Category RSS

Calendar

March 2017
M T W T F S S
« Feb    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha



Radhika&Krishna

(az előző hétfő folytatása)

Azt mondják, hogy Krsna Magával játszik Gólóka Vrndávanban, ahol csupán három személyiség létezik: Krsna, Balarám és Rádhá. Minden, és mindenki más Rajtuk keresztül nyilvánul meg. Ki az első? Krsna az első, az Ő teremtő ereje Balarám és a kreatív energiája Rádhárání. Mindenki más a spirituális égbolton Rajtuk keresztül érkezik. Gópák, gópík és mindenki más csak ezeknek az elsődleges energiáknak a további megnyilvánulása.

Nemrégiben valaki megemlítette: „Ha az emberi lényekre nézek, az jut eszembe, hogy mivel ők Isten teremtményei, talán Krsna hibát követett el.” De ne feledkezzünk meg arról, hogy ez csak egy anyagi visszatükröződés. Az első teremtés tökéletes. Nem egyszerűen tökéletes, hanem bámulatos, még Isten számára is!

Hiszen, tudjátok, az első energia, Balarám, a teremtő energia – szép, ám ellenőrzés alatt áll. A férfi tulajdonság az engedelmesség – rendelkezésre bocsát mindent, amely az isteni kedvtelésekhez nélkülözhetetlen: a hátteret, a szolgálat minden eszközét, a talajt – ezek mind-mind Balarámnak, a teremtő erőnek a kiterjedései. Tehát amikor Krsna, az ottani legfelsőbb tudatosság, Vászudév Krsna ebben a legelső teremtő erőben, Balarámban nyilvánult meg, ők jó barátok voltak, mert Balarám nagyon is készen állt Krsnát sokféle módon szolgálni. Ám ez nem volt különleges Krsna számára, ezért egy másik energiáját is megnyilvánította: a kreatív energiát, amely Srímatí Rádhárání. És ezzel elkezdődött a csoda, mert ez az energia sokkal erőteljesebbé kezdett válni, mint Krsna maga. Ezután Krsna így szólt: „Végül valami, az én számomra is bámulatos született! Eddig azt hittem, hogy mindent tudok, most azonban létezik egy titok, amelyet én sem tudok megérteni. A nőknek megvan ez a tulajdonságuk: titokzatosak, és képtelenség megérteni őket. Tehát azok, akik 78%-ban rendelkeznek a Legfelsőbb Úr, Krsna tulajdonságaival – őket szintén elvarázsolja a Legfelesőbb eme bámulatos alkotása: a női nem. ’Végre valami, ami bámulatba ejt! Végre valami, amit soha nem fogunk megérteni! Eddig ez annyira könnyű volt – de unalmas. Végül itt van valami csodálatra méltó!”

Jamuná: Mahárádzs, sosem hallottam még ilyen dicsőítést, erre várok huszonnégy éve!

Szvámí Tírtha: Látod, keményen dolgozom. De ez itt most nem a poénok helye, elsősorban ez nem egy vicc. Hiszen megvan benne a szépség – és az is, hogy valami Isten képességein is túlmutat. Hát nem gyönyörű, hogy az ő mindenhatóságát és mindentudását korlátozza valami, és hogy van valamilyen titok, amelyet Ő nem ismer? Ilyen dinamikus Isten-koncepció – hogy még Ő is kutat valami után! Az ilyen Istent nem tudjuk megismerni, csupán imádni tudjuk! Ezért a legnagyobb titok a bhaktiban van elrejtve – nem pusztán a felszabadulásban rejlik, hiszen ezen az úton a kedvtelések részesévé válhatsz…

Giridhárí: Gurudév, van valami, amit végképp nem értek….

Szvámí Tírtha: Ó, számomra sok-sok dolog érhetetlen.

Giridhárí: Ez egyik a sok közül. Tényleg igaz, hogy a Legfelsőbb Úr nem képes megérteni a saját teremtményeinek egyikét – a hölgyeket – avagy csupán színleli, a saját és a hölgyek örömének kedvéért?

