Category RSS

Calendar

July 2009
M T W T F S S
    Aug »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for July, 2009

Haribol, dear devotees!
Please, accept our humble and respectful obeisances.
With the blessings of our beloved Gurudeva Bhakti Kamala Tirtha Maharaja, we are starting a new mailing-list called “Sharanagati” and we pray for the grace of Divine Coulple and all of you merciful devotees to be able to carry on this service.
The idea behind is our community always to be connected, staying together united around our Master, whose precious words and teaching help us to always remember and never forget the Divine Couple.
Once Gurudev related us a story about the chair of Napoleon: “When Napoleon was attacking Russia, he misscalculated something. It was too far and it was too cold. So his soldiers were in a very difficult condition. They were a small group and it was so cold, that however they were trying to protect themselves, they would be frozen. Then he invented his chair. So the soldiers were sitting in a row behing each-other like this: another vaisnava is sitting infront of you, and another, and another – in a circle. In this way they were keeping together, holding each-other and sharing the warmth. Thus they survived this very cold night. Alone they would die. But sitting in a circular row and embracing each-other, they survived.”
Similarly all of us would freez to death if left forsaken, alone without the warmth and sharing of our beneficial sadhu-sangha. Therefor we would like to start weekly sharing of a small part (1-2 pages) of our Gurudev’s teachings as a firm support in times of hardship and an inspiration in times of joy. The issues will go in English, Hungarian and Bulgarian so that everybody could have full advantage of this hari-katha.
If by some reason you do not want to be part of this, simply unsubscribe from the mailing-list.
With the hope that you will accept our attempt and mercifully forgive us the mistakes we may slip despite all efforts,
Remainig yours in the service:
Chitra Devi dasi
Palana Shakti Devi dasi
Manohari dasi
Vancha-kalpa tarubyash cha
Kripa sindhubya eva cha
Patitanam pavanebhyo
Vaisnavebhyo namo namaha


Haribol, kedves bhakták!
Kérlek fogadjátok alázatos és tiszteletteljes hódolatunkat!
Szeretett Gurudévánk, Bhakti Kamala Tírtha Maharádzs áldásával egy új “levelező listát” indítunk útjára, melynek neve “Saranagati”. Fohászkodunk az Isteni Pár áldásáért és mindannyitokhoz, kegyes bhakták, hogy képesek legyünk folytatni ezt a szolgálatot.
A gondolat mely az egész mögött áll az, hogy közösségünk mindig egységes legyen, összetartozva, együtt, Mesterünk szolgálatában, kinek becses szavai és tanítása segít minket abban, hogy mindig emlékezzünk az Isteni Párra és sose feledkezzünk meg Róluk.
Egyszer Gurudév elmesélt nekünk egy történetet „Napóleon székéről”: ”Amikor Napóleon megtámadta Oroszországot valami hiba csúszott számításaiba. Túl messzi volt és túlságosan hideg. Katonái tehát nagyon kemény körülmények közé kerültek. Egy apró csapat voltak és annyira hideg volt, hogy bárhogy is próbáltak volna védekezni ellene, a fagyhalál fenyegette őket. Ekkor találta ki Napóleon a következőket: A katonák sorban ültek egymás mögött mintha egy vaisnava ülne előtted és előtte is egy másik vaisnava, és előtte is egy másik – egy kört alkotva. Ilyenformán maradtak együtt, egymást melengetve. Így túlélték a fagyos éjszakát. Egyedül a halál várt volna rájuk, de egy kör alakú sorban ülve, egymást melengetve, túlélték.”
Hasonlóan mindannyian halálra fagynánk, ha magunkra maradnánk az áldásos szadhu-szanga lehetősége és melege nélkül. Ezért szeretnénk elindítani ezt a levelező listát, ahol a nehézségekben való szilárd támaszként és az örömteli időkben való ösztönzésként hetente szeretnénk megosztani veletek egy rövid részletet (1-2 oldal) Gurudév tanításaiból. A körlevél angolul, bulgárul és magyarul is elküldésre kerül majd, hogy mindannyian részesülhessünk a hari-kathából.
