Category RSS

Calendar

August 2018
M T W T F S S
« Jul    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Prabhuapda-chanting

(продължава от предишния брой)

Питате дали да мантрувате наум, на висок глас или пък тихо. Какво е мантруването? Каква е целта на мантруването? Защо мантруваме? Искаме да привлечем някакво внимание. “О мой Господи, аз съм тук.” Това е, което искаме да постигнем. Вие сте майки и бащи. Ако бебето ви си шушне нещо тихичко, какво внимание ще привлече? “Добре, то е спокойно, мога да си върша моята работа.” Когато детето започва да хленчи, дори и тогава ще си речете: “Все още нищо му няма.” Когато заплаче малко по-силно – забелязвал съм това, нивото на чувствителност на бащите и майките е много различно от чувствителността на един санняс. Когато се вдига голяма врява в семейството, когато всички деца са пощурели, родителите са си съвсем спокойни. Така че вие сте велики йоги! Когато един брахмачари не може изобщо да се концентрира, защото всичко е обърнато наопаки, вие сте толкова спокойни. Ако детето заплаче малко по-силно, ще обърнете лице, но ще си кажете: “Още нищо му няма.” Но когато шоуто наистина се разрази, тогава отивате. Обръщате се към него, гушвате го, храните го, нали?

Така че ако искате да постигнете, да призовете, да привлечете някакво внимание, трябва да плачете високо. Иначе Кришна ще си мисли: “Добре, той си е спокоен. Не е необходимо да му отделям никакво допълнително внимание”.

Мантруването наум в повечето случаи е самозаблуда. Защото да си на такова ниво, че да влагаш пълно внимание, е трудно. Така че не е лесно да се мантрува правилно. Особено ако си привлякъл вниманието на духовния си учител. Твърде тихо, твърде силно – всичко е погрешно. Когато се чувстваме напълно объркани и безпомощни – как трябва да се върши правилно – това е моментът, в който започваме да го вършим правилно. Когато изгубим цялото ноу-хау: “Научил съм, че трябва да се мантрува еди-какси.” Обаче това е теория и често, в много случаи интелектуалното разбиране ни пречи да навлезем надълбоко в аспекта на предаността.

И така, докато все още не сте в позицията да се владеете, по-добре е да внимавате в мантруването поне на тих глас. Защото по този начин освен друго и слушаме. Слушаме и възпяваме, слушаме и възпяваме – слушате самите себе си. Но тъй като сме различни същества, някой може да посвети повече внимание, да вложи повече сърце докато мантрува високо, друг може да го направи когато е по-съкровено – така че опира и до темперамента на човека. Тъй или инак, трябва да добавим онази специална подправка към мантруването, а именно према, посветеността.

И най-добрият начин да се мантрува е когато не вие произнасяте мантрата, а мантрата ви използва, за да звучи. Шрила Прабхупад е казал: “Отне ми тридесет години да се науча как да възпявам маха-мантрата.” Разбира се, ние не вярваме на всичко, изречено в подобно смирено състояние на ума. Но ако един високо издигнат, чист ваишнава казва това, значи трябва да сме много решителни и много смирени в тази практика.

Едновременно с това маха-мантрата е един щастлив начин за медитация в преданост.

Това беше едната страна: извършвай практиката и се стреми да вложиш чувствата си. А другата страна, която споменах, е постепенният процес, стъпка след стъпка. Както за да влезем в храма, най-напред трябва да потропаме на вратата.

Така че дали е наум или на висок глас – не възразявам. Но правете го добре, правете го дълбоко.

И трябва да сме непоколебими в този процес. Имах приятел, който трябваше да влезе в казармата. А знаете, по онова време армията не беше приют за недъгави. Беше трудно място. И в течение на тази една година и половина имало само един ден, в който той не успял да си направи шестнадесетте кръга. Не знам вие как мислите, но обикновено казармата не е най-доброто, най-благоприятното място за духовни практики, нали? Ала понякога трудностите помагат. Когато имате всички улеснения: ашрам, гуру, ваишнави, прасадам, това и онова, се чувствате толкова уморени, че казвате: “Неспособен съм да си направя духовната практика” – хайде стига! Какво е това?! Не бъдете мизерни в своите практики. Бъдете силни, отдадени. Стремете се да изразите желанието си на дело. А когато от време на време имате някой успех в мантруването, бъдете много благодарни.



Leave a Reply