Category RSS

Calendar

June 2018
M T W T F S S
« May    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




rasa-dance

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Кой е най-добрият начин да се избавим от егото?

Свами Тиртха: Служете на останалите. Други въпроси?

Въпрос на Сарвабхаума: Както Вие казахте, макар че Бог е творец, поддръжник и унищожител, най-значимият Му аспект, Кришна, стои настрана. Можем ли да сравним това по някакъв начин с нашия личен опит в семейството, например? Когато изпълняваме задълженията си, но някакъв наш аспект остава настрана.

Свами Тиртха: Ако имаш свои представители, които да изпълняват функциите по сътворяването, поддържането и унищожаването, можеш да останеш настрана. Но не забравяй: за да поддържаш нещо, трябва да посветиш себе си. Не съществува заместител в това. И всеобщо духовно правило е, че можеш да изоставиш настоящата си позиция единствено ако имаш следовник. Например един цар – знаем, че когато му дойде времето царят следва да се откаже от царството си и да се оттегли в гората за медитация и пречистване. Но не можеш да го сториш, ако нямаш наследник. Иначе създаваш проблем, с което не помагаш и на собственото си духовно добруване.

От друга страна, нека обърнем въпроса на обратно. Ти би ли бил удовлетворен ако твоята партньорка използва заместител и не посвещава себе си? Ако си запазва нещо от теб? Мисля, че няма да си доволен.

В същото време трябва да се съглася с теб. Духовният живот има два аспекта: едната му страна е лична, индивидуална; а другата му страна е общността. Общност в смисъл на садху-санга. Или този специфичен вид садху-санга – семейните взаимоотношения; това също е садху-санга. Определено трябва да се посветим на тези две роли. Ала същевременно трябва да се грижим и за своите вечни идеали.

Така че моят отговор е „и да, и не”, или по-скоро „и не, и да”! Аз не бих бил доволен от ученик, който казва: „Да, да, Гурудев, обаче…” Как мога да разчитам на човек, който винаги отстъпва навън? Давам пълна свобода на учениците си да пристъпват навън или навътре, ала с онези, които преднамерено искат да стоят отвън, няма как да танцувам. Мога да танцувам единствено с тези, които са готови да танцуват. Но ако постоянно казвате: „Аз съм отвън. Тук съм, обаче стоя отвън!” тогава моля ви, не се оплаквайте, че: „Ти не ме приемаш.” Защото самите вие сте застанали отвън! За да получим своята порция прасад, милост, трябва да се присъединим изцяло. Тогава е хармонично. Мъничко дисхармония е солта на живота, несъмнено. Но мисля, че всички знаете какво имам предвид.

 



Leave a Reply