Category RSS

Calendar

August 2018
M T W T F S S
« Jul    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




add feeling

Кришна Прия: Имам въпрос за мантруването. Как е по-добре – да се мантрува на висок глас, или шепнешком, или наум? Защото когато е наум, понякога мантрата преминава по-бързо и човек не чува ясно думите. Това грешка ли е? Може би това не е истинско мантруване?

Тиртха Махарадж: Уместна забележка! Мантруването е много съкровена духовна връзка. Ако извиквате имената на някого, това установява връзка. Ала преди да навлезем в една интимна връзка, трябва да почукаме на вратата. Не е така, че изведнъж се втурваме в светая светих. Постепенно, стъпка по стъпка, следвайки процеса трябва да навлизаме.

И във всеки случай има две нива на една и съща история – едното е дейността, другото чувствата. Например, ако Петър се държи много добре, майка му ще зове името му с нежност, обаче ако е малко непослушен, тогава майката ще извика същото име със строг тон. Действието е същото – повикване на името – но вътрешното чувство, зарядът е различен.

По същия начин, ако искаме да установим връзка с Върховния зовейки имената Му, трябва да следваме действието и да го изпълним с най-добрите си чувства. Така че ако въпросът ти е кой е най-добрият начин за мантруване, трябва да кажем: следвай постепенния процес, следвай правилата и предписанията по отношение на него, и плюс това вложи чувствата си.

Но от Махапрабху сме разбрали, че не съществуват строги правила по отношение на мантруването. Защото има разлика между ведическите мантри и маха-мантрата. Мантрите или химните на Ведите, специалните медитативни формули на Ведите са ограничени. Ограничени в смисъл, че не са отворени. Не, че силата на мантрите е ограничена, не; достъпът до тези мантри е ограничен. Това означава, че трябва да развием множество качества, за да постигнем добър стандарт по отношение на тези мантри. Но по отношение на маха-мантрата няма строги правила. Дори вие можете да я приемете. Така че това е много щедра мантра.

Неточното или неправилно мантруване на свещени мантри често е подлудявало мнозина. Ала святото име е избавило много глупци. Това е разликата между веда-мантрите и нама-мантрите. Дори някой глупак, ако приложи този метод, може да добие малко разум. Но какво се случва ако същата мантра се приложи към разумен човек? Той ще обезумее. Започва да се държи като луд – танцува, пее, плаче, вика, търсейки и той не знае какво. Пропилява целия си живот в преследване на някаква мечта, вместо на момента да се наслаждава на това, което му е подръка. Това означава, че ще изгубите ума си. Така че най-напред трябва да използваме ума си, а сетне да го изгубим.

Мисля, че разбирате едно – че мантруването е много съкровена връзка и трябва да го правим както трябва, за да постигнем резултата. Има десет апарадх, или грешки, по отношение на матруването. Като например да не уважаваш ваишнавите; да не следваш наставленията на духовния учител; да приемаш Ведите лековато; също да смяташ, че славата на святото име е просто преувеличение; да използваш силата на святото име, за да компенсираш грешките си; да не вярваш напълно в славата на святото име, макар да си слушал за нея толкова много пъти. Това са забраните. Стремете се да избягвате всички тези грешки. Но има една допълнителна грешка – да си невнимателен докато мантруваш. Тогава се казва, че можеш да продължаваш да си мантруваш безброй животи наред, няма да постигнеш пхала, резултата, плода. Така че не е достатъчно да повтаряме формално, но трябва да повтаряме от сърце и душа.

Казано е, че дори едно свято име притежава силата да спаси целия свят. Колко пъти сте повтаряли святото име? А къде е спасението на целия свят? Значи нещо недостига, нали? Или пък може би шастрите са в грешка? Може би това е просто преувеличение? Разбрали сме, че трябва да се съмняваме. Не вярвайте на всичко! Значи, не се съмнявайте в себе си, но се усъмнете в шастрите – това е много популярно в наши дни. “Обичай себе си, приемай се какъвто си” – този боклук е много популярен понастоящем. “Бог трябва да ме приема какъвто съм, защото Той трябва да е великодушен, трябва да е търпелив с мен. Аз не съм готов да си помръдна и пръста защото съм такъв, какъвто съм.” Недейте да вярвате, недейте да следвате подобни глупави и лековати послания. Господ умее добре да си върши работата. Ние също трябва да свършим своята работа както подобава.

Един признак на ваишнавата е, че той е готов да се пригоди. Шрила Шридхара Махарадж казва: “Религия означава правилна настройка.” Но да се настроим спрямо какъв стандарт? Спрямо глупостта ли трябва да се настроим? Не, трябва да се настроим спрямо най-висшите духовни идеали.

Така че методът е: мантрувай като влагаш и чувствата си.

 

(следва продължение)



Leave a Reply