Category RSS

Calendar

September 2018
M T W T F S S
« Aug    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




reincarnation (1)

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Когато слугите дошли, за да отнесат тялото (на царя) за кремация, цариците го прегърнали здраво и воплите им се извисили дори още по-силно. Слънцето залязло, но те не искали да оставят тялото на съпруга си. Целият този плач и ридания в крайна сметка стигнали до ушите на Ямараджа в неговата обител.”[1] Ямараджа е богът на смъртта в индийската древна история. Той е онзи, който съди сърцата на хората. „Тези вопли смутили ума му до такава степен, че той решил да приеме облика на момче и да иде лично при семейството на царя, за да разговаря с тях. Пристигайки там, той се обърнал към тях със следните думи: „Това наистина е удивително! – рекъл. – Вие сте пораснали хора, по-големи от мен, но ви виждам тук да плачете и скърбите без основателна причина. Постоянно виждате край вас някой да се ражда и умира, но колко голяма е привързаността, която явно сте развили! Би трябвало да знаете, че всички човешки същества идват незнайно откъде и отново ще идат незнайно къде. Това е неизбежно, тъй като всички, които са се родили, някой ден ще трябва да умрат. Тогава защо плачете?”

Силни думи, а? Разбира се, ние не искаме да се разделяме с обичните си, но в крайна сметка няма причина за истинска скръб.

Кой е виждал мъртво тяло? Мнозина… Какво беше усещането ви – дали това тяло само по себе си беше човекът, когото сте обичали?

Ямуна: Не.

Свами Тиртха: Беше различно. Друго. Странно. Непознато. Нещо липсваше в него, нали? Така че трябва да използваме мозъка си – не тялото е това, което харесваме, а нещо друго. Именно него трябва да търсим.

„Макар да съм просто дете, аз разбирам това по-добре от вас. Раждайки се от своите родители, ние ставаме плячка на тези материални форми, които са пълни със страдание. Изглеждаме безпомощни и беззащитни. Въпреки това има някой, който ни защитава, инак не бихме могли да оцелеем в майчината утроба и лесно биха ни изяли свирепи животни. О, невежи! Нашият истински закрилник е Върховният Бог, единствено по чиято воля се създава, поддържа и унищожава този свят. В сравнение с Него всички подвижни и неподвижни живи същества са съвсем незначителни. Той има пълната власт да твори и руши. За Него всичко е възможно. Ако някой случайно изпусне на пътя някоя вещ докато пътува и я изгуби, под закрилата на Бога никой няма да я пипне и той ще си я намери отново. Ала без Божията закрила, дори да държим притежанията си заключени и добре охранявани вътре в къщата, пак ще ги изгубим и те ще се съсипят.”

Съгласни ли сте? Мисля, всички помните учението на Бог Исус, който казва: „Събирайте богатствата си не тук, където молците и ръждата ще ги изядат, но се стремете да ги откривате на друго място.”[2] Съкровището ви трябва да е в сърцето ви.

„Под милостивия поглед на Бога човек може да оцелее дори да се изгуби в джунглата. Всеки се сдобива с тяло според индивидуалната си карма и когато тази карма приключи, тялото ще изчезне. Та колко струва това тяло? То неспирно страда от шестте промени – раждане, растеж, запазване, загуба, упадък и гибел.”

Тук е споменато нещо много важно – че предишната ви карма ви помага да придобиете тяло. В този случай кармата не е наказание, а инструмент да изгорите своята карма.

 

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

[2] Матей 6:19

 



Leave a Reply