Category RSS

Calendar

September 2009
M T W T F S S
« Aug   Oct »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  



Archive for September, 2009

(From lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 2 of July 2005, Sofia)
Secrets… Where do you hide your secrets? The greatest secrets of life and existence are written in the heart of a pure vaishnava. Because somebody is living in the heart of a pure devotee and that is Radha-Krishna. And in the heart of Krishna there is also living somebody. That is the pure vaishnava. So in this way they share their hearts with each-other.
Therefore if we want to make a loving search for the Supreme Lord, if we want to follow that example, then we should search in the hearts of the pure souls. They are a little bit closer on the practical level. But if you really want to find them, where you should search? You should search in the heart of Krishna. In this way they share the most profound and most secret place.
The space inside the heart is also called “guha”. What does it mean guha? Hidden or secret place. And that little space inside the heart is so great, so expansive, that even God can fit into that space. And such a place is very expensive and valuable! Because what is valuable for you – that you keep secret. You can buy a big safe, you can put inside the wall and all the bonds and assets and money you can hide there. But it’s nothing! You cannot preserve that for a long time. Because it’s under the influence, under the care of Lakshmi Devi, and like ladies she is also “chanchalam” type – coming and going, not really fixed in one place. So our material assets we cannot put into a safe.
But according to the capacities of the people, they collect their assets on different levels. What is the asset of a bramin? Austerity, wisdom, knowledge… And for a kshatriya?
Strength, power… And for a vaishya? This is money, very practical! And for a shudra? It’s not service! It’s only time. He only collects time, gets older and older. Because service is the asset of the vaishnava. But that is the top, it’s not the bottom. Even higher than wisdom. Even higher than knowledge. Because through our service mood we express our love; therefore this is our greatest asset.
So you can identify yourself – on what level you collect your assets. Well, I had been grown old in the company of the devotees…. But nothing else. If you collect only the months and years, but no result – that is not a great collection. But according to our capacity we should act.
And the greatest value in devotional life is devotion itself. Because if we have devotion, even mistakes or shortcomings become like ornaments. Shall I tell you a story about this? How this miraculous transformation takes place? Once there was a devotee. And this devotee was very simple-minded. But he was very talented and very devoted to preaching, so to say – to help people. And once his Gurudev told him to find some notes on the desk of the guru. So they agreed that: “Yes, you can take these notes, my son, and you can learn, study from them.” And after some time the guru just realized that the disciple has taken much more than agreed. Some so to say “secret” notes from the spiritual master and something under preparation… he collected more. And when guru realized that “Hey, my son has usurped my assets” definitely he wanted to chastise him, to teach him that this is not correct. So he called the disciple: “Come here, my dear son and tell me what was happening? Did you take what we agreed?” “Yes, I took.” “Anything else?” “Mmm, yes…” “Why did you take, we did not agree that you can take that, this is not nice. And you know, I don’t like when people interfere my notes!!!” said the guru in a high tone. But then immediately some tears appeared in the eyes of the disciple. He was sitting in front of the spiritual master and was just unable to see correctly. And guru asked: “And what did you do with these?!” “I just distributed…” “How could you do this, nonsense fellow!!!” And then with tearful eyes he said: “Only for the benefit of the fallen souls…” Then what could the spiritual master say? “All right, my son, you just do what you like!”
Тo steal the notes of the spiritual master – this is not a very polite act. And naturally there is some remark, coming from the spiritual master. But if the disciple has THIS ideal – that he steals from the master for the sake of the fallen souls – then what can the master say?
Stealing from the spiritual master is NOT nice. It’s not according to the principles. But if you do this on the principle of devotion and for the benefit, for deliverance, to safe the fallen people – then this shortcoming or this sinful act becomes glorious devotional service.
Still, I suggest, you don’t start to steal from this day on in the name of a high type devotional service. Because if we follow the instructions and try to enter deep in the instruction’s mood – also the same intensity of service can be achieved.
So secrets we keep hidden. Usually devotees make big propaganda on their faith – on Krishna, on guru, on whatever they had understood so far. But this is just like when you have small amount of butter. When you want to offer your guest or your son or daughter bread and butter, if you have enough butter there’s no problem. But when there is little – the less you have, the more you spread. Same with spiritual understanding: the less you have, the more you distribute. This is the neophyte propaganda. Small assets – big propaganda! If you check out really great souls, usually they hide – go to some cave or in the jungle. Or – they act just like any other simple human being. And YOU must have the eye to understand them.
So even for having a secret you have to be qualified. We have to recognize the secrets. We have to understand the values.
A very intense devotional atmosphere can be perceived here. That shows, that proves to me that you have some secrets. But I don’t want to be indiscreet, to search out your secrets. Keep it for yourselves. Cultivate it in your hearts.