Ha bármi oknál fogva nem szeretnél a része lenni ennek a körlevélnek, kérlek jelezz vissza és természetesen törlünk róla. Ugyanakkor, ha tudtok valakit, aki jelenleg nincsen rajta, de szívesen része lenne, kérünk azt is jelezzétek.
Reménykedve, hogy elfogadjátok próbálkozásunkat és kegyesen megbocsájtjátok hibáinkat, amelyek minden igyekezetünk ellenére mégis előfordulnak,
Maradva tiétek a szolgálatban:
Palana Shakti dévi dászi
Manóhari dászi
Csitrá dévi dászi
Vancsa-kalpa tarubjasz csa
Kripá szindhubja éva csa
Patitánám pávanebhjo
Vaisnavebhjo namo namaha


Харибол, скъпи бхакти!
Моля приемете нашите смирени и почтителни поклони.
С благословиите на нашия любим Гурудева Бхакти Камала Тиртха Махараджа започваме нов пощенски списък наречен „Шаранагати” и се молим за благосклонността на Божествената Двойка и на всички вас, милостиви вайшнави, да можем да изпълняваме това служене.
Идеята, която стои в основата на това е общността ни да бъде винаги свързана и обединена около нашия Учител, чийто безценни слова и поучения ни помагат винаги да помним и никога да не забравяме Божествената Двойка.
Веднъж Гурудев ни разказа историята за стола на Наполеон: „Когато Наполеон атакувал Русия, той пропуснал да пресметне едно нещо: че е твърде далеч и че е твърде студено. Така че войниците му били в много тежко положение. Те били малка група и било толкова студено, че колкото и да опитвали да се опазят, щели неминуемо да замръзнат. Тогава той измислил този стол. Войниците седнали в редица един зад друг по следния начин: представете си че пред вас седи друг вайшнава, пред него друг, пред него друг – образувайки кръг. Така се топлели заедно като се прегръщали един-друг и споделяли топлината. И по такъв начин оцелели в тази студена нощ. По отделно всеки сам би загинал. Но като седели в кръг един зад друг и се обгръщали, те оцелели.”
По подобен начин и ние бихме премръзнали до смърт ако бъдем оставени сами, без топлината на нашата благодатна садху-сангха. Затова бихме искали да започнем ежеседмично да споделяме малка част (по 1-2 странички) от ученията на нашия Гурудев и това да ни бъде здрава опора във времена на трудност и вдъхновение във времена на радост. Изданията ще бъдат на английски, унгарски и български език, така че всеки да може да се възползва от тези хари-катха.
Ако по някаква причина не желаете да участвате в това, просто се отпишете от пощенския списък.
С надежда че ще приемете този опит и милостиво ще ни извините за грешките, които може да ни се изплъзнат въпреки всичките ни усилия,
Оставайки ваши в името на служенето:
Читра Деви даси
Палана Шакти Деви даси
Манохари даси
Ванча-калпа тарубхйаш ча
Крипа-синдхубйа ева ча
Патинам паванебхйо
Вайшнавебхйо намо намаха


There are some very basic elements of any religious process. Like control yourself, purify your heart, do some active service, try to identify yourself more on the spiritual platform than on the material. These are general advices. And what is this special advice of Krishna Bhakti? Chant Hare Krishna. Nobody else is talking about this. What does it mean – glorify God by calling out His name. Chant Hare Krishna – this is not a sectarian approach to influence you into some bad direction. The meaning is: glorify God.
If somebody calls out your name what do you do? You turn away your face “I don’t want to hear”? No, naturally you turn: “O, you are searching for me? I am here, I am your friend.” A feature of a vaisnava is that he is a friend, good friend. Friend in need is a friend indeed. The bad friend is just like your shadow – following you when the sun is shining on you. Whenever the sun shine is off, bad friends are gone. This is very useful, because in this way we can understand who is a real friend. He is a friend only untill you pay the bill? Or when you are in need also…
And if you put your faith and trust only on the human platform, in other living entities – it’s very easy to be frustrated again, and again, and again. But the qualities of Krishna are manifest in a pure devotee and the friendship, the ability to be a friend in the case of a vaisnava is a reflection of the original friendship of God. So Krishna never leaves you. His shadow is dark. Krishna is also dark. But He will not leave you. He is not following you only when the sun is shining. And when everybody leaves you He will stay. Krishna is never lost. Guru is never lost. Service is never lost. Don’t forget these three little things.
