we are souls, we are spirit souls; but “wisdom” means that as a spirit soul I belong to God. So that is higher conception. You are not a simply soul, you are a spirit soul.

You can become god-like. God-like, that you can achieve. It is said: “Those who know brahman, they can become like brahman.” Because we have the same quality. But we have different personality. Soul- soul, but He is He and you are yourself. So there is unity and there is difference. Because opposition enhances the beauty.



Jan

22

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 9 of September 2005, Ahtopol)
Narottam das Thakur is a very special person, as you all know. And the name is very instructive, because “nara” means “man, human being” and “uttam” means “highest”. So Narrottam is superhuman. BUT then also comes “das” – high type of person in a low position, in a service position. I think this is the appropriate vaishnava ideal what kind of mentality we should have. We should become superhuman in one sense; and on the other hand we should become humble servants of God and people.
How to become superhuman? Not by force, not by power. It is also possible – to gain more and more power. But if we collect our power against the divine arrangement and harmony of the world or if we hurt others’ feelings, then later on we have to pay the price. So how a devotee is collecting power? By distributing. By distributing the Holly Name, by chanting aloud, ALOUD the Holly Name devotional power is generated. So if we hurt the interest, or the sphere, or the emotional life of others, then we can say that this is harm, this is kind of sinful activity, intrusion. And there is a level in human existence, where sinful activities cannot stand without being measured and balanced. That is the level of justice. But justice will not make us happy. But mercy can be extended where justice stops.
Therefore if we can combine these two aspects – to become superhuman, I mean beyond the normal, the average human capacities – to become a real human being AND in a humble way…! This is Narottam das. High type of person in a low position; therefore WE add “Thakur”. What is “Thakur”? Lord. Actually this was used, as far as I know, also as a title of God, Lord, Supreme. So: the high type of person in a low position – he is our Lord.
We have to treat Chaitanya nice. We have to find a way how to do this. But following the footsteps of the previous acharyas we can learn something about this. Because what is the desire of Narottam das Thakur? “When I will be trembling when calling out Gauranga? When tears will decorate my eyes while chanting the names of Lord Hari?” And this is not a false demonstration of pseudo-feelings, but something real – and the real things you usually hide. If we have this desire, then this is the way to become superhuman, to become Narottam – nara uttama.
“Wherever You are, that is Vrindavan.” If we have this vision, if we treat Chaitanya nice – wherever You are, that is Vrindavan – it’s very easy to come to Vrindavan.


Jan

22

(B. K. Tírtha Mahárádzs leckéjéből, 2005. szeptember 9, Ahtopol)
Ahogy mindannyian tudjátok, Naróttam dász Thákur egy nagyon különleges személy. A neve pedig nagyon kifejező, mert „nara” azt jelenti „ember” és „uttam” azt jelenti „legfelsőbb/legmagasabb”. Naróttam tehát emberfeletti. De ott van a „dász” kifejezés is, emelkedett személy, alacsony helyzetben, szolga pozícióban. Azt gondolom ez a megfelelő vaisnava példakép arra nézve, hogy milyen legyen a gondolkodásmódunk. Bizonyos értelemben emberfelettivé kell válnunk, másrészt pedig legyünk Isten és az emberek alázatos szolgái.
Hogyan válhatunk emberfelettivé? Nem erőszakkal, nem erővel. Lehetséges persze egyre több erőre szert tenni. Ha azonban ezt a világban lévő isteni elrendezéssel és harmóniával szemben gyűjtögetjük, vagy ha megsértjük mások érzéseit, később nekünk is meg kell fizetni az árát. Hogyan gyűjt tehát egy bhakta erőt? Úgy hogy osztogatja. A Szent Nevet osztogatva, hangosan énekelve, lelki erő keletkezik. Ha tehát megsértjük mások érdekszféráját, érzelmi életét, akkor mondhatjuk azt, hogy az egy sértés, egyfajta bűnös cselekedet, erőszakos beavatkozás. És van az emberi létezésnek egy síkja ahol a bűnös cselekedetek megmérettetnek és kiegyensúlyoztatnak. Ez az igazságosság szintje. De az igazság nem tesz boldoggá. A kegy azonban túlmutat az igazságosságon.
Ezért tehát kombináljuk ezt a két aspektust – váljunk emberfelettivé, úgy értem váljunk az átlag felettivé, túl az átlagos emberi képességeken – hogy igazi emberi lényekké lehessünk, és mindezt alázatos módon…! Ez Naróttam dász. Emelkedett személy, alacsony helyzetben, ezért mi hozzá tesszük a „Thákur” szót. Mit is jelent ez? Úr. Igazából, amennyire én tudom, ezt a kifejezést használták Isten megnevezésére is, Úr, Legfelsőbb. Tehát egy emelkedett személy, alacsony helyzetben, ő a mi Urunk.
Bánjunk szépen Csaitanjával. Meg kell találnunk a módját. Az előző ácsárják nyomdokait követve tanulhatunk valamit erről. Mert mire vágyik Naróttam dász Thákur? „Mikor fog el a remegés Gauránga nevét kiáltozva? Mikor fogják könnyek díszíteni a szemem az Úr Hari neveit zengve?” És ez nem valamiféle ál-érzések hamis megnyilvánulása, hanem valós dolog, amit általában rejtve tartunk. Ha ez a vágyunk, akkor ez az út, amely által emberfelettivé válhatunk, Naróttammá – nara uttama.
„Bárhol is légy, ott van Vrndávan.” Ha ilyen a látásmódunk, ha szépen bánunk Csaitanjával – bárhol is légy, ott van Vrndávan – nagyon könnyen eljuthatunk Vrndávanba.