Szvámí Tírtha: Ó, ez egy nagyon szép, raszikus kérdés. Hiszen végső soron minden játék – tényleg az, a legvégső síkon. Ezért lílá – ’játék’, vagy ’kedvtelés’ a neve. Ez nem a világi erkölcs, a karma vagy miegymás szabályai szerint történik, ez még a ti spirituális koncepciótokon is túlmutat. Ez egy olyan terület, amelyről még spekulatív információval sem rendelkezünk, és ti is csak néhány utalást fogtok találni- írásos formában vagy a sistácsárában, a szájhagyományban. Éppen ezért az egyetlen információs forrás és hivatkozási alap a nagy szentjeink megvalósítása. A tanítóink leírják ezeket az ún. isteni „hiányosságokat” – hogy Krsna mindenhatósága és mindentudása milyen módon korlátozott. Nagyon is közel áll az istenkáromláshoz azt gondolni, hogy Isten rossz vagy, hogy nem teljes, így igaz. Tehát ez egy nagyon érzékeny terület. Ám ha alázatos elmével közelítjük meg, akkor közelebb juthatunk ehhez a gyönyörű koncepcióhoz. Nem arról van szó, hogy Krsna korlátozott, hanem, hogy olyannyira hatalmas, hogy képes létre hozni valami olyasmit, amely még a saját megértésén is túlmutat. Ez tehát nem hiba, ez művészet! És ez annyira gyönyörű! Egy ennyire dinamikus Istenkoncepció! A mi Krsnánk nem egy fagyott Abszolút, hanem egy élő Isten! És talán tréfát űz Srímatí Rádháráníval, nem tudom. De még ha tetteti is a nem-megértést, azért teszi, mert Rádhárání sokkal hatalmasabb. Krsna képes volt valami Nálánál is hatalmasabbat teremteni – ha ragaszkodunk ahhoz a nagyon is megkövesedett és régi koncepcióhoz, hogy Krsna az Istenség Legfelsőbb Személyisége. Talán ezt kellene felcserélnünk azzal a dinamikus koncepcióval, mely szerint Srímati Rádhárání az Istennőség Legfelsőbb Személyisége.

Giridhárí: Ez zavarba ejtő!

Szvámí Tírtha: De légy szíves kezeljétek ezt nagyon magasrendűként! Ez nem olyasmi, amit zsebre tehetünk. Ezért próbáljátok meg tisztelni, és szépen ápolni a préma-bhaktit. Néha annyira magas a perspektíva, hogy majdnem elájulunk. púdzsála rágapatha gaurava bángé[1] – ami annyira magas, azt úgy kell imádnunk, hogy a fejünk fölé helyezzük.

[1] Bhaktisziddhánta Szaraszvatí dala

 



Radhika&Krishna

(continues from the previous Monday)

It is said that Krishna is playing with Himself in Goloka Vrindavana. In Goloka Vrindavana there are only three personalities – Krishna, Balaram and Radha. Everything and everybody else is manifested through Them. Who is the first? Krishna is the first. His productive power is Balaram and His creative power is Radharani. Everybody else in the spiritual sky is coming through Them. Gopas, gopis and everyone else is just further manifestations of these prime energies.

Just recently somebody mentioned: “If I look at the human beings I think, as they are creations of God, maybe He made a mistake?” But don’t forget that this is only a material reflection. The first creation is perfect. And not simply perfect, but amazing, even for God! Because you know, the first energy, Balaram, the productive power – it’s nice, but it’s under control. The male character is obedient – providing everything that is necessary for the divine lila: the background, all the articles of service, the soil – it’s all emanations of Balaram, productive power. So, when Krishna, Vasudeva Krishna, the supreme consciousness there, manifested this first productive power, Balaram, They were good friends, because Balaram is very much ready to serve Krishna in many ways. But it was not amazing for Krishna. Therefore He manifested another power – the creative power, which is Shrimati Radharani. And now the magic started. Because that power started to be more powerful than God Himself. Then Krishna said: “Finally something amazing for Me! So far I knew everything, but now here is a secret for Me I cannot understand.” Ladies have this character – secret and impossible to understand. So those, who share 78 percent of the Supreme Lord Krishna’s qualities, they are also amazed by this magical creation of the Supreme – female gender. ‘Finally something amazes us! Finally something that we will never understand! So far it was so easy – but boring. Finally here is something to admire!’

Yamuna: Maharaj, I’ve never heard such a glorification! I waited 24 years for this.

Swami Tirtha: You see I’m working hard. But this is not only a joke. Primarily this is not a joke. Because there is beauty in this – that something is beyond the capacity of God. Isn’t that beautiful that His omnipotence and omniscience is limited by something, that there is some secret that He does not know? Such a dynamic concept of God – that He is also searching for something! Such a God we cannot know, we can only worship! Therefore the greatest secret is hidden there, in bhakti – not in simple liberation. Because in this way you can enter these lilas.

Giridhari: Gurudev, there is something I really cannot understand…

Swami Tirtha: Ah, for me there are many things that I don’t understand.

Giridhari: This is one of the many. Is it really like this that the Supreme Lord cannot understand one of His creations – the ladies – or He is just pretending, for His own and their pleasure?