(B. K. Tírtha Maharádzs leckéjéből – 2005. július 2, Szófia)
Titkok… Hová rejted a titkaidat? Az élet és a létezés legnagyobb titkai a tiszta bhakta szívében vannak megírva. Mert valaki ott lakozik a tiszta bhakta szívében, és ez nem más mint Rádhá-Krsna. És Krsna szívében is lakozik valaki. Ez pedig a tiszta bhakta. Ily módon osztják meg a szívüket egymással. Ezért ha szeretetteljes kutatásba szeretnénk fogni a Legfelsőbb Úr iránt, ha azt a példát szeretnénk követni, akkor a tiszta lelkek szívében kell keresgélnünk. Praktikus szinten kicsit közelebb vannak hozzánk. De ha igazán szeretnél rájuk találni, hol kell keresned? Krsna szívében kell keresned. Ily módon osztják meg a legmélyebb és legtitkosabb helyet.
A szívben lévő teret „guhá”-nak is nevezik. Mit jelent ez? Rejtett, vagy titkos hely. És az a csöpp kis hely a szív legmélyén, oly hatalmas, olyan tágulékony, hogy maga Isten is belefér. Az ilyen hely nagyon drága és értékes! Mert ami értékes a számodra azt titokban tartod. Vehetsz egy nagy széfet, beépítheted a falba és az összes kötvényed, vagyonod és pénzed elrejtheted benne. Ez mégis semmi! Nem őrizheted meg túl sokáig. Mert ezek Laksmí déví befolyása, gondoskodása alá tartoznak, és ahogyan a hölgyek, Ő is amolyan „csanycsala ” típus, jön és megy, nem igazán állapodik meg egy helyen. Az anyagi vagyonunkat tehát nem tehetjük széfbe.
Az emberek azonban képességeik szerint különböző szinteken gyűjtenek vagyont. Mi egy bráhmana vagyona? Mértékletesség, bölcsesség, tudás… És egy ksatrijának? Erő, hatalom… Na és egy vaisjának? Neki a pénz, nagyon gyakorlatias! Mi a helyzet egy súdrával? Nem a szolgálat! Csakis az idő. Csak az idő amit gyűjtöget, és így lesz egyre öregebb és öregebb. Mert a szolgálat a vaisnava kincse. De ez már a legmagasztosabb szint, nem a legalsó. Még a bölcsességnél is magasabb. A tudásnál is. Mert szolgálatainkon keresztül fejezzük ki a szeretetünket; éppen ezért ez a legnagyobb vagyonunk.
Mindenki beazonosíthatja magát, hogy melyik szinten gyűjtögeti a vagyonát. Nos, a bhakták társaságában öregedtem meg… de semmi más. Ha csak a hónapokat és éveket gyűjtögeted, de semmi eredmény, az nem valami értékes gyűjtemény. Cselekedjünk képességeinkhez mérten.
A legnagyobb érték az odaadó életben az odaadás maga. Mert ha van odaadás még a hibák és hiányosságok is ékkövekké változnak. Mondjak egy történetet ezzel kapcsolatban? Hogyan következik be ez a csodás átalakulás?
Volt egyszer egy bhakta. Nagyon egyszerű gondolkodású személy volt. Azonban nagyon tehetséges és odaadó volt a prédikálásban, mások segítésében. Egyszer Gurudévája megkérte, hogy keressen meg néhány feljegyzést az asztalán. Megegyeztek: „Igen fiam, elviheted ezeket a jegyzeteket, tanulmányozhatod és tanulhatsz belőlük.” Egy kis idő múlva azonban a guru észrevette, hogy a bhakta sokkal többet vitt el, mint amennyiben megegyeztek. Néhány – úgyszólván – „titkos” feljegyzést és valamit, ami még csak készülőben volt mind összegyűjtötte. Amikor a guru rájött erre „Hé, a fiam elbitorolta a vagyonom” mindenképpen meg akarta fenyíteni, hogy megtanítsa arra, hogy ez így nem helyes. Hivatta tehát a bhaktát: „Gyere ide kedves fiam és meséld el hogyan történt? Elvitted, amiben megállapodtunk?” „Igen, elvittem” „Valami mási?” „Nos, igen…” „Miért vittél el többet, mint amiben megállapodtunk, ez így nem helyes. És tudod, hogy nem szeretem ha belenyúlnak a feljegyzéseimbe!!!” monda a guru felemelve a hangját. Ekkor azonnal könnyek jelentek meg a bhakta szemében. Ott ült a lelki tanítómester előtt és nem volt képes tisztán látni. A guru pedig megkérdezte: „Mit csináltál a feljegyzésekkel?” „Kiosztottam őket…” „Hogy tehetted ezt, te ostoba alak!!!” Bhaktánk könnyes szemmel válaszolt: „Csakis az elesett lelkek javára cselekedtem…” Mit mondhatott erre a lelki tanítómester? „Rendben fiam, csak csináld, amit jónak látsz.”
Ellopni a lelki tanítómester jegyzeteit nem valami udvarias dolog. És természetes, hogy a mester nem hagyja ezt szó nélkül. Azonban ha a tanítvány ilyen példás – hogy csupán az elesett lelkek kedvéért cselekszik – mit mondhat akkor a mester?
Lopni a lelki tanítómestertől NEM helyes. Nem az alapelvek szerint való. Azonban ha az odaadás elve szerint cselekszel, és az elesett emberek megmentéséért, javáért, felszabadulásáért teszed, akkor ez a hiba, vagy bűnös cselekedet dicső odaadó szolgálattá változik.
Mégis azt javaslom, ne kezdjetek el a mai naptól fogva a magasztos odaadó szolgálat nevében lopni. Mert ha az utasításokat követjük és megpróbálunk azok mélyére hatolni, a szolgálat ugyanazon intenzitását érhetjük el.
A titkokat tehát rejtve tartjuk. A bhakták általában nagy hírverést csapnak a hitük körül, Krsnával kapcsolatban, a guruval kapcsolatban, vagy bármiről, amit eddig megértettek. Ez azonban épp olyan, amikor csak egy kevés vajad van. Amikor vajas kenyeret szeretnél adni a vendégeidnek, vagy a fiadnak vagy lányodnak és van elég vaj, akkor semmi probléma. De ha csak kevés van, minél kevesebb van, annál többet kenegeted. Hasonló ez a lelki megértéshez: minél kevesebb van annál jobban osztogatod. Ez az újonc propaganda. Kevés tőke, nagy propaganda! Ha megnézed az igazán nagy lelkeket, ők általában rejtőzködnek, barlangokban élnek, vagy a dzsungelben. Vagy épp úgy cselekednek, mint bármelyik más egyszerű ember. És NEKED kell, hogy meglegyenek a szemeid ahhoz, hogy felismerd őket.
Tehát még ahhoz is alkalmasnak kell lenni, hogy titkunk legyen. Fel kell ismernünk a titkokat. Meg kell értenünk az értékét.
Itt most nagyon intenzív, odaadó a légkör. Ez mutatja, ez igazolja számomra azt, hogy van néhány titkotok. De nem akarok tapintatlan lenni, hogy kifürkésszem a titkaitokat. Tartsátok meg azokat magatoknak, és ápoljátok a szívetekben.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж. 2 Юли 2005, София)
Тайните… Къде криете тайните си? Най-великите тайни на живота и съществуването са записани в сърцето на чистия вайшнава. Защото има някой, който живее в сърцето му и това са Радха-Кришна. В сърцето на Кришна също живее някой – това е чистият вайшнава. Така те споделят един с друг сърцата си. Затова ако искаме да потърсим с любов Върховния Бог, тогава следвайки този пример трябва да Го търсим в сърцата на чистите души. Те са мъничко по-близко до нас в практическо отношение. Но ако наистина искаме да ги открием, къде трябва да ги търсим? В сърцето на Кришна. Тъй те споделят най-дълбокото и най-тайно място.
Пространството вътре в сърцето бива още наричано „гуха”. Какво означава гуха? Скрито, тайно място. И това мъничко място вътре в сърцето е така обширно, така необятно, че дори Бог се побира в него. Това място е скъпо, безценно. Защото онова което ви е скъпо, вие го пазите в тайна. Може да си купите голям сейф, да го вградите в стената и да скриете в него всичките си пари и скъпоценности. Но това  е нищо! Не можете да ги опазите за дълго. Защото парите се намират под влиянието и грижите на Лакшми Деви, а като всички жени и тя е също „чанчалам” – идва и си отива, не стои на едно място. Така че не можем да скрием в сейф материалните си притежания.
Но според способностите си, хората трупат богатства на различни нива. Какво е ценно за брамина? Аскетизма, мъдростта, познанието… А за един кшатрийа? Силата, властта… За вайшйа? Естествено, парите. А за шудра? Не е служенето! Единствено времето. Той натрупва единствено годините; става все по и по-стар. Понеже служенето е богатството на вайшнавата. Но това е най-висшето, не най-нисшото. По-възвишено дори от знанието и мъдростта. Защото посредством своето настроение на служене ние изразяваме любовта си – затова то е и най-голямото ни съкровище.
Така че преценете – на кое ниво събирате богатствата си? Ех, остарях в компанията на бхактите… но нищо повече. Ако трупате само месеци и години без никаква полза – това не е кой знае какво съкровище. Но всеки действа според възможностите си.
А най-голямата скъпоценност в живота на преданите е самата преданост. Защото имаме ли преданост, дори грешките и недостатъците ни се превръщат в украшения. Да ви разкажа ли една история за това как се случва тази чудна промяна? Имало един бхакта. Той бил много простодушен, но имал много голям талант да помага на хората и отдаденост към проповядването. Веднъж неговият Гурудев му заръчал да вземе някакви записки от бюрото му. И те се разбрали: „Да синко, можеш да вземеш тези записки и да учиш по тях.” След известно време обаче учителят внезапно осъзнал, че ученикът е взел много повече от това, за което се били уговорили: някакви „тайни” записки и бележки на учителя, някакви неща които все още не били довършени… бил взел много повече. И когато гуру разбрал, че „моят син си е присвоил нещата ми!”  той разбира се поискал да го порицае, да го научи че не бива да прави така. Затова го повикал: „Я ела тук, синко и ми кажи какво се случи? Взе ли каквото се бяхме уговорили?” „Да, взех.” „Нещо друго случайно…?” „Ами… да.” „Защо го взе, не сме се разбирали че можеш да го вземеш, не бива така! Да знаеш че не обичам някой да ми се бърка в нещата!” казал гуру с повишен тон. Очите на ученика веднага се насълзили. Той седял пред учителя си и просто не можел да го види от сълзи. Гуру попитал: „И какво направи с тях?” „Ами просто ги разпространих…” „Как можа, глупчо такъв!” Тогава в препълнени от сълзи очи ученикът казал: „Единствено заради благото на пропадналите души…” Какво можел да му отвърне учителят освен: „Добре синко, прави каквото знаеш.”
Да се крадат записките на духовния учител не е никак любезно. И е естествено от негова страна да последва забележка. Но ако ученикът има ТАКЪВ идеал – че краде от учителя си за благото на пропадналите души – тогава какво би могъл да му каже учителят?
Да се краде от духовния учител НЕ Е учтиво. Не съответства на принципите. Но ако го правите според принципа на предаността – за доброто, за освобождението и спасението на пропадналите люде – тогава този недостатък, това греховно действие се превръща в славно предано служене.
Въпреки това ви предлагам: не започвайте от днес нататък да крадете в името на възвишеното предано служене. Защото ако следваме напътствията и се опитваме да навлезем надълбоко в тяхното настроение, можем да постигнем също такава интензивност в служенето си.
Така че тайните се пазят скрити. Обичайно бхактите правят голяма пропаганда от своята вяра – за Кришна, за гуру, за каквото са разбрали до момента. Но това е като да имате малко количество масло. Когато искате да поднесете на госта си, на сина или дъщеря си хляб с масло, ако маслото е достатъчно проблем няма. Когато обаче е малко – колкото по-малко имате, толкова повече го размазвате. Същото е и с духовното разбиране: колкото е по-малко, толкова повече го разпространявате. Такава е пропагандата на начинаещия. Малък актив – голям шум! Ако погледнете наистина великите души, те обикновено се крият – отиват в някоя пещера или в джунглата. Или пък се държат като всяко друго обикновено човешко същество. И от ВАС се очаква да имате очите, с които да ги разпознаете.
Така че дори за това да имате тайна са необходими качества. Трябва да разпознаваме тайните. Да разбираме къде е ценността.
Тук се усеща много интензивна атмосфера на преданост. Това ми доказва, че и вие си имате своите тайни. Но аз не бих искал да съм недискретен и да ровя в тайните ви. Пазете ги в себе си. Грижете се за тях в сърцата си.


