Category RSS

Calendar

April 2018
M T W T F S S
« Mar    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




sunrise

„Мантрата от „Риг Веда” гласи: „Ом тад вишно парамам падам сада пашянти сурая дивива чакшур ататам”. Божествените нозе на нашия свят Господ са като слънце над главите ни. Неговите свети нозе са като бдящото око на величествен закрилник, висящо над главите ни като слънцето, и ние живеем под взора на това бдящо око. Интересува ни не обективната, а субективната реалност. Винаги трябва да се стремим да живеем не в обективната, а в субективната реалност. Не бива никога да си мислим: „Под краката си имам стабилна почва, на която стоя; аз съм голям и силен, и ще остана изправен.” Нека по-скоро си мислим: „Над моето съзнание е свръхсъзнанието; бдящото око на закрилника винаги ме наблюдава. Живея под погледа на това око.” Нашата опора не идва отдолу, а отгоре. Той е нашият подслон. Ние висим от онзи истински по-висш свят, където обитава Той; опората ни се намира там. Нека винаги осъзнаваме това.”[1]

Свами Тиртха: Тук са засегнати две много важни теми: субективната и обективната реалност. Изказът на Шрила Шридхара Махарадж е много специален, леко необичаен. Трябва правилно да разбираме кое какво е. Защото обичайно сме научени да имаме визията за обективна реалност, тоест „Аз съм центърът и аз наблюдавам всичко заобикалящо. Това е обективният свят, а аз съм субектът, който наблюдава.” Но той го казва по съвсем различен начин. Понякога методът да се откриват противоположностите или да се наблюдава една и съща ситуация от различни гледни точки, внася нов тип разбиране. По същия начин, да имаме тази промяна на визията откъм обективната и субективната страна – това дава много по-пълна и всеобхватна картина на реалността. Защото тук той казва: „Аз съм обектът. Аз съм този, който е наблюдаван. Не е така, че „аз наблюдавам Бога”, а Той е центърът. Той е свръхсубективната реалност, и Той е този, който се оглежда наоколо си.”

Често говорим за егоизма. И си мислите, че ако свеждате глава понякога, това е достатъчно. Но не е достатъчно. Трябва радикално да променим визията си, за да можем да изоставим тази фалшива концепция, че сме центърът на вселената и сме наблюдатели на онова, което се случва наоколо. Нека по-скоро разберем, че съществува някой, който наблюдава. Бог е субектът. Той е този, който се оглежда, а ние, както и всеки друг, и разбира се всички неща в този свят, сме обектите на Неговото наблюдение. Това е много фин въпрос, ала при все това изключително важен. Не аз идвам в храма да видя Бога, а аз идвам в храма да се покажа, да бъда видян от Него. Защото не аз съм центърът, Той е центърът. По този начин можем да заменим своето субективно, егоцентрично усещане с нещо друго – че Той е центърът и Той ни наблюдава.

И също бе споменато, че нашата опора не е отдолу, а идва свише. Теорията на еволюцията казва, че материалните частици започват да се събират и в крайна сметка калта започва да мисли и чувства. Звучи добре! Мисля, направо е отнасящо ума, че по случайност частиците са се събрали, за да образуват вас, например. Само си представете, някой случайно да започне да сглобява разни части и елементи в пустошта. Колко време е нужно да се сглоби компютър случайно? Това означава да мислиш, че опората е под краката ти – ти си плодът, ти си връхният резултат на нещо голямо под тебе. Ние също вярваме в еволюцията, обаче в духовната еволюция – че съществува източник и че зависим от тази по-висша реалност. Разбира се, не критикувам научните теории, защото това е тема за учените. Те казват, че грубото може да прояви финото; ала по същия начин ние можем да речем: не, финото може да прояви грубото. На същото основание можем да поддържаме и тази гледна точка. Това се нарича теория на сгъстяването, на насищането. Финото започва да коагулира и става все по-гъсто, по-наситено.

Както и да е, хубаво е да зависим от материалната основа. Защото ако разберем, че телесният ни аз принадлежи на тази космична материя, това ще ни помага да се приспособяваме по-подобаващо към обкръжението. Но ако проумеем, че зависим от една по-висша реалност, такава една основа е много по-живителна.

 

(следва продължение)

 

[1] Из „Търсейки с обич изгубения слуга” от Шрила Шридхара Махарадж



Leave a Reply