Category RSS

Calendar

October 2018
M T W T F S S
« Sep    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Srila-Sridhar-Maharaj-Praying

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, сутрин, София )

„Само невежият говори за преданото служене (карма-йога) като различно от аналитичното изучаване на материалния свят (санкхя). Онези, които са действително учени казват, че който е усърден по единия от тези два пътя, постига резултатите и на двата.“[1]

Въпрос на Рамвиджай: Гурудев, във Втора и Трета Глава на „Гита” се дискутират темите за санкхя-йога и карма-йога. Но в този стих виждаме Свами Прабхупад да поставя знак за равенство между карма-йога и бхакти-йога, която все още не е спомената до този момент в „Гита”. Би ли ни обяснил моля защо се случва така?

Свами Тиртха: Може би аз имам различно издание, но в моята „Гита” на всяка страница се казва: „Посветете се на Бога”. Вероятно моята „Гита” е сгрешена, не зная.

Рамвиджай: Тогава може ли и за мен едно копие?

Свами Тиртха: Но встрани от тази бележка… В крайна сметка всичко зависи от интерпретацията на школата, към която принадлежиш. Веднъж една видна унгарска индоложка каза: „Цялото заключение на „Бхагавад Гита” е нирвана!” Може би и нейното издание е било различно, но се наложи да проверя. Направих разследване, анализ, така да се каже. Без съмнение нирвана се споменава в „Гита”. Разбира се, в „Гита” се говори за всичко, в това число и за нирвана – мисля, че се споменава три пъти, в контекста на брахма-нирванам абхигачхати[2] – „той ще постигне освобождение в Брахман”. Но да се извежда това като окончателното теоретично заключение на „Гита” е невъзможно, то просто не е вярно! Не това е заключението. Защото ако преброите колко пъти се споменава бхакти, предаността към Бога – това са 36 пъти! И на практика това е заключението на всички глави.

Обикновено незапознатите предпочитат Единадесета Глава на „Гита”, „Вселенската форма”, където Кришна показва Своите безброй лица и ръце, величествената си красота – вселенската концепция, която е отвъд всякакво човешко разбиране. Която е толкова отблъскваща и плашеща за Арджуна, че той казва: „Моля Те, прекрати това!” Незапознатите казват: „О, покажи ми повече! Искам още от това!” докато преданите ще рекат: „Нека пропуснем тази глава!” Но дори и тази Единадесета Глава да погледнете – какво е заключението ѝ накрая? „Единствено чрез бхакти можеш да дойдеш при Мен!”[3] Така че нито нирвана, нито вселенската концепция, а предаността е окончателното заключение на „Гита”. Защото особено в епохата на Кали, пътят на предаността е най-прекият досег до съвършенството.

Затова и учител, който принадлежи към тази школа на предаността, ще вижда единствено преданост – на практика във всички глави и във всички стихове. Тъй като например, както казваше Гурудев, когато Шрила Шридхара Махарадж говори за цената на цимента при строежа на някой храм – това е чиста према-бхакти кришна-катха. Защото той няма друга идея в главата си. По същия начин и ние можем да говорим за дхяна, можем да говорим за гяна, можем да говорим за вселенската форма – обаче използваме това само като алиби, за да говорим за предаността.

 

[1] „Бхагавад Гита” 5.4

[2] „Бхагавад Гита” 5.24

[3] „Бхагавад Гита” 11.54



Leave a Reply