Category RSS

Calendar

July 2018
M T W T F S S
« Jun    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




woman-bird

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, вечер, София)

„Онзи, който е в божествено съзнание, макар да вижда, чува, докосва, вдъхва, храни се, движи се, спи и диша, винаги знае вътре в себе си, че всъщност не прави нищо. Защото докато говори, изхожда се, приема, отваря или затваря очи, той всякога знае, че единствено материалните сетива се занимават със своите обекти, а самият той е настрани от това.”[1]

Този стих описва мистично преживяване. Наблюдавате функционирането на тялото си, но при все това напълно осъзнавате, че това не сте вие. Единствено сетивата, умът, елементите на тялото реагират на стимулите от външния свят. Затова моля ви, опитайте понякога да наблюдавате своите функции, дейностите си. Дойде ли предизвикателство – реагирате, а може би едва после ще помислите. Моля ви, първо мислете, а след това реагирайте. Така ще е по-добре.

Много е лесно да се цитира този стих като извинение, ако извършвате грешки спрямо другите. Тогава може да кажете: „О, не, това не е моя вина. Просто твоите сетива, твоят ум реагират на импулсите.” Това звучи ли добре? Никак – нито да го чуеш, нито да го кажеш. Ала мистично преживяване в този смисъл означава да имаме известна дистанция, докато наблюдаваме живота, докато наблюдаваме преживяването, през което преминаваме, докато наблюдаваме как функционират тялото и ума. Защото всъщност нашата душа вътре в това тяло-ум е чиста и съвършена. Но тъй като е покрита с воала на илюзията, затова ние се отъждествяваме с телесните движения, чувства и дейности.

Това по някакъв начин е много чувствителна тема, защото въпреки всичко ние усещаме щастие и болка. Но ако анализирате мъничко – ако приложите своята санкхя, своята аналитичност – тогава можете да видите: тялото ли е това, което чувства щастието или болката? Опитайте се да причините болка или да дадете щастие на едно мъртво тяло – то няма да реагира. Значи не тялото изпитва болка. Тогава да не би душата да чувства болката и щастието? Невъзможно е кой да е материален импулс да докосне душата. Тогава къде е нашето щастие и къде е нашата болка?

Ямуна: В ума.

Свами Тиртха: Да, между двете – оттатък тялото, но преди опитността на душата. Между двете – това е нивото на ума, астралното ниво. Затова онези, които не са овладели тялото и ума, ще изпитват болка и щастие. Тези, които са овладени – е, не бих казал, че не чувстват никаква болка и щастие, обаче начинът, по който се свързват с тях е различен. Те не се отъждествяват с болката или с щастието. Можем да кажем, че чистата душа не се идентифицира с физическите чувства.

[1] „Бхагавад Гита” 5.8-9

 



Leave a Reply