(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj, 29 of May 2005, Sofia)
We have to pay the price for everything. We want to achieve, get, enjoy – but we have to pay the price. And usually it is said that in material world you have to pay the price after. First you can enjoy, but later – you have to pay! Just like entering a big BILLA. You enter and you think: “O, o, o! This, this, this! I can put everything into my bag!” But at the exit you have to pay! In difference with the spiritual things, because there you have to pay first and then you can enjoy. So therefore many people don’t like this version, because “Hey, I have to pay first, ahead, before getting anything!? “ They are accustomed to the other version: try to have, try to enjoy – then may be you can skip paying at the end…
There’s no end to Maya; so you cannot taste everything. And we can imagine: if the servant of God is unlimited in her potential, how much more capacities God has! You remember the story of Narada Muni, when he said: “Illusion? What is that illusion?” Then Krishna immediately was listening: “Illusion? You just go to the lake and take your bath.” And you know, water is a divine blessing. It’s there at the creation of the universe. It’s coming from divine source. And the real water can transform you: wash all the dirt, change you, baptize you – so many powers water has. But that water was very special, because this was miracle water. Narada Muni has gone to take a bath in the water and transformation started to happen. He left his Narada body and from the water a beautiful lady came out! Narada entered – young lady came out. And immediately where there is young, nice, beautiful lady – a young beautiful boy is coming. Without that the story is not complete. So a young prince was appearing on the stage. He understood: “O, she is so beautiful! I have to take her as a wife.” And immediately the whole story started to happen: they established their family, then children were born, then happiness was coming and troubles were coming… so many complications. And many sufferings also; so much so that children were dying and kingdom was lost and so on… So if we think that we can try everything, taste everything – even on the limited platform of material existence – it’s impossible. And the old lady, after so much troubles – loosing husband, loosing children – again went back to the same water. And taking again bath – Narada came out. For Narada it was just one moment; although a whole life was happening meanwhile.
So in that respect we should not be gradual. We should not be reformists: o, I’ll make a little progress in this lifetime, may be next lifetime I can make more. No, in that respect we should be revolutionaries. Jump! But jump not into the darkness. Grab the dhoti of a pure devotee. There we can hold on. So this is our revolution: we jump after the devotees. In this way you can bridge the gap. And actually it is not you who bridge the gap – because somebody will extend a helping hand to you and take you.
Don’t try everything; it’s the same old stuff all over. The same old wine in a new bottle. You should remember the one grain of rice example. When there is a pot of rice, you take one grain and it’s uncooked – then you can understand the whole pot is uncooked. And we have taken so much experience in the material sphere. We had taken not only one grain of rice – hundreds, thousands… You go to the next pot, it’s the same. Rice. Uncooked. Therefore we should change our diet. Change your diet to prasadam. That is the Mercy Sampradaya. You don’t have to try everything. Because if we dedicate our life to trying everything – that means not only the happy side. Everybody wants to take the happiness, but you also have to take the suffering. Everybody likes to take the cream on top of the coffee. But nobody likes to take the dregs on the bottom. Still one doesn’t go without the other. So if you try materially happiness – and suffering will come together. Why should we waste time trying – tomorrow! Today I failed and yesterday I failed – but may be tomorrow… That is not intelligent. From one sign we should understand.
The desire to live is called “trishna”. We should change this to “Krishna”. Trishna is desire, thirst. But Krishna can satisfy your thirst. Therefore we change the diet.