Swami Tirtha: Ah, this is a nice, rasic question. Because ultimately everything is a game – really, on the ultimate platform. Therefore it is called lila – “game” or “pastime”. It is not according to the rules of worldly morals, karma or whatever; it is beyond even your spiritual concepts. This is such a high realm from where we have no speculative information. And very few hints you will find – in written forms or in the shishtachar, the oral tradition. Therefore the only source for reference and information are the realizations of our great saints. Our teachers describe these, so to say “shortcomings” of God – in what way Krishna’s omnipotence and omniscience are limited. Which is very close to blasphemy, right – to think that God is wrong or that He is not complete. So this is a very sensitive topic. But if we approach in a humble state of mind, then we can come closer to this beautiful concept. It is not that Krishna is limited, but He is so powerful, that He can manifest something that is beyond His understanding. So this is not a mistake, this is an art! And this is very beautiful! Such a dynamic concept of God! Our Krishna is not a frozen Absolute. He is a living God! And maybe He is playing a joke with Shrimati Radharani, I don’t know. But even if He poses as not understanding, He does it because She is more powerful. Krishna was able to create something more powerful than Himself – if we stick to this very stale and very old conception that Krishna is the Supreme Personality of Godhead. Maybe we should substitute that with the dynamic concept that Shrimati Radharani is the Supreme Personality of Goddess.

Giridhari: This is embarrassing!

Swami Tirtha: But please, take this as something very high. It is not something that we can put into our pockets. Therefore try to worship and cultivate prema-bhakti very nicely. Sometimes the perspective is so high that we almost faint. Pujala raga-patha gaurava-bhange – whatever is very high, we should worship by putting it over our head.

 



Radhika&Krishna

(продължава от предишния понеделник)

Казва се, че Кришна си играе със самия себе си в Голока Вриндавана. В Голока Вриндавана има само три личности – Кришна, Баларам и Радха. Всичко друго и всички други се проявяват чрез Тях. Кой е първият? Кришна е първият. Неговата продуктивна енергия е Баларам, а креативната Му енергия е Радхарани. Всички останали в духовното небе идват чрез Тях. Гопалите, гопите и всички други са просто следващи проявления на тези първоначални енергии.

Наскоро някой спомена: „Като гледам хората си мисля, понеже те са Божии творения, че Той май е сгрешил?” Но не забравяйте, че това е само материално отражение. Изначалното творение е съвършено. И не просто съвършено, а поразително, дори и за Бога! Защото първата енергия е Баларам, продуктивната сила – това е нещо много хубаво, но се намира под контрол. Мъжкият характер е покорен – осигурява всичко необходимо за божествената лила: обстановката, всички предмети за служене, земята – всичко това е еманация на Баларам, продуктивната сила. Така че когато Васудева Кришна, върховното съзнание, проявил тази първа продуктивна сила, Баларам, Те станали добри приятели, тъй като Баларам винаги е готов да служи на Кришна по множество начини. Но това не носило смайване на Кришна. Затова Той проявил друга енергия – креативната енергия, която е Шримати Радхарани. И ето че магията започнала. Защото тази сила станала по-силна от самия Бог. Тогава Кришна казал: „Най-сетне нещо, което Ме удивява! Досега знаех всичко, но тук има тайна, която не разбирам.” Дамите имат такъв нрав – тайнствен и невъзможен за разбиране. И тези, които споделят 78 процента от качествата на Върховния Бог Кришна също са удивени от това дивно Божие творение – женския пол. „Най-сетне нещо поразително! Най-сетне нещо, което никога няма да разберем! Досега беше толкова лесно – обаче скучно. Най-накрая има нещо, което да ни възхищава!”

Ямуна: Махарадж, никога не съм чувала подобна възхвала! 24 години съм чакала това.

Свами Тиртха: Виждаш ли, старая се. Но това не е просто шега. На първо място не е шега. Защото има красота в това – че нещо е отвъд капацитета на Бога. Не е ли прекрасно, че Неговото всезнание и всемогъщество са ограничени от нещо, че има някаква тайна, която дори Той не знае? Такова динамично разбиране за Бога – че Той също търси нещо! Подобен Бог не може да бъде опознат, може да бъде единствено обожаван! Затова най-великата тайна е скрита тук, в бхакти – не в обикновеното освобождение. Защото по този начин можете да влезете в тези забавления.

Гиридхари: Гурудев, има едно нещо, което наистина не мога да разбера…

Свами Тиртха: О, аз много неща не разбирам.

Гиридхари: Едно от многото. Наистина ли Върховният Бог не може да разбере едно от Своите творения – жените – или просто се преструва, за собствено и за тяхно удоволствие?

