Category RSS

Calendar

August 2018
M T W T F S S
« Jul    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




traditional-indian-motif-jaipur

(из лекция от Свами Тиртха, май 2012, София)

Започваме да четем за светия живот на Прахлада. Това е една книга на Бхакти Валлабх Тиртха Махарадж, ученик на Бхакти Дайита Мадхава Махарадж, който е ученик на Бхактисиддханта Сарасвати. Днес той е един от най-старшите ваишнави на тази планета – старши не само по възраст, но и по уважение. Затова нека с голямо внимание четем думите му.

„Светият живот на Прахлада”. Повечето от вас като цяло знаят историята. При все това трябва винаги да намираме нови начини да навлизаме в една и съща история и да извличаме нови изводи от старите разкази, които сме слушали стотици пъти. Това се нарича напредък. Повтаряте едно и също нещо, а то ви носи нов вкус – това се нарича развитие. То е напълно противоположно на материалните неща, където непрестанно се налага да намирате нещо ново, за да добиете все същия стар вкус; в духовния живот ние правим старите неща, ала те ни донасят все нов и нов, жив вкус. Така че това е много уникален процес. Не се налага да измисляме нови мантри, за да удовлетворяваме желанието си. Както е казал Шрила Прабхупад, след като е приел три или пет хиляди ученици: „Сега имаме достатъчно мляко. Време е да го кондензираме.”

И така, светият живот на Прахлад започва с раждането на Хиранякашипу. „Веднъж, докато пътешествали из трите свята, четиримата мъдреци, родени от ума на Брахма – Кумарите – пристигнали ненадейно пред Ваикунтха, обителта на Върховния Бог. Макар четиримата Кумари всъщност да са много стари, на вид те изглеждат като малки деца и се движат навред голи. Станало така, че двамата вратари на Ваикунтха – Джай и Виджай – видели четиримата Кумари да приближават. Мислейки ги за обикновени деца, те не им позволили да влязат във Ваикунтха, обръщайки се към тях със следните думи: „Откъде се взехте? Не знаете ли, че никой не може да влиза тук без предварително разрешение?” Макар четиримата Кумари отново и отново да се опитвали да влязат във Ваикунтха, Джай и Виджай продължавали да ги пропъждат. Накрая, разгневени, четиримата Кумари прокълнали вратарите, възклицавайки: „Негодници! Вие ни забранявате да влезем без да сте способни на правилно разграничаване и единствено от гордост! В обителта на Бога качествата невежество и страст не могат да съществуват. Така че вие не сте достойни да живеете в лотосовите нозе на Бог Мадхусудхан. Затова ви проклинаме да паднете от това място и да се родите като демони в материални тела.” И отвеяни от могъщото проклятие на мъдреците, Джай и Виджай незабавно пропаднали от своята извисена позиция. Виждайки злочестата им участ, четиримата Кумари се смилили над тях и им обещали, че след три живота ще се избавят от ефекта на проклятието им.”

Виждате ли, ако има дисхармония, ще дойдат последствия. Това е голям въпрос – дали във Ваикунтха е възможно да съществува някаква дисхармония или не? Но не забравяйте, Джай и Виджай били само вратари, те стояли отвън. Веднъж имаше въпрос: „Къде е пределът на илюзията? Как да намерим границата между илюзията и истинското духовно битие?” Може да си помислите, че това е философски въпрос. Но всъщност е топографски въпрос. Защото сетната граница на илюзията е входната врата на храма. До този момент, до този праг властва илюзията, но оттатък господства божествената енергия.

 

(следва продължение)

 



Leave a Reply