Krishna says that “Those who are intimatelly connected with Me embrace Me in their hearts. I am there in their hearts. They are also in My heart.” So – Krishna is never lost. If you don’t lose Him, He is never lost.
Krishna is also called adi-guru, the first spiritual master. Guru is a function of God – to teach us, to guide us, to help us to come back to Him. So by different personalities, by different helpers He extends the help to us. Through Balaram, through Nityananda, through Ananga Manjari, through Radhika He is extending the help. Guru is divine. Divine manifestation, manifestation of the divine help on the practical level. So that is never lost! Guru-tattva is never lost. The guru principle is never lost. Immediatelly when you want to see that – you will see! If you don’t want to see, even the best guru is sitting next to you – you will never recognize. When the disciple is ready the guru will come. And it does not mean that I will meet my spiritual master when I am ready. May be I know him from 200 years, but when I will be ready, I will recognize. So guru is never lost. Why? Because at initiation the disciple makes a vow: “I will follow you. I will never leave you.” But guru means “heavy”. Like heavy weight. Guru is heavy weight champion. Disciple is light weight champion. So the disciple may say: “Yes, I was thinking that way in the beginning, but now I think in a different way. Now I leave you. I have changed my decision.” But guru never changes. At the initiation guru also makes a vow: “I will follow you. Wherever you go I will go after you. I will take you back.” This is very deep connection. So guru is never lost. Guru-tattva is never lost.
What about the service? Service also depends on our vision. If you want to serve you will find unlimited chances for that. If you don’t want to serve, nobody can force you. Sometimes we might think that: “O, for service I need this, I need that… so many instruments.” Only one instrument – it’s called willingness. If you want guru can give you so many service that you will run away! Some of the senior disciples of Srila Prabhupad, sannyasis, were crying infront of Prabhupad: “It’s too much, I cannot do this! Please! Take some little burden off my back!” And what is your condition? Have you ever cried infront of your spiritual master: “O please, give me a moment of free breath!” What is the level of your surrender? Light weight champion or heavy weight champion?
We should never think that we have accomplished surrender. Krishna is not interrested how much you give. He is interrested how much you preserve for yourself. Service means to be connected. I repeat: faith without activity is dead. So we should express our faith. And what was the definition given by the acharyas about love? Love is service, taking care. This is love. Very practical! This is not something mystical and hazy, but very practical. In our love we should be very practical. How can you express your love? By doing something! So simple. This should not be a phylosophy, this should be everyday bread.
It is just like equation. Love = service. But you can put it in the other way round: service = love. Don’t forget! Your service should be a loving offering to the satisfaction of God. Not some heavy job that I cannot tolerate anymore. Not some regulative formulas. But loving offering. This is service. Is it ever lost?! This chance to give with full heart and full emotions something to the Supreme? I think that chance is never lost.
Sometimes we are so busy doing our service that we forget to give this quality of service to Krishna. Service should be quality service. Sometimes the formalities block the vision and we forget why did we started. We started the process for Beauty and Love. Not for suffering and intrigue. So that chance is never lost.
May be Krishna takes away all the difficulties. Sometimes we might think that He takes away the instruments of service, of His service. But He is not satisfied with the instruments! He wants YOU! He wants you personally! Just like the gopies – they did not wanted some theoretical meditation over the Supreme. You remember the story when they were meeting at Kurukshetra… there is a beautiful verse saying: “This is the same fullmoon evening, the same company – you and me – same soft breeze is coming from the Malaya Hills… Everything is the same. But I cannot embrase you. And this is full suffering. Something is still different.” So… when they meet again, almost everything is the same. But because they are blocked from this free kind of meeting, the intensity is higher. So the chance is never lost for great service.
Then Krishna said: “All right, you cannot meet Me all the time, because I am busy with My kingdom, but I have an advice for you. You can for example meditate over Me.” And usually if God says to you that “you can meditate over Me” you would be satisfied, I suppose. But what was the answer of the gopies? “NO. We are not satisfied with some theoretical meditation over You! We want YOU personally! We are not satisfied with one picture, with some thought! We want You personally.”