(B. K. Tírtha Maharádzs leckéjéből – 2005. május 29, Szófia)
Mindennek meg kell fizetni az árát. El akarunk érni valamit, kapni akarunk, élvezni, de meg kell fizetnünk az árát. És általában azt mondják, hogy az anyagi világban utólag kell fizetni. Először élvezetben van részed, de később fizetned kell! Mint egy nagy szupermarket. Belépsz és így gondolkodsz: „Ó, ó, ó! Ez és ez és ez! Mindent beletehetek a bevásárló szatyorba! De a kijáratnál fizetned kell! A lelki dolgokban ez épp fordítva van, mert ott először fizetni kell és utána jöhet az élvezet. Éppen ezért nagyon sok ember nem szereti ezt a változatot: „Hé, fizetnem kell még mielőtt bármit is kapnék!?” Megszokták már a másik változatot: próbálj meg birtokolni, élvezni, aztán lehet, hogy a végén valahogyan megúszod, hogy fizetni kelljen…
Maja végtelen, éppen ezért nem tudsz mindent megízlelni. És gondoljunk csak bele: ha Isten szolgája határtalan lehetőségekkel rendelkezik, mennyivel többre képes maga Isten! Emlékeztek a történetre amikor Nárada Muni így szólt: „Illúzió? Ugyan már, mi az az illúzió?” Krsna azonnal meghallotta: „Illuzió? Menj csak le a tóhoz és fürödj meg.” Tudjátok, a víz isteni áldás. Ott van az univerzum teremtésekor is. Eredete isteni. És az igazi víz képes átváltoztatni: megtisztít a kosztól, megváltoztat, megkeresztel, olyan sok erővel rendelkezik a víz. De az a víz nagyon különleges volt, mert varázsvíz volt. Nárada Muni odament, hogy fürdőt vegyen és megkezdődött az átváltozás. Elhagyta Nárada testét és a vízből egy csodaszép hölgy lépett elő! Náradaként lépett bele és egy fiatal hölgyként lépett ki.  És ahol egy fiatal, csinos, szép hölgy megjelenik, azonnal jön egy fiatal csodaszép fiú is. Enélkül nem teljes a történet. Megjelent tehát egy fiatal herceg is a színen. Azonnal megértette: „Óh milyen gyönyörű ez a lány! Feleségül kell vennem!” És azonnal elkezdődött a történet: családot alapítottak, gyermekeik születtek, aztán jött a boldogság és aztán a gondok…bonyodalmak. Sok-sok szenvedés, olyannyira, hogy gyermekek haltak meg, elvesztették a királyságot és így tovább… Ha úgy gondolkodunk tehát, hogy kipróbálunk mindent, belekóstolunk mindenbe – még a korlátozott anyagi létezésben is – az lehetetlen. És az idős hölgy, oly sok nehézség után – gyermekei és férje elvesztése – újra visszatért ugyanahhoz a tóhoz. Újra fürdőt vett és Náradaként lépett ki. Nárada számára ez csak egy pillanat volt, miközben eltelt egy egész élet.
Ilyen tekintetben ne legyünk a fokozatosság hívei. Ne legyünk reformisták: fejlődök egy kicsit ebben az életben, és talán majd a következőben még többet. Nem, ebben a tekintetben legyünk forradalmárok. Ugorj! De ne a sötétségbe. Ragadd meg egy tiszta bhakta dhótiját. Abba kapaszkodhatunk. Ez tehát a mi forradalmunk: a bhakták után ugrunk. Így képesek leszünk áthidalni a szakadékot. Igazából nem te vagy az aki áthidalja a szakadékot, hanem egy segítő kéz visz át.
Ne akarj minden kipróbálni, mert az mind csak ugyanaz a régi jól ismert dolog. Ugyan az a jó öreg bor, új üvegben. Emlékezzetek rizsszem példájára. Amikor ott egy egész fazék rizs, kiveszel egyet, és ha az még nem főtt meg, tudhatod, hogy a többi sem. Oly sok tapasztalatot kell szereznünk az anyagi világban. Nem csak egy rizsszemet, de több százat, több ezret… Hiába mész a másik fazékhoz, ugyan az. Rizs. Főtlen. Változtassuk meg tehát a diétánkat. Válts praszádamra. Ez a kegy szampradájája. Nem kell mindent kipróbálnod. Mert ha arra szenteljük az életünket, hogy minden kipróbáljunk, az nem csak az örömteli oldalt jelenti. Mindenki boldog akar lenni, de a szenvedés is utolér. Mindenki a krémet szeretné a kávé tetejéről, de senki sem szeretné a zaccot az aljáról. Mégis, nincsen az egyik a másik nélkül. Ha anyagi szinten próbálkozol tehát, a boldogság és a szenvedés együtt jár. Miért vesztegetnénk az időt holnapig? Ma nem sikerült és tegnap sem, talán majd holnap…Ez nem valami okos gondolkodásmód. Meg kell értenünk ezt.
Az élni akarás vágyát „trishna”-nak hívják. Cseréljük ezt „Krishna”-ra. A trishna vágyat, szomjat jelent. De Krishna kielégíti minden szomjunkat. Ezért megváltoztatjuk a diétát.