Свами Тиртха: О, това е хубав раса въпрос. Защото в крайна сметка всичко е игра – на най-висшето ниво. Затова и се нарича лила „игра” или „забавление”. То не е нещо съответстващо на правилата на светския морал, на карма или на каквото и да е; то е дори отвъд духовните ви разбирания. Това е такава висша сфера, откъдето нямаме никаква умозрителна информация. Съвсем леки загатвания ще намерите в писмена форма или в шиштачар, устното предаване. Така че единственият източник за справка и информация са реализациите на великите светци. Нашите учители описват тези така наречени „недостатъци” на Бога – по какъв начин всезнанието и всемогъществото на Кришна са ограничени. Което е съвсем близо до богохулство, нали – да си мислиш, че Богът греши или че не е съвършен. Така че това е много докачлива тема. Но ако подхождаме към нея в смирено състояние на ума, можем да се доближим повече до тази красива концепция. Не че Кришна е ограничен, но Той е толкова могъщ, че може да прояви нещо, което е отвъд разбирането Му. Така че това не е грешка, това е изкуство! И е много красиво! Такава динамична концепция за Господ! Нашият Кришна не е един замръзнал Абсолют. Той е жив Бог! И може и просто да се шегува с Шримати Радхарани, не знам. Но дори и само да се преструва, че не разбира, Той го прави защото Тя е по-силна. Кришна е съумял да сътвори нещо по-могъщо от самия себе си – ако въобще се придържаме към тази толкова остаряла и банална концепция, че Кришна е Върховният Бог. Може би трябва да я заменим с динамичното разбиране, че Шримати Радхарани е Върховната Богиня.

Гиридхари: Това е слисващо!

Свами Тиртха: Но моля ви, приемайте го като нещо много висше. То не е нещо, което можем да сложим в джоба си. Затова стремете се да обожавате и да култивирате према-бхакти. Понякога перспективата е толкова висока, че почти припадаме. Пуджала рага-патха гаурава-бханге – онова, което е твърде възвишено, трябва да го почитаме, поставяйки го над главите си.

 

 



humility

Я уверен, что вы чувствуете насколько совместное воспевание имен Бога помагает нам поднять наше сознание. Оно автоматически приводит нас к духовному состоянию сознания. Поэтому было бы очень хорошо если бы мы могли повторять святых имен постоянно, двадцать четыре часов в день, потому что тогда мы бы могли поддерживать такое сознание. Я не знаю как у вас, но я не могу делать этого. По этой причине надо следовать совету философии и стремиться поддерживать это очищенное состояние ума через некоторые другие практики. Было предложено, что практикуя шаранагати, иными словами принимая приют у Бога, можем сохранить это настроение посвященности. В эти дни мы рассматриваем разные элементы или разные ступени этого процесса посвященности, чтобы мы могли поддерживать постоянно это божественное сознание. Мы расмотрели подготвительные этапы отдачи: избегать то, что неблагоприятно для духовных практик и следовать благоприятное для них. Это здравый смысл – если хотите постичь какие-то цели, делайте что хорошо для этих целей и избегайте нехорошее. Это как вход к процессу шаранагати. Потом следующие две это требования к практикующим – что надо делать. Эти две практики: смирение и посвящение себя. Из двух, сегодня рассмотрим смирение. Совсем смиренно я попытаюсь повторить то, что я слышал на эту тему.

Но сначала, прошу вас, помогите мне найти некоторые синонимы смирению. Или дайте мне значения – как вы думаете, что такое смирение?

Гиридхари: Сознание, что мы бесконечно маленькие и незначительные и ничего не зависит от нас.

Другие коментарии: Скромность. Умиротворение. Ответственность. Принятие. Терпение. Любовь к ближнему.

Свами Тиртха: Это совсем практическое приложение. Вы дали столько разных аспектов смирения. В духовных практиках это очень важная тема. Поэтому в наши дни вы не слишком много слышите об этом в повседневной жизни. Потому что люди обычно хотят успеть или сделать карьеру, а обычно путь к этим целям не проходит через смирение. Так что если поступаете смиренно, можете ожидать, что вами злоупотребят. Но не беспокойтесь – те, которые теряют, выиграют. Кто теряет, тот выиграет. Иногда кажется, что если ведете себя смиренно, другие вас победят, но Кришна уверяет вас в „Бхагавад Гите”: „Можешь дерзко заявить, что Мой преданный никогда не погибнет”.[1]

Если хотим найти или проанализировать, что это такое смирение, тогда надо понять, что оно может быть практиковано в служении к преданным. Если служим преданным, надо знать, что практикуем смирение. Смирение как практика это священное действие. Оно очень близко к нашей изначальной природе. Всущности, смирение каким-то образом находится вне материальных способностей. Как вы упомянули, для него необходимы принятие и толерантность, и терпение, и уважение к другим людям, и осознание нашей собственной незначительности.

 

(продолжение следует)

 

[1] „Бхагавад Гита”, 9.31

 



humility

I am sure that you feel how much the congregational chanting of God’s names help us to elevate our consciousness. It automatically brings us to a spiritual state of consciousness. Therefore it would be very nice if we could chant the holy names permanently, twenty four hours per day, because then we would be able to maintain this consciousness. I don’t know how it is with you, but with me – I cannot do that. Therefore we should follow the advice of philosophy, trying to maintain that purified state of mind by certain other practices. And it was suggested that by practicing sharanagati, or taking shelter at the Supreme Lord, we can maintain this dedicated mood. These days we examine the different elements or the different steps of this process of dedication, so that we can maintain this divine consciousness permanently. We examined the preliminary stages of surrender: avoid what is unfavorable to your spiritual practices and follow what is favorable. It’s common sense – if you want to achieve some goals, do what is good for these goals and avoid what is not good. This is like the entrance to the process of sharanagati. Then the second two are the requirements for the practitioners – what we should do. These two practices are humility and dedication of the self. From these two today we shall take the humility. With all my humility I will try to repeat what I have learned about this topic.