And maybe Krishna wipes away everything that is blocking our vision: “Look at Me. I am here.” So chances for service are never lost. Krishna is never lost, guru is never lost, service is never lost.


Van néhány alap összetevő, amely minden vallásos folyamatban megtalálható. Például, fegyelmezd magad, tisztítsd a szíved, végezz valamilyen aktív szolgálatot, próbáld minél inkább a lelki síkkal azonosítani magad, mint az anyagival. Ezek általános tanácsok. De mi a Krsna Bhakti egyedi tanácsa? Zengd Hare Krsna. Senki más nem beszél erről. Mit is jelent ez – dicsőítsük az Urat a nevét zengedezve. Zengd Hare Krsna – ez nem valamiféle szektás megközelítés annak érdekében, hogy rossz útra vezessen. A jelentése: dicsőíts az Urat.
Ha valaki a neveden szólít mit teszel? Elfordítod az arcod „Nem akarom hallani sem”? Nem, természetesen oda fordulsz: „Engem keresel? Itt vagyok, a barátod vagyok.” A vaisnava egyik tulajdonsága, hogy jóbarát. Bajban ismerszik meg az igaz barát. Az igaztalan barát olyan, mint az árnyékod – veled van ameddig rád süt a nap. Amikor nem süt a nap az igaztalan barátok is eltűnnek. Ez nagyon hasznos a számunkra, mert ilyenformán megérthetjük ki is az igaz barát. Csak addig tart a barátság, amíg fizeted a számlákat? Vagy akkor is, amikor szükségben vagy…
Ha a hited és bizalmad csak az emberi síkba veted, más élőlényekbe – nagyon könnyen kiábrándulsz újra meg újra és újra. De Krsna tulajdonságai megjelennek a tiszta bhaktában, és a barátság képessége egy vaisnava esetében az Úr eredeti barátságának visszatükröződése. Krsna tehát sosem hagy el téged. Az árnyéka fekete. Ő maga is fekete. De Ő nem fog elhagyni. Nem csak akkor van veled ha süt a nap. És amikor mindenki elhagy, Ő veled marad. Krsna sosem vész el, A Guru sosem vész el. A szolgálat sosem vész el. Ne feledd el ezt a három apró dolgot.
Krsna azt mondja „Bensőséges bhaktáim szívében az övék vagyok. A szívükben lakozom és ők is a szívemben vannak.” Krsna tehát sosem vész el. Ha te nem hagyod el Őt, Ő sosem vész el.
Krsnát ádi-gurunak is nevezik, az eredeti tanítómester. Guru Isten egyik tulajdonsága – hogy tanítson, vezessen minket, hogy segítsen minket visszatérni Őhozzá. Tehát különböző személyekként, különböző segítőkként terjeszti ki magát, hogy segítsen minket. Balarámon, Nitjánandán, Ananga Mandzsárin, Rádhikán keresztül terjeszti ki a segítséget. A Guru isteni. Isteni megnyilvánulás, az isteni segítség megnyilvánulása a tapasztalati síkon. Így hát sosem vész el! A Guru-tattva sosem vész el. A guru elv sosem vész el. Azonnal látni fogod ezt, amint akarod! Ha nem akarod látni, még ha a legjobb guru is ül melletted, nem fogod felismerni. Amikor kész a tanítvány, eljön a guru. Ez nem azt jelenti, hogy akkor fogok találkozni lelki tanítómesteremmel, amikor készen állok rá. Lehet, hogy már 200 éve ismerem, de mikor kész leszek, fel fogom ismerni Őt. Tehát a guru sosem vész el. Miért? Mert felavatáskor a tanítvány egy fogadalmat tesz: „Követni foglak. Sosem hagylak el.” De guru azt jelenti nehéz, mint nehéz súly. Guru a nehézsúly bajnok. A tanítvány a pehelysúly bajnok. A tanítvány mondhatja azt: „Igen, az elején úgy gondolkodtam, de most másként gondolom. Most elhagylak. Megváltoztatom a döntésem.” De a guru sosem változik. A felavatáskor a guru is tesz egy fogadalmat: „Követni foglak. Bárhová is mégy, utánad megyek. Visszaviszlek.” Ez egy nagyon mély kapcsolat. A guru tehát sosem vész el. A Guru-tattva sosem vész el.