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 29 Май 2005, София)
Трябва да заплатим цената на всичко. Искаме да постигаме, да придобиваме, да се наслаждаваме – но трябва да си платим цената. И се казва, че обичайно в материалния свят се плаща в последствие. Най-напред можеш да се наслаждаваш – но по-късно трябва да си платиш! Също като в една голяма БИЛЛА. Влизаш и си мислиш: „О,о,о! Това, и това, и това! Мога да сложа всичко в кошницата си!” Но на изхода се плаща. За разлика от духовните неща, защото там първо трябва да платиш, а след това можеш да се наслаждаваш. Затова и много хора не харесват този вариант, понеже „Хей, как така?! Да платя предварително, без да съм получил нищо?!” Те са свикнали с другата версия: стреми се да вземеш, стреми се да се наслаждаваш – пък може някак и да избегнем плащането на края…
Мая няма предел; така че не можете да опитате всичко. И си представете: след като тази слугиня на Бога е неограничена в своите възможности, колко по-голям капацитет би трябвало да притежава самият Бог! Спомняте си историята с Нарада Муни, когато той рекъл: „Илюзия? Каква е пък тая илюзия?” Тогава Кришна незабавно надал ухо: „Искаш да знаеш какво е илюзията? Иди и се изкъпи в ей онова езеро.” А както знаете, водата е божествена благословия. Тя съществува при сътворението на вселената, идвайки от божествен извор. И истинската вода има способността да ви трансформира: да отмие цялата нечистотия, да ви промени, да ви кръсти – толкова много сила има във водата. Но онази вода била много специална, тя била омагьосана вода. Нарада Муни влязъл да се окъпе в езерото и настанала трансформация. Той изоставил тялото си на Нарада и от водите излязла прекрасна девойка. Влязъл Нарада, а излязла млада девойка. И незабавно когато някъде има млада и красива девойка се появява млад и красив младеж. Без това историята е непълна. И така, на сцената се появил млад принц. Той си помислил: „О, тя е толкова красива! Трябва да я взема за съпруга.” И цялата история се завъртяла: те създали семейство, народили се деца, настанало щастие, не закъсняло и нещастието… настъпили всевъзможни усложнения и многобройни страдания.  Дотолкова че деца измирали, царството пропаднало и т.н…. Така че ако си мислим, че можем да опитаме, да вкусим от всичко, това е невъзможно дори в ограничената равнина на материалното съществуване. И след толкова много неволи, изгубила съпруга и децата си, старицата се върнала при същото езеро. А когато отново се окъпала в него, оттам излязъл Нарада. За Нарада това бил само миг, макар междувременно да изтекъл цял един живот.
Така че в това отношение не бива да действаме постепенно. Не бива да сме реформисти: О, ще направя малък прогрес в този живот, пък в следващия може да напредна още мъничко. Не, в това отношение трябва да бъдем революционери. Хвърлете се! Но не се хвърляйте в мрака. Уловете се за дхотито на някой чист предан. Там трябва да се държим. Това е нашата революция – ние се хвърляме след преданите. И по такъв начин можете да прекосите пропастта. Всъщност не вие сте тези, които я прекосявате – защото някой ще ви подаде ръка за помощ и ще ви поеме.
Недейте да опитвате всичко, навсякъде е все същото. Все същото старо вино в нова бутилка. Трябва да помните примера със зрънцето ориз. Ако има една тенджера с ориз, ако опитате едно зрънце и то е несготвено – тогава може да разберете, че цялата тенджера е недоварена. А ние сме събрали толкова много опитност в тази материална сфера. Опитали сме не едно и две зрънца ориз, а стотици, хиляди… Отивате до следващата тенджера – и там същото. Ориз. Отгоре на всичкото несготвен. Затова нека сменим диетата. Нека минем на прасадам. Това е Милостивата Сампрадайа. Не се налага да опитвате от всичко. Защото ако посветим живота си да опитваме всичко – това означава не само хубавите неща. Всеки иска да получи щастие, но се налага да приемете и страданието. Всеки харесва каймака на кафето, но никой не иска да изпие утайката на дъното му. Само че едното не върви без другото. Затова ако опитате материалното щастие, заедно с него ще дойде и страданието. Защо да губим време да опитваме отново – утре! Днес не успях, и вчера не успях – но може би утре… Това не е интелигентно. Един знак би трябвало да ни е достатъчен да разберем.
Желанието за живот се нарича „тришна”. Нека го променим на „Кришна”. Тришна е желание, жажда. Но Кришна може да утоли нашата жажда. Затова да променим диетата.


