Category RSS

Calendar

May 2018
M T W T F S S
« Apr    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




St Valentine's day greeting card with candle and hearts

Въпрос на Махадев: По същество всеки би искал да чуе каква е целта на живота. Защо живеем? Защо ни има? Каква е връзката ни с вечността?

Свами Тиртха: За да се намери добър отговор на тези основни въпроси: „Кой съм аз? Защо съм тук? Каква е съдбата ми? Каква е целта на моя живот?” мисля, че е много полезно като център на структурата на човешкото тяло да се приеме сърцето. В йога съществува системата на чакрите. В средата на тази система се намира сърцето, сърдечната чакра. Там можем да си представим сърцето си като центъра на нашето битие. А кое е есенцията, кое е абсолютният център в лотосовия цвят на сърцето? Това е саморефлексията. Така че ето я първата стъпка. Саморефлексия означава „Стремя се да открия смисъла на своя живот. Стремя се да намеря мисията на живота си.” Това е един по-активен принцип.

Така че най-напред трябва да изследвате кои сте. След това да откриете мисията, правилното приложение, програмата на своя живот. Тогава ще бъде много по-лесно да намерите верен отговор на тези въпроси. И това е първата стъпка. Разбира се, не е последната, но всяко дълго пътуване започва с първата крачка.

Махадев: Тогава коя е втората стъпка?

Свами Тиртха: Втората стъпка е: постарайте се да намерите някой, който да ви води. Защото ако имате желание да станете студенти в която и да било сфера на изкуството или науката, трябва да намерите учител, който да ви помогне, който да ви обучи, да ви образова в тази специфична наука или изкуство. По същия начин, щом искаме да изучим изкуството на живота, мистерията на живота, трябва да намерим оногова, който ще ни напътства в този процес на изучаване. Затова са ни нужни наставници, нужни са ни учители, нужни са ни гуру, нужни са ни автентични личности, които да ни помагат.

Това е следващата стъпка. А след нея в съответствие с традицията има много, много други стъпки. Но в крайна сметка това пътуване следва една основна нишка – от началото, от настоящото състояние на съзнание, откъдето сте тръгнали, трябва да достигнете по-високо ниво на съществуване, по-високо ниво на съзнание, където да долавяте повече красота, повече умиротворение, повече хармония, повече блаженство. По това можете да заключите дали пътя, който сте изминали, е автентичен и добър за вас.

Махадев: До каква степен човек сам, без ръководство, може да достигне по-високи нива на съзнание? И кога трябва да осъзнае, че не може да продължи нататък самичък и трябва да потърси помощ от някой учител или по-старши наставник по духовния път?

Свами Тиртха: Дълго време можем да вървим сами и можем да достигнем доста високи нива на реалност. Макар че е донякъде рисковано дали това, което възприемаме, е реалност или е прочит на собствените ни мечти. Затова е много полезно да имаме сверка с определена традиция в това отношение. Ала в по-висшите сфери е много подобно на едно добро парти. А обикновено на добро парти не може да се влезе без покана. Обаче имаш ли поканата, влизаш без проблем. В по-висшите нива на реалност се встъпва с покана. Затова там се нуждаем от водач, който да ни предаде поканата. И под негова насока, с негова помощ можем да влезем в тези по-висши сфери на реалност.

Махадев: В наше време е нещо като мода всеки да си търси гуру насам и натам, хората пътуват по цял свят в търсене на духовен съвет и насока. Какво би следвало да е истинското общуване и взаимодействие между учител и ученик в нашата епоха?

Свами Тиртха: Мисля, да осъзнаем, че се нуждаем от напътствие – това само по себе си е едно високо ниво, когато проумяваме ограниченията си. То е добър знак, верен признак за истинско духовно търсене. В Индия има поговорка: „Ако ученикът е готов, гуру ще дойде.” И ние си мислим, че има недостиг на учители, но учителите казват, че има недостиг на ученици. Защото истинските – било то от едната страна или от другата – са малцина. Ала това не означава, че ние не можем да стане истински, било като ученици, било като учители.

А що се отнася до общуването – считам, че то е като обвързване. То е като взаимно съгласие между тези двама души, че „Да, ние ще споделяме живота си заедно. Да, ние ще вървим заедно.” Затова една много благородна покана от страна на учителя е: „Ако дойдеш с мен и аз ще вървя с тебе.”

 

(следва продължение)

 

 



Leave a Reply