Mi a helyzet a szolgálattal? A szolgálat ugyancsak a látásmódunktól függ. Ha szolgálni akarsz számtalan lehetőséget találsz rá. Ha nem akarsz szolgálatot végezni senki nem tud kényszeríteni. Néha azt gondolhatjuk: „A szolgálathoz erre meg arra van szükségem…mindenféle eszközök.” Egyetlen eszköz szükséges csupán – hajlandóságnak hívják. Ha akarod a guru annyi szolgálattal képes ellátni, hogy elszaladsz! Néhányan Srila Prabhupád rangidős szannyász tanítványai közül sírva fakadtak Prabhubád előtt: „Ez túl sok, nem tudom véghezvinni! Kérlek! Végy el egy kicsit ezekből a terhekből!” Mi a te helyzeted? Sírtál valaha is a tanítómestered előtt: „Kérlek adj egy lélegzetnyi időt!” Milyen fokú a meghódolásod? Pehelysúlyú bajnok, vagy nehézsúlyú bajnok?
Sose gondoljuk azt, hogy már elértük a meghódolást. Krsnát nem az érdekli mennyit adsz. Az érdekli, hogy mennyit tartasz meg magadnak. A szolgálat kapcsolatot jelent. Megismétlem: a hit tettek nélkül halott dolog. Ki kell tehát fejeznünk hitünket. Mi a szeretet definíciója az ácsárják szerint? A szeretet szolgálat, gondoskodás. Ez a szeretet. Nagyon gyakorlatias! Nem valami misztikus vagy ködös dolog, hanem nagyon is gyakorlatias. A szeretetben nagyon is gyakorlatiasnak kell lennünk. Hogyan fejezheted ki a szereteted? Úgy hogy teszel valamit! Ilyen egyszerű. Ennek nem filozófiának kéne lennie, hanem a mindennapi kenyerünknek.
Olyan mint az egyenlet. Szeretet = szolgálat. De fordítva is igaz: szolgálat = szeretet. Ne feledd! A szolgálat legyen egy szeretetteljes felajánlás Isten elégedettségére. Nem valami kemény munka amit tovább már nem bírok elviselni. Nem valamiféle szabályozó formulák. Sokkal inkább szeretetteljes felajánlás. Ez a szolgálat. El tud ez veszni? Ez a lehetőség, hogy tiszta szívből adhassunk valamit a Legfelsőbbnek? Úgy gondolom ez a lehetőség sosem vész el.
Néha annyira elfoglaltak vagyunk a szolgálatainkkal, hogy megfelejtkezünk arról, hogy minőségi szolgálatot ajánljuk fel Krsnának. A szolgálat legyen minőségi szolgálat. Néha a formaságok eltakarják a képet és elfelejtjük miért is kezdtünk bele. A Szépség és Szeretet volt az ösztönző erő, nem pedig a szenvedés és ármánykodás. A lehetőség tehát sosem vész el.
Lehet, hogy Krsna eloszlat minden nehézséget. Néha azt gondolhatjuk, hogy Krsna elveszi a szolgálat eszközeit. Ő azonban nem elégszik meg holmi eszközökkel! TÉGED akar! Személyesen téged! Ahogyan a gópik – nem elégedtek meg a Legfelsőbben való elméleti meditációval. Emlékeztek a történetre amikor Kurukshétrán találkoztak… van egy csodaszép vers, amely így szól: „Ez ugyanaz a teliholdas éjszaka, ugyanaz a társaság – te és én – lágy szellő fúj a Malaja Hegyekből… Minden ugyan az. De nem ölelhetlek át. És ez leírhatatlan szenvedés.  Valami mégis más.” Amikor tehát újra találkoznak majdnem minden ugyan olyan. Mivel azonban már nem találkozhatnak szabadon, az intenzitás sokkal magasabb. A szolgálat lehetősége tehát sosem vész el.