But first of all, please help me to find some synonyms to humility. Or give me some meanings, how do you feel, what do you think is humility?

Giridhari: The consciousness that we are infinitely small and insignificant and nothing depends on us.

Other comments: Modesty. Peace. Responsibility. Acceptance. Patience. Love towards the fellow human being.

Swami Tirtha: This is some very practical application. So, you have given so many different aspects of humility. In the spiritual practices this is a very important topic. Therefore these days you don’t hear too much about it in the everyday life. Because usually people want to make a success story or career and usually the way to these goals is not through humility. So, if you act in a humble way, you can expect that you will be misused. But don’t worry, those who lose will win. The losers are the winners. Sometimes it looks like if you act humbly, then others will overcome you, but Krishna assures you in the Bhagavad Gita that “Declare it boldly: My devotee is never lost”.[1]

If we want to find or analyze what is humility, then we should know that it can be practiced by service to the devotees. If we serve the devotees then we should know that we practice humility. Humility as a practice is a sacred act. It is very close to our original nature. And actually this humility is somehow beyond material capacities. As you mentioned, acceptance and tolerance, and patience, and respect to fellow human beings and the knowledge of our insignificant nature are necessary for humility.

 

(to be continued)

 

[1] Bhagavad Gita, 9.31



humility

Сигурен съм, че чувствате колко много съвместното възпяване на Божиите имена ни помага да извисим съзнанието си. То автоматично ни довежда в духовно състояние на съзнанието. Затова би било много хубаво ако можехме да повтаряме светите имена постоянно, по двадесет и четири часа на ден, защото тогава бихме могли да запазваме такова съзнание. Не знам как е при вас, но аз не мога да правя това. По тази причина трябва да следваме съвета на философията и да се стремим да поддържаме това пречистено състояние на ума чрез някои други практики. Бе препоръчано, че практикувайки шаранагати, с други думи приемайки подслон у Бога, можем да съхраним това настроение на посветеност. Тези дни изследваме различните елементи или различните стъпала на този процес на посветеност, за да съумеем да поддържаме постоянно това божествено съзнание. Разгледахме подготвителните степени на отдадеността: да се избягва онова, което е неблагоприятно за духовните практики и да се следва благоприятното за тях. Това е здрав разум – ако искате да постигнете някакви цели, правете каквото е добро за тези цели и избягвайте недоброто. Това е като входът към процеса шаранагати. После следващите две са изискванията към практикуващите – какво трябва да правим. Тези две практики са смирение и себепосветеност. От двете, днес ще разгледаме смирението. С цялото си смирение ще се опитам да повторя онова, което съм чувал по тази тема.

Но най-напред, моля ви, помогнете ми да намеря някои синоними на смирение. Или ми дайте значения – какво според вас мислите, че е смирението?

Гиридхари: Съзнанието, че сме безкрайно малки и незначителни и нищо не зависи от нас.

Други коментари: Скромност. Умиротворение. Отговорност. Приемане. Търпение. Любов към ближния.

Свами Тиртха: Това е съвсем практическо приложение. Дадохте толкова много различни аспекти на смирението. В духовните практики то е много важна тема. Затова в наши дни не чувате кой знае колко за него в ежедневието. Защото хората обикновено искат да успеят или да направят кариера, а обичайно пътят към тези цели не минава през смирението. Така че ако постъпвате смирено, може да очаквате, че с вас ще злоупотребят. Но не се тревожете – тези, които губят, ще спечелят. Губещите са победители. Понякога изглежда, че ако се държите смирено, другите ще ви победят, но Кришна ви уверява в „Бхагавад Гита”: „Можеш дръзко да заявиш, че Моят предан никога не погива”.[1]

Ако искаме да открием или анализираме какво е смирението, тогава трябва да разберем, че то може да бъде практикувано в служене към преданите. Щом служим на преданите, трябва да знаем, че упражняваме смирение. Смирението като практика е свещенодействие. То е много близко до нашата изначална природа. Всъщност, смирението по някакъв начин е отвъд материалните способности. Както споменахте, за него са необходими приемане и толерантност, и търпение, и уважение към братята човеци, и съзнаване на собствената ни незначителност.