Sep

11

(from lecture of B.K.Tirtha Maharaj and B.V.Sadhu Maharaj, 05.2005, Sofia)
Tirtha Maharaj: We are very happy to arrive to Sofia and to enjoy the divine company of Shrila Sadhu Maharaj and all of you. Because all those who try to dedicate their lives to the divine service of Shri Shri Radha-Krishna are very special personalities. It is said that vaishnavas are just like precious stones. So we should appreciate the vaishnavas like this. The more vaishnavas we have around, the more wealthy we are – and everybody wants to become a wealthy person. But we should be wealthy in our company, we should be wealthy in our divine qualities and we should be wealthy in our service.
Bhakti as a process works in a very interesting way. This process is very powerful and it works in an unnoticed way. You don’t really know how it works, still it brings the effect. And you cannot resist, it’s irresistible. So these are the features of Bhakti: very powerful, it’s impossible to know how it works, still it’s irresistible.
If we come in contact with Hari, guru, vaishnavas  – then this irresistible power starts to manifest in our life. Sometimes it is hidden, other times it is very obvious. And until we don’t have enough taste to feel that, we need proofs. But when we live, when we swim in the ocean of higher consciousness and divine love, then it is so obvious that we don’t need any proofs.  We can live inside this divine element.
So by following the footsteps of the pure devotees, praying for their blessings, doing our best what we can and always waiting for the blessings, always waiting for the divine mercy – we can jump into that ocean. But beware! The ocean is deep and has high waves!
We call this process Bhakti Yoga. What is Yoga? Yoga is control. Sometimes even a bhakta controls himself or herself – just like a real meditative yogi, very peaceful, no obvious signs. So Yoga is controlled. But Bhakti is not controlled! Bhakti has high waves of emotional ecstasies. So outside you can be controlled, you can be in Yoga – but inside you should be in Bhakti, beyond control.
But the way to achieve this uncontrolled state is to possess all controls. Without control, without Yoga how can we come to Bhakti? Of course Bhakti has one more feature, the fourth feature – Bhakti has her own nature, she will come from a higher plane; so she is not manufactured, but reveals. A kind of self-power to manifest herself. When she comes, she just knocks you off your feet, knocks you out!
Bhakti is very powerful! When she comes you just have no power to resist. Therefore we are waiting for that special moment. Because it is said that cistern just fills up step by step, but a spring overflows. This is the difference between Yoga and Bhakti. Yoga you can achieve step by step. But Bhakti is just exploding!
Sadhu Maharaj: Before I’m talking: Bhakti means prem, love with action. But today I learned more higher thing: emotion! In love you need emotion also, in action. That is Bhakti – you need in love emotion also. Dry love will not work! Emotion will work! If there is no emotion – no waves in the ocean. Then you will relish to see ocean? You will not relish to see ocean. So waves are very important in ocean. That is emotion. In love you need emotions. Radhe Radhe Govinda…