Aztán Krsna így szól: „Rendben, nem találkozhatunk mindig, mert nagyon lefoglal az uralkodás, de van egy tanácsom a számodra. Például meditálhatsz rajtam.” És általában, ha Isten azt mondaná neked „meditálhatsz rajtam” elégedett lennél, úgy gondolom. De mi volt a gópik válasza? „NEM. Nem elégszünk meg holmi elméleti meditációval! Személyesen Téged akarunk! Nem elégszünk meg egy képpel és néhány gondolattal! Személyesen Téged akarunk.”
Lehet, hogy Krsna eltávolít mindent, ami a látásunkat gátolja: „Nézz csak Rám. Itt vagyok.” A szolgálat lehetősége tehát sosem vész el. Krsna sosem vész el, a guru sosem vész el, a szolgálat sosem vész el.


Всеки религиозен процес има някои съвсем основни елементи, като например контролирай се, пречиствай сърцето си, извършвай някакво активно служене, опитвай се все повече и повече да се само-идентифицираш на духовната платформа, не на материалната. Това са общи съвети. А какъв е специфичният съвет на Кришна Бхакти? Пейте Харе Кришна. Никой друг не говори за това. Какво означава то – възславяйте Бога като извиквате името Му. Пейте Харе Кришна – това не е някакъв сектански призив, който да ви повлече в лоша посока. Смисълът му е – славете Бога.
Ако някой ви извика по име какво ще направите? Нима ще отвърнете лице: „Не искам и да чувам.” Не, вие естествено се обръщате: „О, мен ли търсиш. Ето ме, тук съм и съм твой приятел.” Една от характеристиките на вайшнавата е че той е приятел, добър приятел. Приятел в нужда се познава. Лошият приятел е точно като сянката ви – следва ви само когато слънцето свети върху вас. Когато вече не сте в светлината, лошите приятели изчезват. Това е много полезно, тъй като по такъв начин можем да разберем кои са истинските ни приятели. Дали сме приятели единствено докато ние плащаме сметката, или и когато сме в нужда…
И ако влагате вярата и доверието си единствено в хората, в другите живи същества е много лесно да бъдете разочаровани отново, и отново, и отново… Но качествата на Кришна се проявяват в чистия предан и приятелството, способността да бъде приятел когато става дума за един вайшнава е отражение на оригиналното приятелство на Бога. И така, Кришна никога няма да ви изостави. Неговата сянка е тъмна. Кришна също е тъмен. Но Той няма да ви изостави. Той не е с вас единствено докато се къпете в светлина. И когато всички други ви напуснат, Той ще остане. Кришна никога не се губи. Гуру никога не се губи. Служенето никога не се губи. Не забравяйте тези три мънички неща.
Кришна казва че „Тези, които са съкровено свързани с Мен Ме прегръщат в сърцата си. Аз съм в сърцата им. Те също са в Моето сърце.” Така че Кришна никога не се губи. Ако вие не Го изгубите, Той никога няма да се изгуби.
Кришна бива наричан също ади-гуру, първият духовен учител. Гуру е функция на Бога – да ни учи, да ни напътства, да ни помага да се завърнем към Него. И така посредством различни личности, посредством различни помощници Той простира помощта Си към нас. Чрез Баларам, чрез Нитйананда, чрез Ананга Манджари, чрез Радхика Той ни протяга помагащата Си ръка. Гуру е божествен. Божествено проявление, проявление на божествената подкрепа на практическо ниво. И това никога не се губи! Гуру-таттва никога не се губи. Гуру-принципът никога не се губи. Веднага щом поискате да видите това – ще го видите! Не искате ли да го видите – дори и най-добрият гуру да седи до вас, никога не бихте го разпознали. Когато ученикът е готов гуру ще дойде. И това не означава, че ще срещна своя духовен учител когато съм готов. Аз може и да го познавам от 200 години, но когато съм готов, ще го разпозная. Така че гуру никога не се губи. Защо? Защото при посвещението ученикът дава обет: „Ще те следвам. Никога няма да те изоставя.” Но гуру осначава „тежък”, тежка категория. Гуру е шампион от тежка категория. Ученикът е шампион от лека категория. Затова той може да рече: „Да, аз си мислех така в началото, ама вече мисля по различен начин. И сега те напускам. Промених си решението.” Но гуру никога не се променя. Защото при посвещението той също дава обет: „Ще те следвам. Където и да отидеш, ще дойда с теб. И ще те върна обратно.” Това е много дълбока връзка. Така че гуру никога не се губи. Гуру-татва никога не се губи.
