Calendar

December 2018
M T W T F S S
« Nov    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




daisies

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Отчаянa от неизбежната смърт на съпругата си, птицата кулинга плачела така, когато по силата на времето ловецът я наближил и я пронизал с една стрела, убивайки и нея. О, глупави царици, вие също сте лишени от разбиране, досущ като тази птица кулинга, неспособна да види собствената си надвиснала смърт. Дори да продължавате да плачете сто години, няма да можете да си върнете съпруга.”

Този разговор между Яма и цариците бил цитиран от Хиранякашипу, врага на Вишну[1], а сетне той заключил:

„О, съпруго и синове на  моя скъп брат, жените и роднините на цар Суягя били смаяни от тези наставления на Яма в облика на момче и осъзнали, че всички материални неща са временни. Нищо не може винаги да остане такова, каквото го виждаме сега.”

Това вярно ли е? За нещастие е вярно. Но не забравяйте, има две тенденции. Материалните неща, които виждате сега, ще западнат. А духовните неща, които виждате днес, ще се разгърнат, ще израснат. Целият материален свят отива към разрушение. Докато всичко духовно върви към приобщаване, към завръщане в духовния свят. Ала промените са налице. Едната е разпадане, а другата – усъвършенстване. Изберете в коя посока искате да се влеете. Обаче нищо не може да остане винаги каквото го виждаме сега.

„След като разговарял с тях, Яма се оттеглил, а близките на царя извършили погребалните церемонии. По същия начин и вие не бива да скърбите твърде много за себе си или за другите. Кои са тези хора, за които всички скърбим? Та нима има нещо, което бихме могли да наречем „наше”? Всички подобни обозначения се дължат на невежество и привързаност към тялото, на нищо друго.”

Като чу тези напътствия Дити, майката на Хиранякша, за известно време забрави да скърби за мъртвия си син.”

И така, какво ни казва тази история? Какво е посланието ѝ? Тази история не е за смъртта. Тази история не е за скръбта. Не, тази история е прослава на живота! Тя не разказва за материалната смърт, а за духовната вечност. Затова моля ви, не се натъжавайте от сериозните ѝ думи, а се стремете да се радвате на посланието ѝ: „Ние не сме телата”.

И има начин да съживим своето духовно съзнание: „Кришна, дай ми милостта да служа на Твоите свети имена!” Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе.

[1] В книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

 

 



Leave a Reply