Category RSS

Calendar

October 2018
M T W T F S S
« Sep    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




autumn-tree-2853818_960_720

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

(продължава от предишния понеделник)

„В това време Бхану, съпругата на Хиранякша, страдала дълбоко от раздялата с нейния съпруг. Чувствайки се безпомощна в скръбта си, тя високо оплаквала внезапното си вдовство. Синовете на Хиранякша също отчаяно тъгували за смъртта на баща си. След като извършил погребалните церемонии за брат си, Хиранякашипу се опитал да ги утеши. С успокоителен глас той казал: „О, снахичке, която си ми скъпа като майка! О, деца на моя храбър брат! Не бива да скърбите така за такъв велик герой, който даде живота си без страх в открита битка на бойното поле. Всъщност воините и героите копнеят за такава славна смърт, считайки я за най-желано постижение.”[1]

Това е точно както се случва сега в 21 век. Той казва тук „такъв един край е героична смърт”. Но чакайте малко – Хиранякша е умрял, противопоставяйки се на Бога! Нима това е героична смърт? Нима е славна смърт? Досущ като днешните медии: от най-незначителното нещо могат да създадат голямо събитие, а и най-славното нещо могат да го изкарат много лошо. Така че нищо ново под слънцето.

Крипадхам: Интересното е, че от толкова много години повтаряме тези истории и всъщност през цялото това време Хиранякша е в разговорите на бхактите. Така че може би все пак по някакъв начин той е славен?

Свами Тиртха: Да, защото още продължаваме да говорим за него. Но поначало Джай и Виджай били добри служители на Бога и техните демонични раждания са само като странична обиколка, така че имат скрити добродетели. А също и целта им – да се завърнат обратно у дома, при Бога, е славна. Но всъщност има два начина да се постигне слава в този свят – или ставаш велик предан, или ставаш велик демон. Защото тогава всички ще говорят за теб.

„В този свят – продължил Хиранякашипу – ние сме като пътници, които спират за малко в някой крайпътен подслон. Защо да скърбим, че трябва да напуснем това място? Всички идваме от различни места, срещаме се за кратко, а сетне си тръгваме, всеки в различна посока. Всъщност изначалният облик на аза е душата, която е различна от тялото и никога не погива като него. Душата е вечна и не подлежи на преходни промени. Тя е чиста, всеприсъстваща и всезнаеща. Душата нито се наслаждава, нито страда от материалните преживявания, ала усеща наслада и страдание поради това, че е покрита и замърсена от невежество. Единствено по тази причина азът губи изначалното си знание, изпитвайки загуба и скръб. Когато водата в едно езеро трепка, стоящите на езерния бряг дървета също изглежда, че трептят в отражението на водата. По същия начин и някой, който се движи, ще вижда и света наоколо му да се движи.” Нали – ако плувате с лодка може да си помислите: „Всички дървета и хълмове се движат.” Не, всъщност вие се движите. „Така умът се вълнува от трите качества на материалната природа, ала това всъщност се дължи на материалното замърсяване, че погрешно отъждествяваме себе си с ума и тялото.” Виждате, той познава философията. Няма грешка тук. „За онези, които се отъждествяват с телата си, наслада означава придобиване на това, което тялото желае и избягване на онова, което то не харесва. А страданието е неспособността да се добие желаното от тялото или пък изпитването на онова, което то не харесва. Това отъждествяване с тялото е главната причина за карма, която ни принуждава да се раждаме от нечия утроба, поставяйки начало на процеса на страдание. Карма, или себичната дейност, е коренната причина за физическото съществуване, създавайки раждане, смърт, невежество, тревога и множество други страдания. Макар понякога в цикъла на карма ние да добиваме известно разбиране и познание, за беда сме склонни да забравяме всичко в хода на материалното си битие. Това е добре описано в разговора между Ямараджа, бога на смъртта, и близките на един наскоро починал човек. Моля ви, слушайте; ще ви разкажа тази история.”

 

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

 



Leave a Reply