А какво да кажем за служенето? Служенето също зависи от нашето виждане. Искате ли да служите, ще намерите неизброими начини за това. Не искате ли да служите, никой не може да ви принуди. Понякога може да си мислим:  „О, за да служа ми трябва това, необходимо ми е онова… толкова много инструменти.” Но е нужен един-единствен инструмент и той се нарича желание, готовност. Ако поискате, гуру ще ви даде толкова много служене че ще побегнете! Някои от старшите ученици на Шрила Прабхупад, саннйаси, са плачели пред него: „Това е прекалено, не мога да го свърша. Моля те! Снеми малко товар от гърба ми.” А какво е вашето положение? Плакали ли сте някога пред духовния си учител: „Умолявам те, дай ми да си поема глътчица въздух!” Какво е нивото на вашата отдаденост? Шампиони лека или тежка категория?
Никога не бива да си мислим, че сме постигнали, че сме довели до край  отдадеността. Кришна не се интересува от това колко сте му дали. Той се инстересува колко сте запазили за себе си. Служене означава да сме свързани. Казвам и повтарям: вярата без дела е мъртва. Затова трябва да изразяваме своята вяра. Какво е определението за любов, дадено от ачариите? Любовта е служене, грижа. Това е любовта. Много е практично! Не е нещо мистично и мъгляво, а съвсем практично. В любовта си трябва да сме практични. Как бихте могли да изразите своята любов? Като направите нещо! Толкова е просто. Това не бива да е философия, то трябва да бъде хлябът ни насъщен.
Като уравнение е: любов = служене. Но може да го обърнете и наобратно: служене = любов. Недейте да забравяте това! Служенето трябва да бъде изпълнено с обич приношение за удовлетворение на Бога, а не някакво тежко усилие, което едва изтърпяваме. Не някакви регулативни формули, а нежно предлагане. Това е служенето. Нима то някога може да бъде изгубено?! Шансът да поднесем от цялото си сърце и с всичките си чувства нещо на Върховния? Мисля че тази възможност никога не се губи.
Понякога сме дотолкова заети да извършваме служенето си, че забравяме да отдадем качеството на това служене на Кришна. Служенето трябва да бъде качествено служене. Понякога формалностите препречват погледа ни и забравяме заради какво всъщност сме започнали. Започнали сме този процес заради Красотата и Любовта. Не за страдания и интриги. И този шанс никога не се губи.
Може би Кришна ще премахне всички трудности. Понякога може да ни се струва, че Той отнема дори инструментите ни за служене, инструментите за собственото Му служене. Но на Него не Му трябват инструменти! Той иска ВАС! Иска вас, лично. Точно както гопите – те не били удовлетворени от някаква теоретична медитация върху Върховния. Помните историята как те се срещат на Курукшетра… има един красив стих, в който се казва: „Същата пълнолунна нощ е, и ние сме същите – ти и аз – същия лек ветрец повява откъм хълмовете Малайа… Всичко си е същото. Само че не мога да те прегърна. И това е безгранично страдание. Все пак нещата са различни.” И така… когато те се виждат отново почти всичко си е същото. Но тъй като са възпрепятствани да се срещнат на воля, интензивността нараства. Така че шансът за възвишено служене никога не се губи.
Тогава Кришна рекъл: „Добре, не можете да Ме виждате винаги, понеже съм зает със Своето царство, но мога да ви дам един съвет. Можете например да медитирате над Мен.” И обичайно ако Бог ви каже: „можете да медитирате над Мен” вие бихте били доволни, нали? Но какъв бил отговорът на гопите? „НЕ. Нас не ни удовлетворяват някакви си теоретични медитации върху Теб. Ние искаме ТЕБ, лично Теб! Не ни стига един образ, не ни стига някаква мисъл! Искаме самия Теб!”
Затова може би Кришна премахва всичко, което пречи на виждането ни: „Погледнете Ме. Ето Ме.” Така че шансовете за служене никога не се губят. Кришна никога не се губи. Гуру никога не се губи. Служенето никога не се губи.