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита”, 9.31

 



humility

Estoy seguro que ya llegáis a sentir lo que el canto congregacional a Dios nos ayuda a elevar nuestra conciencia. El canto nos lleva automáticamente a un estado espiritual de la conciencia. Por esta razón seria bien reiterar constantemente si fuera posible los nombres santos, hacerlo veinticuatro horas sobre veinticuatro, para mantenernos en este estado. No sé cómo pasan las cosas con vosotros – yo no puedo hacerlo. Por esta misma razón debemos seguir los consejos de la filosofía y debemos aspirar a mantener este estado purificado de la mente por medio de ciertas otras prácticas. Se ha sugerido la práctica de sharanagati o, sea aceptando refugio al lado del Dios Supremo, llega a mantener el ánimo de dedicada devoción. En estos últimos días hemos estudiado los diferentes elementos o los diferentes grados y pasos de este proceso de dedicada devoción, para llegar a mantener con constancia la conciencia divina. Hemos examinado los grados preparatorios de la devoción: evitar lo que pueda resultar desfavorable para las prácticas espirituales y seguir adoptando todo lo que pueda ser favorable. Es razonable – con tal que aspiréis a alcanzar ciertas metas, habrá que hacer lo que resulte favorable y evitar lo que resulte desfavorable. Esta es la entrada en el proceso de sharanagati. Luego vienen otros dos requisitos para los practicantes – lo que se debe hacer. Estas dos prácticas son humildad y dedicación personal. De las dos mencionadas examinaremos la humildad. Con toda mi humildad tratare de repetir lo que he oído hablar del tema.

En primer lugar, ayudadme por favor a buscar sinónimos del vocablo humildad. Más bien, dadme por favor vuestras definiciones de la humildad.

Giridhari: La conciencia que somos infinitamente pequeños e insignificantes y que nada depende de nosotros.

Otros comentarios: Modestia. Paz. Responsabilidad. Aceptacion. Paciencia. Amor al projimo.

Swami Tirtha: Son aplicaciones muy prácticas. Bueno, habéis dado ejemplos de numerosos aspectos de la humildad. En las prácticas espirituales este tema es muy importante. En nuestros días no llegareis a oír en la vida diaria muchas cosas sobre el tópico. La gente suele aspirar a hacer su carrera y habitualmente el camino que lleva a esta meta no pasa por la humildad. Obrando con humildad, podéis esperar abusos. Con vuestra buena voluntad. Habrá que descuidar – los perdedores van a ser ganadores. Los perdedores van a ser vencedores. A veces parece que al manteneros humildes, los otros van a vencer y a triunfar pero Krishna os asegura en la Bhagavad Gita que: “Decláralo con fuerza; Mi devoto nunca va a perecer, nunca será perdedor”.  [1]

Si queremos revelar o analizar lo que es la humildad, debemos darnos cuenta que la humildad puede practicarse en servicio a los devotos dedicados. Con tal que nos dediquemos a servicio de los devotos dedicados, ya debemos saber que estamos practicando humildad. La práctica de la humildad es acto sagrado. Es algo inherente a nuestra verdadera naturaleza. En realidad, la humildad queda más allá de nuestras aptitudes materiales. Ya habéis mencionado que para llegar a ser humilde habrá que practicar aceptación, tolerancia, paciencia y respeto a los hermanos humanos y habrá que darnos cuenta de nuestra propia insignificancia.

(Sigue continuacion)

1. Bhagavad Gita, 9.31



back home back to Godhead

(продължава от предишния понеделник)

 

Кришнера татастха-шакти бхедабхеда-пракаша[1] – душата е такава еманация, която едновременно е еднаква и различна с Кришна. Много е подобно на баща и син. Те са еднакви в един смисъл, при все това са различни. Виждате същите черти, но виждате и различията. Така че в един смисъл можем да кажем, че вие сте подобни на Бога, нали? В каква пропорция?

Отговор: В минимална.

Свами Тиртха: Е, някои хора смятат, че са съвсем подобни. Ала всъщност пропорцията не е минимална. По-голямата част у хората е духовна. 78 процента вие сте като Бога. Защо? Защото великите светци са установили 64 качества у Кришна, а дживите притежават 50 качества от този списък. И ако пресметнете, това са 78 процента. Така че тук, в тази храмова стая, седят 78-процентови богове. Но на олтара има някой, който е 100 процента Бог, 108 процента Бог.

Разбира се, постарайте се да разберете това правилно – не е въпрос на проценти. Но в основата си като души – не като тела, като души – ние споделяме едни и същи качества с Върховния. А процесът на себеосъзнаване е просто да се доближиш до своята божествена природа. Бавно, бавно ние вървим от материалното телесно самоотъждествяване към духовната си идентичност. Накратко, това е процесът – от егото си трябва да стигнете до себе си.

Въпрос на Крипадхам: Личностите, които участват в божествената лила – те татастха-шакти ли са или сварупа-шакти?

Свами Тиртха: Би могъл още повече да закодираш въпроса: „Паришадите татастха ли са или сварупа?” така че никой да не може да разбере нищичко. Но ако искаме да преведем този въпрос, той засяга много важен момент – дали вие, като обикновени човешки същества, можете да встъпите в божествената лила или не? Мисля, че това е смисълът на въпроса.

