Category RSS

Calendar

January 2018
M T W T F S S
« Dec    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




RKDance

(продължава от предишния понеделник)

Даоизмът говори в символи. Източни, без съмнение – но просто символи. Първият стих в „Дао дъ дзин” е: „Дао не може да бъде описано; ако можете да опишете нещо, то не е дао.” Това е като гатанка, като ребус. Какво означава? Визуално го обрисуват по-добре, понеже използват ин и ян – съществува единство, съществува и многообразие. И в едното се съдържа мъничка част от другото, защото в тъмния фон има бяла капка, а в белия фон има черна. Малко е суховато. Предава истината, но по сух начин.

Нека прекосим Хималаите в южна посока. Там също ползват символи, за да опишат същата истина – принципа на единството и многообразието – обаче по толкова поетичен начин! Те казват, че черният Бог и бялата Богиня се срещат. Не става дума само за някакви нарисувани повърхнини, въртящи се една около друга. Това е танц, романс, движение – толкова е красиво! По-красиво е; другото също е красиво, без съмнение. Но това е по-красиво, повече чувства са вложени.

Но нима проумяваме смисъла? Едва ли някога бихме могли. Ала да се върнем една стъпка за момент: ако разгледате ин-ян – знаете, те са в кръг, а каква е формата на линията, разделяща двата фона? S, нали? Линията е като извивка. В западната естетика S се нарича „линията на красотата”. Виждате, разделителната линия между двете полета е линията на красотата. Където и да видите този дизайн, на запад се интерпретира като линията на красотата. При все това „линията на красотата” отново е теоретична тема от естетиката. Обаче виждали ли сте формата на Кришна? Той е застанал точно така. Неговата поза с три извивки, Трибанга – това е S.

Така че това е много скришно в Даоизма, в символа на дао, ин-ян. Много теоретично е обяснено в западната естетика. Ала ако откриете източника на цялото знание на запада и на целия символизъм на севера, ще намерите личността, която стои отзад – личностния Бог. Кришна свири на Своята флейта в тази прекрасна извита форма.

И всеки път, когато четем, слушаме, или си спомняме тези красиви истории за Него и Неговите спътници – как се срещат или пък разделят – това се повтаря. Но е изразено по такъв поетичен начин, че е наситено с личен досег, наситено е с чувства. И това е един много въздействащ, много докосващ начин да се обяснят нещата на човешките същества. Защото ние чувстваме щастието на срещата, усещаме и болката на раздялата. Затова ако божествената истина ни разкрие лицата си, говорейки на нашия език, така да се каже, тогава ще разберем какво се случва.

 

(следва продължение)



Leave a Reply