Category RSS

Calendar

September 2018
M T W T F S S
« Aug    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




двама

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Душата пребивава в грубите и фини тела, но не е родена. Тя не преминава през същите промени като тялото, тъй като природата на душата е съвсем различна от природата на тялото. Както собственикът на къщата се отличава от самата къща, така и душата е собственикът на тялото и следователно е различна от него. Единствено заради материална привързаност хората си мислят: „Аз съм това материално тяло.” Земята, водата, огънят и въздухът оформят отначало тялото, ала по законите на природата те ще се разпаднат и тялото ще изчезне. Душата, обаче, никога не погива.”[1]

Стремете се да запомните това. Тялото е взето от материята и ще се върне в материята; ние сме духовни души, взети сме от Духа, от Бога, и в Бога ще се върнем.

„Може би ви е трудно да разберете, че душата е отделна от тялото, понеже сте свикнали да ги виждате заедно. Мога да ви просветля с примера за огъня. Огънят присъства вътре в дървото. Ала единствено при горенето можем с лекота да наблюдаваме разликата в природата на дървото и на огъня, който е толкова могъщ и сияен. По същия начин и душата присъства в тялото и сетивата на живото същество, ала можем да видим, че се различава от тях.”

Мисля, можем да се съгласим по тези въпроси. Обаче сме свикнали да виждаме душата и тялото заедно. Обикновено не гледаме мъртви тела дълго време – за Бога! За беда не виждаме и душите отделно от телата, тъй като сме слепи в това отношение. Затова си мислим, че те винаги са заедно. И понякога объркваме едното за другото. Но сетне малкото момче казва:

„О, глупави люде! Вие плачете толкова много за това тяло, макар че то лежи мъртво пред вас! То не е отишло никъде – защо плачете? Тялото е още тук, вие нали за тялото скърбите? Този човек преди слушаше и отвръщаше на думите ви, но сега не го прави. Моля ви, не ридайте за това. Онзи, който в действителност слушаше и отвръщаше, никога не е бил видян от никого. Тялото, което бяхте свикнали да гледате, все още е тук да го гледате. То си е съвсем същото като преди. Така че няма нужда да плачете за тялото.

Душата оживява и съхранява тялото, но щом то не може вече да чува и отвръща, това означава, че е лишено от съзнание. Душата взаимодейства с всички обекти чрез сетивата. Ала тя е различна от телесните сетива. Душата се състои единствено от съзнание. Петте груби елемента и десетте сетивни органи оформят грубото тяло, което покрива финото тяло, съставено от ума, интелекта и егото; и също покрива душата, която се свързва с всички тези неща, действайки по добри и лоши начини. Да постигнат такова разбиране могат онези, които обожават Бога.”

Това означава, че сега научаваме начина как да се избавим от най-голямата скръб. Защото да изгубим обичните си е огромна болка, нали? Но ако разберете, че тялото идва от материята и се връща в материята, а душата идва от Бога и се връща при Бога, защо трябва да скърбите?

И понякога ние оплакваме смъртта на другите. Но извинете ме, че ви напомням един дребен факт: ние всички трябва да се изправим пред това, рано или късно. Така че това означава, че не бива да оплакваме и собствената си смърт. Можете да оплаквате живота си, ако изтървете тази възможност – можете да страдате за това как е минал животът ви. Ала онези, които обожават Бога, са способни да добият вярното разбиране.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”, разговорът между Ямараджа, бога на смъртта, и близките на наскоро починал човек

 



Leave a Reply