Sep

11

(B.K. Tírtha Maharádzs és B. V. Szadhu Maharádzs leckéjéből – 2005. május, Szófia)
Tirtha Maharádzs: Boldogok vagyunk, hogy megérkeztünk Szófiába és élvezhetjük Sríla Szadhu Maharádzs és mindannyitok isteni társaságát. Mert akik életüket megpróbálják Srí-Srí Rádhá-Krsna isteni szolgálatába állítani mind nagyon különleges személyek. Úgy mondják a vaisnavák olyanok mint a drágakövek. Próbáljuk meg így értékelni őket. Minél több vaisnava van körülöttünk, annál gazdagabbak vagyunk, és mindenki szeretne gazdag lenni. De legyen gazdag a társaságunk, legyünk gazdagok isteni tulajdonságokban és szolgálatokban.
A bhakti egy olyan folyamat, amin nagyon érdekes módon működik. Egy nagyon hatásos folyamat, amely észrevétlenül működik. Nem igazán tudjuk hogyan működik mégis van eredménye. És nem tudsz neki ellenállni, ellenállhatatlan. A bhakti tulajdonságai tehát: nagyon hatásos, nem tudjuk hogyan működik, mégis ellenállhatatlan.
Ha kapcsolatba kerülünk Harival, gurval és a vaisnavákkal, akkor ez az ellenállhatatlan energia elkezd megnyilvánulni a mi életünkben is. Néha rejtett, máskor nagyon is egyértelmű. Amíg még nem érezzük, bizonyítékokra van szükségünk. De amikor benne élünk, úszunk a magasabb tudatosság és isteni szeretet óceánjában, akkor már annyira egyértelmű, hogy nincsen szükségünk bizonyítékokra. Benne élhetünk az isteni energiában.
A tiszta bhakták nyomdokait követve tehát, áldásukért fohászkodva, mindent megtéve amit csak tudunk, és mindig az isteni kegyre várva, beleugorhatunk abba az óceánba. De vigyázz! Az óceán mély és magasak a hullámok!
Bhakti Jógának hívjuk ezt a folyamatot. Mi a jóga? A jóga kontrol. Néha még a bhakta is fegyelmezi magát, csakúgy mint egy igazi meditáló jógi, nagyon békés, nincsenek egyértelmű jelek. A jóga tehát szabályozott. A bhakti azonban nem szabályozott! A bhakti az extázis magas hullámaival teli. Kívül tehát lehetsz fegyelmezett, jógában lehetsz, de belül légy bhaktiban, túl a szabályozottságon.
Az út ahogyan elérhetjük ezt a szabályozatlan állapotot az, hogy megtanuljuk szabályozni magunkat. Kontrol nélkül, jóga nélkül, hogyan is juthatnánk el a bhaktiig? Természetesen a bhaktinak van mégy egy tulajdonsága, a negyedik tulajdonság, az, hogy saját természete van, egy magasabb síkról érkezik, ezért tehát nem egy előállítható valami, hanem felfedi magát. Egyfajta önenergia, amely által megnyilvánítja magát. Amikor jön levesz a lábadról, elbűvöl!
A bhakti nagyon hatásos! Amikor jön nem vagy képes ellenállni. Ezért várjuk azt a különleges pillanatot. Azt mondják a víztároló lépésről lépésre telik meg, de egy forrás túlcsordul. Ez a különbség a jóga és a bhakti között. A jógát lépésről lépésre éred el, de a bhakti egyszerűen csak kirobban!
Szadhu Mahrádzs: Régen így gondolkodtam: bhakti azt jelenti préma, szeretet tettekkel együtt. De ma tanultam valami sokkal magasabbat: érzelmek! A szeretetben érzésekre van szükség, ugyan így a tettekben is. Ez a bhakti, a szeretetben érzésekre van szükség. A száraz szeretet nem fog működni! Az érzelmek igen! Ha nincsenek érzelmek, nincsenek hullámok az óceánban. Hogyan látod akkor egyáltalán az óceánt? Sehogy. Ezért tehát a hullámok nagyon fontosak. Ezek az érzelmek. A szeretetben szükség van érzelmekre. Rádhé Rádhé Góvinda…