Ямуна: Въпросът има и друг аспект, Махарадж: дали шакти променя своята природа?

Свами Тиртха: Да, второто е таттва интерпретацията на въпроса, а първото е раса интерпретацията на въпроса. Татастха е погранична област. Така че ако идвате от татастха-шакти, не сте от столицата, вие сте от границата. Намирайки се на границата, понякога сте отсам, понякога сте оттатък. Но от божествената столица е практически невъзможно да се прекоси границата на материалното битие.

Както и да е, нека се фокусираме върху оригиналния проблем: дали можете да влезете в божествената лила, в божествените забавления или не. Какви са вашите надежди?

Крипадхам: Че можем.

Друг: Може би след усилена работа.

Свами Тиртха: Хм, усилена работа? Можете да се заемете с усилена работа, но можете да хванете и лекия път. И така, вие също казвате, че е възможно да се присъединим към Бога. Мисля, че всички храним тази надежда – че някой ден ще намерим пътя си обратно към дома, при Бога. В нашата традиция се заявява, че следвайки примера на Шрила Рупа Госвами, можете да встъпите в божествената лила. Пътят е отворен за рупануга-ваишнавите, ала за останалите е забранен. Това е една много тайна, езотерична, мистична концепция за божествена връзка.

Все пак, в „Гита” се казва, че природата и позицията на душата е вечна. Позиция не в смисъл, че тя страда в материалната сфера, но че е душа завинаги, че е джива-атман завинаги. Не може да се превърне нито в материя, нито в Бог. Тя е шакти, енергия на Бога. Но ако постигнем изначалната си позиция, ние се срещаме с Върховния; така че можете да влезете в лила. Благодарение на божествената милост, благодарение на примера, показан от учителите ни, благодарение на специалния път, разкрит от госвамите можете да постигнете това. Така че е възможно.

 

(следва продължение)

 

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 20.108

 



back home back to Godhead

(folytatás)

 

Krsnéra tataszthá-sakti bhédábhéda-prakása.[1] – A lélek egy olyan kiáradás, amely hasonlít Krsnára és egyben nagyon különbözik is Krsnától. Olyasmi, mint apa és fia – egyrészt nagyon hasonlóak, mégis különbözőek. Láthatjuk ugyanazokat a tulajdonságokat, és a különbségeket is. Bizonyos szempontból tehát mondhatjuk azt, hogy nagyon hasonlítunk Istenhez, igaz? Milyen arányban?

Válasz: minimális mértékben.

Szvámí Tírtha: – Hát, néhányan azt hiszik, hogy nagyon hasonlóak. Ám valójában nem minimális mértékben hasonlítunk Istenre. Az emberi lények fő része lelki értelemben is lelki. 78 százalékuk olyan, mint az Isten. Miért? Mivel a nagy szentek 64 tulajdonságot tulajdonítanak Krsnának melyek közül a dzsívák 50-nel rendelkeznek. Ha kiszámoljátok, ez 78 százalék, tehát itt ebben a templomszobában 78 százalék isten ül. Az oltáron azonban van valaki, aki 100 százalékban Isten – 108 százalékban Isten.

Természetesen próbáljátok meg ezt helyesen értelmezni – nem a százalék számít. Mindazonáltal mi mint lelkek – nem mint testek – alapvetően ugyanolyan tulajdonságokkal rendelkezünk, mint a Legfelsőbb. Az önmegvalósítás folyamata pusztán azt jelenti, hogy közelebb kerülünk az isteni természetünkhöz. Lassan-lassan elmozdulni az anyagi testtel való önazonosítástól a lelki azonosság felé. Röviden ez a folyamat – önmagunktól eljutni jómagunkig.

Kripadhám kérdése: Az isteni kedvtelésekben (lílá) résztvevő emberek vajon tataszthá-saktik vagy szvarúpa-saktik?

Szvámí Tírtha: Teheted még rejtélyesebbé a kérdést: „A parisadok tataszthák vagy szvarúpák?” – hogy senki se értse. De ha le akarjuk fordítani ezt a kérdést, egy nagyon fontos pontot érint – vajon ti, mint egyszerű emberi lények, válhattok-e az isteni kedvtelések részeivé vagy sem? Azt hiszem, ez a kérdés lényege.

Jamuná: A kérdésnek van egy másik aspektusa is, Mahárádzs: vajon a sakti természete változik-e?

Szvámí Tírtha: Igen, a második a kérdés tattva szerinti értelmezése, az első pedig a kérdés rasza szerinti értelmezése. A tataszthá olyasmi, mint egy határterület. Tehát ha a tataszthá-saktiból jössz, nem a fővárosból származol, a határon vagy. A határon lenni azt jelenti, hogy egyszer itt vagy, másszor ott. Ám az isteni fővárosból gyakorlatilag lehetetlen átjutni az anyagi létezés határán. Mindazonáltal összpontosítsunk az eredeti problémánkra: vajon tudtok-e csatlakozni az isteni kedvtelésekhez (lílá) vagy sem? Mit reméltek?

