Calendar

December 2018
M T W T F S S
« Nov    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




green door

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос на Ядунатх: Всички трябва да срещнем смъртта. И всички трябва да срещнем смъртта на обичните си. Някой път погребваме родителите и предците си, някой път децата си, а друг път духовните си братя и сестри. Би ли ни казал моля, тъй като всички взимаме участие в това, как да се отнасяме с тях по най-добрия възможен начин? Благодаря!

Свами Тиртха: Природният закон е по-възрастните да си отиват първи. Дори това съкрушава сърцето. Какво да говорим за ситуация, когато нормалният ход на нещата е сбъркан и по-младите си отиват, а ние оставаме! Това е неприемливо. Понеже противоречи на предопределения порядък на нещата.

Дори и в духовния живот е част от играта духовният ни учител да напусне този свят. Това болезнено ли е? Много болезнено. Ала е приемливо – тъй като такъв е естественият ход на нещата. Когато загубих духовния си учител, помислих си, че съм изпитал най-голямото и силно страдание в живота си. Обаче грешах. Когато се наложи да кажа сбогом на някои от учениците си, тогава преживях още по-висока степен на болка и раздяла. Понеже това е против естествения порядък.

Но тъй или инак, както всички сме дошли, така и всички ще си отидем. Това не е нито тайна, нито табу. Трябва да го посрещнем, да го понесем и да го отпразнуваме. И не ви проповядвам тук някакъв култ към смъртта. Искам да отпечатам в съзнанието ви култа към вечния живот. Защото ние не вярваме в телата. Но вярваме в душата. Затова не вярваме и в смъртта. Вярваме във вечния живот.

Каквото и да придобиете в този живот, ще го изгубите, тъй или инак. Но каквото насъберете в духовен смисъл, никога няма да го изгубите! Това е основата на нашата вяра. Така че трябва да стигнем до това ниво. Събирайте вечни неща, а не незначителни перлички.

Смъртта на обичните ни е шанс за ликуване. Защо? Защото тогава можем да празнуваме победата на живота, на вечния живот, над смъртта. Всичко е въпрос на отношение, на ниво на съзнание. Какво виждаме в смъртта? Някаква надвиснала опасност или врата към вечността? Разбира се, има една малка предпоставка и тя се нарича пречистване или постигане на съвършенство. Ала инак за онези, които са стъпили на пътя, смъртта е краят на една глава и началото на следваща.

Но обичайно в Индийската традиция организират сбогуване и с тялото след смъртта. Обвиват трупа в харинам-чадар – плат, на който са изписани имената на Бога – тъй като това пречиства тялото. Инак смъртта и самият труп се считат за нещо нечисто. Ала светите имена на Бога – Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – пречистват тялото. След това го отнасят край свещена вода – езеро или река. Окъпват го за последно, а после всички близки донасят по едно парче дърво за погребалната клада. Сетне най-големият син се обръсва – маха цялата си коса и брада в знак на траур – и негово задължение е да запали погребалната клада. Всички близки се събират, има няколко свещенослужители… И накрая виждате как материята изгаря в този огън. Затова се казва, че кремацията е обучение – отпечатва в съзнанието ни, че не сме телата. Ритуалът има различни стъпки, но това е същината – да се помогне на душата по вечния ѝ път.

Тук в нашите страни е по-трудно да се организира публична кремация на брега на някоя река, тъй като традицията е малко по-друга. Но можете да осигурите за тялото същите свещени обекти – като например няколко капки вода от Ганг, тя пречиства. Дори преди смъртта е добре да се даде нещо свещено на човека – да речем маха-прасадам, осветена храна. Или можем да сложим на тялото след смъртта гирлянд, който е бил поднесен на олтара.

Ала инак, ако стоите до мъртвото тяло на свой приятел, близък, брат, майка – какво можете да поднесете? Вече е твърде късно. Няколко думи, молитва, песен – това можете да поднесете. Затова моля ви, докато свидните ви хора са тук, стремете се да им служите и да ги обичате! Сега, днес, не утре! Ако изпуснем възможността, тя никога няма да се върне.

И трябва да се стремим да станем добри, доколкото е възможно чисти предани и да помагаме на останалите на съответната им степен на духовно израстване. Защо? Защото се казва: „Криво съди онзи, който смята, че един ваишнава умира!”[1] Понеже ваишнавите никога не умират, те живеят вечно на духовно ниво, под закрилата на святото име.

 

[1] Ред от поемата на Бхактивинод Тхакур „Харидас”



Leave a Reply