(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж и Б.В.Садху Махарадж, май 2005, София)
Тиртха Махарадж: Много съм щастлив да пристигна в София и да се порадвам на божествената компания на Шрила Садху Махарадж и на всички вас. Защото всички онези, които се стремят да посветят живота си на божественото служене на Шри Шри Радха-Кришна са много специални люде. Казва се, че вайшнавите са като скъпоценни камъни; затова нека ги ценим като такива. Колкото повече вайшнави имаме около себе си, толкова сме по-богати – а всеки иска да бъде богат човек. Но ние трябва да сме богати със своето общуване, трябва да сме богати на божествени качества и да сме богати със служенето си.
Бхакти като процес работи по много интересен начин. Много е могъщ и действа незабелязано. Наистина, не знаем как става, но ефектите са на лице. И не можем да му се противопоставим, неустоим е. Така че това са характеристиките на Бхакти: тя е много мощна, невъзможно е да се разбере как действа, и въпреки това е неустоима.
Влезем ли в досег с Хари, гуру и вайшнавите, тогава тази неустоима сила започва да се проявява в живота ни. Понякога тя е скрита, друг път е съвсем очебийна. И докато ни липсва достатъчно вкус да я почувстваме, ще са ни нужни доказателства. Но когато живеем, когато плуваме в океан от възвишено съзнание и божествена любов, тогава е толкова очевидно, че не се нуждаем от никакви доказателства. Можем просто да заживеем всред този божествен елемент.
И така, следвайки стъпките на чистите предани, молейки се за техните благословии, давайки най-доброто от себе си, най-доброто на което сме способни и винаги очаквайки благодатната божествена милост – ние можем да се хвърлим в този океан. Но внимавайте! Океанът е дълбок, а вълните му са високи!
Наричаме този процес Бхакти Йога. Какво е Йога? Йога е контрол. Понякога дори един бхакта се контролира – като истински медитативен йоги, напълно умиротворен, без никакви външни признаци. Така че Йога е контрол. Но Бхакти не е контрол! Бхакти представлява високи вълни от емоционален екстаз! Значи външно може да се контролирате, да бъдете в Йога – но вътре в себе си би трябвало да сте в Бхакти, извън контрол.
Обаче начинът да се постигне това неконтролируемо състояние е да притежавате целия контрол. Без контрол, без Йога – как бихме могли да достигнем до Бхакти? Разбира се, Бхакти има още една, четвърта характеристика – тя е със своя собствена природа и се спуска от по-висшата област; т.е. не може да бъде произведена, а се разкрива. Има силата да се само-прояви. Когато дойде, тя просто ви подкосява нозете, поваля ви!
Бхакти е много мощна! Дойде ли, просто нямате силата да й устоите. Затова ние жадуваме за този специален миг! Защото, казват, цистерната се пълни малко по малко. Но изворът се лее. Това е разликата между Йога и Бхакти. Йога може да бъде постигната стъпка по стъпка. А Бхакти просто избухва!
Садху Махарадж: Преди си мислех, че Бхакти означава прем, любов в действие. Но днес научих нещо още по-висше: чувства! В любовта се нуждаем и от чувства, приложени на дело! Това е Бхакти – в любовта имаме нужда и от емоции. Сухата любов не върши работа! Трябват чувства! Няма ли чувства – няма вълни в океана. Ще ви харесва ли такъв океан? Няма да ви е приятно да гледате такъв океан. В океана вълните са изключително важни. Това са чувствата. В любовта са нужни чувства. Радхе Радхе Говинда….


(from lecture of B.K.Tirtha Maharaja, 28.05.2005 pm, Sofia)
The vaishnavas have two qualities: one is like kalpa-taru and the other is like karuna-sindhu. Kalpa-taru means special tree, wish-fulfilling tree. In the spiritual world it desn’t matter what kind of need you have, you just go to any tree, say your desire and it’s immediately fulfilled. But don’t mix that with the material sphere. You can go to any tree here, you can tell your prayers, you can tell your desires – results are not coming. These trees can produce only one type of fruit – if any. But on the spiritual platform the trees can produce any fruit you like. Therefor these are magical trees, magic trees.
So one quality of a vaishnava, pure servant of the Supreme Lord and the Divine Couple, is to become like wish-fulfilling tree. But if you go to such a highly elevated spiritual person with some material motivation, no results are coming. Because a spiritual-desire tree cannot produce material results. So great saint cannot bless you with material benefit. Because he wants your spiritual benefit. But whenever you meet a pure devotee of the Lord and you ask anything spiritual, you will get it. So don’t miss the opportunity. Whenever you meet a pure devotee – just ask for his blessings.
Because a real vaishnava has the other quality also – karuna-sindhu, ocean of mercy. So if you ask blessings, you will get unlimited blessings. Because he is just like a vast ocean. Unlimited mercy capacity he has.
But this prayer is told to the devotees. “Again and again I offer my respectful obeisances at the lotus feet of the vaishnavas, who are just like the spiritual wish-fulfilling trees and the oceans of mercy, and they are very much ready to serve the spiritual benefit of all living entities.” Many times devotees put this in a short form: “Vancha kalpa, prabhu!” Put this prayer full! Or other short form – PAMHO. Don’t cut, don’t make it short! Always put it in full. Please, accept my humble obeisances! Vancha kalpatarubhyash cha/ kripa sindhubya eva cha/ patitanam pavanebhyo/ vaishnavebhyi namo namaha.
This is not an easy thing: Hey, vancha kalpa! Don’t take it easy. What kind of prayer is this?! You should penetrate the meaning of this prayer. We should have the feeling towards a pure devotee that “O, I worship you like a wish-fulfilling tree. You are an ocean of mercy for me!” This is part of the spiritual exchange. When we express our gratitude towards a devotee, in this way we serve the devotee. And this is our ideal – to become the last servant of the servants, which is a very high quality. On the material platform servant is not respected too much. Everybody wants to be a master. They say: “Better be a master in hell than servant in heaven.” This is the material consciousness, mentality. Because they say “There is good company in hell.” But company in heaven is much better. So if we serve a devotee with such a nice prayer and we have the mentality of respect and surrender to that person, what will be the result? He will also repeat: “O, vancha kalpatarubhyash cha…” He will tell this prayer to YOU! And what is this – this is an invitation to qualify yourselve. To become like wish-fulfilling trees and to become like oceans of mercy.
So we should not become an ordinary living being by practicing Bhakti. We should become unique. We should acquire these special qualities: always trying to serve the spiritual benefit of others and always trying to provide the flow of eternal mercy towards the other people. When we are able to do this? When we are connected. When we are in Yoga. If you are connected to the ultimate source, then through you everything can manifest to others.
So therefor we are serching for this connection. That is Yoga – to be connected to the Supreme. But any kind of Yoga is satisfying? No, we need a qualified Yoga. Our Yoga is called Bhakti. Bhakti means emotional approach to the Absolite Truth. So this is the way of the devotees – a qualified Yoga, qualified connection. Not an ordinary connection. You should not become ordinary trees. You should become wish-fulfilling special trees. And not only little drops of water after the rain – but oceans of mercy you should become.