Kripadhám: Azt, hogy tudunk

Valaki más: Valószínűleg nagyon kemény munka után.

Szvámí Tírtha: Hm, kemény munka? Választhatjátok a kemény munkát, de választhatjátok a könnyebbik utat is. Tehát ti is azt mondjátok, hogy lehetséges Istenhez csatlakozni. Azt hiszem, mindannyian reménykedünk ebben – hogy egy napon megtaláljuk az Istenhez hazafelé vezető utat. A mi tradíciónk szerint Sríla Rúpa gószvámí példáját követve be lehet lépni az isteni kedvtelésekbe. Az ösvény nyitva áll a rúpánuga-vaisnavák számára, de mások számára tiltott. Ez a koncepció az isteni kapcsolatnak egy nagyon titokzatos, ezoterikus, misztikus koncepciója.

Mindazonáltal a Gítá tanítása szerint a lélek természete és helyzete örök. A helyzete nem az, hogy szenved az anyagi léttől, hanem az, hogy örökkévaló lélek, dzsíva-átman. Nem válhat anyaggá, és nem válhat Istenné sem, sakti, Isten energiája. De ha elérjük az eredeti helyzetünket, akkor találkozunk a Legfelsőbbel, és beléphettek az isteni kedvtelésekbe. Az isteni kegyelem által, a mestereink példája által, a gószvámík által megnyitott különleges ösvényt követve elérhetitek ezt, tehát tényleg lehetséges. Volna még kérdésetek?

(Folytatjuk)

[1] Csaitanja-csaritámrta Madhja-lílá 20.108

 



back home back to Godhead

(continues from the previous Monday)

 

Krishnera tatastha-shakti bhedabheda-prakasha[1] – the soul is such an emanation, which is at the same time similar to and different from Krishna. It’s very similar like father and son. They are one in one sense, yet they are different. You can see the same features, and you can see the differences. So, in one sense we can say that you are similar to God, correct? In what proportion?

Answer: Minimal.

Swami Tirtha: Well, some people think that they are very similar. But actually it’s not minimal. The major part in humans in spiritual sense is like spiritual. 78 percent you are like God. Why? Because the great saints identify 64 qualities for Krishna and the jivas have 50 qualities of this list. And if you calculate, this is 78 percent. So, here in this temple-room 78 percent gods are sitting. But on the altar there is someone, who is 100 percent God – 108 percent God.

Of course, try to understand it properly – it’s not the percentage. But basically as souls – not the bodies, as souls – we share the same qualities as the Supreme. And the process of self-realization is simply to come closer to your divine nature. Slowly, slowly we are moving from the material bodily identification to the spiritual identity. In short, this is the process – from your ego you have to come to your self.

Question of Kripadham: The persons who participate in the divine lila – are they tatastha-shakti or svarupa-shakti?

Swami Tirtha: You can encode this question more: “The parishads are tatastha or svarupa?” – so that nobody understands. But if we want to translate this question, it concerns a very important point – whether you, as simple human beings, can enter the divine lila or not? I think this is the point of the question.

Yamuna: The question has another aspect, Maharaj: whether shakti is changing its nature?

Swami Tirtha: Yes, the second one is the tattva interpretation of the question; and the first one is the rasa interpretation of the question. Tatastha is like a border area. So, if you come from tatastha-shakti, you are not from the capital, you are on the border. Being on the border – sometimes you are here, sometimes you are there. But from the divine capital it’s practically impossible to cross the border of material existence.

But anyway, let’s focus on the original problem: whether you can enter the divine lila, divine pastime or not. What is your hope?

Kripаdham: That we can.

Somebody else: Probably after hard work.

Swami Tirtha: Hm, hard work? You can take the hard work, but you can take the easy path. So, you also say it is possible to join God. I think we all have this hope – that one day we shall find our way back home back to Godhead. It is stated in our tradition that by following the example of Shrila Rupa Goswami you can enter the divine lilas. The path is open to the rupanuga-vaishnavas, but it’s forbidden for others. This concept is a very secret, esoteric, mystic concept of divine connection.

Nevertheless, in the Gita it is stated that the nature and the position of the soul is eternal. Position – not that he is suffering in the material sphere, but he is a soul forever, he is a jiva-atman forever. He cannot change to matter, he cannot change to God, he is shakti, energy of God. But if we achieve our original position, then we meet the Supreme; so you can enter the lila. By divine grace, by example shown by our masters, by the special path opened by the goswamis, you can achieve that. So it is possible.

 

(to be continued)

[1] Chaitanya Charitamrita, Madhya Lila 20.108

 



« Older Entries