Category RSS

Calendar

October 2018
M T W T F S S
« Sep    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Гурудев 11.I.09-40

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, много е интересно в тази история за Джай и Виджай, че тези двама пазители на дверите на духовното небе заради проклятието си в крайна сметка създават такава бъркотия на Земята и толкова много хора страдат заради тяхната грешка. Не е ли така, че по-извисените хора, да ги наречем по-старшите по духовния път, имат голяма отговорност и ако допуснат някакъв вид грешка или направят нещо лошо, това унищожава много повече неща в много по-голям мащаб?

Свами Тиртха: Да, отговорността им е голяма. Защото ако, да речем, ти избягаш от лекция, никой няма да обърне внимание. Но ако аз се опитам да избягам от своята лекция… Може би е заради шафрановия цвят, може би трябва да се обличам в други цветове, за да не забележи никой.

При все това, една и съща история има множество различни прочита. Може да речете: „О, толкова много души страдат заради тези първоначални проблеми.” Но не забравяйте, че нищо не е случайно. Всички онези, които участват в тези тъй наречени нещастия, или се налага да преминат през страдания, за да изплатят някаква карма, или дори тези страдания са славни, защото по някакъв начин са част от божествената подредба.

Но това, което ти спомена е много вярно и много важно: че всички ние имаме отговорности в живота си – материални, а също и духовни. Ако последният работник отсъства от работа, тя може и да продължи. Но ако директорът отсъства, всичко се разпада. Същото е и в семейството. Ако липсва силен, благонадежден, образцов съпруг, то е много трудно да се съхрани. Ако липсва вниманието на майката, на съпругата, която е като сърцето на семейството, страданието е дори още по-голямо. Или пък една духовна общност: всеки в групата на преданите има своето изключително важно място; и ако даже само един липсва, това е голяма болка. Чух някой да казва: „О, ние сме толкова добри, толкова сериозни, че 70% от бхактите си тръгват в рамките на една година!” Значи, десет човека се присъединяват към храма ти за една година, а в края на годината седем са си тръгнали – защото сте толкова „сериозни и силни”. Чакай малко, скъпи мой! Ако дори само един човек си тръгне, трябва дълбоко да се замислиш къде си сгрешил. А не че 2/3 от хората, които са се присъединили, си тръгват в рамките на година – грешката не е в тях. Така че има различни прочити на една и съща история. „Ние сме толкова велики, защото седем човека не издържат и си тръгват!”

Затова обетът, който даваме като се присъединяваме към бхактите е „минимум за един живот”. Защото ако стана част от тази група, а сетне си тръгна, това ще съсипе картината. И особено има една позиция – преданият с такава служба никога не бива да си тръгва. Това е готвачът. Готвачът не бива никога да си тръгва. Певецът може да си тръгне, няма проблем; тези, които слушат лекцията, могат да си тръгнат; този, който дава лекцията, може да си тръгне, дори пуджари може да си тръгне, защото можете да заместите всички. Но докато готвачът е на мястото си, всички се чувстват в безопасност. Няма ли го, всички са неспокойни. Всеки ще почувства духовния си живот застрашен. Затова моля ви, станете добри готвачи. И как да спрем бхактите да не си тръгват? Като направим всеки готвач.

(следва продължение)

 



Leave a Reply